РЕШЕНИЕ
№ 48
гр. Бургас , 24.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на двадесет и първи май, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Георги Д. Пепеляшев
Членове:Даниел Н. Марков
ГЕОРГИ ХР. ИВАНОВ
като разгледа докладваното от Даниел Н. Марков Въззивно частно
наказателно дело № 20212100600295 по описа за 2021 година
Въззивното производството е по реда на чл. 341, ал. 1, вр. чл. 24, ал.1, т.6
от НПК и е образувано по жалба на адв. Камен Крайчев, повереник на
частните тъжители И. К. К. и С. И. К., срещу определение
№260244/16.02.2021г., постановено по НЧХД № 5816/2019г. по описа на
Районен съд - гр. Бургас, с което е прекратено наказателното производство по
делото. Според жалбата определението е постановено при съществено
нарушение на процесуалните правила, довело до неправилно приложение на
материалния закон. Моли се същото да бъде отменено
В съдебно заседание пред въззивната инстанция повереникът, частните
тъжители и подсъдимият не се явяват – редовно призован. Същия ден са
депозирани писмени становища на повереника и на частните тъжители с
подробно развити доводи за отмяна на обжалвания съдебен акт.
Бургаският окръжен съд, след цялостна служебна проверка на
определението, независимо от основанията, посочени от страните, в предмета
и пределите на въззивната проверка по чл. 313 и чл. 314 от НПК, намира
жалбата за процесуално допустима, поради подаването й в законоустановения
срок от лице с надлежна процесуална легитимация и срещу подлежащ на
1
обжалване акт, а разгледана по същество - за основателна.
На 20.12.2019г. пред Районен съд – Бургас адв. Камен Крайчев, като
повереник на частните тъжители И. К. К. и С. И. К., е депозирал тъжба
против К. С. А., с която е претендирано ангажиране на наказателната
отговорност на последния за причинени им леки телесни повреди. С тъжбата
са предявени и граждански искове за осъждането на А. да заплати на
обезщетения за неимуществени вреди в размери, съответно от 1700лв. за
първия тъжител и 1500лв. за втория.
По образуваното пред Бургаският районен съд НЧХД № 5816/2019г.,
съдията – докладчик, съгласно посоченото в тъжбата е приел, че волята на
частните тъжители е да се води производство от частен характер за
престъпление по чл.130, ал.2 от НК и насрочил делото за разглеждане в
съдебно заседание. Според тъжбата след неизпълнение от наемателя-
подсъдим, на договора му с наемодателите – частните тъжители, в проведен
от тях разговор по този повод на 20.06.2019г. те му заявили, че искат да
прекратят договора за наем. Следва описание на обстоятелствата, за деянията
на подсъдимия: „Тогава А. започнал да им нанася удари по лицето и тялото,
да ги ругае, използвал вулгарни и нецензурни думи и изрази, да ги заплашва.
Намесели се случайно преминаващи лица , които прекратили побоя. К.
незабавно отишли в Пето РУП, където подали сигнал за извършеното срещу
тях нападение. По техния сигнал била образувана преписка № ЗМ-3388-
390/2019 година по описа на Пето РУ при МВР- Бургас, преписка вх.
№5679/2019г, пор. № 2787/2019 г. на Районна прокуратура – Бургас. Към
момента производството пред РП-Бургас се води за извършени престъпления
по чл.144, ал.3, предл.1, вр.ал.1 от НК“. Изложението в тъжбата продължава
с описание на телесните увреждания на частните тъжители, отразени в
съдебно-медицинските удостоверения и твърдените в резултата на ударите
силен емоционален стрес от нападението, изразил се в безпокойство и страх
да излизат навън, опасявайки се от ново нападение. Формулирани са
посочените по-горе искания за осъждането на подсъдимия.
След наложила се промяна на съдията - докладчик по делото, новият
съдебен състав правилно е преценил , че тъжбата е нередовна и в
съответствие с ТР № 34/90 г. на ОСНК в съдебно заседание от 07.07.2020г. е
определил седмичен срок за уточняване на осъществяването на деянията,
2
вменявани във вина на подсъдимия, в т.ч и механизма на нанесените удари и
предизвиканите от тях увреждания.
В рамките на този срок повереникът е внесъл молба, в която е уточнил,
че тъжбата е подадена единствено за нанесените леки телесни повреди и е
посочил начина на получаването им: на И.К. – кръвонасядането по горната
устна, долната челюст отляво и гърдите - чрез нанесени с юмруци и шамари
удари по лицето и тялото му; нараняването по лакета – от удар в земята при
падането, след като бил съборен от подсъдимия; на С.К. – от удари по
главата, кръвонасядания по ръката от нанесени удари с ръка, докато
предпазвала съпруга си; оттокът в коляното и левия глезен са причинени при
удар в земята и усукване на левия крак при падането, когато била изблъскана
от подсъдимия.
Към същата молба е приложено копие от протоколно определение №283
от 24.06.2020г., с което одобрено споразумение и прекратено производството
по НОХД№2072/20 г. на БРС л.48-л.61 от НЧХД № 5816/2019г. на БОС.
Съгласно това определение подс.А. е признат за виновен в извършени две
престъпления по чл.144, ал.3, предл.1, вр.ал.1 от НК , изразили се в това че :
- на 20.06.2019 год. в град Бургас, в ж.к. „И.”, пред бл. № ***, се заканил
на И. К. К., с престъпление против неговата личност, а именно с убийство с
отправяне към него на реплики със следното съдържание: „Ще ви запаля! Ще
изгорите живи! Ще ви ликвидирам и двамата ”, като му нанесъл удари по
тялото и главата и това заканване би могло да възбуди у К. основателен страх
за осъществяването му.
- на 20.06.2019 г. в град Бургас, в ж.к. „И.” пред бл. № ***, се заканил на
С. И. К., с престъпление против нейната личност, а именно с убийство с
отправяне към нея на реплики със следното съдържание: „Ще ви убия! Ще ви
запаля!”, като и нанесъл удари по главата и това заканване би могло да
възбуди у К. основателен страх за осъществяването му - престъпление по чл.
144, ал. 3, предл. 1, вр. ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1 от НК.
В следващото съдебно заседание от 18.08.2020г. съдът е приел тъжбата
за редовна, с оглед направеното към нея уточнение; формулирал е
обвинението, квалифицирайки описаното в нея и в уточнението като
извършено от подсъдимия престъпления по чл.130, ал.2 от НК спрямо всеки
от частните тъжители; указал преписи от тъжбата, уточнението и протокола
3
от заседание да се връчат подъсдимия и е насрочил нова дата за разглеждане
на делото.
В следващото съдебно заседание БРС е приел за съвместно разглеждане
предявените два граждански иска, дал е ход на съдебното следствие,
направил е изменение на правната квалификация на обвинението от чл.130,
ал.2 от НК в такова по чл.131, ал1,т.4, вр.чл.130, ал.2 от НК и предоставил
възможност на страните да се подготвят по него.
В съдебно заседание от 16.02.2021г., след възобновяване на съдебното
следствие, съдът е постановил обжалваното определение, с което е прекратил
на основание чл. 289, ал. 1, вр. чл. 24, ал. 1, т. 6 от НПК производството по
НЧХД № 5816/2019 г. по описа на БРС и оставил без разглеждане
предявените от И. К. К. и от С. И. К. граждански искове срещу подсъдимия К.
С. А..
В същото определение БРС е приел, че причинените телесни повреди са
инкорпорирани в постигнатото споразумение по НОХД № 2072/2020 г. на
БРС, защото нанесените от подсъдимия удари по тялото и главата на К. и
удари и по главата на К., са имали за цел да предизвикат основателен страх
у пострадалите лица за извършване на престъпление против личността,
поради което са част от фактическата съвкупност на престъплението по чл.
144, ал. 3 НК и са включените в диспозитива на одобреното от БРС.
Обжалваното разпореждане е постановено при нарушаване на
процесуалните правила по чл. 14, ал.1 от НПК, защото крайните изводи на
първоинсатнционния съд не са основани на пълно и обективно изследване на
правнозначимите обстоятелства по делото, което пък е нарушило правата на
частните тъжители да поддържат обвинение пред съда. За да изпълни това си
задължение БРС е трябвало да проведе съдебното следствие така, че да му
осигури събиране на относимия доказателствен материал, който би му
предоставил възможност за всестранното и пълно изясняване на всички
обстоятелства включени в предмета на доказване по конкретното дело.
Смисълът на забраната на чл. 24, ал. 1, т. 6, пр. 1 от НПК(„не втори път
за същото“) е да се избегне провеждане на отделни наказателни
производства срещу едно и също лице за идентична деятелност, без оглед на
правната квалификация и на различните обществени отношения, които
могат да бъдат засегнати с деянието. Правната доктрина и съдебната практика
4
са последователни, че правилото „нон бис ин идем“ се прилага само с оглед
на фактите, предмет на приключило или висящо наказателно производство.
Акцентът върху фактите на инкриминираната престъпна дейност, като част от
критериите за приложение на установеното в чл. 4, § 1 от Протокол № 7 към
ЕКПЧ правило „ne bis in idem“ е ясно възприет в редица решения на ЕСПЧ и
в практиката на Съда на Европейския съюз (СЕС). Същото разбиране е
застъпено в ТРОСНК № 3/15г. и ТРОСНК № 4/18г., което разбиране е
задължително за правоприлагащите органи, последователно се прилага в
практика на ВКС и не се опровергава от изброените в становищата на
повереника и на частните тъжители съдебни актове на различни съдилища по
различни от разглеждания казус решения. чл. 4, § 1 от Протокол № 7 към
ЕКПЧ
За преценката дали се касае до „същото“ престъпление е от значение
само фактическото съдържание на деянието, а не неговата квалификация или
защитавания правен интерес. Дали фактите са съставомерни признаци от
състав на престъпление и дали преследването е по общия или частен ред, в
какъвто смисъл са развитите от тъжителите съображения, не са обстоятелства,
които определят преценката за „idem“. Частният тъжител не определя
квалификацията на престъплението, но той е длъжен да посочи фактическите
обстоятелства, при които е извършено престъплението – чл.81,ал.1 от НПК. В
тези обстоятелства се включват времето, мястото и конкретните действия, за
които се твърди, че са извършени, като по този начин се очертават рамките на
предмета на доказване в наказателния процес по обвинението за
престъпление, преследвано по реда на частното обвинение. Подобна е и
ролята на обвинителният акт за престъпленията от общ характер, чиято
обстоятелствена част определя рамките на предмета на доказване в
съдебната фаза на наказателния процес.
Преценката за прилагане на „non bis in idem“ изисква сравнение на
фактическото обвинение по всяко едно от двете наказателни производства,
независимо, че касаят състоялия се по едно и също място и време конфликт
между подсъдимия и пострадалите ( частни обвинители в НОХД№2072/20 г.
на БРС, дали съгласие за сключване на споразумение по чл.384, ал.3 от НПК
и частни тъжители по НЧХД № 5816/2019г.на БРС). Маркираните в
определение № 283 от 24.06.2020г. по НОХД№2072/20 г. на БРС нанесени от
подсъдимия удари по различни места от телата на пострадалите са най-общи
5
и крайно недостатъчни обстоятелства за да се направи обективен извод, че
се касае за тъждество на описаната в частната тъжба и уточненията към нея
престъпна деятелност, от една страна и деянията на същия подсъдим, предмет
на приключилото с одобреното споразумение съдебно дело, от друга. Какво е
било фактическото съдържание на деянията на подсъдимия по приключилото
НОХД№2072/20 г. на БРС, дали част или всички инкриминирани в тъжбата
удари, довели до твърдяните леки телесни повреди, са били включени от
прокурора като такива с правно значение за обективната и субективна
съставомерност на повдигнатото против подсъдимия обвинение за
престъпление от общ характер, може да се изясни едва след запознаване със
съдържащите се фактически твърдения в изготвения и внесен в съда
обвинителен акт, а при необходимост и с воденото досъдебно производство.
Такова изясняване и последваща съпоставка с твърдяното от частните
тъжители престъпно поведение на подсъдимия при постановяване на
обжалваното определение не е правено, която липса не може да бъде
попълнена за първи път във въззивния акт, но може да бъде отстранена в
първоинстнационното производство.
При наличие на пълна идентичност между деянията, при една и съща
единна дейност, отделните й проявни форми не могат да се обособяват и
разглеждат изолирано една от друга в различни наказателни производства.
Преценката дали е налице такава идентичност обаче не може да бъде
направена при отсъствие на яснота за основните елементи на
обстоятелствената част на внесеното в съда обвинение по НОХД№2072/20 г.
на БРС.
Водим от горното, Бургаският окръжен съд на основание чл. 345, ал.3,
вр.334, т.1 от НПК
РЕШИ:
ОТМЕНЯ определение №260244/16.02.2021г., постановено по НЧХД №
5816/2019г. по описа на Районен съд - гр. Бургас.
ВРЪЩА делото на Районен съд, гр.Бургас за ново разглеждане от друг
състав.
Решението е окончателно.
6
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7