ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 гр.Хасково, 23.07.2021 г.

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО, в закрито заседание

на двадесет и трети юли две хиляди двадесет и първа година в състав:

                                                                                      СЪДИЯ: ВАСИЛКА ЖЕЛЕВА

разгледа докладваното от съдията адм.дело №689/2021 г.     

 

                                                                                                     

            По жалбата на В.С.К. ***, подадена чрез пълномощника му адвокат В.Ч., против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №21-0254-000154 от 13.05.2021 г. на полицейски инспектор към ОДМВР Хасково, РУ Димитровград, са налице условията на чл.154, ал.1 и чл.157, ал.1 от АПК за конституиране на страните и насрочване на делото в открито съдебно заседание.

 

В жалбата е формулирано „особено искане“ за отмяна на предварителното изпълнение на наложените с обжалваната ЗППАМ мерки.  

В искането се твърди, че след запознаване с административния акт, решението по адм.дело 145/2021 г. на ХАС, фактическата обстановка, описана в ПАМ и установяване преклузивния срок по чл.33, ал.2 от ЗАНН, съдът безспорно щял да установи предполагаема нищожност и незаконосъобразност на обжалваната ПАМ. Щял да установи, че считано от 24.01.2021 г. жалбоподателят търпял негативни последици от незаконосъобразни ПАМ и бил в невъзможност да ползва собствения си автомобил. С оглед на обстоятелството, че в настоящата извънредна епидемиологична обстановка за жалбоподателя било невъзможно да задоволява нуждите на семейството си от превоз до лечебни заведения и за снабдяване с медикаменти, както и да набавя храни и жизненоважни стоки от най-близкия административен център, се моли за отмяна на предварителното изпълнение на наложените с обжалваната ЗППАМ мерки.

С писмо вх.№4769/21.07.2021 г. на Началника на РУ – Димитровград по делото е изпратена изисканата административна преписка по издаване на обжалваната Заповед, без да е ангажирано становище по направеното в жалбата искане.

Съдът, като взе предвид твърденията на оспорващия и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Обжалваната Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) №21-0254-000154 от 13.05.2021 г. на полицейски инспектор към ОДМВР Хасково, РУ Димитровград, е издадена на основание чл.171, т.2а, б.„б“ от ЗДвП и с нея на В.С.К.,***, е наложена принудителна административна мярка – Прекратяване на регистрацията на ППС лек автомобил Фолксваген Голф с рег.№*********, за срок от 6 месеца.

Съгласно чл.172, ал.5, във вр. с ал.1 от ЗДвП, обжалването на този вид заповеди се извършва по реда на Административнопроцесуалния кодекс, а според чл.172, ал.6 от ЗДвП, подадената жалба не спира изпълнението на приложената административна мярка. Тоест самият закон допуска предварително изпълнение на обжалвания по делото административен акт и същият се ползва с предварително изпълнение по силата на закона.

Направената в жалбата формулировка, с която се иска от съда отмяна на предварителното изпълнение на наложените с обжалваната ЗППАМ мерки, настоящият съдебен състав преценява като предявено от оспорващия искане за спиране по реда на чл.166, ал.4 от АПК.

Нормата на чл.166, ал.4 от АПК регламентира, че допуснатото предварително изпълнение на административен акт по силата на отделен закон, когато не се предвижда изрична забрана за съдебен контрол, може по искане на оспорващия да бъде спряно от съда при условията на ал.2.

Условията в ал.2 на същия член са две, предвидени алтернативно – ако предварителното изпълнение може да причини на оспорващия значителна вреда, или може да му причини труднопоправима вреда. Само те могат по значимостта си да противостоят на онзи обществен интерес, заради който законодателят е допуснал със закон предварително изпълнение на административния акт. При това значителните или труднопоправимите вреди не се презюмират. Същите следва да са конкретизирани, а вероятността да настъпят следва да бъде доказана в настоящото производство от страната, която черпи за себе си изгодни правни последици – в случая от жалбоподателя.

Искането за спиране може да се прави при всяко положение на делото до влизането на решението в сила, поради което е процесуално допустимо за разглеждане. 

Предвид направените твърдения и наличните по делото доказателства, искането е неоснователно.

Извод за наличието на вреди от вида и характера на посочените в чл.166, ал.2 от АПК в случая не може да се обоснове, тъй като липсват каквито и да било твърдения и доказателства за тяхното настъпване, произход, вид и размер. В жалбата не се посочват нито вида, нито размера на вредите, които оспорващият да счита, че би претърпял от предварителното изпълнение на акта, а в негова тежест е не само да посочи пред съда, но и да установи по несъмнен начин наличието на обстоятелства, обуславящи спирането на изпълнението на заповедта.

Твърденията на оспорващия за невъзможност да ползва собствения си автомобил за осъществяване на ежедневни необходими дейности, освен че са бланкетни, не обосновават вреди, различни от тези, които са обичайна последица от самия оспорен в производството акт, с който се прекратява регистрацията на пътното превозно средство.  

Освен това, предполагаемата нищожност или незаконосъобразност на акта по никакъв начин не представляват обстоятелства от значение за спирането на предварителното му изпълнение.

Само от вида на разпореденото с процесната Заповед за прилагане на ПАМ не може да се установи, че с предварителното изпълнение на същата интересите на оспорващия ще бъдат засегнати по начин и с интензитет, противопоставими на заложения в закона обществен интерес от допускане предварителното изпълнение на мярката.

Ето защо съдът счита искането за спиране на предварителното изпълнение на акта за неоснователно и същото следва да бъде отхвърлено. 

С оглед изложеното, съдът

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

КОНСТИТУИРА страните по делото, както следва:

            жалбоподател – В.С.К.;

            ответник – полицейски инспектор към ОДМВР Хасково, РУ Димитровград (К. С. К.).

            НАСРОЧВА открито съдебно заседание на 07.10.2021 г. от 10.00 часа.

            УКАЗВА на ответника, че на основание чл.170, ал.1 от АПК носи доказателствената тежест да установи съществуването на фактическите основания, посочени в оспорения административен акт и изпълнението на законовите изисквания при издаването му.

            УКАЗВА на ответника, че за да бъде преценено в коя от точките по оправомощаващата Заповед №1253з-479/16.1.2020 г. на Директора на ОДМВР Хасково попада полицейски инспектор К. С. К., по делото следва да бъде представена справка, или писмени доказателства, за заеманата от него длъжност към момента на издаване на оспорената ЗППАМ.

            УКАЗВА на жалбоподателя, че носи доказателствената тежест да установи изложените в жалбата твърдения, от които черпи благоприятни за себе си правни последици.

Определението в тази част не подлежи на  обжалване.

 

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането В.С.К. ***, за спиране предварителното изпълнение на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №21-0254-000154 от 13.05.2021 г. на полицейски инспектор към ОДМВР Хасково, РУ Димитровград.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд в 7 - дневен срок от съобщаването му.

На основание чл.138, ал.3 от АПК определението да се съобщи на страните.

 

                                                                                   

                                                                                                СЪДИЯ: