Р Е
Ш Е Н
И Е №
гр. Стара
Загора, 27.05.2021 година
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Старозагорският
административен съд, в публично заседание на двадесет и първи април две хиляди двадесет
и първа година в състав:
Председател: БОЙКА ТАБАКОВА
Членове: КРЕМЕНА
КОСТОВА-ГРОЗЕВА
СТИЛИЯН МАНОЛОВ
при секретаря: Ива Атанасова
и с участието на прокурора: Петко Георгиев
като разгледа докладваното от съдия СТИЛИЯН МАНОЛОВ КАН
дело № 153 по описа за 2021 г., за да се произнесе съобрази следното:
Производството е с
правно основание чл.208 и сл. от АПК във връзка с чл.63, ал.1, предл.2 от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба на Т.Х.М., против
Решение №260041 от 04.02.2021г., постановено по АНД №1333/2020 г. по
описа на Районен съд Казанлък, с което е потвърдено Наказателно постановление
№F572506 от 06.11.2020г., издадено от Директора на ТД на НАП гр.Пловдив – офис
Стара Загора. В жалбата са изложени оплаквания за незаконосъобразност на
решението, като постановено в нарушение на материалния закон, съществено
нарушение на съдопроизводствените правила - касационни основания по
чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК, и необоснованост.
Касаторът навежда доводи, че изложените от него съображения в писмената защита
вероятно не са взети предвид от районния съд,
поради което ги повтаря в касационната жалба и моли да бъдат взети
предвид при постановяване на съдебното решение. Твърди, че деянието
представлява маловажен случай, както и че в административнонаказателната
процедура са допуснати процесуални нарушения, които не са обсъдени от районния
съд. По изложените съображения от съда се иска да постанови решение, с което да
се отмени въззивното решение и обжалваното Наказателно постановление. Претендира
за разноските в производствата пред двете съдебни инстанции.
Ответникът по
касация ТД на НАП Пловдив, редовно и своевременно призован, не изпраща
представител в съдебно заседание. С подадено по делото писмено становище от
процесуалния му представител касационната жалба се оспорва като неоснователна.
Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на
Окръжна прокуратура – Стара Загора в съдебно заседание дава заключение за неоснователност
на касационната жалба и предлага решението на първоинстанционния съд да бъде оставено
в сила като правилно и законосъобразно.
Касационният състав на съда,
след като обсъди събраните по делото доказателства, наведеното от жалбоподателя
касационно основание, доводите и становищата на страните и като извърши на
основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и
съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за
установено следното:
Касационната жалба е подадена в законово установения
срок, от надлежна страна за която съдебният акт е неблагоприятен и е
процесуално допустима.
Разгледана по същество е основателна.
Производството пред Районен съд
– Казанлък се е развило по жалба на Т.Х.М. *** срещу Наказателно постановление №F572506
от 06.11.2020г., издадено от Директора на ТД на НАП гр.Пловдив – офис Стара
Загора, с което въз основа на АУАН №F572506/30.09.2020г., на основание чл.179,
ал.1, предл. последно от ЗДДС на М. е наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 500 лв. Като
административно нарушение са преценени обстоятелствата, че при извършена
проверка Т.Х.М., в качеството си на управител на ДЗЗД „Латинка 97“, с ЕИК
*********, което е регистрирано лице по ЗДДС, не е подал в законоустановения
срок в ИРМ гр.Казанлък, офис Стара Загора при ТД на НАП - Пловдив, отчетни
регистри по чл.124 от ЗДДС /дневник за покупките и дневник за продажбите/ за данъчен
период 01.06.2020г. – 30.06.2020г. Отчетните регистри е следвало да бъдат
подадени заедно със справката декларация за посочения данъчен период в срок до
14-то число включително на месеца, следващ данъчния период, за който се отнася
– т.е. до 14.07.2020г. Нарушението е установено на 15.07.2020г. при проверка в
данъчното досие на ДЗЗД „Латинка 97“. Изпратено е напомнително писмо за
подаване с изх.№4745/24.07.2020г. Отчетните регистри по чл.124 от ЗДДС за този
данъчен период са подадени заедно със справката декларация по електронен път,
подписана с КЕП с вх.№24002334199/25.09.2020г. Нарушението е извършено на
15.07.2020г. в гр.Казанлък. С това деяние е посочена за
нарушена разпоредбата на чл.125, ал.5 ЗДДС, като нарушението е установено за
първи път.
С обжалваното съдебно решение
Районен съд Казанлък е потвърдил посоченото Наказателно
постановление. Посочено е, че приетата от АНО фактическа обстановка се подкрепя
от събраните в хода на съдебното производство доказателства. Изложени са
съображения, че тъй като се касае за неперсонифицирано дружество, която не
притежава административнонаказателна правосубектност, то при приложение на
разпоредбата на чл.24, ал.2 от ЗАНН, отговорност следва да носят работниците и
служителите, които са извършили съответните нарушения, както и ръководителите,
които са наредили или допуснали да бъдат извършени. Прието е, че обжалваният
административен акт отговаря изцяло на изискванията на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН. Констатирано е, че от обективна и субективна страна са посочени всички признаци от
значение за състава на нарушението, имащи отношение към правната му
квалификация. Обосновано е, че в съответствие с нормата на чл. 57, ал.1, т.6 ЗАНН, АНО е посочил както нарушените законови разпоредби, така и тези въз
основа на които е наложил административното наказание. Прието е, че
административното наказание е определено в предвидения в закона минимален
размер, поради което не подлежи на индивидуализация от съда. Според въззивният съд
липсват обстоятелства, които да обуславят маловажността на случая и нарушението
не се отличава по нищо от останалите от този вид. По тези
съображения районният съд е потвърдил изцяло обжалваното наказателно
постановление.
Така постановеното
решение на Районен съд Казанлък е неправилно.
Съгласно разпоредбата на чл.28 от ЗАНН „за маловажни случаи на административни нарушения
наказващият орган може да не наложи наказание, като предупреди нарушителя,
устно или писмено, че при повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено
административно наказание“. Легално определение за „маловажен случай“ се
съдържа в разпоредбата на чл.93, т.9 от НК, според която това е такова деяние,
при което извършеното нарушение с оглед на липсата или незначителността на
вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява
по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на
нарушение от съответния вид. Преценката се прави на база конкретните фактически
данни, отнасящи се до начина на извършване на нарушението, на вредните му последици,
всички други обстоятелства, релевантни за степента на обществена опасност и
морална укоримост на извършеното.
В разглеждания случай още в хода на административно
наказателното производство е установено, че за период от десет години за
дружеството са подавани нулеви СД и отчетни регистри по ЗДДС, както и че не е
извършвано друго такова нарушение. За три последователни данъчни периода – юни,
юли и август 2020г. не са изпълнени задълженията за подаване в срок на СД и
отчетни регистри, като и за трите данъчни периода тези документи са подадени на
една и съща дата, след като управителя е получил покани за съставяне на АУАН с
указване на причините, поради които ще му бъде вменена отговорност. АНО
образува административно наказателни производства за всички шест
административни нарушения, извършени в три данъчни периода като избира да
приложи чл.28 буква „а“ от ЗАНН за двете нарушения от 15.09.2020г., свързани с неподаване
в срок на СД и отчетни регистри за месец август 2020г., като обосновава
приложението на чл.28 от ЗАНН с отстраняване на нарушението със закъснение само
от 10 календарни дни. За тези две нарушения АНО издава предупреждения, а за
останалите два данъчни периода налага наказания, независимо, че те предхождат по
време осъществените на 15.09.2020г. нарушения (осъществени са съответно на 15.07.2020г.
и на 15.08.2020г.).
Настоящият касационен състав намира, че с предупреждението
по чл.28, буква „а“ от ЗАНН се постига ефекта, който се цели с тази разпоредба,
не само по отношение на последните две деяния, извършени от касатора на
15.09.2020г., но и по отношение на процесното нарушение. Това е така, защото към
датата на ангажиране на отговорността – 06.11.2020г. е налице прекратяване на
регистрацията по ЗДДС, което означава, че предупреждението само за последните
по време нарушения е отправено към лице, представляващо дружество, което вече
няма задълженията по чл.124 и чл.125 от същия закон; касае се за така
наречените нулеви СД и данъчни регистри, които са подавани пред НАП в
продължение на десет години; пропускането на трите последователни данъчни срока
за подаване на СД и данъчни регистри е извършено при едни и същи обстоятелства
и при еднородност на вината. Наличието на всички тези данни налагат извод, че степента
на засягане на защитения обект е по-ниска от тази на обикновените случаи на нарушения
от този вид – неподаването на изискуемите документи от регистрирани субекти, за
които възникват задължения по закона. Посочените обстоятелства дават основание
да се приеме, че в случая са налице предпоставки за приложение на чл.28 от ЗАНН
по отношение на процесното деяние, санкционирано с Наказателно постановление
№F572506 от 06.11.2020г., издадено от Директора на ТД на НАП гр.Пловдив – офис
Стара Загора. Като не е ги е съобразил Районен съд Казанлък е постановил
решението си в противоречие с материалния закон, което решение подлежи на
отмяна наред с потвърденото наказателно постановление.
С оглед на приетото от настоящия състав, безпредметно се
явява обсъждането останалите касационни основания, релевирани от касатора.
От касатора се претендират разноски, но
доказателства за направени такива не са представени, поради което и не следва
да бъдат присъждани такива.
Мотивиран от изложеното и на основание чл.221, ал.2
предл. второ от АПК, Административен съд Стара Загора
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ
Решение № 260041 от 04.02.2021г., постановено по АНД №1333/2020г. по описа
на Районен съд – Казанлък и вместо него постановява:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №F572506 от 06.11.2020г.,
издадено от Директора на ТД на НАП гр.Пловдив – офис Стара Загора.
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Т.Х.М. за присъждане на разноски.
Решението не подлежи на обжалване и/или протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.