№ 240
гр. Дупница, 12.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, V-ТИ СЪСТАВ ГО, в публично
заседание на единадесети май през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Мирослав Р. Саневски
при участието на секретаря Юлия Д. Йорданова Вукова
като разгледа докладваното от Мирослав Р. Саневски Гражданско дело №
20231510100228 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
К. Г. Р., ЕГН: **********, с адрес: ***, е предявил срещу „ЕОС Матрикс“ ЕООД,
ЕИК: *********, със седалище и адрес: гр. София, ул. „Рачо Петков-Казанджията” № 4-6,
сграда „Матрикс тауър“, ет. 6, иск с правно основание чл.439, във вр. с чл. 124, ал. 1 от ГПК.
Ищецът иска съда да се произнесе с решение, с което да признае за установено по
отношение на ответното дружество, че не му дължи сумите по изпълнително дело №
20178410405848 по описа на ЧСИ Н. М., с район на д-вие СРС. Сочи, че основание за
образуване на изпълнителното дело е изпълнителен лист издаден на 05.05.2017 година по
ч.гр.д. № 809/2017 година по описа на ДРС, по силата на който ищецът е осъден да заплати
на „Юробанк България“ АД следните суми: 3890.37 лв.-главница по сключен договор за
кредит от 28.07.2011г., ведно със законната лихва върху главницата за периода от
04.05.2017г. до пълно погасяване на вземането, сума в размер на 503.10 лв.-договорна лихва
за периода 28.04.2016г.-27.03.2017г., наказателна лихва в размер на 159.70 лв., начислена за
периода от 28.04.2016г. до 23.04.2017г., както и за 558.29 лв.-съдебни разноски.
По това дело нямало предприемани принудителни действия от взискателя в период от
повече от две години и същото било прекратено на основание чл. 433. ал.1, т.8 от ГПК. В
хода на делото взискателят „Прокредит банк България“ АД продал вземането си чрез цесия
на „ЕОС Матрикс“ ЕООД.
Ищецът счита, че вземанията по изпълнителния лист са погасени по давност и моли
съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответното
дружество, че не ги дължи. Излага подробни правни съображения за погасяването на
1
вземанията по давност.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от ответника, с който се признава
предявения иск. Счита, че не следва да се присъждат разноски в полза на ищеца, понеже
ответникът не е дал повод за завеждане на делото.
Съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предвид обстоятелството, че ответникът признава, че предявеният срещу него иск е
основателен, ищецът е направил искане съдът да постанови решение по реда на чл.237 ал.1
ГПК – при признание на иска.
Разпоредбата на чл.237 ГПК предвижда възможността ищецът да поиска от съда да
прекрати съдебното дирене и да поиска постановяването на решение при признание на иска.
В този случай съдът постановява решението си, като в мотивите му е достатъчно да се
укаже, че същото е постановено при признание на иска.
Съдът намира, че в конкректия случай са налице предпоставките за произнасяне с
решение по чл.237 ал.1 от ГПК. Ответникът изрично е признал предявения срещу него иск с
правно основание чл.439, във вр. с чл. 124, ал. 1 от ГПК. Спазени са и изискванията на
чл.237 ал.3 от ГПК, тъй като признатото право не противоречи на закона или на добрите
нрави, а от друга страна е такова, с което страна може да се разпорежда.
С оглед направеното признание на иска, съдът намира предявения иск за основателен
и доказан и че като такъв следва да бъде уважен. Воден от изложеното, съдът постановява
настоящото решение при признание на иска, като на основание чл.237 ал.2 ГПК не е
необходимо да излага мотиви за това.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК, в полза на ищеца следва да бъде присъдена сума в
размер на общо 854.46 лв., представляваща сторените от него разноски по делото: за
адвокатски хонорар-650.00 лв. и за внесена държавна такса при предявяване на иска-204.46
лв.
Съдът намира за неоснователно искането на процесуалния представител на ответника
да не бъдат присъждани разноски в полза на ищеца. Съгласно чл.78, ал.2 от ГПК, ако
ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска,
разноските се възлагат върху ищеца. Следователно, необходимо е кумулативното наличие
на двете предпоставки. В настоящия случай ответникът е направил признание на иска, но не
е налице първата предпоставка-обстоятелството, че ответникът е образувал изпълнително
дело, което към момента е висящо, и по което е предприемал изпълнителни действия, вкл. и
запори на банкови сметки на ищеца, представлява достатъчен повод за завеждане на иск с
правно основание чл.439, във вр. с чл. 124, ал. 1 от ГПК.
Така мотивиран и на основание чл.237, ал.1 ГПК съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, по иска с правно основание чл. 124, ал. 1, вр. с чл.
2
439, ал. 1 ГПК, предявен от К. Г. Р., ЕГН: **********, с адрес: ***, срещу „ЕОС
Матрикс“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес: гр. София, ул. „Рачо Петков-
Казанджията” № 4-6, сграда „Матрикс тауър“, ет. 6 , че К. Г. Р., ЕГН: **********, не дължи
на „ЕОС Матрикс“ ЕООД, ЕИК: *********, сумите по изпълнително дело №
20178410405848 по описа на ЧСИ Н. М., рег. № 841, с район на д-вие СГС, а именно:
3890.37 лв. (три хиляди осемстотин и деветдесет лева и тридесет и седем стотинки-главница
по сключен договор за кредит от 28.07.2011г., ведно със законната лихва върху главницата
за периода от 04.05.2017г. до пълно погасяване на вземането, сума в размер на 503.10 лв.
(петстотин и три лева и десет стотинки)-договорна лихва за периода 28.04.2016г.-
27.03.2017г., наказателна лихва в размер на 159.70 лв. (сто петдесет и девет лева и
седемдесет стотинки), начислена за периода от 28.04.2016г. до 23.04.2017г., както и за
558.29 лв. (петстотин петдесет и осем лева и двадесет и девет стотинки)-съдебни разноски,
установени с влязла в сила заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 809/2017г. по описа на РС-
Дупница, въз основа на която е издаден Изпълнителен лист от 05.05.2017г., поради
погасяването на вземанията по давност.
ОСЪЖДА „ЕОС Матрикс“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес: гр.
София, ул. „Рачо Петков-Казанджията” № 4-6, сграда „Матрикс тауър“, ет. 6, да заплати на
К. Г. Р., ЕГН: **********, с адрес: ***, сумата от 854.46 лв. (осемстотин петдесет и
четири лева и четиридесет и шест стотинки), представляваща общия размер на сторените
от ищеца разноски по делото за държавна такса (204.46 лв.) и адвокатско възнаграждение на
упълномощения адвокат (в размер на 650.00 лв.).
Решението е постановено при признание на иска на основание чл.237 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред КОС в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Съдия при Районен съд – Дупница: _______________________
3