Р
Е Ш Е Н И Е
№
гр. Кърджали, 23.07.2020
г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Кърджали в публично заседание на първи юли през
две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНГЕЛ
МОМЧИЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВИКТОР АТАНАСОВ
АЙГЮЛ ШЕФКИ
при секретаря Мелиха Халил и в присъствието на прокурор Георгиева
от ОП - Кърджали, като разгледа докладваното
от съдия Шефки канд № 56
по описа на КАС за 2020 г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.63, ал.1, предл. 2-ро от ЗАНН, във вр. с чл. 208 и
сл. от АПК.
Образувано
е по касационна жалба от К.Х.М. от ***, срещу Решение №32/27.02.2020 г. по анд №30/2020 г. по описа на Районен съд – Момчилград. Касаторът намира оспореното решение за неправилно, като излага
съображения за липса на мотиви относно: прилагането на чл.28 от ЗАНН;
допуснатото от наказващия орган нарушение на чл.58, ал.1 ЗАНН, тъй като НП не
било връчено лично на наказаното лице; доводите на жалбоподателя за
несправедлив размер на наложеното наказание и тези за липса на точно и ясно
описание на нарушението, както и дали е налице ощетяване на фиска.
Счита, че вмененото му нарушение е несъставомерно. Иска
отмяна на оспореното решение, както и на издаденото наказателно постановление.
Ответникът
по касация – началник на отдел „Митническо разузнаване и разследване Тракийска
“ - Пловдив, при ГД „МРР“ в ЦМУ-Агенция „Митници“, чрез пълномощника си по делото,
изразява писмено становище за неоснователност на касационната жалба. Намира оспореното
решение за законосъобразно. Излага и съображения за наличие на посоченото в НП нарушение,
доказано по безспорен начин от събраните по делото доказателства. Счита, че не са
допуснати съществени нарушения в хода на административнонаказателното
производство, както и че маловажните случаи на нарушения по ЗАДС се разглеждат
съобразно правилото на чл.126б, ал.2 от с.з., а не по общото правило на чл.28 от ЗАНН.
Представителят
на Окръжна прокуратура Кърджали, намира жалбата за неоснователна. Счита, че нарушението
по чл.123, ал.1 ЗАДС е безспорно установено. При така установения размер на
дължимия акциз, намира за неприложима разпоредбата на чл.126б, ал.2 ЗАДС,
регламентираща маловажните случаи на този вид нарушения. По горните съображения
счита, че оспореното решение е правилно и следва да се остави в сила.
Касационната
жалба е подадена в срока по чл.211 от АПК и от лице, имащо интерес от обжалването,
поради което е процесуално допустима.
Разгледана
по същество е неоснователна.
С
оспореното решение е потвърдено Наказателно постановление № 4894/2019 г. от 07.01.2020 год. издадено от
с.д.началник на отдел „МРР Тракийска“ гр.Пловдив, при ГД „МРР“ в ЦМУ – Агенция
„Митници“, с което на основание чл.123,
ал.1 и чл.124, ал.1 и чл.128, ал.3 от Закона за акцизите и данъчните складове
на К.Х.М., е
наложена глоба в размер на 500 лв., както и отнемане
в полза на държавата на акцизни
стоки- 50 кутии х 20 къса, общо 1000 къса цигари, марка „***", 80 мм,
без бандерол, за извършено нарушение на чл.99, ал.2, т.2 от ЗАДС.
След
като обсъдил събраните по делото доказателства, районният съд е приел за безспорно
установено, че на посочените в АУАН и в наказателното постановление
дата и място, жалбоподателят, като физическо
лице, е държал акцизни стоки без бандерол, а
именно: 50 кутии цигари, марка „***".
Във връзка с възраженията на жалбоподателя за несъответствие между датата на
издаване на наказателното постановление - 07.01.2020г. и годината посочена след
неговия номер /***/, съдът приел, че номерът, посочен като такъв на НП е номера
на административнонаказателната преписка, а датата на
издаване на НП е изрично посочена и тя е 07.01.2020 год. Приел е също, че НП е
надлежно връчено по пощата, на Ц. Х. – ***
на жалбоподателя. Намерил е за неоснователно и възражението за необсъждане
приложението на чл.28 от ЗАНН, тъй като в обстоятелствената част на НП този
въпрос е бил обсъден, но съобразно специалната норма на чл.126б, ал.2 от ЗАДС. Намерил
за правилно определени и вида и размера на
наложеното наказание, както и постановеното, на основание чл.124, ал.1 от ЗАДС,
отнемане на вещите, предмет на нарушението.
След
извършената служебна проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК, за съответствие на оспорения
акт с материалния закон, съдът намира, че решението на районния съд е валидно, допустимо
и съответно на материалния закон. При постановяването му не са допуснати и нарушения
на процесуалните правила, налагащи отмяната му.
Установената от районния съд фактическа обстановка изцяло се споделя
от настоящия съдебен състав, тъй като е в съответствие със
събраните по делото гласни и писмени доказателства. По съществото
на спора правилно е прието, че описаното в НП нарушение на ЗАДС е доказано
от обективна и субективна страна.
Държането на
процесните акцизни стоки от касатора,
не се оспорва и се установява от приложените по делото писмени обяснения, от
неговите показания, дадени в хода на ДП №3/2019 г., както и от показанията на
разпитаните по делото свидетели- В. П., В. М. и Г. К. Последните показания правилно са били кредитирани
от съда, тъй като са взаимно свързани, последователни и се подкрепят от
останалия доказателствен материал. В тази връзка правилно
е установено, че касаторът е държал процесните 50 кутии цигари без акцизен бандерол, за което деяние
е бил санкциониран с издаденото НП.
Неоснователни,
по изложените в оспореното решение доводи, които настоящата инстанция споделя
напълно, са възраженията в касационната жалба за допуснати процесуални нарушения.
В тази връзка следва да се отбележи, че не всяко нарушение на изискванията за съставяне
на акта или издаване на НП е съществено и води до незаконосъобразност на НП. Съществено
е това нарушение, което би довело до ограничаване на процесуалните права на жалбоподателя,
а такова ограничаване ще е налице при нарушения, които биха могли да доведат до
различни констатации относно нарушението, нарушителя и неговата вина. Такива нарушения
са налице и когато създават пречка, чрез надлежна проверка да се установи, че деянието
е извършено и деецът е известен. В конкретния случай, такива съществени
нарушения не се констатираха, защото по никакъв начин не се променя крайния извод
за самоличността на дееца и за извършеното от него нарушение. Съставения АУАН и издаденото НП съдържат подробно описание на
нарушението и на обстоятелствата, при които е извършено. Видно от доказателствата
по делото, санкционираното лице е осъществило правото си на защита в пълен обем.
АУАН и наказателното постановление са съставени от компетентен орган, с необходимите
реквизити по чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Правилно са приложени и относимите
законови разпоредби към установеното административно нарушение. Съответен на закона
е и изводът на районния съд, за законосъобразност на вида и размера на наложеното
наказание, както и на постановеното отнемане на вещите, предмет на нарушението.
В случая, при наличието на специална норма, регламентираща маловажните случаи
на нарушения по ЗАДС, каквото е и процесното, не са налице предпоставките за прилагането на
общата разпоредба на чл.28 ЗАНН. От своя страна, предвид установения размер на
дължимия акциз – 202,75 лв. /респ.двойният размер е 405,50 лв./, неприложима е
и хипотезата на чл.126б, ал.2 ЗАДС, определящ като маловажни случаите, при
които двойният размер на акциза за стоките - предмет на нарушението, не
надвишава 100 лв.
При тези данни, касационната инстанция намира, че административното
нарушение е установено по безспорен начин и като е потвърдил обжалваното НП, районният
съд е постановил законосъобразно решение, което следва да бъде оставено в сила.
По изложените
съображения и на основание чл.221, ал.2 от
АПК, съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение
№32/27.02.2020 г. постановено по анд №30/2020 г. по описа
на Районен съд – Момчилград.
Решението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.