Р
Е Ш Е Н И Е
гр. София, 22.06.2020 г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 19 състав,
в публично заседание на първи юни две хиляди и двадесета година в състав:
Съдия: Невена Чеуз
при секретаря Радослава
Манолова, разгледа докладваното от съдия Чеуз гр. д. № 381 по описа за 2019
година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен иск с правно основание чл. 432 ал.1 КЗ.
В исковата молба на Д.Е.Б. се твърди, че на 07.01.2018 г., около 17.15
часа, на ул. „Самоковско шосе“ с посока на движение към кв. „Панчарево“, в гр.
София е настъпило ПТП между лек автомобил „Пежо 206“ с рег. № ******, управляван
от В.С.А. и насрещно движещия се автомобил „Ситроен Берлинго“ с рег. № ******,
управляван от О.А.С.. Твърди се, че вина за пътния инцидент има водачът на лек
автомобил „Пежо“, който управлявал същия с несъобразена с пътните условия
скорост. Твърди се, че от ПТП-то пострадала ищцата като пътник в лек автомобил
„Пежо“, която получила фрактура на горното рамо на лява пубисна кост, мозъчно
сътресение с пълна загуба на съзнание, контузия на главата паиетално вдясно,
контузия на меките тъкани на главата с рана вдясно парието-темпорално, контузия
на гръден кош, контузия на гърди и дясно рамо с охлузвания. Твърди се, че имала
непълен и непоследователен спомен за травмата, оплаквала се от главоболие,
световъртеж, повишена светлочувствителност, повишена раздразнителност,
сънливост. Твърди се, че била приета в болница с тридневен престой, а след
изписването й от лечебното заведение й бил предписан лечебно-охранителен
двигателен режим респ. постелен режим за 35-40 дни. Твърди се, че увредата й
причинила болки и страдания, както и
затруднения в битовото й обслужване. Същата дала негативно отражение върху
психиката и социалния й живот.
Предвид тези фактически твърдения е мотивиран правен интерес от предявяване
на иска и иска от съда да постанови решение, с което да осъди ответното
дружество, като застраховател по риска „ГО” на водача на лек автомобил „Пежо
206”, да й заплати сумата от 70 000 лв. – обезщетение за причинени
неимуществени вреди, вследствие нанесените й травматични увреждания. Претендират
се законна лихва и сторените разноски.
Ответникът З. „Б.И.” АД, редовно уведомен, е депозирал
писмен отговор, в който са наведени твърдения за неоснователност на предявения
иск. При условията на евентуалност е заявено и възражение за съпричиняване. Претендират
се разноски.
Депозирана е допълнителна искова молба респ. в срока за
допълнителен отговор такъв не е заявен.
Искът се поддържа в открито съдебно заседание от адв. Й..
Възраженията на ответното дружество се поддържат от адв. Димитров.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и
прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност с оглед нормата на чл. 235 ал.2 и ал.3 от ГПК и съобразно приетият доклад
по делото,
прие за установено следното от фактическа
и правна страна:
Нормата на чл. 429
ал.1 от КЗ установява, че с договора за
застраховка "Гражданска отговорност" застрахователят се
задължава да покрие в границите на определената в договора сума отговорността
на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и
неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен резултат от
застрахователното събитие, а
разпоредбата на чл. 432 ал.1 от КЗ предоставя право на увредения, спрямо
който застрахованият е отговорен да иска обезщетението пряко от застрахователя.
За да се породи това право следва да бъдат изпълнени изискванията на нормата на
чл. 380 от КЗ, а именно отправена писмена претенция до застрахователя по риска
„ГО” и изтичане на срока за окончателно произнасяне от страна на
застрахователя, визиран в разпоредбата на чл. 496 ал.1 от КЗ – 3 месечен срок,
считано от предявяване на претенцията пред застрахователя.
В настоящото производство са
ангажирани доказателства за заявена писмена претенция пред застрахователя –
ответник на 18.01.2018 г., като предвиденият тримесечен срок е изтекъл към
датата на депозиране на исковата молба в съда, поради което настоящият съдебен
състав намира предявените искове за допустими.
Правно
релевантните факти по отношение на предявените искове са установяване на договорно
правоотношение по договор за застраховка, покриващ риска «Гражданска
отговорност», сключен между деликвента и ответното дружество, противоправно деяние на деликвента, от
което са настъпили вредни последици, които са в
причинно-следствена връзка с деянието, техният вид. Същите, съобразно правилата
за разпределяне на доказателствената тежест, подлежат на установяване от ищеца.
В тежест на ответника е да обори законоустановената презумпция за виновност,
залегнала в нормата на чл. 45 ал.2 от ЗЗД.
Страните по делото не са формирали спор относно
обстоятелството, че ответникът – застраховател е в застрахователно
правоотношение, покриващо риска «гражданска отговорност» с деликвента.
Страните не са формирали спор относно факта на осъществяване на ПТП-то и
неговите участници.
Вината като субективен елемент от фактическия състав на деянието от страна
на извършителя е установена с оглед
изводите на вещото лице инж. В.К.Д. по допуснатата САТЕ. В същата е посочено,
че от техническа гледна точка причина за ПТП е навлизане на лек автомобил
«Пежо» в лентата за движение на лек автомобил «Ситроен», най-вероятно на
разстояние, по-малко от разстоянието на опасната зона за спиране. Причината за
настъпване на ПТП е установена и с оглед констатациите на протокол за ПТП № К-19
на СДВР респ. издаденото наказателно постановление № 18-4332-000275 на водача
на лек автомобил «Пежо 206».
Настъпилите вреди за ищцата,
както и причинно-следствената връзка между деянието и вредите се установяват от
изслушаната по делото съдебно-медицинска експертиза. Вещото лице, изготвило
експертизата, д-р П.С.П. е обосновало извод, че при ПТП-то ищцата е получила черепно-мозъчна
травма със следните компоненти: мозъчно сътресение, контузия в дясна
слепоочно-теменна област на главата с разкъсно-контузна рана, контузия на
гръдния кош без рентгенови данни за счупване на ребра и хемо- или пневмоторакс,
както и травма на опорно-двигателния апарат, изразяваща се в счупване на
горното рано на лява пубисна /срамна/ кост на таза. В заключението е посочено,
че възстановителния период за мозъчното сътресение е в рамките на 3-5 седмици,
а за счупването на пубисната кост възстановяването е в границите на 2-3 месеца.
Понесените вреди от ищцата се установяват и от свидетелските показания на
свидетеля В.С.А. в съдебно заседание от 01.06.2020 г., които съдът кредитира
при съблюдаване правилото на чл. 172 от ГПК.
Доколкото понесените от ищцата
неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от нанесените й
травматични увреждания, които са довели до болки и страдания се явяват пряка и
непосредствена последица от деянието, то те подлежат на репарация, като
обезщетението следва да се определи от съда по справедливост по арг. от чл.52
от ЗЗД. При определяне на
размера на обезщетението съдът следва да има предвид възрастта на ищцата, степента и вида
на увредите, продължителността на възстановителния период / 2-3 месеца/, бъдещите
негативни преживявания на болки и дискомфорт в местата на счупванията при
натоварване и промени във времето справедливо би било да се
присъди сума от 20 000 лв. като за горницата до пълния предявен размер от 70
000 лв.
При проведено насрещно доказване ответникът е заявил възражение за
съпричиняване, което с оглед ангажираните по делото доказателства, настоящият
съдебен състав намира за неоснователно предвид липсата на ангажирани от
страните доказателства, които да установяват или поне индикират, че с
поведението си ищцата е допринесла за настъпване на вредоносния резултат.
По отношение претенцията за заплащане на мораторна лихва върху
обезщетението за неимуществени вреди съдът намира следното: Нормата
на чл. 497 ал. 1 от КЗ предвиди, че лихвата за забава върху застрахователно
обезщетение се следва от по-ранната от двете дати – изтичането на 15 работни
дни от представянето на всички изискуеми по чл. 106 ал.3 от КЗ доказателства
или изтичането на срока по чл. 496 ал.1 от ГПК. Видно от представената по
делото претенция пред застрахователя, със същата са представени изискуемите по
чл. 106 ал.3 от КЗ документи, поради което застрахователят е следвало да се
произнесе в рамките на 15 работни дни, които изтичат на 08.02.2018 г., което
същият не е сторил, поради което се следва лихва, считано от 09.02.2018 г. като
размерът й подлежи на установяване от страна на съдебния изпълнител, при
наличие на влязъл в сила съдебен акт.
По разноските: В съдебно заседание от 01.06.2020 г. процесуалният
представител на ищцата е заявил искане да му бъде определено възнаграждение по
реда на чл. 38 ал.1 т.2 от ЗА. Настоящият съдебен състав намира, че са налице
предпоставките за присъждане на адвокатско възнаграждение по посочения ред.
Съобразно фактическата и правна сложност на делото, извършените по него
процесуални действия, размера на заявения иск и размерите на адвокатски възнаграждения,
посочени в Наредба 1/2004 г. настоящият съдебен състав намира, че същото
възлиза на сума в размер на 2 630, а неговата припадаща се част, съобразно
уважената част на иска възлиза на сумата от 751, 43 лв.
На основание чл. 78 ал.3 от ГПК на ответника се следва сумата от 164, 29лв.
– припадащата се част от разноските за депозити за експертиза и разпит на
свидетел. По отношение на претендирания в списъка по чл. 80 от ГПК размер на
адвокатско възнаграждение / 3 600 лв. с ДДС/ е заявено възражение по реда на
чл. 78 ал.5 от ГПК от страна на процесуалния представител на ищеца, което
настоящият съдебен състав намира за основателно. Съобразно фактическата и
правна сложност на делото и извършените процесуални действия, съобразно
размерите, посочени в Наредба 1/2004 г.
същият възлиза на 3 156 лв. с ДДС респ. 2 254, 29 лв. с ДДС в
припадащата се част, съобразно отхвърлената такава на иска и доколкото са
ангажирани доказателства, че адвокатът е лице, регистрирано по ЗДДС /стр. 33 в
делото/ т.е. на ответника се следват разноски в общ размер на 2 418, 58
лв.
На основание чл. 78 ал.6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати
по сметка на СГС сумата от 942, 86 лв. – разноски за ДТ и експертизи, заплатени
от бюджета на съда, съразмерно уважената част от иска.
Въз
основа на изложените съображения, Софийски градски съд, I-19 състав
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА З. „Б.И.” АД, ЕИК ******, със
седалище и адрес на управление:*** на основание чл. 432 ал.1 от КЗ да заплати на
Д.Е.Б., ЕГН **********, със съдебен адрес: *** – адв. Г.Й. сумата от 20 000 /двадесет хиляди/ лв. - обезщетение
за неимуществени вреди, претърпени в резултат на ПТП, реализирано на 07.01.2018
г. в гр. София, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 09.02.2018
год. до окончателното й изплащане като отхвърля иска за горница до пълния
предявен размер от 70 000 лв. като неоснователен.
ОСЪЖДА З. „Б.И.” АД, ЕИК
******, със седалище и адрес на управление:*** да заплати на адв. Г.Й. на
основание чл. 38 ал.1 т.2 от ЗА сумата от 751, 43 лв. – адвокатско
възнаграждение.
ОСЪЖДА Д.Е.Б., ЕГН **********, със съдебен адрес: *** – адв. Г.Й. да заплати на
основание чл. 78 ал.3 от ГПК на З. „Б.И.”
АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:*** сумата от 2 418, 58 лв. – разноски.
ОСЪЖДА З. „Б.И.” АД, ЕИК ******, със
седалище и адрес на управление:*** на основание чл. 78 ал.6 от ГПК да заплати
по сметка на СГС сумата от 942, 86 лв. – дължима ДТ и съдебни разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред САС, в двуседмичен срок от съобщението
до страните, че е изготвено.
СЪДИЯ: