Определение по дело №82/2020 на Окръжен съд - Перник

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

 

№       

 

гр. Перник, 06.02.2020 г.

 

ПЕРНИШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданска колегия, в закрито заседание на 06.02.2020 г., IІІ-ти въззивен състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Милена Даскалова

 ЧЛЕНОВЕ: Кристиан Петров

Роман Николов

 

като разгледа докладваното от съдия Петров в.гр.д. № 00082 по описа за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба от адв. Н.Х. – в качеството й на особен представител по чл. 47, ал. 6 ГПК на Е.К., против Решение № 715 от 9.05.2019 г., поправено по реда на чл. 247 ГПК с Решение № 2013/18.12.2019г., постановени по гр.д. № 4412/2018 г. на Районен съд – П., в частта с която по предявените от „Агенция за събиране на вземания" ЕАД срещу Е.К. искове по реда на чл. 415 ГПК е признато за установено, че ответникът дължи на ищеца: сумата 1000 лв. непогасена главница по сключен с "ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ" АД Договор за заем КРЕДИ ХОУМ № 1161-10141102 от 20.06.2016 г., сумата 203. 36 лв. договорна лихва за периода 01.07.2016-26.05.2017 г., ведно със законна лихва за забава върху главницата от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение 30.08.2017 г. до окончателно изплащане на вземането.

В жалбата са развити подробни съображения във връзка с направените оплаквания за неправилност на решението в обжалваната част поради нарушение на материалния и процесуалния закон и е необосновано. Първоинстанционният съд неправилно е обсъдил събраните по делото писмени доказателства и неправилно е преценил наведените в отговора възражения и доводи. Сочи се нищожност на договора за цесия, на който ищецът основава правата си, тъй като с него се договарят бъдещи вземания, т.е. поради липса на предмет, доколкото договорът за цесия предхожда възникването на процесните вземания, произхождащи от договор за паричен заем от 20.06.2016г., сключен близо година и половина след подписване на рамковия договор. Твърди се, че цесията не била надлежно съобщена на длъжника, преди образуване на съдебното производство; съобщаване липсва и след образуването му, доколкото ответникът се представлява от особен представител. Като основание за недължимост на сумата за договорна лихва, се твърди, че договорът е недействителен на осн. чл. 22 ЗПК, поради неспазване изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 ЗПК и на осн. чл. 23 ЗПК ответникът евентуално би дължал връщане само на чистата стойност на кредита, но не дължи връщане на лихви и другите разходи. Конкретно се сочи, че договорът и общите условия не са с еднакъв вид, формат и размерът на шрифта е по-малък от 12, а освен това и общите условия не съответстват на договора. Иска се отмяна на решението в обжалваната част включително и в свързаната с иска част за разноските, и решаване на спора по същество от въззивната инстанция с отхвърляне изцяло на предявените искове. Не се представят и не се сочи необходимост от събирането на нови доказателства. Направено е искане на особения представител за бъде определено минимално адв. възнаграждение пред въззивната инстанция.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемият е подал отговор на жалбата, в който по подробно изложени съображения изразява становище за нейната неоснователност и за потвърждаване на решението в обжалваната част. Не се представят и не се сочи необходимост от събирането на нови доказателства.

При извършената по реда на чл. 267, ал. 1, изр. първо ГПК служебна проверка, съдът установява, че жалбата е допустима (по съдържание е въззивна жалба, подадена против подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, в срока по чл. 259 ГПК, от процесуално легитимирана страна, имаща правен интерес от обжалването) и е съобразена с изискванията за редовност по чл. 260 и 261 ГПК (жалбата е подадена от особен представител, поради което предварително не се внасят държавни такси за въззивното производство).

С въззивната жалба и отговора страните не са поискали събиране на нови доказателства във въззивното производство за факти, които са от значение за спора и представляват нововъзникнали или новооткрити обстоятелства по смисъла на чл. 266, ал. 2 ГПК, или такива, за чието доказване не е било допуснато от първоинстанционния съд събирането на доказателства поради процесуални нарушения във връзка с неправилно тълкуване и прилагане на процесуална норма по допускане на доказателства по смисъла на чл. 266, ал. 3 ГПК, поради което за въззивния съд не възниква задължение да се произнесе служебно с определението по чл. 267 ГПК.

Доколкото във въззивната жалба и отговора страните не представят и не сочат необходимост от събирането на нови доказателства, въззивният съд намира, че преценката за спазване на разпоредбите на чл. 146 ГПК и правилността на фактическите и правни изводи на първоинстанционния съд относно релевантните за спорното право факти, касае оценка по съществото на спора, която въззивната инстанция следва да даде с решението си.

Във въззивното производство дружеството –въззиваем е внесло по набирателната сметка на ОС – Перник определеното от съда възнаграждение за особен представител на жалбоподателя в размер на 300 лева.

Предвид изложеното и на основание чл. 267, ал. 1 ГПК, съдът

 

 

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ДОКЛАДВА делото, така както е посочено в мотивите на определението.

УКАЗВА на страните, че мотивната част на настоящото определение има характер на окончателен доклад на жалбата и отговора по реда на чл. 268, ал. 1 от ГПК.

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито заседание на 11.03.2020 г. от 09,50 часа, за когато да се призоват страните, като им се връчи препис от настоящото определение, а на жалбоподателя – и препис от отговора на въззиваемия.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                           ЧЛЕНОВЕ: 1.                      2.