О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
Гр.Ловеч, ….…...2019 г.
ЛОВЕШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение в закрито съдебно заседание на двадесет и
осми март две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ПОЛЯ ДАНКОВА
ПЛАМЕН ПЕНОВ
като
разгледа докладваното от съдия ВЪЛЧЕВА в.ч.гр. дело № 168 по описа за 2019
година и за да се произнесе, взе
предвид:
Производството
е по реда на чл. 413, ал.2 във вр. с чл. 274 и сл. ГПК.
Производството по делото е образувано по постъпила частна жалба от БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България, ЕИК
*********, гр.София, ж.к.”Младост
Твърди, че в производството по чл. 410 от ГПК, съдът не
извършва проверка на съществуване на вземането, а само проверява спорността на
задължението, което е индивидуализирано в заявлението. Поради това заповед не
се издава, само ако искането противоречи на закона и добрите нрави - чл. 411,
ал. 2 т. 1 от ГПК или е налице друга хипотеза на чл. 411. ал. 2 от ГПК.
Счита, че искането за присъждане на договорна лихва не
следва да бъде отхвърлено, тъй като съгласно Договор за потребителски заем с
номер PLUS-14420659, сключен между БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон
България и Н.П.Н. изрично е уговорено, че при просрочване на две или повече
месечни вноски, и считано от падежната дата па втората непогасена вноска,
вземането на кредитора става предсрочно изискуемо в целия му размер,
включително всички определени от този договор надбавки. Твърди, че компанията е
изпълнила своите договорени задължения, а длъжникът не е, като не е заплатил
дължимите вноски по предоставения му кредит, съгласно погасителния план.
Посочената начална дата. от която започва да се начислява възнаградителната
лихва е датата на първа пропусната погасителна вноска, т.е. 20.12.2017 г.. а
посочената като крайна дата 20.02.2022 г. е последната падежна дата. Вземането
в размер на 5 647.25 лв. е изискуемо към настоящия момент, поради
настъпилите предсрочна изискусмост по Договора.
Излага, че след като между страните е уговорена
възнаградителна лихва, то тя се дължи от ответника oт падежа на първата
неплатени вноска до крайния срок на договора. Такава надбавката се дължи в
полза на Кредитора на основание чл. 294, aл.1,
вр. чл.287 ТЗ, като възнаградителна лихва. Тя представлява
възнаграждение /цена/, което се дължи за предоставянето ползването на парична
сума за определено време, който период е изтекъл, без до момента да е погасена
оставащата дължима главница. Срещу това, че заемодателят се лишава временно от
паричните си средства, той получава еквивалентно насрещни блага, а именно
договорената лихва. Твърди, че това задължение за заплащане на
възнаградителната лихва възниква за периода на кредита и същата се дължи ведно
с главницата. При положение, че и след обявяване на предсрочната изискуемост на
кредита до крайния срок на договора кредитополучателят не е погасила остатъка
от главницата по договора, то той дължи и възнаградителна лихва върху непогасената
част за този период. Счита, че упражняването на предоставеното в договора право
на предсрочна изискуемост не погасява уговореното задължение, както и не следва
да се тълкува като отпадане на правото на кредитора да иска изпълнение на
задължението във вида и размера, който той би имал и при добросъвестност на
длъжника. Посочва, че при предсрочна изискуемост на задължението за връщане на
заетата парична суми, настъпва предсрочна изискуемост и на непадежиралите към
момента анюитетни вноски, включително и в частта им за възнаградителни лихви и
такси.
Счита, че в качеството си на заявител е посочил, че цялото
вземане е станало изискуемо и следва да бъде заплатено от страна па длъжника -
посочени са обстоятелства, на които се основава вземането, както и обстоятелства,
които обуславят изискуемостта на цялото вземане и датата на настъпване предсрочната изискуемост -
20.01.2018 г.
Счита, че с така изложените в Разпореждането мотиви, районният
съд е нарушил процесуалната норма на чл.411 от ГПК във вр. чл.410 ГПК, като е
излязъл извън дължимата по същата норма проверка и изложил доводи по
основателността на заявеното вземане, включително и по изискуемостта на
вземането за възнаградителната лихва и постановил неправилен съдебен акт, който
следва да бъде отменен по реда на инстанционния контрол.
Ако се приеме, че след настъпване на предсрочната
изискуемост не следва да се заплаща възнаграждение на кредитора, би се достигнало до имуществено санкциониране
на кредитора и облагодетелстване на неизправния длъжник, който вследствие на
своята забава би получил намаляване на размера на своето задължение. Цитира
съдебна практика на СГС.
Моли съда да отмени постановеното разпореждане по ЧГД
70/2019 г. по описа на РС - Луковит в
частта, в която отхвърлено искането за присъждане на сумата в размер па 5647.25
лв., съставляваща възнаградителна лихва и да издаде допълнителна заповед за
изпълнение за отхвърлената сума и Н.П.Н.
осъдена да заплати направените в настоящето производство разходи за държавна
такса в размер на 15.00 лв.
Частната жалба е подадена в срока по чл.413, ал.2 ГПК
от заявител срещу разпореждане, с което е отхвърлено отчасти заявлението,
поради което е процесуално допустима, но разгледана по същество неоснователна.
От приложените по делото доказателства се установява,
че производството по ч.гр.д. № 70/2019 год. по описа на РС Луковит е образувано
по повод постъпило заявление по чл.410 ГПК от БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.,
клон България, ЕИК *********, за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу Н.П.Н. за парично вземане в размер на сумата 5 968.66 лв. –
главница, 5 647.25 лв. възнаградителна лихва за периода от 20.12.2017 г.
до 20.02.2022 г., 597.59 лв. мораторна лихва за периода 20.01.2018 г. до
14.01.2019 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението
до изплащане на вземането, което произтича от неизпълнение по Договор за
потребителски заем № PLUS – 14420659
от 26.01.2017 г., както и разноски по делото в размер на 244.27 лв. държавна
такса и 50.00 лв. юрисконсултско възнаграждение.
Луковитският районен съд е уважил заявлението и
постановил издаване на заповед за изпълнение за посочените суми за главница и
мораторна лихва, както и 294.27 лв. разноски, като е отхвърлил заявлението в
частта относно претендираната възнаградителна лихва.
В мотивите на обжалваното разпореждане
първоинстанционният съд е изложил съображения, че заявлението в частта, с която
се иска да бъде издадена заповед за изпълнение за сумата 5 647.25 лв. възнаградителна лихва за
периода от 20.12.2017 г. до 20.02.2022 лв., противоречи на закона. Наведени са
доводи, че с оглед твърденията на заявителя за настъпила предсрочна изискуемост
на целия дълг, то в случая не се дължи възнаградителна лихва след тази дата,
тъй като би се стигнало до неоснователно обогатяване. Направен е извод, че по
естеството си възнаградителната лихва представлява „цената” на заема и същата
се дължи за периода, в който кредиторът е лишен от правото да ползва парите си.
След като кредиторът е решил да обяви вземането си предсрочно изискуемо, то той
няма право на такова вземане, тъй като то може да бъде удовлетворено по
принудителен ред. След настъпване на предсрочната изискуемост за
кредитополучателя възниква задължението да върне остатъчната главница, ведно с
изтеклата до този момент възнаградителна лихва и заплати обезщетение за забава
в размер на законната лихва.
Настоящата инстанция споделя изцяло изложените от РС Луковит
мотиви. При извършената проверка въззивният състав констатира, че в т.12 на
подаденото от БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България, заявление за
издаване на заповед за изпълнение срещу длъжника Н.П.Н. са посочени като обстоятелства,
от които произтича вземането - договор за потребителски заем № PLUS –
14420659 от 26.01.2017 г., съгласно който на
кредитополучателя е била предоставена сума в размер на 6000.00 лв. и
закупуването на застраховка 2016.00 лв., като същият се е задължил да върне
сумата на 60 месечни вноски, всяка в размер на 257.41 лв. В т.14 като
допълнителна информация е посочено, че Н.
е преустановила плащанията на вноските по кредита на 20.12.2017 г. и съгласно
Общите условия по договора вземането на кредитора е станало ликвидно и изискуемо
в целия му размер на 20.01.2018 г., за което кредиторът е изпратил изрично
уведомление до длъжника, като до този момент са платени 9 вноски.
Настоящата инстанция също счита, че с обявяването на
предсрочната изискуемост на кредита, каквито твърдения са наведени от
заявителя, за кредитополучателя възниква задължението да върне остатъка от
получената сума, което изключва наличието на основание за формиране на
договорна лихва, имаща възнаградителен характер. Съобразно законовата
разпоредба на договора за потребителски кредит в ЗПК, след изпадането на
длъжника в забава последният дължи само
лихва за забава, съизмерима с размера на законната лихва, но не и договорна
лихва, която е обвързана с продължителността на ползване на получения кредит. В
този смисъл е и приетото в определение № 974/07.12.2011 г. на ВКС по ч.т.д. №
797/2010 г. на ІІ т.о., което е постановено по реда на чл.274, ал.3, т.2 ГПК.
Цитираната във въззивната жалба съдебна практика няма характер на задължителна такава,
за да мотивира съдебният състав да постанови друг краен резултат.
Поради изложените съображения настоящата инстанция
счита, че заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК в частта досежно претендирания размер на възнаградителна лихва следва да
бъде отхвърлено. Достигайки до същия правен извод, Луковитският районен съд е
постановил законосъобразен съдебен акт, който следва да бъде потвърден.
Водим от горното и на основание чл.252 ГПК, съдът
О П Р Е Д
Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане
№ 128/06.02.2019 г. по ч.гр.дело № 70/2019 год. по описа на Районен съд –
гр.Луковит в частта, с която е отхвърлено заявлението на БНП Париба Пърсънъл
Файненс С.А., клон България, ЕИК *********, за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК срещу Н.П.Н. за присъждане на сумата 5 647.25
лв., съставляваща възнаградителна лихва за периода от 20.12.2017 г. до
20.02.2022 г.
Определението не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
1.
ЧЛЕНОВЕ:
2.