№ 13534
гр. София, 25.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 113 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА
МИТЕВА
при участието на секретаря ВЕНЕТА К. ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА МИТЕВА
Гражданско дело № 20221110100542 по описа за 2022 година
Предявени са установителни искове по реда на чл.422, ал.1 вр. чл.415, ал.1 ГПК
с правно основание по чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД вр. чл.149 ЗЕ.
Производството по делото е образувано по искова молба на ... срещу П. И. К., с която
е предявен по реда на чл. 415 вр. с чл. 422 ГПК установителен иск за съществуването на
част от вземане, за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК по ч.г.р.д. № 48195/2021г., а именно: за сумата от 917,71 лв., представляваща
главница за стойността на доставената топлинна енергия за периода от 01.05.2017г. до
30.04.2020г. за топлоснабден имот с адрес ..., ведно със законната лихва от 19.08.2021г. до
окончателното изплащане.
Ищецът твърди да е налице облигационно отношение, възникнало с ответника въз
основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи
съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им
приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на
ответника топлинна енергия, като той не е престирал насрещно - не е заплатил дължимата
цена. Твърди, че съгласно общите условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да
заплаща дължимата цена в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който е доставена
енергията.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е П. И. К. е постъпил отговор на исковата молба,
в който същият излага, че страните са сключили извънсъдебно споразумение за погасяване
на процесното вземане, по което извършвал регулярни плащания, съобразно уговореното.
1
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
По подадено от ищеца ... заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК срещу ответника П. И. К. за вземания за главница от 01.05.2017г. до 30.04.2019 г. в
размер на 4 351,35 лева цена на доставена от дружеството топлинна енергия, ведно със
законна лихва от 19.08.2021г. до изплащане на вземането, мораторна лихва от 15.09.2019г.
до 03.08.2021 г. в размер на 1 011,31 лв., главница от 01.07.2018г. до 30.04.2019 г. в размер
на 24,80 лв. за цена на извършена услуга за дялово разпределение , ведно със законна лихва
от 19.08.2021г. до изплащане на вземането, мораторна лихва от 31.08.2018г. до 03.08.2021 г.
в размер на 6,17 лв., държавна такса в размер на 107,87 лв. и юрисконсултско
възнаграждение в размер на 50,00 лв.е издадена заповед по чл. 410 ГПК от 26.08.2021 г. по
ч. гр. д.№ 48195/2021 г. на СРС, 113 състав.
Заповедта е връчена на длъжника на 05.10.2021г., като след депозирано в срок
възражение по реда на чл. 414а ГПК от длъжника е постъпило становище от заявителя, че с
направеното плащане в срока за доброволно изпълнение са погасени само част от
претендираните вземания. Оставащата непогасена част от задължението в размер на 1299,83
лв., представлявала част от дължимата се сума за главница.
В изпълнение на пдадените му указания и в срока по чл. 415 ГПК ищецът е предявил
иск за установяване съществуването на част от задължението за заплащане на дължимата
цена по договор за продажба на топлинна енергия за сумата в размер на 917,71 лв. и
обезщетение за забава в размер на законната лихва, предмет на разглеждане в настоящото
производство. По арг. от чл. 415, ал. 5 ГПК издадената заповед за изпълнение подлежи на
обезсилване в частта й за вземанията, за които ищецът не е предявил установителен иск.
По иска по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи
възникването на облигационно отношение между него и ответника, по силата на което е
престирал и за ответника е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в
претендирания размер. В тежест на ответника е да докаже, че е погасил задълженията си
чрез плащане.
С оглед становището на ответника по предявените искове, както и предвид
сключеното извънсъдебно споразумение между страните, съдът приема, че фактите,
обуславящи възникването на вземането на ищеца в размерите, посочени в исковата молба,
са безспорни и не се нуждаят от доказване.
Видно от представеното споразумение от 10.12.2021г., сключено на основание чл.
365 ЗЗД между страните по делото, същите са се споразумели, че към датата на сключването
му дължимата от ответника сума е в общ размер от 1311,02 лв. Съгласно чл. 2 ответникът се
е задължил да изплати посочената сума на осем вноски, като първата е в размер на 393,31
лв., платима в деня на подписване на споразумението, и седем равни месечни вноски в
размер от 131,10 лв. всяка съобразно посочения погасителен план.
2
Страните по висящо дело могат да сключат извънсъдебна спогодба - чл. 365, ал.1
ЗЗД. Вместо, обаче, въз основа на нея да се стигне до прекратяване на делото поради
оттегляне на иска, делото може да продължи, като тогава се поставя въпросът за правното
значение на сключената извънсъдебна спогодба, на която една от страните се позовава. Тази
спогодба има значението на юридически факт, релевантен за спорното право. Това право
важи занапред така, както е установено с извънсъдебната спогодба. Намери ли, че тя е
валидна, съдът трябва да реши делото съобразно с нея, като зачете нейния
материалноправен ефект. Срещу него противната страна може да се брани с възражение за
нищожност или унищожаемост на сключената спогодба.
Съдът намира, че представеното по делото споразумение от 10.12.2021 г. е валидно,
като не са релевирани от страна на ищеца възражения за нищожност или унищожаемост на
същото, поради което материалноправният му ефект следва да бъде зачетен.
Ответникът, чиято е доказателствената тежест да установи погасяване на процесните
задължения, е ангажирал доказателства за твърдрните плащания по сключеното между
страните споразумение. Установява се от представените по делото фискални бонове и от
признанието на ищеца, че с извършените от ответника плащания е погасено изцяло
процесното задължение за главница. В т. 4 от споразумението страните са уговорили, че при
точно спазване на погасителния план от страна на ответника ищшецът се съгласява да не
начислява законна лихва. Ето защо съдът намира, че предявеният иск следва да бъде
отхвърлен изцяло.
По разноските
Доколкото ответникът е платил само частично задълженията по заповедта по чл. 410
ГПК в срока за доброволно изпълнение и е подал възражение срещу нея, то и следва да бъде
понесе отговорността за разноските по исковото производство, за чието образуване е дал
повод, съответно няма право на разноски. Съдът определи размера на юрисконсултското
възнаграждение в това производство, както следва на основание чл. 78, ал.8 ГПК вр. чл. 37
от Закона за правната помощ и съответно и чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на
правната помощ по отношение на юрисконсултското възнаграждение в исковото
производство в минимален размер от 100 лв., като съобрази вида и обема на извършената
дейност от процесуалния представител на ищеца, липсата на фактическа и правна сложност
на делото, както и че същото се явява типично за ищеца.
Така мотивиран, СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения по реда на чл.422, ал.1 вр. чл.415, ал.1 ГПК от ..., ЕИК ...,
със седалище и адрес на управление: ..., срещу П. И. К. с ЕГН ********** с адрес ...
3
установителен иск с правна квалификация по вр. чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД вр. чл.149 ЗЕ за
признаване за установено, че ответникът дължи на топлофикационното дружество част от
вземане, за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК
по ч.г.р.д. № 48195/2021г., а именно: за сумата от 917,71 лв., представляваща главница за
стойността на доставената топлинна енергия за периода от 01.05.2017г. до 30.04.2020г. за
топлоснабден имот с адрес ..., ведно със законната лихва от 19.08.2021г. до окончателното
изплащане.
ОБЕЗСИЛВА заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по
ч.г.р.д. № 48195/2021г. в частта завземанията за главница за доставена топлинна енергия за
сумата над 917,71 лв. до 4351,35 лв., както и за вземанията за мораторна лихва от
15.09.2019г. до 03.08.2021 г. в размер на 1 011,31 лв., главница от 01.07.2018г. до 30.04.2019
г. в размер на 24,80 лв. за цена на извършена услуга за дялово разпределение , ведно със
законна лихва от 19.08.2021г. до изплащане на вземането, мораторна лихва от 31.08.2018г.
до 03.08.2021 г. в размер на 6,17 лв.,
ОСЪЖДА П. И. К. с ЕГН ********** с адрес ... да заплати на ..., ЕИК ..., със
седалище и адрес на управление: ..., сумата от 100 лв. за разноски в исковото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчване на препис от същото на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4