П
Р О Т О К О Л
гр.
София, 24.06.2019 г.
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, Наказателно
отделение, Втори първоинстанционен състав, в открито
съдебно заседание на двадесет и четвърти юни две хиляди и деветнадесета година
ПРЕДСЕДАТЕЛ: П. П.
ЧЛЕНОВЕ: 1. Н. Н.
2. Я. Б.
при секретаря Т. Г., и с участието на
прокурор К. Г. от С.о.п. сложи за разглеждане ЧНД № 80 по описа за 2019 г. на
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, на доклад на съдия Н.
На именното повикване в 13:07 часа се
явяват лицата по списъка за призоваване, както следва:
За С.О.П. се явява прокурор К. Г.
ИСКАНОТО ЛИЦЕ Г.Б. /G. B./, се явява лично и със защитниците си адв. Т.Б. – САК и адв.Д.П. – САК.
В залата се явява ПРЕВОДАЧ от български
на английски език и обратно - В.М.П..
ВЕЩИТЕ ЛИЦА:
Б.М.С. – се явява.
Д.Н.Н. - се
явява.
В залата присъства австрийския адвокат
на исканото лице - д-р Щ. Х.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам искане за отвод на
съдия Б., да се даде ход на делото.
ЗАЩИТНИЦИТЕ /поотделно/: Нямаме искане
за отвод на съдия Б.. Да се даде ход на делото.
ИСКАНОТО ЛИЦЕ /чрез преводача/: Да се
даде ход на делото.
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
СЪДЪТ, съблюдавайки принципа за
неизменност на съдебния състав, който разглежда делото от започване до
завършване на съдебното делото и на основание чл. 258, ал. 2 НПК, вр. чл. 66 ЗЕЕЗА
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯВА определение от 15.02.2019 г., с
което са приети представените към искането на С.о.п. писмени доказателства по
пр.пр. № 285/19 г. по описа на С.о.п. както и са
приложени материалите по ЧНД № 58/2019 г. по описа на Софийски окръжен съд, и
ВНЧД № 159/2019 г. по описа на Софийски апелативен съд.
ПРИЕМА представените към искането на С.о.п.
писмени доказателства по пр.пр. № 285/2019 г. по
описа на С.о.п.
ПРИЛАГА материалите по ЧНД № 58/2019
г. по описа на Софийски окръжен съд и
ВНЧД № 159/2019 г. по описа на Софийски апелативен съд.
ДОКЛАДВА депозирано по факс писмо от
Национално бюро на България в „Евроджъст“, получено
на 15.03.2019 г. в 18:00 ч. с приложени към него писмо на Главния прокурор от
Централна прокуратура на Република Австрия за наказателно преследване по
икономически престъпления и корупция, заедно с молба от упълномощен от исканото
лице процесуален представител в издаващата държава да го представлява по
образуваното срещу него наказателно производство в издаващата държава -
австрийската адвокатска кантора „CHSH“.
ОТМЕНЯВА определението си от 18.03.2019
г. за приемане на представените от защитата писмени доказателства и заверени
преписи.
ПРИЕМА представените от защитата писмени
доказателства и заверени преписи, находящи се на лист
246 и 247 от настоящото съдебно производство.
ОТМЕНЯВА определение от 22.04.2019 г.,
за приемане на представената от защитата на исканото лице медицинска
документация.
ПРИЕМА представената от защитата на
исканото лице в съдебно заседание на 22.04.2019 г. медицинска документация.
ДОПУСКА и НАЗНАЧАВА комплексна
съдебно-медицинска експертиза със задачи, поставени в молбите на представителя
на С.о.п. и защитата на исканото лице, като за вещи лица НАЗНАЧАВА д-р Д.Н.Н. и д-р Б.М.С..
В залата се явяват вещите лица д-р Б.М.С.
и д-р Д.Н.Н..
СНЕМА самоличността на явилите се вещи
лица:
Б.М.С. – 64 години, неомъжена,
неосъждана, без дела и родство с исканото лице.
Д.Н.Н. – 46
години, женен, неосъждан, без дела и
родство с исканото лице.
СЪДЪТ разясни на вещите лица
наказателната отговорност, която носят в това им качество.
ВЕЩИТЕ ЛИЦА /поотделно/: Известна ни е
наказателната отговорност, която носим в качеството на експерти. Обещаваме да
дадем заключение по съвест и компетентност.
СТРАНИТЕ /поотделно/: Не възразяваме за
срока за представяне на експертното заключение. Да се прочете.
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ПРОЧИТА заключението по комплексна
съдебно-медицинска експертиза по ЧНД № 80/2019 г. по описа на Софийски окръжен
съд, Вх. № 5215/17.06.2019 г. по описа на Софийски окръжен съд.
Прочете
се.
ВЕЩИТЕ ЛИЦА /поотделно/: Представили сме
заключение, което поддържаме изцяло. Нямаме какво да добавим.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам въпроси към вещите
лица. Да се приеме заключението като компетентно и обосновано
ЗАЩИТАТА /поотделно/: Нямаме въпроси, да
се приеме заключението.
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА заключението на изготвената
комплексна съдебно-медицинска експертиза на вещите Д.Н. и Б.С..
ДА СЕ ИЗПЛАТИ на вещите лица Д.Н.Н. и д-р Б.М.С.
възнаграждение от бюджета на Софийски окръжен съд, съгласно представените
справки-декларации от вещите лица, а именно в размер на по 604.80 лв.
СЪДЪТ докладва писмени материалите по
преписка вх. 422/17.05.2019 г.; писмо Вх. № 2803/03.04.2019 г., извършен превод
на Европейска заповед за арест, извършен от фирма „Леопард – М“ ЕООД; молба –
становище от защитата на исканото лице Вх. № 5379/20.06.2019 г.
СТРАНИТЕ /поотделно/: Запознати сме с
материалите.
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА писмени материалите по преписка
вх. 422/17.05.2019 г., писмо Вх. № 2803/03.04.2019 г.; извършен превод на
Европейска заповед за арест, извършен от фирма „Леопард – М“ ЕООД; молба –
становище от защитата на исканото лице Вх. № 5379/20.06.2019 г.
ПРОКУРОРЪТ: Господин Председател,
уважаеми Окръжни съдии, във връзка с представената от защитата на Г.Б.
молба-становище, с която се оспорват действията от страна на прокуратурата на Р
Австрия във връзка с допълнение на Европейска заповед за арест относно време и
място на извършване на деянието, аз моля да приемете и приложите по делото,
получено днес по електронна поща писмо от Национално бюро на България в „Евроджъст“ на английски език и в превод на български – общо
5 листа, от което е видно, че съгласно австрийското законодателство, след
потвърждение на издадена Европейска заповед за арест от страна на съда, ако се
наложи да се изисква допълнителна информация, същата може да бъде предоставена
и от прокурора, без да е необходимо
допълнително потвърждение от съда на тази допълнителна информация, тъй като
съгласно австрийското законодателство, по своята същност не се явява официален
акт. Европейската заповед за арест вече е издадена, тя е потвърдена от съда и
всяка допълнителна информация би могла да бъде предоставена.
АДВ Б.: Запознахме се с току-що
представеното от представителя на прокуратурата писмо. Считаме, че за него
можем да направим същите възражения, които направихме в нашата молба -
становище от 20.06.2019 г. Не сме наясно с какви доказателства, но присъстващия
колега /има се предвид австрийския адвокат, упълномощен от исканото лице/ ми
каза, че това не е вярно и аз моля да му дадете думата да развие аргументи в
тази насока. Тъй като ние се намираме в България и почитаемия съд се ръководи
от българския Закон за екстрадицията и европейската заповед за арест, искам да
обърна внимание на чл. 37, ал.1 ЗЕЕЗА, който дава ясно формата и съдържанието,
на които трябва да отговаря Европейската заповед за арест. В чл. 37, ал. 1, т.
5 ЗЕЕЗА ясно е казано, че Европейската заповед за арест трябва да съдържа
обстоятелства, при които е извършено престъплението, включително време, място и
степен на участие на исканото лице. Съдът правилно констатира, че първоначално
издадената на 02.01. от Окръжен прокурор във Фелдкирх
и потвърдена на 08.01. от съдия, заповед страда от непълнота на съдържанието и
на 19.03. поиска допълване на заповедта. Считам, че вече е категорично,
еднозначно и ясно, че Европейска заповед за арест от Австрия не може да излиза
по друг начин, освен издадена от съд в състав от един съдия, или от прокурор и
потвърдена от окръжен съд в състав от един съдия. Това се вижда от доказателствата,
които представихме на съда. Налице е категорично задължително решение на
15-членен състав на Европейския съд, налице е окръжна инструкция на министъра
на правосъдието на Р Австрия, която е издадена по повод това решение, налице е
и позиция на Р Австрия в „Евроджъст“, която говори
именно за това.
Излишно е да споменавам принципа още от
Римското право - per argumentum
a fortiori – принципът на по-силното основание. Не
може след като орган - в случая прокурор - не може да издаде основния акт,
какъвто е Европейската заповед за арест, той съвсем не може да допълни
съществуващия акт. Това изискване е въведено неслучайно – да има санкция от
съд. То произтича от гаранциите, които Европейското право дава за правата на
човека. Задължително всички актове на прокуратурата, които касаят толкова
съществени нарушения на правото, като издаване на заповед за арест в чужда
държава, да бъде прегледано, преценено и санкционирано, респективно одобрено от
съда. Поради това представям на Вас да прецените дали да приемете или ако
приемете - дали да кредитирате, но
продължавам да считам, че заповедта страда от много тежък порок – тя има съществена липса на
съдържание.
СЪДЪТ се оттегли на съвещание.
СЪДЪТ, след съвещание, счита, че следва
да приеме и приложи към материалите по делото кореспонденция, изходяща от С.о.п.
с Вх. № 285/19 от 24.06.2019 г. по описа на С.о.п.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам други искания.
ЗАЩИТАТА /поотделно/: Нямаме други
искания по хода на делото. Поддържаме възраженията, които сме направили.
СЪДЪТ, с оглед заявеното от страните,
счита делото за изяснено от фактическа страна, поради което
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ.
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ.
ПРОКУРОРЪТ: Поддържам искането на С.о.п.
по изпълнение на Европейска заповед за арест, издадена от компетентните
австрийски власти, с цел провеждане на наказателно преследване срещу израелския
гражданин Г.Б.. Аз намирам, че от приложените по делото доказателства към
настоящия момент, след изисканата допълнителна информация от компетентните
съдебни власти на Р Австрия, Европейската заповед за арест отговаря на всички
изисквания на нашия закон, съдържа задължителните реквизити, визирани в
разпоредбата на чл. 37, ал.1 ЗЕЕЗА, придружена е с превод на български език,
издадена е от компетентен орган и е получена по реда на чл. 38а, ал. 1 ЗЕЕЗА. С.о.п.
не би могла да сподели изложените доводи от защитата, че цитираната ЕЗА не
отговаря на изискванията на Рамково решение 2002/584/ПВР на Съвета от
13.06.2002 г. относно Европейската заповед за арест и процедурите по
предаването между държавите – членки, тъй като безспорно по делото е видно, че
същата е издадена от компетентен орган и потвърдена от съда.
Аз ще Ви моля при постановяване на Вашия
акт, да вземете предвид следното:
Приложеното към молбата - становище
Решение от 27.05.2019 г. по дело С – 509/2018 г. на Съда на Европейския съюз,
по което съдът се е произнесъл по преюдициални
запитвания на ирландски компетентен съд относно съдържанието на понятието
„издаващ съдебен орган“, по смисъла на чл. 6 пар. 1
от Рамково решение 2002/584/ПВР на Съвета от 13.06.2002 г., същото касае
най-вече националните системи на Федерална Република Германия и Кралство
Нидерландия. Предвид обстоятелството, че съдът е констатирал, че именно
Германското право допуска възможността министърът на правосъдието да дава
указания на прокурорите, включително и във връзка с решението дали да се издаде
въобще Европейска заповед за арест. Именно поради тази причина и съдът е
стигнал до извода, че прокурорите от Германия не отговарят на едно от
изискванията, за да бъдат определени като „издаващ съдебен орган“. Тези
констатации обаче не касаят австрийските прокурори, тъй като съгласно
австрийското законодателство именно прокурорът е компетентен да издаде
Европейска заповед за арест, която следва да бъде одобрена от съда. В тази
връзка не би могло да се приеме твърдението на защитата, че направеното
допълнение за време и място на извършване на деянието от страна на прокуратурата
е било направено от некомпетентен орган, още повече, че днес бе получена и
допълнителна информация от „Евроджъст“, в която
изрично се цитира, че допълнението на Европейската заповед за арест или всяка последваща
допълнителна информация между държавите - членки не е свързана със санкция на
съда, след като веднъж вече е била издадена валидна Европейска заповед за
арест, съгласно австрийското законодателство.
Аз моля да обърнете внимание и на още
един факт във връзка горецитираното
решение от 27.05.2019 г. - 23 броя от
държавите – членки са изразили становища, че националната им система няма да
бъде засегната от цитираните решения, включително и Р Австрия.
Предвид всичко гореизложено, аз намирам,
че Европейската заповед за арест е издадена в съответствие с всички изисквания
на българския закон, самоличността на исканото лице е установена по безспорен
начин. В конкретния случай намирам, че не са налице основния за отказ да се
изпълни Европейската заповед за арест или за отложено изпълнение на такава,
поради което Ви предлагам да постановите решение, с което да допуснете
предаване на израелския гражданин Г.Б. на компетентните съдебни власти на Р
Австрия, като постановите и мярка за неотклонение „Задържане под стража“ спрямо
исканото лице на основание чл. 44, ал. 7 ЗЕЕЗА.
АДВ. П.: Уважаеми съдии, аз моля да
откажете предаване на подзащитния ни по следните
съображения:
Както е посочено и в подадената от нас
молба-становище, Европейската заповед за арест не отговаря на императивните
изисквания на чл. 37, ал. 1, т. 5 ЗЕЕЗА. От описателната ѝ част не стават
ясни обстоятелствата, при които е извършено престъплението, включително
изискуемите от закона време, място и степен на участие на исканото лице.
От описателната част на Европейската
заповед за арест, на страница 7, така както е приложена от прокуратурата още в
производството по мярката за неотклонение, не става ясно кога и къде се твърди,
че нашият подзащитен е извършвал разследваната
престъпна дейност. Моля по отношение на критерия време, да съобразите
обстоятелството, че в Европейската заповед за арест е посочено „от доста
време“. Също така в описанието, пак на страница 7, се твърди, че той е актуален
управител на дружеството „Трейдолоджик“. Не става
ясно и от другите представени доказателства, включително и от полицейските
доклади, кой точно от всички „трейдолоджици“,
регистрирани в света, се вменява на нашия подзащитен
да е управлявал и в какво в тази връзка се изразява неговото престъпление. Моля
в тази връзка да съобразите представените от защитата в производството по
мярката за неотклонение множество доказателства, от които очевидно се
установява, че нашият подзащитен няма отношение към „Трейдолоджик“, чиято дейност се разследва от австрийското
правосъдие.
На следващо място в самата ЕЗА е посочено,
че той е имал правомощие за електронно банкиране по сметки на фирма в Черна
гора. Посочено е, че и там са изпращани голяма част от преводите на жертвите,
като аз считам, че това на собствено основание сочи на това, че са налице
основания да откажете предаването на нашия подзащитен,
тъй като се твърди, че извършените престъпления не са на територията на Австрия
и това се твърди в самата ЕЗА. В ЕЗА се твърди, че престъпленията са извършени
в Черна гора, а се разследва тази дейност в Австрия. Считам, че допуснатият
пропуск - липса на реквизити по чл. 37, ал.1, т. 5 ЗЕЕЗА - не само не се санира, а дори се и задълбочава с приетото в съдебно
заседание пред Софийски апелативен съд на 07.02.2019 г., пак в производство по
мярката за неотклонение, писмо и имейл – кореспонденция /на лист 46 и сл. от
делото пред Софийски апелативен съд/. В този имейл и кореспонденция е посочено,
че престъпните деяния, за които австрийските власти са ангажирали наказателната
отговорност на Г.Б., касаят период от 2005 г. до настоящия момент и че
престъпната дейност е осъществявана предимно на територията на Р България,
Сърбия и Черна гора.
Твърди се също, че тази дейност се
осъществява в опериране от гр. София на платформи, за които австрийците имат
подозрения, че са свързани с измама. В тази връзка, ако тук, в България е
извършено престъпление, то следва и да се разследва в България и за него следва
да се прилага българския Наказателен кодекс, с оглед разпоредбата на чл. 3,
ал.1 НК.
В писмото, което посочих пред Вас, което
беше представено в Софийски апелативен съд, също е посочено, че заподозрян да
съдейства първоначално от България, Сърбия и Черна гора, с оперирането, както
казах, от гр. София на платформи. Твърди се, че е бил управител на кол-центрове
в България и Сърбия, т.е. аз считам, че от доказателствата, както в
първоначалната заповед за арест, така и всички допълнения, се сочи и се твърди
една престъпна дейност, която е основание за прилагане на българския
Наказателен кодекс.
Моля да обърнете внимание, въпреки че
мина доста време от тогава, но в производствата по мерките за неотклонение, ние
сме представили актуални доказателства, които установяват, че нашият подзащитен още миналата година е сезирал Софийска градска
прокуратура и Софийска районна прокуратура и както казах още от август м. г.,
за същите тези суми, които се твърдят в писмото, което беше изпратено от
Австрия, но е сезирал за това, че от друго лице се извършва дейност, която
евентуално той моли да се разследва от българската прокуратура.
Моля да съобразите, че от представените
пред Вас в производства по мерките за неотклонение доказателства, се
установява, че българските правораздавателни органи извършват интензивно
разследване – Софийска градска прокуратура е изпратила разследването на
Софийска районна прокуратура. Там вече е образувано досъдебно производство и
пречка за приключване на това досъдебно производство е ненамирането в България
на Илан Цоря, срещу когото
е подал жалбите нашия подзащитен и който е основен
заподозрян и от австрийското разследване. Аз твърдя, че е налице идентичност на
българското разследване и на австрийското, което е самостоятелно основания Вие
да откажете предаването на подзащитния ни, т.е.
налице е освен твърдяното от мен нарушение, че Европейската заповед за арест не
съответства на императивни изисквания на закона, налице и основанието по чл.
40, ал. 1, т. 5 от ЗЕЕЗА и моля да откажете и на това основание.
Също така това, което така твърдя пред
Вас във връзка с мястото на извършване на престъплението, както казах е
очевидно и от писмото, кореспонденцията, която е изпратена, включително и
полицейските доклади. Аз моля да съобразите, че на това писмо, на което се
позовах, приложено в кориците на делото пред Софийски апелативен съд, че
подсъдността и по австрийското право зависи от мястото на действията или
бездействията, като алтернативно сочат австрийските органи, че е релевантно и
мястото, където е настъпил или би бил настъпил резултата. Обаче при прочит на
Европейската заповед за арест и писмото, и дошлите в последствие документи е
очевидно, че щом се твърди извършване на дейност в България, очевидно е, че и
подсъдността на това разследване следва да бъде в България, още повече, че
както вече казах, по жалба на нашия подзащитен такова
разследване е започнало.
В подадената молба-становище от мен и от
адв. Б., са изложени и други съображения, които няма
да повтарям, но само ще маркирам, че са неоснователни възраженията на колегата
– представител на С.о.п. че Европейската заповед за арест отговаря на изискванията.
Ние представихме пред Вас решение на големия състав на Европейския съд в
Люксембург и искам да взема становище по днес приетото от Вас писмо,
представеното от С.о.п. Моля да съобразите, че последното изречение в това
писмо е, че по тази причина колегите от национално бюро на Австрия в „Евроджъст“ считат, че Европейската заповед за арест е
издадена от австрийски прокурор и потвърдена от съда, се счита за издадена от
съдебен орган. По аргумент за обраното - когато не е издадена от съда, тя не се
счита за издадена от компетентен орган. Моля да съобразите и още едно
обстоятелство: писмото, което е представено пред Вас, е подписано от
прокурор-стажант. Голямата камара счита, че Европейски заповеди за арест следва
да бъдат подписвани от съд. Голямата камара счита, че дори и прокурор не може
да прави това. Аз считам, че в подкрепа на нашето твърдение е също, че в
конкретния случай Европейската заповед за арест не е издадена от компетентен
орган. Също така много накратко, доколкото все пак в това производство Вие може
да решите и друго, моля, ако вземете различно решение по повод на искането на
прокурора за изменение на мярката за неотклонение на нашия подзащитен,
да съобразите заключението на
съдебно-медицинската експертиза, която приехме днес и според която
здравословното състояние на нашия подзащитен в крайна
сметка е несъвместимо с условията на ареста, тъй като пристъпите и заболяването
му са от естество, че те могат да бъдат внезапни и с непредсказуеми последици.
По всички тези съображения, моля да
откажете предаването на подзащитния ни на
австрийските власти
АДВ. Б.: Поддържам казаното от колегата П..
Искам да добавя, при цялото ми уважение към Прокуратурата, това което заяви
прокурора, не е вярно.
Първо, структурата и функциите на
австрийската прокуратура са идентични със структурата и функциите на немската
прокуратура. Неслучайно ние представихме препис-извлечение на чл. 2 от Закона
за прокуратурата в Австрия, който ясно казва, че прокурорите изпълняват
инструкциите на апелативната прокуратура, а апелативната прокуратура изпълнява
инструкциите на министъра на правосъдието, така както и Главния прокурор
изпълнява инструкциите на министъра на правосъдието.
Второ, министърът на правосъдието на Р
Австрия въз основа на решението на 15-членен състав излиза със специална
инструкция, която ние представихме, от която става ясно, че прокуратурата няма
самостоятелна компетентност за издаването на Европейска заповед за арест,
респективно да допълва вече издадени Европейски заповеди за арест, когато те
страдат от съществена непълнота, така че в случая има липса на пълнота в
съдържанието. Присъединявам се от казаното от колегата.
В случай, че решите да изпълните
Европейската заповед за арест, моля да съобразите приетата днес
съдебно-медицинска експертиза за тежкото здравословно състояние на нашия подзащитен и по изключение да постановите същата мярка за
неотклонение, която е взета спрямо него и към момента – „Домашен арест“,.
ИСКАНОТО ЛИЦЕ /чрез преводача/: Изцяло
подкрепям казаното от своите адвокати.
СЪДЪТ ДАВА ПОСЛЕДНА ДУМА НА ИСКАНОТО
ЛИЦЕ.
ИСКАНОТО ЛИЦЕ /чрез преводача/: Бих
искал съдът да последва молбата на моите защитници и да не ме предава на
австрийските служби.
СЪДЪТ се оттегли на съвещание.
СЪДЪТ, след съвещание и след като се запозна
с материалите по ч.н.д. 80/19 г. по описа на СОС, и изслуша доводите на
страните по повод предявеното искане от СОП, достигна до следните изводи:
Производството е по реда на чл. 44, ал.
1 ЗЕЕЗА.
Софийският окръжен съд е сезиран с
искане за предаване на израелския гражданин Г.Б. /G. B./, със снета по делото
самоличност, на компетентните власти на Република Австрия въз основа на
европейска заповед за арест /ЕЗА/, издадена на 02.01.2019 г. от Първи прокурор
– д-р М. Б. - при Прокуратура на Фелдкирх, Република
Австрия по дело № 8 St 51/18х и разрешена от съдия Р.
И. от окръжен съд Фелдкирх, Република Австрия с
решение от 08.01.2019 г. по д. № 8 St 51/18х.
Предаването е поискано с цел провеждане на наказателно преследване.
Представителят на С.о.п. поддържа
искането, като счита, че са изпълнени законовите условия за изпълнение на
европейската заповед за арест.
Защитниците на исканото лице – адв. Д. П. и Т. Б. - оспорват искането на австрийските
власти за предаване на техния подзащитен с доводи, че
депозираната ЕЗА не отговаря на изискванията по чл. 37, ал. 1, т. 5 ЗЕЕЗА,
поради наличие на неяснота по фактите, касаещи време и място на извършване на
деянията и съпричастността на исканото лице към извършването им. В тази насока
се развиват доводи, че изисканата от издаващата държава допълнителна информация
по посочените въпроси е неотносима, тъй като не
изхожда от компетентен съдебен орган по смисъла на чл. 6, § 1 от Рамково
решение 2002/584/ПВР на Съвета.
Исканото лице Г.Б. поддържа становището
на защитата.
При решаването на въпроса за предаването
на израелския гражданин Г.Б. на компетентните власти на издаващата държава въз
основа на получената ЕЗА, съдът следва да обсъди и даде отговор на въпросите,
посочени в разпоредбата на чл. 44, ал. 6 ЗЕЕЗА, а именно: налице ли са
условията за предаване по чл. 36 и 41 и има ли основания за отказ по чл. 39 или
40, има ли основания за отлагане на изпълнението или за условно изпълнение на
заповедта по чл. 52 от ЗЕЕЗА.
При решаването на тези въпроси се
налагат следните изводи:
Получената ЕЗА е издадена от прокурор
при прокуратурата на Фелдкирх, Австрия, който е
компетентният издаващ орган съгласно законодателството на издаващата държава -
членка. Европейската заповед за арест е разрешена от съд с решение на съдия от
окръжен съд Фелдкирх, Австрия, отразено в самата
заповед.
По повод образуваното пред Софийския
окръжен съд по реда на чл. 44, ал. 1 ЗЕЕЗА съдебно производство за разглеждане
на европейската заповед за арест издаващата държава в лицето на Централна
прокуратура за наказателно преследване на икономически престъпления и корупция
е предоставила допълнително информация /чрез националния представител на
България в Евроджъст/, с която уточнява, че от
01.02.2019 г. разследването срещу исканото лице, водено дотогава от прокурор на
Фелдкирх, Австрия, се води от Централна прокуратура
за наказателно преследване на икономически престъпления и корупция под номер 82
St 7/19а, като новият наблюдаващ прокурор в Австрия е
господин Ф. Ф. /F. F./ /л. 60 и сл. и л. 253 от д./.
Самоличността на исканото лице е
установена в достатъчна степен, като несъмнено задържаното от българските
власти лице е идентично на исканото от австрийските власти.
Задържането и предаването на израелския
гражданин Г.Б. е поискано с цел провеждане на наказателно преследване срещу
него за престъпления, съставляващи тежка измама, пране на пари, както и участие
в престъпна организация, квалифицирани по закона на издаващата държава като
престъпления по чл. 146, чл. 147, ал. 1, т. 1 и ал. 3, пр. второ, чл. 165, ал.
4 и чл. 278а НК, за които се предвижда наказание лишаване от свобода за срок от
една до десет години по закона на издаващата държава.
Отчитайки задължителните указания по
тълкуване на разпоредбите от правото на Европейския съюз в областта на
полицейското и съдебното сътрудничество по наказателни въпроси и конкретно
понятието „издаващ съдебен орган“ по смисъла на чл. 6, § 1 от Рамково решение
2002/584/ПВР, дадени с решение на Съда на Европейския Съюз /голям състав/ от
27.05.2019 г. по съединени дела С-508/18 и С-82/19 PPU и националното законодателство
на издаващата държава, според което „Прокурорите са пряко подчинени и
изпълняват инструкциите на апелативните прокурори, а последните, както и
главния прокурор – на федералния министър на правосъдието /§ 2.(1) от Закона за
прокуратурата, действащ към 05.06.2019 г. в Австрия/, следва да се приеме, че
самата ЕЗА е издадена от компетентен „издаващ съдебен орган“ по смисъла на чл.
6, § 1 от Рамково решение 2002/584/ПВР на Съвета от 13 юни 2002 г. относно
европейската заповед за арест и процедурите за предаване между държавите –
членки, изменено с Рамково решение 2009/299/ПВР на Съвета от 26 февруари 2009
г. /РРЕЗА/, тъй като е потвърдена с решение на съд, изрично отразено в
европейската заповед за арест.
След издаването на процесната
ЕЗА с „Постановление относно практическите въздействия на решенията на СЕС по
дела С-508/18, С-82/19 PPU и С-509/18 върху използването на инструмента на
европейската заповед за арест“ от 06 юни 2019 г. на Федералното министерство за
конституция, реформи, дерегулация и правосъдие на
Република Австрия, приложено по делото, се препоръчва на съдебните органи на
издаващата държава, когато преценяват дали са спазени правните изисквания за
разрешаване от съда на европейска заповед за арест, издадена от прокурор, да
прилагат правилата за арест, зададени в Наказателно-процесуалния кодекс на
издаващата държава, да преценяват и пропорционалността на процесуалната принуда
спрямо случая, като посочените принципни положения са посочени от Република
Австрия и като допълнителни разяснения на австрийското законодателство спрямо
държавите-членки на ЕС, дадени на EUROJUST и на Европейската съдебна мрежа.
В конкретния случай в самата ЕЗА като
основание за издаването й е посочено решението от 08.01.2019 г. по д. № 8 St 51/18х на съдия от окръжен съд Фелдкирх,
Република Австрия, с което е потвърдена издадената 02.01.2019 г. от прокурора
на Фелдкирх европейска заповед за арест. С оглед
датата на издаване на ЕЗА, която предхожда посоченото по-горе постановление на
министъра на правосъдието на Австрия, съдържащо указания по издаването на ЕЗА,
се налага изводът, че липсва акт за арест /задържане под стража/ на исканото
лице, издаден от съдебен орган на издаващата държава, с който съответно
компетентния съдебен орган на издаващата държава, на основата на обективна и
напълно независима оценка на наличните доказателства и при съблюдаване на
правилата, установени в наказателно-процесуалния закон на издаващата държава,
да е постановил арест на исканото лице и този съдебен акт да е послужил като
основание за издаването на европейската заповед за арест. С оглед същите
инструкции следва да се приеме, че към момента на постановяване на съдебното
решение за потвърждаване на ЕЗА, същото не е издадено при отчитане на материалноправните предпоставки за задържане на дадено
лице, вкл. съблюдаване на принципа на пропорционалност на процесуалната
принуда, предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс на издаващата държава.
Впрочем това ясно личи и от съдържанието на самия съдебен акт, който само
декларативно „одобрява“ издаването на ЕЗА, без да личи да е било отчетено
наличието на законовите предпоставки за арест на исканото лице, предвидени в
Наказателно-процесуалния кодекс на издаващата държава в какъвто смисъл са и
изричните указания, дадени с Постановлението от 09.06.2019 г. от австрийския
министър на правосъдието.
Наличието на съдебен акт за задържане на
исканото лице, издаден от компетентен съдебен орган на издаващата държава, е
едно от императивно зададените условия за изпълнението на европейската заповед
арест, съгласно чл. 36, ал. 1 ЗЕЕЗА, съответно липсата на такъв е достатъчно
основание да се откаже изпълнението й.
Проверката на депозираната ЕЗА в аспекта
на изискванията относно нейното съдържание сочи, че ЕЗА не съдържа конкретни
данни по смисъла на чл. 8, § 1, б. „д“ от РРЕЗА и чл. 37, ал. 1, т. 5 ЗЕЕЗА за
обстоятелствата относно време, място и степен на участие на исканото лице в
извършването на престъпленията, за които се води наказателното производство.
Това се явява съществен недостатък на ЕЗА от формална страна, препятстващ
правилното решаване на основния въпрос, предмет на делото, който е свързан с
положително установяване на условията за предаване на исканото лице. Ясното и
конкретно посочване в европейската заповед за арест на обстоятелствата относно
времето и мястото на извършване на престъпленията е от особено съществено
значение за предмета на делото, тъй като предпоставя
например правилното прилагане на разпоредбите на чл. 40, ал. 1, т. 2 и т.5 ЗЕЕЗА, при които може да се откаже изпълнение на ЕЗА, както и прилагането на
принципа на особеността /чл. 61 ЗЕЕЗА и чл. 27 РРЕЗА/.
С оглед констатирания недостатък в
съдържанието на европейската заповед за арест бе предоставена възможност по
реда на чл. 44, ал. 4 ЗЕЕЗА на издаващата държава да предостави допълнителна
информация по тези въпроси. В отговор издаващата държава в лицето на Централна
прокуратура за наказателно преследване на икономически престъпления и корупция
е предоставила материали, приложени на л.л. 293 – 321
от д., съдържащи писмо с приложени към него „Междинен доклад на Областната
криминална служба на Долна Австрия от 19.03.2019 г.“, включващ доклад и анализ
от полицейски орган на събраните до момента доказателства по воденото
разследване и служебна докладна записка от 09.05.2019 г., изхождаща от същата
служба. Тези материали по своето естество представляват доказателствени
източници за факти, относими към предмета на
доказване по воденото срещу исканото лице наказателно производство в издаващата
държава и не могат да бъдат ползвани за целите на настоящето производство.
Извън правомощията на сезирания съд в настоящето производство е обсъждането на
тези доказателствени източници. Обратното би означавало изпълняващият съд да
извърши собствен анализ на доказателствени източници, събрани при разследването,
водено в издаващата държава и да изгради собствени фактически изводи по фактите
относно време и място на извършване на престъпленията и участието на исканото
лице в извършването им, което е недопустимо. Анализът и оценката на събраните в
хода на воденото в издаващата държава разследване е изцяло и единствено в
правомощията на компетентните разследващи и правораздавателни органи на
издаващата държа, където се води наказателното производство. В компетенциите на
съдебния орган на държавата-членка, в която издирваното лице е задържано, е
единствено въпросът за неговото предаване, който се решава в рамките и на основа на
информацията, съдържаща се в самата ЕЗА, вкл. информацията относно време, място
и степен на участие на исканото лице в извършването на престъпленията, изложена
в ЕЗА. Доказателствената обоснованост на изложените в
ЕЗА фактически твърдения, вкл. относно време и място на извършване на
престъплението и участието на исканото лице в извършването му, не подлежи на
анализ и оценка от изпълняващия съд, в което намира израз именно принципа на
взаимното признаване в областта на наказателното право, стига самата ЕЗА да е
издадена в съответствие с изискванията на РРЕЗА /чл. 1, § 2/. Констатираният
недостатък в съдържанието на европейската заповед за арест не е надлежно
отстранен, въпреки предоставената възможност на издаващата държава да го стори.
Изложеното налага извод от правна страна
да се откаже изпълнение на Европейската заповед за арест, с която е сезиран
съдът, тъй като тя не отговаря на условията за прилагане на европейска заповед
за арест, поставени в разпоредбата на чл. 36 ЗЕЕЗА - не е издадена въз основа
на съдебен акт за арест на исканото лице, постановен от компетентен съдебен
орган на издаващата държава и на следващо място - по своето съдържание
европейската заповед за арест не отговаря на изискванията по чл. 37, ал. 1, т.
5 ЗЕЕЗА.
Въведените основания за отказване
изпълнението на ЕЗА прави безпредметно обсъждането на останалите доводи на
страните във връзка с предявеното искане от СОП, поради което не се налага да
бъдат обсъждани.
Следва да бъде потвърдена изпълняваната
спрямо исканото лице мярка за неотклонение „Домашен арест“.
На
основание чл. 44, ал. 1 и ал. 12 от Закона за екстрадицията и Европейската
заповед за арест СОФИЙСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД
Р
Е Ш И:
ОТКАЗВА
изпълнението на Европейската заповед за арест, издадена на 02.01.2019 г. от
Първи прокурор при Прокуратура на Фелдкирх, Република
Австрия по дело № 8 St 51/18х и разрешена от съдия от
окръжен съд Фелдкирх, Република Австрия с решение от
08.01.2019 г. по д. № 8 St 51/18х, за предаването на
израелския гражданин Г.Б. /G. B./, роден на ***г. в гр. ****, с паспорт № *****,
издаден от властите на Р Израел, с постоянен адрес: ****, със статут на
чужденец, пребиваващ продължително в Република България, на компетентните
власти на Република Австрия.
ПОТВЪРЖДАВА
изпълняваната спрямо Г.Б. /G. B./,
със снета по делото самоличност, мярка за неотклонение „ДОМАШЕН АРЕСТ”.
Решението подлежи на обжалване пред
Софийския апелативен съд в петдневен срок от днес.
За решението да се уведоми незабавно
Централна прокуратура за наказателно преследване на икономически престъпления и
корупция, Република Австрия.
След влизане да решението в сила,
преписи от същото да се изпратят незабавно на СОП, ВКП и на Министерство на
правосъдието.
Решението
е подписано с особено мнение от съдия Я. Б..
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
/о.м./
2.
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ДА СЕ ИЗПЛАТИ на
преводача възнаграждение в размер на 120 лв. от бюджетните средства на Софийски
окръжен съд.
Протоколът е изготвен в
открито съдебно заседание, което приключи в
14:14
часа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СЕКРЕТАР:
мотиви, на член съдията, подписал с
особено мнение
по
ЧНД № 80/2019г. на СОС
Разграничавам се от мнението на
мнозинството, като застъпвам становище, че са налице изискуемите от закона
предпоставки за валидност на ЕЗА и за предаване на исканото лице Г.Б. на
компетентните власти на замолващата държава Р Австрия.
Отказът на мнозинството за предаване на
лицето е мотивиран в зависимост от две групи аргументи:
-липса на компетентност от страна на
издаващия ЕЗА орган на заповедта за задържане предшестваща ЕЗА, като е издадена
от орган на Прокуратурата, вместо от съдебен орган чл.38, ал.1 ЗЕЕЗА и
- липса на изискуемото по закон
съдържание –непосочване на времето и мястото на извършването на престъплението,
съгласно изискванията на чл.37,ал.1 т.1 ЗЕЕЗА.
Категорично не споделям тези аргументи
за отказ, в зависимост от следното:
Неправилно е позоваването на
мнозинството от съдебния състав на чл.36, ал.1 ЗЕЕЗА като текст, поставящ
изискване заповедта да изхожда от компетентен
орган.В действителност в закона не се съдържа легална дефиниция на
понятието „компетентен орган”, а и
такова дефиниране не е възможно,съобразно различията в правните системи-
за всяка страна компетентните органи се определят съгласно законодателството на
съответната държава- органичните, устройствените и
процесуалните закони, както и Конституцията, където са залегнали основните
начала и принципи на наказателното правораздаване.
Освен това, законът не предоставя право
на замолваната държава, в лицето на нейните правораздавателни органи да
определя правото на преценка на компетентността на органите на издаващата
държава, щом заповедта изхожда от прокурорски или съдебни органи, обратното би
означавало недопустима намеса в правото на издаващата държава.
ЕЗА е предадена по надлежния и указан в
закона ред.Същата е издадена с цел провеждане на наказателно преследване спрямо
израелския гражданин Г.Б. за престъпления, квалифицирани по НК на Р Австрия по
§ 146, §147 ал.1 и ал.3,§148 –предл.2, §165ал.4 и §
278а- инкриминирани деяния, определени като измама, особено тежка измама,
търговска измама, пране на пари и участие в организирана престъпна група.
Видно от текста на заповедта, касае се
за съдебно разрешена заповед на Прокуратурата в гр. Фелдкирх
от 2.01.2019г. по д. №
Съдията, подписал с особено мнение не
споделя виждането на мнозинството, че замолената държава следва да поставя
изисквания, спрямо молещата, които не фигурират в закона ЗЕЕЗА или в двустранни
международни споразумения, а именно- изискването за мотивираност и обоснованост
на съдебния акт, с който се одобрява издадената от Прокуратурата заповед, като
сред правомощията на компетентните
съдебни власти категорично отсъства това да подлага на проверка процедурата за
издаване /която е строго специфична предвид местното законодателство/ нито пък
волята и съображенията на съда на молещата държава било за изискването за
пропорционалност на наложената мярка за задържане, било за други съображения,
касаещи правата на лицето, чието предаване се иска.
По аргумент на по-силното основание
обаче, от текста на ЕЗА – превода на
български език, е видно, че при разрешаването на задържането и одобряване на
заповедта от съда е била осъществена
преценката за пропорционалност на
мярката, която се изисква да бъде приложена от една страна с тежестта на престъплението /престъпленията за които се
иска предаването, личността и
обществената опасност на поисканото лице,
като е прието, исканата мярка за задържане се явява приложима „по
причини за опасност от бягство, опасност от бягство и повторение на деянието” /текста на л.3 от
ЕЗА/. Видно от допълнително представената информация, съдържаща се на л.224 от делото съдът на издаващата
държава е одобрил исканата мярка по причини
за опасност поисканото лице да избяга, да се укрие и да извърши ново
престъпление, която опасност видимо е реализирана, видно от представения
междинен доклад, изхождащ от Прокуратурата –л.296, където се съдържа
информацията, че въпреки наложената МН „домашен арест” /заменила първоначално
приложената „задържане под стража”/ поисканото лице продължава да осъществява
инкриминираната престъпна дейност, посредством други лица, които контролира и
организира от дома си.
По-нататък – формиралият особено мнение
съдия е на мнение, че са изпълнени всички особености на закона относно формата
и съдържанието на които трябва да съответства ЕЗА. Първоначалните пропуски на
издаващата /замолващата държава са били своевременно преодолени.Така, липсата
на превод на български език е изправена още на 30.01.2019г., когато такъв превод
е изпратен по надлежния указан в закона ред, като приложение- неразделна част
от заповедта и е бил на вниманието на съда, разгледал мярката за
неотклонение по ЧНД № 58/2019г.
В това отношение, подписалият с особено
мнение съдия споделя приетото по ЧНД № 58 /2019г. на от едноличен състав на СОС, именно, че „Европейската заповед за арест
съдържа достатъчно описание на обстоятелствата относно извършеното престъпление
и данни за съпричастността на исканото лице към извършването му”, като е взел
мярка спрямо исканото лице „задържане под стража”като най- подходящата мярка,
годна да обезпечи производството по предаване на лицето, съобразно спецификите
на конкретния случай. Такова е било и становището на контролиращата това
съдебно определение апелативна инстанция относно редовността на ЕЗА като
съдържание произнасяйки се, че са „налице всички основания да се приеме, че има
валидна ЕЗА, това не се оспорва и от
защитата на поисканото лице” /от мотивите към съдебното определение.
Като принципно се съгласява, че
първоначалния текст на заповедта не съдържа прецизна и точна информация за
времето и мястото на извършване на престъпните деяния, както и че прецизното
посочване индивидуализира конкретното деяния като инкриминирано такова, подлежащо
на наказателна репресия, в зависимост от конкретизирането на датата се изгражда
преценката за изтичане на погасителната давност за наказателно преследване,
както и за прилагане на принципа на особеността.
В текста на ЕЗА обаче подробно е описан видът
и механизмът на извършените престъпления, както и съставомерните
последици- размерът на вредите на престъпленията. Касае се за широкомащабна трансгранична престъпна дейност, измама, осъществявана чрез имитирането на истинска
търговска платформа с големи изгледи за печалба и незначителни рискове за
инвеститорите.Прецизно е посочен и начинът на извършване на деянието- чрез
използване на специфичен електронен инструмент- софтуер, разработен от „Трейдолоджик”, използване на CALL – центрове, действащи в които
мними „брокери” осуетяват реален шанс за провеждане на честен търг на
„клиентите” си – измамените лица, жертви на престъпленията, по този начин OPTION888 организираната мрежа от фирми
от поисканото лице се обогатява за сметка на инвеститора. Б. притежавал право
на Оn line /електронно/ банкиране на приходите по сметка
на GLOBAL PAYMENT SOLUTIONS
/ООД/ в Черна Гора, в която са постъпвали голяма част от паричните преводи на
жертвите на посочената по-горе
платформа. По подобен начин са използвани платформите SAFEMARKETS, OPTIONSTARS и OPTIONSTARSGLOBAL, като паралелно с това
е контролирал свързаната с това мрежа за пране на пари. Г.Б. понастоящем е
управител на TREIDOLOGIC, като паралелно
участва в същата индиректно чрез GLOBAL
FINTEC SOLUTIONS. Парите на жертвите се превеждат чрез
извършени платежни услуги PAYVISION и след това чрез офшорката
GPAY ltd,
постъпват директно по сметките на E&Г България ООД и др.дружества,
чиито собственик е Г.Б..
Идентифицирането на престъпната дейност
като трансгранична такава, осъществявана чрез електронни платформи CALL -центрове и др.инструменти във виртуалното интернет
пространство, прави обяснимо трудността при посочване на мястото на извършване
на престъплението.Както отбелязва правната теория-монографии и разработки в областта на електронните и интернет престъпления ; отличителни
белези на този род деяния са
„ малък риск и високи
печалби за извършителите и трудности при разкриването, събирането и запазването
на доказателства за този вид престъпления.
Предмет
на посегателство – защитени от правото обекти – компютърни данни, бази данни, софтуер,
информация в електронна форма. Целта – извличане на незаконна облага или
причиняване на вреди и затруднения на дадено лице. Действието по място не може
да се ограничи на територията на дадена държава – имат много често
трансграничен елемент”/”компютърни и Интернет престъпления- съдия Мая Цонева,
НО, ВКС/.
Така и в настоящия случай от описанието
на престъпната деятелност и степента на участието на поисканото лице се
установяват отличителните черти типични за тези престъпления.Въпреки
съществуващите трудности, визирани по-горе произтичащи от характеристиката на
инкриминираните деяния, издаващата ЕЗА страна е изпълнила задължението си за
допълване на съдържанието на ЕЗА с предоставяне на исканата информация с
посочване на инкриминирания период „от
2016г.” като е посочено че системата за измами чрез използване на фалшиви
финансови инструменти чрез електронни платформи, продължава да функционира и до
настоящия момент под ръководството на подсъдимия / Междинен доклад на л.296 по делото/.
По този начин, времето на извършване е определено „от 2016г.
до настоящия момент”, а мястото на извършване – посочено територията на
Република Австрия, Федерална Република Германия , Конфедерация Швейцария, както
и Р Сърбия и Р България в които са базирани CALL-центровете, използвани за
измамите.
Посочва се че вредите от престъплението
възлизат на сумата от 10 000 000 евро, от
които само в Р Австрия и ФРГ -7 000 000
евро, броят на пострадалите лица е огромен./ л.306 от делото/
Наред с това прецизно са посочени и
цитирани приложимите наказателно-правни разпоредби §§146,147,148- дефиниращи
престъпленията измама, тежка измама, търговска измама, § 165-пране на пари и
§278а –криминална организация /организирана престъпна група/.Следва да се
отбележи , че се касае за престъпления, съгласно чл.36,ал.3 ЗЕЕЗА, за които не
се изисква двойна наказуемост в замолената държава – Р България.
По този начин подписалият с особено
мнение счита, че е изпълнено императивното изискване по чл.37,ал.1 т.5 ЗЕЕЗА.
Подписалият с особено мнение приема, че
съвсем неправилно е интерпретиран и приет представеният на вниманието, след
изискване на допълнителна информация Междинен доклад, в качеството на писмено
доказателство по делото №
Видно от отбелязването на л.299, че
междинният доклад се издава съгл. чл.100 St PO на
Наказателно-Процесуалния Кодекс на Р Австрия, то по-скоро се касае за бланков
документ, законодателно утвърден, който
се съставя от полицията под надзора на Прокуратурата, и в крайна сметка,
след санкцията и одобрението на Обвинителната власт, което е видно с
изпращането му, в резултат от запитването, следва да се приеме, че е официален
документ, който изхожда от прокуратурата на издаващата държава.По никакъв начин
не следва да се преценява в качеството на писмено или каквото и да е друго
доказателство. Аналог на този документ би могъл да се търси в съществуващото
Обвинително заключение, с което приключва разследването, съгласно българската
наказателно-правна процедура и чийто изводи, практически залягат в основата на бъдещия обвинителния акт, който дефинира обвинението
по окончателен начин. Това сравнение е съвсем условно и изложено от риск за
голяма доза на липса на прецизност, предвид съществуващите съществени разлики в
правните системи на отделните страни членки на ЕС в областта на наказателното
правораздаване, в случая – Р България и Р Австрия.Какъвто и да е характерът на
междинния доклад, същият категорично изхожда от компетентния орган –централна
Прокуратура на Р Австрия и със сигурност не представлява каквото и да е
доказателство, чийто право на
преценка от страна на компетентния съд
на замолената държава е отнето.Поради това, съгласно изискванията на закона
исканата информация за време и място на извършване на престъпленията, предмет
на обвинението срещу Г.Б. е предоставена от компетентните прокурорски власти на Р Австрлия.
В основата на ЕЗА и европейското
законодателство за осъществяване на международно сътрудничество по наказателни
дела е заложен принципът на доверие между държавите.Доверието като етическа
категория се свързва с установено единство и висша форма на синхронност
и стабилност в отношенията между двама субекти, като изградени на истинна и
правдива основа, при липса на необходимост за предоставяне конкретна информация.
Доверието между държавите-членки на ЕС,
е наложено и продиктувано от воля за международно наказателноправно
сътрудничество в условията на
различни правни системи, и се изявявава в
позитивен подход, преодоляване на всички съмнения и колебания, преодоляване на необходимостта от вглеждането в детайлите и
различията, възприемане на предоставяната информация от органите като истинна и
правдива, и адекватна-съответна, в името
на синхронизираните и координирани действия за противодействие на престъпността.Без
взаимното доверие международното сътрудничество по наказателни дела е
неприложимо, т.к. за партниращата и по конкретен казус насрещна държава-членка е невъзможно да има пълна информация и
осведоменост относно вида, устройството на правораздавателните органи на
другата страна и начина на функционирането им. В съответствие с необходимостта
от засилване на ефикасно международно сътрудничество, доверието се изразява в
това необходимостта от конкретна
информация в посочените по- горе сфери,
да отстъпи на второстепенен план, в името на общи цели и принципи
валидни за всички държави от ЕС, за постигане целенасочени и координирани и
синхронни дейности между партньори, подчинени на общата цел- постигане на
европейско пространство на сигурност, правов ред и отстояване на върховенството
на закона, особено в областта на противодействие на трансграничните
престъпления и прането на пари.
Особено това важи, що се отнася за
тежките трансгранични престъпления, използващи съвременните неорганичени
възможности на електронните средства,
глобалната мрежа-Интернет и виртуалното пространство, престъпления,
които се разпростират и засягат голяма част от обществото в ЕС, с огромен брой
пострадали лица и значителни финансови вреди, обикновено осъществявани от
организирани престъпни групи и свързани с пране на пари, поради което се характеризират с крайно висока степен на
обществена опасност. Необходимостта от засилен интензитет от международно
наказателно-правно сътрудничество и от засилване на доверието между страните-членки
на ЕС, е намерило израз в редица международни документи на ЕС
Конвенцията на Съвета на Европа за престъпления в кибернетичното пространство
от 2001 год., ратифицирана от РБ /ДВ, бр. 76/2006 год., в сила за РБ от 01. 08.
2005 год., създаване на бърза и ефикасна система за взаимопомощ на международно
ниво между отделните страни-членки. Препоръка
(89) 9 относно свързаните с компютри престъпления, приета от Комитета на
министрите на Съвета на Европа на 13 септември 1989г. и Препоръка (95) 13.
Практическото приложение на принципа на
взаимното доверие в настоящия казус, означава да се приеме като истинна и
надлежно предоставена поисканата информация, изхождаща от компетентните власти
на издаващата държава, което детерминантно налага
извода за редовност на ЕЗА от гледна точка на реквизити и съдържание.
Налице са и останалите императивни
изисквания на закона- исканото за предаване лице е идентифицирано в достатъчна
степен, като за целта при залавянето му при опит за напускане на страната на
ГКПП – Калотина Г.Б. се е легитимирал с официален документ-редовен паспорт,
издаден за гражданин на Р Израел.
Не
са налице императивните основания за отказ да се изпълни заповедта по чл.39 ЗЕЕЗА, нито пък факултативните такива по чл.40 ЗЕЕЗА.
Исканото за предаване лице е
пълнолетно, не е български гражданин.
Срещу израелския гражданин- Гай Б. няма образувани
-/приключили или неприключили/ наказателни производства, видно от представената
справка от СОП и Н Сл Сл.
Поради тази причина, съдът
не би могъл да сподели възраженията на защитата, направени във връзка с
редовността на ЕЗА, като атрибути и съдържание, изискуемо според закона, както
и процедурата по нейното издаване и получаване, както и отправеното искане за
отказ от изпълнение.
Всичко, изложено по-горе,
налага преценката в съответствие с приложимия закон за изпълнение на
изискванията на ЗЕЕЗА, за редовност на
заповедта, което налага и обуславя като единствена последица за законосъобразно
процедиране-предаване на лицето въз основа на заповедта.
По изложените съображения е
мотивирано особеното мнение.
СЪДИЯ: