Р Е Ш Е Н И
Е
№ 2288 28.11.2014 година гр. Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският районен съд ХХ граждански състав
На тридесети октомври две
хиляди и четиринадесета
година
в публично заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: И. ДЕЧЕВ
при секретар Анелия Такова
изслуша докладваното от съдията И.
Дечев
гражданско дело № 10252/2013г.
и за да се произнесе взе в предвид следното:
Производството е образувано по искова молба
от А.Н.А., ЕГН **********,*** 2
против Б.Н.А., ЕГН **********,*** 13 за намаляване на извършеното в полза на
ответника дарение по нот.акт за дарение на недвижим имот № 108/23.07.1986г., том V, дело № 1739/1986г. в размер на 1/3 ид.ч. от дарения
имот, представляващ дворно място в гр.Б., съставляващо УПИ VI-432 в кв.3, който имот е с идентификатор 07079.825.118, с площ от 1076 кв.м., с адрес
гр.Бургас, кв.Долно Езерово, ул.”Магура” 13, при граници: 07079.825.130, 07079.825.119, 07079.825.560, 07079.825.117,
07079.825.132, 07079.825.131, ведно с находящата се в него сграда с
идентификатор 07079.825.118.1, както и за възстановяване запазената част на
ищеца в наследството в размер на 1/3 ид.ч. от имота.
Твърди се, че ищецът и ответникът са братя и
единствени наследници на починалите им родители Н. А. С., поч. на..... и П. Г.
С., поч. на.... С нот.акт за дарение на недвижим имот № 108, том V, дело № 1739/1986г. родителите им са дарили на ответника дворно място в с.Долно
Езерово, с площ от 1060 кв.м., съставляващо УПИ VI-432 в кв.3 по
плана на селото, при граници: улица, парцел V-432, парцел XIX-432, парцел XVIII-429 и парцел VII-612, заедно с
построената в мястото масивна двуетажна жилищна сграда с площ от 63 кв.м. По
кадастрална карта имотът представлява ПИ с идентификатор 07079.825.118, с площ
от 1076 кв.м., с адрес гр.Б., ведно с находящата се в него сграда с
идентификатор 07079.825.118.1. Към момента на дарението мястото е било
еднолична собственост на баща им Н. С., а жилищната сграда е построена по време
на брака на родителите им. Ищецът счита, че има запазена част от наследството в
размер на 1/3 ид.ч. Разполагаемата част на родителите също е била 1/3. С
извършеното дарение родителите са се разпоредили в повече от разполагаемата им
част, като така са накърнили запазената част на ищеца от наследството. Твърди
също, че към смъртта си наследодателят Н. С. е оставил на страните в наследство
недвижим имот, представляващ посевна площ от 3.868 дка, в землището на
с.Лозово, м.”Под гробището”, с № 021032, придобит
на основание решение № ОБ/18.10.2004г. на
ОСЗГ-Бургас и решение № ОБ/18.10.2004г. От
своя страна наследодателката П. С. към момента на смъртта си е притежавала
½ ид.ч. от 2.281/5.204 ид.ч. дка от имот № 119030, в землището на гр.Бургас, целият с площ от 5.204 дка, в
м.”Мадика” на основание решение № ОБ/18.10.2004г. на
ОСЗГ-Бургас. Приживе бащата Н. С. с нот.акт № 173, том VI, дело № 3264/1974г. е дарил на ищеца недвижим имот, представляващ дворно място
в с.Д.Е., парцел XIX, кв.3, регулиран от 550 кв.м., при граници:
улица, парцели XVIII, VI и XXX. С нот.акт № .., том XXXV, дело № 10462/1997г. бащата
Н. С. дарил на ищеца и на ответника недвижими имоти, възстановени по ЗСПЗЗ,
като ищецът станал собственик на нива от 9.006 дка, представляваща имот №
030035 в м.”Малък Мехалич” по плана на с.Д. Е. и на нива с площ от
13.951 дка, представляваща имот № 048016 в м.”Био
Башлийски сърт” по плана на с.Д. Е.. От своя страна ответникът, в резултат на
дарението станал собственик на следните имоти: нива с площ от 9.006 дка,
представляваща имот № 030034, в м.”Малък
Мехалич”, по плана на с.Д. Е. и нива с площ от 13.952 дка, представляваща имот №
048017 с м.”Био Башлийски сърт” по плана на с.Долно Езерово. Ищецът
счита, че с извършеното в полза на ответника дарение на дворно място и къща,
което имущество е било с много по – висока стойност, родителите им са се
разпоредили над размера на разполагаемата си част от 1/3, с което са накърнили
запазената му част от наследството, която също е в размер на 1/3. С тези мотиви
моли искът да се уважи и да се намали извършеното дарение с 1/3, като се
възстанови запазената му част от наследството.
Предявен е иск по
чл. 30 от ЗН.
Ответникът е
представил отговор в срока по чл.131 ГПК, с който искът е оспорен като
неоснователен. Твърди, че запазената част на ищеца от наследството не е
накърнена от описаната в исковата молба сделка, тъй като и на ищеца е дарено
същото по стойност имущество. Заявява, че искът за възстановяване правото на
запазена част от наследството на наследодателя П. Г. С. е предявен след
изтичане на давностния срок, доколкото тя е починала на 16.12.1996г. В случая
важи общата 5-годишна давност по чл.110 ЗЗД, която тече за даренията от датата
на откриване на наследството. Ето защо в общата маса по чл.31 ЗН следва да се
включи само ½ част от дарените дворно място и сграда, тъй като другата
½ е била собственост на майката на страните. Ответникът твърди, че
запазената част на ищеца не е накърнена, понеже през 1974г. той е бил надарен
от наследодателите с дворно място от 550 кв.м. Ответникът още твърди, че е
извършил много дейности по ремонт и обновяване на дарената му къща и стойността
й следва да се съобрази към 23.07.1986г. – датата на извършване на дарението.
Моли искът да се отхвърли. С нарочна молба ответникът е заявил, че към момента
на дарението имотът, който му е бил дарен е бил сграда в груб строеж, неизмазан
отвън, на първи етаж поставена дървена еднокатна дограма, подовете в стаите
били замазка, на вторият етаж нямало врати, като къщата била с външна тоалетна
и баня. След дарението ответникът извършил редица подобрения, подробно описани
в молбата.
При преценка на събраните по
делото доказателства и като съобрази релевантните за случая законови разпоредби
съдът достигна до следните фактически и правни изводи:
Искът е неоснователен.
Страните А.А. и Б.А.
са братя, родени от брака на Н. С. и П. С.. Майката е починала на 15.12.1996г.,
а бащата – съответно на 28.12.2008г.
С нот.акт за собственост
на недвижим имот по давност № 84/14.03.1960г.,
том I, дело № 286/1960г. Н. С. е признат за
собственик по наследство и давностно владение на едно дворно място от 3275
кв.м., находящо се в с.Долно Езерово, за което има образуван парцел IV-190 в кв.3 по плана на
селото.
С нот.акт № 173/04.10.1974г. Н. С. е дарил на сина си А.
дворно място в с.Долно Езерово, представляващо парцел XIX, кв.3 по плана на
селото, регулиран от 550 кв.м.
С нот.акт № 108/23.07.1986г., том V, дело № 1739/1986г. Н.С. и П. С. са дарили на другия си син Б.А. дворно място в
с.Долно Езерово, с площ от 1060 кв.м., съставляващо парцел УПИ VI-432, заедно с
построената в него двуетажна къща.
С нот.акт № 33/15.10.1997г., том XXXV, дело № 10462/1997г. бащата Н. С. /след смъртта на майката П./ е дарил земеделски
ниви на двамата си сина, както следва: на А. – нива с площ от 9.006 кв.м.,
представляващ имот № 030035
в м.”Малък Мехалич” и нива с площ от 13.951 кв.м., представляваща имот № 048016 в м.”Био Башлийски сърт”; на Б. – нива с
площ от 9.006 кв.м., представляваща имот № 030034 в м.”Малък Мехалич” и нива с площ от 13.952 кв.м., представляваща
имот № 048017 в м.”Био Башлийски сърт”.
Към смъртта си през
1996г. майката П. С. е притежавала собствеността върху ½ ид.ч. от
2.281/5.204 ид.ч. от имот № 119030
в землището на гр.Бургас, реституиран в полза на наследниците на Г. С. К., чиято
дъщеря е П. с решение на ОСЗГ /на стр.11 по делото/.
Към смъртта си през
2008г. бащата Н. С. е притежавал нива от 3.868 дка в землището на Лозово, като
имотът е реституиран с решение на ОСЗГ /на стр.9 по делото/.
Спорът е заради
извършеното в полза на Б.А. дарение на парцел и къща в Долно Езерово, като към
момента имотът е с идентификатор 07079.825.118 с площ от 1076 кв.м., с адрес
гр.Бургас, кв.Долно Езерово, ул.”Магура” 13, при граници 07079.825.130,
07079.825.119, 07079.825.560, 07079.825.117, 07079.825.132, 07079.825.131, а
построената в него двуетажна сграда е с идентификатор 07079.825.118.1. Твърденията
са, че дарението, извършено през 1986г., накърнява запазената част от
наследството на ищеца А.А..
Тези твърдения обаче
не се доказват по делото.
Според чл.30, ал.1 ЗН наследник с право на запазена част, който
не може да получи пълния размер на тази част поради завещания или дарения, може
да иска намалението им до размера, необходим за допълване на неговата запазена
част, след като прихване направените в негова полза завети и дарения с
изключение на обичайните дарове. Съгласно чл.31 ЗН, за да се определи
разполагаемата част, както и размерът на запазената част на наследника,
образува се една маса от всички имоти, които са принадлежали на наследодателя в
момента на смъртта му, като се извадят задълженията и увеличението на
наследството по чл.12, ал.2. След това се прибавят към нея даренията с
изключение на обичайните такива според тяхното положение по време на
подаряването и според стойността им по време на откриването на наследството за
недвижимите имоти и по време на подаряване - за движимите.
Ищецът твърди, че има 1/3
запазена част от наследството на родителите си по силата на чл.29, ал.1 ЗН,
което твърдение е правилно и не се оспорва от ответната страна. Всъщност дарението
е извършено от двамата родители, т.е. следва да се прецени запазената част на
ищеца от наследството на баща му и на майка му. Съдът намира, че за
наследството на майката важи чл.29, ал.3 ЗН, поради което разполагаемата част
на майката при две деца и съпруг е само ¼, а запазената част общо на
децата и съпруга е ¾. Следователно запазената част на А. възлиза на
¼ от наследството на майката. По отношение на наследството на бащата,
запазената част действително е 1/3 по силата на чл.29, ал.1 ЗН, тъй като общо
за двете деца е 2/3.
Възражението за погасяване на
иска по давност е основателно по отношение на наследството на майката П.. Искът
за намаляване на завещания и на дарения за възстановяване на запазената част се
погасява с общата петгодишна давност, която за даренията започва да тече от
откриване на наследството, а за завещанията - от момента, когато заветникът
упражни своите права по завещанието /Постановление
№ 7 от 28.XI.1973г., Пленум на ВС/. Майката е починала на 15.12.1996г. Следователно
тогава е открито наследството й. Петгодишната давност е изтекла на
15.12.2001г., докато делото е заведено едва в края на 2013г. Ето защо давността
за намаляване на дарението, извършено от майката, е изтекла отдавна. По тази
причина нейните дарствени разпореждания и нейните имоти, останали към смъртта й
не следва да се включват в масата на чл.31 ЗН.
Конкретно, не следва в масата да
се включва имотът, представляващ ½ ид.ч. от 2.281/5.204 кв.м. от имот № 119030.
Не следва да се включва в масата и ½ от дарението на процесния имот,
която ½ всъщност е дарена от майката. В тази връзка съдът намира, че
противно на твърденията на ищеца, дареният през 1986г. терен с къща е
принадлежал на двамата съпрузи. Съображенията са следните:
И двамата съпрузи са извършили дарението, т.е. са страна по сделката, поради което следва извод, че нотариусът в изпълнение на задълженията си е проверил вещния статут на имота и е счел, че те са негови собственици, а не само бащата Н.. Това е действително така, видно от данните по делото. С нотариалния акт от 1960г. бащата Н. е признат за собственик на имота по наследство и давност. Следователно собствеността е възникнала по силата на оригинерния способ – изтекла давност. Това, че е упоменато и наследството съдът тълкува в смисъл, че вероятно се има предвид, че и възходящите на Н. лица също са владели имота, но главният извод е, че имотът е станал собствен по давност. Няма данни кога давността е изтекла, поради което следва да се приеме, че същата е изтекла към момента на нотариалния акт – 1960г. Видно от препис от акт за женитба, Н. е встъпил в брак с П. на 10.02.1947г. Бракът е прекратен със смъртта на съпругата през 1996г. Следователно през 1960г. съпрузите са били в брак. Към този момент е действал ЗЛС /отм./, който е уреждал разделност на имуществата на съпрузите. С влизането си в сила на 22.05.1968г. Семейният кодекс е въвел принципа на съпружеската имуществена общност. Според чл.103 СК /отм./
правилата
на този кодекс относно имуществените отношения между съпрузите се прилагат и за
имуществата, придобити преди влизането му в сила от съпрузи при заварени
бракове. С други думи, правилата за СИО се прилагат с обратна сила и важат и за
сключените преди това бракове, какъвто е и бракът на Н. и П.. Ето защо следва
извод, че придобитият по давност парцел е станал СИО между двамата съпрузи след
влизане в сила на СК през 1968г. По твърдения на ищеца, къщата в парцела е
строена през 1960-1961г. и след влизане в сила на СК от 1968г. също става СИО.
Дори обаче теренът да е бил само собственост на Н., къщата във всички случаи е
СИО, тъй като е построена през време на брака.
По тези съображения районният
съд приема, че целият процесен имот е бил собствен общо на двамата
наследодатели. Ето защо, доколкото възражението за давност е основателно по
отношение наследството на П., нейната ½ част от имота следва да се
изключи от масата по чл.31 ЗН.
Налице е спор между страните в
какъв вид е била къщата към момента на подаряването. В тази връзка съдът
намира, че се доказват твърденията на ищеца А.А., че къщата е била в състояние,
годно да бъде обитавана, а не е била груб строеж, както твърди ответникът. За
да стигне до този извод, съдът дава вяра на показанията на св.К.. Същият е
заявил, че къщата на Н. е започната през 1960г. заедно с неговата къща. През
1961г. къщата била довършена, като вътре била измазана и била сложена дограма.
На долния етаж имало две стаи, в които имало дюшеме, но по-късно на негово
място поставили бетонна замазка. Вторият етаж от къщата бил пригоден за живеене
и синът му А. живеел там със семейството си. Вътре имало всичко, включително
ВиК и ел.инсталация. Водопроводната инсталация била прокарана през 1972г. Подмяната
на тръбите с нови станало около 10 години след това. Свидетелят заявява, че
всичко в къщата било в завършен вид. Не е видял Б. да сменя дограма, само сега
виждал, че на единия етаж има сменен пластмасов прозорец. Съдът кредитира
напълно тези показания, тъй като са точни и ясни, като свидетелят е бил
очевидец на строежа на къщата. Що се касае до обясненията, дадени от ответника
по реда на чл.176 ГПК, съдът намира, че същите не установяват, че сградата е
била в груб строеж към 1986г. Ответникът само е заявил, че след 2000г. са се
сменили тръбите, които са били прогнили, сменена е била дограмата на долния
етаж, както и ел.инсталацията, под стълбите била направена баня и тоалетна.
Дори това да се приеме за доказано, касае се за подобрения извършени след
2000г., но не значи, че към момента на дарението къщата не е била годна за
живеене. Показанията на св.К. категорично сочат, че къщата е имала дограма и
канализация, както и всичко необходимо за живот. Ето защо съдът приема, че към
1986г. състоянието на къщата е било т., каквото се твърди от ищеца А.А., а
промените, направени от ответника след 2000г. нямат значение за делото, тъй
като меродавният момент е към 1986г., когато е извършено дарението. Що се
отнася до показанията на св.М., същият заявява, че ответникът е сменил
дограмата на къщата и е направил нова мазилка, понеже старата била изронена. Според
показанията на св.К., Б. е правел ремонт през 1992-1993г., като е вкарал банята
и тоалетната вътре и сменил инсталациите. Съдът намира, че показанията на тези
свидетели касаят друг период, в началото на 90-те години, т.е. тези показания не
влизат в пълно противоречие с показанията на св.К.. Следва да се приеме, че
къщата е имала дограма и мазилка и по времето на бащата Н., като е била годна
за обитаване, поради което показанията на св.К. запазват своята тежест.
По горните съображения съдът
намира, че имотът към момента на дарението е бил в състоянието, описано от
ищеца.
Според чл.31 ЗН за да се
определи разполагаемата част, както и размерът на запазената част на
наследника, образува се една маса от всички имоти, които са принадлежали на
наследодателя в момента на смъртта му, като се извадят задълженията и
увеличението на наследството по чл.12, ал.2. След това се прибавят към нея
даренията с изключение на обичайните такива според тяхното положение по време
на подаряването и според стойността им по време на откриването на наследството
за недвижимите имоти и по време на подаряване - за движимите.
За изчисляване на масата по
чл.31 ЗН съдът назначи последователно две съдебно-технически експертизи –
първоначална единична и повторна тройна. Доколкото първоначалната експертиза е
била оспорена, съдът счита, че следва да изгради основните си изводи на базата
на тройната експертиза, която е работила и по много повече въпроси, поставени
от самия ищец. Тази експертиза, макар и също оспорена от ищеца, следва да бъде
кредитирана като професионално и подробно изготвена.
В заключението на експертизата,
по задача на съда вещите лица изчислиха в два варианта стойността на процесния
имот – във вариант според твърдението на ищеца и във вариант според твърдението
на ответника. Както вече беше казано по-горе, районният съд е на мнение, че
къщата е била в състоянието, твърдяно от ищеца, поради което следва да се
съобрази цената на имота при това състояние, която според експертизата е 104400
лева.
По-горе обаче съдът прие, че
имотът – парцел и къща е бил в режим на съпружеска имуществена общност между
двамата наследодатели Н. и П.. Предявено е възражение за давност, което е
основателно по отношение наследството на П. По тази причина нейната ½
ид.ч. от дарения имот следва да се изключи от масата по чл.31 ЗН. По този
начин, доколкото имотът според експертизата е на стойност 104400 лева, тази
стойност, намалена наполовина, се равнява на 52200 лева. С други думи, след
съобразяване на давността процесният имот-терен и къща следва да се приеме, че
е на стойност 52200 лева, която съответства на ½ ид.ч. на бащата Н..
Следва да се изключи от масата и имотът, притежаван само от П. С. при смъртта
й, а именно ½ ид.ч. от 2.281/5.204 ид.ч. от имот 119030 в землището на
гр.Бургас пак по съображения за изтекла давност.
Следователно в масата по чл.31 ЗН подлежат на включване следните имоти: ½ ид.ч. от дарения в полза на Б.
имот УПИ VI-432 в кв.3, имотът, дарен на А., представляващ
парцел XIX-432, кв.3, имотът от 3.868 дка, с №
021032, който е бил собствен на Н. към смъртта му, както и четирите земеделски
имота, дарени от бащата Н. на синовете му, както следва: нива от 9.006 дка,
представляваща имот № 030035 в м.Малък Мехалич, нива от 13.951 дка,
представляваща имот № 048016 в м.Био Башлийски сърт, като тези две ниви са
дарени на А., нива от 9.006 дка, представляваща имот № 030034, в м.Малък Мехалич,
нива от 13.952 дка, представляваща имот № 048017 в м.Био Башлийски сърт, като
тези ниви са дарени на Б.. Няма данни за задължения, които да бъдат извадени от
наследството.
Като се има предвид оценката на
всеки имот, дадена от експертизата, масата по чл.31 ЗН е следната: имот № 021032
е на стойност 54693 лева /видно от внесената в тази част поправка на
експертизата/, имот № 030035 е на стойност 123729 лева, имот № 030034 е на
стойност 123756 лева, имот № 048016 е на стойност 191673 лева, имот № 048017 е
на стойност 191697 лева, имот УПИ XIX -432,
кв.3 /дарен на А./ е на стойност 40250 лева и процесният имот УПИ VI-432, кв.3 /дарен на Б./ е на стойност 52200 лева
/след съобразяване на изтеклата давност/. Като се сумират тези стойности следва
извод, че масата по чл.31 ЗН се равнява на 777998 лева. Ищецът има запазена
част от 1/3, т.е. 259332.67 лева. Към момента ищецът притежава парцел, дарен му
от родителите на стойност 40250 лева, имот № 030035 на стойност 123729 лева,
имот № 048016 на стойност 191673 лева, както и ½ от имот № 021032 на
стойност 27346.50 лева /половината от 54693 лева/. Следователно ищецът има
имоти на стойност 382998.50 лева. Тази стойност надхвърля с много запазената му
от наследството част от 259332.67 лева. Ето защо не е налице накърняване на
запазената част. При тези изчисления искът се явява неоснователен.
Дори и хипотетично да се приеме,
че теренът е изцяло собствен на наследодателя Н., а само построената къща е
била СИО между него и П., също не е налице накърняване на запазената част. При
тази хипотеза изчисленията са следните: построената сграда според експертизата
е на стойност 60828.34 лева /стр.8 на експертизата, според която са изчислени
вещна стойност от 25588.20 лева и 35240.14 лева, т.е. общо 60828.34 лева/. Тъй
като половината от сградата е на майката П., на основание възражението за
давност тази половина следва да се изключи от масата, т.е. в масата остават
само 30414.17 лева стойност на сградата. Отделно теренът е 43536.78 лева.
Следователно сборът от двете суми възлиза на 73950.95 лева и това е стойността
на процесния имот при хипотезата, че теренът е изцяло собствен само на Н., а
сградата е в режим на СИО. Другите имоти запазват посочените по-горе стойности.
При сумиране на стойностите се получава, че масата по чл.31 ЗН е равна на 799748.95
лева. Запазената част на ищеца от 1/3 се равнява на 266582.98 лева. Ищецът е
собственик на имоти на стойност 382998.50 лева, поради което и в този случай
запазената му част не е накърнена и съответно претенцията му да се намали
дарението е неоснователна.
За пълнота на изложението, дори
и да се вземе предвид заключението по първоначалната експертиза, също не се
доказва, че дарението е накърнило правата на ищеца. Съображенията са следните:
При положение, че се приеме, че
имотът в неговата цялост – терен и сграда е бил в режим на СИО между
наследодателите, изчисленията са следните: според тази експертиза имот № 021032
е на стойност 3290 лева, имот № 030035 е на стойност 6980 лева, имот № 030034 е
на стойност 6980 лева, имот № 048016 е на стойност 12210 лева, имот № 048017 е
на стойност 12210 лева, имот УПИ XIX-432,
кв.3 /дарен на А./ е на стойност 26900 лева и процесният имот УПИ VI-432, кв.3 /дарен на Б./ е на стойност 47270 /в
състоянието, твърдяно от ищеца имотът е на стойност 94540 лева, но след
съобразяване на изтеклата давност тази стойност се намаля два пъти и съответно
се получава 47270 лева/. Като се сумират тези стойности следва извод, че масата
по чл.31 ЗН се равнява на 115840 лева. Ищецът има запазена част от 1/3, т.е.
38613.33 лева. Към момента ищецът притежава парцел, дарен му от родителите на
стойност 26900 лева, имот № 030035 на стойност 6980 лева, имот № 048016 на
стойност 12210 лева, както и ½ от имот 021032 на стойност 1645 лева
/половината от 3290 лева/. Следователно ищецът има имоти на стойност 47735
лева. Тази стойност надхвърля запазената му от наследството част от 38613.33
лева. Ето защо не е налице накърняване на запазената част.
При хипотезата, че теренът е
изцяло собствен на наследодателя Никола, а само построената къща е била СИО
между него и П.:
И в този случай според данните
на първоначалната експертиза не е налице накърняване на запазената част. При
тази хипотеза изчисленията са следните: построената сграда според експертизата
е на стойност 42710 лева. Тъй като половината от сградата е на майката П., на
основание възражението за давност тази половина следва да се изключи от масата,
т.е. в масата остават само 21355 лева стойност на сградата. Отделно теренът е
51830 лева. Следователно сборът от двете суми възлиза на 73185 лева и това е
стойността на процесния имот при хипотезата, че теренът е изцяло собствен само
на Н., а сградата е в режим на СИО. Другите имоти запазват посочените по-горе
стойности. При сумиране на стойностите се получава, че масата по чл.31 ЗН е
равна на 141755 лева. Запазената част на ищеца от 1/3 се равнява на 47251.67
лева. Ищецът е собственик на имоти на стойност 47735 лева, поради което и в
този случай запазената му част не е накърнена.
По горните съображения искът за намаляване на дарението не се доказва. Изчисленията и по двата варианта по отношение на правното положение на сградата и собствеността върху нея, както и по двете изготвени експертизи сочат, че запазената част на ищеца не е засегната от процесното дарение.
Наистина, оценяването на
земеделските земи по първата експертиза се различава от оценяването на земите
по втората експертиза. Това се дължи на методите, използвани при оценката –
докато при първоначалната експертиза е използван нормативен метод при прилагане
на Наредбата за установяване на текущи пазарни цени на земеделски земи, при
повторната експертиза са ползвани справки относно действително реализираните
правни сделки със земи в землищата на Лозово, Долно Езерово и гр.Бургас. Независимо
от разликите, важно в случая е друго – наследодателят Н. е дарил на всеки от
двамата си сина по две ниви, които са равностойни по площ и категория, дори се
намират в еднакви местности. Дарени са ниви в м.Мелък Мехалич, като и двете
имат площ от по 9.006 дка и са трета категория. Дарени са и ниви в м.Био
Башлийски сърт, като и двете са с почти равни площи /едната е 13.951 дка, а другата
е 13.952 дка/. Следователно, независимо какви методи на оценка ще се ползват,
винаги ще се касае до еднакви по вид и съответно по стойност имоти. Отделно от
това, бащата е оставил в наследство още една нива в землището на с.Лозово,
която е съсобствена между братята при равни квоти. На ищеца е дарен терен в
Долно Езерово, а на ответника е дарен терен с къща. Действително според
повторната експертиза имотът на ответника е 104400 лева, а имотът на ищеца е
40250 лева. Съобразявайки възражението за давност обаче, стойността на дарения
имот на ответника се намаля наполовина. При тези факти не би могло да има
нарушаване на запазената част на ищеца от наследството.
Искът като неоснователен следва
да се отхвърли изцяло.
С оглед изхода на
делото, на основание чл.78, ал.3 ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати на
ответника съдебно – деловодни разноски в размер на 1340 лева, сбор от заплатени
депозит за експертизи и адвокатски хонорар.
Така мотивиран Бургаският районен
съд
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ иска на А.Н.А., ЕГН **********,*** 2 против Б.Н.А.,
ЕГН **********,*** 13 по чл.30, ал.1 ЗН за намаляване на извършеното в полза на
ответника дарение по нот.акт за дарение на недвижим имот № 108/23.07.1986г., том V, дело № 1739/1986г. в размер на 1/3 ид.ч. от дарения имот,
представляващ дворно място в гр.Бургас, кв.Долно Езерово, съставляващо УПИ VI-432 в кв.3, който имот е с идентификатор 07079.825.118, с площ от 1076 кв.м., с адрес
гр.Бургас, кв.Долно Езерово, ул.”Магура” 13, при граници: 07079.825.130, 07079.825.119, 07079.825.560,
07079.825.117, 07079.825.132, 07079.825.131, ведно с находящата
се в него сграда с идентификатор 07079.825.118.1, както и за възстановяване
запазената част на ищеца в наследството в размер на 1/3 ид.ч. от имота.
ОСЪЖДА А.Н.А., ЕГН **********,*** 2 да заплати на Б.Н.А., ЕГН **********,*** 13 сумата от 1340
лева /хиляда триста и четиридесет лева/ съдебно – деловодни разноски.
Решението подлежи на
обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала
А.Т.