№ 103
гр. С. , 14.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С., ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на четиринадесети юли, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Мартин Цв. Сандулов
Членове:Мария Ян. Блецова Калцова
Стефка Т. Михайлова Маринова
при участието на секретаря Радост Д. Гърдева
като разгледа докладваното от Мария Ян. Блецова Калцова Въззивно
гражданско дело № 20212200500286 по описа за 2021 година
Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба, подадена от адв.О. пълномощник на К.
В. П., ЕГН ********** от гр. С., кв.„Д.“, № ** – * - ** против решение №
260281/27.04.2021 г. по гр.д. № 3009/2020г. на С.ския районен съд, в частта с
която въззивницата на основание чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД във вр. с чл. 51 ТЗ,
във вр. с чл. 286 от ЗЗД е била осъдена да заплати на „ КИМ 01“ ЕООД, със
седалище и адрес на управление гр. София, ул.“Позитано“, № 15, ет.6, офис
16 сумата от 1680.00лв. представляваща възнаграждение за посредничество
по сключен между страните договор от 20.02.2020г., ведно със законната
лихва от датата на депозиране на исковата молба, както и 700.97лв. деловодни
разноски.
Страната счита, че в обжалваните части първоинстанционното решение
е незаконосъобразно, неправилно, необосновано и постановено при
съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Формираните от
съда правни изводи били неправилни и необосновани. Ищцовата страна по
никакъв начин не била доказала извършването на посреднически услуги, за
1
които да се заплати претендираната сума. Договорът бил нищожен защото
противоречал на добрите нрави и поради липса на съгласие.
Жалбоподателката не била търсила ищеца и не му била възлагала
посредническа услуга. Страните по покупко – продажба на недвижимия имот
били свързани и консултирали от адвоката на жалбоподателката, която
изготвила и всички необходими документи по сделката. Протоколът за оглед
бил без дата, поради което не следвало да се вземе предвид от съда. По –
нататък страната пресъздава свидетелските показания по делото и извежда
извода, че те не установяват исковата претенция. Излагат се твърдения за
нищожност на договора поради наличието на неравноправни клаузи
изразяващи се в липсата на задължения за ищеца и за наличието само на
задължения за ответницата. Жалбоподателят изтъква, че търговският
посредник е необходим освен да организира огледи да съдейства на страните
за постигане на съглашение, снабдяване с информация и документи за имота.
Моли се в обжалваните части решението да бъде отменено и да се отхвърлят
исковите претенции на ищеца изцяло. Претендира деловодни разноски за
двете инстанции. Страната не е направила доказателствени искания.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е депозиран отговор на въззивната жалба
от адв.Х. - процесуален представител на„ КИМ 01“ ЕООД, със седалище и
адрес на управление гр. София, ул.“Позитано“, № 15, ет.6, офис 16, с който
жалбата е оспорена като неоснователна. Посочва се, че обжалваното решение
е правилно и законосъобразно и като такова следва да се потвърди.
Въззиваемата страна изцяло била доказала исковата си претенция – да
посредничи при намирането на жилище, да направи оглед на същото и е
започнала процедура по снабдяване с документи. Това било потвърдено и от
отговорите на ответницата дадени в с.з. Освен това се било установило, че
името на управителя на ищцовото дружество е посочено като лице, което
следва да получи данъчната оценка на имота. Това свидетелствало, че е била
започнала процедура по снабдяване с документи за продажбата на имота.
Показанията на св. Б. били противоречиви, поради което не следвало да се
вземат предвид. Страната счита, че процесният договор не е нищожен поради
наличието на неравноправни клаузи. Моли се въззивната жалба да не бъде
уважавана и да се потвърди първоинстанционното решение. Претендират се
деловодни разноски. Не са направени доказателствени искания.
2
В с.з. въззивната страна се не явява. Представлява се от процесуален
представител адв. О., който заявява, че поддържа въззивната жалба и моли тя
да бъде уважена. Претендира разноски. Прави възражение за прекомерност на
присъденото адвокатско възнаграждение за насрещната страна до 500.00лв.
В с.з. въззиваемата страна редовно призована се представляват от
адв.Х., която заявява, че оспорва въззивната жалба като неоснователна и
поддържа депозирания отговор на въззивната жалба. Моли да се потвърди
обжалваното решение. Претендира деловодни разноски.
Пред настоящата инстанция не се събраха допълнителни доказателства.
Установената и възприета от РС – С. фактическа обстановка изцяло
кореспондира с представените по делото доказателства. Тя е изчерпателно и
подробно описана в първоинстанционното решение, поради което на
основание чл.272 от ГПК настоящият съд изцяло я възприема и с оглед
процесуална икономия препраща към него.
Въззивната жалба е редовна и допустима, тъй като е подадена в
законоустановения срок от лице с правен интерес от обжалване на съдебния
акт. Разгледана по същество същата се явява неоснователна.
Спорът между страните е относно осъществяването на посредническа
дейност от страна на ищеца при покупката на жилище от съпруга на
ответницата и дължимостта на комисионна според договорките на сключения
между страните договор за посредничество.
Във въззивната си жалба жалбоподателят излага теза за нищожност на
целия договор поради неговата неравноправност. Според чл.143, ал.1 от ЗЗП
неравноправна клауза в договор, сключван с потребител, е уговорка във вреда
на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води
до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или
доставчика и потребителя. В ал.2 от чл.143 ЗЗП примерно са изброени, какви
клаузи биха били неравноправни. В случая съдът споделя наличието на
неравноправна клауза по отношение договореното неустойка. Тази
неравноправност обаче е констатирана от първоинстанционния съд и той е
съобразил акта си с нея. В тази част решението не е предмет на настоящия
контрол, тъй като не е обжалвано от заинтересованата страна. Наличието на
3
една неравноправна клауза обаче не влече автоматично нищожност на целия
договор. В останалите уговорки, съдът не констатира клаузи, които да са само
в интерес на ищеца и само в ущърб на ответника. Права и задължения има,
както за едната, така и за другата страна.
При анализ на сключения между страните Договор за посредничество се
установява, че задължение на ищеца - посредник е било да : 1. Извърши
проучване на пазара на недвижими имоти ( според изискванията на ответника
– клиент), 2. Да предостави на възложителя събраната информация, 3. Да
организира закупуване на одобрения имот. При последното задължение на
посредника е необходимо наличието на съдействие от страна на купувача. То
не може да бъде изпълнено ако купувачът не го поиска и не даде възможност
да се извърши.
По делото са събрани както писмени, така и устни доказателства. Съдът
на първо място взема предвид обясненията дадени пред съда от ответницата в
с.з. и ги съобразява с останалите данни по делото. Въззивницата е посочила,
че е търсила апартамент и във връзка с това се е свързала с представителя на
ищцовото дружество, тъй като е видяла обява за продажбата на жилище,
която е харесала. При разговора с представителя на ищцовото дружество тя
е била информирана и за продажбата на процесния имот, което я накарало да
поиска извършването на оглед на имота. Тези действия от страна на
ответницата са били свързани с основния предмет на дейност на ищцовото
дружество – посредничество при покупко – продажба на недвижими имоти.
С отговора си пред съда ответницата е посочила и как е научила за
продажбата на процесния недвижим имот – от разговора с представителя на
ищеца, както и че след като е бил извършен оглед на апартамента е подписала
и договора за посредничество, както и огледен протокол ( от това се
установява и датата на подписване на огледния протокол – тя е същата като
на самия договор).
Въззивницата е посочила също така, че на огледа е присъствал
представител на дружеството – ищец, тя самата, съпругът , както и
продавачът. Други лица – приятели, адвокати, други посредници, не са
присъствали. Уговарянето на оглед и провеждането на такъв е част от
дейността на посредника. На практика огледът представлява нагледно
4
предоставяне на събраната информация. Ответницата е посочила също така,
че цената на апартамента е била уговорена в момента на огледа. По този
начин може да се приеме, че посредникът е съдействал на страните да
постигнат съгласие за сключване на сделката – друг негов ангажимент.
От изложеното по – горе следва да се направи изводът, че ищцовото
дружество е изпълнило ангажимента си да установи и предложи имот, който
да отговаря на изискванията на клиента, както и да се постигне съгласие за
продажната цена, поради което претенцията му за заплащане на комисионна
се явява основателна. Съгласно чл.3 от Договора за посредничество,
клиентът – ответник дължи заплащането на 2% комисионна върху
постигнатата продажна цена. В случая това са 1680.00лв., които са дължими
от въззивницата. Дължима е и законната лихва върху главницата считано от
датата на подаване на исковата молба – 23.09.2020г. до окончателното
изплащане на задължението.
Тъй като правните изводи на настоящата инстанция съвпадат с тези на
първоинстанционният съд, обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на процеса на въззивната страна следва да се присъдят
деловодни разноски за въззивна инстанция. Претендирани са разноски в
размер на 650.00лв. адвокатско възнаграждение. Направено е възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение за сумата над 500.00лв.
Настоящето дело не се отличава с фактическа и правна сложност, поради
което възражението по чл.78, ал. 5 от ГПК се явява основателно. Според чл.7,
ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения при интерес от 1000 до 5000 лв. минималното адвокатско
възнаграждение е в размер на 300 лв. + 7 % за горницата над 1000.00лв. В
случая това е 347.60лв., но тъй като страната е възразила за заплатеното
възнаграждение над 500.00лв., на въззиваемата страна следва да се присъдят
разноски в размер на 500.00лв. за адвокатско възнаграждение.
По тези съображения, съдът
РЕШИ:
5
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260281/27.04.2021 г. по гр.д. №
3009/2020г. на С.ския районен съд.
ОСЪЖДА К. В. П., ЕГН ********** от гр. С., кв.„Д.“, № ** – * - ** да
заплати на „ КИМ 01“ ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. София,
ул.“Позитано“, № 15, ет.6, офис 16 деловодни разноски за въззивна инстанция
в размер на 500.00 (петстотин) лева адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване в едномесечен срок от съобщаването
му на страните пред ВКС на РБългария.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6