и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по реда на чл. 79 от ЗБДС във вр. с чл.33 и сл. от ЗАП. Със Заповед № 1022/24.10.2005г. Директорът на РДВР-Кърджали е заповядал да се откаже издаването /да се отнеме издадения/ документ за задгранично пътуване за срок7 от 19.10.2005г. до 06.07.2007г. на българския гражданин Алев Алиосман Али от гр.Кърджали. Недоволен от тази заповед е останал жалбодателят Алев Алиосман Али, който я атакува като незаконосъобразна-противоречаща на материално-правни разпоредби и в несъответствие с целта на закона, и моли същата да бъде отменена изцяло, като бъде разпоредено да му се издаде задграничен паспорт. В жалбата си развива съображения, че бил осъждан за дребно престъпление от общ характер, но срока на условната му присъда бил изтекъл и не бил извършил друго престъпление; ползвал се с авторитет сред обществото и притежавал положителна характеристика; понастоящем срещу него не се водели други дела; притежавал фирма и нейната дейност изисквала чести пътувания в РТурция; разпоредбата на чл.76, т.2 от ЗБДС не била императивна и Директорът на РДВР-Кърджали имал възможността да не го лишава от право да получи задграничен паспорт, което нарушавало гражданските му права. В съдебно заседание не се явява, не се представлява. Не сочи доказателства. Ответникът по жалбата, чрез процесуалния си представител, оспорва същата изцяло, като неоснователна.В представената по делото писмена защита се развиват подробни съображения. В същата моли жалбодателя бъде осъден да заплати на РДВР - Кърджали направените по делото разноски - юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Окръжна прокуратура - гр.Кърджали изразява становище, че жалбата е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Окръжният съд,при извършената проверка на законосъобразността на атакуваната заповед, констатира следното: Жалбодателят е подал заявление до РДВР-Кърджали за издаване на български документи за самоличност вх.№ 35951/07.10.2005г., в което е посочил вида на искания документ, а именно – паспорт. Към заявлението си е приложил удостоверение за постоянен адрес. Видно от приложеното по административната преписка на РДВР-Кърджали, образувана по повод на заявлението, свидетелство за съдимост №7277/06.10.2005г., жалб.Али е осъждан за престъпление по чл.198, ал.1 вр. с чл.20, ал.2 от НК по НОХД № 377/2004г. по описа на КРС на наказание “Лишаване от свобода” за срок от 6 месеца, като на основание чл.66 от НК е постановено отлагане изтърпяването на така наложеното наказание за срок от 3 години. С атакуваната заповед Директорът на РДВР-Кърджали, мотивирайки се именно с осъждането на заявителя, е заповядал да се откаже издаването на документ за задгранично пътуване за срок от 19.10.2005г. до 06.07.2007г. на Алев Али. Като съобрази събраните доказателства, съдът намира, че процесната заповед е издадена в предвидената форма и от компетентен орган - директора на РДВР.Приложимата хипотеза, посочена в административния акт, е нормата на чл. 76, т. 2 от ЗБДС, съгласно която решаващият орган "може да не разреши напускането на страната, паспорти и други заместващи ги документи да не се издават, а издадените да се отнемат на лица, осъждани за умишлени престъпления от общ характер, но нереабилитирани". От данните към административната пеписка е безспорно установено, че предпоставките на цитирания текст са налице, тъй като към датата на постановяване на заповедта жалбоподателят е осъден за престъпление от общ характер и не е съдебно реабилитиран. Действително, при налагането на принудителни административни мерки по чл. 76 от ЗБДС е предоставена законова възможност при доказано наличие на фактическите обстоятелства по предвидените в текста 9 хипотези административният орган да прецени дали да наложи или не тези мерки. Преценката му е такава по целесъобразност (разпоредбата на чл. 76 е с диспозитивен характер), тя не подлежи на съдебен контрол. Сам законодателят е предоставил тези две възможности на административния орган и когато установи наличието на даден факт от действителността и го подведе към съответната хипотеза на отделните случаи в чл. 76, може да направи избор. И в двата случая решението, взето в изпълнение на дискреционната му власт, ще е законосъобразно. Достатъчно е в заповедта, с която се налага принудителната административна мярка, да има отразени правно релевантните факти, които сочат на една от хипотезите, даващи възможността административният орган да вземе това решение. Срокът на налагането на мярката обаче не е визиран в правомощията на административния орган. Макар да няма наведено такова оплакване в процесната жалба, съдът изследва изцяло законосъобразността на атакувания административен акт. Така, Окръжният съд съобрази следното: Реабилитацията е законово установена компетентност на наказателния съд.Самото изтичане на превантивните срокове, предвидени в Наказателния кодекс след изтърпяването на наложено наказание не е достатъчно, за да се счита едно лице реабилитирано, нужно е сезирането и произнасянето на компетентния съд. В посочения смисъл недопустимо е административният орган да прави преценка доссжно факта на реабилитацията, дори и да са изтекли сроковете, той не може да счете, че тя "е настъпила". Този извод се налага не само с оглед изложеното дотук, но и с оглед конкретната формулировка на обсъжданата правна норма - чл. 76, т. 2 ЗБДС. След като законодателят недвусмислено е употребил термина "нереабилитирано", т.с. ненастъпила, по съответния ред и начин, за дадено лице последица, която да е удостоверена надлежно, то административният орган следва само да прецени наличност или не на това изискване, за да осъществи своята преценка - дали да удовлетвори искането на заявителя или не. Незаконосъобразно е да се постановява срок за действие на мярката, зависещ от бъдещо несигурно събитие, определен по силата на правна норма от НК, т.е. извън рамките на предоставената му, и то по упълномощаване, компетентност по ЗБДС. Следва поради изложеното да се отмени атакуваната Заповед № 1022/24.10.2005г. на Директора на РДВР-Кърджали в частта й, с която е определен срок за отказа за издаване на документ за задгранично пътуване на Алев Алиосман Али от гр.Кърджали. В останалата й част заповедта е правилна и законосъобразна, поради което и жалбата в останалата й част следва да бъде отхвърлена. Водим от изложеното и на основание чл.42 от ЗАП, Окръжният съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯВА Заповед № 1022/24.10.2005г. на Директора на РДВР-Кърджали в частта й, с която е определен срок от 19.10.2005г. до 06.07.2007г. за отказ за издаване на документ за задгранично пътуване на Алев Алиосман Али, с ЕГН **********, от гр.Кърджали. ОТХВЪРЛЯ жалбата в останалата й част.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС на Република България в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1/
2/ |