Решение по дело №7883/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: 12164
Дата: 20 юни 2024 г.
Съдия: Лилия Иванова Митева
Дело: 20231110107883
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 14 февруари 2023 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 12164
гр. С, 20.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 118 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА
при участието на секретаря ДИАНА Й. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА Гражданско дело №
20231110107883 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба, подадена от И. В.
Х., ЕГН **********, с която ищцата е предявила обективно кумулативно съединени
осъдителни искове с правна квалификация чл. 240, ал. 1 ЗЗД и чл. 92, ал. 1 ЗЗД, против А. А.
Д., ЕГН **********, за сумата от 2500 лв, представляваща главница по Договор за заем от
01.09.2021 г., както и за сумата от 2500 лв., частичен иск от общата сума в размер на 10500
лв., представляваща неустойка по чл. 6 от Договор за заем от 01.09.2021 г., дължима за
периода от 01.11.2021 г. до 05.01.2023 г. за забава плащането на първата вноска по договора
ведно със законната лихва върху главниците от датата на депозиране на исковата молба в
съда – 14.02.2023 г., до окончателното изплащане на вземанията.
Ищцата твърди, че между нея и ответницата е сключен договор за заем от 01.09.2021
г., по силата на който предоставила в заем на ответницата сумата от 2500 лв., която се
задължила да я върне на девет месечни вноски, подробно описани в чл. 4 от договора,
първата от които била с падеж 31.10.2021 г., а последната – 30.06.2022 г. Сочи, че
ответницата не е изпълнила поетото с договора задължение за връщане на сумата, поради
което в полза на ищцата възникнало вземане както за главницата по договора, така и за
заплащане на уговорената в чл. 6 от договора неустойка за забава в размер на 1% от размера
на цялата сума на ден, т.е. по 25 лв./ден за всеки ден забава./
С молба с вх. № от 22.05.2023 г. посочва, че първата вноска по договора е следвало да
бъде върната в срок до 31.10.2021 г., поради което счита, че неизпълнението на това
задължение е довело до възникване на задължение на ответницата да й заплаща по 25 лева
на ден – неустойка за забава по чл. 6 от договора. Сочи, че неустойката за забава, дължима за
неплащане на първата вноска в периода от 01.11.2021 г. до 05.01.2023 г. /т.е. за общо 420
лева/ възлиза на обща сума 10500 лева, от която предявява частичен иск за 2500 лева.
Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК по делото не е постъпил писмен отговор на исковата молба от
ответницата.
В проведеното открито съдебно заседание по делото ответницата оспорва да дължи
1
претендираните суми. Не оспорва, че е получила паричната сума от ищцата, но част от
същата върнала, а за друга част задължението погасила чрез полагане на труд и грижи за
ищцата, за които не получила възнаграждение. Поддържа, че не дължи неустойка от 25 лева
на ден, тъй като същата съставлява лихварство.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на
страните, приема следното от фактическа и правна страна:
Предявен е иск с правно основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД за връщане на сума, предоставена
по договор за заем между страните. Фактическият състав на договора за заем включва
съгласие на страните за предаване от заемодателя в собственост на заемателя на парична
сума със задължение на заемателя да я върне при настъпване на падежа и реално предаване
на тази сума от заемодателя на заемателя. Посочените елементи от фактическия състав на
договора за заем, както и настъпването на падежа за връщане на заема, следва да бъдат
установени от ищеца.
В случая съдът намира, че посочените обстоятелства се установяват от представения
писмен договор за заем, сключен между страните на 01.09.2021 г., видно от чл. 1 и 2 от
който ищцата предала на ответницата в деня на подписване на договора сумата от 2500 лева,
които ответницата се задължила да върне на месечни вноски от 15-то до 30-то число на
месеците от октомври 2021 г. до май 2022 г. в размер на по 300 лева всяка и в размер на 100
лева през м. юни 2022 г. / чл. 4/.
В тежест на ответницата е да установи изпълнение на възникналото и падежирало
задължение за връщане на сума в размер на 2500 лева или погасяване по друг начин изцяло
на задължението си. Доказателства за изпълнение на задължението – както чрез плащане,
така и по друг начин в рамките на настоящото производство не са представени и приети по
делото. Поради това ответницата, чиято е доказателствената тежест да докаже пълно
изпълнение на задължението си за връщане на сумата, следва да понесе неблагоприятните
последици от неустановяване на това обстоятелство като искът срещу него бъде уважен.
Следва на ищцата да се присъди и законната лихва от датата на исковата молба -
14.02.2023 г. до окончателното изплащане на вземането предвид настъпване уговорения
падеж на задължението за връщането на главницата преди тази дата.
По иска с правно основание чл.92,ал.1 ЗЗД
По предявения иск с правно основание чл. 92, ал.1 ЗЗД ищцата следва да установи да
установи при условията на пълно и главно доказване валидно сключен договор за заем,
предаването на процесната сума срещу задължение за връщането в определен срок, валидно
уговорена неустоечна клауза и настъпване на падежа на вземанията.
По гореизложените мотиви съдът намира, че облигационната връзка между страните е
валидно възникнала, като ищцата е предала заемната сума. В чл. 6 от Договора е
предвидено, че при забава за плащане на дължимата ежемесечна вноска заемателят дължи на
заемодателя неустойка в размер от 1% от размера на цялата сума на ден. Следователно
посочената клауза, съобразена с размера на отпуснатия заем от 2500 лева, предвижда
дължимост на неустойка в размер на 25 лева на ден за забава изпълнението на задължението
за връщане на всяка част от заемната сума /т.е. за всяка погасителна вноска/.
В проведеното открито съдебно заседание ответницата оспорва да дължи неустойката,
като посочва, че същата е недължима, тъй като съставлява лихварство. По същество
възраженията на ответницата съдът следва да съобрази като възражения срещу валидността
на уговорката за неустойка за забава.
Според чл. 92, ал. 1 ЗЗД неустойката обезпечава изпълнението на задължението и
служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват.
Задължението за неустойка се поражда от факта на неизпълнение на това договорно
задължение, което тя обезпечава и обезщетява, като страните са свободни да уговарят
различни последици от поведението си при сключването на всеки договор, както и от
неизпълнението на всяко отделно поето задължение по него, като единственото ограничение
2
при договорната неустойка е да се съобразяват повелителните норми на закона и добрите
нрави. Прекомерността на договорната неустойка се преценява като се изхожда от
присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна (наказателна) функции, като
договореният й размер се съотнася с действителните вреди към момента на договорното
неизпълнение, при съобразяване и със специфични конкретни критерии за конкретния
случай, като естеството и размера на обезпеченото с неустойката задължение, обезпечение
на поетото задължение с други, различни от неустойката правни способи, вида на самата
уговорена неустойка и на неизпълнението, за което е предвидена /Решение № 108 от
24.09.2020 г. на ВКС по гр. д. № 1113/2020 г., III г. о., ГК/.
Съгласно разясненията, дадени с Тълкувателно решение №1 от 15.06.2010 г. по тълк.
д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС неустойката следва да се приеме за нищожна поради
противоречие с добрите нрави, ако единствената цел, за която е уговорена, излиза извън
присъщите ѝ обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.
Процесната договорна неустойка е мораторна и е за неизпълнение на поетото
задължение за връщане на предоставения паричен заем. Размерът на неустойката е 1 % от
цялата сума на ден и е предвидено да се дължи за всяка неплатена в срок погасителна
вноска. Следователно неизпълнението на първата вноска от 300 лева в срок до 31.10.2021 г.
води до дължимост на неустойка от 1 % от сумата 2500 лева на ден или общо 10750 лева
/430 дни*25/. За същия период обезщетението за забава по чл. 86 ЗЗД за неизпълнението на
задължение за заплащане на главница от 300 лева, изчислено с интернет калкулатор в
размер на законната лихва, е 35,98 лева. Следователно уговорената неустойка надвишава
законната лихва приблизително 298,78 пъти.
При съобразяване на горепосочените обстоятелства, така договорената мораторна
неустойка надхвърля присъщите й функции, тъй като надвишава драстично размера на
действителните вреди, съизмеряващи се при забавено изпълнение на парично задължение
със законната лихва или евентуална възнаградителна лихва при предоставяне на паричния
ресурс за ползване от трето лице. Освен това неустойката е уговорена като процент не от
сумата на съответната вноска, чието неизпълнение се претендира да обезщетява,
санкционира и стимулира, а от общата заемна сума. Уговореният начин на формиране на
неустойката, преценяван съобразно конкретните обстоятелства по делото и посочените в т. 3
от Тълкувателно решение №1 от 15.06.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС
критерии, предпоставя изначално недопустимо обогатяване на заемодателя за сметка на
заемателя, което обосновава извод, че процесната клауза за неустойка противоречи на
основния принцип за справедливост и добросъвестност в гражданските и търговските
правоотношения и като накърняваща добрите нрави е нищожна на основание чл. 26, ал. 1,
пр. 3 ЗЗД.
Поради посоченото в полза на ищцата не е възникнало валидно претендираното
вземане за неустойка за забава плащането на първата вноска по договора за заем, поради
което и предявеният частичен иск за част от това вземане следва да бъде отхвърлен като
неоснователен.
По отговорността на страните за разноски:
При този изход на спора на основание чл.78, ал.1 ГПК ищецът има право на
разноските, които е направил в производството, съразмерно с уважената част от исковете, а
именно – 500 лева от общо сторени разноски в размер на 1000 лева / 200 лева – държавна
такса и 800 лева – адвокатско възнаграждение/.
Воден от горното, Софийски районен съд, 118 състав
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД А. А. Д., ЕГН ********** и адрес: гр. С, ул.
Р № 1, вх. Б, ет. 3, ап. 15 да заплати на И. В. Х., ЕГН ********** и адрес: гр. С, ул. КП №
3
41, ет. 1, ап. 2 сумата 2500 лева – представляваща непогасена главница по Договор за заем
от 01.09.2021 г. ведно със законната лихва върху сумата от датата на депозиране на
исковата молба в съда – 14.02.2023 г., до окончателното изплащане на вземането.
ОТХВЪРЛЯ предявения от И. В. Х., ЕГН ********** против А. А. Д., ЕГН
**********, осъдителен иск по чл. 92, ал. 1 ЗЗД, за сумата от 2500 лв., частичен иск от
общата сума в размер на 10500 лв., представляваща неустойка по чл. 6 от Договор за заем от
01.09.2021 г., дължима за периода от 01.11.2021 г. до 05.01.2023 г. за забава плащането на
първата вноска по договора ведно със законната лихва от датата исковата молба -
14.02.2023 г., до окончателното изплащане на вземането.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК А. А. Д., ЕГН ********** и адрес: гр. С,
ул.Р № 1, вх. Б, ет. 3, ап. 15 да заплати на И. В. Х., ЕГН ********** и адрес: гр. С, ул. КП
№ 41, ет. 1, ап. 2 сумата 500 лева – разноски в производството.
Присъдените суми в полза на И. В. Х. могат да бъдат заплатени по банкова сметка с
IBAN: BG30UNCR70001598056571, BIC: UNCRBGSF, с титуляр И. В. Х..
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд,
подадена чрез Софийски районен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4