Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е №

 

гр.П., 15.01.2021г.

 

ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, в открито заседание на шестнадесети декември през две хиляди  и двадесета година в състав:

                                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНИ ХАРИЗАНОВА

 

при секретаря Десислава Буюклиева  като разгледа докладваното от районния съдия Ани Харизанова гр.д.№475 по описа на съда за 2020г.и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Предявен е иск  за делба на недвижим имот. Правното основание на иска е чл.34, ал.1 от ЗС.Производството е във фаза на допускане на делбата.

            В исковата си молба срещу С.П.П.-А. с ЕГН ********** и Х.С.А. с ЕГН ********** *** ищците Н.П.П. с ЕГН ********** *** и Т.Н.Т. с ЕГН ********** *** твърдят, че са бивши съпрузи, сключили граждански брак през 1987г, който брак е прекратен с развод  по силата на решение №164/30.01.2007г на РС-П. по гр.д.№1799/2006г., влязло в законна сила на 16.03.2007г. Ответниците са съпрузи като ответницата е сестра на ищцата . По време на брака си  ищцата Н.П. и ответницата С.П.-А. придобиват в собственост от своя баща при равни дялово на основани договор за прехвърляне на собственост върху недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, обективиран в нотариален акт №134, том XVI, н.д.№5068/30.12.1993г. върху следния имот: самостоятелен обект в сграда  с идентификатор 55155.503.534.1.1 по КККР на град П., одобрени със Заповед№РД-18-97/28.10.2008г. на изп.директор на АГКК с адрес на имота : гр.П. п.к.4400 бул.“Б.“№19, ет.1, ап.1 ,който самостоятелен обект се намира на етаж 1 в сграда с идентификатор 55155.503.534.1, брой надземни етажи 4, брой подземни етажи 0, предназначение : жилищна сграда-многофамилна, която сграда е разположена в поземлен имот с идентификатор 55155.503.534 с предназначение на самостоятелния  обект: жилище- апартамент, брой нива на обекта :1 с площ на обекта 77.97кв.м., прилежащи части: мазе №1 и 2.576% ид.части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, ниво:1  при съседни самостоятелни обекти  в сградата: на същия етаж:55155.503.534.1.2 под обекта: 55155.503.534.1.39, 55155.503.534.1.38, 55155.503.1.37, над обекта :55155.503.534.1.4 като прехвърлителят си е запазил пожизнено вещното право на ползване върху целия имот. Прехвърлителят със запазено вещно право на ползване е починал на 20.09.2013г. След смъртта му имотът се е отдавал от ищцата и ответницата под наем до месец февруари 2019г. От месец март 2019г до настоящият момент целият имот се ползва единствено и само от ответницата С.П.-Анова , който без уведомление  на останалите съсобственици се е нанесла в жилището, изхвърлила е находящите се в същото жилище собствени на ищците  движими вещи/ мебели/. Останалите съсобственици са лишени от  ответницата А. от възможността физически да ползват имота съобразно правата си. Ищцата П. многократно е изисквала от ответницата А. доброволно да решат въпроса с прекратяване на съсобствеността върху жилището , респ.ползването на същото , но ответницата категорично е отказала каквото и да било решение на спора. Процесният имот е придобит от ищцата и ответницата по време на браковете им чрез възмездна сделка , поради което към датата на придобиването е бил в СИО на същите , тоест  ½ ид.част в режим на СИО за ищците и ½ ид.ч. в режим на СИО за ответниците. Семейната имуществена общност  по отношение на ищците е прекратена с развод през 2007, поради което съсобствеността между същите става дялова по ¼ ид.ч. за всеки от тях. Моли се съда да постанови решение, с което да се допусне делба на гореописания имот  между страните по делото при следните дялове, по ¼ ид.част за всеки от ищците и ½ ид.част общо в режим на СИО за ответниците. В подкрепа на твърденията си ищците ангажират доказателства .

            Ищците отправят претенция към ответницата С.П.-А. за заплащане на обезщетение под формата на месечен наем, считано от датата на връчване на исковата молба на ответницата в размер на 100лв. за всеки от ищците , / общо за двата 200лв./ за ползваната от ответницата част от имота, съсобствена на ищците / общо ½ ид.ч./ като настоящата искова молба се счита за покана до ответницата А. за заплащане на обезщетението. На основание чл.344, ал.2 от ГПК, считано от датата на връчване на исковата молба до окончателното извършване на делбата ответницата А. да заплаща сумата от п о100лв. месечно за всеки един от ищците  срещу ползваната от А. тяхна собствена част от съсобствения процесен имот.

            В срока по чл.131 от ГПК от ответниците, чрез пълномощника им, е подаден писмен отговор ,с който не се оспорва, че е възникнала съсобственост  между страните  по отношение на процесния имот и на заявеното в обстоятелствената част на исковата молба основание. Н есе оспорват правата на страните в съсобтвеността.  Оспорва се твърдението, че през 2019г ответницата С.П.-А. без знанието и съгласието на ищцата  се е нанесла  и заживяла в жилището. През първата половина на 2019г ищцата Н.П. е била известена от сестра си  С., че поради причини от семеен характер има нужда да ползва жилището. В този момент ищцата не е имала нищо против това като и понастоящем ищцата има ключ за свободен и необезпокояван достъп до апартамента. Нещо повече, била е известена от ответницата, че за целта смята да направи необходимите ремонти, за са може имотът да стане годен за обитаване. В тази връзка С.А. прави подобрения в имота на стойност около 3000лв. Оспорва се твърдението ,че ответницата е изхвърлила лични движими вещи / мебели/, собственост на ищцата . Твърди се, че ответниците не притежават друго жилище и в момента С.А. е регистрирана на адреса като постоянно пребиваваща. Оспорва се твърдението, че ответницата С.А. възпрепятства ищцата Н.П.  да ползва жилището, съобразно правата си. Ищцата живее в град София и по никакъв начин не е заявила , че желае да ползва имота. Ответниците не възразяват  ищцата да упражнява в пълен обем правата си върху имота , поради което искането и за заплащане на обезщетение за това, че е лишена от право да ползва имота е неоснователно.

            В съдебно заседание ищците, чрез пълномощника си, поддържат предявения иск и искането си по чл.344, ал.2 от ГПК. Подробни съображения по съществото на спора са развити в хода на устните състезания.

            В съдебно заседание ответниците, чрез пълномощника си, поддържат писмения отговор. Подробни съображения по съществото на спора са развити в хода на устните състезания .

            Пазарджишкият районен съд след като се запозна с изложените в исковата молба фактически твърдения, след като съобрази доводите на страните и след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност, при спазване разпоредбата на чл.235 от ГПК прие за установено следното от фактическа страна:

бившият имот 55155.504.120 сградите са изключителна собственост на ищците,а ответниците имат идеални части от дворното място.

            Установява се от ангажираните писмени доказателства/ нотариален акт №134, том XVI,дело №5068/1993г по описа на нотариус В. Гагова при РС-П. , схема №15-114322-05.02.2020г на самостоятелен обект в сграда , изготвена от СГКК-гр.П./,  , че  през 1993г Продан Иванов Попов е прехвърлил на дъщерите си ищцата и ответницата при равни права  по ½ идеална част  следния свой собствен недвижим имот:  самостоятелен обект в сграда  с идентификатор 55155.503.534.1.1 по КККР на град П., одобрени със Заповед№РД-18-97/28.10.2008г. на изп.директор на АГКК с адрес на имота : гр.П. п.к.4400 бул.“Б.“№19, ет.1, ап.1 ,който самостоятелен обект се намира на етаж 1 в сграда с идентификатор 55155.503.534.1, брой надземни етажи 4, брой подземни етажи 0, предназначение : жилищна сграда-многофамилна, която сграда е разположена в поземлен имот с идентификатор 55155.503.534 с предназначение на самостоятелния  обект: жилище- апартамент, брой нива на обекта :1 с площ на обекта 77.97кв.м., прилежащи части: мазе №1 и 2.576% ид.части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, ниво:1  при съседни самостоятелни обекти  в сградата: на същия етаж:55155.503.534.1.2 под обекта: 55155.503.534.1.39, 55155.503.534.1.38, 55155.503.1.37, над обекта :55155.503.534.1.4  срещу задължение за гледане и издръжка на своя баща п.п.като му осигурят спокоен и нормален живот до края на живота му, като поемат и всички евентуални разходи при лечение и други нужди на баща си, когато не могат да бъдат осигурени от личните му доходи. Прехвърлителят си е запазил пожизнено вещното право на ползване върху целия имот. Видно  от  акт за смърт №866/20.09.2013г. , издаден от Община П. прехвърлителят Продан Иванов Попов е починал на 20.09.2013г.

             Между страните няма спор, че процесният имот е придобит по време на брака на ищцата Н.П.  с ищеца Т.Т. и брака на ответницата С.   П.- А. с ответника Х.А.. Видно от  данните по делото, че  с решение №164 по гр.д.№1799/2006г по описа на РС-П.,влязло в сила на 16.03.2007г. , бракът между ищците, сключен на 27.09.1987г., е прекратен с развод.

            От приложеното удостоверение за настоящ адрес се установя, че  от  16.03.2020г.ответникът С.П.-А. е с регистриран настоящ адрес:***,  който е административния адрес на процесния  жилищен имот.

            От  заключението на изслушаната съдебно- икономическа експертиза се установи, че средния месечен пазарен наем на процесния имот е в размер на 416лв. или ¼ от него възлиза на сумата от 104 лв.

            От разпита на свидетелката Е.Т. се установи, че от много години познава страните по делото. Свидетелката много пъти е посещавала и процесия имот и знае, че този имот е на двете сестри  от техния баща. Свидетелката обясни ,че след като през 2013г баща им починал  известно време давали имота под наем.От месец март 2019 при едно идване на ищцата от София, когато същата влязла в апартамента установила, че нейни лични вещи / диван с два фотьойла масичка и легло липсват. Ищцата разказала  на свидетелката, че сестра и се нанесла в апартамента и изхвърлила всичко, притежавано от нея. Свидетелката придружила ищцата до апартамента няколко дни преди делото, тъй като ищцата имала среща с вещото лице и видяла, че ответницата се е настанила и обитава всички стаи на жилището , заедно с цялото си семейство, а именно с  ответника   и двете им деца. За да влязат в апартамента ищцата Н.П. използвала собствен ключ.Свидетелката обясни, че работното и място е близо до процесното жилище, много често е ходила до жилището, тъй като е общувала и със  С.  и личните и  впечатления са, че жилището се обитава постоянно от ответника С.П.-А..

            Въз основа на така очертаната по делото фактическа обстановка от правна страна съдът прави следните изводи:

            Безспорно се установи от анализа на доказателствената съвкупност, че  е възникнала съсобственост между страните по делото на заявеното правно основание. През 1993г. ищцата Н.П. и ответницата С.П.- А. на възмездно правно основание/ договор за издръжка и гледане /   са придобили правото на собственост по отношение на процесния имот при равни права- по ½ идеални части. Безспорно се установи също така , че това е станало по време на брака на ищците и  брака на ответниците , поради което имотът е придобит в режим на съпружеска имуществена общност. Бракът между ищците  е прекратен през 2007г, поради което бездяловота съпружеска имуществена общност се трансформирала в дялова такава като дяловете на всеки от бившите съпрузи е както следва: ¼ идеална част за ищцата Н.П. и ¼ идеална част за ищеца Т.Т..

Предвид изложеното искът за делба е основателен и следва да бъде уважен като следва да се допусне до делба  следния недвижим имот:  самостоятелен обект в сграда  с идентификатор 55155.503.534.1.1 по КККР на град П., одобрени със Заповед№РД-18-97/28.10.2008г. на изп.директор на АГКК с адрес на имота : гр.П. п.к.4400 бул.“Б.“№19, ет.1, ап.1 ,който самостоятелен обект се намира на етаж 1 в сграда с идентификатор 55155.503.534.1, брой надземни етажи 4, брой подземни етажи 0, предназначение : жилищна сграда-многофамилна, която сграда е разположена в поземлен имот с идентификатор 55155.503.534 с предназначение на самостоятелния  обект: жилище- апартамент, брой нива на обекта :1 с площ на обекта 77.97кв.м., прилежащи части: мазе №1 и 2.576% ид.части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, ниво:1  при съседни самостоятелни обекти  в сградата: на същия етаж:55155.503.534.1.2 под обекта: 55155.503.534.1.39, 55155.503.534.1.38, 55155.503.1.37, над обекта :55155.503.534.1.4. Делбата следва да се допусне между страните по делото – ищците и ответниците при квоти както следва : ¼ идеална част за ищцата Н.П., ¼ идеална част за ищеца Т.Т. и ½ идеална част общо  при режим на СИО за ответниците  С.П.-А. и Х.А..

По искането по чл.344, ал.2 от ГПК съдът намира следното:

Предявеното искане е привременна мярка и представлява претенция за периодични плащания, считано от влизане в сила на акта на съда до приключване на делбеното производство. Съгласно чл.344, ал.2 от ГПК в решението си по ал.1 или по-късно ако всички наследници не ползват наследствените имоти съобразно правата си, съдът по искане на някой от тях постановява кои от наследниците, от кои имоти ще се ползват до окончателното извършване на делбата или какви суми едните трябва да плащат на другите срещу ползването . Легитимирано лице е всеки съделител, който не ползва съсобствения имот, съобразно правата си. Разпоредбата цели да се охранят правата на съделителите като се осигури възможност всеки от тях да ползва имота- предмет на делба или да получи съответното обезщетение, ако  е лишен от това ползване. Такова искане може да бъде направено през цялото развитие на делбеното производство като в решението по допускане на делбата или по-късно  съдът се произнася по него  като са налице основание за това . Произнасянето на съда  по чл.344, ал.2 от ГПК представлява съдебна администрация на гражданските отношения. Съдебният акт, който се постановява има характер на определение и не се ползва със сила на пресъдено нещо, тъй като не се разрешава окончателно материално правен спор между страните. Действието на определението е за определено време, като същото може да бъде изменяно при промяна  на обстоятелствата/ чл.344, ал.3 от ГПК. В  настоящият случай искането изхожда от легитимирани лица- ищците по делото, които са   съсобственици на делбения имот. Разпределение на ползването става при съобразяване правата/ квотата/ на съделителите в съсобствеността. Претенцията на неползващия съделител може да бъде както за разпределяне на ползването / реално ползване/ така и за заплащане на обезщетение поради лишаване от ползването като съдът е обвързан от искането. В конкретния случай искането е за плащане на обезщетение.Съгласно константната практика и указанията на Тълкувателно решение №7/02.11.2012г. по  тълк.д.№7/2012г на ОСГК на ВКС в този случай размерът на обезщетението се определя в съответствие с наемното възнаграждение  при съобразяване обема, за който ползващия общата вещ съсобственик надхвърля своята квота в съсобствеността. След съвкупен анализ на доказателствената съвкупност се установи, че ответницата  С.  П. –А. ползва целия процесен  жилищен имот  като този факт не се оспорва от същата. Нещо повече на 16.03.2020г  същата се е регистрирала по настоящ адрес в това жилище. От заключението на изслушаната по делото съдебно-икономическа експертиза, което съдът кредитира като компетентно и обосновано изготвено и неоспорено от страните, се установи, че пазарния месечен наем на целия имот е  416лв. или 1/4 част възлиза на сумата от 104лв. По отношение на началния момент,  от който се дължи  обезщетението съгласно  Определение №308/24.04.2014г по гр.д.№1773/2014г по описа на ВКС съдебният акт , постановен по реда на чл.344, ал.2 от ГПК има действие и значение само за делбеното производство и с него съответната привременна мярка може да бъде постановена само занапред  във времето и само до окончателното приключване на делбеното производство.Един съделител може да бъде осъден да заплаща по този ред на друг съделител суми срещу ползването на имота следователно винаги  и само занапред във времето, тоест от момента на влизане на постановения по реда на чл.344, ал.2 от ГПК акт в сила.

Предвид изложеното искането по чл.344, ал.2 от ГПК се явява основателно и следва ответницата С.П.-А. да бъде осъдена да заплаща на всеки от ищците сумата от по 100лв.  месечно представляваща обезщетение за едноличното ползване на делбения имот съответно на притежаваните  от всеки от ищеца идеални части от имота ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска, считано от  влизане в сила на настоящото определение  до окончателното извършване на делбата.

Воден от горното Пазарджишкият районен съд  

Р   Е  Ш  И :

 

ДОПУСКА СЪДЕБНА ДЕЛБА между  Н.П.П. с ЕГН ********** ***,Т.Н.Т. с ЕГН ********** ***, С.  П.П. –А. с ЕГН **********, Х.С.А. с ЕГН ********** ***  на следния недвижим имот: самостоятелен обект в сграда  с идентификатор 55155.503.534.1.1 по КККР на град П., одобрени със Заповед№РД-18-97/28.10.2008г. на изп.директор на АГКК с адрес на имота : гр.П. п.к.4400 бул.“Б.“№19, ет.1, ап.1 ,който самостоятелен обект се намира на етаж 1 в сграда с идентификатор 55155.503.534.1, брой надземни етажи 4, брой подземни етажи 0, предназначение : жилищна сграда-многофамилна, която сграда е разположена в поземлен имот с идентификатор 55155.503.534 с предназначение на самостоятелния  обект: жилище- апартамент, брой нива на обекта :1 с площ на обекта 77.97кв.м., прилежащи части: мазе №1 и 2.576% ид.части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, ниво:1  при съседни самостоятелни обекти  в сградата: на същия етаж:55155.503.534.1.2 под обекта: 55155.503.534.1.39, 55155.503.534.1.38, 55155.503.1.37, над обекта :55155.503.534.1.4.

ДЯЛОВЕТЕ  на съделителите са както следва: ¼ идеална част за Н.П.П., ¼ идеална част за Т.Н.Т.  и 1/ 2 идеална част  в режим на СИО общо за С.П.П. –А. и Х.С.А..

 ОСЪЖДА  на основание чл.344, ал.2 от ГПК С.  П.П. –А. с ЕГН ********** ***   да заплаща на Н.П.П. с ЕГН ********** *** сумата от по 100лв./ сто лева/ месечно , представляваща обезщетение за едноличното ползване на делбения имот, съответно на притежаваната от  Н.П. идеална  част от имота, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска, считано от влизане в сила на настоящото определение до окончателното извършване на делбата.

ОСЪЖДА  на основание чл.344, ал.2 от ГПК С.  П.П. –А. с ЕГН ********** ***   да заплаща на Т.Н.Т. с ЕГН ********** *** сумата от по 100лв./ сто лева/ месечно , представляваща обезщетение за едноличното ползване на делбения имот, съответно на притежаваната от  Т.Т. идеална  част от имота, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска, считано от влизане в сила на настоящото определение до окончателното извършване на делбата.

Решението в частта за произнасяне по чл.344, ал.2 от ГПК има характер на определение и подлежи на обжалване с частна жалба пред Окръжен съд- П. в едноседмичен срок от връчването му на страните, в останалата част решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд-П. в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

  

                                           РАЙОНЕН   СЪДИЯ: