Р Е Ш Е Н И Е
№ 32
гр. Първомай, 13.04.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН
СЪД – ПЪРВОМАЙ, втори съдебен състав,
в публично заседание на двадесет и осми март две хиляди и осемнадесета година,
с
Председател: София Монева
при участието на секретаря Петя Монева,
след като разгледа докладваното от съдията гр.
дело № 304 по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно кумулативно
съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от Гражданския процесуален
кодекс (ГПК) във вр. с чл. 79, ал. 1 и с чл. 86, ал. 1 от Закона за
задълженията и договорите (ЗЗД).
Ищецът „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК:
***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от Н.Т.С. в
качеството на Изпълнителен директор и по процесуално пълномощие от юрисконсулт Ж.Б.С.,
с адрес за съдебна кореспонденция: ***, моли съда да признае за установено в отношенията между
страните, че ответникът Л.Н.Л., ЕГН: **********,
с посочен адрес: ***, процесуално представляван по пълномощие от адв. И.Р.Я.,
вписана в регистъра на Софийска адвокатска колегия, с адрес за съдебна
кореспонденция: ***, му
дължи, както следва:
Ø сумата от 2 555, 15 лева (две хиляди петстотин
петдесет и пет лева и петнадесет стотинки) – главница по Договор за заем CrediHome № ***, сключен на 13.08.2015 г. между „Микро Кредит” АД, ЕИК: ***, и
ответника;
Ø сумата от 506, 99 лева (петстотин
и шест лева и деветдесет и девет стотинки) – договорна лихва по Договор за
заем CrediHome № ***, сключен на 13.08.2015 г. между „Микро
Кредит” АД, ЕИК: ***, и ответника, за периода от 02.09.2015 г. до 20.07.2016
г.;
Ø сумата от 733, 20 лева (седемстотин тридесет и три
лева и двадесет стотинки) – стойност на пакет от допълнителни услуги по Договор
за допълнителни услуги към заем CrediHome № ***, сключен на
13.08.2015 г. между „Микро Кредит” АД, ЕИК: ***, и ответника, за периода от
02.09.2015 г. до 20.07.2016 г.;
Ø сумата от 2 016, 30 лева (две хиляди и шестнадесет
лева и тридесет стотинки) – застрахователна премия съгласно Договор за
допълнителни услуги към заем CrediHome № ***, сключен на
13.08.2015 г. между „Микро Кредит” АД, ЕИК: ***, и ответника, за периода от
02.09.2015 г. до 20.07.2016 г.;
Ø сумата от 119, 36 лева (сто и деветнадесет лева и
тридесет и шест стотинки) – лихва за забава по Договор за заем CrediHome № ***, сключен на 13.08.2015 г. между „Микро
Кредит” АД, ЕИК: ***, и ответника, за периода от 03.09.2015 г. до датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда;
Ø сумата от 107, 18 лева (сто и седем лева и
осемнадесет стотинки) – лихва за забава по Договор за допълнителни услуги
към заем CrediHome № ***, сключен на 13.08.2015 г. между „Микро
Кредит” АД, ЕИК: ***, и ответника, за периода от 03.09.2015 г. до датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда, и
Ø законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда
до окончателното й изплащане, за принудителното изпълнение на които вземания е издадена
Заповед № 119/19.04.2017 г. за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. дело № 207/2017 г. по описа на Районен съд – Първомай, І състав.
Исковите претенции се обосновават с фактически
твърдения, че по силата на Договор за
заем CrediHome № ***/13.08.2015 г., сключен при Общи условия,
„Микро Кредит” АД, ЕИК: ***, се задължило да отпусне на ответника паричен заем в размер на 2 600, 00 лева, а последният, предварително информиран за параметрите на сделката чрез
стандартен европейски формуляр, се
ангажирал да възстанови заемната сума и да заплати уговорената възнаградителна
лихва в размер на 528, 64 лева чрез 48 равни седмични вноски от по 65, 18 лева
всяка, първата и последната от които, платими съответно на 26.08.2015 г. и на
20.07.2016 г.
Навежда се, че страните по кредитния контракт са
обвързани и от Договор за допълнителни услуги към заем CrediHome № *** от 13.08.2015 г., съгласно чиито клаузи заемополучателят следвало да
издължи на заемодателя разсрочено на 48 равни седмични вноски, първата от които
изискуема на 26.08.2015 г., а последната – на 20.07.2016 г., както следва:
сумата от 748, 80 лева, представляваща стойността на предоставен му от
кредитодателя пакет от допълнителни услуги, подробно описани в Приложение № 1
към договора, и сумата от 2 059, 20 лева, представляваща заплатена от „Микро
Кредит” АД застрахователна премия по сключен с неговото посредничество между
Застрахователна компания „УНИКА Живот” АД, ЕИК: ***, и заемателя
застрахователен договор за застраховка „Защита”.
Релевира се, че ответникът усвоил кредитната сума,
но изпълнил частично задълженията си за главница, договорна лихва, цена на
допълнителни услуги и застрахователна премия, като престирал за погасяването им
съответно сумите от 44, 85 лева, 21, 65 лева, 15, 60 лева и 42, 90 лева.
Според ищеца за периода от 03.09.2015 г. – датата
на изискуемост на първата просрочена погасителна вноска, до датата на подаване
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда, ответникът дължи
лихва за забава, която по Договор за заем CrediHome № ***/13.08.2015 г. възлиза на 119, 36 лева, а по Договор за допълнителни
услуги към заем CrediHome № *** от 13.08.2015 г. – на 107, 18 лева.
Въз основа на Приложение № 1/10.12.2015 г. към
Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 16.01.2015 г.,
съобщен на длъжника с Уведомление за извършена цесия изх. № ***/***, връчено му по реда на чл. 131, ал. 1 от ГПК като
приложение към разглежданата искова молба, „Микро Кредит” АД отстъпило на „Агенция за събиране на вземания” ООД, ЕИК: ***,
процесните притезания, чието принудително удовлетворяване по реда на чл. 410 от ГПК било допуснато
по заявление на ищцовото
дружество в качеството му на правоприемник на цесионера със Заповед № 119/19.04.2017 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр.
дело № 207/2017 г. по описа на Районен съд – Първомай, І състав, срещу която ответникът подал възражение.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК последният чрез
процесуалния си представител депозира Отговор вх. № 5794/21.08.2017 г., с който
застъпва становище за неоснователност на предявените искове и пледира за
тяхното отхвърляне. Излагат се доводи, че по аргумент от чл. 99, ал. 4 от ЗЗД
Договорът за цесия от 16.01.2015 г. не е породил действие спрямо длъжника, тъй
като за сключването му същият не бил уведомен лично от цедента, който по пътя
на упълномощаването не би могъл валидно да овласти цесионера да изпълни
задължението по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД. Отбелязва се, че в приложеното към
исковата молба уведомително писмо е вписан единствено глобалният размер на
претенцията без диференциация на компонентите й, и се оспорват ищцовите
твърдения за извършване на допълнителни услуги на стойност 748, 80 лева и за
заплащане на застрахователна премия.
Страните претендират и
присъждане на сторените в настоящата инстанция съдебно-деловодни разноски, а
ищецът – и тези, понесени в заповедното производство.
В открито
съдебно заседание ищцовото дружество чрез пълномощника си поддържа исковете, а ответникът
чрез довереника си пледира за тяхното отхвърляне, като доводи в подкрепа на
процесуалната си позиция излага и в писмена защита.
Съдът, след като обсъди
събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, по реда на чл. 235,
ал. 2 във вр. с чл. 12 от ГПК в контекста на наведените от страните
съображения, приема от фактическа страна следното:
От
приобщените доказателствени източници се установява, че с Рамков договор за
продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 16.01.2015 г. (л. 22 – л. 26)
„Микро Кредит” АД се задължило регулярно на месечна база да прехвърля възмездно
на „Агенция за събиране на вземания” ООД, ЕИК: ***, чието преобразуване в
„Агенция за събиране на вземания” АД (понастоящем ЕАД), ЕИК: ***, било вписано
в Търговския регистър на 21.08.2015 г.,
свои ликвидни и изискуеми вземания, които произтичат от договори за заем, ведно
с привилегиите, обезпеченията, принадлежностите, натрупаните договорни и
мораторни лихви и съдебни разноски, и от договори за допълнителни услуги,
включително и за застраховки. Страните постигнали съгласие при всеки трансфер
притезанията да се индивидуализират в съставян и изпращан по електронен път от
цедента на цесионера Опис във вид и форма на Приложение № 1 по образец (л. 29),
придобиващ значение на допълнително споразумение към рамковото и пораждащ
прехвърлителен ефект от момента на потвърждаване от приобретателя на получаването
му.
По силата на Договор за заем CrediHome № ***/13.08.2015 г. (л. 6) и приложимите към него
Общи условия от 17.06.2015 г. (л. 7 – л. 12) „Микро Кредит” АД, ЕИК: ***, отпуснало
на ответника паричен заем в размер на 2 600, 00 лева, усвоими, както следва: 871,
06 лева чрез погасяване на Заем № *** и 1 728, 94 лева в брой, а последният,
който с полагане на подпис в съглашението удостоверил, че заемната сума му е
предадена, се ангажирал да я възстанови на кредитодателя и да му заплати лихва от
528, 64 лева при фиксиран лихвен процент от 40, 67% и годишен процент на
разходите (ГПР) 49, 96% разсрочено, съгласно Погасителен план (л. 13), чрез 48 платими
по банковите му сметки или на негов упълномощен представител седмични анюитетни
вноски от по 65, 18 лева всяка, първата и последната от които с падеж съответно
на 26.08.2015 г. и 20.07.2016 г.
Видно от
декларативното изявление на заемателя, обективирано в Искането му за заем CrediHome № ***/13.08.2015 г. (л. 4), същият се
запознал, безусловно приел и получил копие от Общите условия от 17.06.2015 г.
(л. 7 – л. 12), според които с подписването на искането заявява, че е бил осведомен
за съдържанието на бъдещия заемен контракт и че предварително и безвъзмездно му
е бил представен стандартен европейски формуляр с необходимата преддоговорна
информация.
Съобразно чл.
19 от общите уговорки при просрочие заемополучателят дължи законната лихва
върху неизплатената сума от датата на забава до окончателното издължаване, а в чл.
23 от тях е регламентирано, че се считат за получени и узнати от него всички
съобщения на насрещната страна, ако бъдат изпратени на обявените в кредитното
му искане адреси, съответно факс, имейл или телефон, включително и когато не е предизвестил
незабавно и писмено контрагента си за тяхната промяна.
Чл. 21 от
Общите условия урежда възможността на заемодателя да прехвърли на избрано от
него трето лице правата и задълженията си по заема, а чл. 28 – да предоставя към
него допълнителни услуги по цени, фиксирани в нарочна Тарифа, по писмено желание
на потребителя и въз основа на договор, задълженията по който се погасяват от
постъпващите платежи след тези по кредита.
След като ответникът
отправил до кредитора си Искане № ***/13.08.2015 г. (л. 15) да ползва
допълнителното му обслужване, предлагано при параметрите в Приложение № 1 (л.
17), и с неговото посредничество да бъде застрахован от Застрахователна
компания „УНИКА Живот” АД, ЕИК: ***, със застраховка „Защита” срещу рисковете в
пакет „Живот” – смърт, трайна пълна неработоспособност над 50 % и
хоспитализация вследствие на заболяване или злополука, при специалните условия
на Тарифа № *** на застрахователя, съдоговорителите се обвързали и с Договор за
допълнителни услуги към заем CrediHome № ***/13.08.2015 г. (л. 16).
Съгласно клаузите
му заемодателят следвало в рамките на работното време на офисите си и след
предварителна уговорка със свой служител или кредитен консултант да предоставя на
клиента към договора му за заем CrediHome № *** пакет
от услуги „Комфорт”, включващ: посещение вкъщи или на удобно място за събиране
на вноска; безплатно внасяне на вноските от името и за сметка на заемателя по
банковата сметка на „Микро Кредит” АД; безплатно внасяне на вноска директно в
офис на дружеството; безплатно предоговаряне и разсрочване на кредита;
неначисляване на наказателна лихва за просрочие до 15 дни и SMS известяване за направено плащане, както и да финансира заплащането на дължимата
се от него еднократна застрахователна премия от 2 059, 20 лева за застрахователното
му обезпечаване по застраховка „Защита”. Кредитополучателят, от своя страна, се
съгласил да престира на търговеца за услугите цена от 748, 80 лева и да му върне
сумата от 2 059, 20 лева чрез 48 равни седмични вноски, всяка от които в
размер съответно от 15, 60 лева и 42, 90 лева и изискуема в сряда.
Инкорпорираната
в доказателствения масив Застрахователна полица № ******/13.08.2015 г. (л. 19 –
л. 21) документира договор, който ответникът сключил със Застрахователна
компания „УНИКА Живот” АД чрез застрахователния й посредник „Микро Кредит” АД за
своето животозастраховане в полза на последния за застрахователна сума от
2 600, 00 лева по застраховка „Защита” с краен срок до 14.07.2016 г. и с гореописания
обхват на покритие, валидно от 24:00 часа на датата на плащане на еднократно
дължимата се от застрахования на застрахователя в момента на договарянето
застрахователна премия от 2 059, 20 лева.
С Приложение
№ 1/10.12.2015 г. (л. 31 – л. 32) към гореспоменатия рамков договор
заемодателят отстъпил на ищеца портфейл от дългове по списък, в който под № ***
фигурирали такива на ответника по Договор № ***/13.08.2015 г., описани, както
следва: отпусната главница от 2 600, 00 лева, договорна лихва от 528, 64
лева, остатък от тях съответно 2 555, 15 лева и 506, 99 лева, общо дължимо
по кредита и към деня на продажбата съответно 5 936, 64 лева и 5 811,
64 лева, и дата на последно плащане 27.08.2015 г., като верифицирал писмено
така извършената цесия с Потвърждение (л. 30).
В качеството
си на пълномощник на „Микро Кредит” АД, овластен от него с Пълномощно (л. 36)
да уведомява от името му всички длъжници за рамковото прехвърляне от 16.01.2015
г., ищецът адресирал чрез „Български пощи” ЕАД до ответника на посочения в
Искането му за заем CrediHome № ***/13.08.2015 г. (л. 4) негов постоянен
адрес:***, Уведомително писмо изх. № ***/***/15.12.2015 г. (л. 33), съдържащо
информация за извършената на основание Приложение № 1/10.12.2015 г. покупка на вземанията
по Договора за паричен заем № ***/13.08.2015 г., възлизащи към 15.12.2015 г. общо
на 5 837, 47 лева, в т. ч. начислена мораторна лихва, и покана да ги
издължи в срок до 5 дни от получаването й. По данни от Известие за доставяне
(л. 34 – л. 35) въпросното съобщение било върнато на подателя с отметка, че
пратката не е потърсена, но на 17.07.2017 г. достигнало до адресата в хода на
настоящото производство по реда на чл. 131, ал. 1 от ГПК.
Според
заключението на назначената съдебно-счетоводна експертиза (л. 76 – л. 83)
ответникът е усвоил кредитната сума от 2 600, 00 лева чрез предсрочно
погасяване на Заем № *** в размер на 871, 06 лева и в брой 1 728, 94 лева
и на 27.08.2015 г. еднократно е внесъл 125, 00 лева, с които задълженията му за
главница, договорна лихва, стойност на допълнителни услуги и застрахователна
премия са редуцирани съответно с 44, 85 лева, 21, 65 лева, 15, 60 лева и 42, 90
лева, а непогасеният им остатък се равнява съответно на 2 555, 15 лева,
506, 99 лева, 733, 20 лева и 2 016, 30 лева. Вещото лице калкулира
законната лихва върху невъзстановения заем и върху дълга по договора за
допълнителни услуги за периода от 03.09.2015 г. до 30.09.2016 г. в размер
съответно на 158, 34 лева и 178, 29 лева.
Сезиран от
ищеца с подадено на 30.09.2016 г. в Софийския районен съд Заявление вх. №
3063819/30.09.2016 г. (л. 3 – л. 4
от ч. гр. дело № 54988/2016 г. по
описа на Софийски районен съд), Районен съд – Първомай издал Заповед №
119/19.04.2017 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.
гр. дело № 207/2017 г. (л. 3 от ч. гр. дело № 207/2017 г. по описа на Районен
съд – Първомай), връчена на
ответника на 25.04.2017 г., с
която му разпоредил да заплати на заявителя процесните суми. В срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК длъжникът чрез процесуалния си
повереник оспорил тяхната дължимост с Възражение
вх. № 3427/09.05.2017 г. (л. 14 от ч. гр. дело № 207/2017 г. по описа на Районен
съд – Първомай) по образец. За постъпването му ищцовото
дружество било
информирано от заповедния съд на 18.05.2017
г., а разглежданите установителни искове предявило на
09.06.2017 г. в законоустановения преклузивен едномесечен срок по чл. 415, ал.
1 от ГПК.
При така изложените
фактически положения съдът по правилата на чл. 235,
ал. 2 от ГПК намира от правна страна следното:
Исковите претенции, отправени
по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК, концентрират настоящия спор върху
съществуването на подлежащи на принудително удовлетворяване вземания, за които
е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК и които, доколкото са
насочени към осъществяване на дължим по договор резултат, черпят правното си
основание от чл. 79, ал. 1 във вр. с чл. 86, ал. 1, изр. І-во от ЗЗД. Според
чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, ако длъжникът не изпълни
точно задължението си, кредиторът може да иска изпълнението заедно с
обезщетение за забавата, което за парични престации чл. 86, ал.1, изр. І-во от ЗЗД приравнява на законната лихва, или обезщетение за неизпълнение.
В
съответствие с чл. 154, ал. 1 от ГПК за успешната си защита ищецът, който
обосновава материалноправната си легитимация в качеството на частен
правоприемник на заповедните притезания, носи тежестта да докаже както че праводателят
му е изправен кредитор по валидни договорни правоотношения с ответника, които са
породили за него изискуеми задължения с релевираното в исковата молба съдържание
и размер, така и собственото си титулярство върху тях по силата на действащ
спрямо последния договор за цесия. Ответната страна на свой ред следва да
установи пълно обстоятелствата, на които позовава възраженията си.
Наведените
фактически твърдения позволяват на съда да идентифицира като източници на спорните
права Договор за заем CrediHome № ***/13.08.2015 г. и Договор за
допълнителни услуги към заем CrediHome № ***/13.08.2015 г., както и да субсумира първия
от тях в легалното понятие за договор за потребителски кредит, закрепено в чл.
9, ал. 1 от Закона за потребителския кредит (ЗПК). Нормата гласи, че с него кредиторът,
в когото дефиницията на чл. 9, ал. 4 от същия закон припознава всяко физическо
или юридическо лице, заето с потребителско кредитиране в рамките на своята професионална или търговска
дейност, предоставя или се задължава да предостави на
потребителя, който по разбирането на чл. 9, ал. 3 от ЗПК
е действащо извън обхвата на професионалното или търговското си занятие
физическо лице, кредит под формата на заем,
разсрочено плащане и всяко друго подобно платежно улеснение, с изключение на
договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи
вид за продължителен период от време, стойността на които се заплаща чрез
периодични вноски.
Като разновидност на съглашението по чл. 9, ал. 1 от ЗПК това за заем за
потребление по правната си същност е неформално, реално, едностранно и
безвъзмездно и намира правен фундамент в чл. 240, ал. 1 от ЗЗД. С него заемодателят предава пари или други заместими
вещи в собственост на заемателя, който се задължава да върне заетата сума или
вещи от същия вид, количество и качество, а съгласно чл. 240, ал. 2, изр. І-во
от ЗЗД, ако е уговорено писмено – и да заплати лихва
като възнаграждение за тяхното ползване. Уредбата откроява като елементи
на фактическия състав на заемната връзка, за които ищецът следва да проведе
доказване по порядъка на чл. 154, ал. 1 от ГПК, постигнатото
между страните съгласие за заемане на съответната парична сума или вещ и
фактическото й предаване от заемодателя
на заемателя.
Особеният режим на договора за потребителски
кредит в ЗПК го характеризира като формален, консенсуален или реален в
зависимост от това, дали за сключването му наред със съгласуването на
насрещните волеизявления на договорящите е необходимо и предаването на заетите
парични средства или предмети, което предопределя и категоризирането му
съответно като двустранен или едностранен, възмезден с оглед дължимостта на
възнаградителна лихва и комутативен.
С цел да осигури закрила на потребителите чрез създаване
на равноправни условия за кредитиране и чрез насърчаване на отговорно поведение
на кредиторите ЗПК налага особени изисквания за оформянето на кредитната сделка.
Чл. 10, ал. 1 от ЗПК повелява сключването й в писмена форма на хартиен или друг
траен носител на ясен и разбираем език в еднакъв по вид, формат и размер шрифт
– не по-малък от 12, в два екземпляра, със следните реквизити според чл. 11, ал. 1 от ЗПК: датата и мястото
на сключване (т. 1); вида на предоставения кредит (т. 2); името, единния
граждански номер (личен номер или личен номер за чужденец), постоянния и
настоящия адрес на потребителя (т. 3); името/наименованието,
правноорганизационната форма, кода по БУЛСТАТ или ЕИК и адреса/седалището на
кредитора (т. 4); данните по т. 3 за физически лица и по т. 4 за еднолични
търговци и юридически лица – когато участва кредитен посредник (т. 5); общия
размер на кредита, който в § 1,
т. 3 от ДР на ЗПК е дефиниран като максималния размер (лимит) или общата предоставяна
сума, както и условията за усвояването му (т. 7); договорния срок (т. 6); стоката
или услугата и нейната цена в брой – когато кредитът е под формата на
разсрочено плащане за такава или при свързани договори за кредит (т. 8);
лихвения процент по кредита, условията за прилагането му и индекс или
референтен лихвен процент, който е свързан с първоначалния, както и периодите, предпоставките
и процедурите за промяната му (т. 9); методиката за изчисляване на референтния
лихвен процент съгласно чл. 33а от ЗПК (т.
9а); изчислената към момента на сключване на договора величина на годишния
процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, която §
1, т. 2 от ДР на ЗПК отъждествява със сбора от общия размер на кредита и общите
разходи за потребителя по него по смисъла на § 1, т. 1 от ДР от ЗПК, както и
взетите предвид допускания при калкулацията по определения в Приложение № 1 към
закона начин (т. 10); условията за издължаване, включително погасителен план с информация
за размера, броя, периодичността и датите на погасителните вноски,
последователността на разпределението им между различните неизплатени суми,
дължими при различни лихвени проценти за целите на издължаването (т. 11);
информация за правото на потребителя при погасяване на главницата по срочен
договор за кредит да получи при поискване и безвъзмездно, във всеки един момент
от договорното изпълнение, извлечение по сметка под формата на погасителен план
за извършените и предстоящите плащания, посочващ дължимите такива, сроковете и
условията за извършването им, разбивка на всяка погасителна вноска, показваща
погасяването на главницата, лихвата, изчислена на базата на лихвения процент, и
допълнителните разходи, когато е приложимо (т. 12); извлечение за периодите и
условията за плащане на свързаните повтарящи се или еднократни разходи и
лихвата, когато те трябва да се заплатят без главницата (т. 13); всички разходи
за откриване и обслужване на една или повече банкови сметки, предназначени за
усвояване и погасяване на кредита, освен ако откриването им не е доброволно, и за
използване на платежен инструмент, позволяващ едновременното извършване на
предоставяне на кредита и неговото погасяване, както и
всички други разходи, произтичащи от договора, и условията, при които могат да
бъдат променяни (т. 14); приложимия при просрочени плащания лихвен процент,
изчислен към момента на сключване на договора, начините за променянето му,
както и стойността на всички разходи, които се дължат при неизпълнение (л. 15);
предупреждение за последиците за потребителя при забава на вноските (л. 16);
наличието на свързани с договора нотариални и други такси, ако има такива (т.
17); изискуемите се обезпечения (т. 18) и застраховки (т. 19); наличието или
липсата на право на отказ на потребителя от договора, срока и условията за
неговото упражняване, включително информация за задължението му да погаси
усвоената главница и лихвата съгласно чл. 29, ал. 4 и 6 от ЗПК,
както и за размера на лихвения процент на ден (л. 20); информация за правата на
потребителя по чл. 27 и 28
от ЗПК и условията за упражняването им (т. 21); правото на предсрочно
погасяване на кредита, реда за неговото осъществяване и когато е необходимо,
информация за правото на кредитора на обезщетение в случаите по чл. 32 от ЗПК, както и
начина за неговото изчисляване (т. 22); реда за прекратяване на договора за
кредит (т. 23); наличието на извънсъдебни способи за решаването на спорове и за
обезщетяване на потребителите във връзка с предоставяне на потребителски
кредит, както и условията за тяхното използване (т. 24); другите клаузи (т.
25); адреса на Комисията за защита на потребителите като контролен орган по
спазване изискванията на ЗПК (т. 26) и подписи на страните (т. 27). Съобразно чл. 11, ал. 2 от ЗПК трябва да е подписана от тях и всяка страница от общите условия, които са
неразделна част от контракта.
Съгласно чл. 22 от ЗПК неспазването на правилата на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 – т. 12, т. 20 и ал. 2 от ЗПК води до неговата недействителност, а чл. 146, ал. 1 от Закона за защита на потребителите (ЗЗП), приложим по препращане от чл. 24 от ЗПК, обявява за нищожни тези от клаузите му, които са неравноправни по смисъла на чл. 143 от ЗЗП, освен ако са индивидуално уговорени.
Съотнесена към така очертания нормативен регламент, конкретната фактическа обстановка
обуславя извод, че
между „Микро Кредит” АД, от една
страна като „Кредитор”, и ответника, от друга страна като „Кредитополучател”, е
сключен действителен формален, реален, едностранен и възмезден Договор за потребителски кредит CrediHome № ***/13.08.2015 г. във
формата на паричен заем за потребление с атрибутите по чл. 240, ал. 1 от ЗЗД при
Общите условия на финансовата
институция от 17.06.2015 г. (л. 7 – л. 12). По делото е приложен материализиращият
съглашението документ, който доказва, че в изискуемата се от чл. 10, ал. 1 от
ЗЗП писмена форма посочените субекти са съгласували воля за предаването на
сумата от 2 600, 00
лева в собственост от заемодателя на
заемателя със задължение на последния да я върне. Усвояването й от него чрез
предсрочно погасяване на Заем № *** в размер на 871, 06 лева и касово изплащане
на 1 728,
94 лева се установява от нарочното му удостоверително изявление в текста на
договора, формалната доказателствена сила на което по чл. 180 от ГПК не е
оспорена по законоустановения ред и се цени като извънсъдебно признание.
Задължен да следи служебно за нищожността
на правопораждащото правоотношение или на негови отделни уговорки поради тяхната
неравноправност или противоречие с императивни материалноправни норми, призвани
да охраняват правния и обществения ред, и в частност с тези, изведени в чл. 22
от ЗПК (в този смисъл Решение № 205/19.01.2018 г. по гр. д. № 896/2017 г., ГК, I г. о., и Решение №
23/07.07.2016 г. на ВКС по т. д. № 3686/2014 г. на ВКС, I т. о.), съдът намира, че
процесният заемен договор удовлетворява относимите с оглед спецификите му предписания
на чл. 10, ал. 1 и чл. 11, ал. 1, т. 7, т. 9, т. 10 – т. 12, т. 20 и ал. 2 от
ЗПК. Съставен е на хартиен носител в шрифт не по-малък от 12 и в него понятно
са посочени общият размер на кредита от 2 600, 00 лева; условията за усвояването му – чрез
погасяване на друг заем и в брой; лихвеният процент по него от 40, 67%, който е
фиксиран по разума на § 1, т. 5, изр. І-во, предл. І-во
от ДР на ЗПК като непроменлива за целия договорен срок величина; годишният процент на разходите от
49, 96% и дължимата се от потребителя обща сума от 3 128, 64 лева; размерът, броят, периодичността и датите
на погасителните платежи във вид на погасителен
план – неразделна част от договора (л. 13), както и разяснение на правата по чл. 11, ал. 1, т. 12 и т.
20 от ЗПК. Последователността на разпределение на
вноските между различните неизплатени суми не е показана, но видно от чл. 11,
ал. 1, т. 11 и т. 12 от ЗПК излагане на такава разбивка е необходимо само при променящи
се лихвени проценти и при поискване от заемателя на извлечение по сметка.
Договарящите са обвързани и от
Общите условия от 17.06.2015 г. (л. 7 – л. 12), които на основание чл. 298, ал.
1, изр. І-во от ТЗ търговецът е
утвърдил отнапред във взаимоотношенията с клиентите си и всяка страница от
които, както повелява чл. 11, ал. 2 от ЗПК, носи подписа на страните. Съобразно
чл. 298, ал. 1, изр. ІІ-ро, т. 1 и ал. 2 от ТЗ и
чл. 147а, ал. 2 във вр. с ал. 1 от ЗЗП във вр. с чл. 24 от ЗПК общите клаузи са
станали задължителни за ответника, тъй като в Искането си за заем CrediHome № ***/13.08.2015 г. (л. 4) е заявил писмено, че са
му предварително предадени за запознаване, че ги приема, както и че е снабден с
екземпляр от тях при подписването на сделката.
Не се констатират фактически и/или
правни положения, разкриващи неравноправност на клаузи от коментирания потребителски
договор в разбирането, вложено в чл. 143 от ЗЗП. Кредитът се олихвява с
фиксиран лихвен процент и не се предвиждат промени в разходите за потребителя
без предварително оповестени критерии. Отделно от горното, отговорността му за
забава е уговорена в допустимите от чл. 33, ал. 1 и ал. 2 от ЗПК предели – а
именно обезщетение в размер на законната лихва върху неплатената в срок сума за
времето на просрочие.
В обобщение следва да се заключи, че
правната сфера на ответника е обременена със задължения да възстанови на
кредитодателя заемната сума от 2 600, 00 лева и да му заплати възнаградителна
лихва от 528, 64 лева разсрочено, съгласно Погасителен план (л. 13), чрез 48
седмични анюитетни вноски от по 65, 18 лева всяка, първата и последната от
които дължими съответно на 26.08.2015 г. и 20.07.2016 г.
Според заключението на назначената
съдебно-счетоводна експертиза (л. 76 – л. 83), което е обективно, задълбочено,
обосновано и компетентно изготвено въз основа на доказателствените материали и
справка в счетоводството на „Микро Кредит” АД, в изминалия до момента период от
заемополучателя е предприето едно плащане на сумата от 125, 00 лева на
27.08.2015 г., с което вземанията за главница и за възнаградителна лихва са
частично погасени, а неиздълженият им остатък, чиято изискуемост е настъпила
преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда,
възлиза съответно на 2 555, 15 лева и 506, 99 лева.
На основание чл. 19 от Общите
условия ответникът дължи на притежателя на главния дълг и законната лихва върху
него от датата на закъснението си – 03.09.2015 г., т.е. от деня, следващ този
на падежа на първата неплатена погасителна вноска – 02.09.2015 г., до
окончателното изплащане.
Анализът на
събраните сведения сочи, че ищецът е придобил упоменатите задължения по пътя на
частното правоприемство.
Чл. 99, ал. 1 от ЗЗД признава
правото на кредитора да
прехвърли своето вземане на трето лице, освен ако естеството му, законът или
договорът не го допускат, а чл. 26, ал. 1 от ЗПК допълнително изисква тази
възможност да бъде изрично прогласена в договора за потребителски кредит, което
в случая е сторено в чл. 21 от Общите условия. Според ал. 2 на чл. 99 от ЗЗД прехвърленото
вземане преминава върху приобретателя с привилегиите, обезпеченията и другите
му принадлежности, включително с изтеклите лихви, ако не е уговорено противното,
още с постигане на съгласието между страните, но в чл. 99, ал. 4 от ЗЗД е
предвидено, че спрямо трети лица и длъжника прехвърлянето произвежда действие
от деня, когато бъде съобщено на последния от предишния кредитор, когото чл.
99, ал. 3, предл. І-во от ЗЗД натоварва с уведомяването, освен в хипотезата на
чл. 26, ал. 4 от ЗПК, когато по разбирателство с правоприемника продължава да
администрира кредита по отношение на потребителя.
С Рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземания (цесия) от 16.01.2015 г. (л. 22 – л. 26) „Микро Кредит”
АД се е задължило регулярно на месечна база да прехвърля възмездно на „Агенция
за събиране на вземания” ООД, ЕИК: ***, преобразувано в „Агенция за събиране на
вземания” АД (понастоящем ЕАД), ЕИК: ***, свои ликвидни и изискуеми вземания,
които произтичат от договори за заем, ведно с привилегиите, обезпеченията,
принадлежностите, натрупаните договорни и мораторни лихви и съдебни разноски, и
от договори за допълнителни услуги, включително и за застраховки. Дружествата
са договорили при всеки трансфер да индивидуализират притезанията в съставян и
изпращан по електронен път от цедента на цесионера Опис във вид и форма на
Приложение № 1 по образец (л. 29), на който са придали значение на анекс с
транслативни последици.
Именно по така
утвърдения ред в Приложение № 1/10.12.2015 г. (л. 31 – л. 32) към рамковия
договор съдоговорителите са се споразумели за цедиране на вземанията на „Микро
Кредит” АД срещу ответника за главница и възнаградителна лихва съответно от 2 555, 15 лева
и 506, 99 лева, обозначавайки ги еднозначно по основание, вид и размер. Доказателство
за цесията е и писменото й Потвърждение (л. 30) от цедента.
Несподелимо е
защитното възражение, че сделката страда от порока по чл. 26, ал. 2, предл.
І-во от ЗЗД, тъй като с нея се отстъпвали бъдещи права. Съществуването на
предмета й се изследва не към момента на рамковото контрактуване, а към този на
сключване на допълнителното споразумение във вид на Приложение № 1, което по
волята на страните конкретизира вземанията и е снабдено с прехвърлителна сила. Към
датата на Приложение № 1/10.12.2015 г. (л. 31 – л. 32) тези по Договор за заем CrediHome № ***/13.08.2015
г. безсъмнено са принадлежали към патримониума на прехвърлителя и са били годен
обект на разпореждане. Обстоятелството, че към деня на прехвърлянето са
падежирали само първите шестнадесет анюитетни погасителни вноски, също не
рефлектира върху валидността му, тъй като изискуемостта на задълженията,
разбирана като възможността на кредитора да търси изпълнението им, е ирелевантна
за тяхното възникване (в този смисъл Тълкувателно решение № 8/02.04.2019
г. на ВКС по тълк. д. № 8/2017 г., ОСГТК).
Като правен ефект от Приложение № 1/10.12.2015 г. (л. 31 – л. 32) ищецът
се е сдобил с вземанията за главницата и лихвите, а правото му да ги претендира
от ответника е консолидирано в съответствие с чл. 99, ал. 4 от ЗЗД.
Практиката на ВКС, уеднаквена
в Решение № 150/26.03.2009 г. по гр. д. №
147/2009 г. на I г. о., Решение № 123/24.06.2009 г. по
т. д. № 12/2009 г., II т. о., Решение № 40/13.05.2010
г. по т. д. № 566/2009 г., I т. о., Решение № 49/27.03.2012 г. по т. д. №
16/2011 г., II т. о., Решение №
3/16.04.2014 г. по т. д. № 1711/2013 г., I т. о., Решение № 78/09.07.2014 г. по
т. д. № 2352/2013 г., II т. о., Решение №
137/02.06.2015 г. по гр. д. № 5759/2014 г., III г. о., Решение
№ 114/07.09.2016 г. по т. д. № 362/2015 г., II т. о., и Решение № 6/04.04.2019
г. по т. д. № 917/2018 г., І т. о., константно поддържа, че правнорелевантно за действието
на цесията спрямо длъжника е единствено съобщението до него, извършено от прехвърлящия. Върховната инстанция неотклонно
се придържа към виждането, израз на което са Решение № 137/02.06.2015
г. по гр. д. № 5759/2014 г., III г.о., Решение № 114/07.09.2016 г. по т.
д. № 362/2015 г., II т. о., и Решение № 6/04.04.2019 г. по т. д. № 917/2018 г.,
І т.о., че не противоречи на целта на
разпоредбите на чл. 99, ал. 3 и ал. 4 от ЗЗД и е допустимо
в контекста на принципа на свободата на договаряне по чл. 9 от ЗЗД предишният
кредитор да упълномощи новия да осъществи нотификацията, забрана за
извършването на която от представител законодателството не поставя.
От представеното Пълномощно
(л. 36) е видно, че ищцовото дружество е упълномощено от цедента „Микро Кредит”
АД да уведомява от негово име всички длъжници за прехвърлянето. Именно в
качеството си на пълномощник ищецът е адресирал чрез „Български пощи” ЕАД до
ответника на посочения в Искането му за заем CrediHome № ***/13.08.2015 г. (л. 4) постоянен адрес:***,
Уведомително писмо изх. № ***/***/15.12.2015 г. (л. 33) за сторената с Приложение
№ 1/10.12.2015 г. продажба на дълга му по Договора за паричен заем № ***/13.08.2015
г. Известието не е недоставено, но доколкото неговите срок и форма не са правно
регулирани, може да се счете, че с връчването му на ответника на 17.07.2017 г.
по реда на чл. 131, ал. 1 от ГПК като приложение към исковата молба, цесията е изрядно
съобщена на същия, което на основание чл. 235, ал. 3 от ГПК следва да се съобрази
от съда като значим за съществуването на спорното право факт, настъпил в
рамките на процеса (в този смисъл Решение № 123/24.06.2009 г. по
т. д. № 12/2009 г. на ВКС, II т. о., Решение
№ 3/16.04.2014 г. на ВКС по т. д. № 1711/2013 г., I т. о., Решение №
78/09.07.2014 г. по т. д. №
2352/2013 г. на ВКС, II т. о., и Решение № 114/07.09.2016 г. на ВКС
по т. д. № 362/2015 г., II т. о.), без да е от значение, че последният протича по
чл. 422, ал. 1 от ГПК, в каквато насока ответната страна неоснователно
репликира.
Несъстоятелни са и критиките
срещу редовността на уведомяването, базирани на неописването на прехвърлените
вземания в уведомителното писмо. Тъкмо напротив, в него ясно и недвусмислено е назован
създаващият ги договор за заем с цитиране на уникалния му по номенклатурата на
заемодателя номер – CrediHome № ***/13.08.2015 г.,
който, бидейки известен на ответника още от етапа на договарянето, е напълно достатъчен
да го осветли по кои негови задължения кредиторът е променен. Доколкото съобщаването
касае всички, произхождащи от този източник, детайлизацията им не е нужна.
В Договора
за допълнителни услуги към заем CrediHome № ***/13.08.2015
г. (л. 16) са кумулирани две съглашения с различно съдържание.
Първото генерира
между страните облигационна връзка, съгласно която „Микро Кредит” АД поема
ангажимент да предоставя на клиента свързани със заема услуги срещу
възнаграждение, което последният дължи независимо от действителното им
потребление. Уговорката за разсроченото му плащане предопределя квалификацията на
договора като такъв по чл. 9, ал. 1 от ЗПК и го разграничава от тези за периодично изпълнение, които същата норма изключва
от приложното поле на закона. Вноските, чрез които е договорено да се изплаща стойността
на услугите, съставляват издължаване на части, а не периодични платежи, които
по правило са самостоятелни и независими една от
друга еднородни престации, произтичащи от общ юридически факт (в този смисъл Решение
№ 261/12.07.2011 г. на ВКС по гр. д. № 795/2010 г., IV г. о., и Тълкувателно решение
№ 3/18.05.2012 г. на ВКС по т. д. № 3/2011 г., ОСГК).
Определението
за „услуга”, нормирано в § 13, т. 14 от ДР на ЗЗП, я описва като всяка материална
или интелектуална дейност, която се извършва по независим начин, предназначена
е за друго лице и не е с основен предмет прехвърляне владение на вещ. За
сделките за обслужване отсъства обща регламентация и правният им режим се
подчинява на особените нормативни актове за различните услуги, при празнота в
които се прилагат съответно разпоредбите на чл. 258 – чл. 269 от ЗЗД за
договора за изработка.
На
допълнителните услуги в сферата на потребителското кредитиране е посветен чл.
10а от ЗПК, който е приет със Закона за изменение и допълнение на ЗПК, обнародван в ДВ, бр. 35 от 22.04.2014 г., в сила от
23.07.2014 г., с цел да регулира заплащането
им. Ал. 1 от текста разрешава на кредитодателя да събира от потребителя такси и комисиони за тях, освен за тези
по чл. 10а, ал. 2 от ЗПК, които са свързани с усвояване и управление на кредита.
Съблюдавайки препоръките на Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 г. относно
договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета (ОВ, L 133/66 от 22 май 2008 г.), която
транспонира, ЗПК задължава кредитора да информира предварително потребителя по
реда на чл. 5, ал. 2 от ЗПК посредством стандартен европейски формуляр, когато за получаване на кредита или за
получаването му при конкретно предлаганите условия е задължително сключването
на договор за
застраховка или за допълнителни услуги. Именно и само при такава зависимост чл. 10а, ал. 4 от ЗПК изисква видът и размерът
на таксуването им, както и действието, за което се дължи, да бъдат ясно и точно
определени в кредитния договор, а съгласно
§ 1, т. 1 от ДР на ЗПК, разноските за тях да се
включват в „общия разход по кредита за потребителя”, който, изразен като годишен процент от общия размер на
предоставения кредит, формира годишния процент на разходите по чл. 19,
ал. 1 от ЗПК.
По аргумент на противното
от коментираните правни постановки не съществува пречка услугите, които не
обуславят заемодаването и респективно таксите за които не участват във
величината по § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, да се възлагат с отделен договор, както е
в настоящия случай. Ответникът е пожелал да ползва допълнително обслужване,
след като е бил осведомен, че то не е предпоставка за заема, в уверение на
което е парафирал Искане № ***/13.08.2015 г. (л. 15).
Процесната
сделка за допълнителни услуги е сключена в установената с чл. 10, ал. 1 от ЗПК
писмена форма за дейности, които не попадат в обсега на забраната по чл. 10а,
ал. 2 от ЗПК, тъй като не са пряко или косвено свързани с усвояването и управлението
на кредита. Според договора за отпускането му задължението на заемателя се
изпълнява чрез плащания по банковите сметки на заемодателя или на упълномощен
негов представител и следователно е уговорено като носимо, така че първите три
услуги от пакета – посещение вкъщи или на удобно място за събиране на вноска;
безплатно внасяне на вноските от името и за сметка на заемателя по банковата
сметка на „Микро Кредит” АД и безплатно внасяне на вноска директно в офис на
дружеството, улесняват клиента при издължаването и не са присъщи за занятието
на кредитора актове по администрирането на финансовия продукт, които чл. 10а,
ал. 2 от ЗПК визира. Същото се отнася и за предоговарянето и разсрочването на
заема, неначисляването на наказателна лихва за просрочие до 15 дни и SMS известяването за направено плащане.
Изложените
разсъждения налагат становище, че независимо дали се е възползвал от осигурените
му от „Микро Кредит” АД услуги, ответникът му дължи уговорената за тях пакетна
цена, чийто остатъчен размер е изцяло изискуем и след приспадане на частичното
погашение, констатирано от вещото лице, се изчислява на 733, 20 лева, а на основание
чл. 86, ал. 1, изр. І-во от ЗЗД – и законната лихва за просрочие върху сумата за периода от 03.09.2015 г. до датата на депозиране на заявлението по чл.
410 от ГПК в съда.
Уговорката
по чл. 4.3 от договора за допълнителни услуги, с която търговецът е приел да
заплати за своя сметка на застрахователя дължимата му се от ответника
еднократна застрахователна премия за застраховка „Защита” срещу задължение на
последния да я върне на равни седмични вноски, разкрива белезите на заем за
потребление на 2 059, 20 лева, който, съгласно чл. 4, ал. 1,
т. 5 от ЗПК, поради безвъзмездността си остава извън обхвата на ЗПК и за който
меродавна е новелата на чл. 240 от ЗЗД. С оглед битността му на реална сделка
действието му е предпоставено не само от съвпадение на насрещните волеизявления
на страните, което е налице, но и от предаване на заетите средства от
заемодателя на заемателя, или както е в случая – на избрано от тях трето лице застраховател.
Въпреки изричните указания на съда по реда на чл. 146, ал. 2 от ГПК, ищецът не е
ангажирал доказателства да е предоставил на Застрахователна компания „УНИКА
Живот” АД парична сума в размера на застрахователната премия, която ответникът е обещал да й плати по Договор за
застраховка „Защита”, оформен със Застрахователна полица № ******/13.08.2015 г.
(л. 19 – л. 21). Казаното убеждава, че заемно правоотношение изобщо не е
учредено и липсва кауза от застрахования да се иска връщане на сумата от 2 016,
30 лева ведно с мораторно обезщетение.
Макар
договорът за допълнителни услуги да е увеличил актива на „Микро Кредит” АД с вземания
за тяхната цена и за обезвреда на неплащането й в срок, ищецът не е легитимиран
да изисква изпълнението им. Те не са принадлежност към тези по Договора за заем
CrediHome № ***/13.08.2015 г., а са самостоятелни
материални права с различен договорен произход. Като такива са третирани и в
Рамковия договор от 16.01.2015 г. (л. 22 – л. 26), съгласно който прехвърлянето
им не е автоматично следствие от това на заемния дълг, а е резултат от
индивидуализацията им в нарочно Приложение № 1. В Приложение № 1/10.12.2015 г.
(л. 31 – л. 32) обаче са отразени само главницата и възнаградителната лихва по кредита
в договорения и остатъчния им размер. В графи „Общо дължимо по кредита” и „Общо
дължимо към дата на продажба” са записани и сумите 5 936, 64 лева и
5 811, 64 лева, но участващите при образуването им компоненти не са
изрично разграничени, като в рамковото или допълнителното споразумение не е
пояснен начинът, по който се формират.
Отделно от горното, дори да
счете за успешна, цесията на дълга за стойността на допълнителните услуги е
непротивопоставима на длъжника, тъй като не му е била съобщена от цедента или
негов пълномощник. Уведомително писмо изх. № ***/***/15.12.2015 г. (л. 33) съдържа
известие единствено за цедирането на сумите по Договор
за заем CrediHome № ***/13.08.2015 г.
При
очерталия се дефицит на данни за други погашения, доказателствената тежест за
които носи ответникът, съдебният състав е мотивиран да признае за съществуващи задълженията му
за възстановяване на заетата сума от 2 555, 15 лева и за заплащане на
възнаградителна лихва от 506, 99 лева за периода от 02.09.2015 г. до 20.07.2016
г.
С оглед позитивното разрешение
по главния иск изцяло основателен се явява и акцесорният за репариране на вредите
от забавата на главницата за периода от 03.09.2015 г. до сезирането на заповедния съд – 30.09.2016 г., който е
доказан от експертното заключение до размера от 158, 34 лева, но при спазване
на диспозитивното начало в гражданския процес следва да се уважи в
претендирания такъв от 119, 36 лева. Дължима е и законната лихва от подаване на
заявлението по чл. 410 от ГПК до окончателното издължаване.
По изтъкнатите по-горе
съображения останалите искови претенции подлежат на отхвърляне.
При указания изход
на спора отговорността на страните за съдебно-деловодни разноски следва да
разпредели по реда на чл. 78, ал. 1 и ал. 3 от ГПК, като се възложи на:
1. ответника,
съразмерно с уважената част от исковете, заплащането на сторените от ищеца:
Ø в исковото производство разходи в общ размер на 350, 58 лева, от които 138,
58 лева – довнесена държавна такса за разглеждане на претенциите, 106, 00 лева
– вънаграждение на вещо лице за изготвяне на съдебно-счетоводна експертиза, и 106,
00 лева – възнаграждение за квалифицирана процесуална защита от юрисконсулт,
което се определя по реда на чл. 78, ал. 8, изр. І-во от ГПК във вр. с чл. 37,
ал. 1 от Закона за правната помощ във вр. с чл. 25, ал. 1 от Наредбата за
заплащането на правната помощ, в размер на 200, 00 лева, като се отчита
фактическата и правна сложност на делото, паричната оценка на предмета му и
конкретното процесуално участие на довереника в него;
Ø в заповедното производство разходи в общ размер на 90, 13 лева, от които
63, 63 лева – внесена държавна такса за разглеждане на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение, и 26, 50 лева – възнаграждение за квалифицирана
процесуална защита от юрисконсулт, което се определя по реда на чл. 78, ал. 8,
изр. І-во от ГПК във вр. с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ във вр. с
чл. 26 от Наредбата за заплащането на правната помощ, в размер на 50, 00 лева, след
съобразяване на фактическата и правна сложност на делото, паричната оценка на
предмета му и конкретното участие на довереника в него;
2. ищеца,
съразмерно с отхвърлената част от исковете, заплащането на направените от ответника
в исковия процес разходи от 350, 00 лева за адвокатско възнаграждение за
квалифицирана процесуална защита от един адвокат, уговорено с Договор № ***/02.08.2017
г. (л. 85) и заплатено в размер на 700,
00 лева по банков път, съгласно Извлечение
от сметка, изготвено на 13.02.2018 г. от „Райфайзенбанк“ за периода от 05.10.2017 г. до 07.08.2017 г. (л. 86).
Ищцовото дружество отправя
искане, но не са налице условията на чл. 78, ал. 5 от ГПК за намаляване на възстановимите
на ответника разноски за адвокатски услуги. Хонорарът на процесуалния му представител
от 700, 00 лева надхвърля с 68, 09 лева минималния праг от 631, 91 лева, определен
в чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения за правна помощ по дело с материален интерес от
5 000, 00 до 10 000, 00 лева, и е адекватен на действителната
фактическа и правна сложност на казуса, която не се отклонява от обичайната.
Водим от горното, съдът
Р
Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Л.Н.Л., ЕГН: **********, с посочен
адрес: ***, процесуално представляван по пълномощие от адв. И.Р.Я., вписана в
регистъра на Софийска адвокатска колегия, с адрес за съдебна кореспонденция: ***, дължи на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на
управление: ***, представлявано от Н.Т.С. в качеството на Изпълнителен директор
и по процесуално пълномощие от юрисконсулт Ж.Б.С., с адрес за съдебна
кореспонденция: ***, по Договор за заем CrediHome № ***/13.08.2015 г., сключен с „Микро Кредит” АД, ЕИК: ***, както следва:
Ø сумата от 2 555, 15 лева (две хиляди петстотин
петдесет и пет лева и петнадесет стотинки) – главница, ведно със законната лихва, считано от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда –
30.09.2016 г., до окончателното й изплащане;
Ø сумата от 506, 99 лева (петстотин
и шест лева и деветдесет и девет стотинки) – договорна лихва за периода от
02.09.2015 г. до 20.07.2016 г., и
Ø сумата от 119, 36 лева (сто и деветнадесет лева и
тридесет и шест стотинки) – лихва за забава за периода от 03.09.2015 г. до датата
на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда –
30.09.2016 г., за
принудителното изпълнение на които вземания
е издадена Заповед № 119/19.04.2017 г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. дело № 207/2017 г. по описа на
Районен съд – Първомай, І състав.
ОТХВЪРЛЯ обективно кумулативно съединени искове,
предявени от „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК: ***, със седалище и
адрес на управление: ***, представлявано от Н.Т.С. в качеството на Изпълнителен
директор и по процесуално пълномощие от юрисконсулт Ж.Б.С., с адрес за съдебна
кореспонденция: ***, срещу Л.Н.Л., ЕГН: **********, с посочен адрес: ***,
процесуално представляван по пълномощие от адв. И.Р.Я., вписана в регистъра на
Софийска адвокатска колегия, с адрес за съдебна кореспонденция: ***, за
признаване на установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на
ищеца по Договор за допълнителни услуги към заем CrediHome № ***/13.08.2015 г. сключен с „Микро Кредит” АД, ЕИК: ***, както следва:
Ø сумата от 733, 20 лева (седемстотин тридесет и три
лева и двадесет стотинки) – стойност на пакет от допълнителни услуги за периода
от 02.09.2015 г. до 20.07.2016 г.;
Ø сумата от 2 016, 30 лева (две хиляди и шестнадесет
лева и тридесет стотинки) – застрахователна премия за периода от 02.09.2015 г.
до 20.07.2016 г.;
Ø сумата от 107, 18 лева (сто и седем лева и осемнадесет
стотинки) – лихва за забава за периода от 03.09.2015 г. до датата
на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда –
30.09.2016 г., за
принудителното изпълнение на които вземания
е издадена Заповед № 119/19.04.2017 г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. дело № 207/2017 г. по описа на
Районен съд – Първомай, І състав,
като неоснователни.
ОСЪЖДА Л.Н.Л., ЕГН: **********,
с посочен адрес: ***, процесуално представляван по пълномощие от адв. И.Р.Я.,
вписана в регистъра на Софийска адвокатска колегия, с адрес за съдебна
кореспонденция: ***, да заплати на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК: ***,
със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от Н.Т.С. в качеството
на Изпълнителен директор и по процесуално пълномощие от юрисконсулт Ж.Б.С., с
адрес за съдебна кореспонденция: ***, както следва:
Ø сумата от 350, 58 лева (триста и петдесет
лева и петдесет и осем стотинки) – съдебно-деловодни разноски в исковото
производство за довнесена държавна такса за разглеждане на исковете,
за изготвяне на съдебно-счетоводна експертиза и за квалифицирана процесуална защита от юрисконсулт съразмерно с
уважената част от исковете, и
Ø сумата от 90, 13 лева (деветдесет лева и тринадесет стотинки) – съдебно-деловодни разноски по ч. гр. дело № 207/2017 г. по описа на Районен съд – Първомай, І състав, за държавна такса за разглеждане на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение и за квалифицирана
процесуална защита от юрисконсулт съразмерно с уважената част от исковете.
ОСЪЖДА „АГЕНЦИЯ
ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: ***,
представлявано от Н.Т.С. в качеството на Изпълнителен директор и по процесуално
пълномощие от юрисконсулт Ж.Б.С., с адрес за съдебна кореспонденция: ***, да
заплати на Л.Н.Л., ЕГН: **********, с посочен адрес: ***, процесуално
представляван по пълномощие от адв. И.Р.Я., вписана в регистъра на Софийска
адвокатска колегия, с адрес за съдебна кореспонденция: ***, сумата от 350, 00 (триста
и петдесет) лева – съдебно-деловодни разноски за квалифицирана процесуална
защита от един адвокат в исковото производство съразмерно с отхвърлената част
от исковете.
Препис
от решението ДА СЕ ВРЪЧИ на страните чрез процесуалните им представители.
След влизане на решението в
сила досието на ч. гр. дело № 207/2017 г. по
описа на Районен съд – Първомай, І състав,
ДА СЕ ВЪРНЕ и ДОКЛАДВА на състава, ведно със заверен препис от решението.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Пловдив в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: (п)
СМ/МИ