Р Е Ш Е Н И
Е
№2482
11.10.2019 година град Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаският
районен съд ІІІ-ти граждански състав
На
деветнадесети септември две хиляди и деветнадесета година
В
публично заседание в състав
Председател: Ивелина Мавродиева
при
секретаря Кина Киркова
като
разгледа докладваното от съдията Мавродиева
гражданско
дело № 1280 по описа за 2019 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по
исковата молба на „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ“ ЕООД с ЕИК ................,
със седалище и адрес на управление: ....................., представлявано Н.Й.С.
и/или, И.Ц.К., действащо чрез пълномощника си юрисконсулт Д.А., против В.Д.Ч. с
ЕГН **********, постоянен адрес: ***, с която се претендира установяването
дължимостта на сумите по заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410
от ГПК № 3910/25.10.2018 г. по ч.гр.д. № 7574/2018 г. по описа на Бургаския
районен съд, а именно: сумата от общо 1 673. 22 лв., дължима по договор за
потребителски кредит № ...................., сключен на 19.01.2017 г. между
“Провидент Файненшъл България“ ООД и ответника, от която сумата от 805. 11 лв.
– главница, 110. 60 лв.– договорна лихва, начислена за периода от 28.01.2017 г.
до 17.03.2018 г., сумата от 679. 52 лв. – такси и комисионни за допълнителни
услуги, 77. 98 лв. – мораторна лихва за периода от 18.03.2018 до 17.10.2018 г.,
които вземания на кредитора “Провидент Файненшъл България“ ООД са прехвърлени
на „Изи Асет Мениджмънт“ с договор за цесия от 01.07.2017 г., а след това от
последното дружество на ищеца съгласно приложение № 1 от 03.07.2018 г. към
рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 30.01.2017 г.,
за което длъжникът е уведомен по реда на чл. 99 от Закона за задълженията и
договорите, ведно със законната лихва върху главницата от 23.10.2018 г. до изплащането й. Моли се и за присъждане на
направените по делото разноски, в това число и на юрисконсултско
възнаграждение.
Основанията
за дължимост на търсените суми се основават на твърдения за съществувало
облигационно правоотношение по горния договор за потребителски кредит, съгласно
който “Провидент Файненшъл България“ ООД е предоставило на ответника сумата от
1 050 лева, като е следвало да я върне в срок от 60 седмици, ведно с
уговорената договорна лихва в размер на 207. 12 лв. и такси, на 60 броя
седмични вноски от по 36. 76 лв., като падежът на първата вноска е 28.01.2017
г., а на последната 17.03.2018 г. Ответникът не изпълнил изцяло поетите
задължения, като платил 610 лв. и съобразно уговорките между страните останали дължими
търсените в настоящото производство суми. Съгласно горните договори за цесия вземанията по договора принадлежали на ищцовото
дружество.
Правното основание на предявените искове
е чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 79, чл.
86 и чл. 99 от Закона за задълженията и договорите ЗЗД/.
В срок е постъпил отговор на исковата
молба от ответника, чрез назначения му особен представител по реда на чл. 47,
ал. 6 от ГПК адвокат И., с който се излага становище за неоснователност на
исковете, като излага доводите си в тази връзка. Заявява, че вземанията по
заповедта касаят договор № 28877060, а към исковата молба бил приложен договор
№ *********, и в този ред на мисли въобще не се установявало ответникът да е
получавал суми от “Провидент Файненшъл България“ ООД, като се оспорва и
авторството на подписа в приложенията към исковата молба договор. Отделно от
това се заявява, че ищецът не се легитимира за носител на търсените вземанията,
тъй като не се представят доказателства досежно това “Провидент Файненшъл
България“ ООД да е прехвърляло вземанията си по договор № 28877060. Отделно от
това се сочи, че не бил ясен предмета на договора за цесия сключен между ищеца
и „Изи Асет Мендижмънт“ АД. Липсвало и уведомяване в съответствие с
изискванията на чл. 99 от ЗЗД. С горните мотиви се моли за отхвърлянето на
исковете.
Бургаският
районен съд, като взе предвид исковата молба и изложените в същата факти и
обстоятелства, становището на насрещната страна по нея и събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Със
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 3910/25.10.2018
г. по ч.гр.д. № 7574/2018 г. по описа на Бургаския районен съд е разпоредено
длъжникът-ответник да заплати на ищцовото дружество търсените в настоящото
производство суми. Длъжникът не е бил открит
по постоянния и настоящия си адрес, като не е открит и адрес по месторабота на
същия, поради което и съдът е указал на заявителя на основание чл. 415, ал. 1,
т. 2 от ГПК да предяви иск за установяване на вземанията по заповедта, което и
обосновава правния интерес на ищеца от водене на установителния иск по
настоящето производство.
С оглед разпределението на
доказателствената тежест, изрично указана на страните в доклада на делото,
ищецът следваше да докаже наличието на валидно договорно отношение между
ответника и „Провидент Файненшъл България“ ООД по сочения договор за
потребителски кредит № 28877060 от 19.01.2017 г., изпълнение на задължения на
цедента по този договор; дължимостта на търсените от ответника суми, съгласно
договора, ведно с техния размер, наличието на валидни договори за цесия за
процесните вземания; надлежно уведомяване на длъжника за извършените цесии.
В тази връзка не се установи наличието
на договорно правоотношение по заявения в заповедното производство и по
настоящо дело договор за потребителски кредит № 28877060, сключен на 19.01.2017
г. между “Провидент Файненшъл България“ ООД и ответника, като такъв договор по
делото не е представен. С оглед и на изричните оспорвания на процесуалния
представител на ответника съдът е дал изрични указания на ищеца в тази връзка,
но независимо от това не е постъпило уточнение или каквото и да било в отговор
от него. При това съдът намира, че само на това основание исковете следва да
бъдат отхвърлени, като недоказани, без да се изследва валидността на цесиите,
уведомяване на длъжника и т.н.
При този изход на спора се явява
неоснователна претенцията на ищеца за присъждане на разноски по делото.
Мотивиран
от горното и на основание чл. 422 от ГПК, Бургаският районен
съд
Р Е Ш И:
Отхвърля исковете на „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ
ЗАДЪЛЖЕНИЯ“ ЕООД с ЕИК ..................., със седалище и адрес на управление:
..................., представлявано Н.Й.С. и/или, И.Ц.К., действащо чрез
пълномощника си юрисконсулт Д.А., против
В.Д.Ч. с ЕГН **********, постоянен адрес: ***, за установяването дължимостта на сумите по заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК № 3910/25.10.2018 г. по ч.гр.д. №
7574/2018 г. по описа на Бургаския районен съд, а именно: сумата от общо
1 673. 22 лв., дължима по договор за потребителски кредит № 28877060,
сключен на 19.01.2017 г. между “Провидент Файненшъл България“ ООД и ответника,
от която сумата от 805. 11 лв. – главница, 110. 60 лв.– договорна лихва,
начислена за периода от 28.01.2017 г. до 17.03.2018 г., сумата от 679. 52 лв. –
такси и комисионни за допълнителни услуги, 77. 98 лв. – мораторна лихва за периода
от 18.03.2018 до 17.10.2018 г., които вземания на кредитора “Провидент
Файненшъл България“ ООД са прехвърлени на „Изи Асет Мениджмънт“ с договор за
цесия от 01.07.2017 г., а след това от последното дружество на ищеца съгласно
приложение № 1 от 03.07.2018 г. към рамков договор за продажба и прехвърляне на
вземания /цесия/ от 30.01.2017 г., за което длъжникът е уведомен по реда на чл.
99 от Закона за задълженията и договорите, ведно със законната лихва върху
главницата от 23.10.2018 г. до изплащането й.
Решението може да се обжалва пред
Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: / п /
Вярно с
оригинала
Ж. С.