Решение по дело №5193/2020 на Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

гр.Русе, 16.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РУСЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, IX гр. състав, в публично заседание на  двадесети април през две хиляди двадесет и първа година в състав:

 

             Районен съдия: ВАСИЛ ПЕТКОВ

 

при секретаря Дарина Великова като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 5193 по описа за 2020 година, за да се произнесе, съобрази      

Ищеца „ЮБЦ“ ЕООД твърди, че е придобил вземане срещу ответника К.П.П. на 01.10.2019г. по договор за цесия от „С.Г. Груп“ ООД, което дружество от своя страна е придобило вземането на 16.10.2018г. от „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД. Между последното дружество и К.П. бил сключен договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги с клиентски номер 16284843001 от 26.05.2016г. за ползване на мобилен номер ********** с общо три месечни абонаментни такси- 23,99 лева, 1,99 лева и 8 лева. Бил сключен и лизингов договор за мобилно устройство с месечна вноска 14,90 лева, която се заплаща заедно с месечните такси. „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД издало следните фактури за ползваните от К.П. услуги:

-      Фактура № **********/08.05.2017г. за периода 08.04.2017- 07.05.2017 в размер на 32,89 лева;

-      Фактура № **********/08.06.2017г. за периода 08.05.2017- 07.06.2017 в размер на 32,89 лева;

-      Фактура № **********/08.07.2017г. за периода 08.06.2017- 07.07.2017 в размер на 32,89 лева

Поради неплащане на задълженията за три последователни месеца „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД прекратява едностранно договора с К.П. от 01.08.2017г. Вземането на „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД било прехвърлено и придобито от „ЮБЦ“ ЕООД.

  Ищецът се снабдил със заповед за изпълнение срещу К.П., като съдът му указал да установи вземането си по исков ред.

Ответникът не е открит и му е назначен особен представител, който с отговора на исковата молба признава иска, а в съдебно заседание оспорва редовното съобщаване на цесиите.

Предявеният иск е с правно основание чл. 422 от ГПК- за установяване на вземане, за което е издадена заповед за изпълнение. Материалноправното основание на вземането е по договор за цесия с правно основание чл. 99 и сл. от ЗЗД във връзка с чл. 79 от ЗЗД.

От фактическа страна съдът намира за установено следното:

На 26.05.2016г. К.П. е сключила с „Българска телекомункационна компания” ЕАД договор за мобилни комуникационни услуги (л.15-20 от заповедното производство) при промоционални условия за 24 месеца с месечен абонамент от 23,99 лева. Освен това същите страни са сключили и договор за лизинг на мобилен телефон (л.11-12 от заповедното производство) също със срок от 24 месеца и при месечна вноска от 14,90 лева.

„Българска телекомункационна компания” ЕАД през месеците май, юни и юли издава три броя фактури за ползваните от К.П. услуги, всяка на стойност 32,89 лева или общо за 98,67 лева. Фактурираната стойност съответства на договорените месечни суми по договора за лизинг и договора за мобилни комуникационни услуги.

Предвид изложеното вземане в размер на 98,67 лева е възникнало в полза на „Българска телекомункационна компания” ЕАД срещу К.П. по двата договора между страните.

На 16.10.2018г. „Българска телекомункационна компания” ЕАД прехвърля възмездно на „С.Г.Груп“ ООД вземания описани в приложение № 1 към договора на л.34-39 от делото. Представено е и потвърждение на цедирането на вземането срещу К.П. на  от „Българска телекомункационна компания” ЕАД на „С.Г.Груп“ ООД (л.70).

На 01.10.2019г. „С.Г.Груп“ ООД прехвърля възмездно на „ЮБЦ“ ЕООД вземания описани в приложение № 1 към договора на л.32-33 от делото. Представено е извлечение от приложение № 1 (л.14), от което е видно, че и вземането срещу К.П. посочено по-горе също е прехвърлено на „ЮБЦ“ ЕООД , както и уведомление за двете цесии от „Българска телекомункационна компания” ЕАД.

При така събраните доказателства предявеният иск е основателен. Установява се от договорите между „Българска телекомункационна компания” ЕАД и К.П. възникването на задължението, а договорите за цесия с приложенията установяват валидното придобиване на това вземане от „ЮБЦ“ ЕООД.

Възраженията на представляващия К.П. във връзка със съобщаването на цесията са неоснователни. Съобщението за извършената цесия е приложено към исковата молба и връчено на представляващия длъжника в хода на производството и съгласно трайно установената практика на ВКС (част от която е цитирана в исковата молба) това връчване следва да се счита за редовно и поражда правно действие.

По спорния въпрос дали поражда правно действие съобщение за цесия връчено в хода на производството на особен представител, в практиката на Русенски окръжен съд се затвърди виждането, че такова връчване е валидно, поради което и в настоящото дело това връчване ще бъде зачетено.

Съгласно Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК:

„Съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното производство.

Съдът в исковото производство се произнася с осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното производство, включително и когато не изменя разноските по издадената заповед за изпълнение.”

По тези съображения на ищеца следва да се присъдят 205 лева разноски в заповедното производство, както и 405 лева в настоящото производство.

Мотивиран така съдът:

 

Р Е Ш И :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че съществува вземането на „ЮБЦ“ ЕООД, ЕИК ********* със съдебен адрес ***,  срещу К.П., ЕГН **********,*** за заплащане на следните суми:

-  98,67 лева представляваща задължение по договори между К.П. и „Българска телекомункационна компания” ЕАД за предоставяне на услуги на потребител с клиентски номер **********, за които задължения от „Българска телекомункационна компания” ЕАД са издадени фактури с номера: *********/08.05.2017г; **********/08.06.2017г. и **********/08.07.2017г. и които задължения са били прехвърлени на „С.Г.Груп“ ООД по договор за цесия от 16.10.2018г, а след това на „ЮБЦ“ ЕООД по договор за цесия от 01.10.2019г.

- 26,85 лева – лихва за забава в плащането на горното вземане за периода 27.07.2017г. до 01.04.2020,

  за които вземания е била издадена заповед за изпълнение по ч.г.д. № 2883/2020г. на Русенски районен съд.

ОСЪЖДА К.П., ЕГН **********,*** да заплати на „ЮБЦ“ ЕООД, ЕИК ********* със съдебен адрес *** разноски по ч.г.д. № 2883/2020г. на Русенски районен съд в размер на 205 лева, както и разноски по настоящото дело в размер на 405 лева.

Решението подлежи на обжалване пред Русенски окръжен съд в  двуседмичен срок от връчването му на страните.                     

Районен съдия: /п/