№ 38
гр. Нова Загора, 13.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НОВА ЗАГОРА в публично заседание на тринадесети
март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:РОСЕН К. ЖЕЛЯЗКОВ
при участието на секретаря Диана М. Дечева
като разгледа докладваното от РОСЕН К. ЖЕЛЯЗКОВ Административно
наказателно дело № 20252220200022 по описа за 2025 година
Производството е с правно основание чл.59 и сл. от ЗАНН.
Жалбоподателят ДЪРЖАВНО ПРЕДПРИЯТИЕ „УПРАВЛЕНИЕ И
СТОПАНИСВАНЕ НА ЯЗОВИРИ“ /ДПУСЯ/, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.София, р-н Средец, ул.„Княз Александър I” № 12, представлявано от Г.Д.М. –
изпълнителен директор, чрез ст.юрк.Е. Д. е обжалвал Наказателно постановление № 114 от
18.12.2024 г. на Директор на БАСЕЙНОВА ДИРЕКЦИЯ „ИЗТОЧНОБЕЛОМОРСКИ
РАЙОН“ /БДИБР/.
В нея твърди, че Наказателното постановление било неправилно и
незаконосъобразно, и моли съда да го отмени изцяло.
В жалбата се излага, че nа 11.08.2020 г. между Община Нова Загора и държавата, чрез
областния управител на област Сливен, на основание чл.19б от Закона за водите (ЗВ) е
сключен договор за дарение от 11.08.2020 г. (вписан в Служба по вписванията в гр.Нова
Загора с акт № 106, том 5, вх.peг.№ 1567 от 19.08.2020 г.), съгласно който безвъзмездно се
прехвърля на държавата правото на собственост на недвижими имоти - публична общинска
собственост, като единият от имотите е язовир „Ада Дере“, съставляващ поземлен имот с
идентификатор 00713.20.492 по КККР на с.Асеновец, община Нова Загора, област Сливен,
местност „Ада Дере“, с площ 29845 кв.м. В изпълнение на чл.19б, ал.3 от ЗВ областният
управител на област Сливен е съставил акт за публична държавна собственост (АПДС) №
6214 от 02.09.2020 г., вписан в СВ на гр.Нова Загора с акт № 75, том 6, вх.рeг.№ 1780 от
08.09.2020 г., дв.вх.№ 1778, за поземлен имот с идентификатор 00713.20.492, с предоставени
права за управление на Държавно предприятие „Управление и стопанисване на язовири“
(ДПУСЯ). По силата на чл.139а, ал.6, във връзка с чл.19б, ал.3 и във връзка с чл.139д от ЗВ,
ДПУСЯ упражнявало правата и изпълнявало задълженията на собственик на язовир „Ада
Дере“, включително на язовирната стена и съоръженията към него.
Посочва се, че на 07.08.2024 г. длъжностни лица на БД „Източнобеломорски район“
извършили проверка на гореописания язовир „Ада Дере“, в следствие на която съставили
констативен протокол № CJ1 225 от 07.08.2024 г. Видно от констатациите в протокола към
момента на проверката се установило, че „водоприемникът до 500 м. след язовирната стена
на яз.Ада дере, стопанисван от ДПУСЯ, ЕИК *********, разположен в землището на
с.Асеновец, общ.Нова Загора, обл.Сливен не е почистен“. В тази връзка в протокола се
правело заключението, че от страна на ДПУСЯ не е изпълнено предписанието, обективирано
1
в т.2 от писмо с изх.№ КД-05-1658/25.08.2023 г. на директора на БД „Източнобеломорски
район“, а именно: „Да се осигури проводимостта на водоприемника 500 м. след язовирната
стена, като се премахнат израсналите във водното течение дървета, дънери и храсти и
всички паднали или с опасност да паднат дървета, със срок на изпълнение 31.07.2024 г.“. В
особено мнение към съставения КП № СЯ 225 от 07.08.2024 г. инж.Иван Калчев -
служителят на ДПУСЯ, който изпълнява функциите на оператор на язовирната стена и
съоръженията към нея, изразил становище, че речното легло е почистено и е осигурена
проводимостта в съответствие с преливните съоръжения след язовир „Ада дере-492“ до
следващото хидротехническо съоръжение (долния, нерегламентиран язовир), както и че
предписанието за премахване на долния язовир се обжалвало от страна на ДПУСЯ пред
ВАС. В становището на инж.Калчев се допълвало, че след решението на ВАС ще се установи
докъде и какво трябва да бъде почистено/премахнато от страна на ДПУСЯ.
Сочи се, че на 14.10.2024 г. бил съставен акт за установяване на административно
нарушение (АУАН) № 180/14.10.2024 г., получен от ДПУСЯ на 25.11.2024 г. В цитирания
АУАН било посочено, че при извършената проверка на 07.08.2024 г. относно изпълнението
на даденото предписание по т.2 от писмо с изх.№ КД-05-1658/25.08.2023 г. на директора на
БД „Източнобеломорски район“, се констатира бездействие от страна на ДПУСЯ като се е
установило че „водоприемника до 500 м. след язовирната стена на яз.Ада Дере, стопанисван
от ДПУСЯ не е почистен“, като в тази връзка се прави заключението, че издаденото
предписание, обективирано в т.2 от писмо с изх.№ № КД-05-1658/25.08.2023 г. на директора
на БД „Източнобеломорски район“ не е било изпълнено в посочения за това срок. Твърди се,
че с това деяние на 01.08.2024 г. ДПУСЯ е нарушило разпоредбата на чл.155, ал.1, т.22 от
Закона за водите, а именно не е изпълнило задължителното предписание, издадено от
директора на БДИБР.
На 18.12.2024г. било издадено процесното Наказателно постановление (НП) № 114 от
18.12.2024 г., получено от ДПУСЯ на 18.12.2024 г. (писмо с изх.№ ПО-02-684(5) от 2024). В
цитираното НП се констатирало, че с писмо с изх.№ КД-05-1658/25.08.2023 г. на директора
на БД „Източнобеломорски район“ на ДПУСЯ били дадени 2 броя предписания, а именно: 1.
С цел възстановяване на естественото състояние на водоприемника след язовирната стена
на яз.Ада дере, разположен в землището на с.Асеновец, общ.Нова Загора, обл.Сливен,
установеният водоем и изградената към него дига следва да бъдат премахнати“, със срок за
изпълнение 31.07.2024 г.; и 2. „Да се осигури проводимостта на водоприемника 500 м. след
язовирната стена, като се премахнат израсналите във водното течение дървета, дънери и
храсти и всички паднали или с опасност да паднат дървета, със срок на изпълнение
31.07.2024 г. Констатира се, че издаденото предписание, обективирано в т.1 се обжалва по
административен и съдебен ред, като към настоящия момент не е налице влязло в сила
съдебно решение, а издаденото предписание в т.2 не е обжалвано и същото е влязло в
законна сила. Отново се твърди, че при извършената проверка на 07.08.2024 г. се констатира
бездействие от страна на ДПУСЯ, като се установява, че „водоприемникът до 500 м. след
язовирната стена на яз.Ада дере, стопанисван от ДПУСЯ, ЕИК *********, разположен в
землището на с.Асеновец, общ.Нова Загора, обл.Сливен не е почистен.“. В тази връзка се
правело заключението, че с това си деяние на 01.08.2024 г. ДПУСЯ е нарушило разпоредбата
на чл.155, ал.1, т.22 от Закона за водите, като не изпълнило задължителното предписание,
издадено от Директора на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“ и съгласно
разпоредбата на чл.200, ал.1, т.31, предл.1 от Закона за водите била наложена имуществена
санкция в размер на 1000 лв.
Жалбоподателят посочва, че в законоустановения 14-дневен срок, считано от датата
на връчване на наказателното постановление чрез наказващия орган (18.12.2024 г.), подава
настоящата жалба срещу Наказателно постановление № 114 от 18.12.2024 г., издадено от
Директора на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“ като считал същото за
неправилно и незаконосъобразно, поради лоето излага следните доводи и съображения:
1. На първо място считали, че така описаното в обжалваното НП деяние въобще не е
извършено по смисъла на чл.54, ал.1, т.1 от ЗАНН. Видно било от доказателствата по
преписката, а именно писмо с изх.№ КД-05-1658/25.08.2023 г. на директора на БД
„Източнобеломорски район“, както и констативен протокол № СЛ 225 от 07.08.2024 г., на
ДПУСЯ, като субект стопанисващ яз.Ада дере били дадени два броя отделни,
2
самостоятелни, различни по своя характер предписания. Първото предписание касаело
премахването на установените водоем и изградената към него дига, разположени в рамките
на 500-те м. по речното легло след язовирната стена на язовира, стопанисван от ДПУСЯ.
Второто предписание касаело осигуряването на проводимостта на речното легло след
язовирната стена на стопанисвания от ДПУСЯ язовир, като конкретните предписани
действия по второто предписание били премахване на „израсналите във водното течение
дървета, дънери и храсти и всички паднали или с опасност да паднат дървета“. Очевидно
административният орган, който е дал предписанията считал, че предписаните действия са
съвсем различни по своя характер, тъй като ги отделял в две различни предписания - едното
за премахване на установения нерегламентиран водоем и изградената към него дига и
съоръжения, от една страна, и почистване на дървесна и храстовидна растителност, с цел
осигуряване проводимостта на речното легло, от друга страна. При извършената на
07.08.2024 г. проверка за изпълнението на дадените предписания от административният
орган липсвали всякакви констатации или твърдения за наличие на дървесна и храстовидна
растителност, която да нарушава нормалната проводимост на речното легло. За сведение
такива констатации били направени в констативен протокол № СЛ 373/09.11.2022 г.,
съставен от длъжностни лица на административния орган и довел до издаване на
предписанията, респективно имащ касателство към установяване на нарушението
впоследствие (прилагали копие). Според констатациите в документа „речното легло на
водоприемника до 500 м. след язовирната стена на яз.Ада дере, разположен в землището на
с.Асеновец, общ.Нова Загора, обл.Сливен било обрасло с дървесна и храстовидна
растителност“. В последващите два констативни протокола, съставени от длъжностни лица
на Басейнова дирекция, този от 07.08.2024 г. и този от 17.08.2023 г. изобщо липсвали
констатации на наличие на дървесна и храстовидна растителност в речното легло до 500 м.
след язовирната стена на язовир Ада дере, стопанисван от ДПУСЯ. Нещо повече, към
последният протокол било изложено становище от страна на представител на ДПУСЯ, че
речното легло е почистено и осигурена проводимостта след язовир Ада дере до следващото
хидротехническо съоръжение (долния, нерегламентиран язовир), каквото впрочем било и
задължението на ДПУСЯ по силата на чл.139, ал.2 от Закона за водите. С оглед изложеното
по-горе, това твърдение, а именно, че речното легло е почистено от дървета и храсти и е
осигурена проводимост, освен, че се подкрепя от липсата на констатации в обратна посока в
изготвените от длъжностните лица документи, изобщо не се и обсъждало в рамките на
започналата в последствие административнонаказателна преписка. ДПУСЯ било изпълнило
задължението си по чл.139, ал.2 от Закона за водите като осигурило проводимостта на
речното легло, чрез почистване на дървесната и храстовидна растителност до водоема,
разположен по речното легло след язовирната стена на стопанисвания от ДПУСЯ яз.Ада
дере. Именно това било и предписанието, обективирано в т.2, за което се твърдяло
неизпълнение, и за което била наложена санкция на ДПУСЯ - „Да се осигури проводимостта
на водоприемника 500 м. след язовирната стена, като се премахнат израсналите във водното
течение дървета, дънери и храсти и всички паднали или с опасност да паднат дървета“. За
почистването от дървета и храсти на водоема, който не се стопанисва от ДПУСЯ и речното
легло след водоема, за който е предписано премахването бил отговорен по силата на чл.139,
ал.1 и ал.2 от Закона за водите собственикът на водоема, който притежава всички елементи
от легалната дефиниция на понятието язовир по смисъла на § 1, ал.1, т.94 от Закона за
водите. Нещо повече, административнонаказващият орган отъждествявал осигуряването на
проводимостта на речното легло до 500 м. след язовирната стена на стопанисвания от
ДПУСЯ яз.Ада дере с премахването на водоема, описан в обжалваното по съдебен ред
предписание, обективирано в т.1 от писмо с изх. № № КД-05-1658/25.08.2023 г. на директора
на БД „Източнобеломорски район“. В НП единствените констатации по отношение на
процесното предписание били, че водоприемникът до 500 м. след язовирната стена „не е
почистен“. Същата констатация се съдържала и в съставения АУАН, а и в КП № СЛ 225 от
07.08.2024 г. „Почистването на водоприемника, както било описано от длъжностните лица
на Басейнова дирекция имало за цел осигуряване проводимостта на речното легло по
смисъла на чл.139, ал.2 от Закона за водите, а конкретните предписани действия по
процесното предписание, за неизпълнението на което била наложена санкция са да се
„премахнат израсналите във водното течение дървета, дънери и храсти и всички паднали
или с опаност да паднат дървета“. Както и да бъде категоризиран водният обект, образуващ
3
завирен обем и изградените към него съоръжения, същите по своя характер се различавали
от речното легло след язовирната стена на яз.„Ада дере“. По смисъла на ЗВ (§ 1, ал.1. 81 от
ДР) „речно легло“ било „елемент от релефа, по който временно или постоянно се формира
повърхностно водно течение и включва речно корито и крайбрежните заливаеми ивици“. В
конкретния случай, видно от Фактическата обстановка и констатациите на длъжностните
лица на БД, както и от тези на ДНСК, водният обект, установен в границите на 500-те м.
след язовирната стена на яз.„Ада дере“, чрез изградената земно-насипна дига и съоръжения
към нея, акумулира завирен воден обем и пречи на това да се формира водно течение.
Последното означавало категорично, че същият не е част от речното легло, което било
понятие със съвсем различно значение по смисъла на ЗВ. В конкретния случай, както било
отбелязано по-горе, както било описано и в особеното мнение на представителя на ДПУСЯ,
а както впрочем се потвърждавало и от липсата на твърдения на длъжностните лица на
басейнова дирекция в обратна посока, ДПУСЯ било изпълнило предписаните действия по
премахване на дървета и храсти от речното легло до водоема, за който в т.1 на писмо с изх.№
№ КД-05-1658/25.08.2023 г. на директора на БД „Източнобеломорски район“, било
предписано премахване. В този смисъл процесното предписание по т.2, за което се твърдяло
неизпълнение и поради което е наложена санкция на ДПУСЯ било изпълнено.
Приключването с влязло в сила съдебно решение по спора, в рамките на който е обжалвано
от ДПУСЯ предписанието за премахване на водоема, който се намира в рамките на 500-те м.
по речното легло след язовирната стена на предоставения за управление на ДПУСЯ яз.Ада
дере, щяло да определи дали да се премахне този водоем и в този смисъл дали следва се
„почисти“ в смисъла на констатациите на длъжностните лица на басейнова дирекция от
процесиите НП, АУАН и констативен протокол от 07.08.2024 г. речното легло до 500 м. след
язовирната стена на яз.Ада дере. Именно това бил и смисълът и логиката на ДПУСЯ да
бъдат дадени две отделни, самостоятелни и различни по своя характер предписания.
Осигуряването на проводимостта на речното легло до 500 м. след язовирната стена на яз.Ада
дере, стопанисван от ДПУСЯ, чрез премахването на дървесна и храстовидна растителност
(предписание № 2) не се отъждествявало с премахването на водоема (предписание №1),
разположен в рамките на тези 500 м. В този смисъл неизпълнението на едното предписание,
а именно непремахването на водоема, не било доказателство, нито основание да се твърди,
че не е изпълнено другото предписание, а именно процесното предписание за премахване на
дървесна и храстовидна растителност, с цел осигуряване на проводимостта на речното легло
на основание чл.139, ал.2 от Закона за водите. Нещо повече, наличието на висящ съдебен
спор, факт, който бил констатиран и в процесното НП, бил обстоятелство, което категорично
изключвало хипотезата ДПУСЯ да бъде наказвано за неизпълнението на т.нар. от
длъжностите лица на Басейнова дирекция „почистване“ на „водоприемника до 500 м. след
язовирната стена“. В този смисъл, с оглед изложеното по-горе, било безспорно, че към
настоящия момент ДПУСЯ е изпълнило задължението си по чл.139, ал.2 от Закона за водите
и предписанието, обективирано в т.2 на писмо с изх. № КД-05-1658/25.08.2023 г. на
директора на БД „Източнобеломорски район“. ДПУСЯ било изпълнило своите задължения
съгласно чл.139, ал.2 от Закона за водите за осигуряване на проводимостта на речното легло
от язовирната стена съответно до установения от контролните органи воден обект (малък
водоем). Заявяват, че категорично считат, че този воден обект не представлявал част от
речното легло, а предвид това и с оглед важността и значението на аргументите, изложени в
жалбата срещу предписанието за премахване на водоема, нямало как предприятието да
извърши почистването/премахването му с оглед осигуряване на проводимостта на речното
легло. Поради това, към настоящия момент ДПУСЯ било в обективна невъзможност да
изпълни предписанието по т.2. тъй като същото било свързано с премахването на
установеният водоем и изградената към него дига. Това премахване обаче можело да се
извърши чак след приключване на съдебния спор по обжалваното предписание. Предвид
същото не било извършено по смисъла на чл.54, ал.1, т.1, предл.1 и описаното в процесното
НП деяние. В този смисъл наказващият орган следвало да прекрати преписката на
основание посочената разпоредба, а така съставеното процесно НП било издадено при
неправилно приложение на материалния закон и при наличието на съществено нарушение
на процесуалните правила.
2. На второ място, считат, че издаденото наказателно постановление е издадено в
нарушение на разпоредбите на чл.57, ал.1, т.5 и 6 от ЗАНН, съгласно които същото следвало
4
да съдържа „описание на нарушението, датата и мястото, където е извършено,
обстоятелствата, при които е извършено, както и на доказателствата, които го потвърждават“
(т.5), както и „законните разпоредби, които са били нарушени виновно“ (т.6). Също така
били нарушени и разпоредбите на чл.42, ал.1, т.4 и 5 от ЗАНН при съставянето на акта за
установяване на административното нарушение. Съображенията им за това били следните:
Както в акта за установяване на административното нарушение (АУАН), така и в
наказателното постановление (НП) липсвало точно описание на нарушението, както и
доказателствата, които го потвърждават. Посочено било само, че предприятието не е
изпълнило в срок дадените предписания по т.2, обективирани в Протокол № КД-05-
1658/25.08.2023 г. на директора на БД „Източнобеломорски район“.
В Констативния протокол от 07.08.2024 г. липсвала констатация относно това, че
проверяващият орган е установил по безспорен начин, че предприятието, стопанисващо
язовира не е осигурило проводимостта на водоприемника 500 м. след язовирната стена, като
се премахнат израсналите във водното течение дървета, дънери и храсти и всички паднали
или с опасност да паднат дървета, със срок на изпълнение 31.07.2024 г.“ Посочено било
само, че водоприемника 500 м. след язовирната стена на яз.Ада Дере, стопанисван от
ДПУСЯ не е почистен и че не е изпълнено даденото предписание. Не се съдържали никакви
конкретни данни относно това дали има паднали дървета, дънери и храсти, къде и в коя част
на речното легло се намират същите, в случай, че има такива. Не се посочвало и дали
същите, в случай че има такива, пречат на проводимостта на водоприемника и по какъв
начин. По този начин сериозно се нарушавало правото на защита от страна на ДПУСЯ, на
което е наложено административното наказание. Точното описание на нарушението било
изключително важно с оглед гарантиране на правото на защита на наказаното лице. Още
повече, че в конкретния случай това обстоятелство било изключително важно с оглед
преценката дали в случая е налице неизпълнение на законово регламентирано задължение от
страна на предприятието. Предвид липсата на точно описание на нарушението, считат че
такова не било извършено. Освен това, наказващият орган не бил посочил и съответните
материални разпореди, които са нарушени, тоест липсвало посочване на съответните
разпоредби от закон, наредба или друг нормативен акт, които да вменяват задължението на
ДПУСЯ да осигури проводимостта на водоприемника 500 м. след язовирната стена на
язовир „Ада Дере“. В наказателното постановление била посочена единствено разпоредбата
на чл.155, ал.1, т.22 от Закона за водите, която касаела неизпълнение на даденото
предписание.
Посочването на конкретното нарушение с точно описание на същото, както и
разпоредбите, които виновно са нарушени били задължителни реквизити, съгласно
разпоредбите на чл.57, ал.1, т.5 и 6 от ЗАНН. Твърдят, че административнонаказващият
орган, като издал обжалваното наказателно постановление, е извършил съществено
нарушение на цитираните разпоредби на ЗАНН. Считат, че ДПУСЯ не е извършило
твърдяното в АУАН и НП нарушение, тъй като наказващият орган не бил описал точно ясно
и конкретно нарушението, не бил посочил безспорни доказателства, в подкрепа на това, че
именно на ДПУСЯ следвало да бъде вменено извършването на описаните в т.2 от дейности,
както и не била цитирана конкретна законова разпоредба, вменяваща задължение за
предприятието, която да е била нарушена.
С оглед изложеното молят съдът, да постанови решение, с което да отмени изцяло
НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 114/18.12.2024 г., издадено от директора на
БАСЕЙНОВА ДИРЕКЦИЯ „ИЗТОЧНОБЕЛОМОРСКИ РАЙОН“, като неправилно и
незаконосъобразно.
Молят и да им присъди сторените в процеса разноски и юрисконсултско
възнаграждение.
Ответникът – директора на БАСЕЙНОВА ДИРЕКЦИЯ „ИЗТОЧНОБЕЛОМОРСКИ
РАЙОН“, чрез процесуалния си представител ст.юрк.Т. Д. Д. в съдебно заседание и в
представено от нея писмено становище, оспорва жалбата и моли съда да я отхвърли, като
неоснователна. Счита, че процесното наказателно постановление следва да бъде потвърдено
с решението на съда и претендира юрисконсултско възнаграждение в минимален размер.
От представените по делото писмени доказателства, представляващи: Договор за
5
дарение от 11.08.2020 г. на л.10 - л.23 вкл. от делото, Акт № 6214 за публична държавна
собственост - на л.24 от делото, АУАН № 180 за установяване на административно
нарушение по закона за водите на л.25 - л.27 вкл. от делото, писмо с изх.№ ПО-02-
684/5//2024 г. от 18.12.2024 г. на л.28 /лице/ от делото,Наказателно постановление №
114/18.12.2014 г. на л.28 /гръб/ и л.30 от делото, писмо с изх.№ ПО-02-684/27.09.2024 г. на
л.30 /лице/ от делото, констативен протокол № СЛ 225/07.08.2024 г. и особено мнение на
л.30 /гръб/ и л.31 от делото, писмо с изх.№ КД-05- 1658/25.08.2023 г., на л.32 от делото,
констативен протокол № СЛ 299 от 17.08.2023 г. на л.33 от делото, писмо с изх.№ КД-05-
1658/8/06.12.2023 г. на л. 34, л.35 и л.36 от делото, констативен протокол № СЛ
299/17.08.2023 г. на л.37 от делото,, Констативен протокол № СЛ373/09.11.2022 г. на л.38 и
л.39 от делото, жалба от ДП „Управление и стопанисване на язовири“ срещу предписание на
директора на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“ с изх.№ УСЯ-630/20/ от
09.02.2024 г. на л.40 - л.45 вкл. от делото, касационна жалба от ДП „Управление и
стопанисване на язовири срещу Решение № 3083/10.05.2024 г. на АС - София град с изх.№
УСЯ-630/25/ от 28.05.2024 г. на л.46-51 от делото, писмо с изх.№ УСЯ- 66 /8/ от 24.03.2023 г.
на л.52 /лице/ от делото, снимка от Гугъл мапс на л.57 /гръб/ от делото, писмо с Изх.№ ДК-
25-С2-10-00-103/27.04.2023 г. на л.53-л.54 от делото, пълномощно на л.55 от делото, писмо с
изх. № ПО-02-684/5//2024 г. от 18.12.2024 г. на л.56 от делото,наказателно постановление №
114/18.12.2024 г. на л.57-л.59 вкл., известие за доставяне на л.60 от делото, Акт № 180 за
установяване на административно нарушение по закона за водите на л.61, л.62 и л.63 от
делото, пълномощно на л.64 от делото, писмо с вх.№ ПО-02-684/3/29.11.2024 г. на л.66 от
делото, писмо от 12.11.2024 г. на л.67 от делото, писмо с изх.№ ПО-02-684/1/ от 22.10.2024 г.
на л.68 от делото, писмо с изх.№ ПО-02-684/27.09.2024 г. - на л.69 от делото, известие за
доставяне на л.70 от делото, констативен протокол № СЛ225 от 07.08.2024 г. и особено
мнение на л. 71, л.72 и л.73, писмо с изх.№ КД-05-1658/25.08.2024 г. на л.75 и л.75 от делото,
известие за доставяне на л.76 от делото, констативен протокол № СЛ 299 от 17.08.2023 г. на
л.77 от делото,заповед № РД-03-293/04.12.2023 г. на л.78 и л.79 от делото, пощенски плик на
л.80 от делото, пълномощно, решение № 3084 от 10.05.2024 г. по гр.д.№ 1743/2024 г. по
описа на Административен съд - София-град, констативен протокол № СЛ 1от 07.01.2025 г.
от Министерство на околната среда и водите - Басейнова дирекция Източнобеломорски
район, извлечение от Google maps - 4 листа, както и гласните показания на актосъставителя
А. Т. И. и свидетеля А. Венциславова Г., съдът, след като ги прецени по реда на чл.14 и чл.18
от НПК, както и доводите на страните и след преценката им поотделно и в тяхната
съвкупност, намира за установено следното:
Безспорно се установява от представения договор за дарение № 329/18.08.2020 г., че
Община Нова Загора е дарила на държавата, представлявана от областния управител на
област Сливен, недвижими имоти - публична общинска собственост, сред които и язовир
„Ада дере“, актуван с АПОС № 3884/09.09.2019 г., съставляващ поземлен имот с
идентификатор 00713.20.492 по КККР, в землището на с.Асеновец, общ.Нова Загора,
обл.Сливен, м.„Ада дере“, одобрени със Заповед № РД-18-1476/13.08.2018 г. на
изпълнителния директор на АГКК, с площ от 29845 кв.м, с начин на трайно ползване:
язовир. На това основание е съставен акт № 6214 от 02.09.2020 г. за същия имот, с който
правата за управление на язовира са предоставени на Държавно предприятие „Управление и
стопанисване на язовири“. В тази връзка жалбоподателят по силата на чл.139д от ЗВ във вр.
с чл.139а, ал.5 и ал.6 от ЗВ упражнява правата и изпълнява задълженията на собственик на
язовирната стена и съоръженията към нея на язовира.
На 07.08.2024 г. от експерти на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“ е
извършена проверка на място на воден обект дере - водоприемник в участъка до 500 м след
язовирната стена на яз.Ада дере, разположен в землището на с.Асеновец, общ.Нова Загора,
обл.Сливен във връзка с извършване на последващ контрол на издадено предписание с
писмо с изх.№ КД-05-1658/25.08.2023 г. на Директора на БДИБР, с което е указано на
изпълнителния директор на Държавно предприятие „Управление и стопанисване на
язовири“ осигуряване на проводимост на водоприемника 500м след язовирната стена, като
се премахнат израсналите във водното течение дървета, дънери и храсти и всички паднали
или с опасност да паднат дървета.
На 17.08.2023 г. във връзка с последващ контрол на издадено предписание на
6
изпълнителния директор на ДПУСЯ с писмо с изх.№ КД-08-104(10)/09.12.2022 г. от
Директора на БДИБР е извършена съвместна проверка на място с представител на Община
Нова Загора, съгласно Заповед № РД-11-10-056/24.08.2022 г. на Областния управител на
област Сливен във връзка с ежегодното обследване на техническото състояние на
язовирните стени и съоръженията към тях.
С констативен протокол № Сл 373/09.11.2022 г. е установено, че речното легло на
водоприемника до 500 м след язовирната стена на яз.Ада дере, разположен в землището на
с.Асеновец, общ.Нова Загора, обл.Сливен е обрасло с дървесна и храстова растителност,
която нарушава нормалната проводимост на водния обект. Видно от посоченото по-горе
язовир Ада дере се стопанисва от Държавно предприятие „Управление и стопанисване на
язовири“. С писмо с изх.№ КД-08-104(10)/09.12.2022 г. на Директора на БДИБР е издадено
предписание на изпълнителния директор на ДПУСЯ да се осигури проводимостта на
водоприемника 500 м след язовирната стена като се премахнат израсналите във водното
течение дървета, дънери и храсти със срок на изпълнение 09.07.2023 г., като от страна на
държавното предприятие не е постъпвало възражение относно издаденото предписание.
При извършената проверка на 17.08.2023 г. е констатирано, че водоприемника до
500м след язовирната стена не е почистен. След извършена справка в деловодната система
на БДИБР към момента на проверката е установено, че не е постъпила информация от
ДПУСЯ за предприети дейности по почистване на водния обект. На място е установено, че
след основния изпускател на язовира в границите на 500-те метра след язовирната стена, е
изграден малък водоем с площ около 3300 кв. м. със земно-насипна дига с начало при
географски координати 42°32'31" СШ и 25°56'54" ИД и край при географски координати
42°32'32" СШ и 25°56’55" ИД с дължина около 55 м. Към момента на проверката водоема е
завирен и принудително се изпускат водни количества към водоприемника на яз.Ада дере.
Прието е, че наличието на установеният водоем възпрепятства отвеждането на водите от
яз.Ада дере и/или преминаването на високи води. Посочените обстоятелства са отразени в
Констативен протокол № Сл-299/17.08.2023 г.
Във връзка с установеното, Директорът на Басейнова дирекция „Източнобеломорски
район“ е издал предписания обективирани в писмо с изх.№ КД-05-1658/25.08.2023 г.
адресирано до изпълнителния директор на Държавно предприятие „Управление и
стопанисване на язовири“, съгласно т.2 от което предписание с цел осигуряване
проводимостта на водоприемника 500 м след язовирната стена да се премахнат израсналите
във водното течение дървета, дънери, храсти и всички паднали или с опасност да паднат
дървета, като е определен срок - 31.07.2024 г. и отговорник: Изпълнителният директор на
ДПУСЯ.
Съставен е АУАН № 180/14.10.2024 г., връчено на 25.11.2024 г. на Държавно
предприятие „Управление и стопанисване на язовири“, чрез ст.юрк.Веселин Петров Василев,
изрично упълномощен от Г.Д.М. - изп.директор на Държавно предприятие „Управление и
стопанисване на язовири“по закона за водите и въз основа на него е издадено процесното
Наказателно постановление № 114 от 18.12.2024 г. на Директор на БАСЕЙНОВА
ДИРЕКЦИЯ „ИЗТОЧНОБЕЛОМОРСКИ РАЙОН“.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Предмет на обжалване е Наказателно постановление № 114 от 18.12.2024 г., издадено
от Васил Димитров Узунов - Директор на БАСЕЙНОВА ДИРЕКЦИЯ
„ИЗТОЧНОБЕЛОМОРСКИ РАЙОН“.
Жалбата е подадена в срок, срещу административен акт, подлежащ на съдебно
оспорване, от надлежна страна - адресат на оспорваното наказателно постановление и при
наличие на правен интерес. Предвид изложеното, по отношение на искането за отмяна на
процесното наказателно постановление, като неправилно и незаконосъобразно, съдът
приема, че жалбата е допустима и следва да бъде разгледана по същество. В тази връзка,
съдът намира следното:
Наказателното постановление е издадено от компетентен административно
наказателен орган - директорът на Басейнова дирекция. Съгласно чл.148, ал.1 от ЗВ
управлението на водите се осъществява на национално и басейново ниво, а според чл.154,
ал.3 от ЗВ директорът на басейнова дирекция провежда държавната политика за управление
7
на водите на басейново ниво, който на основание чл.155, ал.1, т.22 от ЗВ издава предписания
в рамките на компетентностите си по този закон.
Съгласно чл.138, ал.4, т.5 от ЗВ Постоянната защита включва дейностите, възложени
на изпълнителя на задължението за извършване на обществени услуги за защита от вредното
въздействие на водите и поддържане проводимостта на речните легла.
Горепосочената дейност по превенция (поддържане на проводимост на речното
корито) от вредното въздействие на водите е от компетентността на органите по управление
на водите, чиито правомощия са посочени в разпоредбата на чл.188, ал.1, т.1 от ЗВ, според
която директорът на басейновата дирекция или оправомощени от него длъжностни лица
контролират състоянието и проводимостта на речните легла и на заустващите съоръжения.
Именно тези органи при осъществяването на контрол съгласно чл.188, л.1, т.1 от ЗВ могат да
издават предписания на основание чл.155, ал.1, т.22 от ЗВ и да санкционират в крайна
сметка неизпълнението им.
В конкретния случай действията, които са предписани от контролния орган на
жалбоподателя по т.2, а именно да се осигури проводимостта на водоприемника 500 м след
язовирната стена като се премахнат израсналите във водното течение дървета, дънери и
храсти със срок на изпълнение 09.07.2023 г., попадат в материалната компетентност на
директора на съответната БД. Премахването на предписаните обекти цели осигуряването
именно на проводимостта на речното легло, тъй като съществуването им препятства
отвеждането на водите от язовира и преминаването на високи води към речното легло след
язовирната стена на яз.„Ада дере“.
Директорът на басейнова дирекция или оправомощени от него длъжностни лица
осъществяват контролна дейност, съобразно чл.140, ал.2, т.4 от ЗВ върху водите, водните
обекти, водностопанските системи и съоръжения, която включва извършване на проверки и
установяване на нарушения и и на основание чл.140, ал.11 от ЗВ при осъществяване на
контрола за изпълнение на дейностите по чл.138, ал.4 органите по ал.2 дават задължителни
предписания и при необходимост изискват съдействие от органите на Министерството на
вътрешните работи, от държавни и общински органи и от юридически и физически лица.
Посочените разпоредби и приложението им спрямо процесния случай, налагат
извода, че именно АНО е компетентен да издаде визираните издадени от него
административни актове.
С писмо с изх.№ КД-05-1658/25.08.2023 г. на Директора на БДИБР са издадени две
предписания на изпълнителния директор на Държавно предприятие „Управление и
стопанисване на язовири“, както следва:
1. С цел възстановяване на естественото състояние на водоприемника след
язовирната стена на яз.Ада дере, разположен в землището на с.Асеновец, общ.Нова Загора,
обл.Сливен, установеният водоем и изградената към него дига следва да бъдат премахнати,
със срок на изпълнение 31.07.2024 г.
2. Да се осигури проводимостта на водоприемника 500 м след язовирната стена, като
се премахнат израсналите във водното течение дървета, дънери и храсти и всички паднали
или с опасност да паднат дървета, със срок на изпълнение 31.07.2024 г.
Видно от известие за доставяне с баркод ИД PS 4040 013S7Z F, писмо с изх.№ КД-05-
1658/25.08.2023 г. е получено от жалбоподателя на 04.09.2023 г. Видно от същото,
издаденото с него предписание, обективирано в т.1 „С цел възстановяване на естественото
състояние на водоприемника след язовирната стена на яз.Ада дере, разположен в землището
на с.Асеновец, общ.Нова Загора, обл.Сливен, установеният водоем и изградената към него
дига следва да бъдат премахнати, със срок на изпълнение 31.07.2024 г.“ е обжалвано по
административен и съдебен ред от желбоподателя и не е предмет на настоящото
производството.
Относно издаденото предписание, обективирано в т.2 от същото писмо, а именно: „Да
се осигури проводимостта на водоприемника 500 м след язовирната стена, като се
премахнат израсналите във водното течение дървета, дънери и храсти и всички паднали или
с опасност да паднат дървета, със срок на изпълнение 31.07.2024 г.“, то не е обжалвано и е
влязло в сила на 19.09.2023 г.
8
При последваща проверка, относно изпълнение на предписанието по т.2 от писмото,
на място е констатирано, че „При извършената на 07.08.2024 г. проверка се констатира
бездействие от ДПУСЯ, като се установи, че водоприемника до 500 м след язовирната стена
на яз.Ада дере, стопанисван от ДПУСЯ, ЕИК *********, разположен в землището на
с.Асеновец, общ.Нова Загора, обл. ливен не е почистен. Издаденото предписание,
обективирано в т.2 от писмо с изх. № КД-05- 1658/25.08.2023 г. на Директора на БДИБР не е
изпълнено в посочения за това срок.“.
С това деяние /бездействие/ на 01.08.2024 г. жaлбоподателят е нарушил разпоредбата
на чл.155, ал.1, т.22 от Закона за водите, като не е изпълнил задължително предписание,
което е било издадено от АНО.
Съгласно разпоредбата на чл.155, ал.1, т.22 от ЗВ, Директорът на басейнова дирекция
изпълнява държавната политика на басейново ниво, като издава предписания в рамките на
компетентностите си по този закон.
Предмет на настоящото съдебно производство е обективираното в т.2, а именно дали
е осигурена проводимост на водоприемника 500 м след язовирната стена, като се премахнат
израсналите във водното течение дървета, дънери и храсти и всички паднали или с опасност
да паднат дървета. Неотносимо е наведеното от жалбоподателя, че никъде не било
констатирано или визирано по какъвто и да е било начин, както в АУАН, така и в издаденото
въз основа на него НП, че под „почисти“, АНО е имал предвид премахването на водоема,
разположен в границите на 500 м. след язовирната стена (Предписание № 1). Също така
никъде в процесното НП не е констатирано или визирано по какъвто и да е било начин, че
непремахването на водоема (Предписание №1) е основание за неизпълнение на предписание
(Предписание № 2).
На жалбоподатеял му е вменено нарушение поради неизпълнение на обективираното
в т.2 Предписание от писмо с изх.№ КД-05-1658/25.08.2023 г., а именно „Да се осигури
проводимостта на водоприемника 500 м след язовирната стена, като се премахнат
израсналите във водното течение дървета, дънери и храсти и всички паднали или с опасност
да паднат дървета, със срок на изпълнение 31.07.2024 г.“.
Във връзка с особеното мнение на инж.Иван Калчев, неразделна част от КП № СЛ-
225/07.08.2024 г., следва да се разясни, че то не се оспорва, но видно от същото е почистено
речното легло и е осигурена проводимостта от язовирната стена до нерегламентирания
язовир, от което обаче не следва, че жалбоподателя е изпълнил задължението си по чл.139,
ал.2 от ЗВ „Лицата по ал.1 осигуряват поддръжката и проводимостта на речното легло, диги,
корекции на реки и дерета и други хидротехнически и защитни съоръжения в съответствие с
параметрите на преливните съоръжения на разстояние до 500 м от язовирните стени.“, тъй
като посоченото разстояние от 500м от границите на язовирната стена обхваща не само
почистеното речно легло на водоприемника, което стига до „нерегламентирания язовир“, а и
доста по-голямо отстояние от язовирната стена на „Ада дере“, включително и след
„нерегламентирания язовир“, но в тези 500м, което безспорно се доказва и приложениет
снимки.
Предвид това, изложените аргументи в процесната жалба се явяват неотносими към
процесния предмет на спор и твърдението на жалбоподателя, че е изпълнил вмененото му
съгласно разпоредбата на чл.139, ал.2 от ЗВ задължение се явяват ирелевантни и недоказани.
Неоснователни и недоказани са и възраженията на жалбоподателя, че наказателното
постановление е незаконосъобразно, тъй като при съставянето на АУАН и издаването на НП
са допуснати нарушения на материалния закон, както и съществени процесуални
нарушения. Съдът счита, че както АУАН, така и издаденото въз основа на него НП,
съдържат всички изискуеми реквизити съгласно чл.42 и чл.57, ал.1 от ЗАНН, издадени са от
материално и териториално компетентни органи, като при съставянето и връчването им не
са допуснати нарушения на процесуалните правила, които да обуславят незаконосъобразност
на обжалваното НП. Същите съдържат изчерпателно и точно фактическо описание на
нарушението, обстоятелствата, при които е извършено, правилно е обективирана и
нарушената разпоредба, както и санкционната такава, следователно те съдържат всички
елементи от обективна страна на административното нарушение. Съставомерните факти,
изложени в АУАН, изцяло кореспондират на тези, посочени в НП, като позволяват ясно да се
9
изведе дали е налице административно нарушение и какви са неговите индивидуализиращи
белези.
Освен всичко посочено дотук, наложеното наказание е в минимален размер, съгласно
разпоредбата на чл.200, ал.1, т.31, предл.1 от ЗВ.
С оглед изложеното, следва да се отхвърли жалбата и да се постанови решение, с
което да се потвърди процесното НП.
По разноските:
При този изход на спора и на основание чл.143, ал.3 от АПК ответникът има право на
разноски. За защитата му, осъществена от юрисконсулт при съобразяване с предмета на
делото, проведените съдебни заседания с участието на процесуален представител на
ответника и нормата на чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ във вр. с
чл.37 от ЗПрП, съдът определя възнаграждение в размер на 100 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 114 от 18.12.2024 г., издадено от
Васил Димитров Узунов - Директор на БАСЕЙНОВА ДИРЕКЦИЯ
„ИЗТОЧНОБЕЛОМОРСКИ РАЙОН“, с което на ДЪРЖАВНО ПРЕДПРИЯТИЕ
„УПРАВЛЕНИЕ И СТОПАНИСВАНЕ НА ЯЗОВИРИ“ /ДПУСЯ/, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр.София, р-н Средец, ул.„Княз Александър I” № 12,
представлявано от Г.Д.М. – изпълнителен директор, е наложено административно наказание
„имуществена санкция”, в размер на 1000.00 лв. /хиляда лева/, на основание чл.200, ал.1,
т.31, предл.1 от Закона за водите, като ПРАВИЛНО И ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА ДЪРЖАВНО ПРЕДПРИЯТИЕ „УПРАВЛЕНИЕ И СТОПАНИСВАНЕ НА
ЯЗОВИРИ“ /ДПУСЯ/, ЕИК *********, ДА ЗАПЛАТИ на БАСЕЙНОВА ДИРЕКЦИЯ
„ИЗТОЧНОБЕЛОМОРСКИ РАЙОН“ съдебни разноски в размер на 100 лв. /сто лева/.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Административен съд гр.Сливен по реда
на АПК в 14-дневен срок от съобщаването на страните.
Съдия при Районен съд – Нова Загора: _______________________
10