№ 607
гр. Благоевград, 10.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на десети ноември през две
хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Надя Узунова
Членове:Миглена Йовкова
Габриела Тричкова
като разгледа докладваното от Габриела Тричкова Въззивно гражданско дело
№ 20221200500898 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, съдът взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.435, ал.2, т.7 от ГПК. Образувано е по частна жалба
подадена от К. У., с адрес гр.Б., ул.“П. и Е. У., с адрес гр.Б., ул.“Б., длъжници по изп.д. №
20227010400068 срещу разпореждане № 2017 от 08.07.2022г. на ЧСИ А.Ц. с рег. № 701 от
КЧСИ, с район на действие Окръжен съд Благоевград, с което ЧСИ е отказал да намали
приетия по изп. дело адвокатски хонорар в размер на 1500 лв.
Твърди се в жалбата, че обжалваното разпореждане е незаконосъобразно и неправилно.
Излага се, че претендираното от взискателя адвокатско възнаграждение не е съобразено с
фактическата и правна сложност на делото, като същото надвишава по размер сумата по
изпълнителния лист – предмет на изпълнението, която е в размер на 1200 лв.
Поддържа се, че не е съобразен от ЧСИ факта, че приетото за разноски адвокатско
възнаграждение към адв. Б. е по молба на взискателя депозирана след като вземането по ИЛ
е било изцяло погасено от длъжниците в срока за доброволно изпълнение.
Иска се да бъде отменено разпореждането на ЧСИ, като бъде редуцирано адвокатското
възнаграждение до предвидения в наредбата минимум.
Взискателят „Б.“ ЕООД, редовно уведомен, в срока за възражение по реда на чл.436, ал.3
ГПК не е подал такова.
ЧСИ А.Ц., в изложените от него мотиви по чл.436, ал.3 от ГПК за обжалваните действия,
сочи, че жалбата е неоснователна.
След преценка доводите на страните и материалите по делото, настоящият състав намира
за установено следното:
Депозираната частна жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на ЧСИ, който
подлежи на съдебен контрол съгласно разпоредбата на чл.435, ал.2, т.7 от ГПК, в
законоустановения срок по чл. 436, ал. 1 ГПК, изхожда от надлежна страна и отговаря на
изискванията по чл. 260 и чл. 261 ГПК и като такава е допустима.
Разгледана по същество, тя е основателна по следните съображения:
1
Изпълнително дело № 20227010400068 е образувано въз основа на молба с вх. №
01296/25.01.2022г. подадена от „Б.“ЕООД, чрез адв. Б. Б., към която е представен оригинал
на Изпълнителен лист от 27.09.2021г. издаден от Апелативен съд София, въз основа на
Определение № 1761 от 05.07.2021г. постановено по търг. дело № 1842/2021г. по описа на
САС. По силата на така посочения изпълнителен лист длъжниците К. У. и Е. У. са осъдени
да заплатят на взискателя сума в размер на 1200 лв., представляваща възнаграждение за
защита по делото от един адвокат.
В молбата е направено искане на основание чл.18 от ЗЧСИ да бъдат извършени всякакви
действия във връзка с изпълнителното производство за удовлетворяване на вземането по
изпълнителния лист.
С молбата за образуване на изпълнителното дело е представено пълномощно на адв. Б. да
представлява взискателя по изп.дело № 68/2022г.
С разпореждане от 27.01.2022г. на ЧСИ Ц. е образувано изпълнително дело, като е
постановено на длъжниците да се връчи ПДИ.
Поканата е връчена на 15.02.2022г. на длъжника Е. У. и на същата дата на длъжника К. У..
Наложен е запор на банковите сметки на длъжниците.
С дата 24.02.2022г. длъжникът К. У. е направил искане делото да бъде прекратено поради
плащане от 2 бр. запорни банкови сметки от Е. У., която сума е достатъчна към вземането на
взискателя. Длъжникът е посочил, че е довнесъл и задължението към НАП.
С дата 24.02.2022г. по изпълнителното дело е постъпило искане от адв. Б. Б., пълномощник
на взискателя да бъде приложен договор за правна защита и съдействие. Със същия е
договорено адвокатско възнаграждение от 1500 лв., за което е посочено, че е внесено в брой
в деня на подписване на договора за оказване на съдействие и процесуално
представителство по изп.дело 68/2022г.
С разпореждане № 508/02.03.2022г. ЧСИ Ц. е приел за разноски по изпълнителното дело №
68/2022г. адвокатски хонорар в размер на 1500 лв. на адв. Б. Б., като е посочено в
разпореждането да се уведоми длъжника. Постановеното разпореждане е връчено на
длъжниците на 15.03.2022г.
С дата 21.03.2022г. по делото е постъпила частна жалба от длъжника К. У. срещу
постановеното разпореждане.Направено е искане да бъде отменено разпореждането за
присъединяване на разноски за адвокатски хонорар по делото в размер на 1500 лв., тъй като
същото е незаконосъобразно и неправилно и е постановено след извършено пълно
погасяване на дълга в срока за доброволно изпълнение. При условията на евентуалност е
направено искане да бъде намален размера на разноските за процесуално представителство
на взискателя до нормативно установения минимум, съгласно наредба № 1, и съгласно
чл.78, ал.5 от ГПК с оглед липсата на фактическа и правна сложност на изпълнителното
дело, както и на ефективни процесуални действия от страна на представляващия взискателя
адвокат.
Препис от жалбата е връчен на другия длъжник и взискателя, като от последния е подаден
отговор, с който се излага становище, че жалбата е неоснователна.
Жалбата, ведно с отговора и мотиви изготвени от ЧСИ е изпратена на Окръжен съд
Благоевград за разглеждане, като с определение № 629/16.06.2022г. постановено по в.гр.д.№
418/2022г., производството по образуваното дело е прекратено и частната жалба е изпратена
на ЧСИ Ц. с оглед произнасяне по материализираното в нея искане по реда на чл.248 от
ГПК.
С обжалваното разпореждане от 08.07.2022г. съдебният изпълнител е отказал да намали
приетия по изпълнителното дело адвокатски хонорар в размер на 1500 лв.
Други действия по изпълнението не са извършени.
Въз основа на горното, съдът прави следните изводи:
Въпросът за съдебните разноски в изпълнителното производство не е свързан със защита
срещу незаконосъобразни изпълнителни действия, а с общия принцип за отговорността за
разноски. Отговорността за разноски е уредена в общата част на ГПК, като в чл. 79 ГПК е
посочено от кого се понася тази отговорност в изпълнителното производство. Поради това и
2
правната възможност за намаляване на адвокатското възнаграждение е приложима не само в
исковото, а и в изпълнителното производство /в този смисъл- Определение № 403 от
01.12.2008 г. по гр.д. № 1762/ 2008 г. на ВКС, V ГО/. Компетентен да се произнесе по
искането в случая е ЧСИ, като отказът му да стори това подлежи на обжалване по реда на
чл. 435, ал.2, т.7 от ГПК.
Съобразно разпоредбата на чл.10, т.1 от Наредба № 1/2004г. на ВАдвС възнаграждението
за процесуално представителство за образуване на изпълнителното производство е в размер
на 200 лева, а съобразно т.2 от същия член действаща към датата на образуване на
изпълнителното дело - за процесуално представителство, защита и съдействие на страните
по изпълнителното дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични
вземания - 1/2 от съответните възнаграждения посочени в чл.7, ал.2.
При анализ на материалите по делото настоящият съдебен състав намира, че в конкретния
случай се касае за присъждане на възнаграждение само по чл.10, т.1 от Наредба № 1/2004г.
на ВАдвС, тъй като не се установи да са извършвани някакви други процесуални действия
освен депозирането на молба за образуване на изпълнително производство. Не се установи
процесуалният представител на взискателя да е извършвал други действия, които да попадат
в хипотезата на чл.10, т.2 от Наредбата, а именно водене на изпълнителното дело и
извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания. В конкретния случай
от страна на процесуалния представител на взискателя не са били извършени други
действия, освен подаването на молба за образуване на делото. В случая взискателят е подал
молба за образуване на изпълнително дело, в която е възложил на ЧСИ по чл.18 от ЗЧСИ да
извършва всякакви действия във връзка с изпълнителното производство. Други
изпълнителни действия, касаещи удовлетворяване на паричното вземане не е извършил,
поради което на същия се дължи възнаграждение само по чл. 10, т.1 от цитираната наредба.
Същевременно, липсват данни по делото длъжникът да е станал причина за образуване на
изпълнителното дело, доколкото не са ангажирани доказателства, че изпълнителният лист е
бил депозиран пред него с искане за плащане преди образуване на изпълнителното дело.
Видно е от данните по изпълнителното дело, че вземането на взискателя е изцяло погасено
от длъжниците в срока за доброволно изпълнение. В тази връзка и при съобразяване на
обстоятелството, че изпълнителното дело не се откроява с фактическа и/или правна
сложност, като участието на процесуалния представител е било само при неговото
образуване, съдът намира, че приетото от съдебния изпълнител възнаграждение за
процесуалния представител на взискателя следва да бъде намалено до размера от 200 лв.
Във връзка с изложеното съдът намира, че жалбата е основателна, поради което
разпореждането на съдебния изпълнител, с което е отказано да бъде намалено адвокатското
възнаграждение следва да се отмени, като същото следва да се намали до минималния
размер от 200 лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ разпореждане от 08.07.2022г. на ЧСИ А.Ц. с рег.№ 701 от КЧСИ, с район на
действие Окръжен съд Благоевград, с което ЧСИ е отказал да намали приетия по изп. дело
адвокатски хонорар в размер на 1500 лв., И ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
НАМАЛЯВА на основание чл.78, ал.5 от ГПК разноските на взискателя „Б.“ ЕООД за
адвокатско възнаграждение от 1500,00 лв. на 200,00 лв., поради прекомерност.
Решението е окончателно, съгласно чл.437, ал.4, изр. II ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
3
2._______________________
4