№ 21749
гр. София, 27.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 75 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:МАРИЯ ИВ. ИВАНОВА
АНГЕЛОВА
при участието на секретаря СНЕЖАНКА К. КИРИЛОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ ИВ. ИВАНОВА АНГЕЛОВА
Гражданско дело № 20241110163247 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по искова молба на „ПКБ“ ЕООД
срещу Е. Г. К., с която са предявени установителни искове с правно основание чл. 422,
ал.1 от ГПК, вр. чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 240 ЗЗД, вр. с чл. 86,
ал.1 от ЗЗД за установяване дължимостта на сумата от 3 313,36 лева, представляваща
главница по договор за потребителски кредит № ////// от 13.12.2022г., ведно със
законната лихва, считано на предявяване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК– 30.07.2024г. до окончателното плащане, сумата от 1
308,08 лева – договорна лихва за периода от 05.04.2023г. до 03.04.2024г., сумата от
475,63 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 06.03.2023г. до
03.04.2024г., сумата от 375,92 лева – мораторна лихва за периода от 03.04.2024г. до
29.07.2024г. и осъдителен иск с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 240 от ЗЗД
за заплащане на сумата от 1 259,99 лева, представляваща възнаграждение за
приоритетно разглеждане на искането за отпускане на кредит – услуга „Фаст“, ведно
със законната лихва, считано на предявяване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК– 30.07.2024г. до окончателното плащане, както и сумата
от 2 520,01 лева, представляваща възнаграждение за отлагане/намаляване на определен
брой погасителни вноски или промяна на техния падеж– услуга „Флекси“, ведно със
законната лихва, считано на предявяване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК– 30.07.2024г. до окончателното плащане.
Ищецът–„ПК“ ЕООД твърди, че на 13.12.2022г. е сключил с ответника Е. Г. К.
1
Договор за потребителски кредит № //////, по силата на който на последната е отпуснат
заем на стойност от 3 500 лева при годишен лихвен процент от 41 % и годишен
процент на разходите 49,15 %. Сочи, че за кредитополучателя е възникнало
задължението да погаси заема в 30- месечен срок, съгласно определен погасителен
план. Допълва, че по желание на ответника са закупени и допълнителни услуги „Фаст“
и „Флекси“, изразяващи се в приоритетно разглеждане на искането за отпускане на
кредит, отлагане/намаляване на определен брой погасителни вноски или промяна на
техния падеж, като ответникът се е възползвал единствено от услугата „Фаст“. За
тяхното предоставяне било уговорено възнаграждение от 1 400 лева за първата и
съответно 2 800 лева за втората услуга, като възнагражденията стават изискуеми с
подписването на договора, но се разсрочват на равни месечни вноски и се добавят към
месечните вноски за погасяване на кредита, като общият размер на ежемесечната
погасителна вноска е в размер на 325,84 лева, изискуема на 5-то число на съответния
месец. Излага, че на 01.03.2023г. е подписан Анекс № 1 за отлагане на вноска номер 2
от погасителния план. Поддържа, че ответната страна усвоила кредита и извършила
плащания, както следва: на 03.01.2023г. – 326 лева, на 04.04.2023г. – 359 лева и на
30.05.2023г. – 200 лева. Поддържа, че поради неизпълнение на задълженията
договорът за кредит е обявен за предсрочно изискуем на 03.04.2024г., за което
обстоятелство ответникът е уведомен.
Ответникът – Е. Г. К. не е депозирала отговор на исковата молба.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение
и съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и
възраженията на ответника, намира от правна страна следното:
Допустимостта на предявената искова претенция по чл. 422 ГПК изисква освен
наличието на общите процесуални предпоставки за съществуването и надлежното
упражняване правото на иск, така и специалните такива – подаване на възражение от
длъжника в срока по чл. 414 ГПК, предявяването на установителен иск в едномесечен
срок от уведомяването на кредитора, както и от пълно тъждество между вземането по
заповедта за изпълнение и претендираното в исковото производство. В настоящата
хипотеза процесуалните предпоставки са налице, поради което правният спор следва
да бъде разгледан по същество.
Съдът е сезиран с обективно кумулативно съединени установителни и
осъдителни искове с правна квалификация чл. 422, ал.1 от ГПК, вр. чл. 124, ал. 1 ГПК,
вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 240 ЗЗД, вр. с чл. 86, ал.1 от ЗЗД. Основателността на
исковите претенции е обусловена от установяването в условията на пълно и главно
доказване на следните обстоятелства от ищеца: договорно правоотношение с
ответника, по силата на което му е предоставен заем в сочения размер, че падежът на
задължението е настъпил, настъпването на предпоставките за предсрочна изискуемост,
2
обявяване на кредита за предсрочно изискуем чрез уведомяване на ответника,
наличието на валидна уговорка между страните за предоставяне на процесните
допълнителни услуги от ищеца и тяхната стойност, както и че клаузите от договора са
индивидуално определени. Съобразно общото правило на чл. 154, ал. 1 ГПК в
доказателствената тежест на ответника е при установяване на горните факти да докаже
погасяване на задълженията на падежа.
От събраните в хода на производството писмени доказателства се установява,
че на 13.12.2022г. между „ПКБ“ ЕООД и Е. Г. К. е сключен Договор за потребителски
кредит № //////, по силата на който на последната е отпусната заемна сума
в размер на 3 500 лв. при ГЛП от 41 % и ГПР – 49,15 %, като общо дължимата сума по
кредита възлиза на 5 574,66 лв. Страните са постигнали съгласие и за допълнителна
услуга „Fast”, предоставящо право на приоритетно разглеждане и изплащане на
потребителския кредит, и допълнителна услуга „Flexy” за промяна на погасителния
план на потребителския кредит. Срещу предоставянето на тези допълнителни услуги е
уговорено заплащането на възнаграждение в размер на 1400 лв. за първата и 2800 лв.
за втората услуга, като съгласно преддоговорната информация размерът на вноските на
закупените допълнителни услуги са дължими заедно с месечната погасителна вноска
по кредита. В чл. 15 от приложимите общи условия е отбелязано, че закупуването им е
по желание на кредитополучателя. Общо дължимата сума по въпросния потребителски
кредит ведно с допълнителните услуги е 9 774,66 лв., платима на 30 месечни
погасителни вноски, всяка от които в размер на 325,84 лв. с падеж 5-то число на
съответния месец съгласно приложения погасителен план.
При преценката за валидния характер на облигационното правоотношение обаче
следва да се вземе предвид, че ответникът е физическо лице, по отношение на което не
се твърди, а и не са налице данни същото да е действало в рамките на своята
професионална или търговска дейност, нито е налице някоя от изключенията по чл. 9,
ал. 1 ЗПК. В това отношение, договорната връзка между страните попада в
приложеното поле на чл. 9, ал. 1 ЗПК и по отношение на нея са приложими не само
специалните изисквания към съдържанието на договора за потребителски кредит, а
наред с това и специалната защита на потребителя, регламентирана в ЗЗП относно
неравноправните клаузи в потребителските договори. Нещо повече, при извършване
на преценка относно действителността на договора за кредит съдът не е обвързан от
наличието на посочени от ответника основания, доколкото нормите, уреждащи
нищожността са от императивен характер и за тях съдът следи служебно предвид
действието на чл. 6, § 1 от горната Директива 93/13/ЕИО. / Решение по дело Oceano
Grupo Editorial - C-240/98, Решение по дело Salvat Editores – С-244/98, Решение по
дело Mostaza Claro – C-168/05, Решение по Pannon GSM – C-243/08, Решение по Banco
Espanol de Credito SA – C-618/1/.
3
При това положение, следва да се извърши цялостна проверка за наличие на
основания за недействителност на процесната сделка. С разпоредбата на чл. 11 ЗПК е
регламентирано задължителното съдържание на договора за потребителски кредит,
като по аргумент от чл. 22 ЗПК неспазването на изискванията по чл. 11, т. 7-12 ЗПК се
санкционира с нищожност на договора, доколкото последните са призвани да
обезпечат информираността и правото на свободен избор на стоки и услуги от
потребителя. От анализа на приобщения договор за кредит се установява, че
последният е сключен в предписаната от закона писмена форма, а съдържащият се в
него текст е представен с еднакъв по вид, формат и размер шрифт, който видимо и без
необходимостта от специални знания не е по-малък от 12. С договора е предоставена
информация на потребителя относно правната възможност в 14-дневен срок да се
откаже от сделката с указания за начина на упражняване на правото и произтичащите
от това последици. Посочени са изискуемите от закона параметри на отпуснатия
кредит - размер на кредита, падеж и размер на месечните погасителни вноски, срок на
издължаването му, като към договора е приложен погасителен план с посочени
падежни дати на отделните вноски - размера, броя, периодичността и датите на
плащане на погасителните вноски – чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК.
При анализа на договора за потребителски кредит съдът намира, че е налице
нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като не е посочен по ясен и еднозначен
начин годишният процент на разходите по кредита, изчислени към момента на
сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания,
използвани при изчисляването му по определения в приложение № 1 към ЗПК начин.
В раздел III, чл. 2 е отбелязана само стойността на ГПР – 49,14 %.
Съгласно § 1, т. 1 ДР на ЗПК, „общ разход по кредита на потребителя“ са
всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за
кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за
потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да
заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за
кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на
договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите,
когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и
условия. Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси. В
настоящата хипотеза не може да се направи извод какви елементи са инкорпорирани в
ГПР, не става ясно и дали са включени допълнителните услуги към потребителския
кредит.
Противно на поддържаното в исковата молба настоящият състав намира, че
възнагражденията за допълнителните услуги представляват разходи по кредита по
смисъла на § 1, т. 1 ДР на ЗПК и следва да бъдат включени при определяне на ГПР,
4
поради следните съображения: Разходите за допълнителни услуги, които са уговорени
към договор за потребителски кредит и дават на закупилия тези услуги потребител
приоритет при разглеждане на искането му за отпускане на кредит и при предоставяне
на разположение на заетата сума, както и възможността да се отлага изплащането на
месечните вноски или да се намалява техният размер, попадат в обхвата на понятието
"общи разходи по кредита за потребителя", а оттам и на понятието "ГПР", когато
закупуването им се оказва задължително за получаването на съответния кредит или те
представляват конструкция, предназначена да прикрие действителните разходи по този
кредит /в този смисъл Решение по д. С-714/22 по описа на Съда на Европейския съюз/.
В разглежданата хипотеза процесните възнаграждения са изначално включени
както в договора за кредит, така и погасителния план. По естеството си те не са
свързани с предоставяне на допълнителни услуги по смисъла на чл. 10а, ал. 1 ЗПК, а
със самото отпускане и усвояване на кредита, както и неговото изплащане, поради
което разходите за него представляват част от възнаграждението на ищеца като
кредитодател за предоставянето на заетия ресурс. Предвидено е тяхното заплащане да
е предварително и то само за наличието на възможността да бъдат предоставени, като
е ирелевантно тяхното ползване по време на действие на сключения договор,
доколкото тяхната изискуемост настъпва с подписването на договора на за кредит. По
отношение на услугата „Флекси“ следва да се отбележи, че по аргумент от чл. 15.1 от
общите условия макар същата да е заплатена ползването не е безусловно, а при
наличието на описаните в разпоредбата причини, по отношение на които потребителят
следва да бъде проведе пълно доказване. Поради тези съображения настоящият състав
намира, че закупуването на процесните допълнителни услуги е условие за
възникването на кредитно правоотношение, поради което на възнагражденията следва
да им бъде признат характер на разходи по кредита. При това положение и без
необходимост от специални знания е очевидно, че при включването им в ГПР, същият
надхвърля многократно императивния размер по чл. 19, ал. 4 ЗПК.
Разбираемото и ясното посочване на ГПР с описание за инкорпорираните в него
компоненти е от особено съществено значение за интересите на потребителите, тъй
като чрез регламентацията му се цели да се уеднакви изчисляването и посочването му
в договора, за да се ориентира потребителя при избор на финансов продукт и да му
позволи да прецени обхвата на поетите от него задължения. Тази цел няма как да бъде
постигната, когато бъде отбелязано само стойностното изражение на годишните
разходи, доколкото липсва прозрачност какви разходи са включени в кредита. В този
смисъл е и съдебната практика на Съда на Европейския съюз, обективирана в Решение
от 20.09.2018г. по д. С-448/ 2017г., според която при посочване само на
математическата формула на ГПР, без да са предоставени необходимите за
изчисляването данни, следва да се приравни на непосочване на ГПР, тъй като не може
да се счете, че потребителят е достатъчно информиран с условията по изпълнението на
5
бъдещия договор, като в разглеждания случай дори и формулата не е отбелязана.
Само по себе си обаче некоректното посочване на ГПР се явява самостоятелно
основание за нищожност на потребителския кредит в цялост, доколкото годишният
процент на разходите е част от неговото съществено съдържание и не съществува
възможност съобразно чл. 26, ал. 4 ЗЗД клаузата да бъде заменена от повелителни
правила на закона или договорът да се сключи без нея. Посочването на ГПР, който не
отразява точно всички разходи по кредита, лишава потребителя от възможността да
определи обхвата на своето задължение. Санкция, изразяваща се в лишаване на
кредитора от правото му на лихви и разноски при посочване на ГПР, който не
инкорпорира всички разходи, отразява тежестта на такова нарушение и има възпиращ
и пропорционален ефект / в този смисъл Решение от 09.11.2016г. по д. С-42/15 на
СЕС, Решение от 21.03.2024г. по д. № С-714/22 на СЕС, Решение от 13.02.2025г. по д.
С-472/23г. на СЕС/. При недействителност на сделката, по аргумент от чл. 23 ЗПК
потребителят връща само чистата стойност на кредита, без да дължи лихви или други
разходи по кредита.
Основателността на исковата претенция за чистата стойност е обусловена обаче
не само от сключването на договор за кредит, но и от предаването и усвояването на
заемната сума. От събраните по делото доказателства се установява, че процесният
кредит е целеви – за рефинансиране на друго задължение на ответника към ищцовото
дружество в размер на 3 314,71 лв., а остатъкът от 185,29 лв. е преведен по посочена от
потребителя банкова сметка съобразно данните от приобщеното преводно нареждане с
референция 270PMWP223470003. По делото не са ангажирани преки доказателства,
които да послужат като индиция за осъщественото рефинансиране. Същевременно, от
установените плащания в погашение на процесния договор за потребителски кредит,
както и от изявленията на ответника в открито съдебно заседание може да се направи
обоснован извод, че сумата от 3 314,71 лв. е била използвана за рефинансиране на
предходно задължение на кредитополучателя към ищцовото дружество. Ето защо и
задължението на ищеца да предаде заемната сума следва да се счита изпълнение, а в
тежест на ответницата се е породило задължението да я върне.
С исковата молба се претендира установяването на непогасените вноски от
договора за потребителски кредит, обявени за предсрочно изискуеми. Предсрочната
изискуемост представлява изменение на договора, което настъпва с волеизявление
само на една от страните и при наличието на две предпоставки: обективният факт на
неплащането и упражненото от кредитора право да обяви кредита за предсрочно
изискуем. Обявяването по смисъла на чл. 60, ал. 2 ЗКИ предполага изявление на
кредитора, че ще счита целия кредит или непогасения остатък за предсрочно
изискуеми, включително и за вноските с ненастъпил падеж, които към момента на
изявлението не са били изискуеми, и няма автоматично действие. Предсрочната
6
изискуемост поражда действие от момента на получаване от длъжника на
волеизявлението на кредитора, ако към този момент са настъпили обективните факти,
обуславящи настъпването /в този смисъл т. 18 от ТР № 4 от 18.08.2004г. по т. д.
№ 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС/.
Уведомлението за обявяване на предсрочна изискуемост следва да е ясно и
недвусмислено в същата степен, както и извлечението от счетоводните книги /в този
смисъл Определение № 656 от 14.07.2016г. по т.д. № 2609/2015г. на ВКС, I т.о./.
Извлечението от счетоводните книги следва да съдържа достатъчно информация за
вземането – данни за длъжника и кредитора, за договора за кредит, за дължимия
размер на кредита – главница и лихви, кои вноски не са заплатени, кога е настъпил
техният падеж. Отразените данни в извлечението от счетоводните книги следва да се
преценяват във връзка с твърдението кога са спрели плащанията, кои вноски не са
погасени и с представените от заявителя договор за кредит и доказателства за
уведомяване на длъжника /в този смисъл Определение № 461 от 28.06.2010г. по ч.т.д.
№ 272/2010г. на ВКС, II т.о./.
По делото не са ангажирани писмени доказателства от ответника за извършени
плащания в погашение на процесното задължение. Данни в тази насока се съдържат в
исковата молба, според която потребителят е заплатил общо 885 лв., като последното
плащане датира от 30.05.2023г. Въпросното изявление представлява признание на
факт, неизгоден за ищеца, поради което същото се ползва с висока доказателствена
стойност. При това положение, съдът намира, че фактът на неплащането е налице и
кредитополучателят е изпаднал в забава след 05.06.2023г., като при спиране на
плащанията обективно е настъпила предсрочната изискуемост на кредитора, но както
беше посочено последната, поражда действие за длъжника от момента на
получаването на поканата.
В настоящата хипотеза се установява, че в уведомителното писмо е
предоставена информация за размера на задължението към 05.04.2024г., както и
покана до потребителя да се свърже с кредитодателя за уреждане на отношенията.
Отбелязано е, че при неосъществяване на контакт срещу ответника ще бъдат
предприети действия за съдебно разрешаване на спора и принудително изпълнение на
вземанията. Не се откриват данни за непогасените падежирали вноски, кога е настъпил
техният падеж, нито пък разбивка на задължението по отделните пера. При това
положение, не може да се приеме, че отправеното до ответника изявление отговаря на
критериите за яснота и недвусмисленост на изявлението. Нещо повече, от начина, по
който е формулирано, въобще не става ясно кое свое договорно задължение
ответникът е нарушил. Следователно, не е налице втората предпоставка за
упражняване на потестативното право по чл. 60, ал. 2 ЗКИ - предсрочната изискуемост
7
да е обявена за длъжника.
Отделно от това, според чл. 13, ал. 1 ал. 2 от общите условия кореспонденцията
между страните се осъществява на посочения в договора адрес, за който
кредитополучателят писмено е уведомил кредитора, респективно при посочен имейл
адрес - и по електронна поща, по факс или по телефона, като известяването по тези
начини се счита за редовно. В чл. 8.2 е предвидено и задължение при промяна на
адреса кредитодателят да бъде уведомен. Когато в договора са предвидени конкретни
способи за връчване на съобщения и уведомления между страните, редовността на
връчването следва да се преценява от гледна точка на уговореното. При тълкуване на
подобна уговорка следва да се държи сметка, че конкретната клауза цели ефективно
упражняване на правата на страната, която изпраща съобщение, и препятства
евентуално недобросъвестно поведение на отсрещната страна. Изпращането на
съобщение не трябва да ограничава правата на адресата, поставяйки го в позиция,
включително и при полагане на дължимата грижа, да не е състояние да получи
изявлението на своя съконтрахент. Все пак допустимо е договора между страните да
са уредени способи за връчване на кореспонденция, както и да се предвиди, че
изявлението от едната страна ще се счита за достигнало до другата, без фактически
същото да е получено. Подобно клауза, която фингира недоставено или само
изпратено съобщение като получено, би била в съответствие с принципите за
добросъвестно упражняване правата на кредитора, ако ясно разписва при определени
предпоставки, при наличието на които ще се счита, че е положена дължимата грижа,
както и че според договора опитът за връчване на съобщението на адреса или на
адресат се приравнява на фактическото му получаване /в този смисъл Решение № 148
от 02.12.2016г. по т.д. № 2072/2015г. на ВКС, I т.о., Решение № 208 от 09.02.2018г.
по т.д. № 394/2017г. на ВКС, I т.о., Решение № 293 от 28.12.2018г. по т.д. №
2201/2017г. на ВКС, II т.о./.
От представените с исковата молба писмени доказателства се установява, че
уведомлението за предсрочна изискуемост е изпращано на посочения в договора адрес
за кореспонденция, при което пощенският служител е събрал сведения, че адресатът се
е преместил на друг адрес. Данни за други опити за достигане на уведомлението до
получателя не са ангажирани, не се и установява в някои от приобщените по делото
писмени доказателства да са вписани сведения за факс или електронна поща,
респективно за друг различен адрес на кредитополучателя. При тълкуване на клаузите
в общите условия в тяхната взаимна връзка и съобразно правилата на чл. 20 ЗЗД се
налага заключение, че когато съобщението е изпратено на адреса за кореспонденция,
който не е променен по реда на чл. 8.2, и не е удостоверено доставянето му, то същото
не се счита за получено. Доколкото в процесния договор не се съдържа ясно
разписание на предпоставките или фактическите констатации, при чието наличие ще
се счита, че е положена дължимата грижа от кредитора, и предвид липсата на
8
указания, че неуспешният опит за връчване ще се счита за фактическо получаване с
произтичащите от това последици, то не може да се приеме, че с договорната клауза на
чл. 13.4 е предвидено фингирано връчване.
Гореизложените съображения обосновават неоснователност на предявената
искова претенция досежно погасителните вноски с ненастъпил падеж. Предявеният по
реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск за установяване дължимост на вземане по договор за
банков кредит поради предсрочна изискуемост може да бъде уважен за вноските с
настъпил падеж към датата на формиране на силата на пресъдено нещо, въпреки че
предсрочната изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение /в този смисъл ТР № 8 от
02.04.2019г. по т.д. № 8/2017г. на ОСГТК на ВКС/. От материалите по делото се
установява, че с Анекс № 1 от 28.02.2023г. страните са постигнали съгласие за
отлагането на вноска № 2 от паричното задължение по кредита, поради което е
съставен и нов погасителен план с краен срок на договора – 05.07.2025г. Предвид
обстоятелството, че съдебното дирене в настоящата инстанция е приключено на
05.06.2025г., то следва да се приеме, че вноските от № 3 до 30 са с настъпил падеж, а
последната вноска № 31 - не.
С оглед изложеното и като се държи сметка за нищожността на клаузата,
регламентираща ГПР, то по аргумент от чл. 23 ЗПК кредитополучателят дължи
връщане единствено на чистата стойност на кредита, поради което и предявеният иск
за присъждане на главницата е установен по основание. При определяне на размера
обаче следва да бъдат съобразени извършените от длъжника плащания, като размерът
на чистата главница от 3 500 лв. следва да бъде намален със сумата от 885 лв. /сборът
от вноските за месец януари 2023г., месец април 2023г. и месец май 2023г., в това
число и сумите, послужили за погасяване на лихви, такси и допълнителни услуги/, тъй
като са недължими.
Аргумент в тази насока може да бъде изведен от Решение по съединени д. С-
154/15, д. С-307-15, д. С-308/15 по описа на Съда на Европейския съюз. В посоченото
решение е възприето, че за постигането на целите на Директива 93/13/ЕИО е
необходима външна намеса, като съдилищата трябва да разполагат с адекватни и
ефективни средства. За да е напълно ефективна предвидената потребителска защита,
не е достатъчно съдът, който е констатирал служебно неравноправния характер на
дадена уговорка, просто да прогласи нейната нищожност, а да може да изведе всички
последици от това заключение – обявената за неравноправна договорна клауза трябва
принципно да се счита, че никога не е съществувала, така че тя да не породи правни
последици за потребителя. В тази връзка, установяване по съдебен ред на
неравноправността на подобна уговорка поначало трябва да води до връщането на
потребителя в правното и фактическо положение, в което той би се намирал при
9
липсата на тази клауза. От тук следва задължението на националния съд да изключи
действието на неравноправната договорна клауза, която налага плащането на суми,
оказали се недължими, по принцип поражда съответния реституционен ефект по
отношение на тези суми. Да се възприеме, че платените суми, разпределени за
погасяване на лихви и такси суми, не следва да се приспаднат, а за тяхното
възстановяване потребителят би следвало да предяви кондикционна претенция би
осуетило както потребителската защита, предоставена с Правото на Европейския съюз,
така и би противоречало на принципа за неоснователно обогатяване.
Поради гореизложените съображения, исковата претенция се явява основателна
и следва да бъде уважена за сумата от 2 615 лв., като в останалата част предявените
установителни искове следва да бъдат отхвърлени. Поради прогласената нищожност
на договора за потребителски кредит изцяло неоснователни се явяват осъдителните
искове за присъждане на възнагражденията за допълнителните услуги.
По отговорността за разноски:
В съответствие със задължителните разяснения, дадени с т. 12 на ТР № 4 от
18.06.2014 г. по т. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съдът следва да се произнесе по
разпределението на отговорността за разноски в заповедното и исковото производство.
Предвид изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК право на разноски
възниква в полза и на двете страни. В установения срок ищецът е представил списък
по чл. 80 ГПК, с който претендира сумата от 260 лв. – юрисконсултско възнаграждение
в заповедното производство, сумата от 165,80 лв. – държавна такса по ч.гр.д. №
46648/2024г. на СРС, както и сумата от 185,60 лв. – държавна такса по настоящото
дело и 360 лв. – юрисконсултско възнаграждение. Разноските за държавни такси
следва да се присъдят изцяло в полза на ищеца. При съобразяване фактическата и
правна сложност на делото, изобилието от съдебна практика досежно банковите
кредити, както и обема на извършените от служителя на ищцовото дружество
процесуални действия, настоящият състав намира, че в полза на ищцовото дружество
се дължи общата сума от 250 лв. юрисконсултски възнаграждения в заповедното и
исковото производство. Предвид уважената част от исковите претенции, на ищеца се
следват разноски в размер на 169,96 лв. Ответникът не претендира разноски и не е
извършил такива, поради което такива не му се следват.
Мотивиран от гореизложеното,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 124,
ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 240 ЗЗД, вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че Е. Г. К.,
ЕГН: **********, с адрес: гр. //////, дължи на „ПКБ“ ЕООД, ЕИК: //////, със седалище и
10
адрес на управление: гр. /////, сумата от 2 615 лева, представляваща непогасени
главници по Договор за потребителски кредит № ////// от 13.12.2022г., ведно със
законната лихва, считано от датата на подаването на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК - 30.07.2024г. до окончателното плащане, като
ОТХВЪРЛЯ предявените искове за разликата над присъдената главница от 2 615 лева
до пълния предявен размер от 3 313,36 лева, иска за възнаградителна лихва в размер на
1 308,08 лева за периода от 05.04.2023 г. до 03.04.2024г., както и иска за законна лихва
за забава в размер на 475,63 лева за периода от 06.03.2023г. до 03.04.2024г.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „ПКБ“ ЕООД, ЕИК: //////, със седалище и адрес на
управление: гр. /////, срещу Е. Г. К., ЕГН: **********, с адрес: гр. //////, установителен
иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 375,92
лева представляваща мораторна лихва за период от 03.04.2024 г. до 29.07.2024 г.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „ПКБ“ ЕООД, ЕИК: //////, със седалище и адрес на
управление: гр. /////, срещу Е. Г. К., ЕГН: **********, с адрес: гр. //////, осъдителен иск
с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 240 ЗЗД за сумата от 1 259,99 лева,
представляваща възнаграждение за приоритетно разглеждане на искането за отпускане
на кредит – услуга „Фаст“, както и за сумата от 2 520,01 лева, представляваща
възнаграждение за отлагане/намаляване на определен брой погасителни вноски или
промяна на техния падеж – услуга „Флекси“.
ОСЪЖДА Е. Г. К., ЕГН: **********, с адрес: гр. //////, да заплати на „ПКБ“
ЕООД, ЕИК: //////, със седалище и адрес на управление: гр. /////, на основание чл. 78, ал.
1 ГПК сумата от 169,96 лева, представляваща деловодни разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11