РЕШЕНИЕ
№1471/18.7.2019г.
Година 2019 Град Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският районен съд
двадесет и девети състав
На
първи юли
Година две хиляди и деветнадесета
В публично заседание в следния състав:
Съдия Даниела Михайлова
Секретар Пламен Пламенов
като разгледа докладваното от съдията
НАХД
№ 2280
по описа на съда за 2019г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на С.Й.С.– ЕГН ********** против Наказателно Постановление №
02-82 / 30.04.2019г. на Началник на отдел ”Рибарство и контрол- Черно
море”- Бургас към ГД „Рибарство и контрол“ при ИАРА, с което за нарушение по чл.17 ал.1 от Закона за рибарството и аквакултурите на основание чл.56 ал.1 от ЗРА му е наложено административно наказание "ГЛОБА" в размер на 1
500 , както и са отнети в полза на
Държавата 4,800 кг. риба от вида „илария“, 80 метра
хрилни мрежи с2,5м .ширина с размер на около 32мм и 1 брой пластмасова
лодка без регистрационен номер без
двигател с гребла с 3 метра дължина, бяла на цвят, на основание чл.90 ал.1 от ЗРА.
В жалбата въз. С. твърди, че не е извършвал
стопански риболов, а е ловил риба за лично ползване, че не извършвал улов с кораб с дължина над 10м., а с пластмасова лодка, че уловът бил извършен в акваторията на Варненско и Белославското езеро, а не в Черно море и др. Поради това се иска случаят да бъде приет за маловажен, а
постановлението да бъде отменено .
В съдебно заседание въз.С., редовно
призован , не се явява, представлява се от надлежно упълномощен процесуален
представител, който поддържа жалбата на
посочените в нея основания.По същество адв. Х. изразява становище, че в случая
са налице всички предпоставки за приложението на чл.28 от ЗАНН, тъй като въззивникът е пенсионер и е ловил риба за лична консумация,
а не за продажба.
Въззиваемата
страна, редовно призована , представлява
се от надлежно упълномощен процесуален представител, който оспорва жалбата и
пледира постановлението да бъде потвърдено.
След
преценка на доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по делото
доказателства, съдът прие за установено от фактическа
страна следното:
На
11.11.2018г. около 09.30 часа , св.С.Н. - гл. специалист РК, сектор „РК“-Бургас, офис
–Варна, в изпълнение на служебните си задължения, се намирал с патрулна лодка
ИАРА 31 във водите на Варненското
езеро. Той видял във водата бяла
пластмасова лодка с мъж на борда, който вадел мрежи от водата. Св.Н. решил да
извърши проверка.При нея установил, че мъжът в лодката е въз.С. .В лодката
имало хрилни мрежи и уловена риба от вида „ илария“. Св.Н. поискал от въззивника да му представи
документи за лодката и такива за право за усвояване на ресурс за риба.Въз. С.
обаче не притежавал такива, като лодката не била и регистрирана.След това уловът бил
претеглен със служебен кантар и се установило, че е в размер на 4, 800 кг.За
установеното при проверката бил съставен констативен протокол.След това св.Н.
съставил против въззивника и акт за установяване на нарушение за това, че
усвоява ресурс от риба с мрежи и пластмасова лодка без да притежава разрешение за стопански
риболов и придобиване на право за усвояване на ресурс от риба.Нарушението било
квалифицирано като такова по чл.17 ал.1 т.1
от ЗАНН.С акта били иззети 4,800 кг. „илария“
, хрилни мрежи 80 метра дължина и 2,5
метра широчина с размер на окото 32м. и лодката, за която било посочено, че се оставя на отговорно
пазене на въз. С..При личното предявяване на акта възражения не били направени.В
срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН въз.С. депозирал писмени възражения, в които
посочил, че в деня на проверката е изпробвал ремонтираната си лодка и на
връщане закачил с греблото си мрежа.Тъкмо когато я изваждал пристигнали
служителите от ИАРА.Въз.С. посочил още, че здравословното му състояние не му
позволява да се занимава с риболов, че е решил да продаде лодката, както и че
пенсията му е в размер на 400лв.В заключение поискал да не му бъде налагана
глоба.
Въз основа на акта за установяване
на административно нарушение е издадено и атакуваното пред настоящата инстанция
наказателно постановление № 02-82 / 30.04.2019г. , с което
административно-наказващият орган изцяло
възприел фактическите констатации в акта
, както и правната квалификация на нарушението по чл.17 ал.1 от ЗРА.За
него, на основание чл.56 ал.1 от ЗРА на
въз. С. било наложено административно наказание “глоба” в размер на 1 500 лв. , а на основание чл.90 ал.1 от ЗРА в полза
на Държавата били отнети лодката, мрежата и рибата. Депозираните възражения не
били разгледани.
В хода на съдебното производство бе
разпитан С.Н. -актосъставител,чиито
показания съдът кредитира като логични, последователни и
непротиворечиви.Свидетелят си спомни за случая с необходимата конкретика и посочи, че въз.С. е бил установен във водите
на Варненското езеро, че е извършвал улов на риба с
хрилни мрежи, че не е имал разрешение за стопански риболов, както и че иззетите
мрежи и риба са били оставени на съхранение в служебни помещения на ИАРА.
Гореописаната фактическа обстановка
се установява от събраните по делото доказателства по административно
наказателната преписка, събраните в хода на съдебното производство гласни
доказателства, които са последователни, взаимно обвързани и безпротиворечиви и
анализирани в съвкупност не налагат различни изводи.
При така установената по делото
фактическа обстановка и въз основа на императивно вмененото му задължение за
цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно
законосъобразността му,обосноваността му и справедливостта на наложеното
административно наказание , съдът прави следните правни изводи:
Въззивната
жалба е депозирана в законния срок и от легитимен субект, поради което е
процесуално допустима.
Наказателното
постановление № 02-82 / 30.04.2019г. е издадено от компетентен орган - от Началник на отдел ”Рибарство и контрол- Черно
море”- Бургас към ГД „Рибарство и контрол“ при ИАРА съобразно Заповед № РД
09-25/ 21.01.2014г. на Министъра на земеделието и храните. Актът за
установяване на административно нарушение също е съставен от компетентно лице,
тъй като съгласно същата заповед св. Н., който е главен специалист към
„Рибарство и контрол” има право да съставя актове за нарушения на разпоредбите
на ЗРА по реда на ЗАНН.
Наказателното постановление е било
издадено в шестмесечния преклузивен срок,
като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН.
Административно-наказателното производство е започнало с редовно съставен акт,
съдържащ всички минимално изискуеми по смисъла на чл.42 от ЗАНН реквизити, с
който е било установено извършеното от въз. С. нарушение, който му е бил
предявен и връчен срещу подпис и който е послужил при издаване на постановлението.
В него също се съдържат всички минимално изискуеми по силата на чл.57 от ЗАНН
реквизити. Вмененото във вина на въз. С.
нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е
обвинен и срещу какво да се защитава.
Посочена е нарушената материално правна норма, като наказанието за
нарушението е индивидуализирано. Действително, направените в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН възражения не са били разгледани, доколкото
липсва изрично отразяване за това в наказателното постановление.В тях обаче не
са били наведени спорни обстоятелства, които да бъдат изследвани от наказващият
орган в хипотезата на чл.52 ал.4 от ЗАНН. Поради това съдът намира, че в хода
на производството не са допуснати
съществени процесуални нарушения при постановяване на постановлението и по никакъв начин не е накърнено правото на
защита на жалбоподателят, което той е упражнил с подаването на жалба до
въззивната инстанция.
Съдът намира, че правилно
административно-наказващият орган е констатирал нарушение по чл.17 ал.1 от ЗРА,
като е отнесъл фактите към хипотезата на правната норма.От доказателствата по
делото безспорно се установява, че въз. С.
на 16.11.2018г. е бил установен от служители на ИАРА докато е извършвал стопански
риболов с 80метра хрилни мрежи във
водите на Варненското езеро, като същият не е имал издадено разрешение за
осъществяване на такава дейност , както и удостоверение за право за усвояване
на ресурс.Съобразно разпоредбите на параграф 1, т.26 от преходните и
заключителни разпоредби на ЗРА „ риболов" е поставянето на разрешени уреди и средства във
водата за улов на риба и други водни организми,
изваждане на улова от водата, неговото пренасяне и
превозване, а според § 1 т.28 от допълнителните разпоредби на ЗРА стопански риболов е
дейност, при която се извършва улов на риба и други
водни организми в определените за това обекти с разрешени уреди и средства с
цел стопанска дейност и реализиране на доход, независимо от това дали дейността се извършва постоянно, сезонно
или временно.За стопански риболов се смята и риболов, извършван с уреди,
различни т тези по чл.24 ал.1 – въдици или пръчки, и / или, при който уловената
риба или други водни организми е в размер, надхвърлящ определените в чл.24 ал.3
количества – до 3 килограма. В случая , от обективно установените факти може да се направи извод, че въз. С. е
осъществявал стопански риболов по смисъла т.28 пр.2 от § 1 от ДР на ЗРА, тъй
като е извършвал риболов с мрежа и установеното количество е било над 3
кг.Поради това и възраженията за обективна несъставомерност
на нарушението са неоснователни.Правилно наказващият орган е приел, че въз. С.
е нарушил разпоредбата на чл.17 ал.1 от
ЗРА, тъй като именно в нея е предвидено, че стопански риболов в определените за
това обекти или зони от тях се извършва след издаване на разрешително за
стопански риболов и придобиване на право за усвояване на ресурс от риба и други
водни организми в предвидените от закона случаи, каквито нарушителя не е
притежавал.
Правилно наказващият орган е
определил и санкционната норма.Съгласно чл.56 ал.1 от ЗРА налага се наказание за този, който
извършва стопански риболов в нарушение на чл.17 от ЗРА, каквото именно е налице
в случая.
Съобразно всички събрани по делото
доказателства обаче съдът намира, че случаят следва да бъде приет за
маловажен. Действително в самия ЗАНН не е предвиден законен
критерий за преценката и квалифицирането като маловажен случай на дадено
административно нарушение, поради което следва да се изхожда от цялата
съвкупност на смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства на конкретното
деяние, стойността на вредата, кръга на засегнатите интереси, времетраенето на
нарушението, значимостта на конкретно увредените обществени отношения, за
да се установи дали е социално
необходимо и оправдано да се прибегне до прилагане на административно
наказателната отговорност.В конкретния казус въз.
С., видно от неговата възраст е пенсионер , респективно с ниски
доходи. На следващо място съдът съобрази
и минималния общ размер на улова, който е 4,800 кг.
От друга страна по делото няма
доказателства въззивникът да е нарушавал и
друг път законовите разпоредби, поради което и неговата степен на обществена
опасност е изключително ниска.Поради изложеното до тук съдът намира, че административното нарушение, за което е
наказан жалбоподателят, представлява маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, тъй като в незначителна степен е засегнало установения ред на държавно
управление, без да предизвика никакви вредни последици. Действително, в постановлението наказващият
орган е посочил, че нарушението не представлява маловажен случай по смисъла на
чл.28 от ЗАНН, като се сочи , че е преценил тежестта на нарушението, подбудите
за неговото извършване, смекчаващите и отегчаващите отговорността
обстоятелства, както и имотното състояние на дееца.Това обаче е дословно
цитиране на разпоредбата на чл.27 ал.2 от ЗАНН, като липсват каквито и да било
мотиви относно конкретното нарушение и неговия извършител.Поради това съдът
намира, че
следва да се приложи разпоредбата на чл.28 от ЗАНН и да се приеме, че
случаят е маловажен.
С постановлението е било
постановено на основание чл.90 ал.1 от ЗРА да бъдат отнети в полза на Държавата
4,800 кг. риба от вида „ илария“, хрилни мрежи 80
метра дължина и 2,5 метра широчина с размер на окото 32м. и 1 брой пластмасова лодка без регистрационен номер, с 3
метра дължина, без двигател, оставена на отговорно пазене при въз. С..Разпоредбата
на чл.90 ал.1 от ЗРА действително предвижда, че в случаите на чл.56 от ЗРА,
какъвто е настоящия, рибата, както и уредите, средствата и приспособленията, с
които те са придобити , се отнемат в полза на Държавата.На свой ред нормата на
чл.20 ал.1 от ЗАНН сочи,
че наказващият орган постановява отнемане в полза на Държавата на вещите,
принадлежащи на нарушителя, които са послужили за извършване на умишлено
административно нарушение, ако това е предвидено в съответния закон.Съобразно доказателствата по делото съдът намира, че
правилно наказващият орган е постановил
отнемане по отношение на рибата и хрилните
мрежи.При постановяване на отнемането на лодката на въз.С. обаче не е била
съобразена разпоредбата на чл.20 ал.4 от ЗАНН, която предвижда, че такова отнемане не се допуска,
когато стойността на вещите явно не съответства на характера и тежестта на
административното нарушение.В случая безспорно е , че стойността на лодката значително надвишава стойността на
4,800 килограма „ илария“, както и не съответства на тежестта на самото
нарушение.Поради това съдът намира, че
атакуваното наказателно постановление следва да бъде отменено в тази му
част , като неправилно и незаконосъобразно.
Водим от горното и на основание
чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯ Наказателно Постановление № 02-82 /
Решението подлежи на касационно обжалване
в 14-дневен срок от получаване на съобщението
за изготвянето му пред Административен
Съд-Варна по реда на АПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: