№ 25990
гр. София, 24.06.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 142 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:С. Г. Н.
като разгледа докладваното от С. Г. Н. Гражданско дело № 20221110129595
по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 140 от Гражданския процесуален кодекс ГПК).
Образувано е по искова молба на С. Д. Н., ЕГН **********, чрез процесуалния
си представител – адвокат К. И. Б. със съдебен адрес за призоваване и съобщения: гр.
С.. срещу „Ю.., ЕИК .. „Б.., с номер на вписване в регистъра Търговски съд – Париж:
*********, чрез „Б..“ КЧТ с БУЛСТАТ на КЧТ .., седалище и адрес на управление на
КЧТ: гр. С.., представляван от Д.. Т.. Д.. и Ж.. М.. С.. – поотделно, положителен
установителен иск с правно основание чл. 422 ГПК за признаване за установено по
отношение на ответника съществуването на вземане на ищеца в размер на 1330,00
лева, представляваща неоснователно заплатена сума от ищцата в полза на ответното
дружество, чийто правоприемник е ответникът в настоящото производство във връзка
с Договор за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски
кредит, както и издаване и ползване на кредитна карта PLUS – 13322225 от 10.05.2016
г., сключен между страните по делото, поради пълната му недействителност или
евентуално – неоснователно заплатена сума по нищожни /недействителни клаузи,
съдържащи се в него; за което срещу ответника е издадена Заповед за незабавно
изпълнение по чл. 410 от ГПК № 1364 ОТ 13.01.2022г.
Отправено е искане да се присъдят разноските, направени в заповедното
производство в общ размер на 386,00 лв., в това число внесена държавна такса в
размер 26,60 лева и адвокатско възнаграждение в размер на 360,00 лева, както и искане
да се присъдят всички разноски направени в настоящото исково производство.
Доказателствени искания, заявени в исковата молба и отговора на исковата
молба, са да бъдат приети като доказателства по делото, приложените към исковата
молба и отговора на исковата молба документи, както и да бъде служебно изискано от
СРС ч.гр. д. № 595/2022 г.
1
Направено е искане да бъде допусната съдебно-счетоводна експертиза,
изпълнима от вещо лице – счетоводител, което след като се запознае със счетоводните
книги на „Б..“, както и с документите по настоящото дело и присъединеното ч.гр.д. №
595/2022 г, като отговори на следните въпроси:
-Какви суми за платени по застрахователната премия по застраховка „Защита на
плащанията“ към Договор № PLUS-13322225 от 10.05.2016 г.
-Платените суми по застрахователната премия по застраховка „Защита на
плащанията“ към Договор № PLUS-13322225 от 10.05.2016 г.
-Преведени ли са на застрахователите „К..я“, КЧТ и „К..“ КЧТ.
-Какви разходи са включени в годишния процент на разходите по Договор №
PLUS-13322225 от 10.05.2016 г.
С Разпореждане № 67887/02.06.2023 г. съдията докладчик, след като е извършил
проверка за редовност на исковата молба /чл.129 от ГПК/ и допустимост на
предявените с нея искове, в съответствие с чл. 130 от ГПК, на основание чл. 131 от
ГПК е постановил препис от исковата молба и доказателствата към нея, да се изпратят
на ответника с указание, че в едномесечен срок може да подаде писмен отговор,
отговарящ на изискванията на чл. 131, ал. 2 от ГПК.
Изпратеното съобщение до ответната страна е връчено на 19.06.2023 г. на
ответника.
Видно от материалите по делото в указания на ответника едномесечен срок е
депозиран писмен отговор по заявената претенция, в който е направено възражение за
изтекла погасителна давност. Излага се, че плащанията по кредита са извършени в
периода от 06.07.2016 г. до 18.08.2017 г., а в случай, че бъде възприето наличието на
хипотезата на чл. 55 от ЗЗД, вземанията за подлежащи на възстановяване суми следва
да се считат за изискуеми от датата, на която паричните средства са напуснали
имуществото на ищеца и са постъпили в патримониума на ответника. Посочва, че
когато се касае за няколко плащания, изискуемостта, съответно давностният срок
възникват от датата на всяко отделно плащане.
По допустимостта:
Съдът намира, че предявеният иск е допустим и следва да бъде разгледан. При
проверка на исковата молба съдът констатира, че с оглед направеното от ответника в
заповедното производство възражение по чл. 414 от ГПК е налице правен интерес от
предявяването на иска за установяване на съществуването на вземането. Съдът
прецени, че надлежно е упражнено правото на иск при наличието, както на
процесуални предпоставки, така и на материалните условия, поради което делото
следва да се насрочи за разглеждане в открито съдебно заседание с призоваване на
страните, като им бъде съобщен проект на доклад по делото.
2
По доказателствата:
Приложените към исковата молба и отговора на исковата молба писмени
документи са допустими, относими и необходими за правилното решаване на делото,
поради което същите следва да бъдат приети и приложени по делото.
По направеното искане за допускане и назначаване на съдебно-счетоводна
експертиза, съдът ще се произнесе в първото по делото съдебно заседание, с участието
на страните.
На основание чл. 140, ал. 3 от ГПК страните следва да бъдат напътени към
медиация и постигане на спогодба за решаване на делото.
Водим от горното и на основание чл. 140, ал. 3 от ГПК, във връзка с чл. 146
от ГПК, съдът:
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 18.07.2024г.
от 16.45 ч., за която дата и час да се призоват страните.
На основание чл. 140, ал. 3 от ГПК, във връзка с чл. 146 от ГПК, съдът
СЪОБЩАВА НА СТРАНИТЕ проект на ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО.
-Обстоятелства, от които произтичат претендираните права от ищеца:
Ищцата твърди, че на 10.05.2016 г. е сключила с ответното дружество договор
за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит,
издаване и ползване на кредитна карта PLUS-13322225, по силата на който е получила
в собственост парична сума с чист размер от 3377,50 лева, представляваща главница,
тъй като още при самото сключване на Договора от уговорената главница в размер на
3500,00 лева, била удържана сума в размер на 122,50 лева като „такса ангажимент“.
Страните са уговорили, че заемателят ще погаси кредита на 18 месечни вноски с
размер на месечната погасителна вноска – 271,88 лева при уговорени ГПР – 42,99 % и
ГЛП – 31,71 %, обща стойност на плащанията – 4893,84 лева. Сочи, че след сключване
на ДПК, ищцата е заплатила 12 пълни месечни вноски в полза на „Б..“ ЕАД, възлизащи
общо на 3262,56 лева, като плащането на последната дванадесетта вноска е извършено
на 08.06.2017 г. Ищцата твърди, че на 02.08.2017 г. е сключено Споразумение за пълно
3
предсрочно погасяване на кредита, като видно от същото, процесният ДПК е изменен,
като ответното дружество е заявило, че ищцата следва да заплати още 1444,97 лева, с
което плащане ще счита ДПК за изцяло погасен. Ищцата твърди, че е извършила това
плащане, като ответното дружество е удостоверило това обстоятелство с
Удостоверение за изплатен кредит, от което е видно, че към дата 22.08.2017 г., не
дължи на ответното дружество суми за погасяване на Договор с номер PLUS-
13322225. Сочи, че ищцата е заплатила в полза на ответното дружество следните суми:
12 месечни вноски от по 271,88 лева всяка, както и еднократна сума от 1444,97 лева
или общо в размер на 4707,53 лева. Посочва, че видно от възражението по чл. 414
ГПК, ищцата е заплатила освен горепосочените суми, и сумата от 49,34 лева, което
означава, че ответникът признава, че във връзка с ДПК, ищцата му е заплатила сумата
в размер на 4756,87 лева, което обстоятелство счита за безспорно. Счита, че сумата от
1330,00 лева е неоснователно заплатена, която сума е над чистата получена стойност
от 3377,50 лева. Същата била заплатена без правно основание, тъй като ДПК е изцяло
недействителен по смисъла на ЗПК. Твърди се, че в процесния ДПК не са спазени
изискванията на чл. 10, ал. 1 ЗПК, тъй като размерът на шрифта на шрифта, с който е
изготвен процесния Договор е по – малък от 12. Сочи, че е нарушена и разпоредбата на
чл. 11, ал. 1, т. 12 ЗПК, съгласно която е предвидено ДПК да съдържа подробен
погасителен план, какъвто в настоящия случай няма, а вместо това е представена
таблица, която няма характеристиките на погасителен план съобразно разпоредбите на
ЗПК. Твърди, че в таблицата, която е следвало да е погасителен план, са посочени само
общия размер на месечните вноски, без да е посочено каква част от вноската е
главница, лихва или разходи. Поддържа, че нарушаването на разпоредбата на чл. 11,
ал. 1, т. 12 ЗПК водят до санкцията на чл. 22 ЗПК – пълна недействителност на ДПК.
Също така се твърди, че не е посочен и лихвения процент на ден, което нарушение
води до пълната му недействителност. Твърди се, че ищцата е била задължена да
сключи задължителна застраховка, която впоследствие била разпределена като част от
месечните вноски. Сочи, че ответното дружество не е включило сумите по
застраховката като елементи, формиращи ГПР, което означава, че в преддоговорната
информация, както и в окончателното споразумение, ГПР не отговаря на
действителния размер, което от своя страна води до недействителност на ДПК.
Заявява, че при условията на евентуалност, ако договорът не е изцяло недействителен,
то отделни негови клаузи са нищожни, като така е тази клауза, в която се регламентира
размер на ГЛП от 31,71%, надвишаваща трикратния размер на законната лихва, до
който не се нарушава принципа на добрите нрави. Посочва, че „Такса ангажимент“,
включена в процесния ДПК представлява нищожна уговорка, тъй като срещу нея не е
ясно какви услуги се предлагат, както и дали такива са предоставени. Поддържа, че
„Такса ангажимент“ представлява скрита лихва, като отделянето й в самостоятелна
уговорка цели само заобикаляне на закона. Твърди се, че ако тази такса е включена в
4
ГПР, то последният ще надхвърли петкратния размер на законната лихва и договорът
щеше да е недействителен на това основание. Сочи се, че е нищожна и клаузата, в
която е регламентирана задължителната застраховка. Твърди, че застрахователното
дружество Кардиф е свързано лице с кредитора и сключването на застрахователния
договор е условие за отпускане на кредита. Посочва, че кредиторът е предвидил и
допълнително плащане на застрахователни премии като част от месечна вноска, без да
го оповести като разход в тежест на кредитополучателя. Излага, че пропускайки
посочване на присъединяването към застраховката, доставчикът на услугата е осуетил
и възможността потребителя да се запознае с действителната икономическа тежест,
която поема. Изтъква, че допълнителното плащане на премията не е отразено като
разход при формиране на оповестения ГПР – 42,99%, въпреки че е включен в общия
дълг и месечните вноски. Сочи, че този начин на оповестяване на разходите не
съответства на изискването на чл. 19, ал. 1 от ЗПК. Излага, че уговорената застраховка
в полза на застраховащия се кредитор, но за сметка на застрахования длъжник, не
може да се квалифицира като изключение по чл. 19, ал. 3 ЗПК, а при отчитането й като
несъмнено очакван разход, действителния ГПР би бил значително завишен. Твърди, че
в чл. 3 от раздел „Условия по договора“ е посочено, че месечния размер на вноската е
формирана само от главницата, разноските на кредитора по подготовката и обслужване
на заема, както и от неговата печалба, но не и от премиите по съпътстващи кредита
свободно избрани по инициатива на самия потребител застраховки. Сочи се, че макар и
формално договорът за кредит да покрива изискуемите реквизити по чл. 11, ал. 1 от
ЗПК, вписаните параметри не кореспондират на изискуемо съдържание по т. 10 –
годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя и
на т. 11 – погасителен план, с указание как вноската се разпределя за различните
видове разходи, като тази част от съдържанието на сделката е особено съществена за
интересите на потребителите, тъй като въз основа на предварителната стандартизирана
информация за тези реквизити кредитополучателите могат да съпоставят наличните
пазарни предложения и да упражнят избора си съответстващ на индивидуалния
интерес. Твърди, че след като не е оповестил действителния ГПР в преддоговорния
процес и в самия договор за кредит, доставчикът на услугата е нарушил изискванията
на закона и не може да се ползва от уговорената сделка. В договора бил посочен размер
на ГПР, който не отговаря на действителния, което води до нищожност на клаузата,
която регламентира ГПР, обективирана в раздел „Параметри и условия“. Посочва, че
независимо дали процесният ДПК е изцяло недействителен или отделни негови клаузи,
това води до недействителност със степен на нищожност на целия ДПК, а ищцата
дължи връщане само на сумата, която реално е получила , а именно сумата в размер на
3377,50 лева, от което следва, че при заплатени от ищцата в полза на ответното
дружество суми в размер на 4,756,87 лева, като при усвоена заемна сума от 3377,50
лева, счита, че ищцата е надвнесла процесната сума от 1330,00, която е получена от
5
ответното дружество без правно основание и подлежи на кондициране.
ВЪЗРАЖЕНИЯна ОТВЕТНИКА:
В законоустановеният срок, ответникът е депозирал писмен отговор, с който
заявява, че на 31 май 2023 г. е извършено прехвърляне на търговското предприятие на
„Б.. С.А, клон България“ КЧТ, по реда на чл. 15 от ТЗ, на приобретателя „Ю... Моли
съда на основание чл. 227, ал. 1 от ГПК да конституира „Ю.. като приемник на „Б.. –
Клон България. Счита, че исковата претенция е неоснователна и недопустима. Оспорва
твърдението на ищцата, че процесния договор е недействителен, тъй като е съставен
на по-малък шрифт от 12 в нарушение на чл. 10, ал. 1 от ЗПК, като твърди, че
процесния ДПК е изготвен на шрифт Garamond, размер 12, което отговаря на
изискванията на чл. 10, ал. 1 от ЗПК. Посочва, че необходимостта в договора за
потребителски кредит да бъде включен погасителен план е уредена в чл. 11, ал. 1, т. 11
от ЗПК, като съобразно тази разпоредба погасителния план следва да съдържа размера,
броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, като единствено,
в случай, че в Договора са уговорени различни лихвени проценти, същият следва да
включва и информация за последователността на разпределение на вноските между
различните неизплатени суми. Посочва, че съгласно решението на Съда на
Европейския съюз от 09.11.2016 г. по дело С-42-15 Home credit Slovakia a.s. срещу К.В.
– когато договорът за кредит е сключен при фиксиран лихвен процент и погасяването
на главницата се осъществява чрез последователни вноски, напълно достатъчно е да
съдържа информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на всяка
погасителна вноска, съобразно законовото изискване на чл. 11, ал. 1, т. 11 от ЗПК.
Посочва, че процесния ДПК е сключен при приложение на фиксиран лихвен процент и
съдържа подробен погасителен план, включващ изискуемата от чл. 11, ал. 1, т. 1 от
ЗПК информация. Оспорва твърдението на ищцата, че процесното кредитно
споразумение не съдържа лихвеният процент на ден.Твърди, че е неоснователно и
твърдението, че сключването на договора за застраховка е било предпоставка за
отпускането на кредита. Посочва, че сключването на застраховка е по изрично
изразено съгласие от страна на ищцата, както и че в процесния Договор не са налице
клаузи, обвързващи отпускането на кредита. Твърди, че нито в договора за кредит,
нито в общите условия на застраховката са налице санкционни клаузи или такива
предвиждащи изменения в застраховката. Сочи, че промяната на застрахователното
покритие не води до промяна в условията по кредита и в този смисъл не е налице
хипотезата на чл. 19, ал. 1 от ЗПК и няма основание за включването на
6
застрахователната премия в разходите по заема. Излага, че са налице две
самостоятелни правоотношения – застрахователно и кредитно. Изтъква, че в
съответствие с чл. 345 от КЗ размерът на застрахователната премия, покритите рискове
и другите условия по застраховката „Защита на плащанията“ са част от съдържанието
на договора за застраховка. Сочи, че в стр. 1, раздел „Параметри и условия“, ред 2 от
процесното кредитно споразумение от „Б..“ ЕАД не е отпускан кредит за покупка на
застраховка „Защита на плащанията“ – посочена е стойността 0,00, което означава, че
плащането на застрахователната премия не е финансирано по сключения договор за
кредит. Твърди, че условието на чл. 2, че размерът на кредита за покупка на
застраховка ще бъде преведен директно на застрахователния агент, не е приложимо,
тъй като по изрично изразена от потребителя воля подобен заем не е отпускан. Сочи,
че с клаузите от процесния договор, предвиждащи заплащането на застрахователната
премия заедно с месечната погасителна вноска по кредита е целено улеснение за
потребителя като задълженията му по кредитното и застрахователното
правоотношения се обединяват и му се спестява ежемесечно извършване на два
отделни банкови превода, както и таксите за тях. Посочва, че съобразно общите
условия на застраховката, нейният срок съответства на матуритета на кредита,
впредвид предсрочното погасяване на заема от ищеца са били заплатени
застрахователни премии в общ размер на 235,20 лева, а не пълният размер от 352,80
лева, посочен на стр. 1, ред 3, раздел „Параметри и условия“ от процесния Договор.
Поддържа, че застрахователната премия представлява разход единствено по
застрахователното правоотношение и не са налице основания за включването й в ГПР
по процесния кредит. Ответникът прави възражение, посочвайки, че доколкото
последиците от събиране на застрахователната премия не рефлектират в патримониума
на кредитната институция, а се отразяват в имуществото на застрахователите, то
искането за връщане на сумата в размер от 235,20 лева е неоснователно и недопустимо,
поради липса на пасивна материална легитимация. Посочва, че предвид
обстоятелството, че ответното дружество опосредява плащането на застрахователната
премия от потребителя към застрахователите в договора за кредит е включена
информация относно механизма на плащането и общата стойност на застрахователната
премия. Оспорва твърдението на ищцата, че застрахователната премия не му е била
оповестена, тъй като същата била оповестена като разход по застраховката и
потребителят е разполагал с информация относно действителната икономическа
тежест от двете правоотношения. Оспорва като неоснователни и твърденията на
ищцата за нищожност на клаузата, предвиждаща заплащане на такса ангажимент.
Посочва, че напълно обосновано е посоченото задължение да се поема от кредитната
институция срещу определено възнаграждение. Твърди, че стойността на таксата е
включена в ГПР и твърденията на ищцата в обратния смисъл са неверни. Счита, че не
може да се приеме, че такса ангажимент представлява скрита лихва, с която
7
кредиторът се опитва да заобиколи закона. Сочи, че доколкото таксата ангажимент е
включена в ГПР по процесния заем категорично не може да се приеме, че евентуална
недействителност на клаузата, която предвижда нейното утвърждаване би могло да
води до недействителност на цялото кредитно споразумение. Оспорва твърдението на
ищцата, че стойността на договорената възнаградителна лихва е в противоречие с
добрите нрави. Изтъква, че нито в подзаконов нормативен акт, нито в акт на МС, е
предвиден максимален размер, до който може да бъде уговаряна възнаградителната
лихва по договор за паричен заем, поради което същия се ограничава единствено от
пределите, предвидени в разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Сочи, че критерия,
приет от съдебната практика за противоречие на морала на уговорки, предвиждащи
възнаградителна лихва в трикратен и по – голям размер, е бил актуален до приемането
на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, като в момента на сключване на процесния
договор, нормативният текст на посочената разпоредба вече е бил налице и именно
същия е определял предела, до който размерът на възнаградителната лихва като част
от ГПР, е допустим. Посочва, че с цел да бъде избегната злоупотреба от икономически
по – силната страна спрямо по – слабата, законодателят е предвидил като критерий
максимален размер на ГПР по кредита и това е пределът, до който може да се зачете
като непротиворечащо на добрите нрави общото оскъпяване на кредитите. Сочи, че
ГПР е в размер на 42,99% и не надхвърля размера предвиден в чл. 19, ал. 4 от ЗПК.
Релевира и възражение за изтекла погасителна давност. Счита исковата претенция за
неоснователна и недоказана по размер, доколкото са представени доказателства само за
извършени от ищцата 12 броя плащания в общ размер на 271,88 лева.
-правна квалификация – предявеният иск е с правно основание чл. 422 от
ГПК, във връзка с чл. 415 от ГПК, във връзка с чл. 417 от ГПК, във връзка с чл. 430, ал.
1 и ал. 2 от ТЗ, вр. чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД.
-права и обстоятелства, които се признават – извършване на 12 броя
плащания от ищцата в общ размер на 271,88 лева.
-обстоятелства, които не се нуждаят от доказване – че между С. Д. Н. и „БНП
Париба Файненс“ с правоприемник „Ю.. е сключен Договор за потребителски паричен
кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на
кредитна карта PLUS-13322225 от 10.05.2016 г. с посоченото в исковата молба
съдържание, както и че ищцата е заплатила на ответното дружество сумата от 3262,56
лева.
-разпределение на доказателствената тежест – Предявен е установителен иск
с правно основание чл. 422 от ГПК, във връзка с чл. 415 от ГПК. Предмет на същия е
да се установи със сила на пресъдено нещо спрямо ответната страна съществуването на
вземането, предмет на издадена, но оспорена заповед за изпълнение по реда на чл. 410
от ГПК, като ищцата следва да установи в условията на пълно и главно доказване
8
процесуалните предпоставки на иска по чл. 422, ал. 1 ГПК, наличие на изискуемо и
ликвидно задължение на длъжника. В тази връзка ищцата следва да установи, че с
ответното дружество са били налице валидни облигационни отношения по силата на
сключен договор за потребителски кредит; да докаже, че договорът за кредит е
нищожен на заявените с исковата молба основания; да докаже, че е предал, съответно,
че ответникът е получил посочената от нея сума, размерът й, както и че липсва
основание за получаването.
Ответникът носи тежестта да докаже правопогасяващите възражения, отправени
в отговора по чл. 131 от ГПК, като установи за всяко едно от вземанията за които
твърди , че е изтекла предвидената в закона давност; да докаже, че сумата е получена
на валидно правно основание, респективно не е получил сумата.
-факти за които страните не сочат доказателства – няма такива.
УКАЗВА на страните, че доказателствената тежест за подлежащите на
доказване факти, принадлежи на страната, която твърди в настоящето производство
тези факти.
УКАЗВА на страните, че служебно ще провери дали са налице фактически и
правни обстоятелства, обуславящи неравноправност на клаузите на процесния договор.
На основание чл. 146, ал. 4 вр. с чл. 148 от ГПК съдът:
ПРИЕМА като писмени доказателства, приложените към исковата молба и
отговора на исковата молба документи.
ОТЛАГА произнасянето по искането за допускане на ССчЕ за първото по
делото съдебно заседание, след изслушване на страните.
На основание чл. 140, ал. 3 ГПК, СЪДЪТ НАПЪТВА СТРАНИТЕ КЪМ
ПОСТИГАНЕТО НА СПОГОДБА и към МЕДИАЦИЯ.
УКАЗВА на страните, че медиацията е извънсъдебна процедура за разрешаване
на съдебни спорове с участието на страните по делата, техните адвокати и специално
обучени за това медиатори. Тази процедура е доброволна за страните и те сами
решават как да се разреши спорът им при взаимно приемливи за тях условия, което
води до бързо, окончателно, безпристрастно, ефективно и икономическо приключване
на спора. Отказът на страните да участват в процедура по медация или непостигането
на медиационно споразумение за разрешаване на спора след такова участие, не влияе
върху изхода на спора и неговото решаване от съда.
ПРИКАНВА страните към СПОГОДБА, която същите могат да представят в
съдебно заседание в писмен вид и която следва да съдържа обективираното им
съгласие по спорните въпроси, да не противоречи на закона и морала, за да бъде
одобрена от съда. При постигането на спогодба, одобрена от съда, производството по
делото ще бъде прекратено, като страните ще заплатят в половин размер дължимите се
9
разноски по воденето на настоящото производство – държавна такса, евентуално
разноски за вещи лица и др. под., както и ще спестят време и отсъствия от работното си
място по повод на явяванията си в съдебни заседания.
Страните могат да постигнат и извънсъдебна спогодба, като в този случай ще
следва да депозират молба за оттегляне на иска и прекратяване на настоящото
производство.
УКАЗВА на страните следното:
В случай, че страната, която живее или замине за чужбина за повече от един
месец, е длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да се връчват
съобщенията – съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото. Същото
задължение имат законният представител, попечителят и пълномощникът на страната.
Когато посочените лица не посочат съдебен адресат, всички съобщения се прилагат
към делото и се смятат за връчени / чл. 40 от ГПК/.
Страната, която отсъства повече от един месец от адреса, който е съобщила по
делото или на който веднъж й е връчено съобщение, е длъжна да уведоми съда за
новия си адрес. Същото задължение имат законният представител, попечителят и
пълномощникът на страната. При неизпълнение на това задължение всички съобщения
се прилагат към делото и се смятат за връчени /чл. 41 от ГПК/.
Препис от настоящото определение да се връчи и на двете страни, а на
ищеца и препис от отговора на исковата молба.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10