№ 69
гр. Враца, 07.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на единадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Калина Хр. Христова
при участието на секретаря Анита Людм. Петрова
като разгледа докладваното от Калина Хр. Христова Гражданско дело №
20221420103155 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба от М. Ц. К., ЕГН **********,
чрез адв. Л. В., против Областна администрация на област с административен център
гр. Враца.
В исковата молба се твърди, че между страните било налице служебно
правоотношение, като за времето от 14.12.2009 г. до 29.07.2013 г. заемала длъжността
„************“, като правоотношението било прекратено на основание чл. 107а ЗДСл.
Сочи, че за времето от 10.12.2014 г. до 27.05.2022 г. била назначена на длъжността
„**********“ в Дирекция „**********“, а считано от 01.05.2015 г. заемала длъжността
„************“.
Със Заповед № 03/27.05.2022 г. служебното й правоотношение било прекратено
на основание чл. 106, ал. 1, т. 5 ЗДСл – поради придобиване право на пенсия за
осигурителен стаж и възраст, считано от 27.05.2022 г., като й било определено и
изплатено обезщетение в размер на 7 213,50 лева, равняващо се на 3,5 заплати – 50 на
сто от последната месечна основна заплата в размер на 2 061 лева. Ищцата изразява
несъгласие с определения размер на обезщетението по чл. 106, ал. 3 ЗДСл, като счита,
че същото е следвало да се определи по реда на чл. 106, ал. 3, изр. второ ЗДСл в
размер на 12 366 лева, равняващо се на шест основни месечни заплати, тъй като същата
има стаж по служебно правоотношение повече от 10 години, а именно 11 години 00
месеца и 28 дни. Евентуално счита, че обезщетението следва да се определени по реда
на чл. 106, ал. 3, изр. първо ЗДСл за прослужения стаж от 11 години 00 месеца и 28 дни
в размер на 11 335,50 лева, равняващо се на 5,5 заплати.
1
Иска се постановяване на решение, с което Областна администрация – Враца да
бъде осъдена да заплати на ищцата сумата от 5 125,50 лева, представляваща
неизплатен остатък от дължимото се по чл. 106, ал. 3, изр. второ ЗДСл обезщетение в
размер на 12 366 лева, равняващо се на шест основни месечни заплати, при
прекратяване на служебното правоотношение поради придобито от ищеца право на
пенсия за осигурителен стаж и възраст, ведно със законната лихва върху нея, считано
от подаването на исковата молба – 19.10.2022 г. до погасяването, както и сумата от 200
лева – лихва за забава върху посочената сума, считано от определянето му – 27.05.2022
г. до 18.10.2022 г.
В условията на евентуалност се претендира сумата от 4 122 лева,
представляваща неизплатен остатък от дължимото се по чл. 106, ал. 3, изр. първо ЗДСл
обезщетение в размер на 11 335,50 лева, равняващо се на 5,5 основни месечни заплати,
при прекратяване на служебното правоотношение поради придобито от ищеца право
на пенсия за осигурителен стаж и възраст, ведно със законната лихва върху нея,
считано от подаването на исковата молба – 19.10.2022 г. до погасяването, както и
сумата от 150 лева – лихва за забава върху посочената сума, считано от определянето
му – 27.05.2022 г. до 18.10.2022 г. Претендира присъждане на сторените в
производството разноски.
В срока по чл. 131 ГПК от Областна администрация на област с
административен център гр. Враца е депозиран писмен отговор на исковата молба, с
който предявените искове се оспорват като недопустими и неоснователни. Не се
оспорват фактическите твърдения, изложени в исковата молба, а именно, че ищцата е
работила като държавен служител в Областна администрация – Враца за времето от
14.12.2009 г. до 29.07.2013 г. и от 10.12.2014 г. до 27.05.2022 г., като последното
служебно правоотношение е прекратено на 27.05.2022 г. едностранно от органа по
назначаването със Заповед № 03/27.05.2022 г. на основание чл. 106, ал. 1, т. 5 ЗДСл –
поради придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст; както и че й е
изплатено обезщетение в размер на 7 213,50 лева, което представлява 50 на сто от
месечната основана заплата от 2 061 лева за всяка прослужена година като държавен
служител – 07 години, 00 месеци и 26 дни.
Счита, че исковете са недопустими и че гражданският съд не е компетентен да
се произнесе по тях, доколкото заповедта за прекратяване на служебното
правоотношение, която е индивидуален административен акт, не е била оспорена по
надлежния ред и е влязла в законна сила. Счита, че въпросът за начина на изчисляване
на обезщетението и неговият размер не може да се поставя пред съда, тъй като е
налице стабилен административен акт.
По същество счита исковете за неоснователни. Твърди, че ищцата К. не е
работила непрекъснато през последните 10 години в същата /или друга/
2
администрация, поради което обезщетението не следва да се изчислява по реда на чл.
106, ал. 3, изр. второ ЗДСл. Счита и евентуалният иск за неоснователен, тъй като
предходното й служебно правоотношение за времето от 14.12.2009 г. до 29.07.2013 г. е
прекратено на основание чл. 107а ЗДСл – по инициатива на органа по назначаването
срещу уговорено обезщетение, което обезщетение ищцата е получила. Счита, че с
предявения иск ищцата претендира обезщетение за същия период, за който вече е била
обезщетена. Иска се предявените искове да бъдат отхвърлени като неоснователни.
С протоколно определение от проведеното на 12.01.2023 г. открито съдебно
заседание на основание чл. 214, ал. 1 ГПК е допуснато изменение на предявените
искове по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за лихва за забава чрез увеличаване на техния размер както
следва: искът за лихва за забава върху главницата по главния иск в размер на 5 125,50
лева се счита предявен за сумата от 205,02 лева, а искът за лихва за забава върху
главницата по евентуалния иск в размер на 4 122 лева се счита предявен за сумата от
164,88 лева.
Съдът, като взе предвид становищата и доводите на страните и прецени
събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа
следното:
С доклада по делото, неоспорен от страните, на основание чл. 146, ал. 1, т. 3
ГПК са приети за безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване по делото
обстоятелствата, че ищцата е работила като държавен служител в Областна
администрация – Враца за времето от 14.12.2009 г. до 29.07.2013 г. и от 10.12.2014 г. до
27.05.2022 г., като последното служебно правоотношение е прекратено на 27.05.2022 г.
едностранно от органа по назначаването със Заповед № 03/27.05.2022 г. на основание
чл. 106, ал. 1, т. 5 ЗДСл – поради придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и
възраст; както и че й е изплатено обезщетение в размер на 7 213,50 лева.
Продължителността на стажа на ищцата в ответната администрация се
установява и от представените и приети Служебна книжка № 50/15.12.2009 г., Заповеди
№ 04/14.12.2009 г., № 14/18.03.2010 г., № 08/10.12.2014 г. № 09/11.12.2014 г. №
09/30.04.2015 г. № 01/15.12.2021 г. и № 03/27.05.2022 г. на Областния управител на
област Враца.
В Заповед № 04/26.07.2013 г., с която е прекратено служебното
правоотношение на ищцата по взаимно съгласие, е посочено, че на служителя се дължи
обезщетение по чл. 107а ЗДСл в размер на 6-кратния размер на последната получена
месечна основна заплата.
Ищцата не оспорва, а и от представените доказателства – платежно нареждане
и извлечение от електронна система „Себра“ от 31.07.2013 г. е видно, че на същата дата
на ищцата е начислено и изплатено обезщетение в размер на 6 210 лева по чл. 107а
ЗДСл.
3
От представения фиш за работна заплата е видно, че за м. май 2022 г. основната
брутна заплата на ищцата е била 2 061 лева.
По делото е изслушано и прието заключени по ССчЕ, по което вещото лице е
посочило, че общият служебен стаж на ищцата К. като държавен служител в ответната
администрация е за времето от 14.12.2009 г. до 29.07.2013 г. – 3 г. 7 м. и 15 дни и за
периода от 10.12.2014 г. до 27.05.2022 г. – 7 г., 5 м. и 17 дни или общо 11 г. 1 м. и 2 дни.
В периода от 29.07.2013 г. до 10.12.2014 г. ищцата не е работила като държавен
служител в ответната администрация. Вещото лице е изчислило размера на
обезщетението по чл. 106, ал. 3, изр.първо ЗДСл на сумата от 4 122 лева, а на
обезщетението по чл. 106, ал. 3, изр. второ ЗДСл на сумата от 5 152,50 лева, като
отново е обърнато внимание, че за периода от 29.07.2013 г. до 10.12.2014 г. ищцата не е
работила като държавен служител в ответната администрация. Изчислен е и размерът
на лихвата за забава върху всяко обезщетение за периода от 28.05.2022 г. до 18.10.2022
г. – съответно 164,88 лева върху обезщетението от 4 122 лева и 205,02 лева върху
обезщетението от 5 152,50 лева.
Други относими доказателства в производството не са ангажирани.
При така установената фактическа обстановка съдът приема следното от
правна страна:
От ищцата М. Ц. К., ЕГН **********, чрез адв. Л. В., против Областна
администрация на област с административен център гр. Враца, са предявени
кумулативно обективно съединени осъдителни искове, както следва: с правно
основание чл. 106, ал. 3, изр. второ ЗДСл за осъждане на ответника да й заплати сумата
от 5 125,50 лева, представляваща неизплатен остатък от дължимото се по чл. 106, ал. 3,
изр. второ ЗДСл обезщетение в размер на 12 366 лева, равняващо се на шест основни
месечни заплати, при прекратяване на служебното правоотношение поради придобито
от ищеца право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, ведно със законната лихва
върху нея, считано от подаването на исковата молба – 19.10.2022 г. до погасяването,
както и с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД да й заплати сумата от 205,02 лева,
представляваща лихва за забава върху посочената сума, считано от определянето на
обезщетението – 28.05.2022 г. до 18.10.2022 г.
В условията на евентуалност са предявени кумулативно обективно съединени
осъдителни искове, както следва: с правно основание чл. 106, ал. 3, изр. първо ЗДСл за
осъждане на ответника да й заплати сумата от 4 122 лева, представляваща неизплатен
остатък от дължимото се по чл. 106, ал. 3, изр. първо ЗДСл обезщетение в размер на
11 335,50 лева, равняващо се на 5,5 основни месечни заплати, при прекратяване на
служебното правоотношение поради придобито от ищеца право на пенсия за
осигурителен стаж и възраст, ведно със законната лихва върху нея, считано от
подаването на исковата молба – 19.10.2022 г. до погасяването, както и с правно
4
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД да й заплати сумата от 164,88 лева, представляваща лихва
за забава върху посочената сума, считано от определянето на обезщетението –
28.05.2022 г. до 18.10.2022 г.
Претендира присъждане на сторените в производството разноски.
По иска с правно основание чл. 106, ал. 3, изр. второ ЗДСл:
За основателността на предявения иск в тежест на ищеца е да докаже следните
кумулативни предпоставки: 1. Че е работила в същата администрация през последните
10 години преди прекратяване на служебното правоотношение; 2. Че служебното
правоотношение е прекратено на основание чл. 106, ал. 1, т. 5 ЗДСл – поради
придобито от ищцата право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, както и 3.
Размера на основната й заплата към момента на прекратяване на служебното
правоотношение.
За заплащане на обезщетение в размера по чл. 106, ал. 3, изр. второ ЗДСл се
изисква държавният служител да е работил в същата администрация през „последните
10 години“ преди прекратяване на служебното правоотношение, т.е. да е работил без
прекъсване 10 последователни години в администрацията. Видно е, че за ищцата това
условие не е налице, тъй като същата е работила като държавен служител в ответната
администрация за времето от 14.12.2009 г. до 29.07.2013 г. и след това за времето от
10.12.2014 г. до 27.05.2022 г., а в периода от 29.07.2013 г. до 10.12.2014 г. ищцата не е
работила като държавен служител в ответната администрация. Следователно макар и
да има общо 11 г. 1 м. и 2 дни служебен стаж, същата не е работила в областната
администрация непрекъснато през последните 10 години преди прекратяване на
правоотношението. Преди последното прекратяване на служебното й правоотношение
е работила точно 7 г., 5 м. и 17 дни. С оглед липсата на първата предпоставка за
основателност на иска, безпредметно се явява обсъждането на останалите изискуеми се
предпоставки, искът е неоснователен и следва да бъде отхвърлен като такъв.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
След като главният иск е неоснователен, то такъв се явява и акцесорният иск за
лихва за забава върху главницата и същият също следва да бъде изцяло отхвърлен.
По предявения в условията на евентуалност иск с правно основание чл.
106, ал. 3, изр. първо ЗДСл:
Отхвърлянето на главния иск води до сбъдване на вътрешнопроцесуалното
условие за разглеждане на предявения в условията на евентуалност иск с правно
основание чл. 106, ал. 3, изр. първо ЗДСл.
За неговата основателност в тежест на ищеца е да докаже следните
кумулативни предпоставки: 1. Че е работила по служебно правоотношение в ответната
администрация; 2. Че служебното правоотношение е прекратено на основание чл. 106,
5
ал. 1, т. 5 ЗДСл – поради придобито от ищцата право на пенсия за осигурителен стаж и
възраст, 3. Размера на основната й заплата към момента на прекратяване на
служебното правоотношение, както и 4. Броя прослужени години като държавен
служител.
По този иск спорът между страните се свежда до това за колко на брой
прослужени години се дължи обезщетението при прекратяване на служебното
правоотношение, като според ищцата същото следва да се изчисли при сборуване на
всички прослужени от нея години, включително и тези по предходното й назначение за
периода от 14.12.2009 г. до 27.07.2013 г. – 3 г., 7 м. и 15 дни.
Няма спор между страните, че след прекратяване на служебното
правоотношение със Заповед № 04/26.07.2013 г., на ищцата е изплатено обезщетение
по чл. 107а ЗДСл в размер на 6 основни месечни заплати в общ размер на 6 210 лева.
Изплатеното обезщетение е в максималния размер, предвиден в разпоредбата, съгласно
която „Органът по назначаването може да предложи на държавния служител
прекратяване на служебното правоотношение срещу обезщетение в размер на не
повече от 6-кратния размер на последната получена месечна основна заплата“.
Няма спор между страните и че след прекратяване на второто й назначение със
Заповед № 03/27.05.2022 г., на ищцата е изплатено обезщетение по чл. 106, ал. 3, изр.
първо от ЗДСл в размер на 50 на сто от основната й месечна заплата за всяка
прослужена година за прослужения стаж от 7 г., 00 м и 26 дни /за времето от 10.12.2014
г. до 27.05.2022 г./, което при основна заплата от 2 061 лева се равнява на сумата от
7 213,50 лева.
Видно е, че дължимото се на основание чл. 106, ал. 3, изр. първо ЗДСл
обезщетение е било правилно изчислено от ответната администрация, съобразено с
прослуженото време, за което се дължи, и с размера на основната заплата, която е
базата за неговото изчисляване.
След като за първия времеви период, в който ищцата е била назначена в
областната администрация – от 14.12.2009 г. до 27.07.2013 г., е изплатено дължимото й
се и определено в максимален размер обезщетение за основанието, на което
служебното й правоотношение е било прекратено, то няма как това прослужено време
отново да се включи в общото прослужено време, за което се дължи новото
обезщетение за второто прекратяване на правоотношението.
Тук следва да се споделят доводите на ответната администрация, че ако се
възприеме тезата на ищцата за сборуване на прослужените години по двете й
назначения, би се стигнало до двойно обезщетяване за първото й назначение, за което
вече й е било изплатено обезщетение в размера, съответстващ на законовото
основание, на което е било прекратено това назначение.
Логиката на закона е именно такава – да бъде изплатено обезщетение на
6
служителя, което да бъде еднократно, за основанието, на което се прекратява
служебното правоотношение, а в случай че попада в приложното поле на повече от
една хипотеза, да се приложи най – благоприятното за служителя, а именно в
хипотезата, предвиждаща по – висок размер на обезщетението.
С оглед изложеното, изцяло неоснователен се явява и предявеният в условията
на евентуалност иск с правно основание чл. 106, ал. 3, изр. първо ЗДСл и като такъв
следва да бъде отхвърлен.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
След като искът за главница е неоснователен, то такъв се явява и акцесорният
иск за лихва за забава и същият също следва да бъде изцяло отхвърлен.
По разноските:
Предвид обстоятелството, че ищцата е освободена от заплащане на държавна
такса за производството на основание чл. 126 ЗДСл, същата не дължи заплащането й на
Районен съд – гр. Враца, независимо от изхода на делото. Ищцата обаче не е
освободена от заплащане на останалите разноски на ответника, който при този изход
на спора право на разноски и претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК и Наредба за заплащане на правната
помощ. На основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37, ал. 1 ЗПП вр. чл. 25, ал. 1 НЗПП
съдът определя юрисконултско възнаграждение в размер на 250 лева, предвид броя на
предявените искове.
При горните съображения, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ изцяло като неоснователни предявените от М. Ц. К., ЕГН
**********, чрез адв. Л. В., против Областна администрация на област с
административен център – гр. Враца, представлявана от областния управител, искове,
както следва: с правно основание чл. 106, ал. 3, изр. второ ЗДСл за осъждане на
ответника да заплати на ищеца сумата от 5 125,50 лева, представляваща неизплатен
остатък от дължимото се обезщетение в размер на 12 366 лева, равняващо се на шест
основни месечни заплати, при прекратяване на служебното правоотношение поради
придобито от ищеца право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, ведно със
законната лихва върху нея, считано от подаването на исковата молба – 19.10.2022 г. до
погасяването; с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 205,02 лева,
представляваща лихва за забава върху посочената сума, считано от 28.05.2022 г. до
18.10.2022 г.; с правно основание чл. 106, ал. 3, изр. първо ЗДСл за осъждане на
ответника да заплати на ищеца сумата от 4 122 лева, представляваща неизплатен
остатък от дължимото се обезщетение в размер на 11 335,50 лева, равняващо се на 5,5
7
основни месечни заплати, при прекратяване на служебното правоотношение поради
придобито от ищеца право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, ведно със
законната лихва върху нея, считано от подаването на исковата молба – 19.10.2022 г. до
погасяването, както и с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 164,88 лева,
представляваща лихва за забава върху посочената сума, считано от 28.05.2022 г. до
18.10.2022 г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК М. Ц. К., ЕГН **********,
адрес: ***********, ДА ЗАПЛАТИ на Областна администрация на област с
административен център – гр. Враца, представлявана от областния управител, сумата
от 250 лева /двеста и петдесет лева/ - разноски в производството за юрисконсултско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – гр. Враца в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Враца: _______________________
8