Определение по дело №368/2024 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 293
Дата: 25 февруари 2025 г.
Съдия: Мила Йорданова Колева
Дело: 20243100900368
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 9 юли 2024 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 293
гр. Варна, 25.02.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в закрито заседание на двадесет и пети
февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Мила Й. Колева
като разгледа докладваното от Мила Й. Колева Търговско дело №
20243100900368 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба от Р. Н. Р., чрез адв. Г. М., с
която са предявени искове с правно основание чл. 55, ал. 1, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД
срещу „МЕТАЛЕКС ИНВЕСТ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. Варна, бул. „Васил Левски“ № 68, офис 6, за осъждане на
ответното дружество да заплати на ищеца сумата от 63 075,51 лева,
представляваща платена сума по развален, а при условията на евентуалност -
прекратен по право, договор от 15.10.2021 г., по силата на който ответното
дружество, като продавач, се е задължило да построи и продаде на ищеца
апартамент № 72, находящ се на етаж 8 по проект 83,20 кв.м., ведно с изба №
13 по проект с площ 3.99 кв.м., в предвидената за строеж жилищна сграда № 2
в УПИ ****, кв. 14, ж.к. „М." - I м.р. гр. Варна, както и съответните идеални
части от същото дворно място, ведно с паркомясто № 265 по проект от 28.20
кв.м., находящо се в подземен гараж, целия с площ от 2282.10 кв.м., ведно със
законната лихва, считано от предявяване на исковата молба - 08.07.2024 г. до
окончателно плащане на сумата, както и сумата 918,13 лева, представляваща
обезщетение за забавено плащане на горепосочената главница в размер на
63075,51 лева за периода от 31.05.2024 г. до 07.07.2024 г.
С Разпореждане № 3597/09.07.2024 г. съдът е постановил препис от
исковата молба, ведно с приложенията, да се изпратят на ответника, който в
указания срок депозира писмен отговор вх. № 19380/29.07.2024 г.
Препис от отговора е връчен на ищеца на 23.08.2024 г., като в указания
срок е постъпила допълнителна искова молба, препис от която е връчен на
ответника на 07.11.2024 г. Депозиран е в срока допълнителен писмен отговор
от ответника с вх. № 29665/20.11.2024 г.
Съдът намира исковата молба за редовна, тъй като същата съдържа
изискуемите по чл. 127 и чл. 128 ГПК реквизити. Посочени са фактите, на
които ищецът основава претенциите си и са направени доказателствени
искания.
Предвид изложеното, съдът намира, че не са налице процесуални пречки
1
и производството по делото следва да бъде насрочено за разглеждане в
открито съдебно заседание.
По допустимостта на претенциите:
Легитимацията на страните съответства на твърденията им по спора,
очертан като защита на твърдяно притезание на ищеца срещу ответника,
породено от неизпълнение на изискуемо задължение по търговска сделка.
Предявеният размер на иска за главница надхвърля сумата от 25 000 лв., което
обосновава родова подсъдност на окръжен съд.
По предварителните въпроси:
Съдът намира за неоснователно направеното с отговора на исковата
молба от ответника възражение, че спорът не подлежи на разглеждане по реда,
предвиден за търговски спорове, а по общия исков ред. На първо място,
ответникът е търговско дружество и всички сключени от него договори следва
да се разглеждат като търговски. Доколкото част от тях са сключени с
физически лица, в качеството им на потребители, то именно на последните е
предоставена възможността да търсят защита чрез възражението, че делото
подлежи на разглеждане по общия исков ред. Това следва от обстоятелството,
че се предполага, че съкратените процесуални срокове в производството по
търговски спорове биха затруднили лицата при упражняване на правата им.
Поради това, в случаите, когато делото е образувано като търговско, то
именно тези лица разполагат с правото да правят възражение за
разглеждането му по общия исков ред. Търговското дружество не би могло да
прави такова възражение, а неговите права биха били нарушени при
невъзможност то да реализира правата си в срока, предвиден за отговор на
исковата молба. В случая, видно от подадения отговор и допълнителния
отговор на исковата молба, такива пречки не са налице, предвид на което и
при липса на възражение от насрещната страна разглеждането на делото
следва да продължи така, както е образувано.
Що се отнася до твърдението за липса на местна подсъдност, то от
приложените към допълнителната искова молба доказателства е видно, че
настоящият адрес на ищеца е на територията на Окръжен съд – Варна, поради
което е спазена подсъдността по чл. 113 от ГПК.
С оглед на изложеното, съдът намира, че следва да бъде оставено без
уважение направеното от ответника „МЕТАЛЕКС ИНВЕСТ“ ЕООД
възражение, че делото подлежи на разглеждане по общия исков ред, както и
искането му за прекратяване на производството по делото поради отвод за
местна подсъдност.
В тази връзка, съдът прецени като неоснователно и искането за оставяне
на исковата молба без движение, доколкото обстоятелствата, въз основа на
които е направено искането касаят преценка на доказателствата по същество.
В депозирания от ответника отговор е отправено искане по чл. 219 ГПК
за привличане на трети лица като подпомагащи страни, а именно – Община
Варна и ГД „Гражданска въздухоплавателна администрация“ към
Министерство на транспорта и съобщенията с мотиви за обвързване на
посочените лица с мотивите на евентуално неблагоприятно за ответната
2
страна решение.
Привличането на трето лице – помагач в производството по реда на чл.
219, ал. 1 от ГПК е средство за защита и право на привличащата страна да
улесни защитата си срещу противната страна, като при неблагоприятен за нея
изход на делото да подчини привлеченото лице на задължителната сила на
мотивите на решението, съгласно чл. 223, ал. 2 от ГПК. По правило
привличането на трето лице по делото е възможно само при наличие на
правен интерес за привличащия, който се определя от материалноправните
отношения между привличащ и привличан. Правен интерес е налице, когато
решението по висящия процес може да окаже въздействие в правната сфера на
третото лице, като неблагоприятното решение може да послужи за основание
на подпомаганата страна да предяви иск срещу него.
С оглед горното, съдът намира, че не са налице предпоставките за
привличането като помагачи на страната на ответника на горепосочените
лица, доколкото искът се основава на това, че ответното дружество не може да
изпълни задълженията си по договора, тъй като не е изградило посочения в
него обект и самото то е предложило прекратяването на същия. Освен това, в
случая се претендира само връщане на платеното по договора, а не
обезщетение за неизпълнение на същия, в който случай биха били от значение
въпросите за причините за неизпълнението. Поради това отношенията между
ответното дружество и лицата, чието привличане като помагачи се иска е без
значение за решаването на спора.
По доказателствените искания:
Съдът намира представените от страните писмени доказателства за
допустими и относими към повдигнатия за съдебно разрешаване спор, поради
което същите следва да бъдат допуснати до приемане в първо съдебно
заседание.
Съдът намира искането в отговора на исковата молба за събиране на
гласни доказателства чрез разпита на един свидетел за неоснователно, тъй
като обстоятелствата, за които се иска са неотносими към спора. В тази
връзка, съдът намира, че не следва да се допуска и поискания при условията
на евентуалност свидетел от ищеца в допълнителната искова молба.
Съдът намира, че искането, направено от ответника в отговора на
исковата молба за допускане на съдебно-техническа експертиза следва да бъде
оставено без уважение, тъй като обстоятелството дали дружеството може да
предложи на ищеца обекти аналогични на тези, които са предмет на договора
с ищеца, са без значение за разрешаването на спора, доколкото липсва
съгласие на ищеца за получаването на някой от тези обекти вместо
първоначално договорените.
По отношение на отправеното от ответника с отговора на исковата
молба искане с правно основание чл. 184, ал. 1 ГПК, съдът намира същото за
основателно, доколкото размените по електронна поща документи имат
характера на електронни такива.
Съдът намира за уместно да укаже на страните, че преклузията за
посочване и представяне на допълнителни доказателства настъпва след
3
първото по делото открито съдебно заседание. Това е така, тъй като именно в
това заседание се прави доклада по делото, с който се очертават релевантните,
спорни между страните факти и се указва как се разпределя тежестта за
тяхното доказване.
Във връзка с исканията на страните да им бъдат присъдени сторените
разноски за производството, съдът намира за уместно да им укаже
необходимостта от представянето на списък на разноските най-късно до
приключване на последното заседание по делото (чл. 80 ГПК).
Настоящото определение следва да се съобщи на страните, ведно с
изготвения от съда проект за доклад по делото, инкорпориран в него, като им
се укаже, че в съдебното заседание следва да изложат становища във връзка с
доклада по делото.
Страните могат да изложат становища по настоящото определение във
връзка с произнесените доказателствени искания и дадени указания, както и
по изготвения проект за доклад по делото, като обосноват и съответни
искания, и преди датата на насроченото по делото открито съдебно заседание
с писмена молба с препис за насрещната страна.
На страните следва да се укаже и възможността да уредят доброволно
възникналия помежду им спор, например чрез медиация или сключване на
спогодба, в който случай половината от внесената държавна такса ще бъде
върната на ищеца , на основание чл. 78, ал. 9 ГПК.
По изложените съображения и на основание чл. 374 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОСТАНОВЯВА разглеждане на делото по реда на част ІІІ, Глава
тридесет и втора от ГПК „Производство по търговски спорове”, като
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ възражението на ответника „МЕТАЛЕКС
ИНВЕСТ“ ЕООД за разглеждане на делото по общия исков ред.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ възражението на ответната страна за
местна неподсъдност на спора.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за конституиране като трети
лица-помагачи на страната на ответника Община Варна, адрес: бул. „Осми
приморски полк“ № 43, БУЛСТАТ ********* и Главна дирекция „Гражданска
въздухоплавателна администрация“ към МТС, с адрес: гр. София, ул. „Дякон
Игнатий“ № 9, БУЛСТАТ *********, на основание чл. 219, ал. 1 ГПК.
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ предявените от Р. Н. Р., ЕГН
**********, с адрес: г.В.у.Е.Г. ****, чрез адв. Г. М., срещу „МЕТАЛЕКС
ИНВЕСТ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Варна, бул. „Васил Левски“ № 68, офис 6, искове с правно основание чл. 55,
ал. 1 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за осъждане на ответното дружество да заплати на
ищеца сумата от 63 075,51 лева, представляваща платена сума по развален, а
при условията на евентуалност - прекратен по право, договор от 15.10.2021 г.,
по силата на който ответното дружество, като продавач, се е задължило да
4
построи и продаде на ищеца апартамент № 72, находящ се на етаж 8 по проект
83,20 кв.м., ведно с изба № 13 по проект с площ 3.99 кв.м., в предвидената за
строеж жилищна сграда № 2 в УПИ ****, кв. 14, ж.к. „М." - I м.р. гр. Варна,
както и съответните идеални части от същото дворно място, ведно с
паркомясто № 265 по проект от 28.20 кв.м., находящо се в подземен гараж,
целия с площ от 2282.10 кв.м., ведно със законната лихва, считано от
предявяване на исковата молба – 08.07.2024 г. до окончателно плащане на
сумата, както и сумата 918,13 лева, представляваща обезщетение за забавено
плащане на горепосочената главница в размер на 63075,51 лева за периода от
31.05.2024 г. до 07.07.2024 г.
ОБЯВЯВА на страните следния проекто-доклад по т. д. № 368/2024 г. по
описа на ВОС, ТО:
В исковата молба е изложено, че на 15.10.2021 г. ищецът в качеството си
на купувач сключил с ответника в качеството му на продавач договор, по
силата на който последният се задължил да построи и продаде на ищеца
апартамент № 72, находящ се на етаж 8 по проект 83.20 кв. м., ведно с изба №
13 по проект с площ 3.99 кв. м., в предвидената за строеж жилищна сграда №
2 в УПИ-XIII-286, кв. 14, ж.к. „М.“ - I м.р. гр. Варна, както и съответните
идеални части от същото дворно място, ведно с паркомясто № 265 по проект
от 28.20 кв. м., находящо се в подземен гараж, целият с площ 2282.10 кв. м.,
като ищецът се задължил да заплати на ответника сума в общ размер на
64500.00 евро, платима както следва: 6450.00 евро при подписване на
договора, 19350.00 евро в двуседмичен срок от уведомяване за получено
разрешение за строеж; 6450.00 евро в срок до 28.02.2022 г., ако е било
издадено разрешение за строеж; 19350.00 евро в двуседмичен срок от
уведомяване за завършен груб строеж и 12900.00 евро в двуседмичен срок от
уведомяване на получен акт обр. 15.
Ищецът твърди, че на датата на подписване на договора – 15.10.2021 г.
заплатил първата от дължимите суми в левовата й равностойност на 12615.10
лева. Впоследствие, на 30.06.2022 г. ответникът съобщил на ищеца по мейл, че
било издадено разрешение за строеж на комплекс „Кулите“ – две жилищни
сгради, находящи се в УПИ XIII-286, кв. 14, ж. к. „М.“ – I м. р. гр. Варна. На
05.07.2022 г. ответникът уведомил ищеца, че срокът за обявлението за
издаденото разрешение бил изтекъл, както и указания за възможността за
прекратяване на договорните правоотношения, като било посочено също, че
промяна в договорените цени нямало да има. На 20.07.2022 г. ответникът
уведомил ищеца за банкова сметка в „Юробанк България“ АД, по която да
бъде заплатена следващата от сумите, като на 21.07.2022 г. ищецът твърди, че
е заплатил втората и третата от гореизброените суми в левова равностойност
от общо 50460.41 лева по посочената от дружеството сметка. Сочи, че бил
изправна страна по договора, като към датата на депозиране на исковата
молба твърди, че е заплатил на ответната страна сумата от общо 63075.51
лева.
На 26.04.2024 г. ищецът сочи, че е получил уведомление чрез управителя
на ответното дружество, с което бил уведомен, че последното прекратило
сключения между страните договор по независещи от него причини. Излага
5
се, че дружеството посочило като основание за прекратяване на договорните
отношения, че „построяването и прехвърлянето на собствеността, така, както
е предвидено в предварителния договор, било невъзможно“, с оглед
отмененото на 06.07.2022 г. първоначално разрешение за строеж, което
наложило оттегляне от проекта от страна на ответника и препроектирането на
цялата сграда. Дружеството посочило също така, че след препроектирането
обектите в новия инвестиционен проект били различни от първоначално
договорените между страните, поради което ищецът бил поканен да сключи
нов предварителен договор при нови цени за подобен обект в
новопроектираната сграда.
На следващо място, на 22.05.2024 г. ищецът сочи, че е отправил до
насрещната страна изявление за прекратяване на договора по вина на
дружеството, като било поискано и връщане на заплатената от ищеца сума в
общ размер на 63075.51 лева в едноседмичен срок от получаване на
изявлението. Дружеството, от своя страна, уведомило купувача, че счита
договора за прекратен поради невъзможността да бъде реализиран
първоначалният проект и поставило като условие за прекратяването на
договора подписването на анекс към него. На 27.05.2024 г. ищецът сочи, че
повторно отправил аналогична с първоначалната покана, като на 04.06.2024 г.
ответното дружество го уведомило, че ще върне сумата, след документално
оформяне на основанието за превода. Ищецът твърди, че поискал от
дружеството проект на документ за прекратяване на договора, като на
05.06.2024 г. получил анекс за прекратяването му, а като основание била
посочена невъзможността за реализирането на първоначално изготвения
проект, произлизаща от нормативни пречки, без фиксиран срок за връщане на
сумата и без неустойки, за която и да е от страните. На 07.06.2024 г. ищецът
твърди, че изпратил на дружеството споразумение с възприетата от него
поредица от събития, което било изрично отказано от дружеството.
Въз основа на гореизложеното, ищецът счита процесния договор за
прекратен, считано от 23.05.2024 г. поради виновно неизпълнение от страна на
дружеството. В условията на евентуалност, ищецът счита договора за
прекратен по право поради невъзможност да бъде изпълнен, считано от
11.03.2024 г. Ищецът счита, че предвид прекратяването на договора,
ответникът неправомерно е задържал заплатените суми, поради което се иска
тяхното връщане, както и обезщетение за забавено връщане на сумата в
размер на законната лихва, считано от 31.05.2024 г. до датата на завеждане на
исковата молба в размер на 918.13 лева. На изложените в исковата молба
доводи е отправено искане до съда да постанови решение, с което да уважи
предявените искове. Претендира разноски.
Ответникът „МЕТАЛЕКС ИНВЕСТ“ ЕООД депозира писмен отговор в
законоустановения срок, с който оспорва твърденията в исковата молба.
Излага, че невъзможността да бъде изпълнен първоначалния проект е
продиктувано от действията на трети за спора лица. Сочи, че поради
независещи от дружеството причини от административен характер
изпълнението на първоначалния проект било обективно невъзможно, а по-
конкретно – поради обжалване от страна на ГД „Гражданска
6
въздухоплавателна администрация“ към МТС с твърдения за съгласуване на
проекта по реда на чл. 16б, ал. 1, т. 6 от ЗГВ. Сочи, че процедурата по
обжалването продължила повече от 2 години, като приключила на 14.09.2023
г. с отказ за съгласуване на застрояването от същата дата. Впоследствие били
предприети допълнителни действия по съгласуване на проекта, като на
23.11.2023 г. ответникът твърди, че същият бил одобрен. На 11.03.2024 г. сочи,
че било издадено ново разрешение за строеж. Дружеството определя
гореизложеното като обстоятелства, стоящи извън волята му, които го
поставили в обективна невъзможност за изпълнение на задълженията му по
процесния договор по смисъла на чл. 81, ал. 1 ЗЗД и за които причини
продавачът не отговаря за периода на обжалване на първоначалния проект.
Сочи, че с оглед изготвянето на нов инвестиционен проект предходната
пречка била с временен характер, наложила единствено временното спиране
на изпълнението на договора от 15.10.2021 г., уредено от страните в чл. 2, ал. 1
от същия. Липсата на траен характер на пречките по изпълнението на
договора свързва с липса на хипотезата по чл. 89 ЗЗД за
разваляне/прекратяване на договора и въпреки отправените от страните
изявления в тази насока. Следователно, ответникът счита, че не е отпаднало
основанието, на което са му платени суми от ищеца, от което обуславя извод,
че процесният договор не бил развален/прекратен поради обективна
невъзможност за изпълнението му в резултат на производството по оспорване
на разрешението за строеж. В условията на евентуалност, ответникът излага,
че липсва основание за повторно прекратяване на договорното
правоотношение при евентуално валидно разваляне на твърдяното от ищеца
на 23.05.2024 г. По-нататък, счита, че при разваляне на договора при
възникнала невъзможност за изпълнението му следва длъжникът да отговаря
за тази причина, каквото обстоятелство не било налице в настоящия случай.
На следващо място, ответникът счита за неоснователно твърдението на ищеца
досежно липсата на идентичен с първоначалния обект в новоизготвения
инвестиционен проект. Аргументира позицията си с наличието на конкретно
предложение от негова страна към ищеца за сключването на нов договор за
закупуването на имот с идентични характеристики като този по договора от
15.10.2021 г. и при предложени изгодни условия за ищеца. Изричният отказ на
ищеца да приеме заместващ вариант ответникът сочи като основание за
невъзможността да се изпълни предварителният договор, обуславящ
изпадането в забава на ищеца по смисъла на чл. 95 ЗЗД.
На следващо място, ответникът излага, че уведомявал редовно ищеца
относно хода на административните процедури, съпътстващи инвестиционния
проект, включително и за настъпилите усложнения във връзка с тях. Счита
извършеното от ищеца на 20.07.2022 г. плащане по договора като
конклудентно действие по изпълнение на договора. Твърди, че посоченото от
ищеца основание за прекратяване на договора от 15.10.2021 г., а именно – по
чл. 12 от същия, е несъвместимо с настоящия случай поради наличието на
обективни причини, които не могат да се вменят във вина на продавача. С
последното ответникът аргументира неоснователност и на претенцията за
заплащане на обезщетение за забава за периода от 31.05.2024 г. до 07.07.2024 г.
7
Отправя искане до съда за постановяване на решение, с което да бъдат
отхвърлени исковите претенции. Претендира разноски.
В срока по чл. 372, ал. 1 ГПК е постъпила допълнителна искова молба от
ищеца, в която се поддържа изложеното в първоначалната искова молба и се
оспорват възраженията на ответната страна.
В срока по чл. 373, ал. 1 ГПК е постъпил допълнителен отговор от
ответника, в който се поддържа първоначално изложеното и се оспорват
твърденията на ищеца.
Подлежащи на доказване факти и обстоятелства и доказателствената
тежест за тях:
Ищецът следва при условията на пълно и главно доказване да установи,
че с ответника са се намирали в облигационни отношения по силата на
сключен предварителен договор за строеж и продажба на недвижим имот с
посочените в исковата молба условия. Следва да докаже, че е извършил
плащания по банкова сметка на ответника в изпълнение на договорните си
задължения, кога и в какъв размер. Трябва да установи твърдението си, че
ответното дружество е направило изявление за прекратяване на договора
поради невъзможност да изпълни задълженията си по него, както и това, че
липсата на документално оформяне на прекратяването и невръщането на
платената сума се дължат на действията на ответното дружество. Също така
трябва да установи поканил ли е дружеството да му върне заплатената от него
сума и ако да – кога е получена поканата от дружеството.
Ответникът следва да докаже всички свои правоизключващи и
правопогасяващи възражения, от които черпи изгодни за себе си правни
последици, като в тази връзка установи, че е бил в състояние да изпълни
задълженията си по договора като това не е могло да стане поради пречки от
страна на ищеца.
По правната квалификация (чл. 148, ал. 1, т. 2 ГПК):
Предявените обективно съединени искове са с правно основание чл. 55,
ал. 1 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
ДОПУСКА като доказателства по делото представените с исковата
молба, с отговора на исковата молба и с допълнителната искова писмени
доказателства, като по прилагането им съдът ще се произнесе в о.с.з.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ исканията на страните за допускане на
гласни доказателства, направени с отговора на исковата молба и
допълнителната искова молба.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за допускане на съдебно-
техническа експертиза, която да отговори на поставените в отговора на
исковата молба въпроси.
ЗАДЪЛЖАВА ищеца на основание чл. 184, ал. 1 ГПК най-късно в
насроченото съдебно заседание да представи по делото на електронен носител
всички възпроизведени на хартиен носител документи от представената към
исковата молба имейл кореспонденция между страните. Указва на ищеца, че
при неизпълнение на това задължение ще бъде приложена санкцията по чл.
8
161 от ГПК.
ПРЕДОСТАВЯ ВЪЗМОЖНОСТ на страните по делото в хода на
насроченото по делото съдебно заседание да изложат становището си във
връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат
съответни процесуални действия, съобразно изразеното от всяка от тях
становище, на основание чл. 146, ал. 3 ГПК.
УКАЗВА на страните, че преклузията за посочване и представяне на
допълнителни доказателства настъпва след първото по делото открито
съдебно заседание, съображения за което са изложени в мотивите на
настоящото определение.
УКАЗВА на страните, че следва най-късно до приключване на последното
заседание по делото ДА ПРЕДСТАВЯТ списък на разноските (чл. 80 ГПК).
УКАЗВА на ищеца, че ако не се яви в първото заседание по делото, не е
взел становище по отговора на исковата молба и не е поискал разглеждане на
делото в негово отсъствие, при поискване от страна на ответника съдът може
да прекрати делото и възложи в тежест на ищеца сторените от ответника
разноски или да постанови неприсъствено решение срещу него, на основание
чл. 238, ал. 2 ГПК.
УКАЗВА на страните, че на основание чл. 235, ал. 3 ГПК може да взема
предвид и факти, настъпили в хода на процеса, но за тези от тях, настъпили
преди приключване на размяната на книжа допълнително следва да се спазят
условията по чл. 147 ГПК (да не са могли да ги узнаят и посочат до изтичане
на съответния срок).
УКАЗВА на страните възможността в съдебното заседание да изложат
становище във връзка с доклада по делото, както и възможността да уредят
доброволно възникналия помежду им спор, например чрез медиация или
сключване на спогодба, в който случай половината от внесената държавна
такса ще бъде върната на ищеца, на основание чл. 78, ал. 9 от ГПК.
НАСОЧВА страните към провеждане на процедура по МЕДИАЦИЯ
като алтернативен способ за разрешаване на спорове, на основание чл. 140, ал.
3 ГПК и чл. 11, ал. 3 Закона за медиацията.
УВЕДОМЯВА страните, че медиацията е достъпен алтернативен метод
за решаване на правни спорове и за постигане на взаимно изгодно
споразумение, в рамките на съдебно производство или извън него.
Процедурата по медиация е неформална и поверителна. Ръководи се от
медиатор - трето неутрално, безпристрастно и независимо лице, специално
обучено да подпомага спорещите страни и да способства за постигане на
оптимално решение на спорните въпроси.
Медиацията може да бъде осъществена без заплащане на такси в
ЦЕНТЪР ЗА МЕДИАЦИЯ към Окръжен съд - Варна, адрес гр.Варна ул.
„Ангел Кънчев" № 12, ет.4 /сградата, в която се помещава СИС при ВРС/,
всеки работен ден от 9 до 17 ч.
За участие в медиация страните могат да се обърнат към координатора
за Окръжен съд - Варна: Нора Великова - ет. 4, стая 419, на тел. 052 62 33 62,
9
както и на e-mail: *********@***.**.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за 27.03.2025 г., от 10,30 часа,
за които дата и час да се призоват страните с препис от настоящото
определение.
ДА СЕ ИЗПРАТИ на ищеца препис от допълнителния отговор на
ответната страна.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред
Апелативен съд – Варна, в едноседмичен срок от връчването му на страните, в
частите му относно отказа за отвод за местна подсъдност, за разглеждане на
делото по общия исков ред и конституирането на трети лица-помагачи, като в
останалата му част определението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
10