РЕШЕНИЕ
№ 2089
гр. София, 09.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 99 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ПЕТРОСЛАВ В. КЪНЕВ
при участието на секретаря СТАНИСЛАВА ИЛ. ЧЕРВЕНЯКОВА
като разгледа докладваното от ПЕТРОСЛАВ В. КЪНЕВ Административно
наказателно дело № 20221110203619 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „**“ АД, ЕИК ***, срещу наказателно постановление
№ 155 от 20.09.2021 г., издадено от Началник на ГПУ-София към РДГП – АЕРОГАРИ
– ГДГП – МВР, с което за нарушение чл.20, ал.1, т.1, вр. чл.19, ал.1, т.1 от Закона за
чужденците в Република България (ЗЧРБ), на дружеството-жалбоподател е наложено
административно наказание – „имуществена санкция” в размер на 2000 лева на
основание чл.51 от ЗЧРБ.
С жалбата се изразява становище, че атакуваното наказателно постановление е
издадено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Твърди се неяснота при
описание на нарушението и неправилното му квалифициране. Моли се за отмяна на
атакувания акт.
В съдебно заседание дружеството-жалбоподател, редовно уведомено, не
изпраща представител.
Процесуалният представител на АНО моли жалбата да бъде оставена без
уважение, а наказателното постановление да бъде потвърдено като законосъобразно.
Счита, че в хода на административнонаказателното производство не са били допуснати
съществени нарушения на процесуалния и материалния закон. Претендира
юрисконсултско възнаграждение.
1
Жалбата изхожда от легитимирано лице, подадена е в законоустановения срок,
срещу подлежащ на обжалване акт, съдържа необходимите реквизити и
производството е редовно образувано пред РС-София. Предвид на това съдът намира
жалбата за процесуално допустима.
Софийският районен съд, след съвкупен и поотделен анализ на всички
събрани по делото доказателства и като съобрази закона, намира за установено
следното от фактическа страна:
На 16.07.2021 г., около 19:45 часа, в град София, на ГКПП – Аерогара София
била извършена гранична проверка на влизащи в страната пътници, пристигнали с
полет FB438 от Франкфурт (Германия) за София (България). При проверката било
установено, че лицето И. О. (***), родена на ** г., гражданка на Руската Федерация и
притежаваща международен паспорт № ***, издаден на ** г., е била превозена до
Република България от превозвача „**“ АД, без да има валидна виза или разрешение за
пребиваване. Въпреки липсата на посочените документи, превозвачът е издал билет и
бордна карта на лицето, при положение, че е бил длъжен да провери документите за
пътуване преди да извърши услугата по превозване на пътника.
С оглед установеното, срещу дружеството-жалбоподател бил съставен АУАН №
153 от 14.09.2021 г. за извършено нарушение по чл.20, ал.1, т.1, вр. чл.19, ал.1, т.1 от
ЗЧРБ. Актът бил подписан от актосъставителя и двама свидетели, след което на същата
дата бил предявен на лицето Л.И.Д. – деловодител, която го подписала с отбелязване,
че възразява и иска административнонаказателното производство да бъде прекратено.
Въз основа на така съставения АУАН впоследствие било издадено и
обжалваното понастоящем наказателно постановление № 155 от 20.09.2021 г., с което
за нарушение чл.20, ал.1, т.1, вр. чл.19, ал.1, т.1 от Закона за чужденците в Република
България (ЗЧРБ), на дружеството-жалбоподател е наложено административно
наказание – „имуществена санкция” в размер на 2000 лева на основание чл.51 от
ЗЧРБ.
По делото бяха разпитани свидетелите А.С. и К.Р., които разказаха за
извършената проверка на пътниците от посочения полет и направените констатации.
Двамата споделиха как установили, че руската гражданка И.О. (***) е била превозена
до Република България от превозвача „**“ АД без да има валидна виза или разрешение
за пребиваване в страната. Съдът изцяло кредитира показанията на двамата свидетели,
тъй като те са логични, последователни, непротиворечиви, взаимно се допълват и
кореспондират напълно с констатациите обективирани в съставения АУАН и в
обстоятелствената част на наказателното постановление. Показанията на свидетелите
изцяло се подкрепят и от приложения по делото писмен доказателствен материал.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за категорично установена въз
основа на гласните доказателствени средства – показанията на свидетелите С. и Р.,
2
както и от приложените по делото писмени доказателства.
Съдът, с оглед установената фактическа обстановка и съобразно
възраженията и доводите на дружеството-жалбоподател, както и като съобрази
задължението си да проверява изцяло законосъобразността на наказателното
постановление, независимо от основанията, посочени от страните, установи
следното от правна страна:
АУАН е съставен от компетентен орган. Нарушението е ясно, точно описано,
като са посочени датата, мястото, начинът на извършването му и нарушените законови
текстове. Актът е подписан от двама свидетели и е бил връчен на представител на
юридическото лице. НП е издадено от компетентен за това орган, като в съдържанието
му нарушението отново е описано подробно по дата, място и начин на извършване,
отразени са нарушените законови разпоредби, както и основанието, на което се налага
санкцията. В този смисъл съдът намира, че съдържа всички съществени реквизити за
редовност, посочени в чл.57 от ЗАНН и нарушителят е бил запознат с всички
фактически и правни основания на административнонаказателното обвинение. Спазени
са сроковете по чл.34 от ЗАНН за съставяне на акта и издаване на наказателното
постановление. При проверката на АУАН и НП съдът достигна до извода, че в
процедурата по издаването им не са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, водещи до ограничаване правото на защита на жалбоподателя.
От приложеното на лист 23 от НОХД № 14384/2021 г. Пълномощно от 07.04.2014 г. е
видно, че лицето Л.И.Д. на длъжност - деловодител е била надлежно упълномощена да
представлява „**“ АД пред РД „ГП“ Аерогари София с право да получава АУАН и НП.
Неоснователни са възраженията на жалбоподателя за неясно описание на
деянието, тъй като в съставения АУАН и издаденото НП вмененото нарушение е
описано по идентичен и безпротиворечив начин, който не е засегнал правото на защита
на дружеството. Посочено е, че руската гражданка не е имала налична валидна виза
или разрешение за пребиваване. Ето защо е правилна преценката на проверяващите, че
към 16.07.2021 г. чужденецът не е отговарял на условията за влизане в страната по
чл.8, ал.1 от ЗЧРБ, както и на тези, посочени в чл.6, ал.1, т. „Б“ от Регламент (ЕС) №
2016/399, а превозвачът не е изпълнил задълженията си по чл.20, ал.1 от ЗЧРБ да
провери това обстоятелство.
В чл.20, ал.1, т.1 от ЗЧРБ е посочено, че превозвач, който превозва по суша, по
въздух или по вода до и/или от Република България чужденци, преди да извърши
услугата, е длъжен да установи наличието и валидността на документа за пътуване и на
визата, когато такава се изисква, както и дали същите съдържат явни преправки,
зачертавания, заличавания, добавки и други в данните, следи от подмяна на снимката,
както и дали изображението на снимката позволява установяване на самоличността на
притежателя. Съгласно чл.19, ал.1, т.1 от ЗЧРБ чужденец, който влиза в Република
3
България или преминава транзитно през нейната територия, в зависимост от целта на
пътуването, трябва да притежава редовен паспорт или заместващ го документ за
пътуване, както и виза, когато такава е необходима. В случая, съдът намира за
категорично установено по делото от обективна страна, че с полет FB438 от
Франкфурт (Германия) за София (България), е пътувало лицето И. ** (***), руска
гражданка, която не е притежавала валиден документ за пътуване. Безспорно е, че това
не е установено от превозвача преди да извърши услугата по превоза и преди да бъде
издаден превозен документ – билет и бордна карта. Лицето е следвало да притежава
валиден документ за пътуване, тъй като за него са били налице условията на чл.19,
ал.1, т.1 от ЗЧРБ. Съгласно чл.8, ал.1 от ЗЧРБ чужденец може да влезе в Република
България, ако притежава редовен паспорт или заместващ го документ за пътуване,
както и виза, когато такава се изисква. Не са предвидени изключения, при които чужд
гражданин може да влезе на територията на страната без редовен паспорт или
заместващ го документ за пътуване. Съгласно легалната дефиниция, дадена в § 1, т.3 от
ДР на ЗЧРБ, „Паспорт или заместващ го документ за пътуване“ е този, който е издаден
по законоустановения ред на съответната държава, в който може да бъде положена
виза и който дава право на чужденеца да се завърне в държавата, от която влиза, в
държавата на произход или в трета държава, снимката в него позволява установяване
самоличността на притежателя му, не съдържа преправки, зачертавания, заличавания,
добавки и други в данните, няма следи от подмяна на снимката, положените печати са
ясни, изображението на снимката съвпада с образа на притежателя и срокът му на
валидност не е изтекъл. Чужденец може да влезе в Република България, ако притежава
редовен паспорт или заместващ го документ за пътуване, както и виза, когато такава се
изисква. В чл.8, ал.2 и ал.3 от ЗЧРБ са посочени случаите, при които не е необходима
виза за влизане в страната ни, а именно не се изисква виза, когато това е предвидено в
Регламент (ЕО) № 539/2001 на Съвета, в други актове на ЕС с обвързващо действие, в
международен договор, по който Република България е страна, или в акт на
Министерския съвет. Не се изисква виза и когато чужденецът притежава валидно
разрешение за продължително, дългосрочно или постоянно пребиваване в Република
България. Съгласно Регламент (ЕО) № 539/2001 на Съвета, не е необходима виза,
когато лицето притежава статут на бежанец или е без гражданство. По делото не се
установяват и дори не се твърдят посочените обстоятелства. Също така, руската
гражданка не притежава и карта за продължително или за постоянно пребиваване в
страната. Поради това, лицето не е попадало в изключенията за непритежаване на виза,
а липсата на такава и съответно неосъществения контрол по нейното наличие от страна
на превозвача, води на основание за ангажиране на отговорността му. Превозвачът е
бил длъжен да извърши проверка дали пътникът притежава редовен паспорт или
заместващ го документ за пътуване, преди да издаде превозен документ – билет и
бордна карта. Като не е осъществил тази проверка, санкционираното лице е допуснало
4
нарушение на чл.20, ал.1, т.1, вр. чл.19, ал.1, т.1 от ЗЧРБ. Административното
нарушение е довършено на територията на Република България, поради което съгласно
чл.4 от ЗАНН, следва да се разглежда съгласно българското законодателство. След
като нарушението е довършено на територията на Република България, то са нарушени
и материалноправните норми по ЗЧРБ.
Доколкото се касае за отговорност на юридическо лице, която е обективна и
безвиновна, то съдът не следва да обсъжда въпроса за субективната страна на
нарушението, към която спадат освен вината, също така причините и мотивите за
неговото извършване. Достатъчно е единствено да има нарушение от обективна страна,
каквото е налице.
Съдът не споделя доводите на жалбоподателя, че при преминаването на
вътрешни граници на Европейския съюз (ЕС) виза не се изисквала. Република
България е страна - членка на ЕС, но не е страна – членка на Шенгенското
пространство и няма вътрешни граници с другите държави от него съгласно Регламент
(ЕС) № 562/2006 г. и Регламент (ЕС) № 399/2016 г. на Европейския парламент и съвета
от 9 март 2016 г. относно Кодекса на Съюза за режима на движение на лица през
границите (Кодекс на шенгенските граници). В този смисъл, при полет от летище в
Шенгенското пространство към летище на територията на Република България,
съответният пътник пресича външна граница, а при кацане в Република България
следва да притежава валиден документ за пътуване и виза, даваща му право да
пребивава законно на територията на Европейския съюз (извън страните от
Шенгенското пространство). В този смисъл е и практиката на касационната инстанция,
а именно: Решение № 1167 от 24.02.2022 г., постановено по КНАХД № 12009/2021 г.
по описа на АССГ, XV-ти касационен състав; Решение № 15 от 04.01.2022 г.,
постановено по КНАХД № 7412/2021 г. по описа на АССГ, XIII-ти касационен състав;
Решение № 7673 от 17.12.2021 г., постановено по КНАХД № 7922/2021 г. по описа на
АССГ, XVIII-ти касационен състав; Решение № 7215 от 02.12.2021 г., постановено по
КНАХД № 9729/2021 г. по описа на АССГ, XV-ти касационен състав и много други.
За неизпълнението на установените с чл.20 от ЗЧРБ задължения за виновния
превозвач, с нормата на чл.51 от ЗЧРБ е предвидено административно наказание
„глоба“ или „имуществена санкция“, чиито размер е определен в границите от 2000 до
10 000 лева за всяко превозвано лице. Наказващият орган правилно е приложил
санкционната разпоредба на чл.51 от ЗЧРБ, като е наложил на дружеството-
жалбоподател имуществена санкция в размер на 2000 лева. Наложеното наказание е в
минимален размер, поради което съдът не може да го намалява повече.
Настоящият състав не намира нарушението за маловажно по смисъла на чл.28 от
ЗАНН. На първо място трябва да се отбележи, че се касае за формално нарушение,
поради което не е необходимо настъпването на някакви вредни последици и липсата на
5
такива не може да се счита за смекчаващо отговорността обстоятелство. Освен това
конкретното нарушение не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с други нарушения от същия вид, която да мотивира приложението на чл.28
от ЗАНН, а и на съда е служебно известно, че дружеството-жалбоподател е било
наказвано многократно за такива еднотипни нарушения.
Мотивиран от горните съображения, съдът намира, че атакуваното наказателно
постановление е законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
При този изход на спора и с оглед направеното искане от процесуалния
представител на наказващия орган за присъждане на юрисконсултско възнаграждение,
съдът намира същото за основателно. Съгласно чл.63д, ал.4 от ЗАНН, в полза на
учреждението или организацията, чийто орган е издал акта по чл.58д, се присъжда и
възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от
юрисконсулт или друг служител с юридическо образование. Размерът на присъденото
възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело,
определен по реда на чл.37 от Закона за правната помощ. На основание чл.27е от
Наредбата за заплащането на правната помощ, възнаграждението за защита в
производства по Закона за административните нарушения и наказания е от 80 до 150
лв., поради което съдът намира, че следва да се присъди такова в определения от
закона минимум от 80 лева, тъй като делото не се отличава с фактическа и правна
сложност, беше проведено само едно открито съдебно заседание и бяха разпитани
двама свидетели.
Предвид изложеното и на основание чл.63, ал.2, т.5 и чл.63д, ал.4 от ЗАНН,
Софийският районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 155 от 20.09.2021 г., издадено
от Началник на ГПУ-София към РДГП – АЕРОГАРИ – ГДГП – МВР, с което за
нарушение чл.20, ал.1, т.1, вр. чл.19, ал.1, т.1 от Закона за чужденците в Република
България (ЗЧРБ), на „**“ АД, ЕИК *** е наложено административно наказание –
„имуществена санкция” в размер на 2000 /две хиляди/ лева на основание чл.51 от
ЗЧРБ.
ОСЪЖДА „**“ АД, ЕИК *** да заплати на Регионална дирекция гранична
полиция – Аерогара София сумата от 80 /осемдесет/ лева, представляваща
юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването
му на страните пред Административен съд – София град.
6
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7