№ 242
гр. Враца, 02.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на втори ноември през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Евгения Г. Симеонова
Членове:Пенка П. П.а
Калин Тр. Тодоров
като разгледа докладваното от Пенка П. П.а Въззивно гражданско дело №
20221400500413 по описа за 2022 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е с правно основание чл.435 ал.1 т.3 от ГПК.
Подадена е жалба с вх. № 913/ 01.09.2022г., от Б. П. Т. от гр.София,ЕГН **********,
чрез пълномощника му адв. С. Г., против разпореждане от 12.08.2022година на ДСИ при
МРС за прекратяване на изп.производство №74/2021 година по описа на СИС при МРС.
В жалбата се твърди, че с атакуваното разпореждане е прекратено изпълнителното
производство по посоченото изп.дело на основание чл.402 ал.З ГПК, като е постановено и
вдигане на наложения запор върху трудовото възнаграждение на Й. Н. Г. с ЕГН
**********, от с.***, общ.Мездра. Това изп.дело е образувано по молба на жалбоподателя
във връзка с допуснато обезпечение на предявените от него искове по гр.дело 749/2021
година на МРС.
Излага се становище за незаконосъобразност и неправилност на разпореждането,
поради следните съображения:
Въпросното прекратяване е направено на основание чл.402 ал.З ГПК, чиито
основания не са налице. Според тази разпоредба се касае за отмяна на обезпечението, което
в случая не е налице. При такава хипотеза следва да има молба за отмяна на обезпечението
от заинтересованата страна, която се изпраща на другата страна, която има право да възрази.
В случая такава молба липсва, и съответно не е връчвана на жалбоподателя.
ДСИ се е произнесъл само въз основа на молба на пълномощника на Й. Г. към която
са приложени незаверени копия от определения на МРС,ВОС и САС. От тези актове не е
видно, че определената парична гаранция от ВОС е внесена или не е внесена, за да бъде
обезсилена издадената от МРС обезпечителна заповед;
Твърди, че не е уведомен от съда, че определението на ВОС №270/11.10.2021 година
е влязло в законна сила и не му е указано да внесе посочената парична гаранция, а в самото
определение на ВОС не е посочен срок за внасяне на гаранцията, за да може да я внесе и да
представя вносната бележка пред същия съд за издаване на нова обезпечителна заповед.
Поради тези съображения и намира, че обжалваното разпореждане за прекратяване на
1
производството по изп.дело и вдигане на наложения запор върху трудовото възнаграждение
на Й. Г. е незаконосъобразно и моли да бъде отменено.
В срока по чл.436 ал.3 от ГПК е постъпило Възражение от Й. Н. Г., действащ чрез
пълномощника си адвокат В. М. Й..
Счита, че разпореждането на ДСИ при Районен съд - гр. Мездра за вдигане на
наложения запор по изпълнителното дело е изцяло законосъобразен, поради факта, че от
представените по делото писмени доказателства е видно, че обезпечителна заповед №
1/18.06.2021г. е обезсилена, т.е отпаднало е основанието поради, което е наложен запорът.
По делото са представени заверени копия на актовете на горестоящите съдилища, т.ч.
и окончателния акт на САС, който не подлежи на обжалване и потвърждава определението
на ВОС, което съответно е влязло в законна сила. Неверни са твърденията изложени в
жалбата, че представените определения не са заверени.
Съжденията на жалбоподателя по отношение внасянето на определената от ВОС
парична гаранция, счита за нелогични, а най-вече тези касаещи обезсилването на
обезпечителната заповед.
ДСИ И. И. е изложил съображения по жалбата, като счита същата за неоснователна.
В мотивите са изложени подробни данни за образуването и движението на изпълнително
дело №74/2021г.
Според съдебния изпълнител по делото ежемесечно са постъпвали суми от
трудовото възнаграждение на длъжника. На 11.08.2022 г., адв. В. Й. от САК, в качеството й
на пълномощник на длъжника, е депозирала молба вх.№860 от същата дата, с която се иска
вдигане на наложения запор и възстановяване на удържани суми. Към молбата са
приложени преписи от определения на МзРС, ВрОС и САК с поставен печат на първото от
тях, с датата на влизане в законна сила - 11.01.2022 г.
Според ДСИ И. И. от представените актове е видно, че препис от частната жалба на
Й. Г. по Въззивно частно гражданско дело №20211400500434 по описа на ВрОС за 2021 г., е
бил връчен на ищеца Б. Т., от когото, чрез пълномощника му - адв. С. Г. е постъпил отговор,
с който жалбата се оспорва. От друга страна, производството пред САС е образувано по
частна жалба на Б. Т., чрез процесуалния си представител, против определение №270 от
11.10.2021 г., постановено по гр. дело №434/21 г. по описа на Окръжен съд Враца.
Следователно, неоснователни са твърденията на взискателя, че не е бил уведомен от съда
относно влизането в законна сила на определение на ВОС №270 от 11.10.2021 г., както и за
внасяне на посочената парична гаранция. Съдът е приел, че обезпечението следва да бъде
допуснато при гаранция и е задължил ищеца да внесе такава гаранция, като е обезсилил
издадената от МзРС обезпечителна заповед. Поради отмяна на действието, предмет на
делото, производството е прекратено на осн. чл. 402, ал.З от ГПК.
С оглед на изложеното счита подадената жалба от взискателя Б. П. Т. от гр. София
чрез пълномощника му адв. С. Г., ВрАК, за неоснователна.
Съдът след като се запозна с жалбата, възраженията на длъжника и становището на
ДСИ, както и със самото и.д. № 20211450400074, приема за установено от фактическа страна
следното:
Изпълнително дело е образувано на 25.06.2021г по молба на Б. П. Т. от гр.София,ж.к.
**********, депозирана чрез пълномощника му адв. С. Г. въз основа на представени
Определение №111/18.06.2021 г., постановено по гр.д. №749/2021г по описа на PC - Мездра
и обезпечителна заповед №1 от 18.06.2021 г., издадена в изпълнение на горепосоченото
определение. С Определение №111/18.06.2021 г., постановено по гр.д. №749/2021г е
допуснато обезпечение на исковете с правно основание чл. 45 ЗЗД и чл. 86, ал.1 вр. чл. 84,
ал.З ЗЗД, предявени от Б. П. Т. против Й. Н. Г., за заплащане на сумата от 21 793.71 лв.
ведно със законната лихва върху сумите, считано от датата на увреждането 02.09.2017 г., до
окончателното изплащане, чрез налагане на обезпечителна марка „ЗАПОР“ върху трудовото
възнаграждение на Й. Н. Г. - ответник по Гражданско дело № 749/2021 г. по описа на МзРС.
2
С разпореждане обективирано в Протокол от 25.06.2021г ДСИ при МРС на
основание чл. 400, ал.1 във вр. с чл. 450, ал.2 ГПК е наложил „ Запор на трудовото
възнаграждение" на Й. Н. Г., ЕГН: **********.
На 11.08.2022 г., адв. В. Й. от САК, в качеството й на пълномощник на длъжника, е
депозирала молба вх.№860 от същата дата, с която е поискала вдигане на наложения запор и
възстановяване на удържани суми. Към молбата са приложени преписи от Определение
№111/18.06.2021 г., постановено по гр.д № 749/2021г на PC – Мездра, Определение
№270/11.10.2021 г., постановено по в.гр.д. №434/2021 г. на Окръжен съд – Враца, и
Определение №51/11.01.2022 г., постановено по гр.д. №3847/2021г на Софийски апелативен
съд с поставен печат на първото от тях, с датата на влизане в законна сила - 11.01.2022 г.
В разпореждане от 12.08.2022 година ДСИ при МРС е приел, че с Определение
№270/11.10.2021 г., постановено по в.гр.д. №434/2021 г. на Окръжен съд – Враца,
потвърдено с Определение №51/11.01.2022 г., постановено по гр.д. №3847/2021г на
Софийски апелативен съд, горестоящите съдилища са отменили действието на
обезпечителната заповед, предмет на делото и съгласно разпоредбата на чл. 402 ал.3 ГПК е
прекратил изпълнително производство №74/2021г .
Въз основа на изложените фактически данни, които се установяват от приложените
по делото доказателства, съдът достигна до следните правни изводи:
Жалбата е подадена в срока по чл.436, ал.1 от ГПК, от надлежна страна- взискател по
изпълнителното дело, по реда на чл. 435, ал.1, ал.3 от ГПК, поради което е процесуално
допустима.
Разгледана по същество си, жалбата е неоснователна по следните съображения:
В случая ДСИ при МРС на основание чл. 402, ал. 3 от ГПК е вдигнал наложената
обезпечителна мярка въз основа на представените му от страна на длъжника заверени копия
от Определение №111/18.06.2021 г., постановено по гр.д. №749/2021г по описа на PC -
Мездра, Определение №270/11.10.2021 г., постановено по в.гр.д. №434/2021г по описа на
Окръжен съд - Враца и Определение №51/11.01.2022 г., постановено по гр.д. №3847/2021 по
описа на Софийски апелативен съд. Видно от съдържащите се в делото копия същите са
заверени от служител на РС Мездра, като на първата страница на Определение
№111/18.06.2021 г., постановено по гр.д. №749/2021г по описа на PC - Мездра е отразено, че
същото е добило законна в сила на 11.01.2022г въз основа на Определението, постановено
по гр.д. №3847/2021 по описа на Софийски апелативен съд.
С оглед на горното неоснователно е възражението на процесуалния представител на
Б. П. Т., че представените по делото преписи от горепосочените определения не са
заверени.
Неоснователен е и довода, изложен в жалбата, че преди вдигане на запора не е
изпълнена процедурата по чл. 402 ал.1 и ал.2 ГПК. Процедурата по този ред се прилага по
отношение на влезли в сила определение и обезпечителна заповед, с които е допуснато
обезпечението. В случая се касае за отмяна на допуснатото от първоинстанционния съд
обезпечение по реда на инстанционния контрол по чл.396 ал.2 ГПК. Представеното
Определение №111/18.06.2021 г., постановено по гр.д. №749/2021г , по описа на PC -
Мездра е отменено с Определение №270/11.10.2021 г., постановено по в.гр.д. №434/2021г
по описа на Окръжен съд - Враца, което е потвърдено с Определение №51/11.01.2022 г.,
постановено по гр.д. №3847/2021 по описа на Софийски апелативен съд. Налице е влязло в
сила определение на съда, с което се постановява отмяна на допуснатото обезпечението,
както и е обезсилена обезпечителна заповед №1 от 18.06.2021 г, въз основа на която е
образувано изп. дело №74/2021г по описа на СИС при МРС и в случая е приложима
единствено разпоредбата на чл.402, ал. 3 от ГПК.
В жалбата се твърди, че ДСИ е прекратил делото, въпреки, че от представени актове
не ставало ясно налице ли е новоиздадена обезпечителна заповед или не. В тежест на
жалбоподателя е било да удостовери наличието на влязло в сила обезпечение след
3
влизането на Определение №270/11.10.2021 г., постановено по в.гр.д. №434/2021г по описа
на Окръжен съд - чрез представяне на съответната обезпечителна заповед, което не е
сторено както преди прекратяване на изпълнителното дело, така и с депозираната жалба.
Следва също да се отбележи, че жалбоподателят сам посочва, че такава не е издадена,
предвид твърденията, че същия не е уведомен от съда, че определението на ВОС
№270/11.10.2021 година е влязло в законна сила и не му е указано да внесе посочената
парична гаранция, а в самото определение на ВОС не е посочен срок за внасяне на
гаранцията, за да може да я внесе и да представи вносната бележка пред същия съд за
издаване на нова обезпечителна заповед. Съдът намира тези доводи за неотносими, тъй като
в това производство не може да се извършва проверка по развилото се обезпечително
производство. Повече от 7 месеца след влизане в сила на Определение №270/11.10.2021 г.,
постановено по в.гр.д. №434/2021г по описа на Окръжен съд - Враца, взискателят по изп.
дело №74/2021г по описа на СИС при МРС не е предприел мерки за изпълнение на
указанията на въззивния съд за внасяне на гаранция и снабдяване с обезпечителна заповед.
Дори да се приеме, че жалбоподателят не е бил надлежно информиран от съда за влизането
в сила на Определение №270/11.10.2021 г., постановено по в.гр.д. №434/2021г по описа на
Окръжен съд - Враца, то това е станало с получаването на разпореждането за прекратяване
на изпълнителното дело, но към жалбата не са представени данни за снабдяване с
обезпечителна заповед, предвид твърденията за безсрочност на задължението за внасяне на
гаранция.
В случая към момента на прекратяване на изпълнителното производство е било
налице влязло в сила определение на съда, с което е отменено допуснатото обезпечението,
както и е обезсилена обезпечителна заповед №1 от 18.06.2021г, издадена въз основа на
Определение №111/18.06.2021 г., постановено по гр.д. №749/2021г по описа на PC - Мездра,
поради което са били налице условията на чл. 403 ал.3 ГПК. По изложените съображения,
жалбата се явява неоснователна и трябва да се остави без уважение.
Страните не се претендирали разноски в настоящото производство, поради което
съдът не дължи произнасяне.
Мотивиран от това, Врачанският Окръжен съд,
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на Б. П. Т. от гр.София, ЕГН **********,
депозирана чрез пълномощника му адв. С. Г., против разпореждане от 12.08.2022 година на
ДСИ при МРС, с което е прекратено изп.производство №74/2021 година по описа на СИС
при МРС и е вдигнат наложения запор на трудовото възнаграждение на Й. Н. Г. с ЕГН
**********, от с.***, общ.Мездра.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4