Р Е Ш Е Н И Е № 1258

 

гр.Пловдив,09.07.2015г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Пловдивският окръжен съд, гражданско отделение, в закрито заседание на девети юли,през две хиляди и петнадесета година в състав:

 

 

                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛАНА ИЗЕВА

                                             ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА СТЕФАНОВА

                                                                ВИОЛЕТА ГЪДЕВА

 

като разгледа  докладваното от съдията Изева гр.д.№ 1260 по описа на ПОС за 2015г., за да се произнесе, взе предвид следното:      

 

Образувано по жалба на Л.Г.В. в качеството й на настойник на малолетната Г.В.Ф. чрез пълномощника й адв.Е.В. против постановление от 27.02.15г.на ЧСИ Л.Мурджанова, рег.№ 819 на КЧСИ, район на действие-ПОС по изп.д.№ 98/15г., с което е намалено адвокатското възнаграждение на пълномощника на взискателя по изп.д.№ 98/15г.адв.Е.В. от сумата от 660лв. на сумата от 200лв.

 Жалбоподателката-взискател в изпълнителното производство, моли разпореждането да се отмени изцяло, като излага съображения, че преценка за наличието или липсата на фактическа и правна сложност на делото не може да се направи преди да е изплатена изцяло дължимата сума, предмет на изпълнителното дело. Претендира разноски.

Длъжникът по изп.дело Н.В.Н. чрез пълномощника си адв.Д.Б. е изразил становище  за неоснователност на жалбата по съображения, изложени в писмено възражение. Претендира разноски.

Становището на съдия-изпълнителя, изложено в приложените по реда на чл.436 от ГПК мотиви е , че жалбата е допустима, но неоснователна.

ПОС, след като обсъди доводите на страните и доказателствата по делото, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в срок. Настоящата инстанция намира същата за процесуално допустима, независимо, че е подадена от взискателя в изпълнителното производство, тъй като макар в разпоредбата на чл.435, ал.1 от ГПК  постановлението за разноските да не е изрично посочено като подлежащо на обжалване от взискателя изпълнително действие на съдебния изпълнител, то следва да се има предвид, че отговорността за разноските не съставлява същинско изпълнително действие. Уредбата на въпроса с разноските е в част първа „Общи правила” на ГПК, която важи както за исковия процес, така и за изпълнителното производство. Именно защото произнасянето на съдия-изпълнителя за разноските не е насочено към осъществяване на притезанието по изпълнителното основание, а е реализация на общия принцип за отговорност за разноски, то и жалбата срещу това действие е допустима на общо основание.

По отношение на нейната основателност следва да се има предвид следното:

           Видно от приложеното изп.дело, същото е образувано по молба на Л.Г.В. като настойник на малолетната Г.В.Ф.,лично и в качеството й на наследник на В.Г. Ф. по представен изп.лист от 09.02.15 г. на Окръжен съд-Пловдив, с който е осъден Н.В. *** да заплати на В.Г. Ф. и Г.В.Ф. сумата от по 500 лв.на всеки един от тях направени разноски за адв. представителство пред ПОС, както и сумата от 500лв. разноски за повереник пред ПАС.

С молбата за образуване на изп. дело е представено и удостоверение за наследници,       от което е видно, че В.Г. Ф. е починал на 20.01.15 г. и негова единствена наследница по закон е малолетната Г.В.Ф.. С молбата за образуване на изп.дело е представено пълномощно за адв.Е.В. и договор за правна  защита и съдействие  с  договорено възнаграждение по изп.дело в размер на 660лв.

С постановление от 17.02.15 г. ЧСИ Мурджанова е присъдила адв. възнаграждение в този размер-660лв., за което длъжникът е уведомен с ПДИ. Същият в срок е подал молба, с която прави възражение за прекомерност на така присъденото адв.възнаграждение за пълномощника на взискателката и с постановление от 27.02.15 г, предмет на настоящото обжалване, ЧСИ е намалил адв.възнаграждение на пълномощника на взискателя от 660лв.на 200лв.

В постановлението са изложени мотиви, че от изпълнителното дело е видно, че от упълномощения адвокат няма предприемани действия, освен подадената молба за образуване на делото, т.е.ЧСИ е приел, че делото не е с фактическа и правна сложност.

Настоящата инстанция споделя тези изводи на ЧСИ. Действително от изпълнителното дело е видно, че  същото не е с фактическа и правна сложност,а пълномощника на взискателката не е предприемал действия, като единствено е подал молба за образуване на изпълнителното дело. По самото изп.дело не са предприемани и от ЧСИ други изп. действия освен наложен запор върху получаваното от длъжника тр.възнаграждение. Ето защо правилно ЧСИ е намалил размера на  адв.възнаграждение до минимума, предвиден в чл.10,т.2 от НМРАВ № 1/04г., който е 200лв.

Предвид горното настоящата инстанция намира за неоснователна жалбата и като такава същата следва да се остави без уважение, а атакуваното постановление следва да се потвърди.

Жалбоподателката следва да бъде осъдена да заплати на въззиваемата страна с оглед изхода на делото и направените от нея разноски в размер на 50лв. за адв.възнаграждение

Водим от горното съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

ПОТВЪРЖДАВА постановление от 27.02.15 г.на ЧСИ Л.Мурджанова, рег.№ 819 на КЧСИ, район на действие-ПОС по изп.д.№ 98/15 г., с което е намалено адвокатското възнаграждение на пълномощника на взискателя по изп.д.№ 98/15 г. адв.Е.В. от сумата от 660лв. на сумата от 200лв.

ОСЪЖДА Г.В.Ф.,ЕГН-********** чрез Л.Г.В. в качеството й на настойник-законен представител на малолетната Г. да заплати на  Н.В.Н.,ЕГН-********** сумата от 50 (петдесет)лв.разноски за адв.възнаграждение на въззиваемата страна.

 Решението не подлежи на касационно обжалване.

                                 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                              ЧЛЕНОВЕ: