Определение по дело №504/2011 на Окръжен съд - Благоевград

В закрито заседание в следния състав:

и за да се произнесе, взе предвид следното:

С определение № 2/19.01.2015 г., постановено в закрито заседание по гр. д. № 460/2014 г. по описа на Момчилградския районен съд, е прекратено производството по делото и същото е изпратено по подсъдност на Районен съд- Казанлък.

Против така постановеното определение е постъпила частна жалба с вх. № 174/23.01.2015 г., подадена от А. Д. Д. от АК- Кърджали като пълномощник на Т. В. Т., с настоящ адрес с. В., община М., област С. З., с адрес за призоваване гр. Кърджали, У. „Р.” . , което се обжалва като незаконосъобразно с молба да бъде отменено и делото върнато на РС- Момчилград за продължаване на съдопроизводствените действия. Сочи се в жалбата, че съдът приел, че съгласно разпоредбата на чл. 105 от ГПК регламентираща общата подсъдност, искът се предявява пред съда, в района на който е постоянният адрес на ответника. И тъй като постоянния адрес на ответницата Г. Т. бил в с. В., О. М., в съдебния район на РС- Казанлък, компетентен бил този съд, а не Момчилградския районен съд. Поддържа в тази връзка, че в разпоредбата на чл. 119 ал. 1 и ал. 2 от ГПК били определени случаите, при които възражение за неподсъдност на делото можело да се повдига служебно от съда, а съгласно ал. 3- във всички други случаи, възражение за неподсъдност на делото можело да се прави само от ответника и най- късно в срока за отговор на исковата молба. В случая не били налице предпоставките за приложението на разпоредбите на ал. 1 и ал. 2 на чл. 119 от ГПК и било изключено без възражение за неподсъдност на делото от страна на ответника, съда служебно да определя местната подсъдност.

Въззивният съд като извърши проверка на определението при и по повод подадената жалба, констатира:

Жалбата е подадена в срок от лице, имащо интерес от обжалването и е допустима, а разгледана по същество е основателна по следните съображения:

Производството по гр. д. № 460/2014 г. по описа на Момчилградския районен съд е образувано по искова молба за прекратяване на брака, подадена от А. Д. Д. от АК- Кърджали като пълномощник на Т. В. Т. против Г. Д. Т., с посочен адрес за призоваване гр. М., У. „Г.” 4, чрез А. М.Ч. С разпореждане № 2/05.01.2015 г., първоинстанционния съд е приел, че исковата молба е нередовна, тъй като не отговаряла на изискванията на чл. 127 ал. 1 т. 2 от ГПК- не съдържала адреса на ответника, а постоянния адрес бил от значение и за преценка на подсъдността на делото по чл. 105 от ГПК. Поради това исковата молба била оставена без движение и бил даден на ищеца едноседмичен срок да посочи постоянния адрес на ответницата по иска. Съобщението за изправяне на нередовностите било връчено на ищеца чрез пълномощника му А. Д. Д. на 13.01.2015 г. На 14.01.2015 г. адвокатът- пълномощник на Т. Т. подал молба, с която уведомил съда, че по данни на неговия упълномощител, кореспонденцията за ответницата по иска следвало да се извършва на адрес на упълномощения от нея адвокат. Към молбата е приложено заверено от А. Д. Д. копие от пълномощно, видно от което ответницата по иска Г. Д. Т. упълномощила А. М. Ч. от АК- Кърджали да получи от нейно име призовка за образуваното бракоразводно дело от Т. Т. и да я представлява по делото до приключването му във всички инстанции.

С резолюция от 16.01.2015 г. докладчикът по делото е разпоредил да се направи служебна справка за постоянния и настоящия адрес на ответницата по иска.

С атакуваното определение първоинстанционният съд като е приел, че постоянния и настоящия адрес на ответницата по иска е с. В., община М., което е в съдебния район на РС- Казанлък, приел, че Районен съд- Момчилград не е компетентен да разгледа предявения иск, прекратил е производството и е изпратил делото по подсъдност на Районен съд- Казанлък.

Така постановеното определение е незаконосъобразно, тъй като съгласно разпоредбата на чл. 119 ал. 1 и ал. 2 от ГПК, служебно от съда може да се повдига възражение за родова неподсъдност на делото, както и за неподсъдност на делото по местонахождение на недвижимия имот. Съгласно ал. 3 на чл. 119 от ГПК- във всички други случаи, извън тези по ал. 1 и 2, възражение за неподсъдност на делото може да се прави само от ответника и най- късно в срока за отговор на исковата молба. Поради това и тъй като съдът служебно е повдигнал въпроса за местна неподсъдност на делото, без да има възражение за това от ответната страна, атакуваното определение следва да се отмени и делото се върне на Момчилградския съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Водим от изложеното въззивният съд

О П Р Е Д Е Л И:

ОТМЕНЯВА определение № 2/19.01.2015 г., постановено Ô закрито заседание по гр. д. № 460/2014 г. по описа на Момчилградския районен съд, с което производството по делото е прекратено и същото е изпратено по подсъдност на Районен съд- Казанлък и ВРЪЩА делото на Момчилградския районен съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: Членове: 1/ 2/