О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
№
гр.
Перник, 06.02.2020 г.
ПЕРНИШКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданска колегия, в закрито заседание на 06.02.2020 г., IІІ-ти въззивен
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Милена Даскалова
ЧЛЕНОВЕ: Кристиан Петров
Роман Николов
като
разгледа докладваното от съдия Петров в.гр.д. № 00082 по описа за 2020 г., за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от адв. Н.Х. – в качеството й на особен представител по чл. 47, ал. 6 ГПК на Е.К., против Решение № 715 от 9.05.2019 г., поправено по реда на чл. 247 ГПК с Решение № 2013/18.12.2019г., постановени по гр.д. № 4412/2018 г. на Районен съд – П., в частта с която по предявените от „Агенция за събиране на вземания" ЕАД срещу Е.К. искове по реда на чл. 415 ГПК е признато за установено, че ответникът дължи на ищеца: сумата 1000 лв. непогасена главница по сключен с "ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ" АД Договор за заем КРЕДИ ХОУМ № 1161-10141102 от 20.06.2016 г., сумата 203. 36 лв. договорна лихва за периода 01.07.2016-26.05.2017 г., ведно със законна лихва за забава върху главницата от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение 30.08.2017 г. до окончателно изплащане на вземането.
В жалбата са развити подробни съображения във връзка с
направените оплаквания за неправилност на решението в обжалваната част поради нарушение на материалния и
процесуалния закон и е необосновано. Първоинстанционният съд неправилно е обсъдил събраните по делото писмени
доказателства и неправилно е преценил наведените в отговора възражения и
доводи. Сочи се нищожност
на договора за цесия, на който ищецът основава правата си, тъй като с него се договарят бъдещи вземания,
т.е. поради липса на предмет, доколкото договорът за цесия предхожда
възникването на процесните вземания, произхождащи от договор за паричен заем от
20.06.2016г., сключен близо година и половина след подписване на рамковия
договор. Твърди се, че цесията не била надлежно съобщена на длъжника, преди образуване на съдебното
производство; съобщаване
липсва и след образуването му, доколкото ответникът се представлява от особен представител. Като основание за недължимост на сумата за договорна лихва, се твърди, че договорът е недействителен на осн. чл. 22 ЗПК, поради неспазване
изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 ЗПК и на осн. чл. 23 ЗПК ответникът евентуално
би дължал връщане само на чистата стойност на кредита, но не дължи връщане на
лихви и другите разходи. Конкретно се сочи, че договорът и общите условия не са
с еднакъв вид, формат и размерът на шрифта е по-малък от 12, а освен това и
общите условия не съответстват на договора. Иска се отмяна на решението в обжалваната част включително и в
свързаната с иска част за разноските, и решаване на спора по същество от
въззивната инстанция с отхвърляне изцяло на предявените искове. Не се
представят и не се сочи необходимост от събирането на нови доказателства.
Направено е искане на особения представител за бъде определено минимално адв. възнаграждение
пред въззивната инстанция.
В срока по чл.
263, ал. 1 ГПК въззиваемият е подал отговор на жалбата, в който по подробно изложени съображения изразява становище за нейната
неоснователност и за потвърждаване на решението в обжалваната част. Не се представят и не се сочи необходимост от
събирането на нови доказателства.
При извършената по реда на чл. 267, ал. 1, изр. първо ГПК служебна проверка, съдът установява, че жалбата е допустима (по съдържание е въззивна жалба, подадена против подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, в срока по чл. 259 ГПК, от процесуално легитимирана страна, имаща правен интерес от обжалването) и е съобразена с изискванията за редовност по чл. 260 и 261 ГПК (жалбата е подадена от особен представител, поради което предварително не се внасят държавни такси за въззивното производство).
С въззивната жалба и отговора страните не са
поискали събиране на нови доказателства във въззивното производство за факти,
които са от значение за спора и представляват нововъзникнали или новооткрити
обстоятелства по смисъла на чл. 266, ал. 2 ГПК, или такива, за чието доказване
не е било допуснато от първоинстанционния съд събирането на доказателства
поради процесуални нарушения във връзка с неправилно тълкуване и прилагане на процесуална
норма по допускане на доказателства по смисъла на чл. 266, ал. 3 ГПК, поради
което за въззивния съд не възниква задължение да се произнесе служебно с
определението по чл. 267 ГПК.
Доколкото във въззивната жалба и отговора
страните не представят и не сочат необходимост от събирането на нови
доказателства, въззивният съд намира, че преценката за спазване на
разпоредбите на чл. 146 ГПК и правилността
на фактическите и
правни изводи на първоинстанционния
съд относно релевантните за спорното право факти, касае оценка по съществото на
спора, която въззивната
инстанция следва да даде с решението си.
Във въззивното производство дружеството
–въззиваем е внесло по набирателната
сметка на ОС – Перник определеното от съда възнаграждение за особен
представител на жалбоподателя в размер на 300 лева.
Предвид изложеното и на основание чл. 267, ал. 1 ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДОКЛАДВА делото, така както е посочено в мотивите на
определението.
УКАЗВА на страните, че мотивната част на настоящото
определение има характер на окончателен доклад на жалбата и
отговора по реда на чл. 268, ал. 1 от ГПК.
НАСРОЧВА делото за разглеждане
в открито заседание на 11.03.2020 г. от 09,50 часа, за когато да се призоват
страните, като им се връчи препис от настоящото определение, а на жалбоподателя – и препис от отговора на въззиваемия.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.