№ 1823
гр. Варна, 20.10.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, X СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Ивелина Владова
при участието на секретаря Славея Н. Янчева
Сложи за разглеждане докладваното от Ивелина Владова Гражданско дело
№ 20213100101139 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 09:33 часа се явиха:
Ищецът Т. В. М. , редовно уведомен, явява се лично и се представлява от адв. Т.З.,
упълномощена и приета от съда от днес.
Ответникът Н. Т. М., редовно уведомен, не се явява. Представлява се от адв. Я.Я.,
редовно упълномощен и приет от съда от преди.
Вещото лице К. Д. Кр., редовно уведомена, не се явява.
Адв. З.: Да се даде ход на делото.
Адв. Я.: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото, поради
което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
СЪДЪТ по реда на чл.143 от ГПК пристъпва към изясняване на спора от фактическа
страна, като дава възможност на процесуалния представител на ищеца да поясни
фактическите си твърдения, заложени в исковата молба, както и да посочи и представи
доказателства във връзка с направените оспорвания от ответника, а ответника – да посочи и
представи нови доказателства, които не е могъл да представи в отговора на исковата молба.
Адв. З.: Няма да правя уточнения и допълнения на исковата молба.
1
Адв. Я.: Няма да правя уточнения и допълнения на отговора на исковата молба.
СЪДЪТ на основание чл. 146 от ГПК пристъпи към
ДОКЛАД НА ДЕЛОТО:
Производството по делото е образувано по повод предявен иск от Т. В. М. с правно
основание чл.26, ал.2, предл.2 от ЗЗД предявен против Н. Т. М. за прогласяване
нищожността на договор за дарение на недвижим имот – с ид.*********** по
Кадастралната карта на гр.Варна, находящ се в гр.Варна, кв.Св.И.Р., бул.»В.В.» № ***,
бл.**, вх.*, ап.** със застроена площ от 105,94 кв.м., ведно с избено помещение № 46 с площ
от 5,03 кв.м., както и 1,1257% ид.части от общите части на сградата и от правото на строеж,
обективиран в нот.акт № 66, том 1, рег. № 1305, дело № 40/2018г., поради липса на изразено
съгласие от дарителката Р.М.К., в следствие на тежкото психическо заболяване, което е
имала към момента на сключване на договора - душевната болест, деменцията и старческото
слабоумие водещо до невъзможността същата да разбира свойството и значението на
постъпките си.
Обстоятелства, от които се твърди, че произтича претендираното право: В
исковата и уточняващата молби ищецът Т.М. излага, че приживе неговата майка Р.М.К.
/починала на 28.09.2020г./ се е разпоредила чрез дарение в полза на своя внук Н.М. със
собствения си недвижим имот - с ид.*********** по Кадастралната карта на гр.Варна,
находящ се в гр.Варна, кв.Св.И.Р., бул.»В.В.» № ***, бл.**, вх.*, ап.** със застроена площ
от 105,94 кв.м., ведно с избено помещение № 46 с п площ от 5,03 кв.м., както и 1,1257%
ид.части от общите части на сградата и от правото на строеж, като сделката е обективирана
в нот.акт № 66, том 1, рег.№ 1305, дело № 40/2018г. Твърди, че към датата на сделката
дарителката е страдала от заболявания на психиката – смесена корова и подкорова деменция
1 с напредващи нарушения на паметта, което се е отразило на нейната способност да
разбира свойството и значението на постъпките си. Счита, че трайността на душевната
болест, деменцията и старческото слабоумие на майка му при сключване на сделката през
2018г., които датират още от 2015г. я опорочават до степен на нищожност поради липса на
валидно заявено съгласие за сключването й. Моли сделката обективирана в нот.акт № 66,
том 1, рег. № 1305, дело № 40/2018г. да бъде прогласена за нищожна.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът Н. Т. М. е депозирал писмен отговор, чрез
процесуалния си представител, в който заявява становище за недопустимост и
неоснователност на предявеният иск. Излага, че между страните вече се е провело съдебно
производство по гр.д.№ 3603/2020г. по описа на ВОС с искане за унищожаване на същата
сделка – дарение обективирано в нот.акт № 66, том 1, рег.№ 1305, дело № 40/2018г. поради
пълната недееспособност на дарителката при сключването й, което е завършило с
отхвърляне на предявения от Т.М. против Н.М. иск с правно основание чл.31, ал.2 от ЗЗД.
Счита, че влязлото в сила решение по цитираното дело е отрицателна процесуална
2
предпоставка за допустимостта на предявения иск за нищожност, доколкото е основан на
същите твърдения за недееспособност на дарителката поради заболяванията на психиката й
и моли производството по делото да бъде прекратено. Отделно от това при извод за
допустимост на иска за нищожност оспорва същия като неоснователен. Оспорва към датата
на сключване на договора за дарение – 12.03.2018г. дарителката Р.К. да е била поставяна
под запрещение и/или да е страдала от заболяване или друго състояние, което да не и е
позволявало да разбира и ръководи действията си. Твърди, че Р.К. е действала с пълното
съзнание, че иска да дари имота си на своя внук Н.М.. Посочва, че евентуални данни за
болестно състояние да дарителката са се проявили повече от година след сключване на
сделката. Моли предявеният иск за прогласяване нищожността на сделката да бъде
отхвърлен като неоснователен както и да бъдат присъдени сторените по делото съдебно-
деловодни разноски.
На основание чл.146, ал.1, т.5 от ГПК съдът указва на ищеца, че носи
доказателствената тежест да установи изложените в исковата молба положителни
твърдения, а именно: че договорът за дарение обективиран в нот.акт № 66, том 1, рег.№
1305, дело № 40/12.03.2018г. е сключен при липса на изразено съгласие от дарителката Р.К.,
поради това, че същата е страдала от трайно психическо заболяване - душевната болест,
деменцията и старческото слабоумие водещо до невъзможността да разбира свойството и
значението на постъпките си.
На основание чл.146, ал.1, т.5 от ГПК съдът указва на ответника, че следва да
установи правоизключващите си възражения, с които целят да установят действителността
на договора обективиран в нот.акт № 66, том 1, рег.№ 1305, дело № 40/12.03.2018г. в това
число, че към датата на сключването му дарителката Р.К. е била в състояние да разбира и
ръководи действията си и при сключване на договора е заявила валидно волята си 2 да се
разпореди чрез дарение с имота в полза на своя внук.
Адв. З.: Поддържам иска. Оспорвам твърденията, които се съдържат в писмения
отговор. Нямам възражения по доклада и указаната доказателствена тежест. Моля да бъдат
приети, представените с исковата молба писмени доказателства.
Адв. Я.: Оспорвам исковата молба. Поддържам твърденията, изложени в отговора на
исковата молба. Искът е неоснователен и моля да бъде отхвърлен. Нямам възражения по
доклада и указаната доказателствена тежест. Поддържам оспорването си в отговора на
исковата молба относно приложените от ищеца амбулаторни листи. Моля да бъдат приети,
представените от нас писмени доказателства.
Адв. З.: Ние не разполагаме с други писмени доказателства.
СЪДЪТ по доказателствата, като прецени тяхната относимост и допустимост към
предмета на процесуалния спор
3
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА И ПРИЛАГА като доказателства по делото, представените с исковата
молба и уточняващата молба копия на писмени доказателства, както следва: Пълномощно от
03.05.2021 г.; Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 66, том 1, рег. № 1305, дело
№ 40/12.03.2018 г.; Удостоверение за данъчна оценка изх. № **********/03.11.2020 г.;
Схема № 15-125884/27.02.2018 г. на самостоятелен обект в сграда; Амбулаторен лист №
1575/21.06.2019 г.; Амбулаторен лист № 1967/04.09.2020 г.; Удостоверение за наследници
изх. № АУ098728МЛ/12.10.2020 г.; Удостоверение за данъчна оценка изх. №
**********/03.11.2020 г.; Схема № 15-125884/27.02.2018 г. на самостоятелен обект в сграда;
Платежно нареждане от 08.06.2021 г.; Амбулаторен лист № 1967/04.09.2020 г.; Амбулаторен
лист № 1575/21.06.2019 г.; Удостоверение за данъчна оценка изх. № **********/03.06.2021
г.; вписана искова молба вх. рег. № 17023/21.06.2021 г.-8л.
ПРИЕМА И ПРИЛАГА като доказателства по делото, представените с отговора на
исковата молба писмени доказателства, а именно: Адвокатско пълномощно; Решение №
758/19.04.2021 г., постановено по гр. д. № 3603/2020 г. по описа на Окръжен съд – Варна-5л.
Адв. З.: Моля да бъде допусната при режим на призоваване доктор Н.К., която е била
лекуващ психиатър на наследодателката на моят доверител. В своето определение, съдът е
приел, че ще се произнесе по това наше искане в съдебно заседание. В днешното съдебно
заседание водим допуснатите ни свидетели, но държим и на разпита на д-р К.. Допускаме,
че един преглед предполага наличието на лични впечатления за пациента, които не могат да
се отразят точно в амбулаторните листи. От гледна точка събиране на доказателства
считаме, че е добре д-р К. да бъде разпитана като свидетел.
Адв. Я.: Ние също водим допуснатите ни свидетели. Поддържам възражението си,
направено в отговора на исковата молба срещу разпита на този свидетел. Очевидно нейните
впечатления са за период много по- късен след извършването на сделката. Амбулаторните
листи са от 2019 г.
Адв. З.: Доверителят ми твърди, че преди сделката също е водил майка си на преглед
при доктор К..
Ищецът М.: Тези амбулаторни листи, които намерих, ги представих. Преди това
заведох майка ми при д-р К. просто да й изпише лекарства. Твърдя, че д-р К. е извършвала
преглед на майка ми преди сделката.
Адв. Я.: Поддържам възражението си.
Адв. З.: Водим допуснатите ни свидетели. Считам, че няма пречка в днешното
съдебно заседание да бъдат разпитани водените днес свидетели, а д-р К. да бъде разпитана в
следващото съдебно заседание.
4
Адв. Я.: Правя възражение за разпит на доктор К.. Възразявам против броя на
свидетелите, които ще се разпитват за едни и същи обстоятелства. Желая да бъдат
равнопоставени страните и ако ще бъдат разпитани свидетели, те да бъдат по двама души на
всяка страна.
Адв. З.: Оттеглям искането за разпит на доктор К.. Моля да разпитаме свидетелите,
които водим в днешното съдебно заседание.
Адв. Я.: Моля свидетелката К.Н. да бъде разпитана първа, тъй като е служебно
ангажирана.
Адв. З.: Не правя възражение първо да започнем с разпит на един от свидетелите на
колегата и това да бъде К.Н..
Съдът пристъпва към разпит на редовно водения от ответника свидетел.
СЪДЪТ призовава в съдебната зала за разпит в качеството на свидетел: К.В.Н., ЕГН
**********.
В залата влиза свидетелят.
Преди разпит на свидетеля съдът пристъпва към снемане на самоличността му, като
му напомня за отговорността, която носи по чл.290 от НК в случай на лъжесвидетелстване и
правото да откаже свидетелстване по чл.166, ал.1, т.2 и ал.2 от ГПК.
К.В.Н. – 51 г., омъжена, неосъждана, български гражданин, без родство и дела със
страните по спора. Предупредена за наказателната отговорност в случай на
лъжесвидетелстване. Обещава да говори истината.
Свидетелят, на въпроси на адв. Я.:
Свидетелката Н.: Познавам Р.М.К.. Аз съм адвокат и тя се обърна към мен по
препоръка на предишен мой клиент във връзка с извършването на една сделка. Това се случи
в началото на 2018 г., непосредствено след Коледните и Новогодишните празници. Р. ми се
обади по телефона и ме помоли за среща. Приех я в кантората на ул. „И.В.“ № 28. Тя съвсем
накратко ми обясни, че има собствено жилище, в което живее със сина си, с когото не е в
много добри отношения и каза, че има желание да дари това жилище на своя внук – синът на
сина й. Аз не я разпитвах за много подробности около личните отношения. Единствено я
попитах дали има други деца и други внуци. Когато разговаряхме в свободен разговор тя ми
обясни, че иска да ползва жилището до края на живота си спокойно и необезпокоявано. Тя
ме помоли да подготвим документи и да изберем вариант, в който това нещо да се случи.
Желанието й беше категорично да извърши дарение без никакви условности, с изключение
на това да запази ползването на жилището. Аз й обясних всичко по сделката и какви са
последиците. Спомням си, че тя тогава ми каза, че в жилището им се получават съобщения,
5
призовки за възбрани и запори върху имущество на сина й. Тя беше притеснена и много
подробно ме разпита дали би могло да има някакви претенции и спрямо това жилище, което
е нейна лична собственост. Аз й разясних, обясних в какъв обем е отговорността. След това
й казах, че трябва да пристъпим към подготовка на документите за сделката. Спомням си, че
й предложих съдействие чрез нашия сътрудник в офиса, но тя настояваше да си направи
всичко сама и аз бях изключително впечатлена, защото тя не беше много млада. Бях
изключително впечатлена, че тя наистина се справи с всичко сама. Подготви си заявленията
и документите. Ние имаме много по- млади клиенти, които обикновено казват, че не могат
да се оправят с администрацията, а тя си направи всичко сама. Направи ми впечатление, че
нямаше нужда много да й разяснявам къде трябва да ходи и с какви документи да се снабди.
Не ми е казала при изготвяне на документите да е ползвала подкрепа от някого, а напротив.
Тя абсолютно всичко направи сама, включително и изписването на самите декларации и
заявления. С всичко се справи сама, дори от нас не пожела помощ. Плащане на данъци,
снабдяване с данъчна оценка, всичко й бях разяснила. Документите за сделката бяха
подготвени може би в края на месец февруари. През месец март организирахме и
подготвихме проект за нотариален акт. Тя лично се яви пред нотариуса. Спомням си, че
бяхме избрали нотариус О.. По моя преценка Р. изглеждаше като човек, който абсолютно
съзнателно и самостоятелно е взела решението си. Тя ми задаваше много странични
въпроси, които мен лично ме оставиха с впечатлението, че тя е напълно наясно с мотивите
си и че е убедена в това, което иска да направи. Когато аз я попитах дали има други внуци и
други деца, тя ми каза, че „това е любимия й внук“. Другото нещо, за което тя много
настоятелно ме питаше бяха за тези възбрани и запори. Искаше да запази имуществото и
наистина желаеше да го подари на внука си.
Свидетелят, на въпроси на адв. З.:
Свидетелката Н.: Не помня точната дата, на която ме посети, но беше
непосредствено след Новогодишните празници. Беше в началото на 2018 г., след края на
празниците на 2017 г. Тогава тя ме посети сама. Както казах тя сама си подготви
документите. Не ми е давала пълномощно, така тя пожела. Ние имаме сътрудник в нашия
офис – казва се Р.Г. и обикновено тя се занимава с тези неща, но Р. не пожела. Въпросът за
разноските по сделката го уточнихме в по- късен момент, когато получихме данъчната
оценка и документите. Тя ме попита колко ще бъдат разноските по сделката и ми каза, че ще
бъдат покрити от майката или от другата баба, но не мога да си спомня със сигурност. Така
и стана. Разноските не ги пое тя. Внукът й скоро беше навършил 18 години и или майката,
или бабата покри разноските. Сега не мога да си спомня с точност, но беше някой от
другите роднини. Р. не покри никакви разноски по сделката.
Адв. З.: Кое наложи в нотариалния акт да се запише, че разноските се покриват от
дарения, което очевидно не е имало никакви доходи, за да покрие разноски.
Адв. Я.: Възразявам срещу този въпрос. Не виждам каква е връзката с психичното
6
състояние на лицето.
СЪДЪТ дава възможност на свидетелката да отговори на въпроса дали същата е
включила тази клауза в нотариалния акт и по каква причина.
Свидетелят, на въпроси на адв. З.:
Свидетелката Н.: От това, което Ви обясних мисля, че става ясно, че това е била и
волята на страните. Тази клауза аз съм я заложила, но тя е защото отразяваше волята на
страните. Р. ми каза, че роднините ще покрият разходите, но не ми каза точно кой и по този
начин отразихме, че разноските няма да се покрият от нея. Аз присъствах на сделката.
Помня, че денят ми беше много натоварен, но не мога да си спомня дали имаше друг с
дарения. Моето възнаграждение също беше платено от роднините, които покриха разходите
за сделката. Р. тогава настояваше за това и те бяха съгласни. Р.К. пред мен не е боравила с
парични средства. Тя имаше непогасени данъчни задължения за имота, може би за
предходната година. Когато вадеше данъчната оценка, аз й обясних, че в данъчната оценка
трябва да е записано, че няма задължения към настоящия момент към Дирекция „Местни
данъци и такси“ и тя каза, че ще уреди въпроса. Мисля, че това в известна степен я забави
докато плати текущите задължения и се снабди с данъчната оценка. Не ми е известно тя да е
давала пълномощно на някой друг да й вади документите. И тя не ми е споделяла такова
нещо. Аз получих готови документи.
Адв. З.: Нямам повече въпроси към свидетеля.
Адв. Я.: Нямам въпроси към свидетеля.
Съдът пристъпва към разпит на редовно водените от ищеца свидетели.
СЪДЪТ призовава в съдебната зала за разпит в качеството на свидетел: К.Й.Н., ЕГН
**********.
В залата влиза свидетелят.
Преди разпит на свидетеля съдът пристъпва към снемане на самоличността му, като
му напомня за отговорността, която носи по чл.290 от НК в случай на лъжесвидетелстване и
правото да откаже свидетелстване по чл.166, ал.1, т.2 и ал.2 от ГПК.
В 09:55 часа в залата влиза д-р К. Д. Кр. – вещо лице по допуснатата съдебно –
психиатрична експертиза.
СЪДЪТ УВЕДОМЯВА вещото лице, че съдебното заседание е в етап разпит на
свидетели за състоянието на лицето Р.М.К., което състояние вещото лице трябва да оцени
въз основа на медицинската документация и свидетелските показания и даде заключение.
УКАЗВА на вещото лице К. Д. Кр., че ако за изготвяне на експертизата е необходимо
7
изясняване на факти и обстоятелства, съдът ще даде възможност на вещото лице да зададе
въпроси на свидетелите.
К.Й.Н. – 33 г., неомъжена, неосъждана, български гражданин, без родство и дела със
страните по спора. Предупредена за наказателната отговорност в случай на
лъжесвидетелстване. Обещава да говори истината.
Свидетелят, на въпроси на адв. З.:
Свидетелката Н.: Познавам Р.К. от 7-8 години. Познавам я много добре, тя е майка
на Т.М., с когото съм близка приятелка. През периода 2015 г. – 2016 г. и до момента на
самата й смърт имам впечатления за нея. През този период психичното й състояние беше
много лошо. Тя не можеше сама да полага грижи за себе си. Криела е храни в дрехите и
обувките си. Когато са се налагали хигиенни навици – примерно да се изкъпе тя не е можела
сама. Знам за това, което казвам, защото почти всеки ден съм била в тях. Аз съм жената,
която също съм се грижила за нея. Имах ключ и когато се е налагало Т.М. да ходи на работа,
аз съм ходила при нея и съм я хранила. Ние с Т.М. сме партньори и тогава почти денонощно
съм била там и съм свидетел на много неща. С Т. сме двойка от повече от 7 години. Аз като
негова партньорка съм му помагала в грижите за майка му, затова казвам моите лични
впечатления за това, което споделих преди малко.
Случвало се е когато станем сутринта да оставим храна. Р. не разпознаваше нито
него, нито мен. Когато се наложат хигиенни навици тя започваше да вика, да блъска, да
хвърля и да чупи. Не желаеше никаква хигиена. Когато се е налагало да ходи по голяма
нужда се случваше много трудно. Всичко беше измацано по стените. Случвало се е да има
дори в чиниите за ядене, където е оставено яденето. Тя не умееше да борави с пари и съм
категорична за това. Тя нас не ни разпознаваше, а да не говорим да борави с пари. Тя си
разполагаше с нейните пари. Т.М. въобще не е пипал нейните пари. Той полагаше изцяло
грижи за нея като сметки за ток, храни, лекарства и всички останали консумативи.
В периода края на 2017 г. и началото на 2018 г. Р.К. не можеше сама да излиза. Тя
беше подвижна, но не излизаше по собствена воля. Самото й състояние не позволяваше. Тя
беше с деменция и не е излизала. Знам, че имаше деменция, защото заедно с Т. сме ходили
при лекар и сме я водили на преглед. Тя бъркаше имена. В началото, когато беше малко по-
добре е пиела лекарства, но впоследствие не. Водихме я на лекар през 2017 г. или 2018 г.
Тогава я водихме на психиатър в Градска болница при доктор К.. Това беше през месец
септември или октомври 2018 г., но не мога да кажа със сигурност. Впоследствие нейното
състояние драстично се влоши. И преди да я заведем на лекар състоянието й беше много зле.
След 2016 г. Р. въобще не можеше да излиза сама от вкъщи. Когато все още можеше сама да
излиза от вкъщи се е случвало 5-6 пъти да излезе и да се загуби. Тези загубвания бяха в
периода откакто стана по- зле – от 2016 г., 2017 г. до момента, в който тя не стана още по-
зле. Тя беше зле през 2016 г. – 2017 г. и с всеки един ден от този момент тя ставаше все по-
зле и по- зле. Никой освен мен и Т.М. не е идвал в дома й. Някой път ни разпознаваше мен и
8
Т., но понякога ни бъркаше. Примерно сутринта като станем, тя казваше „Тишо, гладна
съм.“ и в следващия момент говори за хора, които са починали преди 10 години. Спомняла
си е моменти за тях, разказваше когато са били малки. В повечето случаи тя хранеше змии.
Имаше бебета. Възглавниците ги мислеше за бебета. Завиваше ги, хранеше ги. Смееше се,
викаше, крещеше, блъскаше, хвърляше тенджери без никой да я провокира. Както си стои и
започва да хвърля тенджери. Започва да пее посред нощите в 2, в 3 часа. Блъска по
металната врата. Имало е случай в които сме викали полицията, по повод на това, че искаме
да извършим хигиенните й навици. Тогава тя започва да хвърля, да блъска, да буйства. Била
е агресивна и е посягала да удря Т.. Тя не искаше да се къпе и затова ставаше агресивна.
Имало е моменти, в които сме спали и тя с нож е идвала отгоре ни, без никой да я провокира
по никакъв повод. Това се случва в 2-3 часа. Когато я попитаме защо идва с нож към нас тя
не обяснява абсолютно нищо. Става пак спокойна и отива някъде. Имало е агресия от нейна
страна без да бъде провокирана по някакъв начин от мен или от сина й. Викали сме
полиция, защото не иска да се къпе. Комшиите си мислят, че става нещо, а то няма нищо
общо. Аз съм била там, когато Р. започва да вика. Тя въобще не искаше да влиза в банята.
Ние караме Р. да влезе да се изкъпе и тя започва да крещи, да вика и съседите викат
полицията, защото си мислят, че нещо се е случило. Когато полицаите дойдат казват, че
жената не е добре. Аз също съм викала полиция, когато Р. е започвала да блъска по вратите
и е ставала много агресивна. Тази силна агресия се проявяваше особено много в последните
4 години. По този повод я водихме и на лекар. Говорили сме с психолог и психиатър, но
всички казват, че това е така. Самото заболяване е такова, затова и Т. се грижеше изцяло за
нея. Много варианти е имало, в които е могъл да предпочете нещо друго, но…. Както казах,
през 2018 г. я водихме на психиатър. Тогава й бяха предписани лекарства, които в началото
пиеше, но после вече не. В момента не мога да си спомня какви лекарства е приемала.
Свидетелят, на въпроси на вещото лице К.:
Свидетелката Н.: Р. имаше личен лекар и той я е посещавал в дома й. Мисля, че
личната й лекарка беше доктор Т., която я е посещавала в дома й по повод състоянието й.
Не мога да си спомня първото име на д-р Т.. Практиката й е на бул. „В.В.“, но не знам кое
ДКЦ се води. Това е частен център. Практиката на д-р Т. се намира в същия блок, в който се
намира дарения апартамент. Когато ние заведохме Р. на психиатър не бяха казали, че трябва
да се вади книжка за лекарства от Здравна каса. Тя няма рецептурна книжка за изписване на
лекарствата.
Свидетелят, на въпроси на адв. Я.:
Свидетелката Н.: Не помня точно дата и ден, когато Р. дойде с нож при нас, най-
вероятно е било през седмицата. Това е в периода от 2015 г. – 2017 г.
Както казах, тя сама си ползваше пенсията. Не знам как си ползваше парите. В
началото е излизала от дома си, но нито е плащала сметки, нито нищо. Не знам къде са й
9
парите. Т.М. не е взимал от нейните пари. Не съм я виждала да си купува или да носи нещо в
дома си като дрехи или храна. Всичко Т.М. е правил, включително и аз. Р. няма други деца
освен Т.. Р. има внуци. Познавам ги, но нямам никакъв контакт с тях. Откакто познавам Р.,
внуците й не са идвали при нея или поне аз не съм ги виждала. Знам, че нося наказателна
отговорност. Познавам внуците на Р.. Казват се Р. и Н.М.и. Не казвам, че не са идвали при
нея, но в последните 10 години аз не съм ги виждала да идват при баба си. Р. я познавам от
повече от 8 години. С Т.М. се познаваме от 10 години. Не мога да кажа, че ежедневно съм
била в дома му, но сме доста близки и почти всеки ден съм била в тях за тези 7-8 години. Р.
сама си получаваше пенсията.
Свидетелят, на въпроси на вещото лице К.:
Свидетелката Н.: Р. си получаваше пенсията по карта. Тя имаше дебитна карта, но
както казах тя дори криеше нашите лични карти. Криеше и моята лична карта и дебитната
карта. Тези карти просто изчезваха. Аз три пъти съм си вадила лична карта, а за Т.М. няма да
казвам колко пъти, защото тя просто ги крие. Впоследствие сега вече ги намерихме. Едната
му лична карта, заедно с портмоненцето, в което са му личните документи беше в казанчето
за тоалетната. И ние не знаехме как Р. си тегли пенсията. Тези карти изчезваха.
Адв. З.: Нямам повече въпроси към свидетеля.
Адв. Я.: Нямам въпроси към свидетеля.
СЪДЪТ призовава в съдебната зала за разпит в качеството на свидетел: С.А.Х., ЕГН
**********.
В залата влиза свидетелят.
Преди разпит на свидетеля съдът пристъпва към снемане на самоличността му, като
му напомня за отговорността, която носи по чл.290 от НК в случай на лъжесвидетелстване и
правото да откаже свидетелстване по чл.166, ал.1, т.2 и ал.2 от ГПК.
С.А.Х. – 65 г., неженен, неосъждан, български гражданин, без родство и дела със
страните по спора. Предупреден за наказателната отговорност в случай на
лъжесвидетелстване. Обещава да говори истината.
Свидетелят, на въпроси на адв. З.:
Свидетелят Х.: Познавам Т., майка му и баща му от 40 години. С баща му бяхме
много близки приятели. Той ми беше съсед и пътуваше по корабите. След това поддържаме
отношения и с Т.. Още преди 2015 г. състоянието на Р.К., която е майка на Т. не беше добро.
Т. имаше проблеми с нея, защото тя криеше храна из апартамента и се губеше. Тя не беше
адекватна. На два пъти съм я връщал от Колхозния пазар до блока, в който живее, защото
няма спомен къде се намира. Губеше ориентация. От 2016 г. съм ходил в жилището им 2-3
10
пъти, защото гледката в апартамента беше неприятна. Р. не можеше да борави с пари.
Нямаше месец, в който тя да е направила сметки по- ниски от 600, 700, 800 лева. Аз дори
съм се чудил на нейната възраст какви са тези разходи. Вечно вкарваше Т. в борч. Р. не
можеше да борави с пари. Всичко Т. плащаше. Той работеше фаянс и теракот в „Мартинели“
и заради нея напусна работа и започна да работи на гробищата, за да е по- близко до тях, за
да може да я гледа. На два – три пъти викаха полицията заради Р., защото не иска да се къпе.
Т. викаше полицията, защото майка му не иска да се къпе. Имаха проблеми със съседите в
блока, защото майка му постоянно правеше скандал. Съжалявам, че съседката от входа я
няма днес. Р. правеше скандал и от съседите някой се обажда и идваше полицията по повод
на тези скандали. Р. не можеше да се обгрижва сама. Изцяло Т. се грижеше за нея. Той
напусна работа и започна да работи на гробищата, заради нея. Сутрин закуска, на обяд през
почивката в апартамента и после обратно. Разбрах, че Т. я е водил на психиатър, но според
мен е било късно. Той трябваше много по рано да я заведе на психиатър. За това, че я е
водил на психиатър знам от него и от съседката. Не знам точно кога я е водил на психиатър,
но предполагам, че ще е преди повече от 2 години. Тя почина миналата година. Последно
разговарях с Р. 3 месеца преди да почине. Тя беше неадекватна. На Т. му казваше В. в даден
момент. Мен не ме познава. След като стана това, на мен ми беше неприятно да ходя там, но
ходех, тъй като апартамента е голям и Т. си продаде част от наследството от баща си, за да
прави ремонт на апартамента на Автогарата. Разби хол, кухня и т.н. Р. и Т. живееха заедно
от поне 10 – 12 години в апартамента на автогарата. До деня на смъртта й Т. се грижеше за
нея. Както казах, последно говорих с Р. 3 месеца преди да почине. Тогава с нея не успяхме
да проведем разговор. На мен ми стана неудобно, когато му каза „В., взимам си багажа и
заминавам“ и напуснах. В. е бащата на Т.. Т. е благородник, а майка му беше.. „лека й
пръст“. Не е хубаво да се говори, за умрял човек, или добро, или нищо. Страшни проблеми
му създаваше ежедневно. Съжалявам, че съседката му, която е на етажа не присъства днес.
През 2017 г. два пъти съм прибирал Р. в тях. Единия път я проводих от пазара по „Капитан
Райчо“ и мисля, че след месец, два, три беше пак същата работа. Разбрах, че се е загубила,
защото тя няма ориентация къде е. Разбрах това от нейните думи. Каза ми да я насоча, за да
се прибере. Тогава беше на около 70 години.
Свидетелят, на въпроси на адв. Я.:
Свидетелят Х.: Р. няма други деца освен Т.. Тя има двама внука, които познавам
лично, особено малкия. Виждал съм ги само да искат парички от баща си. Те идваха при
баща си, не при баба си.
Адв. Я.: Какво означава при баща си, в апартамента при баща си или някъде на друго
място?
Свидетелят Х.: В бащиния им апартамент.
Адв. Я.: Кой е бащиния им апартамент?
11
Свидетелят Х.: Този, за който в момента Вие имате претенции и е прехвърлен.
Адв. Я.: Ние ли имаме претенции?
Свидетелят Х.: Тъщата.
Адв. Я.: Кой Ви каза, че ние имаме претенции?
Свидетелят Х.: Вие сте адвокат на тъщата, на малкия син на Т..
Адв. Я.: Кой Ви обясни, че аз съм адвокат на тъщата?
Свидетелят Х.: Нали Ви видях на предното дело и сега пак Ви виждам.
Адв. Я.: Кой Ви каза, че имаме претенции, кой Ви обясни тези неща?
Свидетелят Х.: Как кой, Т.. Той се обажда на сина си…
Адв. Я.: Той обясни ли Ви какво да говорите днес пред съда?
Свидетелят Х.: Т. ли да ми обясни? Аз да не съм бавноразвиващ, че Т. да ми
обяснява?
Адв. Я.: Какво означава „да не сте бавноразвиващ“? Отговорете на въпроса, дали Т.
Ви обясни или не.
Свидетелят Х.: Не.
Адв. З.: Моля да бъде направена забележка на колегата.
СЪДЪТ УКАЗВА на процесуалния представител на ответника да задава коректно
въпросите си.
Свидетелят Х.: Тоя внук, той не е съществувал там, а в един момент взима имота му.
Виждал съм Н. в апартамента един или два пъти преди доста време, примерно преди 4
години. След това не съм го виждал там. Ние с Т. сме приятели и ходя в апартамента
примерно два пъти в седмицата. Казах, че съм ходил 2-3 пъти общо в апартамента, но това е
когато майка му беше зле. Тя беше зле от 2015 г. примерно. Много пъти съм виждал Т. да
дава пари и на големия и на малкия си син. Аз дори очаквах, че големия може да му направи
номер, а не малкия. Никой не ми е създавал представи за това дело. Знам от предния адвокат
на Т. – Стефан, че без негово знание апартаментът е дарен на сина му.
Адв. З.: Нямам повече въпроси към свидетеля.
Адв. Я.: Нямам въпроси към свидетеля.
Съдът пристъпва към разпит на редовно водения от ответника свидетел.
12
СЪДЪТ призовава в съдебната зала за разпит в качеството на свидетел: Р.С.Т., ЕГН
**********.
В залата влиза свидетелят.
Преди разпит на свидетеля съдът пристъпва към снемане на самоличността му, като
му напомня за отговорността, която носи по чл.290 от НК в случай на лъжесвидетелстване и
правото да откаже свидетелстване по чл.166, ал.1, т.2 и ал.2 от ГПК.
Р.С.Т. – 74 г., омъжена, неосъждана, български гражданин, без дела със страните по
спора. Баба на Н.М.. Предупредена за наказателната отговорност в случай на
лъжесвидетелстване. Обещава да говори истината.
Свидетелката Т.: Баба съм на Н.М..
Желая да свидетелствам
Свидетелят, на въпроси на адв. Я.:
Свидетелката Т.: Познавам Р.К. от 1987 година, когато се събраха дъщеря ми и Т..
Аз съм баба на техния син Н.. В момента дъщеря ми и Т. вече са разведени. През цялото
време след развода поддържах отношения и с Т. и с Р.. Дъщеря ми и Т. са разделени от 2003
г., а официален развод имат след това, но не помня точно от коя година. През цялото време
след това поддържам отношения с Р., защото Н. живееше при нас. Ние го отгледахме. От 3
години и половина до навършване на 18 години, той живееше при мен и мъжът ми и ние го
отгледахме. Р. почина месец септември 2020 г. След 2015 г. аз никога не съм я посещавала,
тя ме посещаваше. Тя идваше редовно вкъщи, защото Н. живее в нас, а тя му е баба.
Съответно, когато Н. се разболее или нещо друго, тя идваше при него. Тя постоянно му се
обаждаше по телефона, а ако не можеше да се свърже с него звънеше на мен. Р. винаги беше
добре дошла. Аз с нея нямах приятелски отношения, но поддържахме добри отношения.
След 2017 г. тя идваше в нас всяка седмица. Когато Н. беше по- малък го водихме петък,
събота и неделя в тях. Тя идваше да го вземе, баща му идваше или пък аз го водих. Те го
взимаха, а в неделя аз отивах с колата и го прибирах. До 2019 г. аз имах впечатления от Р.
ежеседмично. През 2020 г. вече аз отидох, защото тя не беше идвала. През 2017 г., 2018 г.
2019 г., Р. не идваше при мен на гости, а идваше да види внука си. Идваше поне веднъж в
седмицата и беше сама, никой не я водил. Знам, че през 2018 г. Р. направи сделка с нейния
апартамент. През зимата на 2018 г. ми се обади по телефона, че иска да говори нещо с мен и
аз се съгласих. Беше много студено и аз й казах, че навън е страхотен студ. Тя ми отговори,
че не й пречи, че ще се облече добре и ще дойде. Дойде и ми каза, че иска да прехвърли
апартамента на двамата си внука. Тъй като големия внук живееше в Лондон, умувахме и й
предложих да го прехвърли само на малкия. Тя с удоволствие го прие, защото имаше
слабост към Н.. Казах й че за тази цел трябва да се наеме адвокат. Обясних й че скоро сме
прехвърляли имот на дъщеря ми и й предложих да се обади на адвокатът, с когото ние
13
работихме. Още вкъщи се свързахме с адвоката и те се уговориха да отидат да се разберат.
Р. отиде при адвоката, адвокатката й каза какви документи да приготви. Р. си приготви
документите. В един момент ми каза, че когато си вади данъчната оценка за апартамента,
данъка не е плащан 3 години и не може да я извади, затова ме помоли за пари. Аз й казах, че
в момента нямам, но ще потърся. Обадих се на дъщеря ми. Тя не беше много съгласна и
каза, че не й се вярва, защото нищо не може да се вземе от Р.. Аз обясних на дъщеря ми, че
Р. сама ми е предложила да го прехвърли на детето. Казах й щом ми е предложила да
направим опит, а ако ни излъже няма проблем. Дадох на Р. 596 лв., но реших да не й ги
давам на ръка, защото преди това й дадох 300 лв. да плати тока си, понеже големият ми внук
живееше там и имаха претенции, аз й ги дадох на ръка. Тя обаче не платила тока, а ги
върнала на приятелка, на която дължи пари. Токът остана неплатен и се започна една кавга.
През това време вече беше изгонила сина си. Наложи се да се скара и с внука си. Извика ме
в тях, тогава отидох за първи път. Това се случи преди 2018 г. Аз й казах, че съм й дала пари
да плати тока и я попитах защо не го е платила. Започнаха разправии, скараха се и внука ми
и той излезе от апартамента. След това внукът ми замина за Лондон. Затова не й дадох
парите за данъка на ръка, а отидох лично с нея долу до „Полския център“ и платих данъка.
Бележката остана при нея. Тя ми се кълнеше, че ще върне парите, но не ми ги върна.
Сделката се осъществи. Р. си приготви документите и мисля, че на 13-ти март сделката се
състоя. След сделката Н. учеше за изпити, той беше 12-ти клас. Срещите им с Р. се
разредиха, защото той вече беше голям и тя нямаше защо толкова често да идва да го гледа.
Той ходеше при нея, а после аз го питах как е баба му и той ми отговаряше, че е добре. През
есента Н. замина за Лондон. Аз започнах да звъня на Р., но тя не ми вдигаше нито телефона,
нито GSM. Един ден Н. ми се обади и ме помоли да отида да видя баба му Р., защото не му
се обажда. Аз се съгласих, но вече лятото когато той си дойде каза, че баба му е добре. През
2020 г. след Нова година Н. пак ме помоли да отида да видя Р. и аз отидох в дома й. Тя доста
време не ми се беше обаждала и аз се притесних да не е станало нещо с нея. Отидох в тях.
Посрещна ме сина й. Аз го попитах как е майка му и къде е. Той ми каза, че майка му е
добре и влязох в тях. Той беше в хола с някаква жена, с която ядяха и пиеха. Аз седнах и той
ме запозна с жената. Попитах къде е майка му и той ме заведе при нея. Р. беше в стаята си и
си лежеше на леглото. Като ме видя стана. Попитах я как е защо не се обажда, а тя ми
отговори, че няма телефон и че не е платен. Синът й дойде да ме черпи нещо, но аз му
отказах. Той каза, че ще слиза до магазина за цигари и ще вземе безалкохолно и излезе. Аз
през това време попитах Р. дали тази жена, която е в хола е съпруга на сина й. Р. ми
отговори, че не му е съпруга, а идва и си заминава. Попитах я дали синът й знае, че
апартамента е прехвърлен на Н.. Р. каза, че знае. Попитах я какво е казал по въпроса, а тя ми
каза „Нищо, какво ще каже, да не е негов.“ Синът й се върна. Дойде при нас. Аз постоях
малко при тях, поговорихме, показах снимки на децата, защото Р. ме пита как са. Аз тогава
нямах интернет, за да звънна до Лондон, за да се чуят. След това се прибрах вкъщи и се
обадих на детето да му кажа.
Когато сме се виждали с Р. след 2017 г. не ми е правило впечатление тя да има
14
някакви проблеми в психическото и физическото състояние. Не се е случвало да реагира
неадекватно или да не можем да проведем разумен разговор. Състоянието й беше нормално.
Случи се един път докато правихме ремонт синът й да дойде вкъщи и да каже, че майка му е
луда, цял ден крещи и са се карали. Аз от моите наблюдения не съм останала с такива
впечатления.
През месец февруари 2020 г., когато Н. си дойде отиде при баба си и каза, че нещо
май не е добре. Каза, че й е занесъл сладки, а тя ги е взела да ги скрие. Аз го попитах кака
така ще ги крие, той ми отговори, че тя така си криела храната. Попитах го дали е говорил с
нея, как е тя, дали е добре. Н. ми отговори, че малко е отслабнала. Попитах го дали го е
познала. Той ми каза, че го е познала.
Н. си дойде и през лятото. През месец август баща му има рожден ден и той отиде на
рожденият му ден, но баща му го нямало. Тогава Н. каза, че баба му не е добре. Разказа ми,
че са били в хола и тя му казала да отидат в кухнята и по едно време започнала да говори
някакви несвързани работи. Той веднага ми звънна и беше много разстроен. Казах му да
заключи вратата, леко да излезе и да си дойде. Детето заключи вратата и си дойде. След
няколко дни баба му почина.
Свидетелят, на въпроси на адв. З.:
Свидетелката Т.: Аз отидох с Н. на сделката. Н. си плати разноските по сделката.
Той си има средства. Н. е студент в Лондон и е кредитиран, но дори да не е така майка му и
брат му са там. Аз живея на бул. „В.“ 68. Разстоянието от жилището на Р. до нас е една
спирка. Тя идваше в нас или с автобуса, или пеша. Р. каза, че има карта за всички автобуси и
идваше и с автобуса, идваше и пеша. Последно може би през 2019 г. Р. е идвала вкъщи, но
не помня точно. Случвало се е да дойде долу до нас, да звънне на Н., той да слезе и да
излизат двамата. Не знам дали Р. е имала пари в портмонето си. Много пъти тя е искала пари
от мен и аз съм й давала. Давала съм й по 10 лв. 20 лв., но винаги след като си получи
пенсията идва и ми ги връща. Мисля, че си получаваше пенсията по банков път, защото аз
живея на „В.“, а тя каза, че от „Спестовна каса“ си тегли пенсията. Последният път, към края
на 2019 г. й дадох 40 лева. Направи ми впечатление, че не ми ги върна, когато си взе
пенсията, а тя винаги ми ги връщаше. Един ден Н. отиваше в тях и му казах, ако му трябват
пари да вземе от баба си, защото има да ми връща 40 лева. Той знаеше за тези пари, защото
винаги е бил вкъщи, когато баба му дойде. Н. отиде при Р., но по едно време тя ми се обади
по телефона и ме попита какви пари има да ми дава. Аз й напомних, че съм й дала 40 лв. и
тя ми затвори. След малко ми звънна по телефона и ми каза, че наистина има да ми ги връща
тези пари и ги даде на детето. Р. си записваше на тефтерче и при нея всичко е точно. Тя не е
някоя проста жена. Тя е висшист жена и всичко разбира. Р. е възпитана и културна жена.
Свидетелят, на въпроси на вещото лице К.:
Свидетелката Т.: Не знам Р. да е имала здравословни проблеми. Знам, че имаше
15
високо кръвно. Тя до последно работеше. През 2015 г., 2016 г., 2017 г. Р. беше пенсионерка
и ходеше да работи в някакъв хотел при нейна позната. В същото време Р. е чистила и
входа. След това работеше и в някакъв павилион срещу Автогарата. Аз знам, че имаше
високо кръвно. За други болести и операции не знам да е имала и тя не ми е споделяла
такова нещо. Р. никога не ми е споделяла да са я водили на психиатър или психолог.
Адв. З.: Нямам повече въпроси към свидетеля.
Адв. Я.: Нямам въпроси към свидетеля.
Вещото лице К.: Моля да ми бъде издадено съдебно удостоверение, което да ми
послужи пред доктор Н.К. – психиатър в Градска болница за снабдяване с достъп до всички
необходими документи във връзка с провеждано лечение на Р.М.К..
Съдът намира, че искането на вещото лице К. Д. Кр. за издаване на съдебно
удостоверение следва да бъде уважено, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДА СЕ ИЗДАДЕ съдебно удостоверение на вещото лице К. Д. Кр., по силата на
което да получи съдействие от доктор Н.К. – психиатър в ДКЦ 1 „Света Клементина –
Варна“ ЕООД за снабдяване с достъп до всички необходими документи във връзка с
провеждано лечение на Р.М.К. с ЕГН **********, починала на 28.09.2020 г.
Адв. З.: Моля да ми бъде издадено съдебно удостоверение, въз основа на което да се
снабдя от Община Варна, Дирекция „Местни данъци и такси“ със заверени копия от цялата
преписка по повод издадено удостоверение за данъчна оценка с изх. №
**********/21.02.2018 г., което е служило за целите на нотариалното изповядване на
процесното дарение.
Моля да ми бъде издадено съдебно удостоверение, което да ми послужи пред СГКК –
Варна въз основа, на което да се снабдя с преписи от преписката по повод издаването на
схема № 15-125884/27.02.2018 г., послужила за извършване на дарението.
Моля да ми бъде издадено съдебно удостоверение, което да ми послужи пред
Община Варна със заверени копия от преписката по повод издаване на удостоверение рег.
№ АУ022960ВН/08.03.2018 г. Предполагам, че това е удостоверение за семейно положение,
но това е документ, който е описан сред доказателствата в нотариалния акт.
С поисканите съдебни удостоверения искам да установя дали Р.К. лично е подавала
исканията, тъй като една от свидетелките твърдеше, че тя лично си е събрала нужните
документи за сделката.
Моля да ми бъде издадено съдебно удостоверение, което да ми послужи пред РЗОК
за издаване на друг удостоверителен документ, от който да е видно какви лекарства са били
16
изписвани на лицето Р.К. за периода от 2015 г. до нейната смърт на 28.09.2020 г., какви
прегледи са били назначавани по линия на Здравната каса и пълната информация за
отразения в електронния масив здравен статус.
Адв. Я.: Не възразявам срещу направените искания.
СЪДЪТ намира, че доказателствените искания са относими към предмета на спора,
допустимо са направени в първото по делото съдебно заседание, поради което следва да
бъдат уважени исканията за издаване на четирите съдебни удостоверения, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДА СЕ ИЗДАДЕ на процесуалния представител на ищеца съдебно удостоверение,
въз основа на което да се снабди от Община Варна, Дирекция „Местни данъци и такси“ със
заверени копия от цялата преписка по повод издадено удостоверение за данъчна оценка с
изх. № **********/21.02.2018 г., след представяне на доказателство за платена държавна
такса в размер на 5 лева.
ДА СЕ ИЗДАДЕ на процесуалния представител на ищеца съдебно удостоверение,
което да му послужи пред СГКК – Варна въз основа, на което да се снабди с преписи от
преписката по повод издаването на схема № 15-125884/27.02.2018 г., след представяне на
доказателство за платена държавна такса в размер на 5 лева.
ДА СЕ ИЗДАДЕ на процесуалния представител на ищеца съдебно удостоверение,
което да му послужи пред Община Варна със заверени копия от преписката по повод
издаване на удостоверение рег. № АУ022960ВН/08.03.2018 г., след представяне на
доказателство за платена държавна такса в размер на 5 лева.
ДА СЕ ИЗДАДЕ на процесуалния представител на ищеца съдебно удостоверение,
което да му послужи пред РЗОК за издаване на друг удостоверителен документ, от който да
е видно какви лекарства са били изписвани на лицето Р.М.К. с ЕГН **********, за периода
от 2015 г. до нейната смърт на 28.09.2020 г., какви прегледи са били назначавани по линия
на Здравна каса и пълната информация за отразения в електронния масив здравен статус,
след представяне на доказателство за платена държавна такса в размер на 5 лева.
Адв. З.: Към настоящия момент нямам други доказателствени искания, освен
поисканите.
Адв. Я.: Към настоящия момент нямам други доказателствени искания.
За събиране на допуснатите в закрито и днешно съдебно заседание доказателства –
писмени и Съдебно – психиатрична експертиза, Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
17
ОТЛАГА И НАСРОЧВА производството по делото за 12.11.2021 г. от 10:00 часа, за
която дата и час страните се считат за редовно уведомени.
ДА СЕ УВЕДОМИ вещото лице К. Д. Кр..
Протоколът е изготвен в открито съдебно заседание, което приключи в 10:51 часа.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
Секретар: _______________________
18