Решение по дело №367/2019 на Апелативен съд - Варна

Номер на акта: 170
Дата: 5 декември 2019 г. (в сила от 9 юни 2020 г.)
Съдия: Павлина Георгиева Димитрова
Дело: 20193000600367
Тип на делото: Въззивно наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 14 октомври 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р   Е   Ш   Е   Н   И  Е 

 

 

   170 / 05.12.2019 г.

 

град Варна

 

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

 

 

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД – Наказателно отделение, на четвърти ноември, две хиляди и деветнадесета година, в публично заседание в следния състав:

                                                               

                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА ЛОЛОВА

                                   ЧЛЕНОВЕ: ПАВЛИНА Д.А

      АНГЕЛИНА ЛАЗАРОВА

 

 

Секретар Соня Дичева

Прокурор Ст. Андонов

Като разгледа докладваното от съдия Д.а, ВНДОХ № 367 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Разградски окръжен съд, с присъда № 13 по НОХД № 170/19г. по описа на същия съд, постановена на 27.06.2019г. е признал подсъдимия С.С.П. за ВИНОВЕН в това, че на 27.02.2019г. по път от град Разград за село  Дянково, област Разград, отнел чужди движими вещи - пари в размер на 20 /двадесет/ лева в различни банкноти, 1 /един/ брой мобилен телефон „Филипс“ на стойност 80,00 /осемдесет/ лева и 1 /един/ брой сим карта на „Теленор“ на стойност 8,00 /осем/ лева, всичко на обща стойност 108 /сто и осем/ лева, от владението на К.Т.И. от град Разград, с намерение противозаконно да ги присвои, като е употребил за това сила и заплашване и грабежът е придружен с убийството на 63-годишния К.Т.И. от град Разград, поради което и на основание чл. 199 ал.2 т.2 пр.1, във вр. с чл. 198 ал. 1 от НК и чл.58а ал.2 и 3 от НК му е наложил наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от 25 /двадесет и пет/години, което да изтърпи при първоначален строг режим.

Със същата присъда подсъдимият е бил осъден да заплати обезщетения за причинените неимуществени вреди в резултат на деянието, ведно със законната лихва, считано от дена на увреждането на гр. ищци В.А.И. - съпруга на пострадалия, действаща чрез особения си представител  адв. Н.М. ***/ и на С.К.Д. - дъщеря на пострадалия сумата от по 150 000 лева за всяка от тях.

Подсъдимият П. е осъден да заплати държавна такса върху уважените гр. иск, направените по делото разноски в полза на Държавата; налице е произнасяне и досежно веществените доказателства.

 

Въззивното производство пред АС – Варна е образувано по жалби на:

-на подс. С.П. чрез защитника му - адв. Р. К. ***/ с оплакване за неправилност на присъдата в наказателната й част - във връзка с приложението на материалния закон в насока на несправедливост на наложеното наказание. Молбата е за налагане на наказание при първата алтернатива на чл. 199 ал. 2 от НК - лишаване от свобода, което съответно да бъде редуцирано по реда на чл. 58а от НК;

- на гр. ищци и ч. обвинители В.А.И. - съпруга на пострадалия, действаща чрез особения си представител  адв. Н.М. ***/ и на С.К.Д. чрез повереника й – адв. М. М. ***/, в които се навеждат оплаквания за несправедливост на наложеното на подс. редуцирано наказание лишаване от свобода с искане за увеличаване на същото в максимален размер от 30 години или връщане на делото за ново разглеждане на първостепенния съд.

 

Пред състава на въззивната инстанция представителят на АП-Варна изразява становище за неоснователност и на двете жалби, намирайки за справедлив размера на редуцираното наказание на 25 години  лишаване от свобода.

Особеният представител на гр. ищец и ч.обвинител В.А.И. и процесуален представител на гр. ищец и ч.обвинител С. Д. ***, преупълномощена от адв. М. М. за пред настоящата инстанция/, поддържа жалбите, като акцентира на неправилност в подхода на първонист. съд при определяне размера на наказанието „лишаване от свобода“ в насока на занижаване след редукцията по чл. 58а ал. 2 и 3 от НК. Оспорва се изцяло жалбата на подс. Д..

Подсъдимият П. се явява лично и се представлява от упълномощения си защитник – адв. Р. К. ***/, който поддържа така депозираната жалба, акцентирайки на неправилност в подхода на РОС при преценката му за наличните по делото смекчаващи обстоятелства, които налагат определяне на наказание при първата предвидена от закона алтернатива „лишаване от свобода“, което съответно да бъде редуцирано с една трета. Молбата е за намаляване на така определения размер или за потвърждаване на присъдата, респ. отхвърляне жалбите на ч. обвинители. 

Подс. П. в своя защита заявява, че няма какво да добави, а в последната си дума пред настоящата инстанция изразява съжаление.

 

След преценка на доводите на страните и след цялостна служебна проверка на присъдата, на основание чл.313 и чл.314 от НПК, съставът на Апелативен съд – Варна констатира, че въззивните  жалби са допустими.

По същество, жалбата на подсъдимия П. се преценява като частично основателна, а тези на ч. обвинители и гр. ищци като неоснователни, по следните съображения:

 

 Съдебното производство пред РОС е проведено по реда на глава XXVII от НПК, т.к. подсъдимият е направил подобно искане и е заявил, че признава фактите и обстоятелствата, изложени в обв. акт, като не желае да се събират доказателства за тях или нови такива. В съответствие с направеното изявление съдът е установил наличие на надлежно събрани в хода на досъдебното производство доказателства, подкрепящи признатите факти и законосъобразно е приел, че самопризнанието на подсъдимото лице се подкрепя от събраните по делото доказателства в досъдебното  производство. Впоследствие е провел първоинст. съдебно производство по диференцираната процедура по реда на чл.371 т.2 от НПК, приемайки фактическата обстановка, изложена в обв. акт, а именно: През пролетта на 2018г. подсъдимият С.П. живеел в дома на родителите си в село Каменар, ул. Беласица № 55, като работел в „Пилко“-АД-гр.Разград. Там се е запознал със св. С.Д., която през есента на същата година представил на родителите си като жената, с която ще живее. Тъй като още през пролетта на същата година той задлъжнял към Банка ДСК и още две кредитни институции, няколко дни след представянето на св. Д. на родителите си, двамата отпътували за Германия с идеята да работят там. Били подслонени при негови роднини. Няколко дни по-късно, след като баща му - свидетелят С. Аетолов  разбрал, че св. Д. има деца, се обадил на роднините си в Германия и провел разговор със сина си, пояснявайки му, че свидетелката не е подходяща за тяхна снаха. Поради това седмица по-късно св.Д. се е завърнала в България, а подсъдимият останал на работа там. В началото на месец февруари 2019г. той проиграл на хазарт спечелените там пари и на 22.02.2019г се завърнал в гр. Разград, отсядайки в дома на св. Д. в ж.к. Орел, бл.11 вх.В ет.1, както и в къща за гости Калина, находяща се на улица Жеравна № 104.

На 27.02.2019г. надвечер, подсъдимият П. посетил дома на родителите си в село Каменар, като се скарал с тях. Тъй като имал уговорка вечерта да се види в гр.Разград със свой приятел–свидетеля Р.Б., а нямал никакви пари, той тръгнал към гр. Разград пеша. Тогава решил да се качи в някое такси и напускайки града, да изнуди таксиметровия шофьор да му даде парите от оборота. Около 20,49 часа, той бил в района на Автогара – Разград като отишъл отстрани в отбивката, където имало таксита. Приближил се до водача на първото от тях -  л.а. „Дачия Логан“ с рег.№ РР 3233 ВА, с водач 63-годишния К.Т.И. от гр.Разград, като го запитал, дали ще го закара в Дянково. В таксито на предна дясна седалка седял зетят на постр. Кр. И. – св. Емил И., също таксиметров шофьор. Пострадалият се съгласил като му направил знак да мине и седне на предна дясна седалка. Тогава св. И. станал от нея, освобождавайки я за подс. П., като оставил вратата отворена, но подсъдимият седнал на задната седалка. Тогава св. И. сам затворил предната дясна врата на ЛА. Така постр. К. И. подкарал таксиметровия автомобил в посока с.Дянково, като зад него седял подсъдимият П.. Достигайки жп-линията по пътя, подс.П. казал на постр. И., че няма пари, при което последният го запитал,  защо се качва в колата като няма такива. След това подс. му казал да му даде парите от оборота, като опрял в гърлото на водача джобния си нож. Пострадалият не се съгласил и опитал да спре встрани от пътя, но разбирайки, че доброволно водачът няма да му даде парите, подс. П.  започнал да се цели в лицето, шията и тила му за да го убие. Последвало боричкане, като в един момент ножката преминала в ръцете на пострадалия, при което бил срязан палеца на дясната ръка на подс. Той успял да си върне ножката в ръката и в следващия момент и двамата с пострадалия се оказали извън лекия автомобил. Навън, до задната дясна врата, вече в изправено положение и като по-млад и по-як, подс.П. имал превес пред постр. И.. Там той продължил да мушка с ножката лицето, шията и тила на постр., както и да го удря с юмруци, докато пострадалият се защитавал, опитвайки се да отбие нападението. В един момент подс. П. успял смъртоносно да намушка пострадалия в лявата странична област на шията, прерязвайки предната стена на горна щитовидна артерия. Тогава постр. се свлякъл на земята и смъртта настъпила постепенно за минути. След като установил, че лежащият на земята човек не дава признаци на живот, подс. П. издърпал тялото му на десетина метра в гората, оставяйки го там на място. Върнал се в автомобила и от сенника на шофьорската седалка взел две банкноти от по 5 лева и една от десет лева, прибирайки ги в джоба си. Забелязал, че до дясната задна гума на ЛА свети телефона на пострадалия–м.“Филипс“, взел и него, след което тръгнал по пътя в посока към гр.Разград.

        Минути след 21 часа, живущата в с.Дянково св. С.И.се връщала с ЛА „Ауди“ с рег.№ РР 0788 ВМ от град Разград към селото си. По пътя забелязала таксиметровия автомобил в канавката, решавайки, че току що е настъпило ПТП. Подминала го, но след стотина метра се върнала обратно – в посока към гр.Разград, доближила таксито без да слиза от своя автомобил. След като не забелязала човек в колата и около нея, тя продължила в посока към гр.Разград, с намерението да направи обратен завой в посока към нейното село. Стотина метра след таксито, тя видял, че от дясната й страна от гората излязъл млад мъж и тогава спряла. Това бил подсъдимия П., когото тя не познавала. Той се приближил до шофьорската врата и тогава свидетелката го попитала, дали е катастрофирал, при което подс. отговорил, че той бил катастрофиралия шофьор и помолил да го закара до гр.Разград. Нищо неподозиращата св.С.И.се съгласила, при което подс. се качил на седалката зад нея. Докато пътували, двамата си говорили на общи теми, като подс. помолил да го остави до пазара. След като слязъл до чешма „Ючкурналията“, той предложил да си плати за услугата, но св.И. отказала, след което си тръгнала. На чешмата подс. П. си измил лицето и ръцете, след което тръгнал към центъра на града. Вървейки по улицата, в близост до кабинета на д-р Карагьозова, той изхвърлил ножа в тревната площ, след което влязъл в игрална зала „Лас Вегас“ на същата улица. Нямало други посетители, освен крупието -  св. Ц.В.. Подсъдимият играл на една от машините, пускайки в нея една от банкнотите от 20 лева, които взел от таксито на поср. И.. След като му свършил кредита, напуснал залата и отишъл в заведение „Милениум“, находящо се на площад „Ларго“, където се срещнал с приятеля си – св. Р.Б.. Казал му, че се сбил на село заради момиче и поради това има рана. Когато си тръгнал, подс. продължил по стъпалата към хотел „Картуун“. На първата площадка съблякъл окървавеното си яке и го запалил. В джоба на същото бил и телефона на постр., който не изгорял напълно. Пеша, около 23ч, подс. отишъл пеша в дома на приятелката си – св. Д., в ж.к.“Орел“. Тя забелязала драскотините и засъхналата кръв под ухото му, при което подс. й обяснил, че се е скарал с баща си и счупил един прозорец на село. Останал да пренощува и рано сутринта в 5 часа свидетелката го събудила за да напусне апартамента й. Той облякъл същите дрехи и други чорапи, които св. Д. му дала, а неговите чорапи с петна от кръв останали в коша за пране в дома на свидетелката.  През целия ден на 28.02.2019г. подсъдимият се движил по тъмни и невзрачни места /храсталаци в ж.к.Орел/. Около 17 часа бил установен и арестуван от полицията в района на блокове 25 и 26 в същия комплекс.

        Тялото на пострадалия К. И. било намерено предната вечер към 21.25-21.30 от свидетелите А.М., М.М.и Е.Ф., които спрели за да видят таксито в канавката. Докато те оглеждали автомобила и звъняли на телефон 112, от гр.Разград  се връщала св.Сейде И., която също спряла и много се уплашила от гледката и обстоятелството, че е закарала убиеца в града, без да подозира нищо.

        На мястото бил извършен оглед на местопроизшествие.

        На 07.03.2019г. в района в близост до кабинета на д-р Карагьозова в гр. Разград, било намерено оръдието на убийството от свидетеля С. Граматикова, която сигнализирала органите на полицията, които иззели ножката.

 

От заключението по СМЕ № 4/2019г за аутопсия на трупа на постр. К. И. се установяват множество травматични увреждания:

 

1. Прободно-порезни и порезни наранявания:

-прободно-порезно нараняване в долната част на лява странична област на шията - кожна, леко коса и леко дъговидна, рана с гръб на дъгата надолу с гладки ръбове, значително отзяване, два ъгъла, разположени по съседство във вътрешния край и един ъгъл във външния, който е по-остър, измерена дължина при събрани ръбове 5см; дълбоко прерязване на меки тъкани в дълбочина; направление на раневия канал отдолу/нагоре и отвътре/навън, дължина 4,5см; прерязване на предната стена на горната щитовидна артерия /най-долен клон на външна сънна артерия/; масивно кръвопропиване на меки тъкани;

-прободно-порезно нараняване в дясна странична област на шията - трилъчева кожна рана с гладки ръбове, дължина при събрани ръбове - за долния Зсм и за горния 2,4см; прерязване на кожа и подкожие; направление на раневия канал отгоре/надолу и отвън/навтъре, с дължина на реневия канал Зсм;

-порезна рана под тилната линия на окосмяване - от средата и към дясно - гладки ръбове, значителна дълбочина, лека денивелация отвътре/навън и отгоре/надолу, изразено надрязване в долновъншният край, дължина 6,2см; прерязване само на кожа и подкожие с дълбочина 1,3см;

-дъговидна порезна рана под средата на нокътната плочка на палеца на лява ръка, с дълбоко прерязване в дълбочина и дължина 2,5см;

-повърхностна порезна рана с гладки ръбчета върху вътрешната половина на гърба на китката на дясна ръка;

-порезни наранявания и драскотини в дясната половина на лицето, по брадичкова област,

2. Изразен оток на мозъка с вклиняване на малкомозъчните тонзили в големия тилен отвор; изразен оток на белите дробове с точковати кръвоизливчета по повърхността му ;

3. Обща анемия на вътрешните органи; мековата и със сбръчкана

капсула слезка; обилно зацапване на лицето с кръв; бледи послесмъртни петна;

Счупване на ниво 3-4шиен прешлен с отзяване и кръвонасядане на меки тъкани по предната стена на шийния отдел на гръбначния стълб; счупване на носни кости - кожна рана под основата на носа; аспирация на кръв;

Външни травматични увреждания:

хематом на орбитите тип „травматични очила“ с подконюнктивални кръвоизливи във видимите части на еклерите на двете очи, по-изразено за лявото;

- кръвонасядания по вътрешната страна на меки черепни обвивки в лява слепоочнотеменна област;

-кръвонасядания по кожата на челото; върху видимата лигавица на долна устна от лявата страна; брадичката; дясна раменно-лопаткова област; по предната повърхност на лява раменна област; по тръбната повърхност на долна трета на предмишицата и гърба на дланта й; върху гърба на дланта на дясна ръка; по лява подбедрица;

-статични и динамични следи от зъби по външната половина на лицева повърхност на дясна лакътна област, към мишницата;

-охлузвания по дясна лакътна област; дясно бедро, капачка и подбедрица; лява подбедрица;

-драскотини, някои - с пресечен вид в поясната и горната част на седалищна област от дясната страна;

Дребноделчест строеж на черния дроб; набелязана коронаро- и атеросклероза; течновато съдържимо в стомаха, празен пикочен мехур;

Липса на алкохол, наркотични вещества, техни метаболити и/или аналози в кръвта.

Причината за смъртта на К. И. е кръвозагубата от прободно-порезното нараняване в лява странична област на шията - прерязване на предната стена на горна щитовидна артерия.

Описаните прободно-порезни, порезни наранявания и драскотини са причинени от предмет с остър/режещ ръб и сочат действие на еднооостро оръжие, а малките надрязвания с вид на „опашцичи“ - на коя страна е била обърната режещата страна на острието.

Двата вътрешни по-заоблени ъгъла на прободно-порезно нараняване в долната част на лява странична област на шията сочат двумоментно нараняване с едно е също направление - като едното от тях е проникващото. При нанасяне на това увреждане ножът е бил държан с острието навън.

При нанасянето на трилъчевата порезна рана в горната част на дясна странична област на шията с най-изразен преднодолен ъгъл острието е било насочено навътре и надолу.

Порезната рана под тилната линия на окосмяване сочи теглене на острието в посока отвътре/навън.

Удължените кръвонасяданията по кожата на челото могат да се дължат натиск/притискане на главата върху терена /клонки/ при възникнало боричкане или удари от клони на дървета.

Кръвонасяданията по тръбната повърхност на долна трета на предмишншцата и гърба на дланта на лява ръка, върху гърба на дланта на дясна ръка и повърхностната порезна рана на гърба на китката й могат да бъдат получени при защита, при което ръката заема предно анатомично положение - вдигната за предпазване ръка.

На опит за захващане на оръжието на нападение или при предпазване  може да се дължи дълбоката рана под средата на нокътната плочка на палеца на лява ръка, надолу и към външно.

Конфигурацията на увреждането по външната половина на лицева повърхност на дясна лакътна област, към мишницата по категоричен начин сочи въздействие на съзъбие - статични и динамични следи от зъби.

От находката при аутопсията е видно, че са налице множество увреждания, локализирани в различни анатомични области на главата, тялото и крайниците, някои от тях - нанесени със сила и замах.

Травмата в лява странична област на шията е била фатална за живота на пострадалия. Смъртта не е настъпила веднага. Пострадалият е осъзнавал заплахата за живота си и е изпитвал обоснован страх.

Всички установени при аутопсията увреждания са в причинно- следствена връзка с инцидента от 27.02.2019г.

Изследването на предоставеното веществено доказателство - нож, иззет с Протокол за оглед на местопроизшествие в гр. Разград дата 07.03.2019г. установява:

·         обща дължина на дръжката на сгъваемия нож, при прибрано острие

8,6см; дължина на видимата част на острието, след отварянето - 7см, с плавно разширяване по протежение 1,5см; ширина на острието - 0,9см - от върха му до нивото на заострената, срещуположна на гърба част, която отстои на 0,5см от горния край на дръжката; зацапвания с кръвениста течност - по цялата дължина на острието, дръжката и прилежащите аксесоари /тарбушон и отварачка за малки капачки/;

·         гръб на ножа - ширина от 0,1 см до 0,18см в края; дължина - 7см, вкл. с извивката към върха.

    В предвид дължините на кожната рана в дясна странична област на шията и двумоментното нараняване в лява странична облост, едното от които е проникващо, е възможно прободно-порезните рани да са причинени от предоставеното за изследване оръжие; дължината на входната рана при нераздвижено прободно-порезно оръжие съответства на ширината на проникналата част от оръжието в кожата/меките тъкани; в повечето случаи дължината на раната е по-голяма от ширината на проникване на острието поради раздвижване на оръжието или на пострадалия; когато ударът е нанесен в податливи на сгъване области може да се получи по-дълъг раневи канал, поради вгъването на стената в момента на нараняването и връщането й в първоначална положение след изваждането на ножа.

    Уврежданията са получени приживе, видно от находката при аутопсията - обилно кръвотечение, кръвопропиване на меките тъкани около прободно-порезните наранявания, аспирацията на кръв, кръвонасядането около счупването на шийния отдел на гръбначния стълб; кръвонасяданията по меките тъкани на лицето, крайниците, гърба, изразената анемия на вътрешните органи, развилия се оток на мозъка и белия дроб.

    Към момента на настъпване на смъртта И. не е бил алкохолно повлиян и не се е намирал под въздействие на наркотични вещества, техни метаболити и/или аналози.

  

    Чрез заключението по назначената СМЕ по отношение на обвиняемия П., са установени:

-кръвонасядания във външната половина на дясна челна област; около долновъншната част на ореола на гръдното зърно, долната част на предната мишнична линия и горновътрешният квадрант на корема от лявата страна; върху проекцията на горните гръдни прешлени и към ляво; в близост до горната част на вътрешния ръб на дясна лопатка; под и външно странично от ъгъла на лява лопатка;

-контурирани кръвонасядания с линиарен вид от долна лопаткова до задна мишнична линия в дясно;

- кръвонасядания и драскотини над и зад горния полюс на лява ушна мида, слепоочната област на окосмяване и скулата;

-повърхностна порезна рана върху възглавничката на палеца на дясна ръка; порезна рана върху средната фаланга на показалеца на същата ръка;

ранички с „минус тъкан“ върху видимата лигавица на устните;

-охлузвания и драскотини в долната част на гръдната стена и по коремната стена от дясната страна;

-повърхностно охлузване във външната половина на лицева повърхност на дясна колянна област и забелване по ръбчетата;

-охлузване с драскотина под долно вътрешната дъга на капачката на левия крак и забелване на повърхностния кожен слой от долу/нагоре.

Установените при прегледа кръвонасядания, повечето от тях с удължена форма, а някои - контурирани, са получени от твърд/и тъп/и предмети с удължена форма и малко напречно сечение и могат да се дължат на падане върху терена върху клонки и/или натиск при евентуално възникнало боричкане на земята, оказана съпротива от пострадалия, удари от клони на дървета при бягане; при това е възможно да са получени и охлузванията и драскотините по кожата. Порезните рани по дланната повърхност на възглавничката на палеца и средна фаланга на показалеца на дясната ръка могат да са получени от предоставеният за оглед /изследване/ сгъваем нож, иззет с Протокол за оглед на местопроизшествие в гр. Разград от 07.03.2019г. Те нямат характеристики на упражнено теглене на острието и биха могли да се получат при захват на режещата част на ножа с който си е служил С. или при опит да отнеме оръжието, ако не е било в него.

 

От заключението по назначената съдебно–химическа експертиза/СХЕ/ по отношение на пострадалия К. И. се установява, че в кръвта му не е открито наличие на алкохол и наркотични вещества, техни метаболити и/или аналози.

 

Заключението по съдебно–химическа експертиза/СХЕ/ по отношение на обв. П. установява, че към момента на задържането му – 28.02.2019г и иззетите проби на кръв и урина в 22:30 ч. не е открито наличие на етилов алкохол и наркотични вещества, техни метаболити и/или аналози.

 

Чрез заключението по назначената комплексна КСППЕ /съдебно психиатрична и психологична експертиза/ по отношение на обв. П., се установява, че същият не страда от психично заболяване; Към момента на инкриминираното деяние липсват основания за обсъждане на някакъв тип качествено разстройство на съзнанието, което да е лишавало от базисните му психични годности, а именно от годността да разбира свойството и значението на извършваното и да ръководи постъпките си в смисъла на чл. 33 от НК;

 

Заключенията по двете ДНК-екпертизи установяват следното следните факти:

 

ДНК експертиза по ПРОТОКОЛ №19/ДНК-62 от 11.03.2019 год.:

1.     ДНК профилът на кръвта по таблет (обект №1.1), батерия-таблет (обект №2.1), суитшър (обект №6), банкнота 10 лв. (обект №10), както и на клетъчния материал по батерия-таблет (обект №2.2), капачката (обект №3.1) и гърлото на бутилката (обект №3.2) и поднокътно съдържимо лява и дясна ръка С.С.П. (обекти №12.1 и 12.2) съвпада с ДНК профила на С.С.П..

2.     ДНК профилът на смес от клетъчен материал по сравнително чист участък по таблет (обект №1.2) показва, че това представлява смес от клетъчен материал от С.С.П. и К.Т.И..

3.     ДНК профилът на кръвта по мъжко долнище (обект №7), мъжки дънки (обект №8), мъжка дясна маратонка (обект №9), както и на клетъчния материал в поднокътно съдържимо лява и дясна ръка К.Т.И. съвпада с ДНК профила на К.Т.И..

4.     За обекти № 4.1 и 4.2 (вътрешна и външна дръжка задна лява врата л.а. „Дачия Логан“) и №5.1 и 5.2 (вътрешна и външна дръжка задна дясна врата л.а. „Дачия Логан“) не се определи ДНК профил, вероятно поради негоден за анализ клетъчен материал по тези обекти.

 

ДНК експертиза по ПРОТОКОЛ № 19/ДНК-82 от 13.03.2019 год.:

1.     ДНК профилите, определени при изследване на обект №1.1 (дръжка-нож- сравнително чист участък) и обект №1.2 (кръв-дръжка нож) показват, че по дръжката на ножа се открива клетъчен материал от С.С.П. (по-голямо количество) и К.Т.И. (по-малко количество).

2.     ДНК профилът, определен при изследване на обект №1.3 (кръв-острие-нож) показва съвпадение с ДНК профила на К.Т.И., като се открива и минимално количество клетъчен материал от С.С.П..

 

Чрез заключението по СТЕ във връзка с изследваните видеофайлове се установява, че лице от видимо мъжки пол е със сходни общи черти на главата и лицето с тези на представения сравнителен материал от обв. С.С.П., като резултатът от сравнителния анализ позволява на в. л. да направи извод, че на горепосочените фотокопия е заснето едно и също лице посочено като С.С.П..

 

Видно е от заключението по назначената СОЕ /съдебно– оценителна експертиза/, че стойността на мобилен телефон „Филипс С 309“ възлиза на 80 лева, сим-картата на Теленор на 8 лева.

 

Изложената фактическа обстановка първоинстанционният съд е приел след анализ на гласните, писмени и веществени  доказателства и доказателствени средства, както и заключенията по назначените експертизи - СМЕ, СХЕ, КСППЕ, ДНКЕ, СТЕ и СОЕ. В мотивите към присъдата е отделил внимание на безпротиворечивостта, обвързаността и последователността на съвкупността от доказателства, събрани в хода на досъдебното производство. Обсъдени са обясненията на подсъдимия, признаващи интерпретираните от прокурора факти по обстоятелствената част на обвинителния акт. Доказателствените източници са кредитирани изцяло.

Въззивната инстанция от своя страна констатира, че на досъдебното производство са били събрани всички необходими и относими доказателства по отношение на фактите, подлежащи на доказване по смисъла на чл.102 от НПК, чрез допустимите от НПК способи и чрез съответните доказателствени средства, които от своя страна съставът на РОС е приобщил към доказателствения материал по делото и  въз основа на тях е достигнал до фактическите изводи на прокуратурата, отразени в обв. акт и приети изцяло от подс. П.. За да направи това обаче, първоинст. съд е преценил и съобразил, че всички процесуално-следствени действия по разследването са извършени при спазване на реда и изискванията на НПК. В хода на въззивната проверка не се навеждат възражения, а и не бяха констатирани нарушения в избора и провеждането на процедурата по изслушване на изявлението на подс. П..

 

При така установеното от фактическа страна, съставът на ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД намира за обосновани направените правни изводи във връзка с възведения престъпен състав по НК: по описания начин подс. С.П. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 199 ал.2 т.2 пр.1, във вр. с чл. 198 ал. 1 от НК, като на 27.02.2019г. по път от град Разград за село  Дянково, област Разград, отнел чужди движими вещи /парична сума в размер на 20 /двадесет/ лева в различни банкноти и мобилен телефон „Филипс“ на стойност 80,00 /осемдесет/ лева със сим-карта на „Теленор“ на стойност 8,00 /осем/ лева, всичко на обща стойност 108 /сто и осем/ лева, от владението на К.Т.И. от град Разград, с намерение противозаконно да ги присвои, като е употребил за това сила и заплашване и грабежът е придружен с убийството на 63-годишния К.Т.И. от град Разград.

Изложени са подробни съображения в мотивите към присъдата във връзка с обективната и субективна съставомерност на извършеното от подс. деяние, като обстойно са изследвани всички обстоятелства, имащи значение за правилната правна преценка – същите се споделят изцяло от въззивната инстанция.

 

С оглед задължението на въззивната инстанция, предвидено в разпоредбата на чл. 314 от НПК за служебната проверка на присъдата, настоящият състав на АС-Варна констатира, че правните изводи на първоинст. съд съответстват изцяло на установените факти по делото.

 

По отношение справедливостта на наложеното наказание: Първоинстанционният съд е изложил мотивирани съображения при индивидуализацията на същото по реда на чл. 54 от НК, преценявайки, че са налице многобройни отегчаващи отговорността обстоятелства, определяйки го при втората алтернатива /”доживотен затвор”/, при отчитане степента на обществена опасност на деянието и дееца като високи. От една страна е отчетено, че подс. П. е с чисто съдебно минало, както и че разкаянието и самопризнанията, които е направил на д.п. непосредствено след задържането му, в известна степен са допринесли за изясняването на обективната истина по делото. От друга страна, са съобразени отегчаващите отговорността обстоятелства, свеждащи се до лоши характеристични данни /видно от характеристичната справка от органите на полицията/, проявените престъпни упоритост и жестокост при извършване на деянието, подбудите за това. Първостепенният съд е отделил особено внимание на личността на подсъдимото лице, отчитайки начина му на живот, липсата на трудови навици и като цяло дефицит в ценностната му система. При отчитане степента на обществена опасност на деянието и дееца обосновано са отчетени характера на причиняване на самата увреда с многобройни удари по различни части на шията и главата на постр., наличието на предумисъл-грабежът е бил планиран, както и последващите действия по укриване тялото на постр. и прикриване следите от извършеното престъпление.

Изложеното по-горе налага извод за липса на основания, които да обуславят налагане на наказание, по-различно от индивидуализираното такова по реда на чл. 54 от НК – „доживотен затвор”, поради което и жалбата на подсъдимия се явява неоснователна.

Пред настоящата инстанция защитата на подсъдимото лице излага идентични доводи с тези пред първостепенния съд във връзка с индивидуализация на наказанието, най-вече в насока на смекчаване наказателно-правното положение на подзащитния му. Доколкото настоящата инстанция напълно споделя развитите в мотивите към присъдата съображения на РОС - същите са много подробни и задълбочени, те не следва да се преповтарят. /Р №624/06.02.14г, І НО по КД №1963/13г; Р №321/18.01.16г, ІІІ НО по КД №807/15г; Р № 181/11.06.12г І НО по КД № 486/12г/

 

С оглед проведената диференцирана процедура, на основание чл.58а ал.2 и ал. 3 от НК законосъобразно наказанието на подс. П. е било редуцирано на лишаване от свобода. То е съобразено и с Тълкувателно решение № 2/2015 г. по т. д. № 2/2015 г. на ОСНК на ВКС.

 

При определяне размера на същото обаче, Окръжният съд не е отчел в достатъчна степен младата възраст на подсъдимия и липсата на житейски и социален опит – към момента на извършване на деянието той е бил 22 годишен. Пренебрегвайки този важен факт и в разрез с принципа за съответност на наказанието е определен явно несправедлив размер на наказателна репресия от 25 /двадесет и пет/ години. В подкрепа на този извод са и наличните по делото нелоши характеристични данни от Кмета на с. Каменар /местоживеенето на подсъдимия/ за това, че същият е съвестен гражданин и неконфликтна личност. Поради това настоящата инстанция намира, че определеното наказание лишаване от свобода в размер от 25 години се явява несъразмерно тежко, същото следва да бъде коригирано в посока на намаляване - в размер на 20 /двадесет/ години, което да бъде изтърпяно от подсъдимия при така определения вече строг режим, съобразен с нормата на чл. 57 ал. 1 т. 2 б. „б” от ЗИНЗС.

 

По отношение гражданско-осъдителната част на присъдата:

 

Първостепенният съд се е обосновал много подробно и досежно размера на дължимото от подс. обезщетение в полза на неговите съпругата и дъщеря. Правилно е прието, че предявените от наследниците на постр. И. /съпруга, действаща чрез особения си представител и дъщеря / гр. искове са допустими, респ. ги е допуснал за съвместно разглеждане в наказа. процес, конституирайки ги като гр. ищци. Съгласно константната съдебна практика, при смърт на пострадалия поради непозволено увреждане, се дължи обезщетение за неимуществени вреди на лица, попадащи  в кръга на тези посочени в Постановление №№4/61г., 5/69г. и 2/84г на Пленума на ВС, а именно – възходящи, низходящи и съпрузи. Между виновното поведение на подс. П., предвид неправомерното му поведение /причинените на постр. И./ и настъпилите вредоносни последици –смъртта на И. е налице пряка причинно-следствена връзка, поради което и исковете се явяват доказани по основание.  

В мотивите към присъдата първоинстанционният съд се е обосновал подробно досежно размера на дължимото от подс. обезщетение в полза на неговите съпругата и пълнолетна дъщеря: с оглед залегналия принцип в разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, ШОС е съобразил, че с деянието си подс. е  причинил смъртта на постр. И., лишавайки го от най-ценното човешко благо. Неговите най-близки хора - съпруга и дъщеря са претърпели морални болки и страдания; пострадалият е бил в зряла възраст, жизнен и работоспособен. Гореизложеното е дало основание на първоинстанционния съд да определи по справедливост размера на дължимите обезщетения на гр. ищци в предявения от тях размер размер от по 150 000 /сто и петдесет хиляди/ лева за всеки от тях, ведно със законната лихва, считано от деня на увреждането, до окончателното му изплащане.

Въззивният съд приема, че така уважените гр. искове по размер са правилни и обосновани. При преценката на размера се отчете и липсата на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия И..

 

Предвид на всичко изложено по-горе, съставът на въззивния съд достигна до извода, че постановената присъда на РОС в наказателно-осъдителната й част, досежно размера на редуцираното наказание по реда на чл.58а ал. 2 и 3 от НК, следва да бъде изменена, а в останалата -като правилна и законосъобразна – потвърдена.

 

При служебната проверка на присъдата, на основание чл. 314 от НПК не се констатираха нарушения, които да се явяват съществени по смисъла на НПК и да налагат друго изменение или отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане на друг състав на съда.

 

Водим от горното и на основание чл. 337, т. 1 и чл. 338 от НПК, съставът на ВАРНЕНСКИЯ АПЕЛАТИВЕН СЪД,

 

 

Р Е Ш И :

 

 

ИЗМЕНЯ присъда № 13/27.06.2019г. на Окръжен съд-Разград, постановена по НОХД № 170/2019г. по описа на същия съд в наказателно-осъдителната й част, като НАМАЛЯВА наложеното на основание чл. 58а ал. 2 и 3 от НК наказание лишаване от свобода на подс. С.С.П. от двадесет и пет години /25/ на ДВАДЕСЕТ ГОДИНИ /20/ при СТРОГ режим;

 

ПОТВЪРЖДАВА присъда в останалата й част.

 

Решението може да се обжалва или протестира пред ВКС на РБ в  15 - дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                          ЧЛЕНОВЕ: 1.                  2.