Мотиви
към присъда по НОХД № 1872/2017 г. по описа на Русенски районен съд, Х н.с.
Русенска окръжна прокуратура е обвинила О.С.Г.
*** в извършване на престъпление по чл.202 ал.ІІ т.1 вр. чл.201 от НК, за това,
че в периода от 30.09.2009 г. до 09.12.2009 г., в гр.Русе, като длъжностно
лице- директор/регионален на Железопътна секция- гр.Русе към Национална
компания „Железопътна инфраструктура”- гр.София, в условията на продължавано
престъпление, на 6 пъти, присвоил чужди пари, поверени му да ги управлява-
сумата от 2643.00 лева по фактура № **********/30.09.2009 г. и платежно
нареждане за изплащане на суми за строително- монтажни работи от 16.10.2009 г.,
сумата от 933.00 лева по фактура № **********/30.09.2009 г. и платежно нареждане
за изплащане на суми за строително- монтажни работи от 15.10.2009 г., сумата от
6050 лева по фактура № **********/23.11.2009 г. и платежно нареждане за
изплащане на суми по строително- монтажни работи от 24.11.2009 г., сумата от
5980.00 лева по фактура № **********/23.11.2009 г. и платежно нареждане за изплащане на суми по строително- монтажни
работи от 25.11.2009 г., сумата от 4752.00 лева по фактура №
**********/02.12.2009 г. и платежно нареждане за изплащане на суми за строително- монтажни работи от 09.12.2009
г. и сумата от 3780.00 лева по фактура № **********/02.12.2009 г. и платежно
нареждане за изплащане на суми по строително- монтажни работи от 09.12.2009 г.,
на обща стойност 24 138.00 лева, собственост на Национална компания
„Железопътна инфраструктура” гр.София, като размерът на присвоените суми е в
големи размери.
По делото е приет за съвместно разглеждане
граждански иск от ДП НКЖИ София срещу подс.Г., за сумата от 24138 лева, претендирана, като обезщетение за
нанесени имуществени вреди в резултат на твърдяното деяние, като претенцията е
заявена ведно със законната лихва от датата на деликта до окончателното
изплащане.
Прокурорът поддържа повдигнатото
обвинение.
Представителят на гражданския ищец
поддържа предявеният граждански иск.
Подсъдимият признава изцяло фактите,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.
При проведеното съкратено съдебно
следствие съдът приема за установени следните фактически обстоятелства:
Подсъдимият О.Г. е български гражданин,
роден на *** ***, с висше образование, разведен, работи, неосъждан.
Със Заповед № 381/20.07.1984 г.
подсъдимият бил назначен на длъжност „ръководител производствена група” в
Железопътна секция Русе.По силата на допълнително споразумение към трудов
договор № 1826/29.12.2006 г. считано от 01.01.2007 г. му било възложено
изпълнение на длъжността „Директор регионален” на ЖП Секция- Русе към НК
„ЖИ”.Съгласно длъжностната си характеристика Г. имал задължения да контролира
дейността на всички звена, които по структурата са му подчинени.Сред основните
отговорности на подсъдимия било целесъобразното ползване на оборудването и
разходването на материали, предоставени на ЖП секцията.Същият имал качеството
на длъжностно лице по смисъла на чл.93 ал.І б.”б” от НК.
През 2008 г. подс.О.Г. споменал пред
св.Л. Х.- управител на „ЛК- Сървис” ООД Русе, че иска да закупи автомобил за ЖП
Секция Русе.Подсъдимият обяснил, че е разговарял с ръководството в гр.София,
като са го известили, че за тази цел могат да бъдат отпуснати не повече от
36 000 лева с ДДС.В същото време на името на фирмата на съпругата на св.Х.-
св.Р. Х.- управител на „Ел Софт 2001” ЕООД Русе бил внесен и регистриран лек
автомобил „Субару Трибека”.Св.Х. показал на подс.Г. превозното средство и той
го харесал, но цената му била
60 000 лева.Именно поради това подсъдимият решил, че би могъл да използва
фактури за нереални дейности и работи, с които да оправдае разликата между
цената на този автомобил и допустимите
средства, които биха могли да бъдат отделени от предприятието целево.
Във връзка с аварийната готовност за
ремонт и възстановяване на железния път и съоръженията в района на ЖП Секция
Русе подсъдимият направил Предложение с изх. № 66- 16- 1-370 /18.02.2008 г. до
Генералния директор на Национална компания „Железопътна инфраструктура”
гр.София за извършване на процедура по НВМОП /Наредба за възлагане на малка
обществена поръчка/ за доставка на високопроходим лек автомобил на
стойност до 30 000 лева без ДДС,
като средствата да бъдат осигурени от собствени приходи.Предложението било
парафирано с „да” от св.А. Г.- генерален директор на НКЖИ.На основание
одобреното предложение била издадена Заповед № І- 140 А от 24.11.2008 г. за
назначаване на комисия, която да разгледа постъпилите в ЖП Секция Русе ценови
оферти за извършване на доставката.Решението на комисията било отразено в
Протокол от 25.11.2008 г., като доставката била възложена на фирма „Ел Софт
2001” ЕООД гр.Русе поради по- добра ценова оферта.
На 18.11.2008 г. с договор за
покупко- продажба на МПС лек автомобил марка „Субару” модел „Трибека” бил
продаден от фирма „Ел Софт 2001” ЕООД Русе на ЖП Секция Русе.В договора била
отразена цена от 35 940 лева, но подс.Г. обяснил на св.Л.Х., че ще се
оправят за останалата част от устно договорената различна цена /60 000 лева/
през следващите месеци.В издадената от „Ел Софт 2001” ЕООД гр.Русе фактура №
917/18.11.2008 г. била посочена цената по договор, като тази сума била
изплатена на продавача. Св.Л. Х. чакал за получаване на останалата сума около
една година и многократно разговарял с подсъдимия, който му обяснил, че е необходимо
да се издадат фактури за строително- монтажни
работи, извършени на територията на ЖП Секция Русе, въз основа на които ще се получат суми, с които ще се доплати
разликата в цената на автомобила.Подсъдимият също така обяснил, че е добре
фактурите да бъдат издадени от различни фирми, разяснил какви СМР следва да
бъдат отразени и на каква стойност
приблизително.
В изпълнение на така договореното
св.Л.Х. издал три фактури от името на „ЛК Сървис” ООД гр.Русе- фактура № **********/30.09.2009 г. на стойност 3576
лева с предмет „изработване на немасивна ограда”, фактура №
**********/23.11.2009 г. на стойност 5 980 лева с предмет „ремонт на под
на складово помещение” и фактура с № **********/02.12.2009 г. на стойност
4 752 лева с предмет „извършване на изкопни работи”.По молба на св.Х. от
фирмата на съпругата му- „Ел Софт 2001” ЕООД гр.Русе била издадена и една
фактура с № **********/02.12.2009 г. на стойност 3 780 лева, като лично
св.Х. изготвил същатана компютър, доколокто реално двете търговски дружества се
помещавали в един и същ офис.
По същото време св.Х. се срещнал и със
св.И. С.- управител на „Отекон” ООД Русе, когото помолил да издаде една фактура
от името на това дружество на ЖП Секция
Русе, като му обяснил, че тя ще бъде за извършена работа на ЖП Секция Русе,
която е свършена по времето, когато и Х. е бил съдружник.Св.Х. посочил какво
следва да бъде отразено като предмет на сделката и каква следва да е цената по същата.Св.С. издал фактура с №
**********/23.11.2009 г. на стойност 6050 лева и му я дал без реално някога да
е бил налице сключен договор между „Отекон” ООД Русе и ЖП Секция Русе.
Така, св.Х. занесъл всички описани по-
горе фактури на ръка лично в ЖП Секция Русе, като същите били отразени в
счетоводството.Освен тези документи други- договори, актове и протоколи за
приемане на СМР не били издадени за удостоверяване на извършената работа.
Организацията на работа в ЖП Секция Русе
била при извършване на СМР да се издава протокол за приемането им.Той се
представял на подс.Г. за утвърждаване и след това се издавала
фактура.Впоследствие подсъдимият разрешавал изплащането на средствата по тази
фактура, като полагал подпис на платежното нареждане.В този случай подсъдимият
знаел, че СМР по петте фактури не са извършени, по тях нямало никакви други
документи, удостоверяващи извършени строителни работи, но въпреки това-
разпоредил същите да бъдат осчетоводени в счетовоството на ЖП Секция Русе.
По силата на пълномощно № 5356/28.12.2006
г. подсъдимият имал право да оперира с парични средства по банкови сметки на
НКЖИ, обслужвани от съответното поделение.След осчетоводяването на фактурите
подъсъдимият разпоредил да бъде извършено плащане по тях.Средствата, с които с аразплатени посочените фактури били
от банковите сметки на ДП „НКЖИ”- ЖП Секция Русе.Подсъдимият имал правомощия да
разходва тези средства в рамките на предоставените му с цитираното пълномощно.
Именно така, по разпореждане на Г. било
извършено плащане на фактурите, както следва:
- Платежно
нареждане от 16.10.2009 г. за сумата от 2643 лева по фактура
**********/30.09.2009 г.
- Платежно
нареждане за сумата от 933 лева, подписано от св.Николай Ангелов, който към
този момент замествал подсъдимия
- Платежно
нареждане от 24.11.2009 г. за сумата от
6050 лева по фактура № 00000000114/23.11.2009 г.
- Платежно
нареждане от 25.11.2009 г. за сумата от 5980 лева по фактура №
**********/23.11.2009 г.
- Платежно
нареждане от 09.12.2009 г. за сумата от 4752 лева по фактура № **********/02.12.2009
г.
- Платежно
нареждане от 09.12.2009 г. за сумата от 3780 лева по фактура №
**********/02.12.2009 г./цялото платежно нареждане е за 4612.50 лева, но то
включва плащане и по фактури № 1430 и № 1431, които нямат връзка с предмета на
делото/.
Всички суми постъпили по банковите
сметки на дружествата, след което били изтеглени и усвоени от св.Л. Х., като
общата им стойност възлиза на 24 138 лева и така изцяло била изплатена
договорената на лично основание от подсъдимия и св.Х. цена на автомобила
„Субару”- 60 000 лева, която надхвърляла отразеното в договора.
Съгласно неоспореното заключение на
почерковата експертиза, изготвена по делото, подписите, положени в договора за
покупко- продажба на въпросния автомобил и в платежните нареждания са изпъленни
от подс.О.Г. /с изключение на това за 933 лева по фактура № 1, което е
подписано от св.Николай Ангелов/.
Съгласно неоспореното заключение на
назначената СЦИЕ средната пазарна стойност
на автомобила е 26 000 щатски долара с равностойност
35 750 лева.
Относно изложените обстоятелства са
налице самопризнания, направени от подсъдимия на съдебното следствие, които се
подкрепят от всички събрани при разследването писмени доказателства и
доказателствени средства.
Правни изводи:
С
действията си подс.О.С.Г. е осъществил от обективна и субективна страна престъпление по чл.202 ал.ІІ т.1 вр. чл.201 от НК, тъй като в периода от 30.09.2009 г.
до 09.12.2009 г., в гр.Русе, като длъжностно лице- директор/регионален на
Железопътна секция- гр.Русе към Национална компания „Железопътна
инфраструктура”- гр.София, в условията на продължавано престъпление, на 6 пъти,
присвоил чужди пари, поверени му да ги управлява- сумата от 2643.00 лева по
фактура № **********/30.09.2009 г. и платежно нареждане за изплащане на суми за
строително- монтажни работи от 16.10.2009 г., сумата от 933.00 лева по фактура
№ **********/30.09.2009 г. и платежно нареждане за изплащане на суми за
строително- монтажни работи от 15.10.2009 г., сумата от 6050 лева по фактура №
**********/23.11.2009 г. и платежно нареждане за изплащане на суми по
строително- монтажни работи от 24.11.2009 г., сумата от 5980.00 лева по фактура
№ **********/23.11.2009 г. и платежно нареждане
за изплащане на суми по строително- монтажни работи от 25.11.2009 г.,
сумата от 4752.00 лева по фактура № **********/02.12.2009 г. и платежно
нареждане за изплащане на суми за
строително- монтажни работи от 09.12.2009 г. и сумата от 3780.00 лева по
фактура № **********/02.12.2009 г. и платежно нареждане за изплащане на суми по
строително- монтажни работи от 09.12.2009 г., на обща стойност 24 138.00
лева, собственост на Национална компания „Железопътна инфраструктура” гр.София,
като размерът на присвоените суми е в големи размери.
По
делото няма спор, че в инкриминирания период подсъдимият е изпълнявал
длъжността Директор на ЖП Секция- Русе и е имал качеството на длъжностно лице
по смисъла на чл.93 ал.І б.”б” от НК.Безспорно установено от доказателствата,
подкрепящи и направеното самопризнание е и обстоятелството, че Г. е разпоредил
на 6 пъти да бъдат изплатени с описаните платежни нареждания суми за фиктивни
сделки.Превеждането на тези суми формално по същество е разпореждане с чуждо
имущество- собственост на НК „ЖИ”, поверено за пазене и управление на ЖП Секция
Русе.Общо изплатените средства възлизат на 24 138 лева, с които подсъдимият се е доразплатил със св.Х. за
закупения автомобил „Субару”, индивидуализиран по- горе.От субективна страна
деянието е извършено с пряк умисъл, видно и от направените самопризнания, както
и установените мотиви за действията.Присвоената сума е в големи размери,
доколкото надхвърля 70 пъти установената минимална работна заплата.
При установените факти и налагащи се
правни изводи, за да индивидуализира наказанието, което следва да се изтърпи за
извършеното престъпление, съдът съобрази следното:
По делото е проведено съкратено съдебно
следствие, като подсъдимият е направил самопризнания по обвинителния акт и обвинението, с което е
предаден на съд- за деяние почл.202 ал.ІІ т.1 вр. чл.201 от НК.Тези
самопризнания предпоставят индивидуализация на наказанието при ползване на
привилегията на чл.58 а от НК.Редакцията на този текст, относима към
инкриминирания период предвижда определяне на наказание при условията на чл.55
от НК.Понастоящем нормата на чл.58 а от НК предпоставя определяне на наказанието при отчитане на относимите към
отговорността обстоятелства и едва на
последващ етап- редуцирането му с 1/3 по размер, ако се касае до такова по вид лишаване от свобода.
Според правната си квалификация
съответното деяние е наказуемо с наказание лишаване от свобода за срок от три
до петнадесет години.Съдът счита, че най- благоприятният за дееца закон /според
принципа на чл.2 ал.ІІ от НК/ предпоставя индивидуализация на наказанието в
хипотезата на чл.58 а от НК вр. чл.55 ал.І т.І от НК с определяне на наказание
лишаване от свобода под законовия минимален размер.
Като съобразява в допълнение и липсата
на отегчаващи отговорността обстоятелства извън изпълващите квалификацията на
деянието, наличието на смекчаващи такива- чисто съдебно минало, изминал
значителен период на разследване, съдът намира, че наказанието лишаване от
свобода следва да се наложи за срок от една година.
По
отношение на същото са налице основания по чл.66 от НК за отлагане на
изпълнението за срок от три години, предвид чистото съдебно минало на
подсъдимия към инкриминираната дата, срока на постановеното лишаване от свобода
и субективната преценка на настоящата инстанция, че целите на санкцията биха се
постигнали без да е наложително изолирането на лицето от обществото.Липсват
понастоящем данни за други противообществени прояви, които да обосновават извод
за необходимост от въдворяване за изтърпяване на наказание, а продължителният
период от момента на извършване на деянието до постановяването на наказанието
не е предпоставка, допринасяща за извод за необходимост от налагане на
ефективна санкция.
Предявеният граждански иск следва да бъде
отхвърлен като неоснователен.Основание за такава претенция в наказателния
процес е ЗЗД, според който всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е
причинил другиму.Видно от установените по делото обстоятелства, присвоените
суми са разходвани по същество от подсъдимия за закупуване на служебен
автомобил.Обективно установеното основание, на което тези средства са изплатени
на св.Л.Х., осигурени чрез фактуриране на несъществуващи строителни и ремонтни
дейности, е доплащане на цената на придобит автомобил за нуждите на ЖП Секция
Русе, част от структурата на НК „ЖИ” София.Действително, възражението за
изтекла погасителна давност не би могло да се възприеме като основание за
отхвърляне на иска, доколкото е спорен момента на разкриване на извършителя.Ако
се приеме, че наличието на деликт е установено с одитния доклад, възложен по
проверка за закупуване и бракуване на материални активи, то следва да се
съобрази, че това обстоятелство е станало достояние на ощетеното юридическо
лице през 2013 г. и предвидените в ЗЗД давностни срокове понастоящем не са
изтекли.На още по- малко основание същите са изтекли и при образуване на
настоящото наказателно производство.
Същевременно, както бе посочено по- горе
присвоените суми са били на последващ етап използвани за изплащане на превозно
средство, което е било причислено към материалните активи на предприятието и на
това основание не може да се търси реализиране на деликтна отговорност спрямо
подс.О.Г. в хипотезата на конкретното деяние.
С оглед
изхода от делото на подсъдимия са възложени разноските в производството.
Мотивиран така съдът постанови присъдата
си.
Районен съдия: