№ 18733
гр. София, 17.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 38 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ВЛАДИМИР СТ. КЪНЕВ
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ИВ. ПОПОВА
като разгледа докладваното от ВЛАДИМИР СТ. КЪНЕВ Гражданско дело №
20241110157323 по описа за 2024 година
Ищецът С. Д. Д. твърди, че е страна по договор за паричен заем
№ ****** от 25.08.2022г., сключен с ответника „**********“ ООД.
Съгласно договор Д. получил сумата от 1700.00 лева, при ГПР от
48.048%, при 17 на брой месечни вноски. Съгласно чл.8 от договора
той трябвало да заплати и неустойка в размер на 2217.21 лева, поради
това, че не е предоставила обезпечение по кредита.
В исковата молба подробно се излагат правни аргументи в
насоча, че процесният договор е нищожен на основание чл.26 ал. 1 от
ЗЗД, вр. с чл.22 от ЗПК, вр.с чл. 11 и чл. 19 ал.4 от ЗПК. Твърди се, че
в договора не били посочени приложимият лихвен процент и
условията за прилагането му, по-специално дали този процент е
фиксиран или плаващ. Твърди се, че посочването на ГПР е неточно и
непълно. Посочва се, че дължимата съгласно чл.8 неустойка следва да
се включи в ГПР, при което този процент значително надвишава
допустимия по закон. Ищецът твърди, че разпоредбата за заплащане
на неустойка заобикаля закона и представлява допълнителен,
противозаконен доход за ответника.
Евентуално се излагат аргументи за нищожност на клаузата на
чл.8 от договора със същите аргументи, както и с аргумент, че
плащането по тази уговорка няма характеритистиките на неустойка,
тъй катно няма гаранционна и обезщетителна функции. Твърди се, че
1
тази клауза е неравноправна по смисъла на чл.143,т. 19 от ЗЗП.
Ищецът моли съда да приеме, че договор за паричен заем №
****** от 25.08.2022г сключен с ответното дружество „ **********
ООД, е нищожен на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД вр. с чл.11 ал.1 т. 10
и чл. 19, ал.4 от ЗПК вр. с чл.22 от ЗПК, а в условията на
евентуалност, че клаузата на чл.8 от Договор за паричен заем №
****** от 25.08.2022г сключен с ответното дружество „ **********
ООД е нищожна на основание чл. 26, ал. 1 пр.З от ЗЗД, чл.143 ал.1 от
ЗЗП и чл.146 от ЗЗП.Претендира разноски.
В писмения си отговор ответното дружество не оспорва фактите
по правоотношението, но изцяло оспорва иска от правна
страна.Според отговора не е налице нито едно от посочените от
ищеца правни основания за недействителност както на целия договор,
така и на клаузата на чл. 8 от същия. Ответникът подчертава, че
ищецът е имал пълна информация за условията на договора,
доброволно е встъпил в договорни отношения, а клаузите на договора
са стнадартни, ясни и не подвеждат заемателите.Посочва, че
евентуална недействителност на отделна и несъществена клауза на
договор не води неизбежно до недействителност на целия договор.По
отношение на евентуалното искане на ищеца взема становище,
основаващо се от една страна на свободата на договаряне, а от друга –
на чл. 3 от ЗПК съгласно който в цената на кредита не се включват
разходите, които потребителят заплаща при неизпълнение на
задълженията си. В случая заемателят не изпълнил задължение за
предоставяне на обезпечение, за което предварително е бил
известен.Твърди, че клаузата по чл.8 от договор за паричен заем с №
****** сключен на 25.08.2022 г. е индивидуално уговорена с
кредитополучателя. Тя била съобразена с неговото желание, изразено
в молба му за кандидатстване за заем. Ответното дружество моли
съда да отхвърли исковете и да му присъди разноски.
Съдът, като обсъди становищата на страните и събраните
доказателства намира следното:
Предпочитаният иск е неоснователен. Условията по договора,
разгледани без клаузата на чл. 8 отговарят на законовите изисквания.
Ищецът не прави възражение, че не би сключил договора без
неустоечната клауза, а и такова възражение от негова страна е
очевидно безсмислено.
Евентуалния иск е доказан и основателен. В своята практика
настоящият състав приема, че клаузи в договори за потребителски
кредит, предвиждащи неустойка за непредоставяне на гаранция са
2
нищожни като заобикалящи закона. Неустойка в такива договори
може да бъде предвидена само като обезщетение за реално
претърпени вреди и дължимостта й е в зависимост от реално
претърпени вреди. В случая кредиторът нето твърди, нито доказва, че
при самото сключване на договора е претърпял вреди. Риска, който за
кредиторът безспорно е по-висок при необезпечен заем не е вреда. Не
е налице и гаранционната функция на неустойката, тъй като
неустойка, която се дължи и при редовно изпълнение, няма
гаранционна функция. Спорната клауза просто прикрива доход в
размер по-висок от допустимия. Що се отнася до твърдението на
ответника, че клаузата е уговорена индивидуално, то това възражение
не се доказва от молбата на ищеца за отпускане на кредита.
Ответникът следваше да докаже, че процесната клауза е уговорена
след нарочни преговори и не се съдържа в стандартния пакет клаузи
по договори от същия вид, които дружеството предлага на клиентите
си.
С оглед на обстоятелството, че един от разгледаните искове се
отхвърля, а другия се уважава, ищецът има право на 88,68 лв. от
разноските за държавна такса. Разноските за представителство следва
да останат върху страните както са направени.
Съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска на С. Д. Д. ЕГН ********** за приемане за
установено, че договор за паричен заем № ****** от 25.08.2022г.
сключен с ответното дружество „ ********** ООД ЕИК ******, е
нищожен на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД вр. с чл.11 ал.1 т. 10 и чл.
19, ал.4 от ЗПК вр. с чл.22 от ЗПК.
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО че клаузата на чл.8 от Договор за
паричен заем № 253856 от 25.08.2022г сключен с ответното
дружество „ ********** ООД е нищожна като прикриваща доход в
размер по-висок от допустимия.
ОСЪЖДА ответника да заплати на ищеца на 88,68 лв. от
разноските за държавна такса. Разноските за представителство
остават върху страните както са направени.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски
съд в двуседмичен срок от връчването на страните.
3
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4