МОТИВИ по НОХД № 907 от 2020 г. на РС-Габрово:
Габровска районна прокуратура е повдигнала обвинение против
К.Г.Г. за това, че на 29.04.2020 г., в гр. Габрово, без надлежно разрешително,
изискуемо се по ЗКНВП, държал в себе си следното високорисково наркотично
вещество – метамфетамин с нетно тегло 0,4 грама, със съдържание на активен
компонент метамфетамин 16,9 % тегл. на стойност 10,00 лева - престъпление по
чл. 354а, ал.3, т.1 от НК.
Представителят на Районна прокуратура -
Габрово пледира за осъдителна
присъда с оглед показанията на полицейските служители, извършили процесната
проверка, и намереното у подсъдимия при осъществения обиск наркотично вещество.
С оглед предишните осъждания на К.Г. предлага на съда да му наложи и двете
кумулативно предвидени наказания в техните минимални размери, а именно - „Една
година лишаване от свобода”, чието изпълнение да бъде отложен за срок от Три
години на основание чл. 66, ал.1 от НК, както и „Глоба” от 2 000 лева.
Защитнкът на подсъдимия – адв. Р.Б. от ГАК,
моли за оправдателна присъда на водещо място поради обективна и субективна
несъставомерност на деянието. По-конкретно развива доводи за преднамерено
поведение на проверяващите спрямо К.Г., неуточнена техническа годност на
използвания за химико-токсикологичен анализ уред и
наличието на примесена хранителна добавка към процесното наркотично вещество.
Отрича също така неговия подзащитен да е знаел и вида на откритата в него субстанция.
Алтернативно моли извършеното да бъде квалифицирано като „малозначителен
случай” с оглед малкото количество и ниска стойност на откритото вещество. На
последно място пледира престъплението да се субсумира като
„маловажен” случай по смисъла на чл. 354а, ал.5 във вр. с ал.3, т.1 от НК, като оспорва
наличието на три предишни осъждания на К.Г..
Подсъдимият се явява лично и не дава обяснения по повдигнатото му обвинение. В
прочетените по реда на чл. 279, ал.2 във вр. с ал.1, т.4 от НПК такива от
досъдебното производство отрича да е носил в себе си
наркотично вещество на процесната дата. В последната
си дума моли за справедливост.
СЪДЪТ,
като прецени събраните по делото доказателства - поотделно и в тяхната
съвкупност, взе предвид становището на страните, приема за установено следното
от фактическа страна:
К.Г.Г.
е роден на *** ***, български гражданин, със средно образование, осъждан,
работи, ЕГН: **********.
Въз основа получена оперативна информация за притежаване на
наркотични вещества, сутринта на 29.04.2020 г. служителите на РУ – Габрово К.Т., И.И. и Х.Б. установили
наблюдение на входа на жилищен блок на ул. „Свищовска” № 74 в гр. Габрово,
където се намирал и обитаваният от подсъдимия апартамент. Около 08:15 ч. К.Г.
излязъл от входа и бил пресрещнат от тримата полицейски служители, които се
легитимирали. Впоследствие свидетелят К.Т. попитал подсъдимия дали има в себе
си забранени вещества и след получен утвърдителен отговор му поставил
белезници. Малко по-късно К.Т., И.И. и Х.Б.
транспортирали К.Г. ***, където за времето от 09:10 ч. до 09:45 ч. на
29.04.2020 г. спрямо него в присъствието на две поемни лица и на неговия защитник
бил осъществен обиск. При него подсъдимият доборволно посочил намиращи се в
левия джоб на анцунга му две полиетиленови свивки, съдържащи бяло
кристалообразно вещество, рагирало при полеви наркотест като метамфетамин. В
изготвения на място протокол за обиск К. Георгив вписал, че не знае как тези
свивки са попаднали у него и не е наясно с тяхното съдържание.
В хода
на образуваното по случая досъдебно производство е изготвена физико – химическа
експертиза, от заключението на която се потвърдило, че иззетото на 29.04.2020
г. вещество е метамфетамин с тегло 0,4 грама, със съдържание на активен
компонент метамфетамин 16,9 % тегл. на стойност 10,00 лева.
Извън
всякакво съмнение е достоверността на така възприетата фактическа обстановка,
доколкото всички нейни елементи са солидно доказателствено обезпечени. От
обективна страна криминализираното държане на наркотично вещество е заявено от
подсъдимия още при първоначалния му разговор със задържалите го полицейски
служители К.Т., И.И. и Х.Б.. И
тримата при непосредствения разпит в хода на съдебното следствие изрично
очертаха как и къде са установили К.Г. и недвусмислено посочиха признанието му,
декларирано изцяло доброволно и станало основа за последващото му задържане и
отвеждане в РУ – Габрово. Нито един от тримата полицейски служители не изложи
някакви насилствени или принудителни действия, които да са предшествали
заявеното им от К.Г., респ. това му твърдение в дадените на досъдебното
производство и впоследствие -приобщени в процеса негови обяснения, е
несъстоятелно и голословно.
На
следващо място неоспоримо е и че след задържането, подсъдимият е бил
транспортиран от К.Т., И.И. и Х.Б. със служебен
автомобил до РУ – Габрово, където спрямо него е осъществен личен обиск. При
това процесуално действие, извършено в съответствие със законовите изисквания и
финализирано със съдържащ всички императвини реквизити протокол, К.Г.
доброволно е предал на разследващите намиращи се в левия джоб на анцунга му две
полиетиленови свивки, съдържащи бяло кристалообразно вещество, рагирало при
полеви наркотест като метамфетамин. Видът и параметрите на веществото са
установени от изготвената и приета по делото физико
– химическа експертиза, от заключението на която се потвърдило, че иззетото на
29.04.2020 г. вещество е метамфетамин с тегло 0,4 грама, със съдържание на
активен компонент метамфетамин 16,9 % тегл. на стойност 10,00 лева. Това експертно
заключение според съда отговаря на всички императивни разпоредби на НПК, ползва
се с яснота, категоричност и обоснованост, като липсват сочените от защитата
пороци при неговото провеждане. Вещото лице ясно посочи при изслушването си
пред съда, че е работило със сертифицирани материали, които са изследвани от калибриран
и отговарящ на техническите изисквания уред, а конкретно установения резултат
не е поставен под никакво съмнение. На следващо място следва да се посочи също
така и че метамфетаминът изрично е включен в списък І по Приложение № 1 към чл.
3, т.1 от Наредба за реда за класифициране на растенията и веществата като
наркотични, приета на основание чл. 3, ал.2 и ал.3 от ЗКНВП, и за държането му
подсъдимият не е разполагал с изискуемото се разрешение. Несъстоятелно касателно
обективната страна на деянието е и твърдението на адв. Б. за наличието на
примеси, влияещи върху квалифицирането на иззетото вещество като „наркотично”.
Ирелевантно е какъв е материалният носител на предмета на престъплението, върху
което всъщност подсъдимият е установил фактическа власт. Към инкриминираната
дата К.Г. е искал и имал такава върху
процесното наркотично вещество, а неговите конкретни примеси и добавки са само
част от материалното му съществуване в пространството. Т.е. категоричният извод
на настоящия съдебен състав е за правилна обектна очертаност на обвинението,
свързана с непозволено държане от подсъдимия именно на наркотичното вещество
„метамфетамин” с посочените параметри, като неотносимо за делото се явява
въпросът дали в предметния носител, в което същото е било инкорпорирано, е
имало и други примеси. С оглед горното съдът намира за категорично доказано от
обективна страна установеното от подсъдимия противоправно държане именно на
инкриминираното вещество със сочените от обвинението характеристики.
А това безспорно е било едно съзнателно действие, доколкото
К.Г. още при първоначалния си разговор с полицейските служители е признал, че
държи в себе си забранено наркотично вещество – факт, за който и тримата
разпитани свидетели бяха изцяло единодушни. Несъмнено също така деецът е бил
наясно с неговото местоположение – в левия джоб на анцунга му, откъдето
доброволно при развилия се обиск го е извадил и предал на разследващите, респ. не
може да се говори за някакво умишлено подхвърляне, при което няма как
подсъдимият да знае къде се намира предметът на престъплението. И съвсем не на
последно място К.Г. е лице със затвърдено криминално поведение, свързано с
държане на различни наркотични вещества, респ. едва ли може да се подкрепи
възражението за субективна липса на знание касателно вида на процесното такова.
Ето защо съдът разглежда вмененото на подсъдимия
престъпление за категорично доказано от обективна и субективна страна въз
основа редица убедителни преки и косвени източници, като възраженията в
противна насока са голословни и несъстоятелни, което предопределя разглеждането
им единствено като неубедителна защитна теза.
Съдът
не намира също така основания да квалифицира случая като „малозначителен” по
смисъла на чл. 9, ал.2 от НК, каквото е алтернативното възражение на адв. Б.,
който го подкрепя с няколко довода – малкото количество наркотично вещество, изключително
ниската му стойност, добрите характеристични данни на подсъдимия и наличието
само на едно предишно негово „осъждане” по смисъла на закона. Последното сочено
обстоятелство обаче е доказано невярно – видно от справката за съдимост, К.Г.
има три влезли в сила съдебни акта за престъпления по чл. 354а, ал.3, т.1 от НК, като за първите два по реда на чл. 78а, ал.1 от НК му е ангажирана
административна, а само за последното – наказателна отговорност, респ. липсват
основания за приложение на чл. 23-25 от НК. Нещо повече, тези три осъждания
говорят за затвърден и последователен стремеж към идентично противоправно
поведение, с пренебрегване на защитените последством текста на закона
обществени отношения. Настоящото деяние не може по никакъв начин да се разглежда
като изолиран акт в живота на К.Г., самият той няма никаква критична психическа
нагласа към това си поведение, а сочените от защитата добри негови характеристични
данни са хипотетични. Ето защо и безспорно малкото количество държано наркотично
вещество и неговата стойност не могат да обусловят приложение на чл. 9, ал.2 от НК и декриминализиране на процесното деяние. Нещо повече, според съда те
самостоятелно не водят до преквалифициране на случая като „маловажен” по
смисъла на чл. 93, т.9 от НК, за да се премине към по-леко наказуемия състав на
ал.5. Този извод е продиктуван от доказаното трайно и упорито желание на дееца
да извършва идентични престъпления, към които досега винаги и безрезултатно е
подхождано със снизхождение, явно създаващо у него чувство за реална безнаказаност,
което според настоящия състав следва да бъде пресечено и наказателна
отговорност да бъде ангажирана в случая именно по чл. 354а, ал.3, т.1 от НК.
При
така приетото за установено от фактическа и правна страна СЪДЪТ призна подсъдимия
К.Г.Г., роден на *** ***, български гражданин, със средно образование,
неосъждан, работи, ЕГН: **********, за ВИНОВЕН
в това, че на 29.04.2020 г., в гр. Габрово, без надлежно разрешително,
изискуемо се по ЗКНВП, държал в себе си следното високорисково наркотично
вещество – метамфетамин с нетно тегло 0,4 грама, със съдържание на активен
компонент метамфетамин 16,9 % тегл. на стойност 10,00 лева - престъпление по
чл. 354а, ал.3, т.1 от НК.
За това
деяние предвидени при условията на кумулативност са две санкции - „Лишаване от свобода от една до шест години” и „Глоба” от 2
000 до 10 000 лева, като единствено при
индивидуализацията им съдът следва да отчете минималното количество и ниска
пазарна стойност на държаните наркотични вещества. А тези две безспорно
облекчаващи отговорността на дееца обстоятелства заедно с младата му възраст поставят
дори и минималния праг на предвиденото наказание „Лишаване от свобода” като
необосновано тежък. Ето защо безалтернативно приложение тук следва да намери
нормата на чл. 55, ал.1, т.1 от НК и
водещото наказание да се определи под законовия му минимум. След това и с оглед
законовите рамки настоящият съдебен състав намира минимално възможната санкция
от „Три месеца лишаване от свобода” за възможно най – адекватна за налагане в
случая спрямо К.Г., доколкото именно в този си размер същата ще постигне целите
по чл. 36 от НК и най-вече ще му въздейства възпиращо.
Освен
това съдът констатира съществуването на всички законови предпоставки на чл. 66,
ал.1 от НК за отлагане изпълнението на определеното наказание „Три месеца
лишаване от свобода” на водещо място поради неговия размер и неналагането му
преди на дееца. Освен това на К.Г., като
лице в млада възраст и полагащо труд, може и следва да се предостави възможност
за превъзпитание без изолиране в затвор, което заключение предполага активиране
института на чл. 66, ал.1 от НК и отлагане наложеното наказание при това за
минимално възможния срок от Три години, считано от влизане в сила на настоящата
присъда.
Също
така съдът намира и че кумулативната санкция „Глоба” не следва да се налага на
подсъдимия с оглед затрудненото му финансово състояние, каквато възможност дава
чл. 55, ал.3 от НК.
На основание чл.
354а, ал.6 от НК в полза на държавата следва да бъде отнето следното веществено
доказателство – метамфетамин с нетно тегло 0,40 грама, намиращ се на съхранение
в ЦМУ – гр. София и описан в приемателно-предавателен протокол №
71042/29.05.2020 г.
След влизане в сила на настоящата присъда другото
веществено доказателство – полиетиленов плик, следва да бъде унищожено.
При
този изход на делото и на основание чл. 189, ал.3 от НПК подсъдимият К.Г.Г. следва
да бъде осъден да заплати по сметка на ОД на МВР – Габрово направените по
делото на досъдебната фаза разноски в размер на 168,54 лева, както и сумата от
5,00 лева по сметка на РС – Габрово при служебно издаване на изпълнителен лист.
При
този изход на делото и на основание чл. 189, ал.3 от НПК подсъдимият К.Г.Г. следва
да бъде осъден да заплати по сметка на Районен съд – Габрово направените по
делото на съдебната му фаза разноски в размер на 20,00 лева, както и сумата от
5,00 лева при служебно издаване на изпълнителен лист.
При тези доводи СЪДЪТ постанови
присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: