Р Е Ш Е Н И Е
Номер ……….. 22.10.2019г. град
Казанлък
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Казанлъшки
районен съд II граждански
състав
На четиринадесети октомври година две хиляди и деветнадесета
В публичното заседание в следния
състав
Председател С.Г.
Секретар: М.М.
Прокурор:
като разгледа докладваното от районен
съдия Г. гражданско дело № 3204 по описа
за 2018 г., за да се произнесе взе предвид следното :
Предявен е иск с правно
основание чл. 422, ал. 1, във вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК.
В исковата молба пълномощникът на ищцовото дружество
твърди, че вземането на „П.К.Б." ЕООД срещу К.Т.Д. в размер на
8 547,40 лева, представляващо неизплатено задължение по Договор за
потребителски К.№ *** произтича от следните обстоятелства:
Заявява, че на 08.07.2017г. бил сключен Договор за потребителски К.№ ***
между „П.К.Б." ЕООД като кредитор и К.Т.Д. и Д. Т.Д., като длъжник.
Сочи, че договорът бил сключен при следните параметри:
размер на вноската – 247.29 лв.; годишен процент на разходите (ГПР) – 49.90 %;
годишен лихвен процент – 41.17%; лихвен процент на ден: 0.11%. Общо задължение
по кредита: – 5934.96 лв.
По избран и закупен пакет от допълнителни услуги:
възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги – 3000.00 лв.; размер на
вноска по закупен пакет от допълнителни услуги – 125.00 лв.
Общо задължение по кредита и по пакета от допълнителни
услуги: Общо задължение – 8 934.96 лв.; общ размер на вноска – 372.29 лв.; Дата
на погасяване – 15 ден от месеца.
Сочи, че съгласно Декларации т.А към
Договора за потребителски К.(ДПК) неразделна част от него са Общи условия (ОУ),
които са предадени при подписване на договора и с които длъжниците внимателно
са се запознали преди подписване на договора, приемат и нямат забележки към тях
и се задължават да ги спазват, за което полагат подписа си под клаузите на този
ДПК и ОУ. Съгласно Декларации т. Г на клиента се предоставя безвъзмездно, на
хартиен носител, в ясна и разбираема форма, на български език, информация във
формата на Стандартен европейски формуляр. На базата на него и разяснения от
страна на кредитен експерт от дружеството клиентът преценя доколко предлагания
ДПК съответства на неговите възможности и финансово състояние. Правят се
разяснения и за допълнителния пакет от услуги, които предлага дружеството, като
при желание за ползването му клиентът подписва Споразумение за предоставяне на
пакет от допълнителни услуги.
Твърди, че „П.К.Б."
ЕООД изпълнява точно и в срок задълженията си по договора, като на 11.07.2017г.
превежда парична сума в размер на 4 000.00 лв. по посочена от длъжника К.Т.Д.
банкова сметка (***еренция: от дата: 11.07.2017г.). От своя страна длъжниците
поемат задължение по Договор за потребителски К.№ ***, като го сключва за срок
от 24 месеца, с месечна вноска по погасителен план в размер на 372.29 лв. и
падежна дата всяко 15-то число на месеца.
Предвид факта, че длъжникът не е изпълнявал точно поетите
с договора задължения и е направил само една пълна погасителна вноска и една
непълна, последната с дата 01.11.2017г., след изпадането в забава и съгласно
уговореното и прието от страните в т. 12.3. от Общите условия към договора за
потребителски кредит, а именно: „....В случай, че КЛ/СД просрочи една месечна
вноска с повече от 30 (тридесет) календарни дни, настъпва автоматично
прекратяване на ДПК и обявяване на неговата предсрочна изискуемост, без да е
необходимо КР да изпраща на КЛ/СД уведомление, покана, предизвестие или
други." На 05.12.2017г. договорът бил прекратен автоматично от страна на П.К.Б.
ЕООД и била обявена неговата предсрочна изискуемост. На 08.12.2017г. на
длъжника К.Т.Д. било изпратено уведомително писмо, с което тя е била
информирана, че процесния договор е едностранно прекратен от кредитора и е
обявена неговата предсрочна изискуемост.
Заявява, че към настоящия момент размерът на погасеното
от длъжника задължение по ДПК № *** е в общ размер на 450.00 лв. С плащанията
си длъжникът е погасил част от номинала по заема в размер на 387.56 лв. Сумата
от 32.44 лв. е отишла за погасяване на лихвите за забава по кредита, на основание
т. 12.1 от ОУ: „В случай, че клиентът просрочи плащането на месечна вноска,
кредиторът начислява лихва за забава в размер на ОЛП + 10 % годишно, изчислена
на всеки ден забава върху размера на просроченото плащане.".
Сочи, че съгласно уговореното в чл.17.4 от Общите условия
към ДПК № а именно „КЛ/СД заплаща такси
за извършените от КР Такси по тарифа. КЛ/СД се съгласяват, че КР има право на
обезщетение за всички разноски, свързани с дейността по извънсъдебно или
съдебно събиране на просрочения дълг на КЛ/СД в това число, но не само
разноските за телефонни обаждания и/или писма за напомняне на просрочени
задължения, посещения на място, смс-и и друго съгласно действаща Тарифа.".
С плащанията си клиентът е заплатил 30.00 лв. от начислените такси по тарифа.
В настоящето производство „П.К.Б." ЕООД се отказва
да търси претендираните с подаденото заявление лихви за забава в размер на
20.46 лв., поради липса на материален интерес. Претендира само законна лихва от
датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на вземането.
Твърди, че предвид изложените по-горе обстоятелства, към
днешна дата К.Т.Д. дължи на „П.К.Б." ЕООД сума в размер на 8 547.40 лв.,
представляващо неизплатено задължение по Договор за потребителски К.№ ***.
В съответствие с изложеното, счита, че предявеният иск е
основателен и доказан и следва да бъде уважен. Кредиторът чрез упълномощен от него кредитен експерт /КЕ/, представя на
клиента образец на искане за получаване на потребителски кредит. С помощта на
КЕ.КЛ и СД са длъжни надлежно да попълнят и проверят всички клаузи и данни на
ДПК. След това КЛ/СД са длъжни собственоръчно да подпишат искането и да го
предадат чрез КЕ на кредитора. Ако са изпълнени всички изброени условия
Кредиторът се задължава да отпусне на клиента парични средства с параметрите
според т. VI Параметри на договора за потребителски кредит.
Отбелязва също, че ако потребителят е желаел, той е можел
да се откаже от кредита в срок от 14 календарни дни, без да посочва причина и
да дължи обезщетение съгласно т.7.1.1 ОУ. Ответникът не е сторил това, а е
усвоил предоставената в заем сума, направил е плащания по заема, което считам
за показателно относно наличието на съгласие за получаване на заема при
одобрените параметри.
Ответникът се е съгласил с цената на кредита и със
сключването на договора, към който момент е бил наясно с общата сума, която
трябва да върне, така и с правото си да се откаже от сключения договор, така и
с погасяването на кредита.
С оглед гореизложеното моли съда да
постанови решение, с което да установи съществуването на вземане в полза на „П.К.Б."
ЕООД срещу длъжника К.Т.Д. в размер 8 547.40 лв., представляващо неизплатено
задължение по Договор за потребителски К.№ ***, ведно със законната лихва от
датата на подаване на заявлението. Претендира присъждането на направените по
делото разноски.
Ищецът не е предявил иск за сумата
от 20,46 лева лихва за забава за периода от 16.08.2017 г. до 05.12.2017 г.,
поради което в тази й част заповедта за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК следва да бъде обезсилена по следните съображения:
Съгласно т. 13 от Тълкувателно решение
№ 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК, при прекратяване на
производството по делото по иска по чл. 422,
респ. чл. 415, ал. 1 ГПК издадената заповед за изпълнение и изпълнителният лист
подлежат на обезсилване.
Компетентен
да обезсили заповедта за изпълнение, издадена по чл. 410,
съответно по чл. 417 ГПК,
и да обезсили изпълнителния лист по чл. 418 ГПК
при прекратяване на производството по иска, предявен по реда на чл. 422 ГПК,
е съдът в исковото производство, който е постановил определението за
прекратяване. Обезсилването става едновременно с определението за прекратяване. Определението за обезсилване на
заповедта в тази й част е влязло в законна сила.
В срока по чл.131 ГПК не е постъпил писмен отговор от ответника К.Т.Д..
В първото по делото съдебно заседание
ищецът, с писмена молба е поискал постановяване на неприсъствено решение по
спора.
С протоколно определение от 14.10.2019
г. съдът е приключил съдебното дирене и е пристъпил към постановяване на
неприсъствено решение срещу ответника.
Съгласно чл. 239, ал. 2 от ГПК
неприсъственото решение не се мотивира по същество, като в него е достатъчно да
се укаже, че то се основава на наличието на предпоставките за постановяване на
неприсъствено решение.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът не е
представил писмен отговор. Ответникът е редовно призован за съдебното заседание
на 14.10.2019 г., като не изпраща процесуален представител и не е направил
искане делото да бъде гледано в негово отсъствие.
От определението на съда от 07.06.2019
г., постановено по настоящото гражданско дело /л. 68-70 от делото/ и
приложените към делото призовки е видно, че на ответника са указани последиците
от неспазване на сроковете за размяна на книжа и от неявяването в съдебно
заседание.
Представените с исковата молба и
приети писмени доказателства по делото: Договор за потребителски кредит № ***,
ведно със споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги; Общи
условия на „П.Кредит Б." ЕООД към Договор за потребителски кредит;
Погасителен план към Договор за потребителски кредит № *** и сключено
споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги; Преводно нареждане
(документ за кредитен превод
с банкова референция: от дата:
11.07.2017г.); Искане за отпускане на потребителски кредит Стандарт; Стандартен
европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити от
08.07.2017 г.; Извлечение по сметка към Договор за потребителски кредит № ***;
Уведомително писмо до К.Т.Д.; Удостоверение
изх. № г. за актуално състояние на „П.К. Б." ЕООД не са оспорени от ответника и доказват
наличието на сключен между страните договор за потребителски кредит № *** от 08.07.2017
г.
Съобразно
правилото за разпределение на доказателствената тежест съгласно чл. 154 ГПК в
тежест на ответника е да докаже, че е платил на ищцовото дружество претендираните
суми по процесния договор.
Предвид гореизложеното, съдът намира,
че са налице предпоставките по чл. 238, ал. 1 и чл. 239, ал. 1, т. 1 и 2,
поради което следва да бъде постановено неприсъствено решение срещу ответника,
като предявените искове бъдат уважен изцяло.
По отношение на претендираните от
страната разноски, съдът възприема следното:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК следва
да бъде осъден ответника да заплати на ищцовото дружество направените по делото
разноски в размер общо на 271.36 лева, представляващи платена държавна такса за
образуване на исковото производство и
юрисконсултско възнаграждение.
Съгласно Тълкувателно решение № 4 от
18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК, следва да бъдат присъдени
и разноските по ч.гр.дело № 1549/2018 г. по описа на Районен съд – К. в размер на 271,36 лева.
Воден от горното и съобразно чл.239 от ГПК, съдът
Р Е Ш
И :
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по
отношение на К.Т.Д., ЕГН **********, с адрес *** съществуването на вземането
на „П.К. Б.“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление ***, представлявано от С. Н. и И. Г. – управители,
чрез юрисконсулт Р. И. за сумата: 8 547,40 лева - главница по договор за потребителски кредит № *** от
11.07.2017 г.; законна лихва от 02.06.2018 г. до изплащане на вземането, за изпълнението на което парично задължение е
издадена в полза на „П.К. Б.“ ЕООД, заповед № 890/19.06.2018 г. за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 1549/2018 г. по описа на
Районен съд - К.
ОСЪЖДА К.Т.Д., ЕГН **********, с адрес *** да заплати на „П.К. Б.“ ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление ***, представлявано от С. Н.и И. Г. –
управители, чрез юрисконсулт Р. И., сумата от 271,36 лева, представляваща
разноски по ч.гр.дело 1549/2018 г. по описа на Районен съд – К.
ОСЪЖДА К.Т.Д., ЕГН **********, с адрес *** да
заплати на „П.К. Б.“ ЕООД, ЕИК, със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от С. Н. и И. Г. – управители, чрез юрисконсулт Р. И., сумата от
271.36 лева, представляваща разноски по настоящото производство.
Решението е окончателно и не подлежи
на обжалване.
Районен съдия :