Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 85
26.04.2021г. гр. Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно
заседание на тридесет и първи март две хиляди и двадесет и първа година в
състав:
Председател: Пенка
Костова
Членове: Росица Чиркалева
Антоанета Митрушева
при секретаря Мария Койнова и в присъствието на
прокурор Цвета Пазаитова при Окръжна прокуратура, гр. Хасково, като разгледа
докладваното от съдия Чиркалева АНД (К) № 55 по описа на съда за 2021
година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на глава дванадесета от АПК във вр. с чл.63 ал.1 от ЗАНН.
Образувано е по касационна
жалба от ТД на НАП – Пловдив, офис Хасково, подадена чрез процесуален
представител, против Решение №260095 от 10.11.2020г., постановено по НАХД №679
по описа на Районен съд – Хасково за 2020 г.
В касационната жалба се твърди, че решението на районния съд било неправилно и незаконосъобразно, постановено в противоречие с материалния закон. Сочи се, че за да отмени наказателното постановление, районният съд приел, че същото било издадено от компетентен орган, в кръга на неговите правомощия, при провеждане на административнонаказателната процедура по съставяне и връчване на АУАН не били допуснати нарушения, но според съдебния състав нарушението не било квалифицирано правилно, поради което НП следвало да бъде отменено. Така изложените мотиви за отмяна на НП били неправилни и незаконосъобразни. От всички събрани доказателства (писмени и гласни), безспорно се установявало извършеното административно нарушение от обективна страна. В решението на РС Хасково било посочено, че в хода на административнонаказателното производство било допуснато процесуално нарушение, което водело до отмяна на НП, а именно наличие на противоречие при посочване на крайния период, до който следвало да се подаде годишната данъчна декларация за финансов резултат и дължимия годишен корпоративен данък за финансовата 2018 г. В текстовата част на АУАН №F496557/28.06.2019 г. и НП № 485991- F496557/20.12.2019 г. бил посочен срок до 31 март на следващата година, което означавало – 31 март 2019 г., предвид декларацията за 2018 г. Освен това добавено било със запетая обстоятелствено пояснение „в случая до 01.04.2018 г.“, защото 31.03.2019 г. бил неработен ден. По отношение на годината – „2018 г.“, посочена в текста, била налице техническа грешка, същата не трябвало да се тълкува буквално, тъй като в текста на АУАН и НП била посочена датата на извършване на нарушението – 02.04.2019 г. Въз основа на последното можело да се заключи, че срокът за изпълнение на задължението от жалбоподателя в качеството на представляващ „Филмар 2017“ ЕООД е бил до 01.04.2019г., т. е. твърдението за наличие на противоречие за това обстоятелство било необосновано. Нарушението било индивидуализирано в степен, позволяваща на нарушителя да разбере в какво се изразява то и срещу какво се защитава, следователно тази техническа грешка нямала правна тежест в случая. Неправилен бил изводът на съда за липса на съставомерно описано нарушение, което да е извършено от жалбоподателя. Твърди се, че според съда представляващият дружеството – Г.Д.Г. бил субект на нарушение по чл.264, ал.1, във връзка с чл.261, ал.1 от ЗКПО, при условията на допустителство, вместо нарушението, цитирано в АУАН и НП – чл.92, ал.2, във връзка с чл.92, ал.1 от ЗКПО. Сочи се, че законодателят поместил разпоредбите на чл.264, ал.1 и чл.261, ал.1 от ЗКПО в Част шеста, озаглавена Административнонаказателни разпоредби; Глава тридесет и пета – Административни нарушения и наказания. Правните норми в тази „Част шест“ на горепосочения нормативен акт се характеризирали със санкционен характер. Именно поради това тези норми не били посочени и цитирани в описанието на нарушението в АУАН № F496557/20.06.2019 г. и НП № 485991- F496557/20.12.2019 г., но същевременно същите присъствали в разпоредителната част на наказателното постановление, в която административнонаказващият орган определил административната санкция. Самото задължение за подаване на декларация за данъчния финансов резултат и дължимия годишен корпоративен данък за финансовата година се намирал в диспозицията на правната норма на чл.92, ал.1 и чл.92, ал.2 от ЗКПО, поради което именно същите били посочени в текста на нарушението. Предвид изложеното се твърди, че наказателното постановление било законосъобразно, издадено било от компетентен орган, спазени били формата и реда при издаването му и същото съдържало необходимите реквизити по чл.57 от ЗАНН. Моли се за отмяна на оспореното решение и постановяване на друго, с което да бъде потвърдено изцяло Наказателно постановление № 485991- F496557/20.12.2019 г. на Директор на Офис Хасково при ТД на НАП Пловдив, като правилно и законосъобразно. Претендира се присъждане на следващото се юрисконсултско възнаграждение за осъществената процесуална защита пред двете съдебни инстанции – Районен съд – Хасково и Административен съд – Хасково.
Ответникът, чрез процесуален представител моли да бъде оставено в сила решението на Районен съд – Хасково. Претендира присъждане на разноски по реда на чл.38, ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата. В случай, че бъде отменено решението, моли да не се присъждат поисканите от касационния жалбоподател разноски, за въззивното и касационно производства.
Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково счита касационната жалба за неоснователна. Пледира за оставяне в сила на решението на Районен съд – Хасково.
Касационната
инстанция, като се съобрази с нормата на чл.218, ал.1 от АПК, обсъди наведените
от касатора касационни основания, а съобразно правилото на чл.218, ал.2 от АПК
извърши и служебна проверка относно допустимостта, валидността и съответствието
на решението с материалния закон, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в законоустановения срок от надлежна
страна, срещу неблагоприятен за нея акт, поради което е допустима. Разгледана по същество е неоснователна.
С обжалваното Решение № 260095 от 10.11.2020 г., постановено по НАХД № 679/2020г., Районен съд – Хасково е отменил Наказателно постановление № 485991- F496557/20.12.2019 г., издадено от Директор на Офис /Дирекция/ за обслужване – Хасково в ТД на НАП Пловдив, с което на Г.Д.Г., за нарушение на чл.92, ал.2 от Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО), във връзка с чл.92, ал.1 от ЗКПО, е наложена глоба в размер на 200 лв., на основание чл.264, ал.1 от ЗКПО, във вр. с чл.261, ал.1 от ЗКПО и е осъдил Национална агенция по приходите /НАП/ да заплати на Г.Д.Г. с ЕГН ********** сумата от 100 лв. направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение.
За да постанови решението си, районният съд е приел, че в АУАН и в НП е налице противоречие при посочване на крайния период, до който е следвало да се подаде годишната данъчна декларация за данъчния финансов резултат и дължимия годишен корпоративен данък за финансовата 2018 г. - посочено било, че това следва да стане до 31.03.2018 г. или до 31 март на следващата година, за която се отнася декларацията. Т. е., веднъж се сочело, че това следва да стане през 2019 г., а веднъж било изписано, че следва да стане до 31.03.2018 г. Това било съществено противоречие, което не давало възможност да се разбере точното обвинение и това кога или до кога е следвало да се подаде декларацията. Това водело до отмяна на НП на процесуално основание. В случая не можело да се приеме, че става въпрос за техническа грешка, а и това било повторено както в АУАН, така и в НП. Наред с това, съдът е посочил, че от материално правна страна обстоятелствата, изложени в акта и наказателното постановление, не се установявали по безспорен начин. Съдът е приел, че в АУАН и в НП липсва съставомерно описано нарушение, което да е извършено от жалбоподателя. Или според съда жалбоподателят не бил извършил описаното в НП нарушение, тъй като не бил субект на същото. Той можел да бъде субект на нарушението по чл. 264, ал.1 от ЗКПО, като допусне извършването на нарушението по чл.261, ал.1, вр. чл.92, ал.2, вр. ал.1 от ЗКПО, но такова обвинение нямало в случая. Никъде не се твърдяло жалбоподателят с деянието си да е „допуснал“ извършването на нарушението по чл.261, ал.1, вр. чл.92, ал.2, вр. ал.1 от ЗКПО. Затова и следвало НП да се отмени като незаконосъобразно.
Административен съд - Хасково намира, че обжалваното съдебно решение е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.
Не са налице наведените в жалбата касационни основания. Изложената от районния съд фактическа обстановка изцяло се споделя от настоящия състав. Възприемат се и правните изводи на съда, като същите не следва да се преповтарят. При спазване на процесуалните правила районният съд е събрал необходимите и относими доказателства, които са били нужни за установяване на фактите по делото. При анализа на събраните доказателства, от правна страна, решаващият състав е изложил подробни мотиви относно преценката на доказателствата, която е извършил, въз основа на което е формулирал крайния си правен извод за отмяна на обжалваното пред него наказателно постановление.
Действително, както е посочил и районният съд, в АУАН и в НП е налице противоречие при посочване на крайния период, до който е следвало да се подаде годишната данъчна декларация за данъчния финансов резултат и дължимия годишен корпоративен данък за финансовата 2018 г. В АУАН и в НП е посочено, че съгласно чл.92, ал.2 от ЗКПО годишната данъчна декларация се подава в срок до 31 март на следващата година, като е отбелязано „в случая до 01.04.2018 г.“. Правилно съдът е приел, че веднъж се сочело, че това следва да стане през 2019г., а веднъж било изписано, че това следва да стане в случая до 01.04.2018 г. Това противоречие не дава възможност да се разбере точното обвинение и това до кога е следвало да се подаде декларацията.
Така допуснатото процесуално нарушение води до ограничаване правото на защита на санкционираното лице и на възможността му да разбере за какво конкретно нарушение се ангажира неговата административно-наказателна отговорност, поради което се явява съществено. Неоснователни са наведените доводи в касационната жалба, че се касаело за допусната техническа грешка. Безспорно в НП и в АУАН следва да бъдат описани всички обстоятелства по извършването на нарушението, следва да бъдат наведени и доказателства в тяхна подкрепа, съответно да се посочат точно законовите разпоредби, които са били нарушени, без да е налице разминаване, тъй като посоченото нарушение, за което се твърди, че е извършено, е предмет на доказване по делото. В случая няма как да намери приложение и разпоредбата на чл.53, ал.2 от ЗАНН, тъй като това е повторено както в АУАН, така и в НП.
Наред с това, с чл.92, ал.1 от ЗКПО е въведено задължение за данъчно задължените лица, които се облагат с корпоративен данък, да подават годишна данъчна декларация по образец за данъчния финансов резултат и дължимия годишен корпоративен данък, като с разпоредбата на чл.92, ал.2 от ЗКПО, за нарушение на която е наказано лицето, е определен срокът за подаване на годишната данъчна декларация - до 31 март на следващата година (съгласно съответната приложима редакция на разпоредбата), както и мястото на подаването ѝ - ТД на НАП по регистрация на данъчно задълженото лице. От своя страна, неподаването на годишната данъчна декларация или неподаването ѝ в срок от данъчнозадълженото лице, е основание за налагане на санкцията по чл.261 от ЗКПО, но по отношение на данъчнозадълженото лице, каквото по силата на чл.2, ал.1, т.1 ЗКПО се явява дружеството „Филмар 2017“ ЕООД.
Действително, в санкционната разпоредба на чл.264, ал.1 от ЗКПО е предвидена отговорност и за представляващия данъчно задълженото лице, но тя е за допустителство, а не за пряко неизпълнение на задължението по чл.92 - подаване на годишна данъчна декларация, тъй като последното задължение е въведено в тежест на данъчнозадълженото лице. За представляващия данъчно задълженото лице е налице задължение така да организира дейността на дружеството, че да не допусне пропускането на срока по чл.92, ал.2 от ЗКПО, а неизпълнението на последното задължение от страна на представляващия данъчно задълженото лице, би обосновало налагане на санкцията по чл.264, ал.1 от ЗКПО. Описаното в АУАН и в НП деяние не е основание за ангажиране отговорността на представляващия данъчно задълженото лице по чл.264, ал.1 ЗКПО, защото не осъществява хипотезата на последната норма. От своя страна, несъответствието между описаното нарушение и посочената като нарушена правна норма, представлява съществено процесуално нарушение, тъй като ограничава правото на защита на посоченото в АУАН и в НП лице.
Изложените от районния съд мотиви за отмяна на процесното наказателно постановление изцяло се споделят от настоящия състав, предвид което на основание чл.221 ал.2 от АПК се препраща към тях.
Предвид изложеното, касационната жалба се явява неоснователна, а обжалваното в настоящото производство решение на Районен съд – Хасково е правилно и законосъобразно, като при постановяването му не са допуснати твърдените нарушения, поради което и въз основа на изложеното по-горе, ще следва да се остави в сила.
При този изход на спора, искането на процесуалния представител на Г.Д.Г. - адв. М., за присъждане на адвокатско възнаграждение за осъществената защита по чл.38 от ЗА се явява основателно. Искането е направено своевременно в съдебно заседание на 31.03.2021г. Видно от договора за правна защита и съдействие, намиращ се в кориците на настоящото дело, адв. С.П.М. е оказал адвокатска помощ на Г.Д.Г. на основание чл.38, ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата. Приложена е и декларация за семейно и материално положение и имотно състояние от Г.Д.Г.. В тези случаи и предвид изхода на делото, и с оглед наличието на договор за правна защита и съдействие, в който изрично е вписано, че се оказва безплатна адвокатска помощ на основание чл.38, ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата, и при липса на правна възможност да бъде задължаван адвокатът да доказва наличието на предпоставките по цитираните норми от Закона за адвокатурата, съдът следва да осъди другата страна да заплати на същия процесуален представител на основание чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция в размер на 300.00 лева, определен съгласно чл.18, ал.2, вр. с чл.7, ал.2, т.1 от Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Водим от гореизложеното и на основание чл.221 ал.2 от АПК съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №260095 от 10.11.2020 г., постановено по НАХД
№679 по описа на Районен съд – Хасково за 2020 г.
ОСЪЖДА Национална агенция за приходите да заплати на адвокат
С.П.М., с адрес ***, сумата от 300.00 лева, представляваща разноски за
адвокатско възнаграждение на основание чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата.
Решението е
окончателно.
Председател: Членове:
1.
2.