№ 50
гр. Сливен, 10.02.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН в публично заседание на десети февруари
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Радка Д. Дражева Първанова
СъдебниВаня С.а Иванова
заседатели:Веселка Венкова Каварджикова
при участието на секретаря Ивайла Т. Куманова Георгиева
и прокурора В. Д. Б.
Сложи за разглеждане докладваното от Радка Д. Дражева Първанова
Наказателно дело от общ характер № 20212200200466 по описа за 2021
година.
На именното повикване в 09:30 часа се явиха:
За Окръжна прокуратура - Сливен, редовно призована, се явява
прокурор Б..
Подсъдимият ХР. М. Н., редовно призован, се явява лично и с
упълномощения си защитник адв. С.И. С. от АК - Сливен.
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на разпоредителното заседание.
АДВ. С.: Да се даде ход на разпоредителното заседание.
ПОДС. Н.: Да се даде ход на разпоредителното заседание.
Съдът намира, че следва да бъде даден ход на разпоредителното
заседание, поради което
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ход на разпоредителното заседание.
Съдът ПРЕДОСТАВИ възможност на участниците в разпоредителното
заседание да изразят становищата си по въпросите, съдържащи се в
разпоредбата на чл. 248 ал. 1 от НПК.
1
ПРОКУРОРЪТ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми съдебни
заседатели, становището ми по визираните в чл. 248 ал. 1 от НПК въпроси са
следните: На първо място безспорно настоящото дело е подсъдно на СлОС,
няма основания за прекратяване или спиране на наказателното производство.
Считам, че в хода на досъдебното производство не е допуснато съществено
процесуално нарушение, което да е довело до ограничаване на правата на
обвиняемия. Към настоящият момент не са налице основания за разглеждане
на делото по реда на особените правила. Също така няма основания за
разглеждане на делото при закрити врати, назначаване на резервен съдия,
резервен съдебен заседател, както и няма основания за прилагане на
останалите хипотези визирани в т. 5 на чл. 248 от НПК. Към момента обв. Н.
е с мярка за процесуална принуда Домашен арест, за която не са постъпвали
данни той да е нарушавал, поради което считам, че следва да остане същата.
На този етап нямам искания за събиране на нови доказателства, поради което
моля да насрочите съдебно заседание за друга дата и призовете лицата
посочени в приложението на обвинителния акт.
АДВ. С.: Уважаема г-жо Председател, уважаеми съдебни заседатели, с
оглед тежестта на обвинението и правилата на местната и родова подсъдност
делото е подсъдно на СлОС. В досъдебното производство не са събрани
доказателства, които да дават основания за прекратяване или спиране на
назателното производство. По т. 3 моето становище е, че са допуснати
съществени процесуални нарушения ограничили правата на обвиняемия,
касаещи неговата защита. Видно от протокол за разпит на обвиняем
06.09.2021 г. на разпита е присъствал служебен защитник, тоест само е
присъствал, но не е взел участие в извършването на процесуално-
следственото действие „разпит на обвиняем”. На следващо място
производството по определяне на мярка за неотклонение Х.Н. проведено на
08.09.2021 г. през СлОС присъствалия служебен защитник буквално е заявил
следното: „ХР. М. Н. е виновен. Може да се направи обосновано
предположение, че той е извършил престъпленията, за които е обвинен.” За
мен това е недопустимо, това не е адекватна защитна на тежестта на
обвиненията, които са тежки умишлени престъпления предвиждани наказание
Лишаване от свобода от 5 до 15 години. Макар и законът да ми забранява да
коментирам събирането на доказателства, аз ще си позволя да обърна
2
внимание на съда за следното: Налице са в разпита на свид. М.К. категорични
данни, че към датата на задържането Х.Н. е бил под въздействието на
метамфетамин и марихуана. Разследващия орган не си е направил труда да
извърши необходимото, а именно да събере доказателства бил ли е към 06 и
08.09.2021 г., когато с Н. са извършени процесуално-следствени действия
„разпит на обвиняем” и „производство по вземане мярка за неотклонение”
бил ли е адекватен, вменяем, разбирал ли е значението и могъл ли да е
ръководи постъпките си и да даде достоверни показания в качеството си на
привлечен обвиняем. На следващо място обвинителния акт не отговаря на
изискванията на чл. 246 от НПК. На 06.09 в ранния преди обяд обв. Н. е
разпитан като свидетел, нещо което чл. 118 от НПК забранява. Този му
разпит като свидетел буквално е възпроизведен в обстоятелствената част на
обвинителния акт, а това доказателство не е сочено, както изисква закона, в
доказателствената съвкупност подкрепяща обвинителната теза в
обвинителния акт. Считам, че правната конструкция на обвинението е
недопустима. На два пъти на Х.Н. е повдигнато обвинение за извършено
престъпление по чл. 354 ал. 2 от НК и се сочи връзка с друг текст от НК. Не
може обвиняемият на два пъти обвинен за едно и също деяние. Колкото до
второто обвинение има конкретен текст в НК. На 06.09.2021 г. на Х.Н. са
повдигнати две обвинения, първото по чл. 354 ал. 2 НК с изречения изброени,
а второто е по чл. 354 ал. 1. За времето от 06.09.2021 г. до 08.12.2021 г. когато
е повдиганто окончателното обвинение на Н. не са събирани доказателства,
които да променят така нареченото работно обвинение. Извършена е само
една експертиза. Това е съдебно-техническата експертиза и изведнъж на
08.12.2021 г. Х.Н. е обвинен по чл. 354а ал. 2. Считам, че тези нарушения са
отстраним и съдът следва да упражни правомощията си, да прекрати
съдебното производството и да го върне на прокуратурата със задължителни
указания. Няма как ние в това съдебно производство да събираме
доказателства бил ли е вменяем към момента на извършване на процесуално
следствени действия Х.Н.. По отношение на следващите точки по чл. 248 с
оглед изложеното ми становище за допуснати съществени процесуални
нарушения ограничили правата на подс. Х.Н. не бих ги коментирал, ако съдът
се произнесе по искането ми, ще направя допълнително искане за събиране на
нови доказателства.
С оглед изразеното от мен становище няма основание за разглеждане на
3
делотопри закрити врати, нямаме основания за привличане на резервен съдия
или съдебен заседател, назначаване на резервен защитник, вещо лице, или
тълковник и извършването на съдебно следствени действия по делегация. По
отношение на взетата мярка за неотклонение Домашен арест на Н. няма
основание за промяната й и за нейното изменение. Бих искал събиране на
нови доказателства, но ще направя това искане след като се произнесете по
искането ни за прекратяване на съдебното производство. Предоставям на
съда становище по т. 8.
ПОДС. Н.: Съгласен съм с казаното от защитника ми.
РЕПЛИКА ПРОКУРОРЪТ: Очевидно е, че моето становище е на
противната страна. Част от наведените доводи на адв. С. дори не мога да
осмисля и да разбера. Например това, че на проведения разпит е присъствал
служебен защитник, но не е участвал в това процесуално-следствено
действие. В този ред на мисли и останалите доводи за неадекватна защита от
страна на служебния защитник са неотносими към настоящото производство.
Ако обвиняемият счита, че не е бил защитаван съгласно закона, морала и
неговите виждания по обвинението, би следвало да изрази това свое
становище и да поиска назначаване на друг защитник или както е сторил по-
късно упълномощаване на свой защитник. Тогава не е възразил. По
отношение на събраните доказателства, момента на повдигане на обвинение
на обвиняемия считам, че практиката на разследване се определя от
разследващия орган, под надзора на прокурора, съобразявайки установените
правила в НПК, така че не намирам допуснато процесуално нарушение. По
отношение на твърдението за пропуск при разследването като не сме
назначили експертиза за установяване на вменяемостта на обвиняемия
считам, че е абсолютно голословно, тъй като няма никакви данни по делото за
наличие на някакво тежко психическо заболяване на обвиняемия или други
обстоятелства, които да водят до невменяемост на обв. Н.. Още повече, че
към момента на извършване на проверката на 06.09.2021 г. и последващите
процесуално-следствени действия той е бил съвсем адекватен, а освен това,
както при задържане на всяко лице е бил прегледан от медицински екип при
задържането и в този смисъл считам, че няма изобщо данни за невменяемост
на обвиняемото лице. А отделно от това, ако счетете, че действително това е
пропуск няма законова пречка такава експертиза да бъде назначена в хода на
съдебното производство.
4
ДУПЛИКА АДВ. С.: Мисля че основен фундамент на правото на
защита уредено и в Конституцията на РБЪлгария е това при повдигане на
обвинение за извършено престъпление от общ характер да се установи към
момента на извършване на деянието било ли е лицето вменяемо, разбирало ли
е значението и могло ли е да ръководи постъпките си. Аз споменах само един
щрих от разследването а именно разпита на свид. Колева, тя категорично е
заявила, че са били „напушени” с Х.Н., непосредствено преди да бъдат
спрени за проверка от полицейски служители за пушили амфетамин и
марихуана. Процесуално-следстевни действия са извършвани в тридневен
период 6-8 септември с Х.Н.. Не ми се иска да го споменавам, но всяко едно
лице, което управлява мпс след употреба на наркотични вещества подлежи на
наказателна отговорност и считаме, че е опасно за останалите, а не е ли
опасен този, който е употребил наркотични вещества и не е адекватен за
самия себе си и не може да се защити.
ДУПЛИКА на ПРОКУРОРА В продължение на казаното от адв. С.,
значи току що заявихте, че всяко едно лице, което е употребило наркотично
вещество и управлява мпс, бива осъждано и се търси наказателна отговорност
за това деяние, т.е. употребата от тези ваши твърдения се налага извода, че
употребата на наркотично вещество не води до невменяемост на обвиняемия,
което да е пречка да осъждаме лицата. В противен случай това би означавало
всяко едно лице, което е употребило наркотици и управлява мпс да се оказва
невменяемо и да не му се търси наказателна отговорност.
АДВ. С.: Установено е по несъмнен и категоричен начин, че Н. е
наркозависим. И приятелката му го твърди и той е бил на лечение, а такиви
доказателства не са били събирани. Преценката е на съда дали ще прекрати и
ще назначи такава експертиза, но би ни спестило време от гледна точка на
процесуална икономия.
Съдът се ОТТЕГЛИ на съвещание.
След съвещание, съдът като взе предвид обстоятелството, че се е
запознал с материалите по делото и като изслуша становището на страните
във връзка с въпросите съдържащи се в разпоредбата на чл.248 ал.1 от НПК,
констатира следното:
1. Настоящото дело е подсъдно на Сливенски окръжен съд.
5
2. Не са налице основания за прекратяване или спиране на
наказателното производство.
3. На досъдебното производство са допуснати съществени процесуални
нарушения, които са довели до ограничаване правото на защита на
подсъдимия, а именно да разбере в какво се състои обвинението му. На подс.
Н. са повдигнати две обвинения, а именно по чл. 354а ал. 2 изр. 2 предл.
последно т. 4, вр. ал. 1 изр. 1 предл. 4 от НК и за престъпление по чл. 354а ал.
2 изр. 2 предл. последно т. 4, вр. ал. 1 изр. 2 от НК, т.е. за държане с цел
разпространение при условията на опасен рецидив и без надлежно
разрешително по смисъла на Закона за контрол върху наркотичните вещества
и прекурсорите на високорисково наркотични вещества /по първото
обвинение/ и на прекурсори, материали и съоръжения /по второто обвинение/.
Касае се за две различни престъпления. Разпоредбата на чл. 246 ал. 2 и ал. 3
от НПК изисква пълно съответствие между обстоятелствената част на
обвинителния акт и диспозитива. В конкретния случай по отношение на
второто обвинение настоящият състав констатира пропуск. Както вече бе
посочено словесният израз на обвинението касае държане с цел
разпространение на прекурсори, материали и съоръжения, при условията на
опасен рецидив, без надлежно разрешително. От цифровия израз на правната
квалификация обаче може да се направи извод за непълна правна
квалификация на деянието, доколкото липсва връзка на изречение второ с
изр. 1 от ал.1 на чл. 354а от НК. След като е повдигнато обвинение за деяние,
извършено при условията на опасен рецидив, в случаите когато се касае за
прекурсори, материали и съоръжения, формата на изпълнителното деяние и
специалната цел – разпространение на наркотични вещества се съдържа в чл.
354а ал. 1, изр. 1 от НК.
Съдът намира, че посоченото процесуално нарушение е от категорията
на съществените и е препятствало подсъдимия и защитата му да узнаят в
какво се изразява обвинението, възпрепятства и линията на защита на подс.
Н.. На следващо място съдът намира, че доколкото двете обвинения касаят
извършване на деяние в условия на опасен рецидив, то в цифровото
изражение на правната квалификация следва да се посочи коя от двете
хипотези на чл. 29 от НК е изпълнена в конкретния казус.
По отношение на наведените от защитата доводи за допуснати
процесуални нарушения в хода на досъдебното производство, а именно липса
6
на процесуална активност от страна на служебната защита, както в
досъдебното производство, така и в производството по вземане на
първоначална мярка за неотклонение на обв. Н., съдът намира същите за
неоснователни. Видно от първия протокол за разпит на обвиняемото лице,
същото се е признало за виновно и е дало подробни обяснения в
присъствието на служебния си защитник. В производството по вземане на
първоначалната мярка за неотклонение тази линия на поведение е била
следвана както от подс. Н., така и от служебния му защитник, което налага
извод, за съгласувана линия на защитна позиция и няма причина да се
приеме, че по какъвто и да е начин служебният защитник с процесуалното си
поведение е допринесъл за накърняване правото на защита на обвиняемото
лице. Съдебният състав споделя становището на ОП – Сливен, че към този
етап от досъдебното производство, ако обвиняемият е имал различна позиция
от служебния си защитник, то е следвало да сезира компетентните органи, а
такива данни по досъдебното производство не са налице. В този ред на мисли
съдът е длъжен да посочи също, че наведеният от адв. С. довод не касае
допускане на процесуално нарушение, което да е от категорията на
отстранимите. По възражението на упълномощения защитник, че в
обвинителния акт, а и с постановлението за привличане на обвиняем спрямо
подс. Х.Н. са предявени две обвинения за едно и също престъпление съдът се
произнесе в началната част на своите мотиви. Посочено беше вече, че се
касае за две различни престъпления, а именно държане без надлежно
разрешително в условията на опасен рецидив на високорискови наркотични
вещества /по първото обвинение/ и на прекурсори, материали и съоръжения
/по второто обвинение/.
Във връзка с доводите на защитата за проявена процесуална пасивност
изразяваща се в неназначаване на съдебно-медицинска експертиза, която да
установи дали обвиняемият е бил вменяем към инкриминираната дата, съдът
намира, че твърдяното от адв. С. процесуално нарушение е от категорията на
неотстраними.
Доколкото съдебната фаза е централната в процеса, въпросът за
вменяемостта на подсъдимия би могъл да бъде разгледан в съдебното
производство. Изхождайки от гореизложеното съдът намира, че са налице
предпоставките за прекратяване на съдебното производство и връщане на
делото на прокурора съобразно изложените по-горе мотиви.
7
По отношение на мярката за неотклонение „Домашен арест” съдът
намира, че същата следва да бъде потвърдена. В тази връзка е налице единно
становище от представителя на ОП – Сливен, защитника на подсъдимия и
самият подсъдим.
С оглед изложеното и на основание чл. 249, вр. чл. 248 ал. 5 т. 1 от
НПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА съдебното производство по НОХД № 466/2021 г. по
описа на Окръжен съд гр. Сливен.
ВРЪЩА делото на Окръжна прокуратура гр. Сливен.
Определението се обяви в разпоредително заседание.
Определението подлежи на обжалване и/или протестиране в
седмодневен срок от днес пред Апелативен съд гр. Бургас.
Протоколът се изготви в съдебно заседание.
Заседанието се закри в 11,30 часа.
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
Секретар: _______________________
8