Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 14.10.2019г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, II-„А” въззивен състав, в открито съдебно заседание на петнадесети април през
две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВИОЛЕТА ЙОВЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБОМИР ЛУКАНОВ
ГАБРИЕЛА ЛАЗАРОВА
при
участието на секретаря Емилия Вукадинова, като разгледа докладваното от съдия Йовчева, въззивно гражданско
дело № 12739 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258
- чл. 273 от ГПК.
Образувано е по въззивни жалби и на двете страни срещу
решение от 05.06.2017г., постановено по гр. дело № 18168/2016г. на СРС, 88
състав, с което съдът е признал за установено, на основание чл. 422, във вр. с
чл. 415 от ГПК вр. чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че Г.С. Н.-Г.дължи на „Т.С.”
ЕАД сумата 1 699. 36 лв.,
представляваща стойност на потребена топлинна енергия за периода м. 05.2010г. –
м. 04.2012г., ведно със законната лихва
върху сумата от 09.01.2013г. до окончателното изплащане, както и сумата 226. 95 лв. – лихва за забава за
периода 01.07.2010г. – 23.11.2012г., за които суми е издадена заповед за
изпълнение по ч.гр.д. № 600/2013г. на СРС, 88 с-в; признато е за установено, че
ответникът С.П.Н. дължи на на „Т.С.” ЕАД сумата 849. 68 лв., представляваща стойност на потребена топлинна енергия
за периода м. 05.2010г. – м. 04.2012г., ведно със законната лихва върху сумата от
09.01.2013г. до окончателното изплащане, както и сумата 113. 47 лв. – лихва за забава за периода 01.07.2010г. –
23.11.2012г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. №
600/2013г. на СРС, 88 с-в, като е отхвърлен главния иск за разликата до пълния
предявен размер от 1699. 36 лв. и акцесорния иск за разликата до пълния
предявен размер от 226. 95 лв. С
решението са присъдени разноски съобразно изхода на спора.
Въззивникът - ищец „Т.С.” ЕАД обжалва отхвърлителната част на решението
срещу ответника С.П.Н., с оплаквания за неправилност, поради неправилно
приложение на материалния закон. Излага съображения, че ответникът Н. се
легитимира като собственик на ½ ид. част от имота в режим на съпружеска
имуществена общност, поради което, на основание чл. 32, ал. 2 СК, съпрузите
отговарят солидарно за възникналите задължения и дължи заплащане на потребената
топлинна енергия до размера на ½ ид. част от имота. Жалбоподателят моли
въззивния съд да отмени първоинстанционното решение в обжалваната част и да
уважи исковете срещу С.Н. изцяло, с присъждане на направените съдебни разноски
и юрисконсултско възнаграждение.
Въззивниците - ответници Г.С. Н. и С.П.Н. обжалват
първоинстанционното решение в частта за уважаване на исковете. В жалбата се
навеждат оплаквания за необоснованост и неправилност на решението. Поддържа се
в жалбата, че ответницата Г.С. Н. няма качеството потребител на топлинна
енергия, тъй като единствен ползвател на жилището и потребител на топлинна
енергия е ответникът С.Н.. По отношение на доставената топлинна енергия в имота
се твърди, че няма представен договор с
дружеството – топлинен счетоводител, поради което дяловото разпределение
се води незаконно. Отделно се излагат съображения, че по делото не е установено
стойността и качеството на доставената топлинна енергия в претендирания размер,
тъй като не са представени фактурите по делото. Поддържа се наличие на неравноправни
клаузи в Общите условия, включително клаузата за рекламация. Молят въззивния
съд да отмени първоинстанционното решение в обжалваната от тях част, като
вместо него постанови друго, с което да отхвърли предявените искове изцяло като
неоснователни и недоказани, с присъждане на разноски.
Третото лице – помагач на ищеца по делото „П.С.” ООД
не заявява становище по въззивнате жалби.
Софийският
градски съд, II-„А”
въззивен състав, след преценка по реда на въззивното производство на
твърденията и доводите на страните и на събраните по делото доказателства,
намира следното:
При извършената служебна проверка по чл. 269, изреч. 1
от ГПК, въззивният съд намира, че първоинстанционното решение е валидно и
процесуално допустимо.
При преценка правилността на първоинстанционното
решение, съгласно разпоредбата на чл. 269, изреч. 2 от ГПК, въззивният съд
намира следното:
Предявени са по реда на чл.
415, ал. 1 ГПК установителни искове за установяване на парични притезания за
незаплатена топлинна енергия, за които е издадена заповед за изпълнение по гр.д. № 600/2013 г. на СРС, 88 с-в.
за сумите общо 3398.72 лв. – главница за периода м.05.2010г. – м.04.2012г. и 453.
90 лв. – лихва за забава за периода 01.07.2010г. – 23.11.2012г. , дължими от ответниците разделно, по равно.
В първоинстанционното производство е установено от
приетия нотариален акт № 119/99г. на нотариусЛ., че ответницата Г.С. Н. е
собственик на ½ ид. част от процесния топлоснабден имот, а останалата
½ ид. част от имота е собственост на ответника С.П.Н. в режим на
съпружеска имуществена общност със съпругата му И-Х-Н., която не е страна по
делото.
Следва да се отбележи, че решението на СРС в частта
досежно определената пасивна легитимация на ответника до размера на ¼
част от вземането е неправилно, тъй като по делото не са налице твърдения и
доказателства за обикновена съсобственост досежно ½ ид. част от имота
между ответника и неговата съпруга, а удостовереният в представения нотариален
акт статут на съпружеска имуществена общност на посочената ½ ид. част от
имота, не е опроверган. При така изложеното, за посочената ½ ид. част от
имота, ответникът се легитимира като собственик врежим на СИО и солидарен
длъжник за потребената топлинна енергия. Доводите в тази връзка в жалбата на
ищеца са основателни.
По делото е представена молба -декларация от С.П.Н. от
2009г., с която е открита партида на процесния имот на негово име, при
декларирано от ответника 3 –членно семейство.
Съгласно чл. 153, ал.1 ЗЕ, всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени
към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на
топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение на
отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при
условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3. Съгласно задължителни указания, дадени
в ТР № 2/2018г. по т.д. № 2/2017г. на ОСГК на ВКС, собствениците дължат цената
на доставената топлинна енергия за битови нужди съгласно разпоредбите на ЗЕ независимо
кой е фактическият ползвател на имота, освен ако между ползвателя на договорно
основание и топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на
топлинна енергия за битови нужди. Съгласно мотивите на цитираното ТР, в
хипотезата на ползване на жилище след
развод от един от бившите съпрузи, който е сключил писмен договор при публично
известни Общи условия, например с откриването на индивидуална партида за целия
имот, той става клиент на топлинна енергия за битови нужди, освен за своята
идеална част от имота, и за другата притежавана от другия бивш съпруг идеална
част. В случая е налице аналогична хипотеза, тъй като ответникът С.П.Н. е
потребител на топлинна енергия за битови нужди, в качеството му на собственик
на неговата ½ идеална част в режим на СИО и на сключен договор с
топлопреносното предприятие относно другата идеална част от имота, собственост на ответницата Г.С., като същият дължи
заплащане на цената на отдадената за целия процесен имот топлинна енергия за
претендирания период. С оглед задължителните указания в горецитираното ТР,
съсобственик, който е сключил договор с топлофикационното дружество, е
легитимиран да отговаря по исковете за заплащане на потребена топлинна енергия
за целия имот. Предвид изложеното, оплакването на жалбоподателката Г. Н.,
заявено още в отговора по чл. 131 ГПК, че не е пасивно легигитимирана по
исковете, тъй като няма качеството потребител на топлинна енергия, а единствен
фактически ползвател и юридечски потребител на имота е другият ответник, е
основателно.
Предвид изложеното, жалбата на ответницата Н. е основателна и
предявените срещу нея искове следва да бъдат отхвърлени.
По отношение на исковете срещу ответника Н.:
Сградата, в която се намира процесният
апартамент, е в режим на етажна собственост и в течение на процесния период ищецът
е подавал в нея топлоенергия за битови нужди. Подаването на топлинна енергия
към процесния имот през процесния период, се
установява от приетите като писмени доказателства по делото документи за
топлинно счетоводство, както и от приетото от СРС заключение на СТЕ.
Измерването на индивидуалното потребление на топлинна енергия и вътрешното
разпределение на разходите за отопление и топла вода между топлоснабдените имоти
в сградата в режим на етажна собственост за процесния период е възложено от
етажните собственици на третото лице - помагач, с договор от м.май 2011г.,
съгласно констатациите на вещото лице. Същият е сключен от упълномощени
представители на етажните собственици, съгласно протокол на общото събрание,
представен по делото. Възраженията на жалбоподателите в тази връзка относно
липсата на сключен договор с топлинен счетоводител, респ. за липса на законно
дялово разпределение, са неоснователни и недоказани.
Съгласно констатациите на приетата СТЕ,
остойностяването на потребената топлинна енергия и разпределението е извършвано
в съответствие с действащите към този момент нормативни разпоредби. Вещото лице
дава констатации, че в процесния имот не е имало монтирани отоплителни тела, а
само щранг – лира в банята. В имота липсва водомер и е начислена БГВ на база 3
броя потребители при норма 140 л литра на потребител за денонощие, съгласно чл.
69, ал. 2 от Наредба за топлоснабдявянето. За процесния период стойността на
потребената топлинна енергия е в размер на общо 3378. 32 лв., без сумата 29. 93
лв., която подлежи на връщане съгласно изравнителни сметки, съгласно
заключението на СТЕ.
Предвид изложеното, ответникът С.Н., в качеството му
на съсобственик, сключил писмен договор с ищцовото дружество, е потребител на
топлинна енергия за битови нужди по смисъла и съгласно чл. 155 от ЗЕ, дължи
заплащане на цената на отдадената за процесния имот топлинна енергия, за
претендирания период. Ето защо искът срещу ответника Н., предявен за сумата 1 699.
36 лв. – главница, във всички случаи е доказан изцяло по основание и размер. По
отношение на акцесорната претенция за мораторна лихва не се сочат конкретни
оплаквания, поради което искът също е доказан по основание и размер.
Неоснователно е позоваването на
въззивниците – ответници за нищожност на клаузи в ОУ на основание разпоредбите
на ЗПП. При определяне размера на задължението за главницата, не е приложена клаузата от ОУ за предпоставките на
рекламацията, която потребителят дължи да извърши при несъгласие с определените
от топлопреносното предприятие задължения. Задължението е определено според
отчетеното количество на подадената топлоенергия и при дела на база заявената
кубатура. Следователно, съответствието на клаузата за рекламация с изискванията
на ЗПП, е без значение за решаването на спора.
Доводите в жалбата относно доказателствената стойност
на представеното извлечение от сметка съдът намира за неотносими. Фактите
относно размера на начислената топлоенергия се установяват на самостоятелно
основание от заключението на приетата СТЕ, чиито констатации, направени въз
основа на проверените фактури и счетоводството на ищеца, не са опровергани от
други доказателства по делото. Начислените за процесния имот суми са определени
като дължими на база реален отчет на уреда щранг лира, на база правилно
извършени дялово разпределение и остойностяване на доставеното количество ТЕ за
БГВ, с оглед констатациите за липса на водомер.
Предвид изложеното, въззивният съд намира, че жалбата
на ответника Н. е изцяло неоснователна и решението в обжалваната от него част
следва да бъде потвърдено.
Жалбата на „Т.С.“ ЕАД и на ответницата Г.С. Н.-Г.са
основателни, поради което решението следва да бъде отменено в частта за
уважаване на исковете срещу Г.С. Н.-Г.и
в частта за частично отхвърляне на исковете срещу С.П.Н., като исковете срещу Г.С.
Н.-Г.бъдат отхвърлени, а срещу С.П.Н. – уважени до пълните предявени размери.
С оглед изхода на спора, на въззивника – ищец следва
да бъдат присъдени допълнително разноски, дължими от ответника С.Н., а именно –
сумата 44. 26 лв. – разноски за заповедното производство и сумата 197. 22 лв. –
за СРС, както и сумата 100 лв. – разноски за въззивното производство – държавна
такса и юрисконсултско възнаграждение.
На въззивницата – ответник също се следват доказаните
сторени разноски в размер на 58. 99 лв. – държавна такса за СГС.
Мотивиран от гореизложеното, Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
решение от 05.06.2017г., постановено по гр. дело № 18168/2016г. на СРС, 88
състав, в частта, с която са уважени
изцяло предявените от „Т.С.“ ЕАД искове с правно основание чл. 422, във вр. с
чл. 415 от ГПК вр. чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД срещу Г.С. Н.-Г.за
признаване за установено, че ответницата дължи на ищеца сумата 1 699. 36 лв., представляваща
стойност на потребена топлинна енергия за периода м. 05.2010г. – м. 04.2012г., ведно със законната лихва върху сумата от
09.01.2013г. до окончателното изплащане, сумата 226. 95 лв. – лихва за забава за периода 01.07.2010г. –
23.11.2012г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. №
600/2013г. на СРС, 88 с-в, както и в частта, с която осъдена Г.С. Н.-Г.да заплати на Т.С.“ ЕАД, сумите
394. 45 лв. – разноски за исковото
производство и 88. 53 лв. – разноски
за заповедното производство, както и в
частта, с която са отхвърлени предявените от „Т.С.“ ЕАД искове с правно основание
чл. 422, във вр. с чл. 415 от ГПК вр. чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД срещу
С.П.Н. за разликата над 849. 68 лв. до пълния предявен размер от 1699. 36
лв. досежно главницата и за разликата над 113. 47 лв. до пълния предявен размер
от 226. 95 лв. и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Т.С.“ ЕАД, ЕИК********срещу Г.С. Н. –Г.,
ЕГН **********, искове с правно основание чл. 422, във вр. с чл. 415 от ГПК вр.
чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че ответницата
дължи на ищеца сумата 1 699. 36 лв.,
представляваща стойност на потребена топлинна енергия за периода м. 05.2010г. –
м. 04.2012г., ведно със законната лихва
върху сумата от 09.01.2013г. до окончателното изплащане и сумата 226. 95 лв. – лихва за забава за
периода 01.07.2010г. – 23.11.2012г., за които суми е издадена заповед за изпълнение
по ч.гр.д. № 600/2013г. на СРС, 88 с-в.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по исковете с правно основание 422, във вр.
с чл. 415 от ГПК вр. чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, предявени от „Т.С.“
ЕАД, ЕИК********срещу С.П.Н., ЕГН **********, че ответникът дължи на ищеца
разликата над сумата 849. 68 лв. до размера на сумата 1699. 36 лв. - стойност на потребена топлинна енергия за периода м.
05.2010г. – м. 04.2012г., ведно със
законната лихва върху сумата 849. 68 лв., считано от 09.01.2013г. до
окончателното изплащане, както и разликата над сумата 113. 47 лв. до пълния
предявен размер от 226. 95 лв. -
лихва за забава за периода 01.07.2010г. – 23.11.2012г., за които суми е
издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 600/2013г. на СРС, 88 с-в.
ПОТВЪРЖДАВА решение от 05.06.2017г.,
постановено по гр. дело № 18168/2016г. на СРС, 88 състав, в останалата част за
уважаване на исковете срещу С.П.Н..
ОСЪЖДА С.П.Н., ЕГН ********** да заплати на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ********, допълнително: сумата 44. 26 лв. – разноски за
заповедното производство и сумата 197. 22 лв. – разноски за СРС, както и сумата
100 лв. – разноски за въззивното производство.
ОСЪЖДА „Т.С.“ ЕАД, ЕИК********да заплати на Г.С. Н. –Г., ЕГН **********,
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата 58. 99 лв.
Решението
е постановено при участие на третото лице
„П.С.” ООД
– помагач на въззивника-ищец „Т.С.”
ЕАД.
Решението не подлежи на
касационно обжалване, съгласно чл.
280, ал. 3 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.