№ 240
гр. Варна , 22.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на девети юли, през две
хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Елина Пл. Карагьозова
при участието на секретаря Христина Здр. Атанасова
като разгледа докладваното от Елина Пл. Карагьозова Търговско дело №
20203100900949 по описа за 2020 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по предявени от „Юробанк България“АД
с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.София,
ул.“Околовръстен път“ 260, срещу ОГН. В. Г. с ЕГН ********** и В. СТ. Г. с
ЕГН ********** и двамата с постоянен адрес:
**********************************, в условията на кумулативно
обективно съединяване искове с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, вр.
чл.415, ал.1, т. 1 от ГПК, вр. чл.430, ал.1 и 2 от ТЗ, чл.92 и чл.79, ал.1 от
ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните, че
ответниците дължат солидарно сумата от 90186.85 лева, представляваща
незаплатена главница по Договор за потребителски кредит HL
29616/20.11.2007г. и Допълнителни споразумения към него от 14.05.2009г.,
27.05.2010г., 15.04.2011r. (Анекс), 29.06.2012г., 04.07.2013г., 10.07.2013г.,
07.02.2014г., 27.10.2014г., 11.02.2015г., 18.02.2015г., 27.01.2016г. и
05.05.2016г., ведно със законната лихва върху главницата считано от подаване
на заявлението по чл.417 от ГПК – 26.03.2018г. до окончателното погасяване
на задължението; сумата от 3741.33 лева, представляваща възнаградителна
лихва за периода 10.10.2016г. - 14.02.2018г.; сумата от 1197.06 лева,
представляваща неустойка за забава за периода 10.10.2016г. – 21.03.2018г.,
1
дължима съгласно чл.3, ал.3 от договора в размер на сбора от лихвата за
редовна главница плюс наказателна надбавка от 10 пункта, сумата от 166.11
лева, представляваща такси при просрочие за периода 09.10.2016г. –
21.03.2018г.; 754,18 лева, представляваща разноски по кредита за периода
05.10.2017г. – 21.03.2018г., от които 287,23 лева за застраховка на ипотекиран
имот съгласно чл.14, ал.3 от договора и 466.95 лева за подновяване на
ипотека съгласно чл.13, ал.2 от договора, за които е издадена заповед за
незабавно изпълнение по чл.417 от ГПК №2075/28.03.2018г. по ч.гр.д.
№4337/2018г. по описа на РС-Варна.
В исковата молба ищецът излага, че по силата на сключен Договор за
потребителски кредит HL 29616/20.11.2007г. банката е предоставила по
сметка на ОГН. В. Г. сумата от 87500 лева, от които 80115 лева за
рефинансиране на 3 ипотечни кредита и 7385 лева за текущи нужди, усвоени
съответно на 22.11.2007г. и 04.12.2007г., срещу задължението му да я върне
на 156 месечни анюитетни вноски, включващи главница и лихва в размер на
базовия лихвен процент на банката за жилищни кредити в лева, действащ за
съответния период, който към момента на сключване на договора е 7.5%
годишно, намален с 0.05 пункта. С подписване на договора и съгласно чл.1,
ал.3 от същия ответникът В. СТ. Г. се е задължил да отговаря солидарно за
задължението като кредитополучател. Кредитът е обезпечен с договорна
ипотека. Кредитът е предоговарян многократно в периода 14.05.2009г. –
05.05.2016г. с въвеждане на облекчен ред за погасяване, преоформяне чрез
натрупване на формираните просрочия към редовна главница, изменение на
срока на договора и на лихвения процент, който след 27.10.2014г. е обвързан
с борсовия индекс СОФИБОР. Последно измененият краен срок на договора
изтича на 22.11.2023г. Поради неплащане на месечните погасителни вноски
след 18.10.2016г. в общ размер на 10630.28 лева кредитът е обявен за
предсрочно изискуем на основание чл.18, ал.1 от договора, считано от
21.02.2018г., когато е изтекъл седмодневният срок от получаване на поканите
за доброволно изпълнение, връчени на кредитополучателя чрез лице от
домашните и на съдлъжника лично на 14.02.2018г. За периода на забавата се
дължи и наказателна лихва по чл.3, ал.3 от договора в размер на сбора от
лихвата за редовна главница плюс наказателна надбавка от 10 пункта. За
сключването на всяко допълнително споразумение ответниците дължат такса
реструктуриране в размер на 50 лева. На основание чл.14, ал.3 и чл.13, ал.2 от
договора в тежест на длъжниците са разходите за застраховка на
ипотекирания имот и нотариалните такси за подновяване на ипотека. Поради
изпадането в забава на длъжниците ищецът се е снабдил със Заповед за
незабавно изпълнение на парично задължение по чл.417 от ГПК, срещу която
ответниците са подали възражение по чл.415 от ГПК, откъдето произтича
правния интерес от съдебно установяване на вземането.
В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил отговор от ответниците.
Възраженията по чл.415 от ГПК, депозирани от ответниците по ч.гр.д.
№4337/2018г. по описа на РС-Варна, са бланкетни.
2
В съдебно заседание ответниците оспорват исковете с възражения за
неравноправни клаузи и неправомерна капитализация на възнаградителната
лихва към главницата.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото
доказателства, приема за установено следното от фактическа страна:
По делото е представен Договор за потребителски кредит №HL
29616/20.11.2007г., сключен между „Юробанк Бъглария“АД и ОГН. В. Г. и В.
СТ. Г. Петкова, като кредитополучатели, за сумата от 87500 лева, от които
80115 лева за рефинансиране на 3 ипотечни кредита към „ОББ“АД и 7385
лева за текущи нужди. Уговорена е годишна лихва в размер на базовия лихвен
процент (БЛП) на банката за жилищни кредити в лева, действащ за
съответния период, който към момента на сключване на договора е 7.5%
годишно, намален с 0.05 пункта (чл. 3, ал.1). Уговорено е погасяване на
кредита на 156 равни месечни вноски в размер на 877.29 лева. Крайният срок
за погасяване е 20.11.2020г. В чл. 17 от Договора са посочени условията за
обявяване на кредита за предсрочно изискуем, като е предвидена автоматична
предсрочна изискуемост. Съгласно чл.13 от договора кредитополучателите са
се задължили да представят обезпечение на задълженията си чрез ипотека
върху недвижим имот. В чл. 2, ал.5 от договора са уговорени такси за
управление в размер на 1.5% върху размера на разрешения кредит еднократно
при усвояване на кредита и в размер на 0.3% в началото на всяка следваща
година върху непогасената главница, както и административна такса в размер
на 40 лева, дължима еднократно при подаване на документите за кредит.
Вземането по договора за кредит е обезпечено с учредена от
длъжниците ипотека, обективирана в НА №170/21.11.2007г. на нот. Д.С..
В интервала от 2009г. до 2016г. между страните са подписани 12 броя
допълнителни споразумения – от 14.05.2009г., 27.05.2010г., 15.04.2011r.
(Анекс), 29.06.2012г., 04.07.2013г., 10.07.2013г., 07.02.2014г., 27.10.2014г.,
11.02.2015г., 18.02.2015г., 27.01.2016г. и 05.05.2016г., с които е установяван
дължимият до момента размер на задължението, включително поотделно по
пера, извършвано е реструктуриране на кредита с въвеждане на гратисен
период и нови лихвени проценти, както и преоформяне на дълга чрез
натрупване на сбора от просрочените главници, лихви, неустойки,
3
застраховки и такси към редовната главница. С Допълнително споразумение
от 14.05.2009г. е предвиден 6-месечен гратисен период и погасяване на
кредита на равни месечни вноски съгласно погасителен план неразделна част
от договора, който не е представен по делото. С Допълнително споразумение
от 27.05.2010г. е уговорен 12-месечен гратисен период при фиксирана
годишна лихва в размер на 7.51%, а след изтичането му – в размер на базовия
лихвен процент на банката за жилищни кредити плюс договорна надбавка в
размер на 0.71 пункта. С Допълнително споразумение от 29.06.2012г.
лихвеният процент е изменен на БЛП намален с 1.56 пункта през време на 6-
месечния гратисен период, а след това в размер на БЛП плюс 1.05 пункта. С
Допълнително споразумение от 04.07.2013г. и от 10.07.2013г. е уговорен
лихвен процент в размер на референтен лихвен процент Прайм (4.9% към
момента на сключването му) плюс надбавка от 4.79 пункта за 6-месечния
период на облекчено погасяване, а след изтичането му лихвената надбавка се
увеличава на 6.67 пункта. С Допълнително споразумение от 07.02.2014г.
лихвеният процент отново е обвързан с РЛП Прайм в размер към
подписването му 4.9%, като през гратисния период от 6 месеца надбавката е в
размер на 4.22 пункта, а след това – 6.67 пункта. В допълнително
споразумение от 27.10.2014г. лихвеният процент е обвързан с котировката на
СОФИБОР, увеличен с надбавка от 9.475%. В допълнително споразумение от
18.02.2015г. за периода на облекчено погасяване е предвиден фиксиран
лихвен процент от 1.34%, а след изтичането му в размер на 6-месечния
СОФИБОР плюс 9.479 пункта. В допълнително споразумение от 27.01.2016г.
е уговорена лихва от 6-месечния СОФИБОР плюс 2.019% за гратисния
период, а след това надбавката е увеличена на 4.019%. С допълнително
споразумение от 05.05.2016г. отпада задължението за комисионна за
управление на кредита в размер на 0.3% от непогасената главница.
Приети са като доказателства по делото Тарифа за таксите на банката, в
сила от 30.09.2009г. (л.255-257), Тарифа за таксите на банката, в сила от
19.09.2016г. (л.306-332), Методология за определяне на референтен лихвен
процент ПРАЙМ (л.151-159), застрахователни сертификати за сключени
договори за имуществена застраховка, преводно нареждане за заплатена
такса за подновяване на ипотека в размер на 466.95 лева (л.221).
С нотариални покани, получени на 14.02.2018 г. от ответницата лично и
4
като съпруга на ответника, кредитът е обявен за предсрочно изискуем и
длъжниците са поканени да погасят изцяло задълженията си в седемдневен
срок.
Въз основа на подадено от ищеца на 26.03.2018 г. заявление по чл.417
от ГПК същият се е снабдил със заповед за незабавно изпълнение
№2075/28.03.2018г. и изпълнителен лист по ч.гр.д. №4337/2018г. на ВРС.
Призовките за доброволно изпълнение, ведно със заповедта, са връчени на
длъжниците на 28.11.2019г., които са подали възражения по чл.414 от ГПК на
12.12.2019г. по поща, видно от пощенското клеймо.
След издаване на заповедта страните са сключили Споразумение за
разсрочване на парично задължение от 13.08.2018г., с което ответниците са се
задължили да осигуряват последователни месечни вноски в размер на 400
евро за период от 12 месеца, като от тях с 300 евро ще се погасява
задължението по Договор за кредит №HL29616/20.11.2007г., а с останалите
100 евро ще се погасява задължението по Договор за кредит
№HL46165/16.11.2009 г., като с постъпване на сумите дългът ще се погасява в
обратна поредност. При изпълнение на споразумението от страна на
длъжниците банката се задължава да не предприема действия по
принудително изпълнение по издадените изпълнителни листи. При забава за
плащане или неплащане на която и да е месечна погасителна вноска,
споразумението се прекратява, като банката има право едностранно да поиска
възобновяване на изпълнителните действия.
С платежни нареждания от 30.05.2018г. и 01.11.2018г. по сметка
BG60UBBS8002106940 са заплатени сумите от 5206.02 лева и 4000 лева с
наредител Стоил Г. и основание погасяване на задължения по процесния
договор от името ответника О.Г..
С представения протокол от 03.11.2020г. на ЧСИ Станимира Данова по
изп.д. №20197180400804 в полза на взискателя „Юробанк Бъглария“АД е
разпределена сумата от 112195.07 лева, от които 121266.39 лева по процесния
изпълнителен лист (л.348). Сумата е изплатена на взискателя на 20.11.2020г.,
видно от постъпилото уведомление от 29.04.2021г. от ЧСИ (л.343).
По делото са допуснати първоначална и допълнителна ССчЕ, от
5
заключенията на които се установява, че кредитът е усвоен на 22.11.2007. за
сумата от 80115 лева и на 04.12.2007. за сумата от 7385 лева по Б.а сметка на
ответника О.Г.. Извършените от длъжниците плащания по кредита за периода
преди издаване на заповедта за изпълнение са в общ размер на 87853.07 лева,
с които са погасявани задълженията по процесния договор №HL 29616, както
и по друг кредит № FL309634. Първа дата на забавата е 22.11.2009г., кредитът
е обслужван до 14.02.2017г., когато плащанията са преустановени. След
издаване на заповедта на 28.03.2018г. са постъпили доброволни плащания в
размер на общо 8266.02 лева, от които 5206.02 лева на 31.05.2018г., 60 лева на
14.08.2018г. и 3000 лева на 02.11.2018г. (преведени с посочените по-горе
платежни нареждания от 30.05.2018г. и 01.11.2018г.), а след разпределение от
ЧСИ в размер на 247,65 лева на 18.12.2019г. и 112195.07 лева на 25.11.2020г.
С допълнителните споразумения са извършени капитализации към
главницата на просрочени и неплатени месечни вноски за главница, редовни
лихви, неплатени лихви през периоди на облекчено погасяване, наказателни
лихви за просрочена главница, такси и застраховки, с общ размер на
капитализираните вземания 24430.70 лева (т.15 от първоначалната ССЕ).
Първоначално посоченият в договора лихвен процент от 7.45% (БЛП в
размер на 7.5%, намален с 0.05%), е търпял промяна, като до 21.04.2009 г. е
изменян едностранно от банката, а след това предоговарян с допълнителни
споразумения, в които наред с фиксирана надбавка е уговаряна променлива
компонента както следва: до 09.07.2013г. – БЛП, без да е посочван размера му
към момента на анекса, за периода от 10.07.2013г. до 09.11.2014г. – РЛП
ПРАЙМ в размер на 4.9%, а считано от 10.11.2014г. до края на начисляването
– СОФИБОР. След датата на предсрочната изискуемост – 14.02.2018г.,
възнаградителна лихва не е начислявана. Към датата на изготвяне на
експертизата – 27.05.2021г., всички вземания по договора са погасени, ако се
съобразят и плащанията след заповедта за изпълнение, включително от ЧСИ.
Експертизата разяснява, че според Методологията на банката БЛП се
определя като сбор от следните компонентни – трансферна цена на ресурса и
буферна надбавка. Трансферната цена на ресурса се формира от разходите,
които банката прави при привличане на паричен ресурс, в.т.ч. 1./ пазарните
(бенчмаркови) лихвени мерители – Софибор, Юробор, Либор, 2./ рисковата
премия, приложима за банката при привличане на финансов ресурс и 3./
6
директните нелихвени разходи на банката по привличания паричен ресурс –
минимални задължителни резерви (МЗР), фонд за гарантиране на влоговете
(ГФВ) в банките. Буферната надбавка включва оценката под формата на
лихвена премия на нивото на риска при най-кредитоспособните клиенти и
абсорбира временните пазарни сътресения в лихвените нива в размер на
0.50% на годишна база. Факторите, които влияят върху рисковата премия, са
оценката за кредитоспособността на финансовата система, ликвидността и
достъпът до финансиране като цяло на финансовите пазари. Увеличението на
рисковата премия се дължи на изменение на количествения мерител CDS на
Гърция, с който е обвързана, по време на финансовата криза от 2011 г., когато
същият трайно се задържа над 10%, като през определени периоди достига
рекордни стойности над 30%-50%. Що се отнася за бенчмарковата лихва (в
случая тримесечния Юрибор), това е само един от индикаторите, който оказва
влияние върху трансферната цена на ресурса. Що се отнася до вноската във
ФГВ, тя е определена в Закона за гарантиране на влоговете в банките и е 0.5%
от депозитната база за предходната година, като се е увеличавала ежегодно в
абсолютна сума. Разходът за МЗР е директен нелихвен разход, който се
определя на база на пропуснатата полза от заделените и неинвестирани 10%
от средства, привлечени от депозити от клиенти. Той е в
правопропорционална връзка с трансферната цена на ресурса. Съгласно
чл.4.1. от Методологията за определяне на БЛП при промяна на един или
повече компоненти е налице основание за актуализация на БЛП. Органът,
отговорен за определяне размера на БЛП е Комитетът по управление на
активите и пасивите (КУАП). КУАП взема решения за промяна на БЛП при
трайни изменения в компонентите на съвкупна база. От годишните
финансови отчети на банката се вижда, че нарастват просрочените кредити,
поради което е нараствала оценката под формата на лихвена премия на нивото
на риска при най-кредитоспособните клиенти. От началото на 2011г. започва
ново покачване на бенчмарковите лихвени проценти в еврозоната, а
Европейската световна банка взема решение за увеличаване на основната си
лихва с 25 базисни точки на 13.04.2011г. Намаляването на БЛП през 2012г. се
дължи на намаляване на бенчмарковите лихвени проценти в Еврозоната. В
същото време нивата на гръцките CDS се запазват на изключително високи
нива – значително над 10%, оказвайки натиск върху достъпа до финансиране
и цената на ресурса, като не позволяват да се извърши по-голямо намаление.
7
От всички компоненти по методологията обективно са известни единственото
стойностите на Юрибор, Софибор, Либор и 5YCDs на България. Всички
останали не са известни на масовия клиент, за тях няма информация.
По отношение на РЛП Прайм вещото лице посочва в о.с.з., че е останал
на непроменено равнище от 4.9%, каквото е уговорено в допълнителните
споразуменията и не е изменян едностранно от банката нито в посока
намаление, нито в посока увеличение.
Досежно размера на дълга експертизата сочи, че лихвата е начислявана
съгласно постигнатите уговорки и измененията на БЛП, РЛП Прайм и
Софибор, като според прилагания от банката лихвен процент задълженията
по договора към деня на извлечението по чл.417 от ГПК са в размерите по
исковата молба. Вещото лице е извършило преизчисляване на дълга по пера в
следните варианти: 1./ без едностранно изменение при първоначално
уговорения лихвен процент до допълнителните споразумения и при зачитане
на капитализациите (т.7 от ССЕ), 2./ без капитализация при приложения от
банката лихвен процент (т.15 от ССЕ, коригирана с т.4 от доп.ССЕ), 3./ без
капитализация, при първоначално уговорения лихвен процент до 09.07.2013г.,
но при зачитане на периодите на облекчено погасяване (т.1 от доп.ССЕ), а
след тази дата според лихвения процент посочен в анексите. Във всички
варианти след приспадане на извършените доброволни плащания е налице
просрочие на дълга преди връчването на уведомлението за предсрочна
изискуемост.
Видно от допълнителната ССЕ по Споразумение за разсрочване на
парично задължение от 13.08.2018г. няма плащания, с изключение на
посочената в чл.11 от него такса в размер на 60 лева, платена на 14.08.2018г.,
като вноските по споразумението за м.08, 09 и 10.2018г. не са платени в срок.
В тази връзка съдът намира, че освен посочената сума от 60 лева, само
сумата от 4000 лева, платена на 01.11.2018г., може да бъде отнесена като
плащане по сключеното на 13.08.2018г. споразумение за разсрочване, поради
което действието му следва да се счита автоматично прекратено поради
неизпълнение на задължението за заплащане на сумата от общо 3600 евро с
левова равностойност 7040.99 лева в срок до 13.08.2019г., но дори и да беше
изпълнено това условие, това не би рефлектирало върху дължимостта на
8
непогасения остатък.
При тази фактическа установеност, настоящият състав на
Варненски окръжен съд, достигна до следните правни изводи:
Производството има за предмет искове с правна квалификация чл.422,
ал.1 от ГПК, вр. чл.415, ал.1, т. 1 от ГПК, вр. чл.430, ал.1 и 2 от ТЗ, чл.92 и
чл.79, ал.1 от ЗЗД. Същите са предявени по реда на чл.415 от ГПК от
заявителя срещу длъжниците в преклузивния месечен срок от уведомяването
му за подадените от тях възражения, поради което се явяват процесуално
допустими и следва да бъдат разгледани по същество.
За успешното им провеждане в тежест на ищеца е да установи в
условията на пълно и главно доказване съществуването на валидно
облигационно отношение по силата на сключен договор за ипотечен кредит,
по който ответниците са солидарни длъжници, изпълнение на поетите от него
задължения по договора, настъпила изискуемост на задълженията и техния
размер по отделни пера.
Въз основа на приетото за установено по фактите, съдът преценява, че
страните са обвързани от валидно облигационно правоотношение по
процесния Договор за кредит № HL 29616/20.11.2007г., обезпечен с ипотека.
Чрез подписите си ответниците са удостоверили приемане на условията по
договора и анексите към него, като са се съгласили да отговарят солидарно за
дълга. Доколкото сумата е усвоена по сметка на ответника О.Г., същият има
качеството на кредитополучател, а ответницата В.Г. – на солидарен длъжник.
Договорът е сключен по време на действието на Закона за
потребителския кредит (Обн. с ДВ, бр.58/2006г., отм. бр. 18 от 5.03.2010 г., в
сила от 12.05.2010 г.), с чл.3, ал.5 от който от приложното му поле са
изключени договорите, обезпечени с ипотеки. С пар.5 от ПЗР на Закона за
потребителския кредит (Обн. ДВ. бр.18 от 5 Март 2010г.) е предвидено, че
този закон не се прилага за договори за кредит, сключени с потребители
преди датата на влизането им в сила, а и ипотечните кредити също са
изключени от приложното му поле в чл.4, ал.1, т. 2 ЗПК. Следователно
процесният договор е изключен от нормативната уредба, регулираща
потребителските кредити. Процесният договор попада извън приложното
9
поле и на Закона за кредитите за недвижими имоти на потребители (Обн.,
ДВ, бр. 59 от 29.07.2016 г.), на който с пар.4 от ПЗР е придадено действие
само занапред. От друга страна, доколкото е сключен през време на действие
на Закона за защита на потребителите (Обн., ДВ, бр. 99 от 9.12.2005 г., в сила
от 10.06.2006 г.), същият попада в приложното поле на този закон, доколкото
съобразно размера на заемната сума и целта за сключването му, ответниците
физически лица имат качеството на потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДП
на ЗЗП. По изложените съображения по аргумент от чл.7, ал.3 от ГПК съдът
дължи служебно произнасяне за включване в договора на неравноправни
клаузи.
Несъмнено с получаване на заемната сума в размер на 87500 лева в
тежест на ответниците е възникнало задължението за връщането й.
Претенцията на ищеца, обаче, включва към този размер и капитализираните
по силата допълнителните споразумения просрочени погасителни вноски,
включващи главница, възнаградителна лихва, неустойка, такси и застраховки.
Извършена по този начин капитализацията води до натрупване към
непогасения остатък от главницата на онази част от нея, която е включена в
капитализираните вноски, т.е. стига се до двукратно начисляване на
просрочената главница, респективно до двукратното й олихвяване. От друга
страна по този начин чрез капитализацията се стига до забранен от закона
анатоцизъм, тъй като върху капитализираната възнаградителна лихва, се
начислява отново възнаградителна лихва и така начисляването на лихва върху
лихва продължава до настъпване на предсрочната изискуемост. Анатоцизмът
съобразно чл.10, ал.3 ЗЗД предполага начисляване на лихва върху лихва. В
този смисъл, съдът намира за недопустимо начисляването на възнаградителна
лихва върху капитализираната част от главницата, поради нищожност на
уговорката като противоречаща на императивната забрана в чл.10, ал.3 ЗЗД и
по аргумент на чл. 24 ал.1 от ЗКСД. Анатоцизъм е допустим само в изрично
предвидените в Наредба на БНБ случаи. Съгласно чл. 294, ал. 2 от ТЗ
уговарянето на лихва върху лихва е допустимо между търговци, но в случая
насрещната страна се ползва с потребителска закрила, поради изложените по-
горе съображения, съответно е икономически по-слаба страна в отношението,
поради което и договарянето на такова олихвяване е недопустимо. Липсва
приета от БНБ наредба по чл.10, ал.3 ЗЗД, която да урежда изрично
10
олихвяването на лихви върху лихви. Преструктурирането на дълга на
основание чл. 13 от Наредба № 9 от 3.04.2008 г. за оценка и класификация на
рисковете експозиции на банките и установяване на специфични провизии за
кредитен риск (отм.), не представлява предвидена в наредба на БНБ
възможност за олихвяване на изтекли лихви по чл. 10, предл. 3 ЗЗД. Макар
предвиден към този момент в Наредба №9/2008г. /отм.2014г./ на БНБ, този
начин на капитализиране се прилага единствено между търговци, а на
плоскостта на потребителската защита, се явява неравноправна клауза,
уговорена във вреда на потребителя, без възможност последния да прецени
икономическите последици от подписаното споразумение. От друга страна
включването на такси и застраховки към главницата ги превръща в
лихвоносни задължения, което противоречи на договора, в който лихва върху
акцесорните вземания не е предвидена. Клаузите, които допускат
капитализацията на натрупан непогасен дълг към редовната главница и
олихвяването му с нова /изменена/ договорна лихва, водят до реално
оскъпяване на кредита (в случая според ССЕ с 24430.70 лева), поради което са
неравноправни, в противоречие с чл.143, т.10-12 и т.19 от ЗЗП. По
изложените съображения действителният размер на главното задължение
следва да бъде изчислен без съобразяване на извършената капитализация на
просрочените погасителни вноски.
Върху така формирания размер на главницата ответниците дължат
възнаградителна лихва, съобразена с разпоредбите на чл. 143 и чл. 144 от
ЗЗП. Клаузите за възнаградителна лихва са валидни, когато предвиждат
възможност за увеличаване на първоначално уговорената лихва, само ако тя
отговаря на следните кумулативни условия: 1) обстоятелствата, при чието
настъпване може да се измени лихвата, трябва да са изрично уговорени в
договора или в общите условия (ОУ); 2) тези обстоятелства следва да са
обективни, т.е. да не зависят от волята на кредитора – тяхното определяне или
приложение да не е поставено под контрола на кредитора; 3) методиката за
промяна на лихвата да е подробно и ясно описана в договора или ОУ (чл. 144,
ал. 4 от З.), т.е. да е ясен начинът на формиране на лихвата; 4) при
настъпването на тези обстоятелства да е възможно както повишаване, така и
понижаване на първоначално уговорената лихва – ако е предвидена
възможност само за повишаване, това несъмнено води до „значително
11
неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя“
съгласно чл. 143 от ЗЗП. Методът на изчисляване на съответния лихвен
процент трябва да съдържа ясна и конкретно разписана изчислителна
процедура, посочваща вида, количествените изражения и относителната
тежест на всеки от отделните компоненти – пазарни индекси и/или
индикатори. Съобразно правната природа на договора за Б. кредит, безспорна
е необходимостта от постигнато между съконтрахентите съгласие за начина
на формиране на възнаграждението на кредитодателя, т. е. да е налице
конкретна формула за определяне на възнаградителната лихва – съществен
елемент от съдържанието на този вид Б.и сделки. Когато потребителят не е
получил предварително достатъчно конкретна информация за начина, метода,
по който кредитодателят може едностранно да промени цената на
доставената му финансова услуга, както и когато методологията, създадена от
банката – кредитор, например с нейни вътрешни правила, не е част от
договора за кредит, банката не може да се счита за добросъвестна по смисъла
на общата дефиниция.
В разглеждания случай базисният лихвен процент, с който е обвързана
възнаградителната лихва до 09.07.2013г., не отговоря на посочените по-горе
изискванията, тъй като видно от експертното заключение същият се формира
по методика, включваща множество компоненти без ясен и обективно
установим измерител и без предварително обявено съотношение помежду им.
По тези съображения клаузите на чл.3, ал. 5 и чл.6, ал.3 от договора,
предвиждащи едностранна автоматична промяна на БЛП без предварително
уведомяване на кредитополучателите и без разписан ясен механизъм относно
факторите и обстоятелства, които влияят върху размера, се явяват
неравноправни. Тези клаузи биха били действителни при ясни и точни
правила относно необходимостта от допускане на тази промяна.
Недействителността им би могла да бъде санирана и с последващи
допълнителни споразумения, ако в тях бъде посочен размер на БЛП в
проценти към датата на подписването им, тъй като в този случай клаузата би
била индивидуално уговорена. (Р. по т.д. №2481/2017г. на ВКС, II, т.о.). В
случая обаче актуален размер на БЛП е посочен само в първоначалния
договор, но не и в последвалите допълнителни споразумения. Поради липсата
на посочена в тях стойност на БЛП към момента на сключването им, не може
12
да се приеме, че възнаградителната лихва е индивидуално уговорена. По
изложените съображения съдът намира, че извършеното в периода
22.04.2008г. – 09.07.2013г. изменение на лихвения процент е без правно
основание, поради което за този период приложение следва да намери
първоначално уговореният в договора лихвен процент от 7.45%, при
съобразяване на периодите на облекчено погасяване. В сключените след този
период допълнителни споразумения стойностите на РЛП Прайм са изрично
посочени, което изключва неравноправния им характер по аргумент от
чл.146, ал.1 от ЗЗП. По тази причина възнаградителната лихва е дължима в
размера съобразен с уговорените от страните в допълнителните споразумения
стойности на РЛП Прайм за периода 10.07.2013г. – 09.11.2014г., а след тази
дата – съобразно борсовия индекс СОФИБОР, с чиято котировка е обвързана
възнаградителната лихва до крайния момент на начисляването й. Замяната на
променливата компонента с публично известния борсов индекс СОФИБОР
съответства на изискванията, гарантиращи правата на потребителите, тъй като
същият не зависи от волята на кредитора и поставя лихвата в зависимост
единствено от обективно настъпила промяна в нивата му.
В контекста на изложеното съдът намира, че размерът на задълженията
по процесния договор за кредит следва да бъде изчислен по вариант №3 (т.1
от доп.ССЕ на л.556), а именно без съобразяване на извършените
капитализации при лихвен процент до 09.07.2013г. в размер на 7.45%, но при
съобразяване на гратисните периоди, а след тази дата – при посочения в
допълнителните споразумения лихвен процент. Според този вариант на
заключението размерът на дълга към 21.03.2018г. е както следва: 69120.49
лева главница, 8042,86 лева възнаградителна лихва за периода 10.09.2015г. -
14.02.2018г., 2271.65 лева наказателна лихва за периода 10.05.2016г. -
21.03.2018г., 287.23 лева застраховки, 466.95 лева разноски по кредита,
дължими за подновяване на ипотека и 0.00 лева такси за управление на
кредита. С оглед диспозитивното начало акцесорните претенции по чл.430,
ал.2 от ТЗ и чл.92 от ЗЗД следва да се приемат за установени в рамките на
предявените размери от 3741.33 лева за възнаградителна лихва и 1197.06 лева
за наказателна лихва.
Видно от заключението на вещото лице при този вариант кредитът би
бил в просрочие считано от 10.09.2015г. Възникналото на тази дата
13
потестативно право на предсрочна изискуемост е надлежно упражнено от
банката на 14.02.2018г. с редовно връчените на ответниците нотариални
покани. Възнаградителна лихва след този момент не е начислявана и не се
претендира, поради което не се налага коригирането й по размер и период.
Налага се изводът, че вземанията към момента на издаване на заповедта
за изпълнение се явяват доказани до посочените по-горе размери. За
разликата над 69120.49 лева до 90186.85 лева за главницата, а за
претендираната такса при просрочие изцяло, искът за дължимост на
вземането се явява неоснователен като недоказан по основание.
На основание чл.235 от ГПК следва да бъдат зачетени извършените
след издаването на заповедта за изпълнение доброволни плащания в общ
размер на 8266.02 лева. Постъпилата в резултат от разпределение от ЧСИ
сума в размер на 121266.39 лева не следва да бъде съобразявана по реда на
чл.235, ал.3 от ГПК, тъй като е вследствие от допуснато незабавно
принудително изпълнение, по аргумент от т.9 и 13 от ТР от 18.06.2014г. по
т.д. №4/2013 на ОСГТК на ВКС. С доброволно заплатената сума в общ размер
от 8266.02 лева следва бъде извършено прихващане на изпълнението в
поредността по чл.76, ал.2 от ЗЗД, чрез отнасянето й към задълженията за
разноски - 466.95 лева, застраховки - 287.23 лева, наказателна лихва - 1197.06
лева, възнаградителна лихва - 3741.33 лева и частично към задължението за
главница до размера от 2573,45 лева, до които размери претенциите следва да
бъдат отхвърлени като погасени чрез плащане в хода на процеса, който на
основание чл.422, ал.1 от ГПК се счита предявен от подаване на заявлението
– 26.03.2018г.
В обобщение към момента на настоящото произнасяне установено се
явява единствено вземането за главница до размера от 66547.04 лева,
формиран след приспадане на сумата от 2573,45 лева от приетия за установен
размер на главницата 69120.49 лева, поради което в тази част предявеният
положителен установителен иск следва да бъде уважен. В останалата част
исковете следва да бъдат отхвърлени в една част като недоказани по
основание, а в друга – поради плащане в хода на процеса, съобразно
изложените вече мотиви.
С оглед правоувеличаващия ефект на подаването на исковата молба,
14
върху главницата се дължи лихва за забава в размер на законната лихва,
считано от подаване на заявлението – 26.03.2018 г., от когато се счита
предявен искът, до датата на окончателното изплащане на задължението.
Съгласно т. 13 от ТР №4/2013г. на ВКС при отхвърляне на
установителния иск по чл.422 ГПК заповедта за изпълнение и
изпълнителният лист не подлежат на обезсилване, тъй като отхвърлянето на
иска препятства влизането в сила на заповедта и е пречка за образуване на
изпълнително производство, респективно основание за прекратяването му за
отхвърлената част от вземането на основание чл.422, ал.3 ГПК.
По отговорността за разноски:
При разпределяне на отговорността за разноските заплатената в хода на
процеса от ответниците сума от 8266.02 лева следва да бъде съотнесена към
уважената част от иска по аргумент от противното от чл.78, ал.2 от ГПК, тъй
като в тази част искът е отхвърлен не поради неговата неоснователност, а
поради настъпило след предявяването му плащане, т.е. с поведението си
ответниците са станали причина за завеждането му.
Изводът за частична основателност на исковете поставя въпроса за
размера на вземането за разноски в заповедното производство, които следва
да бъдат редуцирани съобразно уважената и погасена чрез плащане в хода на
процеса част от иска (74813.07 лева) до сумата от 3031.29 лева от общо
3891.59 лева, изразяващи се в заплатена държавна такса (1920.91 лева) и
адвокатски хонорар (1970.68 лева), намален по възражение на ответниците до
предвидения в чл. 7, ал.7, вр. чл.7, ал.1, т.4 от Наредба 1/09.07.2004г.
минимум.
В полза на ответниците също се следват разноски за заповедното
производство в размер на по 11.05 лева от общо 50 лева за всеки от тях,
изразяващи се в заплатено адвокатско възнаграждение, редуцирано по
възражение на ищеца в молба от 11.06.2021г. до предвидения в чл. 6, ал.5 от
Наредба 1/09.07.2004г. минимум, доколкото процесуалното представителство
по делото се свежда до подаване на бланкетно възражение по чл. 414 от ГПК.
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на
ищеца следва да бъдат присъдени сторените в исковото производство
15
разноски съразмерно с уважената и погасена чрез плащане в хода на процеса
част от иска (74813.07 лева) и съобразно представените доказателства за
реалното им извършване в размер на 2443.09 лева от общо 3136.46 лева,
изразяващи се в заплатена държавна такса (2186.46 лева) и депозит за вещо
лице (950 лева).
На основание чл.78, ал.3 от ГПК в полза на ответниците следва да се
присъдят сторените разноски съразмерно с отхвърлената поради
неоснователност част от исковете (21232.46 лева) както следва: в полза на
ответника О.Г. - 377.14 лева от общо 1706 лева, представляващи адвокатско
възнаграждение и в полза на ответницата В.Г. – 465.57 лева от общо 2106
лева, изразяващи се в заплатен адвокатски хонорар (1706 лева) и депозит за
вещо лице (400 лева). Досежно разноските на ответниците за адвокатско
възнаграждение за исковото производство възражението на ищеца за
прекомерност се явява неоснователно, доколкото сборът от претендираните
от двамата ответници разноски за един адвокат е в рамките на предвидения в
Наредба 1/09.07.2004г. минимален размер.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че ОГН.
В. Г. с ЕГН ********** и В. СТ. Г. с ЕГН ********** и двамата с постоянен
адрес: **********************************, дължат солидарно на
„ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, ул. „Околовръстен път“ № 260, сумата от 66547.04
лева, представляваща незаплатена главница по Договор за потребителски
кредит HL 29616/20.11.2007г. и Допълнителни споразумения към него от
14.05.2009г., 27.05.2010г., 15.04.2011r. (Анекс), 29.06.2012г., 04.07.2013г.,
10.07.2013г., 07.02.2014г., 27.10.2014г., 11.02.2015г., 18.02.2015г., 27.01.2016г.
и 05.05.2016г., ведно със законната лихва върху главницата считано от
подаване на заявлението по чл.417 от ГПК – 26.03.2018г. до окончателното
погасяване на задължението, за която сума е издадена заповед за незабавно
изпълнение по чл.417 от ГПК №2075/28.03.2018г. по ч.гр.д. №4337/2018г. по
описа на РС-Варна, на основание чл.422, ал.1 от ГПК, вр. чл.415, ал.1, т. 1
16
от ГПК, вр. чл.430, ал.1 от ТЗ.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул.
„Околовръстен път“, № 260, срещу ОГН. В. Г. с ЕГН ********** и В. СТ. Г. с
ЕГН ********** и двамата с постоянен адрес:
**********************************, в условията на кумулативно
обективно съединяване искове с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, вр.
чл.415, ал.1, т. 1 от ГПК, вр. чл.430, ал.1 и 2 от ТЗ, чл.92 и чл.79, ал.1 от
ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните, че
ответниците дължат солидарно разликата над 66547.04 лева до
претендираните 90186.85 лева, представляваща незаплатена главница по
Договор за потребителски кредит HL 29616/ 20.11.2007г. и Допълнителни
споразумения към него от 14.05.2009г., 27.05.2010г., 15.04.2011r. (Анекс),
29.06.2012г., 04.07.2013г., 10.07.2013г., 07.02.2014г., 27.10.2014г.,
11.02.2015г., 18.02.2015г., 27.01.2016г. и 05.05.2016г., ведно със законната
лихва върху главницата считано от подаване на заявлението по чл.417 от ГПК
– 26.03.2018г. до окончателното погасяване на задължението; сумата от
3741.33 лева, представляваща възнаградителна лихва за периода 10.10.2016г.
- 14.02.2018г.; сумата от 1197.06 лева, представляваща неустойка за забава за
периода 10.10.2016г. – 21.03.2018г., дължима съгласно чл.3, ал.3 от договора
в размер на сбора от лихвата за редовна главница плюс наказателна надбавка
от 10 пункта, сумата от 166.11 лева, представляваща такси при просрочие за
периода 09.10.2016г. – 21.03.2018г.; 754,18 лева, представляваща разноски по
кредита за периода 05.10.2017г. – 21.03.2018г., от които 287,23 лева за
застраховка на ипотекиран имот съгласно чл.14, ал.3 от договора и 466.95
лева за подновяване на ипотека съгласно чл.13, ал.2 от договора, за които е
издадена заповед за незабавно изпълнение по чл.417 от ГПК
№2075/28.03.2018г. по ч.гр.д. №4337/2018г. по описа на РС-Варна.
ОСЪЖДА ОГН. В. Г. с ЕГН ********** и В. СТ. Г. с ЕГН **********
и двамата с постоянен адрес: **********************************, ДА
ЗАПЛАТЯТ разделно при равни квоти на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул.
„Околовръстен път“, № 260, сумата от 3031.29 лева, представляваща
направени в заповедното производството по ч.гр.д. №4337/2018г. на ВРС
17
съдебно-деловодни разноски, редуцирани съобразно уважената и погасена
чрез плащане в хода на процеса част от иска, както и сумата от 2443.09 лева,
представляваща сторени в исковото производство по т.д. №949/2020г. на ВОС
разноски, съразмерно с уважената и погасена чрез плащане в хода на процеса
част от иска, на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Околовръстен път“, № 260,
ДА ЗАПЛАТИ на ОГН. В. Г. с ЕГН ********** с постоянен адрес:
**********************************, сумата от 11.05 лева,
представляваща направени в заповедното производството по ч.гр.д.
№4337/2018г. на ВРС съдебно-деловодни разноски, редуцирани съобразно
отхвърлената поради неоснователност част от иска, както и сумата от 377.14
лева, представляваща сторени в исковото производство по т.д. №949/2020г.
на ВОС разноски, съразмерно с отхвърлената поради неоснователност част от
иска, на основание чл.78, ал.3 от ГПК.
ОСЪЖДА „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Околовръстен път“, № 260,
ДА ЗАПЛАТИ на В. СТ. Г. с ЕГН ********** с постоянен адрес:
**********************************, сумата от 11.05 лева,
представляваща направени в заповедното производството по ч.гр.д.
№4337/2018г. на ВРС съдебно-деловодни разноски, редуцирани съобразно
отхвърлената поради неоснователност част от иска, както и сумата от 465.57
лева, представляваща сторени в исковото производство по т.д. №949/2020г.
на ВОС разноски, съразмерно с отхвърлената поради неоснователност част от
иска, на основание чл.78, ал.3 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски апелативен съд
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
18