Р Е Ш Е Н И Е
№
260811
15.03.2021 година, град Пловдив
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, гражданско
отделение, V граждански
състав, в публично заседание на шестнадесети февруари две хиляди двадесет и
първа година, в състав
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДАФИНА АРАБАДЖИЕВА
при участието на секретаря Петя Мутафчиева, като
разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 5018 по описа на съда за 2020
г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано
въз основа искова молба от Ю.С.К., ЕГН **********,*** против
„ТЕРРА ЛИЗИНГ“ ООД ( „ТЕРРА КРЕДИТ“ ООД), ЕИК *********, гр. София, бул.
„Арсеналски“ № 11, ет. 8, ап. 12 ., с която е предявен иск с правна квалификация чл.55, ал.1, предл. първо ЗЗД за осъждане на
ответника да върне на ищеца сумата от 1000
лв. – недължимо платена по Договор за паричен заем № ***/23.12.2014
г., ведно със законна лихва върху тази
сума, считано от 14.05.2020 г. до окончателното й изплащане. Претендират се и
разноски.
В съдебно заседание от 16.02.2021
г. е изменен размера на предявения иск, като същият е увеличен до сумата от
1652,49 лв. – платена през периода от 09.11.2015 г. до 02.05.2018 г. Процесуалният
представител на ищеца посочва, че не претендира връщане на суми, които са
заплатени в периода от 23.12.2014 г. до 15.05.2015 г. поради погасяването им по
давност.
Ищецът твърди, че между нея в качеството й на
кредитополучател и ответника е сключен договор за паричен заем от 23.12.2014
г., по силата на който е предоставена в заем сумата от 2000 лв. В договора се сочи, че е предвидена
възнаградителна лихва в размер на 40 %, а ГПР е 47 %. Размерът на възнаградителната
лихва е 348,22 лв., а застраховката, свързана с телесната цялост на
кредитополучателя е 1917,72 лв. Твърди се, че договорът е недействителен на
специалните основания, предвидени в чл. 22 ЗПК. Оспорва се като нищожна
клаузата за възнаградителна лихва, поради противоречието й с добрите нрави.
Освен това се сочи, че в нарушение на чл.11, ал.1, т. 10 ЗПК в договора не е
посочен начинът на изчисляване на ГПР и липсва яснота относно начина на
формирането му. Сочи се, че предвидената в договора към общата сума
представлява скрито оскъпяване на кредита, като в случай, че същата се включи в
ГПР, то същият би надвишил законоустановения максимум и би се стигнало до
нарушаване на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Сочи се, че договорът е
недействителен и на основание чл. 11, ал.1, т. 11 ЗПК, тъй като не е посочено в
погасителния план разпределението на вноските измежду дължимите по договора
суми. Моли се искът да се уважи. Претендират се разноски.
В срока по чл.131 ГПК е депозиран
отговор на исковата молба, с който предявеният иск се оспорва, както и всички посочени в
исковата молба основания за нищожност на договора за кредит. Оспорват се като
недоказани твърденията за надплатени суми.
Твърди се, че дори и договорът да се прогласи за нищожен, ответникът не
дължи връщане на сумата, представляваща застраховка, тъй като застрахователните
премии са заплатени в полза на трето лице – застраховател ЗК „Олимпик – клон
България“ КЧТ. Твърди се, че по договора за потребителски кредит,
кредитополучателят се е задължил да заплати изцяло и за негова сметка такса
„Застраховка“, като месечният размер на застрахователната премия е отразен в
погасителния план. Твърди се, че недействителността на отделни клаузи от
договора не обуславя недействителност на целия договор. Сочи се, че застрахователната премия не е
част от предмета на договора за кредит, а условие за сключването му. Сочи се,
че същата се дължи на застрахователя на отделно основание договор за
застраховка. В тази насока посочва, че
получаването на сумата от него, като застрахователен посредник съгласно чл.
294, ал. 6 от КЗ се счита, че е получена
от застрахователя. Прави се възражение и
за погасяване по давност на претенцията за връщане на сумата, като получена без
основание.
Моли се за отхвърляне на
иска. Претендират се разноски.
Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл.
12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Не е спорно и от
представените доказателства се установява, че между страните е сключен договор
за потребителски кредит от 23.12.2014 г. По силата на така сключения договор,
ответникът е предоставил в заем на ищеца сумата от 2000 лв., който
заемополучателят се е задължил да върне чрез заплащане на 42 седмични погасителни вноски в срок до
13.10.2015 г. Уговорен е лихвен процент от 40 %, такса при просрочени плащания
0,5 %, седмична погасителна вноска от 55,91 лв., обща стойност на плащанията 2348,22
лв. и ГПР 49,14 %. Отразено е, че застраховката по кредита при договорени от
кредитора условия е 15 % от стойността
на главницата. Уговорено е заплащане на такса „Застраховка“. Към договора е
подписан погасителен план, в който е посочен размер на седмична погасителна
вноска от по 55,91 лв. и падеж на всяка вноска. В погасителния план е предвидено
и заплащане на седмична вноска от по 45,66 лв. за застраховка. В чл. 14 от договора е посочен начина на
изчисляване на ГПР, като в т. 3 са посочени отчитаните при изчисляването
допускания. Приети са като писмени доказателства и общия условия към договора
за кредит, подписани от кредитополучателя.
Приет
е като писмено доказателство договор от 24.07.2014 г., сключен между
Застрахователна компания Олимпик клон България КЧТ в качеството на застраховател
и ТЕРРА КРЕДИТ ООД в качеството на агент, по силата на който застрахователят
възлага, а агентът приеме при условията на възмездно и трайно изпълнение да
посредничи при сключване на застрахователни договори между застрахователя и
потребителите на застрахователни услуги, като подготвя сключването на същите.
Съгласно т. 7 от договора застрахователният агент внася пълния размер на
застрахователните премии в специална клиентска сметка при банка, посочена от
застрахователя.
От
приетото по делото заключение на съдебно – счетоводната експертиза се
установява, че в счетоводството на ответника са осчетоводени постъпили суми от
страна на ищеца по Договор за кредит от 23.12.2014 г. на обща стойност 5354,49
лв., като с тези суми е погасена главница в размер на 2000 лв., договорна лихва в размер от 348,22 лв.,
застраховка в размер на 1917,72 лв., такса за забава 988,55 лв., такса
напомняния – 80 лв., такса уведомително писмо 20 лв. или обща сума в размер на
5354,49 лв. Вещото лице посочва, че в счетоводството на ответното дружество с
кредитния инспектор са проверили документите, като това са плащанията. От приетото по делото заключение на съдебно
счетоводната експертиза се установява, че 09.11.2015 г. до 02.05.2018 г. е
платена обща сума в размер от 3652,49 лв., като разликата между тази суми и
главницата по договора за кредит е 1652, 49 лв.
За периода от 23.12.2014 г. до 12.05.2015 г. е заплатена обща сума в
размер от 1702 лв., която не е предмет на настоящото производство, доколкото
ищецът приема, че по отношение на нея е изтекла погасителната давност.
Съгласно чл. 22 ЗПК /в сила към момента на сключване на договора/, когато не са спазени
изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за
потребителски кредит е недействителен. Липсата на
всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпване на последиците по чл. 22 ЗПК -
изначална недействителност, тъй като същите са изискуеми при самото сключване
на договора. Тя е по - особена по вид с оглед на последиците й, визирани в чл. 23 ЗПК,
а именно – че, когато договорът за потребителски кредит е обявен за
недействителен, отговорността на заемателя не отпада изцяло, тъй като той дължи
връщане само на чистата стойност на кредита, но не дължи връщане на лихвата и
другите разходи свързани с него.
Съгласно
чл. 11, ал. 1, т.10 от ЗПК договорът за потребителски кредит се
изготвя на разбираем език и съдържа годишният процент на разходите по
кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на
сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания,
използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в
приложение № 1 начин. Според § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, ”общ разход по
кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви,
комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове
разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни
на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за
допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално
застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е
задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато
предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и
условия, а в т.2 от същата разпоредба е указано, че ”обща сума, дължима от
потребителя“ е сборът от общия размер на кредита и общите разходи по кредита за
потребителя.
В договора за
кредит не е посочена общата сума, дължима от потребителя,
представляваща сбора между общия размер на кредита и общите разходи по кредита
за потребителя. Представен е погасителен план, в който са отразени седмичните погасителни вноски за застраховка,
както и за погасяване на задължения по договора за кредит. Не е посочено обаче
по разбираем за потребителя начин общата сума, която следва да плати с включена
в нея застрахователна премия, предвидена в самия договор за кредит.
ГПР съгласно член 19, ал. 1 от ЗПК изразява
общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други
преки или косвени разходи, комисиони и възнаграждения от всякакъв вид/,
изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит – чл.19,
ал.1 от ЗПК. Видно от договора в ГПР не е включена застрахователната
премия, като това става ясно, както от описаните допускания и изчисления в
договора за кредит, така и от неговия размер. Не би могло ГПР да е 49,14 % при
лихва 40,00 % и задължения за застрахователни премии в размер на 96 % от предоставената в заем
сума. В случай, че този разход се
включив в посоченото в договора ГПР, то
същият многократно би надхвърлил би надхвърлил
определеният в член 19, ал. 4 ЗПК.
Съгласно чл. 21, ал. 1 от ЗПК, всяка клауза
в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне
изискванията на този закон, е нищожна. Като не е включил
възнаграждението за поръчителя в ”общата сума, дължима от
потребителя“, кредиторът е заобиколил изискванията на ЗПК за точно
посочване на финансовата тежест на кредита за длъжника, което от своя страна
представлява неспазване на изискването на чл. 11, ал. 1, т.10 от
ЗПК, което води до недействитерност на договора съгласно чл. 22 от ЗПК.
Съдът счита за неоснователни възраженията на
ответника, че застрахователните премии касаят друго правоотношение, доколкото
задължението за заплащане на същите е уговорено в договора за кредит, а от
приетата по делото съдебно – счетоводна
експертиза се установява, че плащанията са осчетоводени в ищцовото дружество,
като платени по договора за кредит, като липсват твърдения и доказателства
същите да са платени към застрахователя. Освен това в договора за кредит
изрично се посочва, че застраховката е при уговорени от кредитора условия и се
заплаща на същия по силата на чл. 2, ал. 1 от договора за потребителски кредит.
Със
сключването на договора за застраховка, па макар и с кредитора като
застрахователен посредник на трето за спора и кредита лице – застрахователна
компания, се увеличава финансовата тежест за потребителя, тъй като към всяка
една от месечните погасителни вноски се прибавя и сума за сключената
застраховка, а отделно от това, се увеличава и размера на общата сума, дължима
от потребителя, като по този начин с тази клауза в договора за потр. кредит се
цели заобикаляне на закона по отношение на ГПР, който е нормативно определен с
императивната правна норма на член 19, ал. 4 от ЗПК. На практика се получава,
че при предоставен кредит от 2000 лева длъжникът следва да върне сумата от 1917,72
лева, което де факто означава оскъпяване на кредита с близо 96 процента.
С оглед на това настоящият състав
намира, че процесният договор не отговоря на изискванията на чл. 11, ал.1 от ЗПК, като липсата на част от задължителните реквизити по т.10 от нея води до
неговата недействителност съобразно разпоредбата на чл. 22 от ЗПК. Тази
разпоредба от една страна е насочена към осигуряване защита на потребителите
чрез създаване на равноправни условия за получаване на потребителски кредит, а
от друга – към стимулиране на добросъвестност и отговорност в действията на
кредиторите при предоставяне на потребителски кредити така, че да бъде осигурен
баланс между интересите на двете страни. В случая липсата на ясна, разбираема и
недвусмислена информация в договора по см. на чл. 11, т. 10 от ЗПК не дава
възможност на потребителя да прецени икономическите последици от сключването на
договора предвид предоставените му от законодателя съответни стандарти за
защита. Посочването в договора за кредит
на по-нисък от действителния ГПР,
което представлява невярна и
следователно измамна информация относно общите разходи по кредита, следва да се
окачестви като нелоялна и по –специално заблуждаваща търговска практика по
смисъла на член 6, параграф 1 от Директива 2005/29/ЕО / Директива за нелоялните
търговски практики/, тъй като заблуждава или е възможно да заблуди средния
потребител по отношение на цената на договора и го подтиква или е възможно да
го подтикне да вземе решение за сделка, което в противен случай не би взел.
Това от своя страна означава, че клаузата относно общия размер на сумата, която
следва да плати потребителя, е неравноправна по смисъла на член 4, параграф 1
от Директива 93/13/ЕО и влече недействителност на договора в неговата цялост.
При това
положение и с оглед чл. 23 ЗПК, ищцата дължи връщане само на чистата стойност
на кредита. От приетата ССЕ се установява, че по договора ищцата е платила общо
5354,49 лева, като претенцията касае
само заплатените суми в периода от 09.11.2015 г. до 02.05.2018 г., които се установява да са в размер от 3652,49
лв., от която сума следва да се приспадне платената главница в размер от 2000
лв., като сумата от 1652,49 лв. подлежи на връщане, като платена без основание.
Ответникът е направил своевременно
възражение за погасяване по давност на претенцията за връщане на сума по
кредита поради липса на основание за плащането й.
Съгласно Постановление № 1 от
28.V.1979 г., Пленум на ВС при неоснователно обогатяване, в първия предвиден в
чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД, състав – даване без основание, погасителната давност
започва да тече от деня на получаването на престацията.
В чл.110 ЗЗД е предвидено, че
вземанията, за които със закон не е предвиден друг срок, се погасяват с
изтичане на 5-годишна давност, която разпоредба съдът намира, че е приложима по
отношение на вземанията, престирани като платени без основание, какъвто е
настоящия случай, доколкото в закон не е предвиден друг срок.
В случая престацията недействителния
договор е получена от ответника на части, като част от погасителна вноска по
заема, като от приложената и приета като
доказателства справка за извършени плащания се установява, че към датата на
депозиране на исковата молба претенцията за платените суми в периода от
09.11.2015 г. до 02.05.2018 г. не е погасена по давност.
На основание гореизложеното и
предвид неоснователността на възражението за погасяване по давност на
претенцията за връщане на сумата, то искът следва да се уважи, като основателен
и доказан.
Претенцията за главница е
лихвоносна, поради и което следва да се уважи и искането за присъждане на
законна лихва.
По отговорността
за разноски:
Претендира се адв. възнаграждение.
Представен е договор за правна защита и съдействие, в който е уговорено
защитата да бъде осъществена безплатно, на основание чл. 38, ал.1, т. 2 ЗАдв.
Съгласно ал. 2, в случаите по ал. 1, ако в съответното производство насрещната
страна е осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение.
Този размер, съобразно чл. 7, ал. 2, т. 2 НМРАВ, възлиза на 345 лева, който
следва да бъде присъден лично на упълномощеното адвокатско дружество.
С оглед изхода на спора и на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца
следва да се присъдят и направените по делото разноски, съобразно приетия
списък по чл. 80 ГПК и представените доказателства в общ размер от 166, 09 лв.,
от които сумата от 100 лв.- депозит за съдебно – икономическа експертиза и
66,09 лв.- държавна такса.
Така мотивиран, съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА
„ТЕРРА
ЛИЗИНГ“ ООД ( „ТЕРРА КРЕДИТ“ ООД), ЕИК *********, гр. София, бул. „Арсеналски“
№ 11, ет. 8, ап. 12 да заплати на Ю.С.К., ЕГН **********,*** сумата от 1652,49 лв. – недължимо платена по
Договор за паричен заем № ***/23.12.2014 г.
в периода от 09.11.2015 г. до 02.05.2018 г., ведно със законна лихва върху тази сума,
считано от 14.05.2020 г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 166,09
лв.- разноски по делото.
ОСЪЖДА „ТЕРРА ЛИЗИНГ“ ООД ( „ТЕРРА КРЕДИТ“
ООД), ЕИК *********, гр. София, бул. „Арсеналски“ № 11, ет. 8, ап. 12 да
заплати на ***, Булстат *********, гр. Пловдив, ул. „Братя Пулиеви“ № 1
сумата от 345 лв. - адвокатско
възнаграждение за оказаната на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв. безплатна
правна помощ.
Присъдените суми могат да се преведат по банковата сметка: ***.
Решението подлежи на обжалване
пред Окръжен съд– Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
/Дафина Арабаджиева/
Вярно
с оригинала.
ПМ