№ 924
гр. Стара Загора, 03.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, XIII–ТИ ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти октомври през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Женя Иванова
при участието на секретаря Невена Иванова
като разгледа докладваното от Женя Иванова Гражданско дело №
20225530102343 по описа за 2022 година
Предявени са кумулативно обективно съединени искове с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 128, т. 2 КТ, с правно основание
чл. 422, ал.1 ГПК във връзка с чл. 224, ал.1 КТ и с правно основание чл.
422, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 221 ал.1 КТ и с правно основание чл.
422, ал.1 ГПК във връзка с 86, ал.1 ЗЗД.
Ищцата С. Й. Г., ЕГН **********, твърди, че се била снабдила със
заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу „РОЗЕНФЕЛД И КО“ АД,
ЕИК: *********, което от своя страна в законноустановеният срок било
подало възражение, което обусловило интереса й от предявяване на
настоящите установителни искове по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК.
Излага следните обстоятелства, на които основава вземанията си:
С. Й. Г., ЕГН **********, работила по трудов договор в „РОЗЕНФЕЛД
И КО“ АД, ЕИК *********, гр. Стара Загора, който бил прекратен със
заповед № 101 от 01.09.2021 г., на основание чл.327, ал.1, т.2 от КТ.
До настоящия момент от „РОЗЕНФЕЛД И КО“ АД, ЕИК *********, гр.
Стара Загора, не й били изплатили дължимото й трудово възнаграждение за
месец август 2021 г., както и обезщетения по чл.221, ал.1 от КТ и по чл.224 от
КТ, които били в общ размер на 2103,76 лева, от които:
1
Неизплатено трудово възнаграждение за месец август 2021 г. в размер
на 841,50 лева;
Обезщетение по чл.221, ал.1 от КТ в размер на 841,51 лв.;
Обезщетение по чл.224 от КТ в размер на 420,75 лв.
Съгласно трудовия договор сключен между „РОЗЕНФЕЛД И КО“ АД и
С. Й. Г., и допълнителните споразумения към него, работодателят следвало да
заплати окончателно трудовото възнаграждение на работника до 30 - то число
на следващия месец, за който същото било дължимо.
С оглед на изложеното „РОЗЕНФЕЛД И КО“ АД, било в забава за
изпълнение на паричното си задължение за плащане на трудовото
възнаграждение за месец август 2021 г., поради което на основание чл.86 от
ЗЗД, дължало заплащане и на законна лихва върху неизплатената сума като
главница, считано от датата на падежа на задължението до окончателното
изплащане на сумата.
Изтеклата лихва върху неизплатената сума като трудово
възнаграждение за м. август 2021 г., считано от падежа на задължението
01.10.2021 г. до 04.03.2022 г. - до датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение била в размер на 36,47 лева.
Въпреки, че в заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение
с ответното дружество изрично било посочено, че дружеството трябвало да
заплати на С. Й. Г. и обезщетения по чл.221, ал.1 от КТ и по чл.224 от КТ, до
настоящия момент включително от ответното дружество не били заплатени
дължимите суми като обезщетения.
Съгласно разпоредбата на чл.221, ал.1 от КТ, при прекратяване на
трудовото правоотношение от работника или служителя без предизвестие в
случаите по чл. 327, ал. 1, т. 2, 3 и 3"а" работодателят му дължи обезщетение
в размер на брутното трудово възнаграждение за срока на предизвестието -
при безсрочно трудово правоотношение, и в размер на действителните вреди -
при срочно трудово правоотношение. С оглед на това, обезщетенията
следвало да бъдат определени на база полученото от ищцата брутно трудово
възнаграждение за месец август 2021 г., което било в размер на 841,51 лева.
Неизплатената сума като обезщетение за неползван платен годишен
отпуск по чл.224 от КД бил в размер на 420,75 лева, а дължимото от
2
ответното дружество обезщетение по чл.221, ал.1 от КТ бил в размер на
841,51 лева, видно от заповед за прекратяване на трудово правоотношение №
101 от 01.09.2021 г.
Посочените суми като обезщетения, работодателят следвало да заплати
на С. Й. Г. с прекратяване на трудовият договор, но въпреки това и до
настоящия момент от страна на „РОЗЕНФЕЛД И КО“ АД не били заплатени
същите.
Задължението на работодателя по чл. 224 от КТ и по чл.221, ал.1 от КТ
било парично и при забавеното му изпълнение той дължал лихва на
работника или служителя от деня на забавата. В хипотезата на чл. 224 от КТ и
чл.221, ал.1 от КТ, вземането за обезщетение възниквало в момента на
прекратяване на трудовия договор. Счита, че в настоящият случай лихвата за
забава следвало да бъде присъдена и същата била дължима от деня, следващ
деня на прекратяване на трудовото правоотношение, тъй като начисляването
на дължимите суми като обезщетения в заповедта за прекратяване на
трудовия договор били извънсъдебно признание и от този момент на
прекратяването на трудовото правоотношение следвало същите да бъдат
изплатени на работника без покана, поради което следвало да бъде присъдено
и обезщетение за забава върху същите.
От страна на ищцата до ответното дружество била изпратена и
допълнителна покана от 05.01.2021 г., с която поканила изрично бившият си
работодател „РОЗЕНФЕЛД И КО“ АД, да й изплати дължимите суми като
трудово възнаграждение и обезщетения, като му посочила повторно и
банковата си сметка, по която същите да й бъдат преведени, но без резултат.
Искането до съда е да признае за установено по отношение на
„РОЗЕНФЕЛД И КО“ АД, ЕИК *********, че същото дължи на С. Й. Г., ЕГН
**********, от гр. ********, сумите:
841,50 лева - неизплатено трудово възнаграждение за м. август 2021 г.,
ведно с лихва за забава в размер на 36,47 лева, дължима за периода от
01.10.2021г. до 04.03.2022 г.;
841,51 лева - обезщетение при прекратяване на трудовото
правоотношение без предизвестие - чл.221, ал.1 КТ, ведно с лихва за забава в
размер на 43,01 лева, дължима за периода от 02.09.2021 г. до 04.03.2022 г.
420,75 лева - обезщетение за неползван, платен, годишен отпуск -
3
чл.224, ал.1 от КТ, ведно с лихва за забава в размер на 21,51 лева, дължима за
периода от 02.09.2021 г. до 04.03.2022 г.;
както и законна лихва върху главниците, считано от 04.03.2022 г.,
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по
чл.410 от ГПК до окончателното изплащане на вземането. Претендира
направените разноски, както по заповедното, така и по настоящото
производство, като представя банкова сметка IBAN: **************, BIC:
***********.
В законоустановения срок по чл.131 ГПК, ответното дружество
„РОЗЕНФЕЛД И КО“ АД, не е подало писмен отговор.
В съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си представител,
заявява, че поддържа исковете.
В съдебно заседание ответникът, редовно призован, не изпраща
представител. Депозира молба по делото, с която взема становище, че няма
възражения по проекта за доклад и че не възразява да бъде прието
заключението на вещото лице. По съществото на делото не излага становище.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателства по реда на чл.235, ал.2 ГПК във връзка с чл. 12 ГПК, намира за
установено следното:
Видно от приложеното ч. гр. д. № 935/2022г. по описа на Районен съд -
Стара Загора, съдът е издал в полза на С. Й. Г. срещу „РОЗЕНФЕЛД И КО“
АД заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за следните
суми: сумата от 841,50 лева - неизплатено трудово възнаграждение за м.
август 2021 г., с 36,47 лева - лихва за забава за периода от
01.10.2021 г. до 04.03.2022 г.; сумата 841,51 лева - обезщетение по
чл.221, ал.1 КТ, с 43,01 лева - лихва за забава за периода от 02.09.2021 г. до
04.03.2022г., сумата 420,75 лева - обезщетение по чл.224, ал.1 от КТ, с 21,51
лева - лихва за забава за периода от 02.09.2021 г. до 04.03.2022 г., както и
законна лихва върху главницата, считано от 09.03.2022 г. до изплащане на
вземането, както и сумата 51,41 лева – държавна такса и 400 лева - за
адвокатско възнаграждение. В срока по чл. 414, ал.2 ГПК длъжникът е
4
възразил, поради което и в изпълнение на дадените от заповедния съд
указания, заявителят е предявил настоящите установителни искове за
установяване на вземанията по заповедта.
По делото не е спорно, а и това се установява от представените трудов
договор № 142 от 09.03.2016 г., допълнително споразумение №
115/21.08.2018 г. към него, заповед № 101 от 01.09.2021 г., че страните са
били в трудово правоотношение със срок – за неопределено време,
прекратено на 01.09.2021г., на основание чл. 327, ал.1, т. 2 КТ. Със заповедта
за прекратяване на трудовото правоотношение е разпоредено на ищцата да й
бъдат изплатени обезщетение по чл.221, ал.1 КТ в размер на 841, 51 лева и
обезщетение по чл. 224 КТ в размер на 420,75 лева.
Видно от покана от 05.01.2021 г., изпратена от С. Г. до ответното
дружество, същата е предоставила срок до 31.01.2022г. на „РОЗЕНФЕЛД И
КО“ АД да й изплати дължимите суми: обезщетение по чл.221, ал.1 КТ в
размер на 841, 51 лева и обезщетение по чл. 224 КТ в размер на 420,75 лева,
както и една работна заплата за м. август 2021г.
За изясняване на обстоятелствата по делото е назначена съдебно –
икономическа експертиза, съгласно заключението, по която неоспорено от
страните, което съдът кредитира като пълно, ясно и съответно на събраните
писмени доказателства, обезщетението по чл. 221, ал.1 КТ възлиза на 841,51
лева (брутна сума) или чиста сума за получаване 757,36 лева, а обезщетението
по чл. 224, ал.1 КТ за 11 работни дни платен годишен отпуск 2021г. е в
размер на 420,75 лева (брутна сума) или 378,67 лева (нетен размер). Видно от
заключението вещото лице при изготвянето му е извършило проверка в
счетоводството на ответното дружество и е констатирало, че горепосочените
суми са били начислени по ведомост за м.септември 2021 г., без данни да са
изплатени. Във ведомостта е било начислено и трудово възнаграждение на
ищцата за м.август 2021г. в брутен размер на 841,50 лева или чиста сума за
получаване 652,99 лева, неплатено също. Вещото лице е изчислило и
законните лихви върху трудовото възнаграждение и върху обезщетенията по
чл.221, ал.1 КТ и по чл. 224, ал.1 КТ (върху нетните им размери) за
претендираните от ищеца периоди.
При така установеното от фактическа страна, съдът, от правна страна,
намира следното:
5
Съгласно чл. 128, т. 2 КТ работодателят е длъжен в установените
срокове да плаща уговореното трудово възнаграждение за извършената
работа. Подвеждайки под горепосочената приложима правна норма
установените по делото факти, че работникът е изпълнявал задължението си
за полагане на труд за месец август 2021г., като работодателят (чиято е
доказателствената тежест съгласно правилото на чл. 154, ал.1 ГПК) не е
представил доказателства, че е платил на трудовото му възнаграждение за
този месец, то съдът намира, че ответникът дължи заплащане на
претендираното от ищеца брутно трудово възнаграждение, чийто размер се
доказва и от заключението на СИЕ. В този смисъл е и постановеното по реда
на чл. 290 ГПК и имащо задължителен характер решение № 166 от 25.02.2010
г. на ВКС по гр. д. № 220/2009 г., III г. о., ГК, съгласно което при иск с правно
основание чл. 128, т. 2 КТ може да се присъди брутното трудово
възнаграждение или остатъка от чистата сума за получаване след приспадане
на дължимия данък и обществени осигуровки, като когато е присъдено
брутното трудово възнаграждение, дължимият данък и осигурителни вноски
ще се изплатят от събраните суми в изпълнителното производство. Следва
обаче в диспозитива на съдебното решение изрично да бъде отразено дали
присъдената сума е в рутен или нетен размер. Следователно предявеният иск
с правно основание чл. 128, т. 2 КТ за установяване на дължимост на брутно
трудово възнаграждение за м.август 2021г. в размер на 841,50 лева следва да
бъде уважен изцяло, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК –
09.03.2022г. до изплащането му.
При неизпълнение или забава в изпълнението на парично задължение
длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на
забавата съгласно чл. 86, ал. 1 ЗЗД, а съгласно чл. 84, ал. 1 ЗЗД, когато денят
за изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада в забава след
изтичането му. Дължимостта на законната лихва върху трудовите
възнаграждения се извежда и от чл. 245, ал. 2 КТ.
В случая страните са уговорили периодичност на изплащане на
трудовото възнаграждение до 30 – то число, на месеца, следващ този, за който
е дължимо. Следователно работодателят е изпаднал в забава за заплащане на
трудовото възнаграждение за м.август 2021г., считано от 01.10.2021г. и от
този момент дължи обезщетение за забава. С оглед установеното по делото
6
неплатено трудово възнаграждение на ищеца, чийто нетен размер (чиста сума
за получаване) е 652,99 лева, то съдът намира, че ответникът му дължи
обезщетение за забава по чл.86, ал.1 ЗЗД във чл.245, ал. 2 КТ върху тази сума
за периода от 01.10.2021г. до 04.03.2022г. (посочената от ищеца по – ранна
дата от подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 09.03.2022г.), което след
служебно изчисление от съда възлиза на сумата от 33,56 лева. Следователно
предявеният иск за законна лихва за забава в изплащането на трудовото
възнаграждение на ищеца за м.август 2021г. следва да бъде уважен в размера
от 33,56 лева и отхвърлен над този размер до пълния претендиран от 36,47
лева.
Съгласно чл. 221, ал.1 КТ при прекратяване на трудовото
правоотношение от работника или служителя без предизвестие в случаите по
чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ работодателят му дължи обезщетение в размер на
брутното трудово възнаграждение за срока на предизвестието - при безсрочно
трудово правоотношение. Подвеждайки под приложимата правна норма
установените по делото факти, че трудово правоотношение между страните е
било безсрочно и че е било прекратено на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ,
считано от 01.09.2021г., следва че работодателят дължи заплащане на
работника обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за
срока на предизвестието, което е в размер на 841,51 лева (брутен размер)
според изчисленията на вещото лице по СИЕ. Всъщност в този размер това
обезщетение е начислено и в заповедта за прекратяване на трудовото
правоотношение. Работодателят (чиято е доказателствената тежест съгласно
правилото на чл. 154, ал.1 ГПК) не е представил доказателства, че е платил
това обезщетение. Следователно предявеният иск с правно основание чл. 221,
ал. 1 КТ следва да бъде уважен изцяло, ведно със законната лихва, считано от
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК – 09.03.2022г. до изплащането му.
Съгласно чл. 224, ал. 1 КТ при прекратяване на трудовото
правоотношение работникът или служителят има право на парично
обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск. Видно от
заключението на вещото лице по СИЕ за отработеното време на ищеца му се
полагат 11 работни дни платен годишен отпуск, а обезщетението по чл. 224,
ал.1 КТ за тези дни възлиза на сумата 420,75 лева (брутен размер). Всъщност
7
в този размер това обезщетение е начислено и в заповедта за прекратяване на
трудовото правоотношение. Работодателят (чиято е доказателствената тежест
съгласно правилото на чл. 154, ал.1 ГПК) не е представил доказателства, че е
платил това обезщетение. Следователно предявеният иск с правно основание
чл. 224, ал.1 КТ следва също да бъде уважен изцяло, ведно със законната
лихва, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК – 09.03.2022г. до изплащането му.
Не така стои въпросът относно предявените искове по чл. 86, ал.1 ЗЗД
за обезщетения за забава (законна лихва) в изплащането на обезщетенията по
чл. 221, ал.1 КТ и по чл. 224, ал.1 КТ по следните съображения: За разлика от
трудовите възнаграждения, за които има определен срок за плащане, след
изтичането на който работодателят изпада в забава, то за тези обезщетения
няма такъв в КТ и за да изпадне в забава ответникът следва да бъде поканен
(арг. чл. 84, ал. 2 от ЗЗД). В настоящия случай на 05.01.2022г. е получена
поканата на ищеца от ответника за заплащане на дължимите суми, като му е
предоставен срок за плащане до 31.01.2022г. Следователно ответникът е
изпаднал в забава за плащане на обезщетенията по чл. 221,ал.1 КТ и по чл.
224, ал.1 КТ, считано от 01.02.2022г. (ТР № 3-1996 г. на ОСГК на ВС).
Предвид това върху тези обезщетения в нетните им размери, установени от
СИЕ, следва да бъдат начислени мораторни лихви за периода от 01.02.2022 г.
до 04.03.2022г. (посочената от ищеца по – ранна дата от подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК – 09.03.2022г.). Така след служебно извършени
изчисления от съда законната лихва върху обезщетението по чл. 221, ал.1 КТ
(в нетен размер от 757,36 лева) за периода от 01.02.2022 г. до 04.03.2022г.
възлиза на сумата от 6,73 лева, а законната лихва върху обезщетението по чл.
224, ал.1 КТ (в нетен размер от 378,67 лева) от 01.02.2022 г. до 04.03.2022г.
възлиза на 3,37 лева. В тези размери исковете следва да бъдат уважени и
отхвърлени до пълните претендирани такива, а именно 43,01 лева, респ. 21,51
лева и за периода от 02.09.2021 г. до 31.01.2022г. вкл.
Относно разноските: Дължимите държавни такси съгласно чл. 69, ал.1,
т.1 във връзка с чл. 72, ал.1 ГПК са 150 лева. Ищецът, въпреки че е освободен
на основание чл. 83, ал.1, т. 1 ГПК е внесъл държавна такса от 100 лева (50
лева за настоящото производство и 50 лева – по заповедното производство).
Предвид това и на основание 78, ал.1 ГПК във връзка с чл. 78, ал. 6 ГПК
ответникът дължи заплащане в полза на Държавата по сметка на РС – Стара
8
Загора сумата от 243,50 лева – за остатъка от дължимата държавна такса за
исковете и за възнаграждението за вещото лице, съразмерно с уважената част
от исковете.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените разноски в исковото
производство, съразмерно с уважената част от исковете или сумата 439,67
лева. С оглед приетото ТР № 4/18.06.2014 г. на ВКС по тълк. дело № 4/2013
г., ОСГТК, съдът по исковото производство по чл. 422 ал. 1 ГПК дължи
произнасяне и по разноските по заповедното производство, като съгласно
указанията, дадени в т. 12 от ТР, това следва да стане с осъдителен
диспозитив. Ето защо, ответникът следва да бъде осъдена да заплати на
ищеца и направените разноски по заповедното производство, отново
съразмерно с уважената част от исковете или сумата от 439,67 лева.
Ответникът не е претендирал заплащане на разноски, поради което
такива не му се присъждат съразмерно с отхвърлената част от исковете.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „РОЗЕНФЕЛД И
КО“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Стара
Загора, ул. Цар Калоян № 36, вх.А, ап.22, съществуването на вземанията на
С. Й. Г., ЕГН: **********, с адрес: ***********, за следните суми:
трудово възнаграждение за м.август 2021г. в брутен размер на 841,50
лева, ведно с мораторна лихва за забава в плащането му в размер на 33,56
лева за периода 01.10.2021г. до 04.03.2022г.;
обезщетение по чл. 221, ал.1 КТ в брутен размер на 841,51 лева, ведно
с мораторна лихва за забава в плащането му в размер на 6,73 лева за
периода 01.02.2022 г. до 04.03.2022г.;
обезщетение по чл. 224, ал.1 КТ в брутен размер на 420,75 лева, ведно
с мораторна лихва за забава в плащането му в размер на 3,37 лева за
периода 01.02.2022 г. до 04.03.2022г.,
ведно със законните лихви върху главниците, считано от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК
9
в съда – 09.03.2022г. до изплащането им,
като ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 422, ал.1 ГПК във връзка с чл. 86, ал.1
ЗЗД над установения размер от 33,56 лева до пълния претендиран размер
от 36,47 лева, иска по чл. 422, ал.1 ГПК във връзка с чл. 86, ал.1 ЗЗД над
установения размер от 6,73 лева до пълния претендиран размер от 43,01
лева и за периода от 02.09.2021 г. до 31.01.2022г. вкл. и иска по чл. 422,
ал.1 ГПК във връзка с чл. 86, ал.1 ЗЗД над установения размер от 3,37 лева
до пълния претендиран размер от 21,51 лева и за периода от 02.09.2021 г.
до 31.01.2022г. вкл., като неоснователни,
за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 935/2022г. по описа на Районен съд
- Стара Загора.
ОСЪЖДА „РОЗЕНФЕЛД И КО“ АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. Стара Загора, ул. Цар Калоян № 36, вх.А, ап.22, да
заплати на С. Й. Г., ЕГН: **********, с адрес: ***********, сумата в
размер на 439,67 лева, представляваща направените от нея разноски в
настоящото производство и сумата в размер на 439,67 лева – разноски по
ч. гр. д. № 935/2022г. по описа на Районен съд - Стара Загора, съразмерно с
уважената част от исковете.
ОСЪЖДА „РОЗЕНФЕЛД И КО“ АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. Стара Загора, ул. Цар Калоян № 36, вх.А, ап.22, да
заплати в полза на Държавата по сметка на РС – Стара Загора, сумата в
размер на 243,50 лева, представляваща остатъка от дължимата държавна
такса и възнаграждението за вещо лице, съразмерно с уважената част от
исковете.
Установените в полза на ищцата суми могат да бъдат заплатени по
следната посочена в исковата молба банкова сметка с IBAN: **************
и BIC: *********.
10
Решението може да бъде обжалвано пред ОС – Стара Загора в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Стара Загора: _______________________
11