Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 21.02.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, III-Б въззивен състав, в закрито заседание на двадесет и първи
февруари две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕМЕНУЖКА СИМЕОНОВА
ЧЛЕНОВЕ:ХРИПСИМЕ МЪГЪРДИЧЯН
Мл. съдия ДЕСИСЛАВА ЙОРДАНОВА
като
разгледа докладваното от младши съдия Йорданова в.гр.д. № 1171 по описа за 2020 година, за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл. 435 и следващите от ГПК.
Подадена е жалба вх. № 8339/17.12.2019 г.
по рег. на ЧСИ К.от длъжника М.М.С. чрез адв. К., срещу постановление на ЧСИ М.К.,
обективирано в съобщение с изх. №
11684/06.12.2019 г., с което е оставена без уважение молба с вх. №
7947/2019 г. за прекратяване на изп.д. №20197880400211 по описа на
ЧСИ К..
Жалбоподателят поддържа, че вземането по
изпълнителен лист от 13.08.2012 г. издаден по ч.гр.д. №37139/2012 г. по описа
на СРС, 71 състав, въз основа на който е образувано изпълнителното производство
№20197880400211 е погасено по давност.
Изпълнителното производство е образувано през 2019 г., към който момент правото
на кредитора да иска принудително изпълнение е погасено с пет годишна
погасителна давност. Сочи, че по същия изпълнителен лист е било образувано изп.
дело още през 2012 г., което на
17.10.2014 г. е било прекратено от ЧСИ, поради настъпила перемпция. Моли обжалваното постановление да бъде отменено,
изпълнителното дело прекратено
Писмено възражение от взискателя „ЕОС М.“ ЕООД не е постъпило в срока по чл.436,
ал.3 от ГПК.
На основание чл. 436, ал. 3 ГПК съдебният
изпълнител е депозирал мотиви по жалбата, в които е изложил съображения за
нейната неоснователност. Поддържа се, че възражението за настъпването на
правопогасяващ принудителното изпълнение юридически факт – погасителна давност
не може да бъде обсъждано и проверявано от съдебния изпълнител в рамките на
изпълнителния процес.
Жалбата с вх. № 8339/17.12.2019 г. по рег.
на ЧСИ К.е депозирана от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване акт и
в рамките на законоустановения срок за обжалване по чл. 436, ал. 1 ГПК, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Изпълнително дело №20197880400211 по описа на ЧСИ К.е образувано
по молба на „ЕОС М.“ ЕООД на 24.04.2019
г. за вземания посочени в изпълнителен лист издаден на 13.08.2012г. издаден по
ч.гр.д. №37139/2012 г. по описа на СРС, 71 състав.
С молба №7947/03.12.2019 г. на ЧСИ К.длъжника
М.М.С. е поискала прекратяване на изпълнителното производство, тъй като същото
е било образувано след изтичане на давностния срок за вземането посочено в
изпълнителния лист, послужил за образуването на същото. ЧСИ К.е отказал
прекратяване на изпълнителното производство, поради липса на законови предпоставки
за постановяване на такова, като отказът е обективирано в съобщение с изх. №
11684/06.12.2019 г.
При така установените факти съдът намира
следното от правна страна.
В
действащия ГПК основанията за прекратяването на изпълнителното производство са изчерпателно
уредени в чл. 433, ал. 1 ГПК. Сред изброените в този текст основание не е
предвидено погасяване на вземането поради изтекла в полза на длъжника
погасителна давност по чл. 110 и сл. от ЗЗД. При това положение, единствената
възможност на длъжника, който се позовава на погасителна давност, е да се
защити срещу изпълнението чрез иск по реда на чл. 439 от ГПК
(аргумент в тази посока се
извежда от разпоредбата на чл. 433, ал. 1, т. 7 от ГПК). В рамките на исков процес следва да бъде установено
по окончателен и безспорен начин със сила на пресъдено нещо, че кредиторът,
макар и вземането му да продължава да съществува в неговия патримониум, не би
могъл да предприема валидни действия по принудителното му събиране.
Съдебният
изпълнител е орган по изпълнението и действа само въз основа на валидно
изпълнително основание, като в неговите правомощия законодателят не е
предоставил компетентност да се произнася по материалноправно възражение за
погасяване на вземането по давност. Ако такова възражение е било налице след
приключването на производството, по което е издадено изпълнителното основание,
длъжникът може да се защити с иска по чл. 439 ГПК. Именно предвид посочената
норма, твърдението за наличие на правопогасяващ принудителното изпълнение
юридически факт - погасителната давност не може да бъде обсъждано и
проверявано, както от съдебния изпълнител в рамките на изпълнителния процес,
така и от въззивния съд в производството по чл. 435, ал. 2 ГПК, а единствено в
състезателен исков процес, в който следва да участват кредитора и длъжника,
като бъдат обсъдени и евентуалните техни доводи за спиране и прекъсване на
давността.
Тъй като в
случая длъжникът единствено се е позовал пред съдебния изпълнител на
несъществуване на вземането поради настъпила погасителна давност, без да е
представил влязло в сила съдебно решение, установяващо това твърдение, ЧСИ
законосъобразно е отказал прекратяване на изпълнителното производство. Жалбата е неоснователна и следва да бъде оставена без
уважение.
Настоящото решение не подлежи на обжалване по аргумент от чл. 437, ал. 4 ГПК.
Така мотивиран, съдът
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба с вх. № 8339/17.12.2019 г. по рег.
на ЧСИ К.от длъжника М.М.С. ЕГН: **********, адрес: ***, офис 14 /адв. К./
срещу постановление за отказ от ЧСИ К.да прекрати изп.д. № №20197880400211 по
описа на ЧСИ К., обективиран в съобщение
с изх. № 11684/06.12.2019 г. по рег. на ЧСИ К..
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.