РЕШЕНИЕ
№76
гр.Добрич,09.03.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКА
КОЛЕГИЯ в публичното заседание на дванадесети февруари през 2020г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ГАЛАТЕЯ
ХАНДЖИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
ДИАНА ДЯКОВА
ЖЕЧКА МАРГЕНОВА
при секретаря РУМЯНА РАДЕВА в присъствието на
прокурора………………………, като разгледа докладваното от съдия Ж.МАРГЕНОВА в.гр.дело №853
по описа за 2019г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано
по реда на глава ХХ от ГПК по въззивна жалба
вх.№3979/04.11.2019г., подадена от „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД, със седалище и
адрес на управление: гр.Варна, район Владислав Варненчик,
Варна Тауърс-Г, бул. „Вл. Варненчик” №258, вписано в Регистъра на търговските
дружества към АВ с ЕИК *********, Дан. № по ДДС BG *********, представлявано П.
С. С., Я. М. Д. и Г. К., срещу решение
№129/14.10.2019г. по гр.д.№271/2019г. на Каварненски
районен съд , с което е признато за установено, че че
ищецът И.И.Г. с ЕГН ********** ***, НЕ ДЪЛЖИ на
ответника „Енерго-Про Продажби“, АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.Варна, бул.“Владислав Варненчик“,
№258, Варна тауърс Г, представлявано заедно от всеки
двама от членовете на управителния съвет Б. Д. П., П. С. С., Я. М. Д. и Г. К.,
сумата от 1724,05 лева /хиляда седемстотин двадесет и четири лева и пет
стотинки/, представляваща начислена в резултат на извършена корекция на
сметката на потребителя стойност на електроенергия за периода от 17.03.2017 г.
до 18.03.2018 г. за обект, находящ се в гр.Ш., ***,
клиентски № ***, абонатен № ***, за която сума е издадена фактура от №
********** / 23.04.2019г., на основание чл. 124, ал. 1 ГПК.
Изразява несъгласие с мотивите на районния съд,
обосновали правния извод за основателност на отрицателния установителен
иск. Извежда извод за тяхната необоснованост, аргументиран с констатациите на
вещото лице по съдебно-техническата експертиза и другите доказателства по
делото. Излага факти и обстоятелства, излагани и пред районния съд относно
съществуването и надлежното установяване на вземането на въззивника
за стойността на начислената за минал период ел.енергия, като обосновава
наличието на законово основание за това с проследяване на законодателни
промени, позоваване на съдебна практика, доводи за приложимост на разпоредбата
на чл.50 от ПИКЕЕ, евентуално на чл.183 от ЗЗД, доколкото се касаело до
установено точно количество реално потребена енергия,
чието заплащане се дължало от абоната по силата на установените между страните
облигационните отношения. Иска отмяната на обжалваното решение и отхвърляне на
иска с присъждане на разноски.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК писмен отговор по въззивната жалба е подаден от насрещната страна с доводи,
свеждащи се до неоснователност на жалбата и правилност на обжалваното решение,
чието потвърждаване иска с присъждане на разноски. Излага обстоятелства,
излагани и пред районния съд относно оспорване вземането на ответника, както и
относно липсата на проведено пълно и главно доказване от страна на ответника на
основанието за възникването му и неговия размер. Счита предвидената в чл.50 от
ПИКЕЕ корекционна процедура за неприложима като противоречаща на чл.82 от ЗЗД.
При данни, че постановеното неизгодно
за въззивника решение му е съобщено на 22.10.2019г., въззивната жалба, изпратена по пощата на 04.11.2019г., се
явява подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК, от процесуално легитимирано лице
с правен интерес от обжалване на неизгодното за него първоинстанционно
решение.
По
повод жалбата Добричкият окръжен съд разгледа съдържащите се в нея оплаквания,
становището на противната страна и с оглед на тях и събраните по делото
доказателства, в рамките на правомощията си по чл.269 от ГПК провери
обжалваното решение и основателността на исковете, като приема за установено
следното:
Предявеният иск е отрицателно установителен такъв, черпещ правното си основание от
разпоредбата на чл.124, ал.1 от ГПК. Предявен е от И.И.Г.
с ЕГН ********** ***, срещу „ЕНЕРГО-ПРО
ПРОДАЖБИ” АД -гр.Варна,
за установяване на това, че не дължи на ответника сумата от
1724,05 лева, начислена електроенергия по фактура № **********/23.04.2019г., в
резултат на извършена корекция на сметката на потребителя стойност на
електроенергия за периода от 17.03.2017 г. до 18.03.2018 г. за обект, находящ се в гр.Ш., ***, клиентски № ***, абонатен № ***.
С атакуваното в цялост решение искът е
изцяло уважен. Въззивната инстанция намира решението
за неправилно по следните съображения:
Няма спор, установено е от събраните
доказателства, вкл. заключението на
вещото лице М. Ч., че на 16.03.2018г. от служители на „Е.ОН
БЪЛГАРИЯ МРЕЖИ” АД е извършена проверка на средството за търговско измерване
/СТИ/- електромер с ид. №7967142, с който се измерва доставената
в имота в в гр.Ш.,
***, ел.енергия. Според св. С. Г., участвал в проверката като служител на
ответника, проверката е рутинна, извършена със служебен компютър, обезпечен със
съответен софтуер. При проверката на СТИ на ищеца са отчетени показанията по
първа/нощна/тарифа –5116kwh и по втора/дневна/тарифа- 21626 kwh.
Отчетено е наличие на държавна пломба със сигнатура „М 16”, ведомствена пломба
„Energo Pro 2054886“. Електромерът е
демонтиран за експертиза в БИМ. Съставен
е констативен протокол №1202112/16.032018г., подписан от двама свидетеля, в
който е отразено демонтирането на СТИ и поставянето му в индивидуална опаковка,
запечатана с пломба №508399. Извършена е метрологична експертиза на електромера
от БИМ- РО на ГД”МИУ”-Русе. Резултатите от експертизата са обективирани
в констативен протокол №555/11.04.2019г. За външния вид на електромера в
протокола е отразена констатация за отсъствие на механични дефекти по кутията,
на клемите, на клемния блок, наличие на необходимите обозначения на табелката
на СТИ, наличие на пломби против неправомерен достъп до вътрешната конструкция- фирмен знак, знак
от метрологична маркировка. Същият съответства на метрологичните характеристики и
отговаря на изискванията за точност при измерването/измервателната грешка е -0.839
%/. Не е отчетена грешка при измерването
извън допустимата,т.е. електромерът е технически изправен. При софтуерно четене
обаче е констатирана външна намеса в тарифната схема на СТИ като действително потребената ел.енергия се разпределя и върху трети,
невизуализиран на дисплея регистър/ тарифа Т3 -9819.555 kwh.
Претендираното за заплащане от ответното дружество
количество ел.енергия е именно от невизуализирания за отчет трети тарифен регистър,
за което са предприети действия по корекция на сметката на потребителя, като на
основание чл.50 от ПИКЕЕ, след софтуерно прочитане на паметта на СТИ /така
становище за начисление на ел.енергия от 19.04.2019 г. на лист 40 от делото на КРС/, за период от 17.03.2017г. до 16.03.2018г., разделен
на три под периода /поради промяна на цените с оглед данните от фактурата/, т.е.
за период една година назад, е начислено количеството потребена
електроенергия и е издадена фактура №
**********/23.04.2019г. на стойност 1724.05лева със срок за плащане до 03.05.2019 г./л.33 от
делото на КРС/.
Количеството електрическа енергия за
корекция не е изчислено по методиката на чл.48, ал.1 ПИКЕЕ, тъй като е
начислено цялото записано на невизуализирания трети регистър количество, в който
смисъл и заключението на вещото лице В.Ч.. Специалистът е констатирал и, че
СТИ, посредством което се измерва електроенергията в обекта на потребителя е еднофазен статичен
електромер Actaris ACE2000, предназначен
за директно измерване на активна енергия в еднофазни мрежи. Има до шест тарифни
регистри, превключвани с вграден часовник за реално време. Показанията се
визуализират чрез течно-кристален дисплей. Вещото лице е констатирало, че СТИ е
правилно свързано и отчита при допустима грешка. Няма данни за повреда или неправомерно
вмешателство в схемата на свързване на процесното СТИ
към електроразпределителната мрежа. Електромерът е монтиран в обекта на потребление
на 17.01.2017г., като за монтажа е съставен протокол №2071570, в който са
записани начални показания по два от тарифните регистри- Т1/нощно тарифа/- 3827
kwh и Т2/дневна тарифа/-20 553 kwh. Няма записани показатели за други регистър, вкл.Т3, но
е налице активиране на такъв, който не е визуализиран на дисплея. Няма данни за
часовите интервали на денонощието, през които измерената ел.енергия се е
записвала в първи, втори и трети тарифен регистър. Последният редовен отчет на СТИ е извършен на 02.03.2018г.
като са отчетени показания на преминала
електроенергия 5035kwh по първа/нощна/тарифа и 21598kwh по втора/дневна/тарифа.
След като невизуализираната тарифа е можела да се разчете само със специален
софтуер, очевидно при ежемесечното отчитане на
данните за потребление са се записвали само видимите, т.е. по тарифа Т1 и Т2
/нощна и дневна тарифа/, върху които и клиентът е имал възможност за
визуален контрол на показанията на СТИ, но част от потребената
енергия се е записвала в невизуализирания /не видим/ за отчет регистър Т3,
върху който и потребителят не е имал възможност за визуален контрол. Няма данни
ищецът да е подавал заявление за промяна на параметризацията на СТИ чрез отчет
по тарифа Т3. При изслушването си по поставената от ДРС
задача вещото лице е обяснило повторно, че не е известно кога е активиран
третия регистър и през кои часове работи, т.е. през кои часове е ставало
потреблението на натрупаната ел.енергия. Според вещото лице невизуализирането на
измерената енергия е софтуерно реализирано, като според представената от ”Електроразпределение Север”АД информация дружеството
получава от завода производител СТИ, параметризирано
по две тарифи /Т1 и Т2/ и не извършва препопрограмирането
им. Не е установено ”Енерго про-продажби”АД,
”Електроразпределение Север”АД и БИМ да разполагат с версия на софтуер за препрограмиране
/въвеждане на нови данни в паметта
на СТИ/.
Безспорно е, че
се касае за облигационно правоотношение, възникнало
по силата на договор за продажба на електрическа енергия при публично известни
Общи условия, по силата на което електроразпределителното дружество-ответник
доставя, а ищецът заплаща доставената за собствения му недвижим имот
електроенергия. Това правоотношение има своята специална регламентация в ЗЕ /изм.
и доп. ДВ бр.54/2012 г.,в сила от 17.07.2012 г./ и създадените въз основа на правилото на чл.83 ал.1 т.6 от ЗЕ от ДКЕВР/сега КЕВР/
Правила за измерване на количеството
ел.енергия /ПИКЕЕ/,обн.ДВ,бр.98/12.11.2013 г.,отм. с решение №1500/06.02.2017 г. на ВАС на РБ,ДВ,бр.15/2017 г. с изключение на разпоредбите на чл.48-51 от ПИКЕЕ/.
Безспорно и, че тази регламентация не изключва за неуредените случаи приложението
на общите норми на ЗЗД досежно задължението на
купувача да плати цената на продадената енергия. В съответствие с общата норма на чл.183 от ЗЗД, когато е доставено определено количество енергия, но по грешка то е
отчетено в по-малко и съответно е заплатена по-малка от реално дължимата цена,
купувачът дължи доплащане на разликата. Дори да липсва специална правна уредба,
този извод следва от общото правило, че купувачът дължи заплащане на цената на
доставената стока, както и от общия правен принцип за недопускане на
неоснователно обогатяване. Когато потребителят неправомерно въздейства върху
средството за техническо измерване, той дължи да заплати реално потребената електроенергия, ако доставчикът докаже
наличието на потребление и действителния му размер. Извършеното от потребителя
софтуерно въздействие върху средството за техническо измерване, следствие на
което част от действително потребената електроенергия
не е отчетена от електроразпределителното дружество, влече като последица
ангажиране на отговорността по чл.183 от ЗЗД на потребителя /така решение
№150/26.06.2019г. по гр.д.№4160/2018г. на 3-то ГО на ВКС/.При липса на
специална регламентация на процедурата и начина за преизчисляване на електрическа
енергия поради грешки в отчитането, исковото производство е достатъчна за
гаранция за равни права на страните и за защита на добросъвестните крайни
потребители /така решение по гр.д.№2991/2018г. на 3-то ГО на ВКС/.
В настоящия спор обаче ответникът не е доказал
неправомерното вмешателство в софтуера на СТИ,
което съставлява човешка намеса в паметта на електромера, да е извършено
след монтирането му в обекта на ищцата, респ.потреблението на записаното на
невизуализирания трети тарифен регистър количество ел.енергия да е реализирано
от ищцата. Вещото лице е установило, че СТИ, посредством което се измерва
електроенергията в обекта на потребителя, е произведено през 2007г. Монтирано е
в обекта на ищеца на 17.01.2017г. /видно
и от представения и по делото протокол №2071570/, като при монтажа са записани
начални показания само по два от тарифните регистри- Т1/нощно тарифа/- 3827 kwh и Т2/дневна тарифа/-20553 kwh.
В този смисъл се налага извода, че не се касае за ново и за първи път монтирано
в обекта на ищеца СТИ, а за ползвано вече
от друг потребител СТИ. При изслушването му в открито съдебно заседание,
проведено на 19.09.2019г., вещото лице е обяснило и, че през 2016г. СТИ е преминало
последваща метрологична проверка за точност на
измерването и съответствието на нормативните изисквания, за което свидетелства
наличието на държавна пломба със сигнатура „М 16“. Следователно, щом като
електромера не е нов/ползван е почти 10 години от друг потребител/, последващата метрологична проверка от преди монтажа му в
обекта на ищцата касае само метрологичните му характеристики и съответствието
му на изискванията за точност при измерването, респ. вън от проверката е
извършване на софтуерен прочит на тарифните регистри, то не може да се приеме
за доказано, че в обекта на ищеца е монтирано СТИ с активирани само два тарифни
регистъра - Т1/нощно тарифа/и Т2/дневна тарифа/ и, че външната намеса в тарифната схема на СТИ, при
която ел.енергия се разпределя и върху трети, невизуализиран на дисплея
регистър, е осъществена след монтирането му. Този извод не следва автоматично и
от липсата на отразени в протокол №2071570/17.01.2017г. показатели за други
тарифни регистри, освен за нощна и дневна електроенергия. Принципната
невъзможност да се установи началния момент на софтуерното въздействие/според
вещото лице може да е както след, така и преди монтирането му в обекта на
ищцата/ само по себе си и доколкото в случая се касае за стар, вече употребяван
от друг потребител електромер, не може да обоснове ангажиране отговорността на
ищцата назад във времето, до датата на монтирането на СТИ, за цената на
електрическа енергия в количество от 9819.555 kWh
като доставена в обекта на ищцата и незаплатена от нея.
При така установеното, районния съд правилно е извел извод
за основателност на иска като краен резултат съвпадащ с този на настоящата
инстанция. Първоинстанционното решение е правилно и
следва да бъде потвърдено .
С оглед крайния резултат от спора и на основание чл.78
ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата в цялост
разходите за водене на делото, т.е. и в настоящата инстанция– 360лева
адвокатско възнаграждение, поради неоснователност на възражението му по чл.78
ал.5 от ГПК за прекомерност. По правилото на чл.7 ал.2 т.2 от Наредба №
1/09.07.2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, при
интерес от 1724.05лева, предвидения минимум възлиза на сумата от 350.68лева.
Социалната справедливост като цел на разпоредбата на чл.78, ал.5 от ГПК изисква
адвокатското възнаграждение да е справедливо и обосновано, но не задължава съда
винаги да редуцира разноските за адвокатско възнаграждение до размера на
абсолютния минимум, а в случая и надвишаването е незначително и съответства на
правната сложност на спора .
Водим от горното, съдът
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №129/14.10.2019г. по
гр.д.№271/2019г. на Каварненски районен съд.
ОСЪЖДА „Енерго-Про Продажби“, АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр.Варна, бул.“Владислав Варненчик“,
№258, Варна тауърс Г , ДА ЗАПЛАТИ на И.И.Г. с ЕГН ********** ***,
съдебно-деловодни разноски в размер на 360 лева адвокатско
възнаграждение за въззивната инстанция.
Решението е
окончателно на осн.чл.280 ал.3 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.