№ 99
гр. гр. Добрич, 31.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на осми март през
две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Галатея Ханджиева Милева
Членове:Жечка Н. Маргенова Томова
Станимир Т. Ангелов
при участието на секретаря Павлина Ж. Пенева
като разгледа докладваното от Жечка Н. Маргенова Томова Въззивно
гражданско дело № 20223200500856 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе следното предвид:
Производството е образувано по реда на глава ХХ от ГПК по въззивна
жалба вх.№ 3893/21.10.2022 г. от А. Б. И. с ЕГН ********** от гр. В., чрез
адв.Д.Б. – АК В., срещу решение № 92/26.09.2022 г. по гр.д.№530/2022г. на
РС-Б., с което се отхвърля предявения от нея срещу Б. Р. Ж., ЕГН
********** от гр.А., иск за признаване за установено, че е собственик на
недвижим имот: обект с идентификатор 39459.502.380.1.1 в сграда с
идентификатор 39459.502.380.1 с площ от 29 кв.м., с предназначение „За
здравни и социални услуги“, ведно със съответните идеални части от сграда с
идентификатор 39459.502.380.1 по КК и КР на с. К., община Б., и се признава
за установено по предявения срещу нея иск, че Б. Р. Ж. е носител на правото
на собственост върху гаражно помещение с площ от 29 кв.м., преустроено в
стоматологичен кабинет, находящо се в северната част от приземен етаж от
двуетажна жилищна сграда с идентификатор 39459.502.380.1. по КК и КР на
с. К., като се осъжда А. Б. И. да предаде на Б. Р. Ж. владението върху същото
гаражно помещение.
Обжалваното решение счита за недопустимо като постановено по
нередовна искова молба поради липса на точна индивидуализация на обекта
1
на защитаваното от Б. Р. право на собственост. Решението намира и за
неправилно, постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон
и необосновано. Изложени били бланкетни мотиви, които не позволявали
проверка на вътрешното убеждение на съда, липсвал анализ на събраните
доказателства. В нарушение на чл.12 от ГПК и чл.235 от ГПК не били взети
предвид всички установени с гласни и писмени доказателства обстоятелства
относно дезинтересирането на Р.Б. от имота, упражняването на фактическа
власт върху имота от нея докато упражнявала стоматологична дейност и след
това, възприемането на имота от трети лица като нейна собственост,
заключването на имота и преустановяване на достъпа на собственика по
документи Р.Б. до него. Обсъжда събраните гласни доказателства. В
нарушение на процесуалните правила съдът кредитирал показанията на св.В.
и св.М., които нямали непосредствени наблюдения за изследваните
отношения. Неправилно квалифицирал действията и като търпими.
Обосновава извод за доказаност на владение. Иска отмяна на решението,
постановяване на ново за уважаване на предявения от нея иск по чл.124 от
ГПК и отхвърляне на предявения от насрещната страна иск по чл.108 от ЗС, с
присъждане на разноски.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК писмен отговор по въззивната жалба е
подаден от насрещната страна с доводи за неоснователност на жалбата и
правилност на решението. Нямало спор, че обект на претендираните от всяка
от страните права бил гаражно помещение на жилищна сграда, преустроено в
стоматологичен кабинет. Неоснователни били твърденията на въззивника за
схематични и непрецизни мотиви на съда. Правилно съдът заключил за
наличието на т.нар. “търпими действия“ и то въз основа на показанията на
водения от въззивника свидетел С.. Установено било, че през 2017-2018г.
зъболекарския стол бил изнесен от Б. и неин приятел, за което помещението е
било отключено от бащата на Б.-Р.. Не било доказано А. да е владяла
самостоятелно и необезпокоявано за себе си. Станало ясно, че отношенията
между Р. и А. били добри докато той бил жив, едва след неговата смърт тя
отказвала да освободи помещението. Не било доказано, че е придобила право
на собственост като е владяла имота като свой. Иска потвърждаване на
решението с присъждане на разноски.
При данни обжалваното решение да е връчено на въззивника на
2
11.10.2022г. жалбата, изпратена по пощата на 20.10.2022г. се явява подадена в
срока по чл.259, ал.1 от ГПК, от активно легитимирано лице, страна в
първоинстанционното производство, с правен интерес от обжалване на
неизгодното за него решение, отговаря на изискванията на чл.260, т.1, 2, 4 и 7
и чл.261 от ГПК и е процесуално допустима. Подлежи на разглеждане по
същество в съответствие с уредените в чл.269 ГПК правомощия на
настоящата инстанция– служебна проверка на валидността на цялото
решение, по допустимостта в обжалваната част, а по правилността – в
рамките на посоченото в жалбата. При липсата на релевирани в жалбата
конкретни оплаквания – само от гледна точка на съобразяване на съдебния
акт с императивните правни норми.
По повод жалбата Добричкият окръжен съд разгледа съдържащите се в
нея оплаквания, становището на противната страна и с оглед на тях и
събраните по делото доказателства провери обжалваното решение и
основателността на исковете, като приема за установено следното:
Гр.д. №530/2021г.на РС-Б. е образувано по искова молба с вх.
№1510/09.09.2021г. на А. Б. И. с ЕГН ********** от гр. В., чрез адв.Д.Б. – АК
В., с която срещу Б. Р. Ж., ЕГН ********** от гр.А., е предявен иск за
установяване правото на собственост, придобито от ищцата въз основа на
давностно владение, върху недвижим имот - обект с идентификатор
39459.502.380.1.1 в сграда с идентификатор 39459.502.380.1 с площ от 29
кв.м., с предназначение „За здравни и социални услуги“, ведно със
съответните идеални части от сграда с идентификатор 39459.502.380.1 по КК
и КР на с. К..
В исковата молба се твърди, че процесния недвижим имот е
собственост на ищцата в следствие на осъществена от нея фактическа власт с
намерение за своене в периода 2009г.-2021г.. Преди да бъде придобит от нея
имотът бил собственост на брата и Р.Б. И.. Бил с предназначение „гараж“.
Ищцата извършила всички действия по промяна на предназначението му от
гараж на кабинет за здравни и социални услуги. Поела изцяло грижата за
имота, като полагала грижата на добър стопанин. От началото на 2009г.
превърнала държането във владение като демонстрирала чувството си на
собственик. Само тя имала достъп до него. Използвала го като кабинет, в
който упражнявала професията си на стоматолог. За целия период единствено
3
тя извършвала необходимите и полезни разноски и се грижела за имота като
за свой, заплащала консумативи-ток и вода. В началото на м.септември 2021г.
получила обаждане от пълномощник на ответницата с искане да предостави
на ответницата ключ за процесния имот като на единствен наследник по
закон на брат и Р. И., който починал на ***г., което породило правния и
интерес от предявяване на настоящия иск за установяване на придобитото по
давност право на собственост.
Писмен отговор на исковата молба не е подаден от ответника Б. Р. Ж. в
срока по чл.131 от ГПК, с начало 07.02.2022г.
С искова молба вх.№1664/27.09.2021г. , по която е образувано гр.д.
№558/2021г.на РС-Б., Б. Р. Ж. е предявила срещу А. Б. И. иск за установяване
правото си на собственост по наследство от баща и Р.Б. И. върху същия
имот/така уточнителна молба вх.№822/03.02.21023г. в производство по чл.129
от ГПК/ и осъждане на А. Б. И. да и предаде владението на помещението.
Баща и придобил имота в резултат на ново строителство и последвала делба
на наследствен имот между него, сестра му А. Б. И. и майка им Н.А. И.. Всеки
от тях получил самостоятелен парцел и построената в него сграда. В деня на
делбата баща и се снабдил с констативен нотариален акт за право на
собственост върху парцела и сградата в него с идентификатор
39459.502.380.1. Процесният обект-гараж се намирал в собствената му сграда
с идентификатор 39459.502.380.1. По силата на издаденото разрешение за
строеж №388/30.10.2006г. започнал преустройство на гаража, което
завършило в началото на 2013г. Гаражът бил преустроен в стоматологичен
кабинет и предоставен от него на сестра му за ползване. През последните
години, тъй като А. Б. И. не ползвала помещението за стоматологичен
кабинет, брат и я подканил да го освободи, но междувременно починал. След
неговата смърт ищцата Б. Р. Ж. поканила леля си да освободи помещението ,
но не срещнала разбиране.
В писмен отговор на исковата молба на Б. Р. Ж., ответникът по
предявения от нея иск по чл.108 от ЗС- А. Б. И. е оспорила основателността
му с твърдения, идентични на изложените в подадената от нея искова молба
за установяване на правото и на собственост върху същия обект по давност.
Признала е, че обекта е бил собственост на брат и, бил с предназначение
„гараж“, с каквото предназначение никога не бил използван от него. Тя явно и
4
без противопоставянето му предприела и извършила всички дейности по
промяна на статута му на самостоятелен обект от гараж на кабинет за здравни
и социални услуги. От 2009г. превърнала държането му във владение като
демонстрирала чувството си на собственик спрямо всички, вкл.спрямо
собственика. Само тя имала достъп до обекта. Използвала го като кабинет за
упражняване на професията си на стоматолог. Единствено тя извършвала
необходимите и полезни разноски и се грижела за имота като за свой,
заплащала консумативи-ток и вода. Придобила го по давност. Брат и не бил
оспорил придобивното и основание приживе. Оспорва твърденията, че не
ползва помещението през последните години, че брат и я подканил да го
освободи.
При преценка от първоинстанционния съд за общ предмет на висящите
две дела/правото на собственост върху един и същ обект/ - гр.д. №530/2021г.с
предмет предявения от А. Б. И. установителния иск по чл124, ал.1 от ГПКвъв
вр. с чл.79, ал.1 от ЗС за право на собственост по давност, и гр.д.№558/2021г.
с предмет предявения от Б. Р. Ж. иск по чл.108 от ЗС за установяване правото
и насобственост по наследство и осъждане за предаване на владението върху
същия имот, в които участват едни и същи лица, на основание чл.213 от ГПК
ги е съединил в едно дело- по-рано образуваното гр.д. №530/2021г., по което
е постановено обжалваното решение.
Правният интерес за ищцата от предявения установителен иск е
обусловен от наведените от нея твърдения за осъществявана фактическа власт
и придобиване по давност на самостоятелен обект в сграда, чужда
собственост, за който обект права претендира наследника на собственика,
което прави правното положение на ищцата несигурно.
Няма спор между страните, че цялата сграда с идентификатор
39459.502.380.1, в която се намира процесния обект, е била собственост на
брата на А. Б. И. и наследодател на Б. Р. Ж. - Р.Б. И., починал на ***г. В този
смисъл и неоспорените договор за делба на поземлен имот от 22.12.2008г. и
констативен акт за собственост по писмени доказателства от същата дата с
№191, т.ХІ, рег.№8217, д.№1623/2008г.на нотариус с рег.№109 на НК за ПИ с
идентификатор 38459.502.380 и жилищна сграда с идентификатор
38459.502.380.1. Не е спорно, така и по данни от представените по делото
схеми, процесния обект е част от сградата, заснет е със самостоятелен
5
идентификатор 38459.502.380.1.1. с предназначение „за здравни и социални
услуги“ с площ от 29кв.м. По данни от удостоверение за наследници изх.
№70/14.06.2021г. на Община Б. Б. Р. Ж. е единствен законен наследник на
починалия Р.Б. И., негова дъщеря.
С разрешение за строеж №388/30.10.2006г.на Община Б., влязло в сила
на 24.11.2006г., на Р.Б. И. е разрешено преустройство на гараж в
стоматологичен кабинет-ЗП 29кв.м.съгласно одобрени с протокол
№11/11.05.2006г.проект. На името на Р.Б. И. е издадено и удостоверение
№31/23.04.2007г.за въвеждане в експлоатация на строежа от органа, издал
разрешението за строеж.
Преди да се извърши преустройството, според св.Г.Д. С./съсед/, гаражът
не се е използвал по предназначение, нямал врата, не се използвал и за мазе.
Къщата била отдавана на курортисти. В двора имало и друга, стара къща,
която се ползвала от семейството. На събиране на семейството/А., Р., майка
им-баба Н./, на което свидетелят присъствал, А. казала, че това помещение ще
го направи зъболекарски кабинет за упражнява на зъболекарска практика от
дъщеря и Д., която тогава била студентка. Майка и казала „идеално, значи ще
оправиш пътеките“, Р. казал „само не ме занимавайте с нищо“, „да правят
каквото искат“. Това било към 2006г. Минали 2-3 години от това събиране,
когато започнали преустройството. Всичко било за сметка на А.. Тя
направила пътеката към входа на кабинета, отворила врата от долната страна,
правила изолация, сменяла дограма, измазала, боядисала, сложила решетки,
осветление. След като направила кабинета А. го заключила. Достъп до
кабинета имала само тя. Р. не се противопоставил, че сестра му заключила
кабинета. Когато баба Н. си счупила ставата, изкарали машината от кабинета
и станало като жилище.
Св.К.А.А. за първи път през 1995г.посетила имота в с.К., който според
нея бил голям парцел със стара и нова къща и стопански постройки. Тогава
нямало стоматологичен кабинет, помещението се водело гараж, но нямало как
да се стигне с кола до него. Идеята за стоматологичен кабинет възникнала,
когато дъщерята на А. била приета да учи „стоматология“. При едно от
събиранията , на което били майка и на А., брат и, дъщеря и Д., свидетелката
и някакви съседи, които свидетелката не познавала, А. казала „абе аз защо не
направя един кабинет на Д. тук, да има да работи“. Тогава никой не казал
6
„недей“, даже се зарадвали, че Д. ще има къде да упражнява професията си.
А. започнала да си подготвя документите, защото трябвало да се смени
статута на помещението и да се извърши цялостна реновация- от тавана до
пода. Махали се прозорци, входа се променил, изградили се баня и тоалетна,
нова ВиК и ел-инсталация, плочки, изолация до покрива на къщата. А. изцяло
финансирала промяната на помещението. Само тя имала ключ от
помещението. Веднъж, при съвместно пътуване от гр.В. за с.К., била
забравила ключа, майка и казала “да беше оставила един ключ тука, да имаш
резерва“, наложило се да се върнат до гр.В. за да вземат ключа. Лятото
всички се изнасяли в с.К., зимата живеели в гр.В.. Преди да почине Р. дълго
боледувал от цироза. А. се принудила да преобрази кабинета си в спално
помещение, защото трябвало да гледа и майка си, понеже я били оперирали, и
брат си. Брат и бил на първия етаж от новата къща, която през 2015г. спрели
да отдават под наем. В присъствие на свидетелката Р. не е искал А. да напусне
помещението, казвал „това е нейно, мен не ме интересува“.
Св.Ж.М. В., колежка на Б. Р. Ж., твърди да знае, че отношенията между
страните се развалили след смъртта на бащата на Б. и по повод стаята. Преди
да почине баща отношенията им били прекрасни, леля и и била като майка.
Твърди да знае и, че от 6-7години помещението не се ползва като
стоматологичен кабинет. Знаела го от Б. и от леля и А., която и била клиентка
във фризьорския салон и споделила с нея, че ще спира практиката си. Не знае
кои години го е ползвала, не знае дали Р. е имал ключ за кабинета.
Св.Г.Б. М. познава Б. и А. от 8-10години. Той, жена му и малкия им син
били пациенти на дъщерята на А., която упражнявала стоматологична
практика в кабинет в гр.В., до ВИНС. Посещавал е имота в с.К. през летния
сезон, събирали се там. Преди 4-5години Б. го потърсила и той се съгласил да
помогне за изнасяне на зъболекарския стол. Казала му, че леля и я питала за
някой познат, който да разглоби и изнесе стола, да се освободи помещението.
На изнасянето били свидетеля, Б. и баща и. По късно дошла леля и.
Кабинетът отключил бащата на Б.. Когато отишли той ги посрещнал в двора,
той отключил. Изнасянето станало преди около 4-5години, може би 2017-
2018г.
Във фактическия състав на придобивната давност като способ за
придобиване на правото на собственост се включват два елемента: владение
7
/т.е.фактическо упражняване на съдържанието на вещното право/ и определен
срок от време /през който се упражнява фактическото съдържание на вещното
право/, а разпоредбата на чл. 79, ал. 1 ЗС предвижда правото на собственост
върху недвижим имот да се придобива по давност с непрекъснато владение в
продължение на 10 години. Доколкото придобиването на вещното право на
собственост се съпътства от придобиване на фактическа власт, съобразявайки
твърдението на ищцата за датата на нейното установяване, отнесено към
събраните по делото писмени и гласни доказателства, съдът приема, че през
2009г. такава е установена от А. Б. И. върху преустроения в стоматологичен
кабинет гараж, собственост на брат и Р.Б. И., починал на ***г., наследодател
на Б. Р. Ж.. Установените от гласните доказателства факти относно
получаването на фактическата власт върху процесния обект от А. Б. И. не
дават обаче основание тази власт да бъде окачествена като владение, а за
такава от вида на държане, защото е предпоставена от допускането на
собственика Р.Б. И. сестра му А. Б. И. да си служи с имота му, служене със
негово знание и позволение. Двамата са имали отношения на разбирателство
и взаимопомощ, до известна степен Р. бил зависим от сестра си, защото тя го
издържала, имал проблем с алкохола и рядко се задържал на работа,
препитавал се от наема на къщата, гаража не се използвал като такъв, бил без
врата, дори за мазе не се използвал/св.С./. Сестра му искала да го направи
зъболекарски кабинет за дъщеря си, той се съгласил- казал и да прави каквото
иска, само да не го занимава /св.С./. Писмените доказателства сочат и да и е
съдействал за постигане на целта на служенето като се е снабдил с
необходимото разрешение за строеж. Сестра му със свои средства извършила
фактическото преустройство, направила зъболекарски кабинет, той нямал
причина да иска да го допуска в кабинета, тя не вредяла, само го
облагородявала /св.С./. Към 2017-2018г., когато сестра му спряла практиката
си в кабинета, имал ключ от помещението/св.М./.
Владението е установено фактическо господство върху определена вещ
с намерението да се свои. Държането също съставлява фактическа власт
върху определена вещ, но упражнявана за другиго. След като веднъж е
установено като такова, колкото и време да продължи и каквото и да е
субективното отношение на държателя, тази фактическа власт не може да
доведе до придобиване на собственост по давност. Само ако държателят
промени намерението си и превърне държането във владение, в негова полза
8
започва да тече придобивна давност. В този случай, за да се приеме, че е
налице завладяване, е необходимо промяната в намерението на фактическата
власт да се упражнява вместо за другиго изключително и само за себе си, да
намери външна проява чрез действия, които недвусмислено да отричат
правата на досегашния собственик, което следва от изискването владението
да не е установено по скрит начин. Тези действия трябва да бъдат такива, че
да дават възможност на собственика да узнае, че държателят е завладял
имота му и да предприеме действия по защита на правото си на собственост.
В този смисъл промяната в намерението, с което се държи имота, следва да е
манифестирана и противопоставена на собственика, а не пред трети
лица/съседи, приятели, енергоразпределителното и водоснабдителното
дружество/. Доказателства за такива действия от страна на А. Б. И., които с
категоричност да сочат на променено и демонстрирано собственическо
намерение, което да доведе до придобиване собствеността на процесния
обект по давност, по делото не са събрани. Заплащането на консумативи/ ток,
вода/ не са израз на собственическо отношение и отричане на правата на
собственика, защото те са свързани с ползването и са в тежест на ползвателя.
Влагането от А. Б. И. на средства за привеждане на помещението в състояние,
годно за целта на ползването му/св.С., св.Атанасова/ също не съставлява
действие на отричане правата на брат и, а е от естество да породи
облигационни отношения между страните. При съвкупната преценка на
събраните по делото доказателства не може да се обоснове извод за
преобръщане от страна на А. Б. И. на държането на собствения на брат и имот
във владение за себе си с начало 2009г. /или с начало в който и да е момент
след това до смъртта на брат си през 2021г./, годно да породи последиците на
придобивната давност.
Поради тези съображения, Добричкият окръжен съд намира, че
обжалваното решение на РС-Б. по предявените и разгледани искове по чл.124
от ГПК във вр.с чл.79, ал.1 от ЗС и по чл.108 от ЗС е правилно. Тъй като
обаче диспозитива на съдебното решение в частта на иска на Б. Р. Ж. по
чл.108 от ЗС не съдържа индивидуализация на спорното право с посочване на
основанието и съдържанието му при надлежна индивидуализация на неговия
обект/без тази неприцизност да се отразява върху валидността на съдебния
акт/, решението в тази част следва да бъде отменено и постановено ново при
прецизиране на диспозитива в горния смисъл. В останалата част следва да
9
бъде потвърдено.
Предвид изхода от спора пред въззивната инстанция право на съдебни
разноски има въззиваемата страна- Б. Р. Ж., удостоверила/договор за правна
защита и съдействие от 01.03.2023г.-л.62/ извършването на разходи за
адвокатско възнаграждение в размер на 1500лева. Своевременно е
противопоставено от въззивника А. Б. И. възражение по чл.78, ал.5 от ГПК за
прекомерност, което обаче се явява неоснователно. Касае се за защита по два
иска, единия с цена от 6199.20лева/ по чл.124 от ГПК във вр.с чл.79, ал.1 от
ЗС /, другия с цена 1836.43лева/по иска по чл.108 от ЗС/. При липса на
указание каква част от възнаграждение е платено по единия и каква част по
другия, следва да се приеме плащането да е поравно, т.е. по 750лева. Така
платено по всеки иск по чл.124 от ГПК във вр.с чл.79, ал.1 от ЗС адвокатско
възнаграждение от въззиваемата страна, съпоставено с минималния размер на
възнагражденията по чл. 7, ал. 2, т.1 и т. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за
минималните адвокатски възнаграждения, в редакцията и към момента на
договарянето и плащането 01.03.2023г. /т. е. след изменението ДВ бр. 88/2022
г./ от 483.64лева/при интерес от 1836.43лева/ и от 919.92лева/при интерес от
6 199.20лева/, се явява прекомерно само по отношение на платеното за защита
по иска по чл.108 от ЗС/платено 750лева при дължимо 483.64лева/ и следва да
се намали до минимално дължимото. В този смисъл на въззиваемата страна
следва да се присъди възнаграждение по двата иска от общо 1233.64лева/сбор
от платеното възнаграждение от 750лева по иска по чл.124 от ГПК във вр.с
чл.79, ал.1 от ЗС и намаленото по иска по чл.108 от ЗС от 483.64лева/.
Воден от горното и на основание чл. 272 от ГПК, Добричкият окръжен
съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 92/26.09.2022 г. по гр.д.№530/2022г. на РС-Б. В
ЧАСТТА, в която се признава за установено по отношение на А. Б. И. с ЕГН
********** от гр. В., че Б. Р. Ж. с ЕГН ********** от гр. А., е носител на
правото на собственост върху гаражно помещение с площ от 29 кв.м.,
преустроено в стоматологичен кабинет, находящо се в северната част от
приземен етаж от двуетажна жилищна сграда с идентификатор
39459.502.380.1. по КК и КР на с. К., и се осъжда А. Б. И. да предаде на Б. Р.
10
Ж. владението върху същото гаражно помещение, като вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА за установено на основание чл.108 от ЗС по отношение на
А. Б. И. с ЕГН ********** от гр. В., че Б. Р. Ж. с ЕГН ********** от гр. А., по
наследствено правоприемство от Р.Б. И., починал на ***г., е носител на
правото на собственост върху недвижим имот-самостоятелен обект с
идентификатор 39459.502.380.1.1, със ЗП от 29кв.м., с предназначение „За
здравни и социални услуги“, находящ се в сграда с идентификатор
39459.502.380.1, изградена в ПИ с идентификатор 39459.502.380 по КККР на
с.К. общ. Б., и ОСЪЖДА А. Б. И., ЕГН ********** от гр. В., да предаде на Б.
Р. Ж., ЕГН ********** от гр. А., владението върху самостоятелен обект с
идентификатор 39459.502.380.1.1, със ЗП от 29кв.м., с предназначение „За
здравни и социални услуги“, находящ се в сграда с идентификатор
39459.502.380.1, изградена в ПИ с идентификатор 39459.502.380 по КККР на
с.К. общ. Б..
ПОТВЪРЖДАВА решение № 92/26.09.2022 г. по гр.д.№530/2022г. на
РС-Б. в останалата част.
ОСЪЖДА А. Б. И. с ЕГН ********** от гр.В., да заплати на Б. Р. Ж. с
ЕГН ********** от гр. А., съдебно-деловодни разноски за въззивната
инстанция в размер на 1233.64лева адвокатско възнаграждение .
Решението подлежи на обжалване на основание чл. 280, ал.1 и ал.2 от
ГПК пред Върховния касационен съд на РБ в едномесечен срок от връчването
му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11