№ 18
гр. Костинброд, 24.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КОСТИНБРОД, I-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:Светослав Н. Николов
при участието на секретаря Мария Г. Гергинова
като разгледа докладваното от Светослав Н. Николов Административно
наказателно дело № 20241850200121 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
С наказателно постановление № 23-2400115 от 15.05.24 г., издадено от
Директора на Дирекция „Инспекция по труда Софийска област“, на „Ю.“
ООД, ЕИК****, на основание чл. 416, ал. 5 във вр. с чл. 414, ал. 1 от КТ, е
наложено административно наказание „имуществена санкция“, в размер на
1500 лева за нарушение на чл. 261 от КТ.
Наказателното постановление се обжалва в законовия срок от
санкционираното юридическо лице, като се излагат съображения за неговата
незаконосъобразност. В съдебното заседание процесуалният представител на
дружеството поддържа жалбата и моли съда да отмени наказателното
постановление.
Процесуалният представител на въззиваемата страна намира жалбата
за неоснователна, като сочи аргументи за потвърждаване на наказателното
постановление.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото
писмени доказателства и гласни доказателствени средства, намира за
установено от фактическа страна следното:
При извършена проверка по спазване на трудовото законодателство на
1
15.02.24 г. до 15.03.24 г. по документи, било установено, че „Ю.“ ООД, в
качеството си на работодател по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на КТ, не е
начислил и заплатил с увеличение положения нощен труд от лицето С. А. Ч.,
изпълняващ длъжността „шофьор тежкотоварен автомобил-12 и повече тона“
за месец декември 2023 г. Било установено също така, че свид. С. Ч., е
положил 14 смени, които са били с различна продължителност, съгласно
предоставен индивидуален работен дневник на транспортния работник,
наименован „Driver activity”, като положил 28,48 часа нощен труд, за периода
от 05.12.23г. до 21.12.23г. Към работната му заплата за месец декември било
отразено увеличение за положен нощен труд с 3 часа.
На 15.03.24 г., в присъствието на упълномощен представител на
жалбоподателят, бил съставен на дружеството АУАН № 23-2400115 за
извършено нарушение на чл. 261 от КТ.
Въз основа на така съставения акт, било издадено и обжалваното НП ,
издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда Софийска област“, с
което на жалбоподателя на основание чл. 416, ал. 5, във вр. с чл. 414, ал. 1 от
КТ, е наложено административно наказание „имуществена санкция“, в размер
на 1500 лева за нарушение на чл. 261 от КТ.
В хода на съдебното производство е назначена и изготвена съдебно-
техническа експертиза, от чието заключение се установява, че свид. С. Ч. за
месец декември 2023 г., е положил 22,48 часа нощен труд.
Приетата от съда фактическа обстановка по делото се установява от
показанията на свидетелите С. Ч., като и от показанията на А. К. и Д. Й..
Съдът кредитира показанията на свидетеля Ч., в цялост като намира,
че същите не само са относими към предмета на делото, но са от важно
значение за разкриване на обективната истина. Чрез същите и при внимателен
анализ с останалите доказателства по делото може да се приеме за безспорно,
факти около това как и кога същият е изпълнявал своите служебни
задължения, както и това, какво му е било реално начислено и заплатено.
Изложените от негова страна твърдения за нарушение на трудовото
законодателство се подкрепят и от показанията на другите двама свидетели по
делото- А. К. и Д. Й., чрез показанията на които се установява констатирано от
тяхна страна. Съдът не кредитира единствено техните показания по
отношение на реално установеното неначислено и незаплатено време за
2
положен нощен труд за месец декември 2023 г., като кредитира в цялост
заключението на вещото лице.
Съдът намира, че приобщената по делото СТЕ, по своя характер е
достатъчно обоснована, пълна и ясна, поради което същата следва да се
кредитира в цялост.
Съдът споделя заключението на вещото лице, че към определения общ
период на положен нощен труд не следва да се включи времето, за което свид.
Ч. е бил на разположение. По своят характер времето на разположение, макар
и да е платимо, то същото е от друго естество и не следва да се включи към
реално положения нощен труд.
Съдът намира, че следва да се кредитират приложените към жалбата
писмени доказателства- а именно справки от работен дневник на
транспортния работник, наименован „Driver activity”, приложен към жалбата,
а не тези които са били приобщени в хода на административното
производство. Съдът споделя изводът на вещото лице, че по отношение на
последния са налице редица противоречия и несъответствия, което от своя
страна води до изключването му от доказателствената съвкупност по делото.
С изключение на обсъдените вече противоречия, съдът се довери
изцяло на останалите доказателства, както и събраните по делото писмени
доказателства, приобщени по реда на чл. 283 НПК, тъй като същите в своята
съвкупност са еднопосочени и изясняват по безпротировечив начин
фактическата обстановка, възприета от съда.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от
правна страна следното:
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления
районният съд е винаги инстанция по същество – чл. 63, ал. 1 от ЗАНН. Това
означава, че следва да провери законността, т.е. правилното приложение на
процесуалния и материалния закон, независимо от основанията, посочени от
жалбоподателя.
В изпълнение на това си правомощие съдът служебно констатира, че
АУАН е издадено изцяло в съответствие с изискванията на чл. 42 ЗАНН, както
и НП е съобразено изцяло с разпоредбите на чл. 57, ал. 1 ЗАНН, издадено е от
компетентния за това административен орган, при спазване на процесуалните
3
правила за това. На следващо място, описанието на нарушението и
обстоятелствата, при които е извършено, са отразени в пълнота, като е
описано както самото нарушение, така и е посочена неговата правна
квалификация. Макар в АУАН и в наказателното постановление да е посочено
различно по обем начислен нощен труд, то последният е изводим от
обстоятелствата по делото. Видно от Трудов договор от 01.12.2023 г., сключен
между жалбоподателя и свид. С. Ч., всички възнаграждения се изплащат до
края на месеца, следващ месеца, в който е положен трудът. Предвид това,
безсъмнено е, че датата на извършеното нарушение следва да е следващият
месец- 01.02.24г. Наред с това по делото се установи, че на свид. Ч. са били
изплатени единствено 3 лева, за положен един час нощен труд.
Съдът намира, че наказателното постановление е законосъобразно от
процесуална и от материалноправна гледна точка.
В хода на съдебното следствие се установи по несъмнен начин, че
дружеството-жалбоподател, в качеството си на работодател, не е начислило и
изплатило с увеличение положения през месец декември 2023г. нощен труд от
лицето С. Ч., следващ месеца, в който е положен трудът, съгласно уговореното
в Трудов договор и съгласно чл. 8 от Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата, за всеки отработен нощен час или за част
от него между 22,00 ч. и 6,00 ч. на работниците и служителите се заплаща
допълнително трудово възнаграждение в размер не по-малък от 0,15 на сто от
минималната работна заплата, установена за страната, но не по-малко от един
лев.
Въз основа на установената фактическа обстановка настоящият състав
приема, че дружеството не е изпълнило задължението си да начисли и изплати
положен нощен труд от свид. С. Ч., за месец декември 2023г., не бяха събрани
в хода на производството, а напротив – установи се както от писмените
доказателства, така и от изготвената съдебно-техническа експертиза, че
положеният от лицето нощен труд не е бил начислен и изплатен с дължимото
увеличение за пълния обем от 22часа и 48 минути.
Ето защо, правилно административнонаказващият орган е приел, че
жалбоподателят е извършил нарушение на чл. 261 от КТ, за което е
ангажирана неговата отговорност. Нарушението е съставомерно от обективна
страна, като с оглед на обстоятелството, че нарушителят е юридическо лице,
4
не следва да се обсъжда въпросът за субективната страна на деянието.
Съдът приема, че нарушението не представлява маловажен случай, по
смисъла на – такъв, при който извършеното административно нарушение, с
оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на
други смекчаващи отговорността обстоятелства, представлява по-ниска
степен на обществена опасност, в сравнение с обикновените случаи на
административно нарушение от съответния вид. Нарушението, предмет на
санкциониране с обжалваното наказателно постановление, се явява
довършено със самия факт на неизпълнение на предвидените в КТ задължения
на физическите и юридическите лица, без законът да поставя изискване за
настъпване на определен противоправен резултат. По този начин
законодателят е въздигнал в нарушение само застрашаването на обществените
отношения, предмет на закрила, без да е необходимо от това да са настъпили
вреди (имуществени или неимуществени).
В конкретния случай нарушението е застрашило обществените
отношения, свързани обезпечаването на адекватното заплащане на положен
труд (размерът е без значение, с оглед на установяването на неправомерна
практика, застрашаваща интересите на потенциално неограничен кръг
работници и/или служители), поради което обществената опасност на това
бездействие се отличава с достатъчен интензитет, за да се приеме, че същото
следва да се санкционира по административен ред, а не представлява
маловажен случай.
Съгласно нормата на работодател, който наруши разпоредбите на
трудовото законодателство извън правилата за осигуряване на здравословни и
безопасни условия на труд, ако не подлежи на по-тежко наказание, се наказва с
имуществена санкция или глоба в размер от 1 500 до 15 000 лв. При
определяне вида и размера на наложеното наказание
административнонаказващият орган е съобразил приложимата санкционна
разпоредба и е отчел сравнително невисоката степен на обществена опасност
на деянието. Размерът на наложената имуществена санкция е определен в
минималния размер - 1500 лева, поради което не следва да се обсъжда
справедливостта и обосноваността й.
Поради изложеното, обжалваното наказателно постановление е
правилно и законосъобразно, издадено в съответствие с материалния и
5
процесуалния закон, поради което същото следва да бъде потвърдено изцяло.
Предвид изхода на делото, жалбоподателят следва да бъде осъден да
заплати по сметка на РС- Костинброд направените разноски за
възнаграждение на вещо лице в размер на 400 лева. В тежест на
жалбоподателя следва да се възложат и сторените разноски за
юрис.възнаграждение, които съобразно фактическата и правна сложност на
делото и броя на проведените открити съдебни заседания по делото, съдът
намира, че следва да определи в размер на 160 лева.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 23-2400115 от
15.05.24 г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда
Софийска област“, с което на „Ю.“ ООД, ЕИК****, на основание чл. 416, ал. 5
във вр. с чл. 414, ал. 1 от КТ, е наложено административно наказание
„имуществена санкция“, в размер на 1500 лева за нарушение на чл. 261 от КТ.
ОСЪЖДА „Ю.“ ООД, ЕИК****, да заплати по сметка на Районен
съд- Костинброд направените разноски по делото в размер на 400 лева за вещо
лице.
ОСЪЖДА „Ю.“ ООД, ЕИК****, да заплати по сметка на ДИТ- София
област направените разноски в размер на 160 лева за юриск. възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд София област, в 14-дневен срок от съобщението за
изготвянето му до страните.
Съдия при Районен съд – Костинброд: _______________________
6