Решение по дело №1818/2022 на Районен съд - Силистра

Номер на акта: 573
Дата: 20 октомври 2023 г.
Съдия: Жанет Иванова Борова
Дело: 20223420101818
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 23 декември 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта


РЕШЕНИЕ
№ 573
гр. Силистра, 19.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на деветнадесети
септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Жанет Ив. Борова
при участието на секретаря М. П. Л.
като разгледа докладваното от Жанет Ив. Борова Гражданско дело №
20223420101818 по описа за 2022 година
Ищецът "М. Т.” ООД, регистрирано в търговския регистър, воден от Агенция
по вписванията с ЕИК , със седалище и адрес на управление БЪЛГАРИЯ, област С.а,
община С. гр. С. , ул“-ви п.“ № , ег. , an. , представлявано от управителя Р. П. Р., чрез
процесуалния му представител адв. В. В., със съдебен адрес: гр.С., ул. С.К. № , ет. ,
офис претендира от съда да постанови решение, с което да бъде осъден ответника да
му заплати общо сума в размер на 5366.21 лева/пет хиляди триста шестдесет и шест и
21 ст. / лева, представляваща претърпени от ищеца имуществени вреди, лихва за забава
в размер на 411.76 лева, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на предявяване на исковата молба до окончателното изпращане на задължението.
Претендира и разноските си по делото.
Твърди, че с ответника са се намирали в трудови правоотношения, прекратени
със заповед № 19 / 04. 01. 2022 год. Изложени са противоречиви твърдения, като
ищецът твърди, че ответникът е осуетил предаването на поверения му товарен
автомобил и същевременно сочи, че с приемо – предавателен протокол от 22. 12. 2021
год. на управителя на търговското дружество са предадени два ключа и едно
дистанционно управление за централно заключване; един ключ на двата резервоара за
дизелово гориво и един ключ за резервоар на AdBlue течност. Според ищеца,
посредством този приемо – предавателен протокол не може да се приеме реално
предаване на вещта, тъй като в протокола липсвало описание на самата вещ - товарен
автомобил марка „СКАНИЯ“ модел Р450 с per № , нейното състояние, наличие на
съответните течности в резервоарите, отметка на километропоказателя и други
съществени елементи, имащи значение за определяне състоянието на автомобила.
Според твърденията на ищеца, вследствие на неправомерно поведение на
ответника по време на изпълнение на трудовите му задължения, са нанесени
значителни щети на ищеца посредством допуснати нарушения на ЗДвП в Европа,
1
както и е повреден товарният автомобил поради немарливото му ползване.
Вредите за търговското дружество се изразявали в извършени разходи за
заплащане на:
1.Наказателно постановление № 38-0000583 от 16.03.2022г. за извършено
нарушение по чл. 33, параграф 2 изр 3 от Регламент /ЕС/165/2014 -1600лв;
2.Електронен фиш за превишена скорост в Германия на 10.12.2021 г. в 01,29 часа
- глоба 30 евро/ по фиксинга на БНБ- 58.67лв/;
3.Електронен фиш за превишена скорост в Германия на 10.12.2021 г. в 02,12часа
- глоба 30 евро/ по фиксинга на БНБ- 58.67лв;
4. Счупено огледало с ел. и подгрев RX ScaniaR дълго рамо и сервиз работа
705,60лв – фактура № ********** от 23.11.2021 г — инцидент в чужбина посетен от
пътна полиция.;
5. Ремонт на Скания – вилка съединител и друг – 1682.65 лв. – фактура №
********** / 21. 03. 2022 год.;
6. Смяна на съединител СС7439АР калибриране – 1260.00вл. – фактура №
********* / 05. 04. 2022 год.
Ищецът претендира тези вреди да бъдат репарирани от ответника.
Ответникът Л. Р. Д. с ЕГН **********, гр.С., ул.“ В.“ № , вх.““, ет. , ап.,
със съдебен адрес: гр. С., ул. Х. Б. № , офис № , чрез процесуалния си
представител адв. И. Р. е подал писмен отговор, с който признава
претенциите за заплащане по т. 2 и т. 3 от исковата молба / но само при
условие, че ищецът докаже извършено от него плащане / и оспорва изцяло
останалите искови претенции, като счита същите за неоснователни,
необосновани и недоказани. Доводите му са свързани с обстоятелството, че
от представените доказателства не става ясно на кой конкретен автомобил и
какви конкретно ремонтни дейности са извършвани, а освен това, тези
дейност са извършвани в период, след прекратяване на трудовото
правоотношение. Твърди, че автомобилът е предаден на работодателя още
преди прекратяване на трудовото правоотношение и е приет без възражения.
По отношение на сумата по т. 1 от исковата молба навежда доводи относно
факта, че е ангажирана отговорността на работодателя за неизпълнение на
негово задължение, поради което същото няма отношение към отговорността
на ответника. Твърди, че стриктно е изпълнявал задълженията си по трудовия
договор, не е получавал покана за доброволно плащане и уведомително
писмо.
СЪДЪТ, като прецени събраните по делото доказателства, прие за
установено следното:
Предявени искове с правно основание чл. 203, ал. 2, вр. чл. 211 от КТ
вр. с чл. 45 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.
За да бъде уважен иск за присъждане на обезвреда и да се ангажира
пълната имуществена отговорност на служителя, е необходимо да се
установят всички елементи от фактическия състав на деликта, а именно да се
установи наличието на противоправно деяние, което да е извършено от
2
ответника, да е причинен вредоносен резултат и да е налице причинна връзка
между деянието и вредата. Следва да се установят и специфичните елементи
от фактическия състав на чл. 203, ал. 2 КТ, а именно деянието да е
осъществено при или по повод на възложената работа и съответно деецът да е
действал виновно, но само при условията на умисъл, доколкото при небрежна
форма на вина отговорността му може да бъде само ограничена - чл. 203, ал.
1 КТ и съответно би могла да бъде реализирана само по реда на чл. 210, ал. 1 -
4 КТ, който изключва прякото приложение на съдебното производство.
В случая не се оспорва и от представените по делото доказателства се
установява наличието на противоправно деяние от страна на ответника,
осъществено при изпълнение на възложената му работа само по отношение на
претенциите по т. 2 и т.3 от исковата молба – управление на автомобила със
скорост над разрешената, което и се признава ответника, поради което в тази
част исковите претенции са основателни и следва да бъдат уважени.
Единствената друга претенция, касаеща периода, през който страните са
се намирали в трудовоправни отношения помежду си е претенцията по т. 4 от
исковата молба. Налице е деяние, от извършването на което са настъпили
вреди за ищеца, но въпреки това, тази претенцията за ангажиране на пълната
отговорност на ответника е неоснователна. Основанието за възникване на
тази отговорност е наличието на умисъл у работника при причиняването й,
като умисълът в случая има интелектуалното и волево съдържание,
определено в чл. 11 НК. От данните по делото не може да се направи изводът,
че ответникът е действал при пряк или евентуален умисъл, защото нито е
целял, нито е допускал настъпването на вредоносния резултат. В случая не се
установи обстоятелството, че е налице увреда на имуществото на ищеца, при
това, именно от ответника, при изпълнение на трудовите му задължения, но
дори и този факт да беше безспорно устонавен, то в случая е налице проявена
небрежност от водача. Когато е проявена небрежност обаче, разпоредбата на
чл. 203, ал. 2 от КТ не допуска ангажиране на отговорността по реда на
гражданския закон. Следва да се посочи, че съдебната практика възприема, че
при причинени имуществени вреди вследствие проявена форма на вина
небрежност при настъпило ПТП шофьорът не отговаря за обезщетяване на
вредите в пълен размер – определение № 60907 / 17.12.2021 г., постановено
по гр. дело № 1399/2021 г. по описа на ВКС.
По изложените съображения тази претенция следва да бъде отхвърлена.
Следва да бъдат отхвърлени и останалите претенции на ищеца като
неоснователни – по отношение на същите не се доказа наличието на
предпоставка по смисъла на чл. 203, ал. 2 от КТ, която да обоснове
ангажиране гражданската отговорност на ответника при условията на чл. 45
от ЗЗД. Разходите за ремонт на автомобила са извършени няколко месеца
след прекратяване на трудовото правоотношение между страните, в една от
представените фактури липсват данни относно конкретния автомобил, при
ремонт на който са вложени частите, а от друга страна – управляваният от
3
ответника автомобил е предаден в изправно състояние видно от представения
по делото приемо – предавателен протокол от 22. 12. 2021 год. Независимо
от твърденията на ищеца, касаещи ненадлежно предаване на вещта, не се
оспорва обстоятелството, че протоколът е подписан от управителя на
търговското дружество, който е приел вещта без възражения. Възникналите
впоследствие разходи, свързани с поддръжката на тази вещ не могат да
ангажират отговорността на ответника, още по – малко предвид липсата на
доказателства относно умишлено причиняване на вредите.
Неоснователна е и претенцията по т. 1 от исковата молба - НП № 38-
0000583 от 16.03.2022г. е издадено на ищцовото дружество за извършено
нарушение по чл. 33, параграф 2 изр 3 от Регламент /ЕС/165/2014 г. и касае
неизпълнение на административно задължение на самия работодател,
независимо от факта, че се касае за проверка на данни от карта на ответника,
в качеството му на водач на превозно средство през конкретен период.
Задължение на работодателя е да организира начина на работа и да определи
правила относно събирането на данните от работниците си, като при лоша
организация, носи административно – наказателна отговорност.
Допълнителен аргумент за отхвърляне на исковете е и обстоятелството,
че по делото не се установи имуществените вреди за ищцовото дружество да
се намират в пряка и непосредствена причинна връзка с действия или
бездействия на ответника.
Предвид изложеното, настоящия съдебен състав счита, че претенциите
на ищеца за ангажиране на пълната отговорност на ответника по реда на чл.
203, ал. 2 от КТ е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът дължи на ищеца
заплащането на направените от него разноски съобразно уважената част от
исковите претенции, които за производството пред тази инстанция са в
размер на 22.99 лева.
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК ищецът дължи на ответника
заплащането на направените от него разноски съобразно уважената част от
исковите претенции, които за производството пред тази инстанция са в
размер на 974.22 лева с ДДС.
Мотивиран от тези съображения, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Л. Р. Д. с ЕГН **********, гр.С., ул.“ В.“ № , вх.““, ет. , ап.
да заплати на "М. Т.” ООД, регистрирано в търговския регистър, воден от
Агенция по вписванията с ЕИК , със седалище и адрес на управление
БЪЛГАРИЯ, област С., община С., гр. С. , ул“-ви п.“ № , ет. , an. ,
представлявано от управителя Р. П. Р. сумата от 117. 34 / сто и седемнадесет
лв. и 34 ст. / лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени
вреди – заплатени глоби по електронен фиш за превишена скорост в
4
Германия на 10.12.2021 г. в 01,29 часа и и електронен фиш за превишена
скорост в Германия на 10.12.2021 г. в 02,12часа, ведно със законната лихва,
считано от датата на предявяване на исковата молба – 23. 12. 2022 год. до
окончателното изплащане на задълженията.

ОТХВЪРЛЯ като неоснователни и недоказани исковете с правно
основание чл. 203, ал. 2, вр. чл. 211 от КТ вр. с чл. 45 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД
в останалата им част за разликата над 117. 34 лева до предявения размер от
5 366.21 лева, както и претенцията за заплащане обезщетение за забава в общ
размер от 403.59 лева, начислено по отделните претенции общо за периода
23. 11. 2021 го – 23. 12. 2022 год.

ОСЪЖДА Л. Р. Д. с ЕГН **********, гр.С., ул.“ В.“ № , вх.““, ет. , ап.
да заплати на "М. Т.” ООД, регистрирано в търговския регистър, воден от
Агенция по вписванията с ЕИК , със седалище и адрес на управление
БЪЛГАРИЯ, област С., община С., гр. С. , ул“-ви п.“ № , ет. , an. ,
представлявано от управителя Р. П. Р. сумата от 22.99 / двадесет и два лв. и
89 ст. / лева – разноски по производството.
ОСЪЖДА "М. Т.” ООД, регистрирано в търговския регистър, воден от
Агенция по вписванията с ЕИК , със седалище и адрес на управление БЪЛГАРИЯ,
област С., община С., гр. С. , ул“-ви п.“ № , ет. , an. , представлявано от управителя Р.
П. Р. да заплати на Л. Р. Д. с ЕГН **********, гр.С., ул.“ В.“ № , вх.““, ет. , ап.
сумата от 974.22 / деветстотин седемдесет и четири лв. и 89 ст. / лева – разноски по
производството.

Решението подлежи на обжалване пред Силистренския окръжен съд в
двуседмичен срок от съобщаването му.

Съдия при Районен съд – Силистра: _______________________
5