Р Е Ш Е Н И Е
№36 20.03.2018г. гр.Несебър
В ИМЕТО НА НАРОДА
НЕСЕБЪРСКИ РАЙОНЕН СЪД ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
на шестнадесети март две хиляди и осемнадесета година
в публично заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мария
Берберова-Георгиева
Секретар: Радостина Менчева
като разгледа докладваното от съдия М.Берберова-Георгиева
гражданско дело № 31 по описа за 2018г. и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
по делото е по реда на бързото производство на основание чл.310, т.6 от ГПК във
връзка с във връзка с чл.146, ал.2 от СК.
Производството
по делото е образувано по повод исковата молба на А.А.А. с ЕГН ********** и С.А.А.
с ЕГН **********, двамата действащи със съгласието на своята майка и законен
представител Д.А.И., с ЕГН ********** ***, облЛовеч и настоящ адрес:***,
подадена чрез Адвокат Ж.Д.И. ***, със съдебен адрес:***, тел.**** против А.А.И. с ЕГН **********,***. В
исковата молба се сочи, че двамата ищци са родени по време на съвместното
жителство на ответника А.А.И. и тяхната майка Д.А.И.. От раждането на ищците до
м.октомври 2011г., децата и родителите живяли съвместно в с.Градежница,
общ.Тетевен, обл.Ловеч, ул."***********, в жилище собственост на
родителите на ответника. През м.октомври 2011г. ответникът и майка на ищците се
разделили, като ответникът останал да живее в жилището в с.Градешница,
общ.Тетевен а двамата ищци и тяхната майка се установили да живеят при баба им
по майчина линия Р.С.К. в с.Гложене, общ.Тетевен. За времето от м.октомври 2011
г. до м.април 2016г. двамата ищци и майка им живяли при баба им по майчина
линия в с.Гложене, като през цялото това време за тяхното отглеждане,
възпитание и издръжка се грижела изцяло тяхната майка Д.А.И.. През м.април 2016
г. поради липса на парични средства и работа в с.Гложене и в околността, майка им
се преместила да живее и работи в гр.Несебър, за да осигурява тяхната и нейната
издръжка. Ищцата А.А.А. твърди, че от есента на 2016г. живее с майка си в
гр.Несебър и посещава Средно Училище - „Любен Каравелов" - гр.Несебър,
като през учебната 2017/2018 г. е записана, като ученичка в 8 „б" клас.
Ищецът С.А.А. сочи, че не могъл да се премести да живее с майка си в
гр.Несебър, а останал да живея при баба му по майчина линия в с.Гложене, тъй
като учел в Професионална Гимназия по Горско Стопанство и Дървообработване
„Сава Младенов" - гр.Тетевен, специалност „Горско и ловно стопанство с
интензивно изучаване на английски език", а в близост до гр.Несебър нямало
учебно заведение със същата специалност.
Ищците
твърдят, че от момента на фактическата раздяла на майка им и баща им през 2011
г., когато напуснали с.Градешница до настоящия момент ответникът не им е
заплащал, нито осигурявал издръжка под каквато и да е било форма и не се е грижел
и не се е интересувал от тях. Сочат, че през този период само тяхната майка се
грижела за отглеждането и възпитанието им и поемала изцяло тяхната издръжка с
помощта на баба им по майчина линия Р.С.К.. Понастоящем, ищците сочат, че са
пораснали и техните потребности и разходи значително се увеличили, поради което
за майка им станало трудно да поема изцяло тяхната издръжка сама. В тази
връзка, ищцата А.А. сочи, че с оглед на нейната възраст и потребности за храна,
облекло, лекарства, отопление, вода, учебници, учебни помагала, тетрадки,
консумативи, дневни за храна в училище, продукти за лична хигиена/шампоани,
балсами, сапуни, санитарни принадлежности и други/ се нуждае от около 320.00
лв. месечна издръжка, от които баща й да бъде осъден да заплаща 170 лв., а
майка й ще поеме остатъка от 150.00лв, като се отчете и обстоятелството, че двете
живеят заедно и майка й изцяло се грижи за нея. Ищецът С.А. с оглед на моята
възраст и потребности за храна, облекло, лекарства, отопление, вода, учебници,
учебни помагала, тетрадки, консумативи, дневни за храна в училище, продукти за
лична хигиена/шампоани, сапуни, санитарни принадлежности и други/ твърди, че се
нуждае от около 400.00 лв. месечна издръжка, от които баща му да бъде осъден да
заплаща 200 лв., а майка му ще заплаща останалите 200 лв. Във връзка с
финансовите възможности на ответника да заплаща претендираната от тях издръжка,
ищците сочат, че не им е известно баща им да работи по трудов договор, но
същият работел на частно, като предимно търгувал с дърва, извършвал транспорт и
рязане на дърва по домовете на хората. В тази връзка сочат, че на скоро същият
си закупил втори лек автомобил, независимо от това, че вече разполага с един
лек автомобил и камион. Твърдят, че ответникът няма собствено жилище, но живее
в дома на родителите си в с.Градешница, така че няма разходи за наем на жилище.
Не дължал и издръжка на други лица освен на ищците. Сочат, че ответникът е
здрав, млад и трудоспособен, поради което считат, че при положени от негова
страна усилия би могъл да си намери и друга работа от която да реализира доходи
и заплаща издръжката им.
Гореизложеното
е мотивирало ищците да поискат от съда да постанови решение, с което:
1. Да осъди ответника А.А.И. с
ЕГН ********** да заплаща на дъщеря си А.А.А. с ЕГН **********,
действаща със съгласието на своята майка и законен представител Д.А.И., с ЕГН **********
месечна издръжка в размер на 170 лева /сто и седемдесет лева/, платима
до 10-то число на месеца за който се отнася, считано от подаване на исковата
молба в съда – 11.01.2018г. до настъпването на причини, обуславящи нейното
изменение или прекратяване, ведно
със законната лихва за забава върху всяка просрочена вноска до окончателното й
изплащане.
На
следващо място се моли съда да осъди ответника А.А.И. с ЕГН **********
да заплати на ищцата А.А.А. с ЕГН **********, действаща със
съгласието на своята майка и законен представител Д.А.И., с ЕГН **********,
издръжка за минало време в размер на 130 лева /сто и тридесет лева/
месечно - за периода от 10.01.2017 г. до 10.01.2018г. -деня предхождащ деня на
постъпване на настоящата исковата молба в съда, ведно със законната лихва за забава от подаване на исковата молба в
съда до окончателното и изплащане.
2.
ДА осъди ответника А.А.И. с
ЕГН ********** да заплаща на сина си С.А.А. с ЕГН **********,
действащ със съгласието на своята майка и законен представител Д.А.И., с ЕГН **********
месечна издръжка в размер на 200 лева /двеста лева/, платима до 10-то
число на месеца за който се отнася, считано от подаване на исковата молба в
съда – 11.01.2018г. до настъпването на причини, обуславящи нейното изменение
или прекратяване, ведно със законната
лихва за забава върху всяка просрочена вноска до окончателното й изплащане.
Наред с това се моли съда да осъди ответника А.А.И. с ЕГН **********, да
заплати на ищеца С.А.А. с ЕГН **********, действащ със съгласието на
своята майка и законен представител Д.А.И., с ЕГН **********, издръжка за
минало време в размер на 150 лева /сто и петдесет лева/ месечно - за
периода от 10.01.2017 г. до 10.01.2011 г. -деня предхождащ деня на постъпване
на исковата молба в съда, ведно със
законната лихва за забава от подаване на исковата молба в съда до окончателното
и изплащане.
Молят съда да постанови предварително изпълнение на
решението относно присъдената издръжка. Представят
писмени доказателства. Правят искане за допускане до разпит на двама свидетели
при режим на довеждане, които ще установяват, какво е било поведението на
ответника през годините спрямо ищците, какви са финансовите им нужди и
възможностите на ответника да дава издръжка, къде и с кого са живели ищците до
сега и кой е осигурявал финансовата ни издръжка, както и другите изложени в
исковата молба факти и обстоятелства. Наред с това, правят искане за изискване
на справка от ОД на МВР Ловеч - Сектор „Пътна полиция", от която да се
установи: регистрирани ли са на името на А.А.И. с ЕГН **********, с постоянен
адрес:*** моторни превозни средства, как се индивидуализират, от кога ги
притежава лицето, както и да се представят преписи от договорите за
придобиването им.
В срока по чл.131 от ГПК, по
делото е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответника, с който същият
на първо място излага възражения относно местната подсъдност досежно
предявените от сина му С.А.А. искове по чл.143 и чл.149 от СК и моли
производството да бъде прекратено в тази му част и изпратено на местно
компетентния Районен съд-гр.Тетевен, в чийто съдебен район се намира както
постоянен адрес на ответника, така и постоянния адрес на сина му в качеството
му на ищец. В тази връзка сочи, че съгласно разпоредбите на чл.105 и чл.112 от ГПК искът за издръжка се предявява пред съда, в района на който е постоянния
адрес на ответника, или по постоянния адрес на ищеца. Съобразно така
направеното от възражение за местна подсъдност, ответникът моли производството
по исковете, предявени от сина му С.А.А. да бъде прекратено и изпратено на
надлежния по правилата за местна подсъдност Районен съд-гр.Тетевен.
По отношение исковите
претенции, предявени от ищцата А.А.А. ответникът не отрича, че следва да й
заплаща месечна издръжка, на не и в размерите, които се претендират. В тази
връзка сочи, че е безработен и изнесеното в исковата молба, че работи в сферата
на "тъмния сектор" не отговаря на истината. Заявява, че възможността
му е да заплаща на дъщеря си А. месечна издръжка в минималния законов размер от
130 /сто и тридесет/ лева. Твърди, че преди завеждане на делото предложил на
майката на децата им да заплаща този размер на всяка от двете им деца, но
същата е отказала. Ответникът сочи, че такъв размер е съгласен да заплаща и на
сина си, след като делото по отношение на неговите искове бъде прехвърлено в
надлежния Районен съд-Тетевен.
За дъщеря си А. ответникът признава,
че за минало време не е заплащал издръжка, но за 6 /шест/ месеца назад- начиная
от 01.07.2017г. Това било така поради обстоятелството, че до края на учебната
2016/2017г., тоест до 01.07.2017г. ответникът се грижел за издръжката на сина им
С.,***, където и ответникът живеел и до тази дата той му заплащал всеки месец
издръжка. Съответно до тогава дъщеря му се издържала от майка си. Така се били
договорили с майка им- тя да издържа дъщеря им, а ответника сина им. След 01.07.2017г.
ответникът сочи, че не е заплащал издръжка и признава, че дължи такава за минало
време, но начиная от 01.07.2017г., тоест за 6 /месеца/ преди завеждане на
делото.
С
определение от 12.02.2018г., постановено по настоящото дело, съдът като взе предвид
направеното от ответника възражение за неподсъдност на предявените от ищеца С.А.А.
искове по чл.143 и чл.149 от СК, намери същото за основателно, поради което прекрати производството по настоящото
дело, в частта му, досежно предявените
от С.А.А. с ЕГН **********, действащ със съгласието на своята майка и законен
представител Д.А.И., с ЕГН **********, двамата с постоянен адрес: ***,
облЛовеч, подадена чрез Адвокат Ж.Д.И. ***, със съдебен адрес:***, тел.**** против А.А.И. с ЕГН **********,***, с правно
основание чл.143, ал.2 и чл.149 СК и изпрати
същото по подсъдност на Районен
съд-гр.Тетевен.
Относно
предявените от ищцата А.А.А. искове с правно основание чл.143, ал.2 и чл.149 СК,
съдът намира депозираната искова молба за процесуално допустима – подадена е от
лице с правен интерес, пред надлежния орган и съдържа изискуемите по закон
реквизити.
В
съдебно заседание, ищцата А.А. се явява лично и с нейната майка и законен
представител, както и с процесуален представител, който поддържа исковата молба
от името на доверителката си. Представя писмени и ангажира гласни
доказателства.
Ответникът
И. не се явява в съдебно заседание и не изпраща представител. Не сочи нови
доказателства.
Несебърският
районен съд, като взе предвид исканията на страните по делото, събраният по
делото доказателствен материал и съобрази разпоредбите на закона, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са кумулативно,
обективно и субективно съединени искове по чл.143,
ал.2 и чл.149 от СК,
и чл.86 от ЗЗД.
От
данните по делото се установява, че ищцата А.А. е родена по време на
съвместното съжителство на ответника А.И. и нейната майка Д.И.. След раждането
на ищцата, тя и родителите й са живели в жилище, собственост на родителите на
ответника в с.Градешница, общ.Тетевен. През месец октомври 2011г., ответникът и
майката на ищцата се разделили, като ищцата и майка й напуснали съвместното
жилище в с.Градешница, където останал да живее ответника, и се преместили в
с.Гложене, при бабата на ищцата по майчина линия. През месец април 2016г.,
майката на ищцата се преместила да живее и работи в гр.Несебър, за да осигурява
средства за издръжката на децата си, а през месец септември и ищцата се
преместила при майка си в гр.Несебър.
От
показанията на свид.Петър Петров, живеещ на съпружески начала с майката на
ищцата се установява, че през есента на 2016г., ищцата А. отишла да живее при
тях в гр.Несебър и била записана, като ученичка в училището в гр.Несебър. От
тогава до настоящият момент, свид.П.сочи, че за издръжката на детето се грижат
той и нейната майка. Свид.П.заявява също, че от януари 2017г. до настоящият
момент, бащата на А. не е изпращал пари за издръжка на детето. Заявява, че А.
не желае да се среща и да говори с баща си, тъй като по време на съвместното им
съжителство е ставала свидетел на побоища от баща й на майка й, в резултат на
което последната е получила фрактура на ключицата и спукано тъпанче. Свид.П.сочи
също, че детето не иска да вижда баща си, тъй като същият многократно я е
заплашвал, че ако не му помага в работата, няма да й дава нищо. Относно нуждите
на детето, свид.П.сочи, че месечно за издръжката на детето А. са нужни около 320-340
лева, включващи – храна, облекло, козметика, учебници и училищни пособия, а
понякога и лекарства.
За
да се произнесе, настоящата инстанция съобрази:
По иска с правно основание чл.143,
ал.2 от СК:
При
определяне размера на издръжката следва да се има предвид възможностите на
дължащия издръжката, съобразени с нуждите на детето с оглед правилното му
отглеждане, възпитание и хармонично развитие, както тези нужди биха били
задоволени, ако родителите живеят заедно.
По
делото не са представени доказателства за трудова ангажираност на ответника по
делото. От представения по делото социален доклад от ДСП-Тетевен се установява,
че ответникът помага на родителите си при отглеждането на селскостопански
животни по земеделска програма, за което получава заплащане от баща си в
зависимост от свършената работа /л.47-48 вкл./. От постъпилата по делото
справка от ОДМВР - Ловеч, сектор „Пътна полиция” се установява, че на името на
ответника И. има регистрирани три МПС, последното от които е придобито от същия
на 24.11.2017г. /л.53/. От представения по делото социален доклад на
ДСП-Поморие се установява, че майката на ищцата работи, като продавач-консултант
в Гранд маркет „Ж.” в гр.Несебър на безсрочен трудов договор и декларира 600
лева /шестстотин лева/ месечно трудово възнаграждение /л.39-40 вкл./.
Съгласно
разпоредбата на чл.143, ал.2 от СК, родителите дължат издръжка на своите
ненавършили пълнолетие деца независимо дали са трудоспособни и дали могат да се
издържат от имуществото си. Задължението за издръжка от родителите на своите
ненавършили пълнолетие деца е императивно регламентирано в закона. По делото не
се представят доказателства за наличието на специални нужди на детето, които да
обуславят определянето на по-голям размер на дължимата от ответника издръжка. Относно
възможностите на бащата да заплаща издръжка на дъщеря си, съдът констатира, че
същият е млад човек, не страда от заболявания, които да препятстват
възможността му да работи и няма данни същият да изплаща издръжка на други деца,
освен за сина си, роден от съвместното съжителство с майката на ищцата. Съдът
намира за неотносими, наведените от ответника възражения, че е безработен и не
може да заплаща издръжка на дъщеря си в размер над 130 лева. Обстоятелството,
че същият притежава три автомобила, последният от които закупен в края на
2017г. налага извода за финансова обезпеченост на И..
При
така установените материални възможности на страните, съдът намира, че за
отглеждането на А. е необходима обща сума в размер на 320 лева /триста и двадесет лева/, от която
ответникът И. следва да заплаща месечна издръжка в размер на 170 лева /сто и
седемдесет лева/, считано от датата на подаване на исковата молба –
11.01.2018г. до настъпването на причини, обуславящи нейното изменение или
прекратяване, а майката, полагаща и лична грижа за детето – остатъка в размер
на 150 лева /сто и петдесет лева/. Този размер на издръжката, съдът намира за
съобразен с възрастта на детето А. /14 год./, нейните потребности за правилното
й и хармонично развитие, както и възможността на бащата да я заплаща.
Предвид
уважаването на главната претенция, основателна се явява и акцесорната претенция
за заплащане на законна лихва върху всяка просрочена вноска до окончателното й
изплащане.
По иска с правно основание чл.149 от СК:
По
отношение на иска за издръжка за минало време, включваща периода от 10.01.2017г.
до 10.01.2018г., съдът намира същият за основателен в претендирания от ищцата
размер от 130 лева /сто и тридесет лева/ месечно. От събраните по делото
писмени и гласни доказателства, безспорно се установява, че ответникът И. не е
полагал грижи, нито е заплащал издръжка за дъщеря си А. след 2016г.,
обстоятелство, което не се оспорва и от самия И.. Ирелевантни са причините,
поради които ответникът И. не е заплащал издръжка на дъщеря си А. през
горепосочения период. Недоказани останаха твърденията на същия, че с майката на
ищцата се били разбрали И. да заплаща издръжка за сина им, а майката да поеме
издръжката за дъщеря им. Напротив, от показанията на свид.П.се установява, че
от месец октомври 2016г., картата за получаване на детските надбавки в размер
на 80 лева месечно, била дадена от майката на ищцата на нейния брат С.А.А.,
който учел в гр.Тетевен и живеел при баба си по майчина линия. Предвид на това,
съдът счита, че са налице основания за уважаване на така заявената претенция.
С
оглед на този резултат и съгласно Тарифа № 1 към Закона за държавните такси за
таксите, събирани от съдилищата, ответникът И. следва да бъде осъдена да
заплати по сметка на Районен съд-гр.Несебър държавна такса върху размера на
присъдената за детето издръжка по чл.143, ал.2 от СК в размер на 244,80 лева
/двеста четиридесет и четири лева и осемдесет стотинки/. За присъдената
издръжка за минало време, същият следва да заплати държавна такса в размер на
62,40 лева /шестдесет и два лева и четиридесет стотинки/.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК, в тежест на ответника И. следва да се възложат направените от ищцата А. разноски по делото, в размер на 300 лева /триста лева/, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение.
Мотивиран
от горното, Несебърският районен съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА
А.А.И. с ЕГН **********,*** да заплаща на дъщеря си А.А.А. с ЕГН **********,
действаща със съгласието на своята майка и законен представител Д.А.И., с ЕГН **********,
двете с настоящ адрес: *** и съдебен адрес:***, тел.**** /чрез адвокат Ж.И. ***/,
месечна издръжка в размер на 170
/сто и седемдесет/ лева, ведно
със законната лихва върху сумата за всяка просрочена вноска, считано от датата
на подаване на исковата молба – 11.01.2018г., до настъпването на законни
основания за нейното изменение или прекратяване.
ОСЪЖДА А.А.И. с ЕГН **********,*** да заплати на дъщеря си А.А.А. с ЕГН **********, действаща със
съгласието на своята майка и законен представител Д.А.И., с ЕГН **********,
двете с настоящ адрес: *** и съдебен адрес:***, тел.**** /чрез адвокат Ж.И. ***/,
издръжка за минало време в размер на
130 лева /сто и тридесет лева/ месечно, или общо в размер на 1560 лева /хиляда петстотин и шестдесет/, за периода от 10.01.2017г. до 10.01.2018г.,
ведно със законната лихва върху
сумата от 1560 лева, считано от датата на подаване на
исковата молба – 11.01.2018г. до окончателното изплащане на вземането.
ОСЪЖДА
А.А.И. с ЕГН **********,*** да заплати на дъщеря си А.А.А. с ЕГН **********,
действаща със съгласието на своята майка и законен представител Д.А.И., с ЕГН **********,
двете с настоящ адрес: *** и съдебен адрес:***, тел.**** /чрез адвокат Ж.И. ***/,
сумата в размер на 300 лева /триста
лева/, представляваща заплатени по делото разноски за адвокатски хонорар.
ОСЪЖДА
А.А.И. с ЕГН **********,*** заплати по сметка на Районен
съд-гр.Несебър държавна такса върху размера на присъдената за детето А. месечна
издръжка по чл.143, ал.2 от СК в размер на 244,80
лева /двеста четиридесет и четири лева и осемдесет стотинки/, както и
държавна такса в размер на 62,40 лева
/шестдесет и два лева и четиридесет стотинки/ за присъдената на детето издръжка
за минало време.
ДОПУСКА предварително изпълнение на
решението.
Решението подлежи на обжалване с
въззивна жалба в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Окръжен
съд-гр.Бургас.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: