РЕШЕНИЕ
№ 1252
гр. София, 09.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на дванадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Елизабет Петрова
Членове:Катерина Рачева
Михаил Малчев
при участието на секретаря Росица Й. Вьонг
като разгледа докладваното от Елизабет Петрова Въззивно гражданско дело
№ 20231000501722 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение от 21.03.2023г по гр.д. № 8127/2021г СГС, ГО, I-21, е осъдил С. Н.
Н. да заплати на П. В. В. сумата от 27 000лв, представляваща заплатена от П. В.
покупна цена на ½ ид.ч. от придобит в съсобственост от страните имот с
идентификатор 49597.1706.331 в село ***, ул. *** №***, с която сума Н. се е обогатил,
ведно със законната лихва върху сумата , считано от 25.05.2021г. С решението си
съдът е отхвърлил възражението на С. Н. за прихващане до сумата от 27 000лв, част от
50 000лв-твърдяни разходи за извършени ремонти и подобрения. С решението съдът е
възложил разноските по делото съобразно изхода от спора и доказаните разноски от
страните.
С определение от 02.05.2023г съдът е оставил без уважение молбата по чл.248 от
ГПК подадена от пълномощника на С. Н..
Решението на СГС се обжалва с въззивна жалба от ответника С. Н. ,
представляван от адв. Г., който поддържа, че решението е неправилно. Поддържа,че
решението е постановено при допуснато нарушение на процесуалния и материалния
1
закон. Поддържа, че съдът неправилно не е приел, че по делото е установено дарствено
намерение у ищцата да надари ответника, като според него се установява косвено
дарение . Поддържа, че при съвкупно тълкуване на събраните по делото доказателства
се установява дарственото намерение у ищцата. Поддържа още, че неправилно съдът е
приел, че ответникът няма вземане срещу ищцата, породено от вземане за извършени
разходи за необходими и полезни ремонтни действия на общия имот. Счита,че
отношенията между страните в този случай се уреждат от разпоредбата на чл.30, ал.3
от ЗС като поддържа, че по делото се установява,че ответникът е направил разходи за
подобрения като материали и труд. Моли въззивната инстанция да отмени решението
на СГС и да постанови ново, с което да отхвърли изцяло предявения иск в неговия
пълен размер, евентуално до сумата от 24 505лв , до която сума възражението за
прихващане следва да бъде уважено. Претендира разноските, направени по делото.
В писмен отговор ищецът пред СГС, настоящ въззиваем, П. В. е оспорила
жалбата като неоснователна. Поддържа, че решението на СГС е правилно.
Против определението по чл.248 от ГПК ответникът е депозирал частна жалба, с
която моли същото да бъде отменено и молбата по чл.248 от ГПК да бъде уважена.
Против частната жалба е постъпил писмен отговор от П. В., с който жалбата се
оспорва.
В о.с.з. въззивникът С. Н. се явява лично и се представлява от адвокати Г. и Г.,
които поддържат въззивната и частната жалби. Молят решението на СГС да бъде
отменено като неправилно , да бъде уважена въззивната жалба по съображения
изложени в нея. Претендират разноски по делото, за които представят списък по чл.80
от ГПК.
Адвокат Г. депозира писмена защита по делото, в която моли съда да съобрази
изложеното във въззивната и частната жалби и да постанови решение, с което да
отмени първоинстанционното решение и да отхвърли предявения иск.
Въззиваемата страна П. В. се представлява от адв. К. , която оспорва въззивната
жалба. Твърди, че процесният имот е закупен от ищцата със средства, получени от
кредит, който само тя е изплащала. Оспорва частната жалба, като сочи,че само
възражението за прихващане е усложнило спора от фактическа и правна страна.
Претендира разноски съобразно списък по чл.80 от ГПК.
Адвокат К. е депозирала писмена защита по делото, в която заявява,че
първоинстанционното решение е правилно, а жалбата – неоснователна. Излага
съображения , че съдът е обсъдил доказателствата по делото, а решението е
мотивирано. Поддържа, че в жалбата превратно се излагат факти и тълкуват
доказателства. Поддържа още, че възражението за прихващане е недоказано. По
отношение на частната жалба излага съображения за неоснователност.
И двете страни правят възражение за прекомерност на разноските , претендирани
от насрещната им страна.
2
Софийският апелативен съд, като прецени събраните по делото доказателства и
взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт,
намира за установено следното:
Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно
по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Съгласно разпоредбата на
чл.269, изр.2 от ГПК по отношение на правилността на първоинстанционното решение
въззивният съд е обвързан от посоченото от страната във въззивната жалба, като
служебно има правомощие да провери спазването на императивните
материалноправни разпоредби , приложими към процесното правоотношение. В този
смисъл са дадените указания по тълкуването на закона от ВКС с ТР №1/2013г по т.д.
№1/2013г на ОСГТК-т.1.
Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и
допустимо. Решението е правилно като краен резултат , поради което не следва да бъде
отменено.
Съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Ищецът в исковата си молба излага твърдения, че на 05.05.2017г е подписала
предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот в с. ***, а на
11.05.2017г е сключила и окончателен договор за покупко-продажба на имота,
представляващ поземлен имот, застроен със сграда на два етажа за цена от 54 000лв.
Твърди, че в окончателния договор като купувач фигурира и ответника, който станал
съсобственик в имота. Твърди,че цената по сделката е заплатена само от нея, при което
ответникът се е обогатил със сумата от 27 000лв, евентуално твърди, че сумата от
27 000лв е дадена като косвен заем от ищцата на ответника.
В депозирания отговор на ИМ ответникът възразява, че страните са живели във
фактическо съжителство от м.01.2017г до м.02.2020г , като м.02.2018г се ражда сина
им М.. Възразява, че ищцата е взела решение да закупи имота, когато разбира, че
двамата ще имат дете, като семеен дом и уговорката им е била да дари ответника като
двамата станат съсобственици в имота, при равни квоти. При сключването на
нотариалния акт, според ответника, ищцата е заявила изрично желание да бъде вписан
ответника като собственик и не поискала нищо, а ответникът подписал акта, с което
приел дарението. Възразява още, че ответникът е направил ремонтни работи в имота,
със знанието и съгласието на ищцата на обща стойност 50 000лв. С това се е увеличила
стойността на имота, с което се е увеличило имуществото на ищцата. Прави
възражение за прихващане на търсената от него сума със задължението на ищцата да
му плати направените разноски за ремонти и подобрения.
В о.с.з. на 14.04.2022г ответникът уточнява, че твърдението му е, че е направил
50 000лв разноски, а неоснователното обогатяване на ищцата е в размер на половината
3
сума или 25 000лв. Уточнява още, че възражението за дарение касае парична сума, с
която ответникът е надарен от ищцата , а не касае дарение на имот.
По делото няма спор, че на 11.05.2017г С. Н. и П. В. закупуват недвижим имот в
с. ***- поземлен имот, застроен със сграда, като сградата е без строителни книжа за
сумата от 54 000лв, като не се спори, че цената е изцяло заплатена от ищцата.
Не се спори, а и се установява от представеното удостоверение за раждане, че
страните имат общо дете, родено на 07.02.2018г.
Не се спори, че в имота са извършвани СМР, след неговото закупуване.
В тази връзка е представена преписката, заведена по сигнал на П. В. за извършено
незаконно строителство в съсобствения имот, по който сигнал се извършва проверка .
Пред настоящата инстанция са представени доказателства, че по подадения сигнал е
образувано производство по чл.225а от ЗУТ , което не е приключило.
Представени са доказателства- преводни нареждания за кредитен превод, от които
се установява,че П. В. е получила на 20.10.2017г от Ц. Г. 3 000лв с посочено основание
за плащане – покрив, , че П. В. е заплатила на Ц. Г. 3000лв- на два превода на
02.11.2017г, че П. В. е превеждала суми за дървен материал-1000лв на 11.09.2017г, за
дограма – 700лв на 06.11.2017г и 910лв- на 23.10.2018г.
Останалите представени разписки за заплатени стоки не се установява да имат
връзка със спора по делото.
Представени са доказателства- разписки от 10.06.2020г и 08.07.2020г за
предоставени пари от ответника на ищцата с посочено основание- вноска по кредит
Представено е удостоверение по ЗСПД, изходящо от С. Н., от което се
установява,че брутният доход на лицето за м.05.2018г- м. 04.2019г възлиза на сумата от
7920лв.
Представен е препис от нотариален акт № 43, н.д. № 571 от 27.10.2017г по описа
на нотариус Т. П. с район на действие РС-Ямбол, от който се установява, че П. В. е
продала свое право на собственост върху идеални части от недвижим имот за сумата
от 32 000лв
В о.с.з. на 03.10.2022г са изслушани свидетелите Е. Д., Ц. Г., Л. В. и Д. И..
Свидетелят Д. установява, че познава страните, че от П. е знаел, че уговорката при
закупуването на имота е била С. да осигури половината от сумата. Свидителят
установява, че не е чувал П. да е искала да дари парите за къщата , а напротив-
възприел е, че тя е очаквала половината от средствата да й бъдат върнати. Свидетелят
установява, че по къщата са извършвани ремонти и подобрения. Установява, че П. е
вземала заеми от близки и приятели и е продала свой имот, за да заплаща ремонтите на
къщата.Установява, че не е виждал лично П. да плаща , но му се е наложило да я
закара с автомобил до с. ***, да занесе пари когато се е налагало разплащане.
4
Свидетелят Г. установява,че познава страните и че разбирателството между
страните е било да споделят тежестта от покупката на къщата. Установява, че в негово
присъствие е говорено това, че С. следва да поеме половината от цената на къщата.
Свидетелят споделя, че не е чувал уговорка парите да са дарени на С.. Свидетелят
установява, че вътре къщата е ремонтирана. Установява,че той е дал пари на П., за да
заплати ремонта на покрива на къщата – сумата от 3 000лв и впоследствие тя му е
върнала сумата. Според свидетеля ремонтите не били инициирани от П., тъй като
малко след като купили къщата тя забременяла и не искала да се занимава с мащабни
ремонти. Свидетелят установява, че от П. знае , че е давала средства на С. за
материали. Установява, че е бил свидетел как П. дава на С. нещо, за което казала, че са
пари за ремонтите. Установява още, че П. му е казвала, че отива да пазарува материали
за ремонта.
Свидетелят В. установява, че е участвал лично в ремонтни работи по процесната
къща. Установява, че ответникът е участвал с личен труд при извършването на тези
ремонтни дейности, че е организирал майсторите и е виждал как им плаща. Установява
още, че е чувал разговор между ответника и баща му, при който бащата е питал дали
ответника има нужда от пари за ремонта. Установява, че е чувал по време на ремонта,
че П. е закупила къщата, но половината я дарява на С..
Свидетелят И.-съсед на имота, установява, че когато закупили имота С. и П.
започнали ремонти- да оправят покрив, подпорни стени и т.н. Установява, че е виждал
и С. и П. на строежа, че е виждал и П. да участва в ремантните дейности, според
възможностите си. Установява, че С. винаги работел лично, че материалите ги е карал
С., но не е виждал кой заплаща на майсторите. Установява още, че е виждал С. да кара
майсторите да обядват в ресторанта на с. ***.
В о.с.з. на 30.01.2023г е изслушана СТЕ, изготвена от в.л. инж. Т., който дава
заключение за пазарната стойност на имота към момента на закупуването му, за
стойността на извършените подобрения и СМР и за пазарната стойност на имота към
датата на заключението. Вещото лице дава заключение, че извършените СМР биха
били допустими при одобрен градоустройствен план, но са извършени без разрешение
за строеж и строителна документация.
Останалите събрани по делото доказателства няма значение за сформиране на
изводи по съществото на спора.
В исковата си молба ищецът претендира процесната сума от 27 000лв на първо
място като сума, с която ответникът се е обогатил , а ищецът - обеднил .
Съгласно разпоредбата на чл. 59, ал.1 от ЗЗД, всеки, който се е обогатил без
основание за сметка на другиго, дължи да му върне онова, с което се е обогатил до
размера на обедняването. В случая съдът приема, че следва да подведе твърденията на
ищцата под състава на чл.59 от ЗЗД, доколкото не се твърди пряко предаване на
5
средства между страните. Фактическият състав на неоснователното обогатяване по чл.
59 ЗЗД може да се приеме за изпълнен и когато обогатяването на ответника се изразява
в спестяване на разходи за сметка на имуществото на претърпялото обедняване лице.
По делото няма спор, че страните са придобили в съсобственост имот, при равни
права, който имот е изцяло заплатен от ищцата , с нейни средства. Т.е. установява се,
че ответникът е придобил право на собственост върху ½ ид.ч. от недвижим имот, като
средствата за покупко-продажбата на имота са заплатени от ищцата, включително и за
придобитата от ответника идеална част от имота.
От така изложеното се установява, че ищцата се е обеднила със сумата, която е
заплатила за придобиването от ответника на ½ ид.ч. от имота , а ответникът се е
обогатил със спестената цена на сделката и съответно- с придобитото право на
собственост върху недвижим имот.
Налице е разместване на имуществени блага, като обедняването и обогатяването
произтичат от един общ факт- заплащането от ищцата в пълен размер на цената по
сделка, от която права придобиват и двете страни по делото.
Ответникът, върху когото е тежестта да докаже основание за това разместване на
блага възразява, че ищцата го е надарила с паричната сума, представляваща стойност
на ½ ид.ч. от придобития имот. В тежест на ответника е да докаже твърдяния от него за
сключен договор за дарение между него и ищцата, като доказването следва да бъде
главно и пълно, т.е. твърдяните факти установени с категоричност.
По делото не се установява между страните да е бил сключен договор за дарение
на парични средства. При договора за дарение трябва да има постигнато съгласие
между дарителя и надарения, по силата на което с дарствено намерение дарителят
отстъпва нещо безвъзмездно и безвъзвратно на надарения, който го приема и в
резултат на това се увеличава имуществото на надарения и намалява имуществото на
дарителя. Липсват доказателства за постигнато между страните съгласие за сключване
на договор за дарение, като и за съществуващо дарствено намерение у ищцата. Няма
нито едно доказателство в подкрепа на твърдението за сключен договор за дарение
между страните. Няма доказателства за съществуващо дарствено намерение у ищцата
да надари ответника с процесната сума. Единствено свидетелят В. установява да е
чувал разговори как П. е закупила къщата, но половината я дарява на С., но в тази част
свидетелските показания са твърде общи- не се установява между кого са били тези
разговори, при какви обстоятелства са проведени, дали свидетелят възпроизвежда
нещо казано от С., дали П. е присъствала на тези разговори. Съдът дори и да
кредитира тези свидетелски показания, те не са достатъчни да се приеме, че между
страните по делото е съществувал сключен договор за дарение, още повече ,че
свидетелят говори за дарение на имот , а ответникът се домогва да установи дарение на
парични средства. Няма нито едно друго доказателство, извън посочените свидетелски
6
показания, за установяване на договор за дарение- в частност дарствено намерение у
ищцата – с предмет паричната сума от 27 000лв, представляваща ½ от стойността на
съсобствения имот.
Недоказано е и твърдението на ответника за наличие на косвено дарение между
страните, при което може да се приеме, че дареният/ответникът/ е придобил имот със
средства на дарителя. Това поведение може да се квалифицира като косвено дарение
само ако се установи от субективна страна, че дарителят/ собственикът на средствата/
ги е предоставил по сделката с желание да облагодетелства надарения и това негово
дарствено намерение е възприето от купувача-надарен/ той е приел дарението/ . По
делото, както беше посочено по-горе липсват доказателства за дарствено намерение у
твърдяния за дарител ищец. Фактът на вписването на С. Н. като купувач по сделката от
11.05.2017г не е доказателство за дарствено намерение у ищцата, тъй като не се
обяснява само с дарствено намерение. Вписването му може да е последица от всякакви
съществуващи между тях договорки и отношения/ с договорка за връщане на сумата, за
погасяване на други задължения и т.н./ включително и дарствени отношения, но
такива, като се твърдят следва да се докажат.
При липса на доказателства за наличие на отношения, оправдаващи обедняването
на ищцата и обогатяването на ответника, породени от един факт следва да се приеме,че
е налице неоснователно обогатяване на ответника и същият дължи връщане на това, с
което се е обогатил до размера на обедняването.
Обедняването на ищцата е в размера на заплатената цена за ½ ид.ч. от придобития
в съсобственост имот. Доказаната за заплатена цена от ищцата за целия имот е 54 000лв
т.е. обедняването на ищцата е в размер на сумата от 27 000лв, което прави исковата
претенция доказана по основание и размер.
Уважаването на предявеният иск е предпоставка за разглеждане на възражението
на ответника за прихващане.
Възражението е неоснователно.
Ответникът възразява,че е извършил описани в отговора на ИМ СМР в имота,
които са увеличили неговата стойност и съответно- имуществото на ищцата.
Съгласно ТР № 85/68г на ОСГК на ВС съсобственикът, извършил подобрения в
съсобствения имот урежда своите отношения с останалите съсобственици по правилата
на доведе на чужда работа без пълномощие ако липсва съгласието на останалите
съсобственици и по реда на чл.30,ал.3 от ЗС – ако подобренията са извършени със
съгласието на останалите съсобственици.
По делото , според съдебният състав , е безпротиворечиво установено,че в
съсобствения имот са извършвани СМР. Съдът приема за безпротиворечиво
установено, че при извършването на тези СМР е участвал ответникът Н., полагайки
личен труд, надзиравайки работниците на място. Съдът приема още, че ищцата е
7
знаела за извършваните подобрения и към момента на тяхното извършване няма данни
да се е противопоставила на тях. Напротив свидетелите установяват, че тя е участвала
с пари /свидетелите Д. и Г./ и труд /свид.И./ при извършването на ремонтните дейности
по поддръжката на къщата .
Не навежда на обратен извод сигналът на ищцата за незаконно строителство в
имота, подаден до СО. Този сигнал е депозиран след извършването на СМР и след
отпадане на отношенията между страните и същият не може да опровергае
установените факти по делото за знание и участие на ищцата в извършените СМР.
Ето защо, съдът приема, че при твърдения за направени разходи за СМР в
процесния имот от единия съсобственик следва да намери приложение разпоредбата
на чл. 30,ал.3 от ЗС, съгласно която всеки съсобственик участвува в ползите и
тежестите на общата вещ съразмерно с частта си.
По делото от изслушаната СМР се установява, че разходите направени за СМР в
имота са на стойност от 49010лв или всеки от съсобствениците следва да поеме
половината от тези разноски, съобразно правата си в съсобствеността.
Следователно , за да бъде възражението на ответника основателно следва той да
докаже, че е направил разноски за СМР в имота на стойност повече от 24 505лв и
сумата над 24 505лв е такава, каквато неговия съсобственик му дължи, за да бъде
избегнато неоснователно обогатяване.
По делото, както беше посочено по-горе се установява, ответникът е участвал и
дори ръководел СМР, но липсват доказателства същият да е вложил собствени
средства в тях и още повече- какъв размер средства.
От разпитаните свитедели Д. и Г. се установява, че ищцата е имала средства от
заплата, продаден имот и кредит, които е вложила в извършването на процесните СМР.
Свидетелят Г. установява и че той е заемал средства на ищцата във връзка с ремонта и
тя му ги е върнала. Свидетелските показания са подкрепени от представените разписки
за превод на суми от свид. Г. на ищцата и тяхното връщане от ищцата. Преводът на
суми е с посочено основание – покрив, това не е оспорено от ответника и преводът
съвпада по период с твърдяния ремонт на съсобствения имот. Свидетелските
показания се подкрепят и от представения нотариален акт за продажба на имота на
ищцата, като продажбата съвпада по време с извършваните СМР в процесния имот и е
житейски логично средства от тази продажба действително да са дадени за
извършваните строителни работи, както се установява от свидетелите. От друга страна
свид. В. установява, че ответникът е заплащал на работниците, но свидетелят не
установява с какви средства е заплащал Н., а установява само фактът на извършеното
заплащане. На следващо място по делото се установява, че за периода, в който се
установява да са извършвани СМР ответникът се е осигурявал на суми от 660лв и от
2020г е започнал да се осигурява на доход от 1300лв.
8
При съвкупното тълкуване на посочените доказателства съдът приема за
установено, че ответникът е участвал в процесните СМР, с труд и организация, но не се
установява да е вложил в тези СМР лични средства, още повече за сумата над 24 505лв.
Установява се ,че средства в посочения период е имала осигурени ищцата- от заплата,
заеми и продажба на имот и че тя е влагала свои средства за извършването на
процесните ремонтни дейности. От доказателствата по делото се установява, че ищцата
е предоставяла средства на ответника- тогава нейн партньор- с които той се е
разплащал, че е пазарувала необходимите за ремонта стоки. Житейски логично е
предположение, че ответникът е влагал в ремонта и свои средства, но по
предположения не може да се приеме, че вложената от него сума надхвърля 24 5050лв.
Ето защо, поради липса на доказателства за това, че ответникът като съсобственик
е вложил в ремонтни дейности на съсобствения имот сума, с която той се е обеднил , а
ищцата- обогатила, съобразно дяловете им в съсобствеността, съдът приема, че
възражението за прихвъщъне следва да бъде отхвърлено.
Изводите на двете съдебни инстанции съвпадат. Първоинстанционното решение
следва да бъде потвърдено като краен резултат, като правилно и законосъобразно.
По отношение на разноските:
При този изход на спора право на разноски има единствено въззиваемата страна.
Въззиваемият претендира разноски и доказва направени такива в размер на 2 000лв.
Въззивникът прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Възражението е неоснователно. При обжалваем интерес от 27 000лв минималният
размер на адвокатското възнаграждение , изчислен по реда на чл.7,ал.2 от НМРАВ в
редакцията, действаща към настоящия момент, възлиза на сумата от 2810лв.
Заплатеното възнаграждение на адвоката на въззиваемата- ищца е в по-нисък размер и
следва изцяло да се възложи върху въззивника.
По отношение на частната жалба
Частната жалба против определение от 02.05.2023г е основателна.
По делото се разглежда предявен осъдителен иск за заплащане на сума от
27 000лв, с твърдение, че това е сума с която ищцата се е обеднила , а ответникът-
обогатил. Материалният интерес, въз основа на който следва да се определи
минималния размер на адвокатското възнаграждение за защита по така предявеният
иск е 27 000лв, като съдът при определяне на справедливото възнаграждение, което се
дължи на адвокат, защитаващ страна по делото следва да съобрази и фактическата и
правна сложност на спора, броя на проведените заседания, активността на защитата,
осигурена на страна, количеството събрани и обсъдени доказателства и други
обстоятелства, имащи отношение към осигурената защита по конкретното дело.
По делото , видно от представените договори за правна защита и съдействие ,
сключени между ищцата и адвоката й, не е посочено, че някаква част от
9
възнаграждението се дължи за защита по направеното възражение за прихващане.
Същото следва да бъде съобразено като фактор, водещ до усложняване на процеса и
събиране и обсъждане на допълнителни доказателства, провеждане на повече съдебни
заседания , но не и като основание за заплащане на отделно възнаграждение за защита
от адвокат по делото.
Съгласно редакцията на чл.7,ал.2 от НМРАВ, действаща към момента на
сключване на договора за правна защита и съдействие между ищцата и нейния адвокат
минималният размер на възнаграждението за защита от един адвокат при материален
интерес от 27 000лв възлиза на сумата от 1340лв, като възнаграждението е едно , общо
и при предявени искове съединени евентуално/в този смисъл определение № 137/2020г
по ч.гр.д. № 570/2020г на III ГО на ВКС/. Съдебният състав счита ,че с оглед
фактическата и правна сложност на делото, проведените открити съдебни заседания,
събраните множество доказателства и тяхното обсъждане, активната защита на ищцата
по делото, справедливото възнаграждението на пълномощника на ищцата възлиза на
2300лв. Над тази сума заплатеното и претендирано адвокатско възнаграждение се
явява прекомерно и не следва да се възложи върху ответника. За посочената сума над
2300лв до 2900лв частната жалба се явява основателна, следва да бъде уважена като
бъде отменено определението за СГС от 02.05.2023г и бъде постановено измененение
на решението в частта за разноските.
За производството по чл. 248 от ГПК разноски не се дължат. Настоящото
производство не е самостоятелно , а е продължение на производството развивало се
пред СГС , но само по отношение на разноските, направени от страните. Съгласно
чл.81 от ГПК съдът се произнася по разноските с акта, с който делото приключва в
съответната инстанция. В случая материално- правния спор , съответно акта
който го приключва, е постановеното от СГС решение по съществото на спора.
Определението на СГС по чл. 248 от ГПК, както и произнасянето на настоящия състав
по частната жалба по чл.248, ал.3 от ГПК не представляват приключване на делото,
доколкото производството по чл. 248 ГПК е продължение на делото по повод
дължимостта и размера на направените от страните разноски в съответната инстанция.
То не е самостоятелно производство и за него не се дължат разноски за страните.
Договорът за правна защита и съдействие за производството пред съответната
инстанция включва и защитата по повод на размера на дължимите разноски. Липсва
основание при оспорване на решение по отношение на разноските, които й се дължат
или които са й възложени, страните да бъдат натоварвани с нови разноски.
Мотивиран така състав на Софийски апелативен съд
РЕШИ:
10
ОТМЕНЯ определение № 5424 от 02.05.2023г, постановено по гр.д. №
8127/2021г по описа на Софийски градски съд,, ГО, 21 състав, в частта, с която е
оставена без уважение молбата на С. Н. за изменение на постановеното решение в
частта за разноските, за сумата над 2300лв до 2900лв, претендирани като заплатено
адвокатско възнагражедние и ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ИЗМЕНЯ решение № 1431 от 21.03.2023г, постановено по гр.д. № 8127/2021г
по описа на Софийски градски съд, ГО, 21 състав, в частта за разноските, на осн.
чл.248 от ГПК като намалява разноските, възложени върху С. Н. Н. за заплатено
адвокатско възнаграждение от П. В. В., от 2900лв на 2300лв или пълния общия размер
на разноските, дължими се от ответника възлиза на 3580лв.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1431 от 21.03.2023г, постановено по гр.д. №
8127/2021г по описа на Софийски градски съд, ІГО, 21 състав , в останалата част.
ОСЪЖДА С. Н. Н. с ЕГН ********** да заплати на П. В. В. с ЕГН **********
сумата от 2 000лв- разноски, направени по делото пред настоящата инстанция, на осн.
чл.81 вр. чл.78,ал.1 от ГПК.
Решението подлежи на касационно обжалване с касационна жалба пред ВКС в 1-
месечен срок от връчването му на страните, при условията на чл.280,ал.1 и ал.2 от
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11