№ 3356
гр. Варна, 24.09.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, XI СЪСТАВ в закрито заседание на двадесет и
четвърти септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Николай Св. Стоянов
като разгледа докладваното от Николай Св. Стоянов Гражданско дело №
20213100102344 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по иск с правно основание чл.30 от ЗН на
С. СВ. ЯНК., със съгласието на майка й Д.Я., срещу Н. В. АТ., за намаляване
с 3/8 ид. част на универсално саморъчно завещание от 03.11.2020г. ,
направено от Нича А.а Я. (починала на 28.07.2021г.) в полза на ответника Н.
В. АТ. и за възстановяване с 3/8 ид. част на запазената част на ищцата, като
единствен наследник по закон на Нича А.а Я..
При проверката по чл.127-129 ГПК съдът констатира, че исковата молба
е нередовна – липсват доказателства за платена държавна такса, няма също
твърдения и данни за изискуемото за случая условие по чл.30, ал.2 ЗН и др.
Но тъй като нередовностите не са от естество да внесат неяснота в предмета
на делото, те могат да бъдат евентуално взети предвид от компетентния съд.
При извършената служебна проверка по чл.118 ГПК и чл.119 ГПК съдът
намери следното: Съгласно чл.103 ГПК на Районен съд, като първа
инстанция, са подсъдни всички искове по граждански дела, освен посочените
в чл.104 ГПК, сред които не са исковете по чл.30 ЗН. Съдебната практика
трайно провежда разбирането, че когато искът по чл.30 ЗН касае универсално
завещение, той е неоценяем, защото чрез него не се защитават вещни права
върху имот, а чрез него се брани самото накърнено право на наследяване на
ищеца, независимо от оценката на отделните вещи от наследствената маса.
Затова често исковете по чл.30 ЗН относно универсални завещания се
разглеждат заедно с исковете за съдебна делба, от съответния Районен съд.
Известни противоречия могат да се открият в съдебната практика при
исковете по чл.30 от ЗН относно конкретни дарения или завети. В актуалното
Определение №60092/30.06.2021г. по ч.гр.д. №1507/2021г. на ВКС, 1-во
ГО,постановено точно по този въпрос, се приема, че и в последния случай
исковете са (или поне започват като) неоценяеми, защото определянето на
стойностите на наследствената маса и на запазената част са въпроси по
1
съществото на спора, а не част от предварителните въпроси.
В настоящия случай еднозначно се сочи, и в обстоятелствената част на
исковата молба, и в петитума, че се претендира намаляване на универсалното
завещание на Нича Я. от 03.11.2020г., което се потвърждава и от самото
представено като доказателство по делото завещание от тази дата. Така и при
съобразяване с гореизложеното се обуславя родовата подсъдност на спора на
Районен съд – Варна, като първа инстанция, на осн. чл.103 ГПК и по аргумент
от противното от правилата на чл.104 ГПК.
Поради това производството следва да бъде прекратено и изпратено на
родово компетентния съд, на осн. чл.119, ал.1 ГПК, чл.118, ал.2 ГПК.
Воден от горното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. №2344 по описа на ВОС за
2021г., 11-ти с-в, на осн. чл.119, ал.1 ГПК вр. чл.118, ал.2 ГПК.
ИЗПРАЩА на Районен съд – Варна гр.д. №2344 по описа на ВОС за
2021г., 11-ти с-в, по компетентност, след влизане в сила на прекратителното
определение, на осн. чл.118, ал.2 ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Апелативен съд –
Варна, от ищеца, в едноседмичен срок от получаване на съобщението.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
2