№ 3788
гр. Варна, 05.10.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на пети
октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Ирена Н. П.а
Членове:Иванка Д. Дрингова
Ивелина Владова
като разгледа докладваното от Ирена Н. П.а Въззивно гражданско дело №
20233100501933 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството пред ОС-Варна е образувано по жалба на А. Т. Т., ЕГН
********** и Н. П. Н., ЕГН **********, срещу Решение №2344/27.06.2023г.
по гр.д. №11494/21г. по описа на ВРС, ХVІІ-ти с-в, с което са осъдени
ввъззивниците да заплатят поравно на П. Н. Н., ЕГН **********, с адрес: гр.
Варна, бул. „*********“ № 95, ет. 2, и Е. Н. Н., ЕГН **********, с адрес: гр.
Варна, ул. „**********“ № 13, вх. В, ет. 7, ап. 21 (правоприемници на
починалата в хода на процеса Ц. Й. Н., ЕГН **********), следните вземания,
произтичащи от сключен между страните писмен Договор за наем на
недвижим имот от 28.11.2019 г., както следва: 1/ разликата над сумата от 880
лв. до 1 200 лв., представляваща сбор от три месечни наема по 400 лв. за
периода март, април и май 2021 г., на основание чл. 232, ал. 2 ЗЗД; 2/ сумата в
размер от 162,88 лв., представляваща заплатена от наемодателя сума за
използвана от наемателите електроенергия в имота за периода 28.03.2020 г. –
16.04.2020 г. по издадена от „ЕНЕРГО[1]ПРО ПРОДАЖБИ“ АД Фактура №
********** от 22.04.2020 г., на основание чл. 232, ал. 2 ЗЗД; 3/ сумата в общ
размер от 366,02 лв., представляваща заплатена от наемодателя сума за
използвани ВиК услуги от наемателите в имота за периода 01.11.2020 г. –
30.05.2021 г., по издадени от „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ-
ВАРНА“ ООД Фактура № **********/08.12.2020 г., Фактура №
1
**********/11.01.2021 г., Фактура № **********/08.02.2021 г., Фактура №
**********/16.04.2021 г. и Фактура № **********/26.07.2021 г., на основание
чл. 232, ал. 2 ЗЗД; 4/ сумата в общ размер от 4 006 лв., представляваща
обезщетение за причинените от наемателите на наемодателя имуществени
вреди, изразяващи се в нанесени повреди върху недвижимия имот и
намиращите се в него движими вещи, на основание чл. 233, ал. 1 ЗЗД, както
следва: сумата в размер на 3 540 лв., представляваща средната пазарна
стойност на разходите необходими за извършване на ремонтни дейности за
отстраняване на повредите, изразяващи се в измиване и подготовка за
боядисване и боядисване, грундиране и кърпежи със шпакловка във всички
стаи и в коридора; подмяна на ламината в дневна стая; смяна на пантите на
шкафчетата и поставяне на нова брава на вратата в малка спалня; подмяна на
единични плочки, подмяна на сифон за мивка и под, прогонка на врата в
тоалетна до кухня; подмяна на казанчето на тоалетната в банята; както и
основно почистване на жилището; сумата в общ размер от 466 лв.,
представляваща средната пазарна стойност на следните увредени движими
вещи: 1. кухненски шкаф под мивка с размери 1.40x0.60x0.90 м. от ПДЧ
плоскости; 2. Аспиратор марка „Фабер”, закупен 2010 г.; 3. Готварски плот с 4
бр. котлони, закупен 2010 г.; 4. Разтегателен диван с ръкохватки, тапициран с
дунапрен и плат, размери 1.80x0.60 кв.м., размер в разтегнато състояние
1.80x.1.40 кв.м., счупена е разтегателната метална част; 5. Фотьойл,
тапициран с дунапрен и плат без ръкохватки 1 бр.; 6. Табуретка, тапицирана с
дунапрен и плат; 7. Плетени столове от дървени пръчки с ръкохватки — 2 бр.;
8. Столове от дърво със струговани крака, тапицирана седалка с дунапрен и
плат без ръкохватки- 2 бр. 9. Врати към тераси — стъклени с PVC дограма с
размери 1.80х0.80 м.; 10. Плафониера[1]стъклена; 11. Легло, правено по
поръчка от ПДЧ плоскости с ракла и повдигащ механизъм с размери 2x2 м., с
матрак с тапицерия от плат, с челна стенна поставка от дунапрен и плат; 12.
Панти за вратички на шкаф — 8 бр. метални; 13. Вкопана брава с 2 бр.
дръжки за врата — закупена от Белгия, метална; 14. Плочки за баня —
теракотни, с размери 20x20 см., сиви — 2 бр.; 15. Сифон за под — чугунен —
1 бр.; 16. Врата на тоалетна, дървена, с размери 1.80 на 0.80 м.; 17. Шкаф за
баня от ПДЧ плоскости с една вратичка и два панела с чекмеджета, бял с
размери 0.60х0.40х0.90 м., с мраморен плот и вградена керамична мивка с
батерия; 18. Тоалетно казанче - керамично с механизъм с поплавък; 19.
2
Спирателен кран на водата, метален; 20. Завеса на ленти със шнур за
издърпване — 1 бр. с размери 1.80x0.80, ведно със законната лихва върху
всяка от сумите от датата на подаване на исковата молба /06.08.2021 г./ до
окончателното изплащане на задълженията, както и 1 309,03 лв.,
представляваща сторени от ищците разноски по делото и по ч.гр.д. №
8682/2021 г. на ВРС, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
В жалбата се излага, че съдът е направил неверни изводи, тъй като е
интерпретирал погрешно свидетелските показания. Сочи, че не са
коментирани свидетелските показания, че в жилището не е имало конденз,
както и не е съобразено, че свидетелят Марков няма впечатления от
жилището през май 2021г., когато фактически наемателите са се изнесли.
Твърди се наличието на нови обстоятелства, а именно- след съдебното
заседание въззивниците са узнали, че наемодателката и с други наематели е
действала по същия начин и ги е съдила. Молят да бъде отменено решението
и исковете отхвърлени. Направените са доказателствени искания за допускане
до разпит на двама свидетели, които да установят как е експлоатиран имотът
от въззивниците, в какво състояние е оставен и че въззивниците на ръка са
заплатили на наемодателката консумираната от тях вода.
В срока за отговор е депозиран такъв от П. Николав Н. и Е. Н. Н..
Същите оспорват жалбата и сочат, че решението като правилно и
законосъобразно следва да бъде потвърдено. Твърдят, че са неоснователни
възраженията, че за месец март се дължи наем само в размер на 80 лв., тъй
като е налице подписана от въззивниците разписка, в коятжо цялото вземане
за март е признато. Така нар. документ „предупреждение“ е изрично оспорен
от въззиваемите, поради което е и неистински такъв. Сочат, че по отношение
на вземането за незаплатена вода не е наведено твърдение в отговора на
исковата молба, че суми за вода са заплащани на наемодателката на ръка.
Затова и оспорват да бъде прието това възражение и събирани доказателства
3
в тази посока. Твърдят, че и останалите наведени възражения във връзка с
претенциите под номер 3 и 4 също са неоснователни, тъй като са събрани
достатъчно свидетелски показания и заключение на вещо лице. Молят
решението да бъде потвърдено. Противопоставят се на допускане на нови
доказателства- свидетели, по изложените по-горе съображения, а и поради
факта, че свидетели са били зопуснати на въззиваемите, но те не са се
възползвали от разпита им пред първата инстанция.
Съдът, като съобрази постъпилата въззивна жалба, намира
следното:
Същата е подадена в законоустановения срок, съдържа изискуемите по
чл. 260 от ГПК реквизити и приложения по чл. 261 от ГПК и е надлежно
администрирана, поради което е процесуално допустима. Подадена е от
легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване акт. Затова и жалбата
следва да бъде приета за разглеждане в открито съдебно заседание.
Направеното доказателствено искане от въззивниците за допускане на
двама свидетели за установяване на новонастъпили факти - че наемодателката
и с други наематели е действала по същия начин и ги е съдила, както и за
установяване на обстоятелствата как е експлоатиран имотът от въззивниците,
в какво състояние е оставен и че въззивниците на ръка са заплатили на
наемодателката консумираната от тях вода, следва да бъде оставено без
уважение. На първо място, неотносимо е обстоятелството дали и по
отношение на други наематели наемодателката е водела наказателни дела, тъй
като възникналото между страните наемно правоотношение е въз основа на
сключен между тях договор и поведението на една от страните по договора в
други подобни правоотношения е ирелевантно.
В отговора на исковата молба въззивниците са възразили, че водата се отчита
за техния имот, както и за ползван от трето лице имот. Възражение, че не
дължат претендираната за вода сума, тъй като са заплащали в брой на
ищцата, не е навеждано в отговора на исковата молба. Навеждането му едва
във въззивната жалба е недопустимо предвид настъпилата преклузия по
чл.266 ал.1 ГПК. Преклудирано е и искането за събиране на доказателства за
установяване на това възражение.
4
По отношение на искането за разпит на свидетели за установяване как е
ползван имота и в какво състояние е бил, също е настъпила преклузия. С
определение по чл.140 ГПК са допуснати по двама свидетели на всяка от
страните за установяване на стопанисването на имота. В две открити съдебни
заседания ответниците не са се възползвали от възможността да водят
допуснатите им свидетели. Не са допуснати от ВРС процесуални нарушения,
обуславящи допускане събирането на това доказателство пред въззивната
инстанция. Същото е преклудирано, поради което и искането за разпит на
двама свидетели следва да бъде оставено без уважение.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба с вх. №
52880/13.07.2023г. по регистъра на ВРС, депозирана от А. Т. Т., ЕГН
********** и Н. П. Н., ЕГН **********, срещу Решение №2344/27.06.2023г.
по гр.д. №11494/21г. по описа на ВРС, ХVІІ-ти с-в.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на А. и Н. Н.и, обективирано във
въззивната жалба за допускане до разпит на двама свидетели.
НАСРОЧВА производството по в. гр. д. № 1933/2023 г. на ОС-Варна за
08.11.2023г. от 9,30 ч., за която дата и час да се призоват страните с препис от
настоящото определение.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5